Русия краде съкровища през Втората Световна война

[Харамията]

БЕЗСМЕТНИ СЪКРОВИЩА ПОТЪНАХА В СЪВЕТСКАТА ИМПЕРИЯ

На 22 юни 1945 г. Берия представил на Сталин преведения дневник на началника на канцеларията на Хитлер – Мартин Борман, който проследявал етапите от служебната му дейност за времето от 1 януари до 30 април на текущата година. За Сталин било важно още веднъж да се убеди в смъртта на Хитлер. Авторът на дневника по този повод си водел бележки със странни знаци – след разшифроването им преводачът направил обяснителна записка с доказателство за това, че знаците все пак обозначават факта на смъртта на фюрера и жена му. На Борман можело да се вярва. Останалото трябвало да бъде проучено от сътрудниците на НКВД и държавна сигурност. Вниманието им веднага привлекли записките на Борман от 11 януари, 17 и 18 март: “разглеждане на всички шахти”, “М. Б. Посещава шахтите Тутсхов, Дюрен”, “М. Б. Разглежда шахтите”. Какво означавало всичко това? Кълбото на разследванията се развило и така тайната на посещенията на шахтите от Борман била разгадана.

Шахтите край Магдебург

В началото на септември 1945 г. членът на Висшия военен съвет К. Телегин съобщил в Москва за изследването на шахтите в Саксония и намерените в тях ценности. А в последния ден на октомври група отговорни работници на ЦК на партията, в т. ч. И Г. Александров и Н. Жуков докладвали на Маленков: “По ваше указание управлението за агитация и пропаганда на ЦК на ВКП (б) командирова в Германия екип научни работници за проверка на научните ценности, открити в солените и калиевите шахти около Магдебург, както и в Лайпциг и околностите му. В шахтите се оказала научна литература на Пруската академия на науките, Лайпцигския университет, държавните библиотеки на Берлин, Любек, Халберщад, колекции на Берлинския музей на народознанието, Берлинския държавен музей, градският музей Магдебург, колекцията от негативи на държавната фототека на Берлин, картинната галерия на град Десау и много други...”

За изпращане в Съветския съюз екипът подбрал най-ценните в художествено и научно отношение книги, ръкописи и музейни колекции... От 40 000 сандъци и пакети, скрити в шахтите, били заделени 8850 сандъка. Необходими били 85 вагона за изпращане в СССР на избраната литература и музейни колекции. От шахтата на Племниц, близо до Магдебург, били преровени, отбрани и изпратени в СССР фондовете на библиотеките на Лайпцигския университет. Те съдържали: научни трудове на европейски и американски университети (Лайпциг, Париж, Тулуза, Оксфорд, Лисабон, Ню Йорк, Чикаго, Стокхолм, Амстердам и др.) – дисертации и научни работи по философия, история, право, медицина, математика, технически и естествени науки; литература по източнознание и сбирка от източни ръкописи; книги от XVI и XVII в., ръкописни грамоти от XIII-XIV в., сиамските ръкописи върху палмови листа; научна литература по история на изкуството и колекция на списания от XVII-XIX в. Всичко – 1500 сандъка.

Библиотеката на Лайпцигския университет била втората по големина и значение в Германия. Колекцията й наброявала около 2 милиона тома различни книги. За СССР били изпратени 150 хиляди – най-ценните.

Фондовете на библиотеката на Пруската академия на науките съдържали: периодични издания на научни общества и институти към академията; книги за културата на Древния Изток (Китай, Тибет, Египет), научния архив с египетски текстове; сбирката на английски издания за археологически разкопки в Египет; колекцията от поставени в стъкло древни ръкописи върху хартия, папирус и пергамент (на арабски, тибетски, китайски и други езици) и най-ценните научни архиви на академията, в това число и материалите от Лейбницевската комисия. Всичко – 1400 сандъка. Архивът на град Халберщад: старопечатни книги, книги и архивни документи за историята на града. Всичко – 260 сандъка.

Шахтата на Винтерсхал, около град Бернбург

От нея били извадени част от материалите на отдела за източнознание към библиотеката на Пруската академия на науките – 156 кутии. Колекциите от библиотеките на различни градове на Германия: ръкописни, първопечатни и редки стари книги, фрагменти от илюстрирани ръкописи и първи издания на книги. Всичко – 200 сандъка. Архивът на град Любек – 1300 кутии ръкописи. Това била най-богатата и уникална сбирка от оригинални документи за историята на средновековния град, който по него време бил свързан с историята на Новгород. Дотогава в Съветския съюз разполагали с нищожно количество документи около историята на Ханза.

Фондове на Берлинската държавна фонотека: огромна сбирка от негативи и фотоснимки на архитектурните паметници на Германия от Средновековието до ХХ век, в това число негативи на рисунки и гравюри от Берлинския гравюрен кабинет. Всичко – 931 сандъка. Архивът на град Бремен: 5 кутии с генеалогични изследвания върху “чистотата на германската раса”. Частните колекции на директорите на германския концерн “ИГ Фарбениндустри”: книги по история на изкуството, исторически писания и класическата литература; сбирки от екслибриси и художествен порцела от XVIII век. Всичко – 46 сандъка.

Шахтата “Граф Молтке”, недалеч от Шьонебек

Открити са част от колекциите от източни ръкописи и академични издания от цял свят на Пруската академия на науките – 100 сандъка. Също 4 кутии с негативи на архитектурните паметници на Германия от сбирката на Берлинската държавна фототека. Фондовете на Берлинския музей на народознанието: етнографски колекциии от Европа, Америка, Индия, Китай и Япония, фонографски записи на музика и езици на различните народи. Всичко – 181 сандъка. Извозени са специално за попълване на фондовете на Етнографския музей към Академията на науките на СССР. Колекцията на Берлинския държавен музей: археологически свидетелства от палеолита, неолита и бронзовия век, които много пълно представяли материалната култура на древните народи на Европа, в това число и славяните. Изнесени са 375 сандъка.

Сбирката на берлинския “Цайхауз” – оръдия, хладно и огнестрелно оръжие от XIII-XVIII в. Всичко – 13 сандъка. Библиотеката на “Цайхауз” – 16 сандъка с литература за музеите и военната история. Фондовете на Берлинската държавна библиотека: обширна колекция от периодичния печат на всички европейски езици. На брой 750 сандъка. Библиотеката на държавните музеи и библиотеката на историята на изкуствата: 820 кутии с литература за историята и теорията на изкуствата: 820 кутии с литература за историята и теорията на изкуството на различни езици. Фондовете на библиотеката на Берлинската медицинска академия: 20 сандъка с книги по медицина и близки до нея науки. Държавният архив “Берлин-Потсдам”: архивни фондове, които не могат да бъдат описани – около 1200 сандъка.

Другите шахти...

От тази в Солвейхал, близо до Бернбург, са иззети 20 сандъка с рисунки, гравюри и картини от галерията на град Десау, 8 кутии колекции от порцелан от XVIII век от дворцовия музей Ораниенбаум и 80 сандъка с книги по естествознание, точни науки и философия, както и класическа литература от XVI-XVII век от Анхалската библиотека и 16 сандъка с хладно оръжие от музея на двореца Цербст. От шахтата Ацендорф, близо до Магдебург, били изнесени 40 сандъка със старопечатни книги, а от съседната шахта Хадмерслебен – 150 кутии с колекции от древни грамоти и ръкописни книги. И последната шахта – Берлбеш, около Щатесфурт, близо до Магдебург. Оттам натоварили 115 сандъка с атласи по география, литература по геология, както и сбирката от периодични издания на световното географско дружество. Също и 3 кутии с редки книги на кралската библиотека от Тайния държавен архив. Географските издания по-рано принадлежали на библиотеката на Географския институт в Бремен и библиотеката на Германското топографско дружество.

Такова изобилие от културни ценности, открити в шахтите, подтикнало реквизиторите към разширяване на дейността им. От Магдебургския градски музей и Лайпцигския музей на изобразителното изкуство били напълнени 42 сандъка с картини, рисунки, гравюри и скулптури на известни европейски майстори от различни епохи. Към тях били прибавени още 455 огромни кашона от сбирки на източни и древни ръкописи, старинни книги, колекции на великолепни художествени подвързии, първи издания на книги, литература за Индия и Китай, папируси, книги по арабска медицина, резултати от експедиции от Лайпцигския университет и исторически реликви. Докарали ги от различни места на Лайпциг и околностите му – Лайсник, Рохлиц, Мюхелн, Мютмен. Не пропуснали и Паметника на битката на народите.

Всичко, открито в солените шахти, било описано от специална комисия за броени дни. Не си правили чак толкова труда да вникват в детайли – важното било, както е написал споменатият вече Г. Александров до висшия партиен лидер Маленков, че намереното в шахтите и извозено в СССР “в някаква степен ще възмезди вредите, причинени от немските окупатори на научните и културните учреждения на Съветския съюз”. Вярно е, че хитлеристите конфискували доста ценности от окупираните съветски територии и седържали като варвари. Но съветските окупатори повтарят варварските похвати на фашистите и грабят всичко стойностно, което им попадне пред очите. Стига се дотам, че няма точен отчет колко са откраднатите книги, извозени от Германия в Съветския съюз. Само в Москва и в Московска област различни учреждения получават два милиона и половина екземпляра. Държавната централна медицинска библиотека към Министерството на здравеопазването на СССР се “обогатява” от Германия с 24 вагона литература. В Ленинград и Ленинградска област са заведени над 850 хиляди немски книги, а в библиотеките на Академията на науките на СССР над два милиона.

Някои от по-ценните екземпляри били съхранявани сравнително грижливо, но повечето са наблъскани в мазета или тайници и до тях рядко се допускат читатели. Да не говорим за годините преди смъртта на Сталин, когато по време на “генералната” чистка и борбата с прословутия “космополитизъм” много стойностни книжни екземпляри са унищожени. Ако се замислим за вакханалията по заграбването и изнасянето от Германия на книги и последвалото ги унищожение, няма как да не се сетим за думите на Вожда на народите: “Хитлеровци идват и си отиват, а немският народ остава”. Но остана с какво? На практика съветските окупационни власти провеждат мащабна унищожителна акция за прекъсване корените на немската национална литература и на окупираните територии съзнателно се създава духовен вакуум, който по-лесно да се запълни с ерзаца на новата болшевишка “култура”.

Любомир ПАПРИКОВ

[Aspandiat]

E, той и бай Херман (Гьоринг) покрадваше доста из Европата. Цял замък си беше обзавел с такива "трофеи"

Някой правил ли е изследване какво руснаците са изнесли (откраднали) от България непосредствено след Втората световна война. А и до 1989 г. Говорим да културни и исторически ценности.

[Last roman]

Каквото повикало, такова се обадило. Имах възможност да разгледам част от съкровището на Шлиман /изнесено от Германия след 1945 г./, когато бях в Москва.

[Харамията]

Някой правил ли е изследване какво руснаците са изнесли (откраднали) от България непосредствено след Втората световна война. А и до 1989 г. Говорим да културни и исторически ценности.

Има някои данни за гепени неща обхващащо периода 1887 - 1989 г. (още след Освобождението руснаците започват да тършуват из тракийските могили и да ги разкоповат и отмъкват златни съкровища!); включително и заграбване на златния резерв на БНБ през 1944 г.!

[Харамията]

Каквото повикало, такова се обадило. Имах възможност да разгледам част от съкровището на Шлиман /изнесено от Германия след 1945 г./, когато бях в Москва.

То това съкровище не е на Шлиман а на цар Приам от Троя, а както знаем троянците са от тракийското племе дардани (от там идва и наименованието Дарданели за протока, където е бил древния Илион/Троя)!

[Last roman]

То това съкровище не е на Шлиман а на цар Приам от Троя, а както знаем троянците са от тракийското племе дардани (от там идва и наименованието Дарданели за протока, където е бил древния Илион/Троя)!

Няма основания, да се твърди, че съкровището е на Приам /наименованието е условно, както и подобните съкровища, открити в Гърция и кръстени условно на Агамемнон, Атрей и пр./, тъй като няма доказателства за живота на този митологичен персонаж. Все пак отличавай художественото произведение от исторически източник /знам че на теб това ти е особено трудно/.

И откъде 'знаем', че троянците са дардани?

Аз пък знам, че са хети.

[Харамията]

Няма основания, да се твърди, че съкровището е на Приам /наименованието е условно, както и подобните съкровища, открити в Гърция и кръстени условно на Агамемнон, Атрей и пр./, тъй като няма доказателства за живота на този митологичен персонаж. Все пак отличавай художественото произведение от исторически източник /знам че на теб това ти е особено трудно/.

И откъде 'знаем', че троянците са дардани?

Аз пък знам, че са хети.

Значи най-точно може да се каже - ЗЛАТНОТО СЪКРОВИЩЕ ОТ ТРОЯ ОТКРИТО ОТ ХАЙНРИХ ШЛИМАН И ОТКРАДНАТО ОТ РУСИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (А ВСЪЩНОСТ МАЙ ШЛИМАН Е КРАДЕЦА)!

[Last roman]

Значи най-точно може да се каже - ЗЛАТНОТО СЪКРОВИЩЕ ОТ ТРОЯ ОТКРИТО ОТ ХАЙНРИХ ШЛИМАН И ОТКРАДНАТО ОТ РУСИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (А ВСЪЩНОСТ МАЙ ШЛИМАН Е КРАДЕЦА)!

Съгласен.

[eMGeto]

Истината изисква да се каже, че не само руснаците са крали и плячкосвали - американци и англичани не са оставали по назад. Създава се впечатление, че германците са най-най - всеки от победителите захапал част от нацистка Германия е учуден, смаян, възхитен - грабят книги, машини, технологии, учени, специалисти, идеи! Дори американският "Стингър" е германско оръжие, разработено в последните седмици на войната. Триъгълните самолети "Стелт" - същото нещо, немска идея. Създадоха, дори "американска" каска, която поразително прилича на нацистката (защото от всички създадени до сега, немската предпазва главата най-добре). Нейната премиера бе при нахлуването в Гренада (1982-ра, ако не се лъжа). Веднага след това изчезна! Вероятно под еврейски натиск. Във в. "Работническо дело" и сп. "БТА" имаше снимки - всички викаха - тези немци ли са!

[eMGeto]

Току що гледах филм за първата в историята подводница "Стелт"! Сега, ако напиша това в друг сайт (знаете за кой говоря) - знаете реакцията! Хайде да видим дали някой ще каже коя е и нещо повече! Ще кажа само, че е немска (както винаги)!