Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

Автор: Манол Глишев

(Относно българския народ и неговото значение в историята на Живота, Вселената и всичко останало)

Посвещава се на Истински Родолюбивите Българи

След столетия гръцко-еврейски лъжи стана ясно, че българите са поставили началото на цивилизацията върху земното кълбо. Не само това, но се чуват и изказвания, че българите са се заселили в Европа преди първите представители на човешкия вид. Тази информация вече е напълно доказана и трябва скоро да влезе в учебниците по история. Тук ще се постарая само да внеса малки уточнения по темата, за да няма недоразумения в кандидат-студентските писания в идущи години.

Преди има-няма шейсетина милиона години планетата Земя била населена с мирни гигантски гущери, наречени динозаври. Бозайниците били много назад с материала, а за разумни двуноги просто няма какво да си говорим. В посока към края на звездната система най-близките две планети били Марс и Фаетон. Втората била родина на прекрасна, цивилизована и високоетична раса именно от споменатите все още дефицитни на Земята хуманни и хуманоидни двуноги. Предполагам никой няма да се изненада от съобщението ми, че това били прапрапрабългарите. Нашите възвишени прапрапрадеди се отдавали на културна дейност и съзидателен труд като рядко посещавали Марс (тогава много приятна провинциална планетка с красиви залези и развит селски туризъм), а още по-рядко – самата Земя, където ги привличал основно ловният сезон на тиранозаврите. Би било банално да изреждам високите достижения в науките, изкуствата и чистата joie de vivre, постигнати от древните българи. Нужно ли е да споменавам мъдрата им, политически коректна и миролюбива форма на управление, звездолетите, украсени с трикольорчета и орнаменти от сложни шевици, които порели Галактиката и разнасяли навсякъде кисело мляко, розово масло и прогрес? Смятам, че на уважаемата публика тези подробности отдавна са известни.

По същото време обаче край Сириус, с право наречена сетне Кучешка звезда, орбитувал зъл, бездарен, завистлив и проклет народ от фалшиви хуманоиди. Те изобщо не били хуманни, тънели в простотия, овчарлък и религиозни заблуди и, разбира се, се наричали евреи, юдеи и също така масони. Поради физическо отвращение от простаците, българите вдигали митата за евреите от Сириус, не им давали да търгуват с ментета, спрели им и хуманитарните помощи, а два конвоя товарни звездолети с еврейски проститутки били върнати направо от ГКПП Плутон. Евреите, които и отпреди си били завистливи и мръсни, се събрали на зловещата кочина, която наричали “Обетована планета” (шовинисти с шовинистите му чифутски) и техните перфидни Ционски мъдреци замислили да навредят жестоко на българите. Впрегнали злата си умисъл на работа за първи път в своята история и сглобили ужасна бомба. Изстреляли я към Слънчевата система и към българската планета Фаетон и злобно запотривали ръце.

Българите, разбира се, се усетили накъде отиват нещата, продали недвижимостите и се изселили навреме на близкия Марс, където се заели веднага с прокопаване на канали, градеж на мемориални сфинксове и прочие народополезни дейности. Еврейската бомба взривила Фаетон, вследствие на което злощастната ни прапрапрародина се превърнала на астероиден пояс. Въпреки културните и морални загуби, българите от сърце простили на злодеите, само затегнали още повече ембаргото и пратили умиротворителни корпуси в няколко окупирани от проклети семити системи.

Разгневени, но не и сломени от такова великодушие, евреите от Сириус решили да взривят и Марс. За такава мащабна операция обаче вече нямали ресурси, пък и българският междузвезден флот неминуемо щял да се намеси след такова второ изстъпление. Накрая решили да се престорят масово на политически бежанци и като се заселят на Марс, в кратък срок да го направят необитаем. Речено-сторено. Корабите им едва се влачели до светлинна скорост, та криво-ляво за четирийсет години едва се донесли до планетата, която тогава не била просто Червена, ами Бяло-зелено-червена.

Натъпкали се като сардели в бежанските лагери, започнали да крадат, да храчат по улиците, да си хвърлят обелките от салама на улицата и набързо освинили Марс като го превърнали в негостоприемна студена пустиня без вода и с негодна за дишане рядка атмосфера.

На това нахалство българите пак проявили удивителна любезност и официално подарили Марс на евреите, след което долетели до девствената, екологично чиста Земя и се заселили на континентите с най-приятен климат: Атлантида и Лемурия. Евреите се организирали в напълно негодни кибуци, комуни и ТКЗС-та на Марс, от което планетата почервеняла, но не можели да постигнат никакъв смислен резултат от безмислените си усилия. Докато българите и на Земята започнали нов строителен бум, развивали високи и в същото време безвредни в дългосрочен план технологии, а някои по-буйни младежи се отдавали и на палави занимания с междувременно появили се антропоморфни местни маймунки, от което започнали да произлизат симпатични, макар и умствено поизостанали племена и родове. По-улегналите атланто-българи и лемурийци правели строги забележки на младежите и грижовно навестявали своите земни внучета-неандерталчета, за да ги учат на елементарни правила на личната хигиена, взаимно уважение и приемливи навици на маса. Мнозинството от прогресивно мислещите неандерталци по един естествен начин обожавали своите дядовци и баби, дошли от звездите. По тези данни може да се датира и поговорката, че Бог е българин. От онези времена са запазени руини от няколко международни летища: Стоунхендж, Наска, Царичини дупки и др.

Като видели, че българите никак не са лесни за затриване, проклетите (и изгладнели на опустошения Марс) евреи вкупом се метнали на третия спътник на Червената планета, залюляли го и го докарали в орбита около Земята. Оттам направо почнали да скачат по повърхността на дотогава толкова добре развиващия се свят. В резултат на безразсъдното им кормуване, кошмарно паркиране и неправомерно слизане, планетата ни се сдобила с огромен и ненужен спътник, а моретата излезли от очертанията си и потопили блестящите български цивилизации в Лемурия и Атлантида. Оцелелите от катастрофата българи се посъбрали на групички в различни изолирани кътчета на сушата и се отдали на строителство на пирамиди (в Египет, Мексико, Перу, Камбоджа, а може би на един етап и в Антарктида, Босна и Странджанския край). Освен това преминали от технологично към умозрително развитие и започнали да съставят сложни календари, пимености и митологични корпуси, защото е естествено след хилядолетия, прекарани в човъркане на свръхсветлинни двигатели на човек да му се прииска и малко художествена литература. И през цялото време не таяли никаква злоба към агресора, а само му се чудели на акъла.

Междувременно мирните неандерталци наизлезли от горите да видят какво е това ново население, което идвало от звездите и любопитно питали евреите (както сочат всички достоверни хроники) от Марс ли падат или от Луната. Онези пък, като застанали на кроманьонска идейна платформа, започнали масово изтребление на неандерталския род. За нула време избили много нещастни ловци-събирачи, изплюскали и последните динозаври, пощадени от катаклизма с Атлантида и оставили само няколко дълбоко замразени мамута неприкосновен запас в редовете на Сибир. Не издържайки на това варварство, радикализирани групи млади българи от Южна Америка започнали церемониално да отварят гръдните кошове на пленени евреи по върховете на пирамидите си, за да докажат нагледно, че евреите са безсърдечни. На това семитите от Финикия реагирали с масови детски жертвоприношения в Тир, Сидон и Библос (по-късно и в Картаген). Мощна българска групировка от Египет обаче им нанесла тежък удар и превзела всички финикийски градове по сирийското крайбрежие.

Оттогава е изтекла много вода, както и еврейска и българска кръв, а в някои кроманьонско-неандерталски народи съществува примес и от двете. Българските държавнотворчески групи за бързо реагиране (и асоциираните местни неандерталски арийци) винаги са се стремяли да ограничават жестокостите и извращенията на еврейството и на семитщината изобщо. Така римо-българите преустановили жестоката практика на човешки жертвоприношения в семитски Картаген, а когато Римската империя била превзета отвътре от юдео-християнски елементи и съвсем затънала в разврата на гладиаторските борби, хуно-българи и германи набързо й видели сметката. Българи и тюрки с общи усилия успели да приключат и съвсем почифутчената Византийска държава (наследница на развратения Рим), макар по време на особено разпалени военни действия в края на четиринайсети век да се стигнало и до прискръбни инциденти в Търново, Никопол и Видин. След малко повече от век българо-испанската монархия хвърлила много сили в борба с еврейското протестантство, както и срещу особено особено опасната еврейщина и жестокост на ацтеките в Мексико, които си били присвоили изконно български граждански пирамидални обекти и ги били преобразували на кланици. В по-ново време българските, българо-италианските, българо-немските и българо-японските водачи (като ръководната роля в случая се паднала на немските бойни другари) се опитали да премахнат веднъж завинаги еврейската опасност, но за жалост не сполучили. Борбата, разбира се, продължила и ще продължава до пълна победа на българщината над мръсния злодей с кърави бакенбарди, който опропастява всичките ни успехи.

Из хрониката на Чок Коджа Багатур-баши-кана-колобъра Йехуда Бехар

Редактирано от Last roman
  • Мнения 92
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители
Публикува

Великолепна работа.

:balloons:

Но все пак, трябва да поразя устрема ти, като скоро изляза с истинската версия на събитията из най-ранната история на човечеството. :post-70473-1124971712:

  • Потребител
Публикува

Нещастни глобалисти; не сте отишли по-далече от турския кенеф на криптоюдеите и машите им от Чехия! Ще се гаврите с българската история! Той и дегенератът Иван Кулеков беше написал подобна "история" на България (цяла книжка; интересно кой ли му е платил за това?), с цел осмиване на древното ни минало, но смешникът сам се дискредитира. Имаше и още два-три опита на разни други нещастници; кво да ги коментираме - колаборационисти! За това ще ни рисуват като кенеф, защото се серете тука - АМИ КАТО НЕ ВИ ХАРЕСВА, ИДЕТЕ В ЧУЖБИНА!!!....... :smokeing:

  • Глобален Модератор
Публикува
Нещастни глобалисти; не сте отишли по-далече от турския кенеф на криптоюдеите и машите им от Чехия! Ще се гаврите с българската история! Той и дегенератът Иван Кулеков беше написал подобна "история" на България (цяла книжка; интересно кой ли му е платил за това?), с цел осмиване на древното ни минало, но смешникът сам се дискредитира. Имаше и още два-три опита на разни други нещастници; кво да ги коментираме - колаборационисти! За това ще ни рисуват като кенеф, защото се серете тука - АМИ КАТО НЕ ВИ ХАРЕСВА, ИДЕТЕ В ЧУЖБИНА!!!....... :smokeing:

Как се гаврим с Българската история, бре? Ето доказваме, че България е не само на планетата Земя, но и навред в Галактиката! Иначе автохтонната теория е най-глобалистката теория, щото от Памир до Ирландия сите народи излизат български. :bigwink:

Иначе това за криптоюдеите е свеж лаф, ще си го запиша /колекционирам автохтонски малоумия/. А ти не поглеждай съседната тема за руския автохтонизъм, защото съвсем ще изпищиш на умряло.

А сега сериозно - ако имаш психични проблеми, отиди на лекар. :crazy_pilot:

  • Потребител
Публикува

Прекалената патриотарщина и мен не ме кефи и определено компрометира сериозните изследвания (има подобни залитания след 1989 г.), но и такива изцепки и опити за осмиване като горната, са също така вредни и обслужват само и единствено враговете на България, а те хич не са малко (има си някаква първопричина за това, но не желая точно в този форум да я обсъждам; може би по-нататък)! :post-70473-1124971712:

  • Глобален Модератор
Публикува

Много як фейлетон. :punk: Ще си го копна за спомен.

Последний Римо-Ромеецо, надявам се, че този талант не го хабиш само във форума, а и на места, където тези писания могат и на хартия да излязат. Имам обаче една многооооо сериозна забележка. Допуснал си груба фактологична грешка!!!!

"Еврейската бомба взривила Фаетон, вследствие на което злощастната ни прапрапрародина се превърнала на астероиден пояс.".

Имаш ли ум в главата, да си видял евреин да хвърля бомби ей така без нищо?!?! Матриал ей така никой не хаби. Пуснали са я, защото там трябвало да минава галактическата магистрала Андромеда-Сириус-Калотина-Оризово-Балхара. Цялата операция като цяло минала хуманно - една юдео-масонско-вогонска ескадра пуснала колкото си требе бомби върху палестино/балистано-хунорския Марс.

После, след тази сравнително голяма вселенска трагедия, се появил хуно-трако-дако-гето-гото-славяно-мизио-българинът Орфей и запял "Като Русия няма втора, тъй могъща на света, тя е нашата опора, тя е нашта висота." Така временно се поускокоили страстите. До времето, когато калпазанинът Авраам не си вдигнал чукалата от хуноро-трако-гето-гото-българския Ур Халдейски. Защо обаче го наричали Халдейски, е повече от очевидно. Х често минава във Ф, а то - в П. А както вече всички знаем, П и Б са взаимозаменяеми. Така стигаме до първите 3 звука БАЛ. Повече не ни трябва, за да сме сигурни, че става дума за хуноро-трако-гето-гото-българи.

Естествено, Авраам като духнал, намалели данъчните постъпления в Ур Балдейски. Но трябвало да мине време, докато хуноро-трако-гето-гото-българите натрият носовете (дълги и криви, да не забравяме това) на потомците Авраамови. С това се заел цар-кан-княз (все е от бога поставен) Набу кудури уногундур чукундуро-кутригур (последното е по линия на майка му, който била от племето на Кутио-Кутригурите от Загроските планини. И тъй, великият Набу кудури уногундур чукундуро-кутригур, който го знаят неправилно повече като Навуходоносор, заврял Авраамовите отрочета в свински задник (голямо унижение, впрочем), а някои взел във Българон (с второ име Вавилон), за да му тълкува сънищата.

Но накрая настъпила епоха от 1000 години мир и любов, за която предрекъл още Нострамус 20 века по-късно. Дори в Кавказ се поизмесили криви чифути и горди уногундуро-чукундури и заради това онождане на разбъркано днес се ловим за гушите този брат на Кубрат на име Шамбат отде му се е пръкнало името...

Шалом Алейкум

Жив и здрав :good:

  • Глобален Модератор
Публикува
Шалом Алейкум

Айде, и ти ли си българофобен криптоюдей като мене? :biggrin:

  • Глобален Модератор
Публикува
Прекалената патриотарщина и мен не ме кефи и определено компрометира сериозните изследвания (има подобни залитания след 1989 г.), но и такива изцепки и опити за осмиване като горната, са също така вредни и обслужват само и единствено враговете на България, а те хич не са малко (има си някаква първопричина за това, но не желая точно в този форум да я обсъждам; може би по-нататък)! :post-70473-1124971712:

Ох, на нашият велик народ все някой му пречи да си развие потенциала - то не бяха евреи, гърци, римляни, папи, масони, илюминати, извънземни и пр... :biggrin:

  • Глобален Модератор
Публикува

Айде, и ти ли си българофобен криптоюдей като мене? :biggrin:

Не, българофонен криптомарсианец... оцелял след прокарването на магистралата Сириус-Калотина-Балхара. Пряк потомък на Набу Кудури Чукундур и трако-хуно... (последният да затвори вратата) Орфей :biggrin:

Най-добре е модераторите да открият рубрика "Историческа публицистика или начини да се смеем онлайн." Много ще разведрява духовете. :crazy_pilot:

Направо могат да те направят тебе модератор. Ще почвам с прегледа на форума от твоята рубрика :good:

  • Глобален Модератор
Публикува

Блестяща история Последни Римо-прабългарино Флавий Аврамеций, сигурен съм, че Дъглас Адамс щеше да се гордее с теб!

Забрави само да споменеш и за робите славяни (съюзници на чифутите разбира се), които с въображаемото си море заляли непретопяемите прабългари и ги принудили да говорят на техния език, но бързо били претопени в прабългарския национален казан на справедливостта.

  • Глобален Модератор
Публикува
Блестяща история Последни Римо-прабългарино Флавий Аврамеций, сигурен съм, че Дъглас Адамс щеше да се гордее с теб!

Забрави само да споменеш и за робите славяни (съюзници на чифутите разбира се), които с въображаемото си море заляли непретопяемите прабългари и ги принудили да говорят на техния език, но бързо били претопени в прабългарския национален казан на справедливостта.

Великолепна история. Копирал съм си я в текстови формат. :)): Дано само по-сериозните форумци схванат закачката, а не я приемат буквално и като.... унугундурофобско излияние, поръчано-платено от вековния семито-хамитски враг :biggrin:

  • Глобален Модератор
Публикува
Забрави само да споменеш и за робите славяни (съюзници на чифутите разбира се), които с въображаемото си море заляли непретопяемите прабългари и ги принудили да говорят на техния език, но бързо били претопени в прабългарския национален казан на справедливостта.

'Славяни по принцип няма', както твърди един култов автохтонец с прякор Ziezi. :bigwink:

  • Потребител
Публикува

Прекрасно активно мероприятие. Само, че няма кой да се върже :) Едва ли някой българин ще се върже на сламката на разработката /до болка позната и разкрита в последните 150г./, защото всички документи от старите епохи в оригинал са обществено достояние. Това е глобализма. А той е убиец на амортизирани "геополитически исторически доктрини", резултат на манипулация на историческите извори. Не съм чел статията и нямам намерение, защото е белетристика /не си падам/, а не историческа. Все пак поздравления за прекрасния текст и стил /доверявам се на думите на чели я потребители/ :bye1:

  • Глобален Модератор
Публикува
Прекрасно активно мероприятие. Само, че няма кой да се върже :) Едва ли някой българин ще се върже на сламката на разработката /до болка позната и разкрита в последните 150г./, защото всички документи от старите епохи в оригинал са обществено достояние. Това е глобализма. А той е убиец на амортизирани "геополитически исторически доктрини", резултат на манипулация на историческите извори. Не съм чел статията и нямам намерение, защото е белетристика /не си падам/, а не историческа. Все пак поздравления за прекрасния текст и стил /доверявам се на думите на чели я потребители/ :bye1:

Стараеме се както можеме, някои се вземаме по-насериозно, други - не. Във всички обаче случаи става дума за догадки. :bigwink:

  • Потребител
Публикува
(Относно българския народ и неговото значение в историята на Живота, Вселената и всичко останало)

Посвещава се на Истински Родолюбивите Българи

След столетия гръцко-еврейски лъжи стана ясно, че българите са поставили началото на цивилизацията върху земното кълбо. Не само това, но се чуват и изказвания, че българите са се заселили в Европа преди първите представители на човешкия вид. Тази информация вече е напълно доказана и трябва скоро да влезе в учебниците по история. Тук ще се постарая само да внеса малки уточнения по темата, за да няма недоразумения в кандидат-студентските писания в идущи години.

Преди има-няма шейсетина милиона години планетата Земя била населена с мирни гигантски гущери, наречени динозаври. Бозайниците били много назад с материала, а за разумни двуноги просто няма какво да си говорим. В посока към края на звездната система най-близките две планети били Марс и Фаетон. Втората била родина на прекрасна, цивилизована и високоетична раса именно от споменатите все още дефицитни на Земята хуманни и хуманоидни двуноги. Предполагам никой няма да се изненада от съобщението ми, че това били прапрапрабългарите. Нашите възвишени прапрапрадеди се отдавали на културна дейност и съзидателен труд като рядко посещавали Марс (тогава много приятна провинциална планетка с красиви залези и развит селски туризъм), а още по-рядко – самата Земя, където ги привличал основно ловният сезон на тиранозаврите. Би било банално да изреждам високите достижения в науките, изкуствата и чистата joie de vivre, постигнати от древните българи. Нужно ли е да споменавам мъдрата им, политически коректна и миролюбива форма на управление, звездолетите, украсени с трикольорчета и орнаменти от сложни шевици, които порели Галактиката и разнасяли навсякъде кисело мляко, розово масло и прогрес? Смятам, че на уважаемата публика тези подробности отдавна са известни......

Из хрониката на Чок Коджа Багатур-баши-кана-колобъра Йехуда Бехар

И ти ли, Бруте? :biggrin:
  • Глобален Модератор
Публикува

И аз Стоедине!

Продължаваме да нищиме технологичните достижения на българите.

Според хрониките в началото на VII век хан Кубрат се ядосал на своите

синове, счупил им джиесемите в главите и ги заклел никога да не се

разделят, а ако се случи да се разделят, винаги да поддържат мобилна

връзка помежду си. Точно тогава се полагат основите на първия български мобилен

оператор "КонТел".

През 681 г. хан Аспарух, с мобилен номер 000-681, минава река Дунав,

вдига антената и пуска по един есемес на всички прабългари: "Tuk shte bude

Bulgaria:)". По това време седемте славянски племена все още нямат мобилна

връзка помежду си и не успяват да се координират в "Славян Фамилия".

Затова са принудени да сключат неизгоден договор с "КонТел". Плиска

става комуникационен център на "КонТел", а "КонТел" - главен джиесем-оператор на

Балканите. Тервел говорил по мобилния си телефон с Тангра. След този

разговор България опира на две морета. Двата оператора - българския "КонТел" и византийският "ВизНет", сключват договор за сътрудничество с цел отбиване на атаките от арабските оператори, които предлагат евтини сим-карти, с които се опитват да зарибят европейския пазар.

Междувременно хан Крум въвежда драконовски закони срещу крадците на

импулси. Провинилите се лишават от операторски права до края на живота им чрез

опцията "hands free", т.е. освобождава ги от ръцете им чрез отрязване.

След което на крадците им се налага да ползват чужда помощ дори за едно

обаждане до тоалетната.

В началото на IX век България отново диктува модата в модерните

комуникации.

Услугите на "КомТел" са кирилизирани благодарение на системните

администратори - братята Кирил и Методий. Затова в края на века "КонТел"

има обхват на три морета, а Цар Симеон получава златен номер в българската

история. Българите имат роуминг в цялата Византийска империя.

Паисий Хилендарски не си играел да преписва, а разпространявал своята

"История славянобългарска" чрез есемеси от типа "О, неразумний юзъре...".

Но не всички били толкова щастливи - спомнете си за "Жисием и страдание грешного Софрония"...

Цар Иван Асен Втори пък пръв прави сайт за запознанства и успява да

се ожени цели четири пъти. Но нещата лека-полека се скапват.

Причината е появата от изток на османския мобилен оператор, който за

кратко време заграбва обхвата и започва да събира бизнестакси без

предварителен договор. Липсата на собствена мобилна мрежа пречела на

хайдутите да се организират в чети. Освен това, на телефоните на Крали

Марко и Индже войвода батериите им паднали в най-важния момент.

Пет века по-късно "Добрите вести идват бързо!" с "Кървавия есемес".

България с помощта на руския комуникационен гигант "РусКомГиг" успяват да

си възвърнат контролния пакет акции на основната мобилна мрежа в България.

По изискване на европейското антимонополно законодателство България дава

територията си на два мобилни оператора "КняжБул" и "ИзтРум", които в края

на краищата се сливат в името на благородната идея заедно да събират

такси от целокупното население.

Междувременно " РусКомГиг " сменя собственика си, който, загрижен за

инвестициите си, пристига на място с мобилни групи от по 200-300 танка.

Точно тук изгрява звездата на младата надежда на полупроводниковата

техника - Янко от Правец, който става шеф на 16-тата дъщерна фирма на разрасналата

се до международна корпорация " РусКомГиг ". За 45 години българският

мобилен оператор става "МобилКом" - мобилни комунисти.

След 10 ноември 1989 г. работата така се разминава, че вече не се знае

кой кум, кой сват, кой на джиесема брат!

  • Глобален Модератор
Публикува
И аз Стоедине!

Продължаваме да нищиме технологичните достижения на българите.

Според хрониките в началото на VII век хан Кубрат се ядосал на своите

синове, счупил им джиесемите в главите и ги заклел никога да не се

разделят, а ако се случи да се разделят, винаги да поддържат мобилна

връзка помежду си. Точно тогава се полагат основите на първия български мобилен

оператор "КонТел".

През 681 г. хан Аспарух, с мобилен номер 000-681, минава река Дунав,

вдига антената и пуска по един есемес на всички прабългари: "Tuk shte bude

Bulgaria:)". По това време седемте славянски племена все още нямат мобилна

връзка помежду си и не успяват да се координират в "Славян Фамилия".

Затова са принудени да сключат неизгоден договор с "КонТел". Плиска

става комуникационен център на "КонТел", а "КонТел" - главен джиесем-оператор на

Балканите. Тервел говорил по мобилния си телефон с Тангра. След този

разговор България опира на две морета. Двата оператора - българския "КонТел" и византийският "ВизНет", сключват договор за сътрудничество с цел отбиване на атаките от арабските оператори, които предлагат евтини сим-карти, с които се опитват да зарибят европейския пазар.

................

Великолепно продължение. Съвсем в стила на "Кратко-смешна история на българския народ" от покойния Николай Генчев.

Аеций, само едно си пропуснал - името на отоманския оператор. РезТел ми звучи добре :biggrin:

Очакваме продължение на сагата :)):

  • Глобален Модератор
Публикува

Е, щом народът настоява, ще извадя секретните документи, пазени във Ватикана:

ЗАВЕТЪТ - Из "Прабългари от старо време или какво се случи тогава в действителност"

Теофан се промъкваше крадешком из тъмните улички на Костантинопол. Също така крадешком зад него се промъкваха три-четири сенки, от които се разнасяше воня на кумис. Историкът се беше запътил към дома на хетерата Наминое, за която беше чувал от приятели, че владеела разни похвати, които пренаписвали понятието "орална любов". На жена си, естествено, бе казал, че отива в библиотеката на императора, където ще работи по въпроса за произхода на осготите. Тъкмо наближаваше дома на хетерата, когато сенките, които го следяха, му скочиха, опаковаха го като мумия, а от аромата на прокиснало кобилешко мляко Теофан изгуби съзнание.

Свести се чак във Фанагория. Там, в някакво мръсно каменно помещение, бе приветстван от едър брадат дебелак, облечен доста садо-мазо, т.е. в кожи.

- Аз съм Кубрат - рече самодоволно дебелакът на гръцки с акцент с благозвучието на моторна резачка. - Хан съм на оногондурите. Благодаря ти, че прие любезната ми покана да присъстваш на утрешното тържество. То е много важно, защото на него ще произнеса паметни думи - моят завет към синовете ми. Те трябва да останат в историята и ето къде е твоето участие. Капиш?

- Си, доне - отговори обърканият историк. - Ама...

- Какво бе, цървул? - кресна хана. - Ако е за интервю, ще ти дам интервю. Но след тържеството. А, и искам да видя предварително въпросите. Освен това съм чувствителен на тема "Разпорихме ли корема на китайската принцеса, защото не сме варвари". Капише?

- Си, доне. Ама...

Един чигот в дъното на стаята изръмжа и изтегли меча си. В очите му светеше ужасяващата интелигентност на еклер с кокосов крем.

- Долу, момче, долу! - възпря го Кубрат. - Думай сега.

Теофан запротестира.

- Аз съм против моето отвличане и задържането ми тук. Бях тръгнал по важна работа, а и жена ми ще се тревожи...

- Веднага ще пратя да я очистят - великодушно го тупна по гърба ханът. - А работата ти ще трябва да почака, освен ако не искаш да използваш кобилата ми.

- Не, не, това е ужасно! - потресе се Теофан.

- Искаш да кажеш нещо за половия ми живот ли? - смръщи се Кубрат.

- Имах предвид жена ми - не я очиствайте.

- А! - оживи се ханът. - Значи оставаш?

- Ами то...

- Естествено, ти винаги можеш да си тръгнеш. Ние никого не задържаме против волята му. Ела, Теофане и погледни през прозореца. Тъкмо ще станеш свидетел на заминаването на един твой аварски колега.

Теофан присви очи.

- Ха, че това е Дагоберт! - възкликна радостно той.- С него спорихме на последния симпозиум по македонския въпрос. Но защо са му четири коня?

- За да не падне.

В този момент всеки от конете получи по едно зверско мушване с копие отзад, в резултат на което добичетата хукнаха като пощръклели. В резултат пък на това нещастният Дагоберт се лиши завинаги от възможността да получава пръстени и чорапи като подърк за рождения си ден.

- Упс! - ухили се Кубрат. - Буйни животинки, мама му стара, а, Теофане? Та, както казах, всеки е свободен да си отиде. До Константинопол е по-далече от Аварския хаганат, ще имаш нужда от повече коне ако решиш да си тръгнеш. Шест... или може би дори осем. Не съм ли щедър? Е?

- Оставам, оставам !

- Екстра - потри доволно ръце ханът - значи се разбрахме.

И той излезе да нагледа приготовленията за тържеството. Планът му беше грандиозен и засега успяваше. Искаше да влее малко мозък на синовете си.

Хазарите чукаха на портите на Фанагория, а трите природни бедствия - Баян, Котраг и Аспарух - не показваха никакви признаци на вълнение пред надвисналата опасност.

Баян беше огромен, брадясал и страшен. Вместо меч носеше двуметров топор и когато си служеше с него, казваше:

- Натопорчих се...

Освен това словосъчетание, в речниковия му запас присъстваха ъзклицанието: "АРРГХ!!", което гарнираше с облещени и диво въртящи се в орбитите очи, и което предвещаваше много лоши неща, и репликата:"Е с'a ви изклах!", която му беше любима, и която обикновено използваше за край на всеки спор. Сами разбирате, че желаещите да спорят с най-големия хански син не бяха много, а малцината оцелели след подобна дискусия се пенсионираха по болест, ако това да ти липсват крака и зъби, може да бъде наречено болест.

Баян живееше извън стените на Фанагория, в една дупка изкопана от мечка. Когато той се нанесе да живее, мечката беше още вътре. Сега двамата живееха заедно. Баян я бе научил да пие вино, да се оригва и дори да ръмжи:"Арггх!". Ханският син си я ценеше, още повече, че мечката беше женска, а всчки имаме определени нужди понякога, разбирате ли ме правилно? Двамата имаха и потомък. Баян искаше да го изяде, но хлапето избяга чак в Хималаите. Местните хора го нарекоха Йети и се страхуваха от него. Но това е една друга история.

Котраг, вторият син на Кубрат, беше дребно, безцветно човече, което постоянно кроеше някакви интриги и силно желаеше да наследи ханскиата юрта. Девизът му беше:"Хан - това звучи гордо." Донякъде го възпираха думите на баща му, който си знаеше стоката:

- Траги, ако още веднъж издадеш на арабите къде сме, рязвам ти и двете йогуртчета и те пускам на тях. Отзад!!!

Но само донякъде...

Третият син - Аспарух - си бе пуснал дълга коса и бакембарди и се събираше с разни индийци. Пушеха техния коноп и говореха за Ню Ейдж, Ерата на Водолея и Шри Матаджи Нирмала Деви, която ще спаси съзнананието на целия китайски народ.

Твърдеше, че е войнстващ вегетарианец-пацифист и че раят се намира някъде около Черно море и река Дунав. Освен това... Е, но аз се отплеснах. Тази история е за Кубрат и неговия завет, а ако искате да научите повече за синовете на великия прабългарски хан прочетете "Сватбата на Аспарух", "АЗ жрец ли съм или от трите най-дългото" и "Мисията", когато ги публикувам, разбира се, защото проучванията ми отнемат много време. Нека се върнем на Завета.

Няколко седмици преди отвличането на Теофан, Кубрат събра синовете си в тронната зала и като ги предупреди да не му споменават за китайската принцеса, на която бяха разпорили корема, защото не са варвари, им посочи наръч сухи пръти, лежащи на пода.

- Пухчо, пробвай да ги строшиш.

Аспарух си дръпна от някакво интересно миришещо фасче и се приближи да огледа прътите.

- Всичките ли бе, баща ми?

- Всичките.

- Че аз да не съм Терминатор?

- Пробвай де!

- Това да не е некъв бъзик, ман? На луд ли ме праиш, а? Ха-ха- ха...

Кубрат смръщи вежди.

- Какво пушиш бе, келеме?

- Нищо бе, фадър. Пийс малко.

- Като е нищо, защо дими, ти, малоумно чедо на свещените ми макари?

- Абе, билки бе, олд ман, билки за кашлица. Микс от Златен Бомбай и Превъзходен Петрич.

- Не думай! Я дай да видя.

- НЕ, фадър, НЕ!!! А, видя ли сега? Кашляй щом си такъв тарикат да ми дърпаш от фасчето, ман. Кубрат разтърси глава и избърса бликналите от очите му сълзи.

- Добре, никакво пушене повече - каза той и издиша последната струя дим през косматите си уши. - Как можеш да пушиш това, има вкус на кравешки...

-Добро си е за мене - заинати се Аспарух.

- Добре де, добре. Пробвай да строшиш съчките.

- Сега или веднага? - навъси се Аспарух. Сети се, че баща му току що бе всмукал индийския коноп, който той самият пушеше за два дни. Друг нямаше и тази перспектива го ядосваше. "Ама че е строг стария", въздъхна най-малкият син и награби прътите. Тъкмо почнаха да пращят, когато Кубрат изрева зверски:

- Стой! Да не си посмял да късаш орхидеите на скъпата мисис Алигзандър!

Всички в залата замръзнаха. Баян дори престана да си бърка в носа с топора и загледа учудено Кубрат.

- Аз съм византийски император!- крещеше ханът с кръвясали очи и същевременно се клатеше като махало на стенен часовник. - Не, аз съм Савската царица и отивам на пътешествие на Марс.

- Леле! - Аспарух остави прътите и се ухили. - Ман, ама ти си се направил на фея бе! Ми да, силничък е.

- К...к...какви ц-ц-цветовеееееееее... Аз съм летящият Честмир, вижте ме, аз летя бе, хора, нося се като прашинка, ахохахохах -аааааааааааа, мляс-мляс-жаден съм!

Аспарух излезе, повдигайки рамене. Кубрат ревеше:

- Къде са хазаритееееееееее да им скъсам задницитеееее!!!! Кво бе, балъчага, кво ме гледаш, искаш ли да те напраим труден за рисуване, ааааааааааа?

Тази реплика беше отправена към Котраг, който се изнесе на бегом, като подсмърчаше и се заканваше. Чиготите го последваха, силно развеселени. Остана само Баян, който се смееше, пляскаше с ръце и дуднеше:

- Тате. Тате. Тате смешен. Тате смешен.

Но и той побягна, след като Кубрат се отправи към него с думите:

- Един танц, красавице?

Нека бъдем милостиви и спуснем завесата на този фарс. Репетицията на хана се провали, не без участието на Аспарух.

Дойде денят на Завета. На тържеството присъстваха всички оногондури с всичките си коне. Жените, като низши същества, бяха останали в юртите си и дялкаха точилки, защото много добре знаеха кога и в какво състояние ще се приберат мъжете им от това така наречено тържество. Теофан бе курдисан от

дясната страна на Кубрат. Защо?

- За да мога да виждам по-добре.

- За да мога да чувам по-добре.

- За да мога да записвам по-добре.

- ЗА ДА ТЕ ИЗЯМММ!

Това последното се отнасяше до солидна порция кучешки пържоли, които историкът мислеше за свински, и които димяха апетитно на една огромна маса наблизо.

Програмата на тържеството бе следната:

Стрелба с лък по китайци на 100 метра с препятствия

Измъчване на лъвове чрез хвърлянето им на гладни християни /да, не сте се объркали/

Епизод 4756483902948586 от "Дързост и красота"

Концерт на младата естрадна звезда Лили Иванова

Чудо! Византийски дипломат ще се опита да говори истината в продължение на цели 5 минути. Изключително опасен номер, изпълнен без предпазни колани, молим публиката да не шуми

Завет

Сьпругата на Теофан прави стриптийз /по желание на публиката/

Последното беше задраскано неумело.

Всички номера бяха изпълнени. Дойде време на завета. Кубрат обясняваше на Теофан:

- Значи, викам аз синовете си един по един. Давам им по една пръчка и им казвам да я счупят. Те, естествено, я чупят. После им давам цяла камара пръчки и пак им казвам да ги счупят. Те, естествено, не успяват. И слушай сега, това е най-готината част - аз им заявявам, че съединението прави силата и докато са заедно никой не може да ги победи. Чат ли си?

- Мммф - каза Теофан, тъй като оглозгваше някакво чиуауа, което мислеше за прасенце-сукалче.

- Ти само гледай - самодоволно потри ръце Кубрат. Изправи се и изрече внушително:

- Баяне, сине мой, приближи се.

Баян престана да си бърка в носа, ухили се тъпо и попита:

- Е, са ви изклах?

- Не, момчето ми, не. За друго става дума. Слушай ме внимателно, не бързай, ще ти помагам със знаци, ако се налага ще повторя. Съсредоточи се.

Баян се приближи щастливо.

- Вземи сега, моето момче, тази пръчица тук и я счупи. Повтарям...

Докато Кубрат, все повече губещ търпение, се опитваше да обясни на танцуващия с мечка какво иска, Аспарух се присламчи до Теофан и го попита:

- Вярваш ли в задгробния живот?

- Мммф - отвърна историкът, защото тъкмо бе започнал една плешка от доберман.

- Ясно - съгласи се ханският син - и аз така. Искаш ли да дръпнем по малко? Това парти адски се скофти.

- Шшш-т - изсъска Кубрат. - Не го разсейвайте.

Посочи Баян, който беше взел пръчката и я оглеждаше с недоумение. След дълга вътрешна борба той я захапа по средата. Сухото дърво се счупи.

Избухнаха ръкопляскания, Кубрат се засмя доволно, а Баян направи задно салто и ревна:

- Е са ви изклааах!

Когато ръкоплясканията стихнаха, Кубрат хвърли пред най-големия си син огромен наръч дебели цепеници и заръча:

- Ха сега, момчето ми, направи същото и с тях.

Баян този път разбра. Кубрат повдигна вежди. Когато дангалакът опря дебелите пръти в коляното си и ги напъна, ханът се разтревожи. Жилите по врата на Баян се опънаха като корабни въжета, той изрева, и тъй като по-умният винаги отстъпва, прътите се строшиха с грохот. Тълпата ахна. Теофан изплю добермана.

- Ехаа - как съм се напушил - стори ми се, че братото наистина строши дъските,ман - промълви Аспарух със стъклен поглед и припадна.

Ханът, естествено, беше ловък дипломат. С кисела усмивка той се отправи към най-големия си син, наби му един шут, после почна да рови из строшените пръти. Оногондурите, в пълно мълчание, очакваха думите на своя предводител. Все пак за прословутия завет се говореше от месеци. Тогава Кубрат намери един нестрошен прът. Вдигна го тържествено и обяви:

- ЕЙ-ТОЛКОВА ДЪЛЪГ ЩЕ МУ ГО НАБУТАМЕ НА ВИЗАНТИЙСКИЯ ИМПЕРАТОР!

Край

Бел.авт. - Понеже Теофан не можеше да се върне в Константинопол и да предаде Кубратовия завет буквално на своя василевс, той перефразира следното: "Ей това е прътът, който ще пъхнем в колелото на историята". Аз пък ви казвам точно как си беше. Онова за съединението прави силата си го е измислил Асен Разцветников или някой като него.

  • Глобален Модератор
Публикува

Дневник на Хан Аспарух

19 алагундур, 3547 лето

Не се живее вече в тая Фанагория. Страшна тъпота и скука. Братята ми са пълни

дебили, а и старецът напоследък дава фира. Старейшините му нямат предишния

страх. Чакат го да се гътне и само се ослушват, кой ще е следващият хан.

Сигурно ще съм аз. Вярно Баян е най-стар, но е комарджия. Миналата седмица

изгуби шатрата си на ашици и сега спи навънка. Котраг пък си е чист

олигофрен. Всеки ден ходи в гората да разглежда порносписания. Не вярвам

татко да е оглупял дотолкова, че да им даде властта, но знае ли човек.

7 кутрихалур, 3547 лето

Утре е празникът на Тангра. Голям фен съм на Тангра. "С виенска кифла, с

каничка кафе..." Ще стане купон.

По традиция ще има и жертвоприношение. Коя ли ще колят? Сигурно тъмнокосата Будрун. Напъпила е като розичка и боговете ще й се изкефят.

Тая сутрин старецът ни събра - мен, Баян и Котраг и накара да трошим някакви клечки. Баян, хем е сто кила и яде като свиня, ама не можа да строши

клечките. А старецът се зарадва и вика: "Ето на, ако сте заедно, никой не мож

ви прекърши". Заедно - как не! С тия идиоти! Така са ми писнали, че ще взема

да емигрирам. Готов съм да мия чинии във Византия само за да не гледам тъпите им физиономии.

8 кутрихалур, 3547 лето

Днес беше празникът на Тангра. Разбира се, познах за Будрун. Пратихме я на

небето, както си му е реда. Жрецът Телшо яко се беше надрусал и обърка

молитвите, та стана голям купон. Когато трябваше да каже: "Започва

жертвоприношението", той взе та се изцепи:

"Започва сношението" и всички изпопадаха от смях.

Иначе Телшо не е лош човек. Ганджата му е супер! Баща ми вика, че бил

наркоман, ама как иначе! Професията му го изисква.

Пъстрооката Ниндер ме помоли да я взема с мен на лов. Защо не? Циците й не са никак лоши.

62 мутрикур, 3547 лето

Ходихме на лов с Ниндер. Нищо не убихме, обаче я свалих. Яка пичка е тая

Ниндер. Само баща й да не разбере, че ще ме утрепе.

След лова ходих при Телшо. Напушихме се здраво и той ми каза, че съм щял да

ставам хан, но братята ми много ме мразели и искали да ме убият. Твърдо реших да емигрирам на запад.

73 мутрикур, 3547 лето

Вече съм готов за път. Даже днес ходих при бръснаря Хачик да ме вземе малко.

Направи ми много гъзарска прическа: гладко избръснато кубе само с една плитка в средата. Исках и да се изруся, ама кислородната вода му свършила. Нищо, и така е добре.

Казах на Ниндер да си стяга багажа. Тя ме помоли да изчакаме до Нова година, за да се подготви психически. Попита ме дали може да вземе любимия си братовчед Тупан. Тоя Тупан е абсолютен лигльо и ще ми скъса нервите, но

Ниндер се разрева и аз склоних. Като гледам луната, Нова година ще е някъде

към средата на другата седмица. Вече нямам търпение.

1 вортаул, 3548 лето

Голям глупак съм. Знаех си, че братовчедът Тупан ще издъни работата, и пак се съгласих да го взема. Тоя келеш взел, че разказал на всичките си съученици, че ще бягаме, те разказали на родителите си и уж бягството щеше да е тайно, а то половин Фанагория се юрна с нас. Ей страшно племе са това българите! Какво да ги правя сега? Къде да ги водя? Добре, че поне тъпите ми братя останаха. И че си взех от Телшо малко ганджа за разтуха.

20 вортаул, 3548 лето

Вече трета седмица яздим. Тия глупаци си мислят, че знам къде отиваме, а аз

нямам идея. Важното е да сме на запад и колкото може по-далеч от скапаната

Фанагория.

Тревата ми свърши, а на всичко отгоре Ниндер ми каза, че е бременна. Само това липсваше!

84 ерхар, 3548 лето

Стигнахме до голяма река. Хората и конете вече са капнали от умора, а Ниндер непрестанно повръща, та реших да се установим оттатък реката. Преминахме и аз им викам: ей тука вече ще живеем и това е.

Вярно, мястото не е супер, но гъмжи от руси мадами - славянки. Ще го ударим на разврат.

87 ерхар, 3548 лето

Тия славяни се оказаха много проклети. Откакто сме тук, непрекъснато ни

нападат. Опитах с добро, ама те от дума не разбират. Ще се наложи да обърна дебелия край и да им спретна едно етническо прочистване с цел претопяване. Само мацките ще оставя.

Наближава празникът на Тангра и един от старейшините ме попита коя сме щели да колим? Казах му, че никоя няма да колим, защото това са тоталитарни

простотии. Така де, какво пречи да си направим купона без човешки жертви. Ще ударим няколко елена, ще врътнем едни хубави чеверменца, ще се напушим...

Колко му трябва на човек!

Оня обаче се развика, почна да ме псува на майка, та се наложи да го пречукам.

Аман от опозиционери! На който не му харесва - да се връща обратно във

Фанагория. При изкуфелия ми баща и при малоумните ми братя.

А на мен тук си ми е гот. Открих страхотен канабис!

  • Глобален Модератор
Публикува

Йоан Готиния и адриатическата ориентация

– Ваше величество, сърцето на Светия отец е изпълнено с радост, че Ваше величество не се посвени да покаже желанието си за принадлежност към обществото на истинската вяра Христова....

Гласът на Лъвчо Високопреосвещенството, папският легат, застанал чинно в подножието на трона в пълната зала на търновския дворец скърцаше като зле смазана рицарска броня. Като ми пееш Пенке ле, мислеше си царят и се изкуши да си изпробва новият скиптър върху пурпурната кардиналска барета, но се овладя. Хванал си се на хорото, ще рипаш докрай, сам се насърчи той, дисциплина му е майката! Тия католици бяха по-трудни и от империята едно време. А шефът им в Рим, неговата верица, беше по византиец и от ромеите.

Лъвчо продължаваше да ги реди, като че ли четеше литургия и мислите на царя се отплеснаха в миналото...

Двамата му братя добре я подкараха тогава от Търново. При първата приватизация ги бяха подминали, но те не подминаха дюшеша. От старата имперска собственост си рязнаха доволно тлъсто парче, като смело твърдяха, че то си е наследство от дедите им. Дип, че в последвалите години целият район започна да се пука и къса по шевовете, та случаят остана един от многото.

Но и вътре в Царевец мераците не спяха, та се намериха продажни душички, които затриха батьовците му. На тези нехранимайковци той в последствие бързо им сви сърмите, но сега беше останал сам. Никъде не го признаваха, липсваха връзките с чужбина, а центърът на политиката взе да се измества все повече към Адриатика. Затова се беше обърнал към Светия престол и депонирал там молба за приемане в клуба.

Иначе, куманското войнство го гледаше в очите, имаха го за най-по ербап от всичките Асеновци. Само с персонала, останал от братята му не можеше да излезе наглава, просто отказваха да го приемат на сериозно. За тях продължаваше да е изтърсачето, викаха му “Йоанчо Готиния”, без дори да си дават труда да шепнат. Той им говореше за новото време, за необходимостта от “адриатическа ориентация”, а те се подхилкваха. Някой ден щеше да му писне и да ги прати всичките там, дето зимуват богомилите.

– Светият престол ликува и тържествува, че в земите на старата Мизия... – отекваше гласът на легата.

Знам го аз защо ликува, помисли си царят и подтисна прозявка, само се чуди как да прихлеби още някоя-друга епархия без да се харчи за кръстоносен поход. Високопреосвещенството явно беше набрал скорост, та той се настани по-удобно и отново позадряма.

Първата римска кореспонденция още можеше да мине за недоразумение, вместо царска корона и членска карта с извлечение от регистъра, бяха изпратили палиум за търновския архиепископ. Добре де, хубаво, дотук съгласен, че някаква униформеност сред служителите в клуба трябва да има, ама не това му трябваше. Следващия път вече му светна каква беше хавата: папата се правеше на изкуфял, ако и да бяха горе-долу на едни години, искаше му се да прибира църковни данъци, без официална регистрация и договор за членство. На това, мой Свети отче, по нашите земи му викат рекет, да знаеш, ама ние тези неща ги разбираме не по-зле. Та се наложи да поразлаят кучетата, като почукаха при столичния патриарх и на висок глас си направиха устата за православна патриаршеската титла. Отговорът всъщност не интересуваше никого в Царевец, старата империя вече беше взела-дала, но слухът за това плъзна доста бързо, и в Рим моментално престанаха да се правят на разсеяни.

Римските инспектори, които в последствие дотърчаха, пообиколиха страната и намериха един кош кусури, но най-сериозно се заядоха заради алебардите. При спомена за това царят се усмихна. Въпросът с тежкото въоръжение стигна пълен цирк, работата си беше ясна. Алебардите размер 23, бяха само няколко бройки и старички, никой даже не си спомняше точно кога и защо са били приети на въоръжение, но те бяха единственото оръжие годно да сцепи рицарски шлем като зрял пъпеш. Инспекторите тогава се развикаха, че параметрите им им не отговаряли на стандартите на унията, не били в унисон с католическите ценности, затова трябвало да се нарежат и унищожат. Тогава насмалко да му кипнат царските карантии, но главният оръжейник спаси положението. Спокойно, бе шефе, ще ги пуснем на ковача да им удари по един чук. Вече няма да се водят алебарди, а куки и готово, що се косиш сега? Мен ако питаш, стигне ли се до меле с рицарите, куките тъй и тъй по вършат работа. Така и направиха.

– Под сянката на кръста господен... – не щадеше дъха си Високопреосвещенството.

Да бе, и историята с кръста и най-висшия му служител беше един от поредните капризи на Рим. Не можело то така, кудкудякаха емисарите, а местните дупедавците им пригласяха, старите православни кръстове да се мъдрят на всеки ъгъл, новата “адриатическа ориентация” трябвало да личи и в държавните символи. Готово бе, Свети Отче, това да искаш, веднага и с охота се беше съгласил царят. Тук обаче изненадващо старата гвардия боили изпищя на умряло, къде оставали традициите и прочее. Нищо не разбираха тези нафталини от настъпилите промени! Само знаеха да се събират сегиз-тогиз на разпивки и да дърдорят за героичните времена, когато слизали от Балкана да пердашат империята. А бе хей, аланкоолу, идеше му да им извика царят, империята вече е свършила, рицарите я разпердушиниха, стига сте млатили празна слама! Старите обаче си знаеха своето, положението се закучи. И тая дебела глава, архиепископът на Царевец и кандидат-примас, и той си караше службите с вехтия нараменик от време оно и на въпроса на емисарите защо не носи

осветения папски палиум упорито твърдеше, че бил на химическо чистене. Брях, майка му стара, ще се разсъхне цялата работа, що ли ми трябваше да ставам и цар и на власите, та сега като тях да се удавя на края на Истрос. Стреснаха се те чак, когато лятото столицата падна и комуникациите секнаха, а там се настани онази мутра Фландърския и неговите биячи. Хайде, холан, каменоделците поизчукаха кръстовете и ги префасонираха на католически.

– Неведоми са пътищата Господни за нашия земен човешки разум...

Тъй, тъй, пътищата, продължаваше дрямката си царят, тази пък кавга беше по-стара и от историята с алебардите. Първото питане от Рим за проходими пътища дойде още докато братята му управляваха. Отначало никой не вдяна за какво става дума, ами че те пътищата си стояха паве до паве, от векове не бяха мръднали, алъш вериша по тях си вървеше, какво всъщност искаха тези католици? После стана ясно, че им трябват коридори за кръстоносците при походите срещу “враговете не споделящи нашите ценности”, както се изразяваха те. Да минават, отсъди царят, стига да си платят и да не плячкосват. Тогава пък изневидекица военните надигнаха вой до небето. Какво сте се развикали бе, недоумяваше царят, откога се залюбихте с комшиите, нали до вчера ни бяха врагове? Може да са врагове, шефе, опъваха се военните, ама са си наши врагове, откъде-накъде рицарите ще ги бият? Днеска тях, пък утре може и на нас да налетят, не им вярваме на тези тенекиени сурати. Коридори накрая все пак им дадоха, макар и със стиснати зъби.

Сега морето се закваси, коронясаха го, унията беше сключена, Светият престол беше признал валутата му и боричканията вътре бяха стихнали. Само новите комшии на проливите начело с Фландърския никак не му харесваха, с тях щеше да бере ядове, затова преди време помоли Светия отец да ги вразуми, нали все пак официално им се водеше шеф. От Светия престол огласиха за унията с католическата вяра и шетните на Фландърския тъдява попрестанаха, но положението оставаше напрегнато. Кофти времена, въздъхна царят, с империята едно време беше зле, ама сега без нея май идеше по-зле.

– Ваше величество, Светият престол дари Вашето кралство с всичко, което е по силите му земни, повече от това може само Всевишния – продължаваше досадният като конска муха глас.

Царят сви устни. Всеки път като чуеше думите “крал” или “кралство” нещо го сецваше под лъжичката и той се вкисваше. Високопреосвещенството и най-вече шефът му в Рим бяха като гумените шопи, уж се поддават, а накрая пак там, откъдето бяха тръгнали. И досегашната кореспонденция със Светия престол така я караха. Той се подписваше като “цар на българи и власи” а бумагите идващи от Рим бяха адресирани до “Краля на България”. Пълна шизофрения, вече от година го правеха на идиот.

Явно нямаше да го огрее, повече не можеше да иска. Не че много му пукаше, как ще го водят във ватиканските хроники, ама данъчните ставки за цар и крал бяха доста различни, до това опираше работата.

– Нека всички ние да крачим без да се отклоняваме по стръмните пътища на истинската вяра! – Високопреосвещенството май сериозно се канеше да привършва – Защото съдбата ни прави свидетели, как дори тези смели християни, тръгнали да освобождават гроба Господен, могат да попаднат в грях и да кривнат от пътя на праведните и от нашата ценностна система!

Опа, я чакай, какво беше това сега?! За малко да проспиш най-важното, сепна се царят. Лъвчо вземеше ли думата, дърдореше много, но с такива кодови понятия като “нашата ценностна система” никога не стреляше нахалос. Царят хвърли едно око встрани и срещна втренчения поглед на племенника си, който до преди малко беше полагал невероятни усилия да не захърка. Значи не му се беше причуло само на него. Погледна и папския легат, чиято пурпурна барета едва забележимо кимна. Значи тъй, Фландърския беше изпаднал в немилост. Виж ти работа! Май при Светия престол бяха провели някакъв пленум, пардон, консилиум и бяха решили, че новите господари на проливите прекалено си разиграват конете. Това беше важна новина.

***

Папската делегация още не беше изчезнала в хотела когато съветът на боилите и съюзните кумани вече се събираше в царската канцелария.

– Ако някой не разбира латински, да го светна за какво стана дума – надуваше се племенникът. – Папата е вдигнал ръце от Фландърския, да знаете. Край на протекцията. Още утре можем да се разходим до столицата и да му подуем шушоните.

– Ти, Бориле, откога пък стана главнокомандващ? – сряза го примасът – Ако ти е толкоз мерак да се разходиш, шефът може да те командирова да проучиш положението. Само гледай рицарите да не те вземат за православен агент и разчекнат по стар католически обичай между четири коня!

Боилите почнаха да се надвикват един друг. Мозъкът на второто българско царство работеше под пълна пара.

– Все пак на Фландърския трябва да му се даде да разбере, че това е наш район – забеляза след часове кавги Стрез – сега е моментът, докато са опърдяли гърнето с папата, щото не се знай...

– Не можем да щурмуваме столицата без флот. – прекъсна го царят изнервено.

– То да беше само флота. – кисело се обади главният оръжейник – А някой може ли да ми каже с какво да екипирам хората? Щото след толкова нови ориентации войската остана само с личното си оръжие. А с него под стените на столицата ще направим у морето дупка. После латинците ще има да ни разнасят, как сме тръгнали на сватба без...

– Да можеше някак да ги изкараме навън, друго щеше да е... – размишляваше на глас царят.

– Трудно, шефе, особено откак в Рим ни водят католици, нямат и повод. Фландърския от месеци не е излизал извън крепостните стени. – унило забеляза Стрез. Останалите още си даваха акъл един другиму, дали трябва да се пазят от северозапад или не.

– Ако ще обсаждаме столицата, – обади се в олелията Алекси Слав, който досега беше мълчал – да кажа навреме на хората да превозят стоката оттам в Цепина, та зян да не стане.

– Ама ти имаш още твои хора в столицата? И Фландърския не ги е надушил? – ококори се предводителят на куманите.

Алекси гузно кимна.

– Сливи ли има в устата, та си трая до сега бе, човек? – кресна царят.

Наоколо изведнъж млъкнаха и всички погледи учудено се извърнаха напред. Царят се опря с юмрук в масата и на устните му цъфна лукава усмивка:

– Казвай шефе, – ухили се и Стрез – какво го измисли? Как ще ги примамиш? По очите ти познавам, че работата е в кърпа вързана.

– И още как – весело изтърси царят – От просто по-просто. След седмица почват мъглите, та Високопреосвещенството и останалите легати ще се изметат. Дотогава - пълен пас! След това вземате пет-шест групи от по двайсетина конници и тръгвате надолу по Еврос да намерите удобно място за засада!

Предводителят на куманите възхитено започна да кима, другите се спогледаха, а царят се обърна към Алекси Слав:

– А ти се свържи с твоите хора в столицата. Кажи им че не ме интересува какво и как ще правят, ако щат циркуляри или спамове да пишат, но да намерят канал за да пуснат слух, който със сигурност ще стигне до Фландърския.

– Какъв слух бе шефе? – недоумяващо се пулеше Алекси.

– Че аз и моят двор сме решили да конвертираме към исляма. – без дори да се изчерви рече католическият цар на българи и власи – Хайде на бас, че до три месеца ще тръгнат в поход срещу нас.

В настъпилата неловка тишина новоизпеченият католически примас изведнъж започна гръмогласно да се смее от сърце, а другите един по един го последваха.

  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

Е тоз път малко са поуля с цръната боя. Е с'а та заклах. :biggrin:

Барем зоофилията да им беше спестил, то поне лепи женки сме имали навсегда. :hmmm:

Редактирано от Р. Теодосиев
точка 14 от Правилата на Форума
  • Глобален Модератор
Публикува

:):):):):):):):):):):):):):):)

Имаш талант, Римлянино!

ПП

В шегите няма нищо антибългарско, не го гледайте в такъв аспект. :)

  • Глобален Модератор
Публикува

Хехе. Очакваме и нещо на тема "Финансовата криза 927-969 или защо по времето на цар Петър България мина към натурална икономика - делва масло и повезмо вълна" :tooth:

А този Йоан Готиния помислих първо да не е някой гот (гет), демек славянин. :biggrin:

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!