Иманярските безчинства в Рациария

[Last roman]

Така и така заговорихме на тази тема, та да пейстна една покъртителна /поне за мен, де/ статия:

Историческа справка

Римският град Рациария възниква в началото на I в. от н.е. като военен център на мястото на по-старо мизийско поселение. Името си получава вероятно от император Веспасиан (69 - 79 г.), който полага големи грижи по укрепването на долнодунавския лимес и по организирането на дунавската флотилия, на която Рациария е една от главните станции.

В чест на победата си над даките, император Траян издига мизийска Рациария в колония Улпия Траяна Рациария. Градът се развива като голям занаятчийски център, като златарството заема почетно място. Археолозите са открили над 50 различни по вид и характер златни и сребърни накити. Освен при разкопките на погълнатите от вулканичната дейостот на италианските градове Помпей и Херкулан, единствено при Рациария е открито златно находище в жилище. В Рациария е било широко застъпено бронзолеарството, грънчарството, обработката на олово, стъкло и кост.

Повече от два века (II - IV в.) Рациария е най-значителният военен и стопански център на земите на днешна Северна България, здрав опорен пункт на римската култура и цивилизация. Тук е една от шестте императорски оръжейници. Блестящата градска култура се долавя в склуптурите, художествено изработените надграбни плочи и саркофази, в архитектурните фрагменти и изящните многоцветни мозайки, разкрити по време на редовните археологически разкопки.

Рациария е проучвана за пръв път от Ф. Каниц през 1862 г. След близо 30 години през Арчар минава В. Добурски, който на база архитектурни фрагменти извлича данни за вътрешвната уредба на града. Единствената студия, проследяваща историческото развитие на този значим римски град, принадлежи на проф. Велизар Велков.

Редовните археологически проучвания са прекратени през 1991 г. поради липса на средства. Не е разкрит тракийският период на града, за който изворите категорично говорят. Неоткрит е и средновековният период на града, за който има данни от намерени керамики.

Иманярските набези през последно време очертава Рациария като многократно по-голям град, отколкото се откривал при всички археологически разкопки.

По материали на Исторически музей - Видин

Ужасна битка кипи при Рациария. Разузнаването върви напред с металотърсачи в ръце, след тях пъплятят лековъоръжени иманяри с кирки и лопати и подкопават хилядолетните стени на античния град. Тежковъоръженият ариегард довършва всичко с верижни трактори и фадроми. И камък върху камък не остава!

Римският град е пален и разрушаван от варвари, после от хуни, накрая, през 586 г. е опожарен от авари. Но все пак за потомствата бяха останали безчет ценни антики. След днешните видински иманяри не остава нищо. Абсолютно нищо! Защото те не се интересуват от друго, освен от златни накити и монети. И тежките машини раздробяват, изпомачкват, разхвърлят и унищожават всичко на дълбочина 4-5 м., понякога и повече метри, т.е. до т. наречения “стерилен пласт”, който е под всичко, до където е достигал човекът.

Площи, което архиелогическите експедиции са разкрили за 15 години, иманярите разравят за няколко часа. Но докато архиеолозите работят с четка и шпакличка, за да не се увреди нито квадратен сантиметър от безценните старини, то иманярите умишлено трошат всичко - зидове, стени, покриви, канализации, съдове - само и само да не пропуснат някъде, в което може да има скрита златна монета или бижу. Затова след архиеолозите остават паметници на културата, а след иманярите остават камари от пръст, размесена с натрошени мраморни колони, унищожени мозайки, смачкани човешки черепи и кости!

Треската за злато е подлудила не само хората от близкото с.Арчар, а и от дълбочината на страната. Купуване или наемане на земеделски земи или на площи в селото е взело огромен размер. Новите собственици или наематели пък наемат ромите от арчарската махала, които копаят ден и нощ. През последнитте седмици копаенето добива измерения на бригадирско движение - наред с стотиците размахващи кирки и лопати буботят непрекъснато и тежки машини.

Един такъв голям античен град има какво да даде на иманяра. Затова надпреварата там е така голяма. Хората, които рият, са толкова, че случаен човек може да помисли, че се работи на национален обект.

От 1952 г. до 1962 г. под ръководството на проф. Велизар Велков са разкрити два некропола (гробища). Златотърсачите само за една седмица откриват и основно прекопават нов некропол, като, разбира се, всичко е унищожено. Археологическите проучвания на екипа на професора установяват, че Рациария е заемал високото плато, заградено от юг и изтог от р. Арчарица, а от север от Дунав и е с размери 1500 на 400 м. Иманярската офанзива за нула време очерта един град МНОГОКРАТНО по-голям от предполагаемия. Тази информация обаче излиза безкрайно скъпа на историята. Защото освен тази информация, май няма да остане нищо за доказателство!

Така ужас може да побие човек, ако тръгне из иманярските “разкопки” на Рациария. Откритият от тях некропол в края на местността “Парлозите” е един низ от разкопани гробове и гробници (виж снимка).

Изградените преди близо 2000 г. от камък, тухли и мазилка гробници сега до една са разрушени, а костите и черепите на скътаните в тях почиващи граждани на Рациария са разхвърляни навсякъде. В единния ден някои от иманярите бе наредил в редици и на кубчини стотици и стотици чрепи, наподобявайки библейското “Лобно място” (от староб. “лоб” - череп). На следващия ден обаче в друго настроение други иманяри вече бяха натрошили черепите тачно както амфорите и другите антични съдове, съпътствали в мъртавците в задгробния им живот. И парчета от тях се валяха сред зъби, части от черепи, прешлени и кости.

Според Закона за музеите и паметниците на културата в района на античния град никой няма право да влиза. А пък в с. Арчар и нивите около Рациария, никой собственик не може да копае дупка (било да сади дърво или да прави клозет) без да присъствува археолог. В момента както много от дворовете в Арчар, така и поляните западно около селото, са обсипани от кратери. Просто не може да се намери неразкопано място. Хората, отиващи на полето с косата, непременно носят и металотърсач и лопата. Буквално след комбайните вървят верижни трактори и фадроми, които започват да копаят и търсят злато.

“Изчакахме осем години след закриването на турските гробища край Арчар и започнахме разкопки на един много интересен обект. Стигнахме до един фантастично добре запазен VI век, което означава, че надолу - V, IV, III, II, I векове ще бъдат още по-добре запазени. Сега всичко това е разкопано, разбито, напълно разрушено и размесено. Както се вижда от огромните купчини камъни, тухли и керемиди, сега са унищожени множество сгради, сигурно и архиологични ценности -в кубчините наред с прясно натрошени мраморни колони, се откриват материали от мозайки, антични стъкла от прозорци и частици от какво ли не. Но всичко е унищожено! Никога в живота си не съм виждала такова затриване на паметници на културата!” - споделя дългогодишната археоложка на Рациария Антоанета Николаева. - Иска ми се да напусна работа, за да не виждам тази гледка там!”

В един доклад на видинския исторически музей четем: “Началният етап на археологическото проучване на Рациария доказва голямото й значение на най-богат градски център в Долнодунавския басейн. Непосредствено под сегашната повърхност започва културният пласт, който достига до 3 м и който дава добри надежди, че при бъдещи разкопки ще бъдат открити големи площи от територията на антична Рациария.” Иманярските разкопки наистина откриха непредполагаемо големи площи от града. Но същевременно и ги унищожиха. Така че оттук нататък ще важат само думите на поета, който (макар и по друг повод) е казал: “Потомци, вий напразно ще се ровите!”.

ВЛАДИМИР Савов

Разрушителните набези в Рациария ще са предмет на разследване и в следващите броеве на “НИЕ”. Защо всичко това става пред лицето на полицията? Защо отговарящия за Рациария властоимеющ г-н кметът на Димово Тодор Илиев нехае? Какво иска една охранителна фирма, за да държи по око Рациария? Защо поземлената комисия в Арчар и Димово не са предупредили собствениите, че не трябва да се копае във върнатите им земи? Защо служителите във видинския музей са с вързани ръце за спасяването на Рациария?

На тези и още други въпроси ще намерите отговор в единствено в “НИЕ”.

Арчар - селото на разбойниците или българската Курна

(продължава от предишния брой)

Проникването и ограбването на гробници и незаконните разкопки съпътствуват цялата човешка история. Ненаситната човешка алчност е разкрита още в един древен египетски папирус. В него някой си Амон Панафер от гр. Карнак разказва как със съзаклятници влезли във фараонска гробница и обрали всичко, което било от злато, сребро и бронз, а другото изхвърлили.

Колкото повече ценности има една земя, толкова повече хора искат да ги вземат. И те не се спират пред никакви препядствия, за да успеят. Защото смятат, че наградата им ще ги храни цял живот. Даже и потомците им. Треската за злато, която се разгаря в землището на с. Арчар, е нещо, което поне в България е неизвестно досега. Както писа в. “НИЕ” в предишния си брой, денонощното копаене с булдозери и всякаква изкопна техника заема размерите на работа на национален обект. Въпреки това няма никаква реакция на властите.

Всеизвестно е още от турско време, че след проливни дъждове по полето над Арчар лъсвали римски монети. Но днес никой не знае какво и в какви количества се намира от иманярите. Докато до тази година Рациария “се обработваше” главно от местни търсачи на имане, то сега покрай рововете на древния град спират лъскави джипове и луксозни леки коли. Приказват се легенди за това, което се намира при нелегалните разкопки. Приказките привличат все нови и нови търсачи, но каква е истината? Все пак има такива, които се хвалят, че прекупвачи им давали без пазарлък по 1500 лв. за монета, по 1000-1200 лв. за златно пръстенче или обеца. Някои пък показвали на комшии намерени дребни златни бижута и казвали, че не ги продават, докато не им вземат истинската цена, която “сигурно е 2 каймета, а може и пет”. В село Арчар всеки пети жител (според някои всеки втори) е ходил да копае незаконно на Рациария. Знае се, че десетки имат металотърсачи - цената на правен е до 300 лв. Дори децата в селото знаят за стария римски град много повече от учителите по история във Видин, знаят къде са били вратите на града, къде -некрополите, къде - вилите, някои вещо показват къде са минавали водопроводите, други, като отколешни нумизмати, разказват коя монета кога и от кого е сечена.

Преди няколко години поземлените комисии са получили от Историческия музей -Видин картите с охранителната ареологична територия, та при връщане на земята собствениците да бъдат предупредени да не се ползува тя за друго освен за земеделие (в нея е забранено да се копае по-дълбоко от 30 см. без присъствие на археолог!). Хората в тези комисии обаче са се сменили многократно и там сега никой не знае за тези карти. Но пък половината от хората в селото ги имат размножени и работят на “обекта” съвсем професионално - с карта, металотърсач и ... багеар.

В Арчар върви и друг вид бизнес - на земя. Селяните масово дават “под наем” земята над римския град на прекупвачи, които с булдозери я преорават на дълбочина 3-4 и повече метра. И надали повече може да се развива земеделие в тази земя, защото на повърхността й са извадени хиляди каменни блокове от крепостните стени. Кметът на селото обаче твърди, че тези земи не са върнати, а са дадени равностойни на друго място. Така че, тези, които ползвали земята, са самонастанили се. Обаче никой не ги закача.

Ако България сега изживява тези дни на диво плячкосване на античните си градове, Египет още от древността фараоновите пирамиди са подложени на ограбване. В началото на миналия век иманярите започват масово да използуват дори динамит, за да разбиват царските гробници. Цъфтящ черен пазар на антики имало векове наред в тъй нареченото “Село на разбойниците” Курна. Основното препитание на хората от него стотици години наред е било да изравят и препродават всичко, което можело да се намери под пясъците и за което можело да се вземат пари. Оценките на селяните за стойността на всяко нещо - от статуетка и златен накит до мумия - учудвали с точността си и професорите египетолози.

И все пак каквато и да е била властта в Египет, никога не е оставала безсрамно безразлична към посегателствата на иманярите. Полицейско преследване и затвор непрекъснато са възпрепятствали спокойното и масово грабителство. В Гърция, Турция и други държави, които уважават историческата си памет, грабителите и унищожителите на антични предмити се наказват с дългогодишен затвор и огромни глоби. За разлика от нас, където няма нито един осъден иманяр!

В цял свят има иманяри, навсякъде има борба срещу тях. При нас - не. Нито специалистите от музея, нито съдии и прокурори си спомнят случай във Видин, при който е вкаран в затвора такъв, който е унищожил или незаконно придобил антични предмети. Това естествено се знае и от всички иманяри и затова вече са заменили потайното си работно време с явни дневни смени. Нелегалното копане вече се извършва демонстративно явно. Защото властта нехае!

Полицията прави през месец май два-три обхода на Рациария и всеки път залавя няколко души, които копаят в античния град. След консултация с прокуратурата иманярите обаче са пуснати, защото “няма обозначение на територията на историческия обект”. И всички, стъписали се от действията на полицията, са оставени напълно свободно да правят каквото си искат. И те точно това започват да правят. “Никога не са били така брутално смели” - казва археоложката Антонанета Николаева. И как не, като вече месеци никой не ги закача! Кметът на Арчар споделял, че познава лично и поименно поне половината от работещите незаконно “на обекта”. Но какво от това?

В началото на юли Областната управа пита РПУ какво прави за охраната на Рациария. РПУ си измива ръцете с писмо, в което иска да се обозначи с табели къде е античният град. Областнатата администрация изпраща писмото на видинския музей. Но той по новия статут е общински и, за да иде негов специалист на Рациария, трябва да го командирова кметът на Димовска община, в чиято територия е Арчар. Иначе регионален музей е врачанският, на който ама хич не му е зор какво разграбват до Видин. Обозначаващи табели димовският кмет не слага, оправдавайки се с това, че до пролетта на археологическия обект е имало не само табели, но и ограда от телена мрежа, но и тя е оплячкосана. Така че, според кметството, докато няма полицейска охрана, табела няма да се задържи и една нощ. И сигурно е право. Ето какво заяви пред “НИЕ” зам.-кметът на Димово Петков: “Много ни тревожи това разграбване и че не можем да опазим Рациария. Най-болното е, че земята е върната от поземлената комисия, а е трябвало да даде на собствениците друга, равностойна земя! Сега в Арчар се работи поръчково, има мафии, които възлагат и плащат по 1500 - 1800 лв. за антика. Безработицата е голяма и когато човек го гони гладът, трудно се спира. Лично аз не мога да повярвам, че без решителната намеса на полицията иманярските набези ще се спрат. Силата няма ли я, как ще ги спрем! Въпреки финансовия колабс, в който е общината, каквото можем, ще заделим. Имаме специализирана програма за опазване на обекта, която ще опитаме да прокараме в Министерството на труда и социалните грижи.”

Появява се охранителна фирма, която иска да се ангажира с опазването на Рациария. В областната управа и в присъствието на представители Община Димово, на видинския музей и РДВР. Фирмата предложила не само да охранява Рациария, но и да финансира по-нататъшните археологически разкопки. Това е първият случай в България охранителна фирма да пожелае да пази безплатно обект, при това исторически! Затова е и заострено вниманието към това благодетелско предложение. Защото всички си спомнят за охранителните фирми, които уж пазеха хотел “Ровно”, “Видахим”. С този спомен идва и онзи за приказката, в която оставили вълкът да пази кошарата.

Римската цивилизация принадлежи на цялото човечество. Но Видин е пазител на Рациария.

И всяка кражба и разбита мозайка е оскверняване на българската култура, скъсване на връзката ни с миналото. Шумът, който започват да вдигат медиите около разграбването на Рациария, все пак раздвижва чиновниците. Ангажимент за случая вече поема и депутата Ц.Ценков, който, макар че е зам.-председател на комисията по здравеопазването, е видински депутат от Арчар. Може би той ще успее да съдейства цялата земя, под която стоят развалините от Рациария, да бъде призната за археологически резерват. Дано това стане преди вече да няма нужда.

http://www.investigation-bg.org/show.php?id=46

[_magotin_]

Това е тъжната истина - Рациария е безвъзвратно унищожена. С очите си видях останките от двореца на управителя или преториума, то вече не може да се каже, защото всичко е стрито на ситни късчета, все едно хиляди къртици са се ровили седмици наред. Подобна съдба сполетя и много други, по-малко известни обекти, например тракийското светилище на връх "Свобода". Иманярството захранва незаконния пазар на антики, търсенето и предлагането са скачени съдове. Така че всяка закупена антична монета е помощ за иманярите и техните организатори.

[roca]

За тъкъв вид иманярство съм твърдо съгласен че трябва да има доста строга присъда, за съжаление няма.

Надеждата е поне да се отпускат по големи субсидии за проучване на неразкопани обекти, преди да бъдат безвъзратно загубени.

[КГ125]

Няколко места и събития станаха ужасен символ на възможния крах на здарвия разум.... и този град, както и Никополис ад Иструм е едно от тях.....

Това сега минава и заминава незабелязано, но такъв триумф на варварството, какъвто България предложи там в края на 20 век рядко се е случвал.

[Galahad]

Ами това си е държавна политика - все пак каналите на "бившата" Държавна сигурност трябва да се захранват с нещо. Иначе нищо не пречеше да се сложат няколко полицейски поста на най-проблемните места. Те не са чак толкова много. А и честно казано не сме от народите, дето много-много пазят. Ами щом насред София беше взривен мавзолея на Георги Димитров, какво остава за претория на римските поробители сред някакво поле и при това отдавна разрушен от други варвари? В крайна сметка какъвто народът, такава и държавата. Важното е, че винаги си намираме после някой да ни е виновен, заради това, дето сами не сме опазили.

Ами то след Освобождението за малко "Св. София" в София не са бутнали, та какво остава за другото. Черквите "Св. Богородица Пречиста" и "Мали свети Никола" да речем не е имала този късмет. Макар че в интерес на истината тогава още не сме били съвсем подивени от комунизма и на "Свирчо" (кмета Д. Петков) се е налагало с полиция да разпръсква демотстрация на жени, та да може да събаря.

[roca]

Има доста антични и средновековни и възрожденски паметници на културата, който са били разрушени след 1878, само защото са пре4ели или грозели терена. Ако не се лажа имаше един пример за кула във Варна кадето се предполага че е подписан договор между Аспарух и Константин 4, през 50-те, защото грозяла града.

[Galahad]

За договора едва ли е вярно, но иначе е доста повече от кула (подчертаното е линк).

Има доста антични и средновековни и възрожденски паметници на културата, който са били разрушени след 1878, само защото са пре4ели или грозели терена. Ако не се лажа имаше един пример за кула във Варна кадето се предполага че е подписан договор между Аспарух и Константин 4, през 50-те, защото грозяла града.

[roca]

Точно за тази. Е и мен ме съмнява за договора, но така казват.

Но има доста старини с подобна съдба. Друг пример са крепосните стени на Августа траяна(стара загора) който след 1878 са се виждали на места до 3 метра. Били са разрушени за да има място за възродяването на град. Жалко наистина

[КГ125]

Едно е събарянето със строителни цели, макар, че и то е доста късоглед акт (друго е за мавзолеите), друго е обаче при разграбването на цели градове или къртенето на доисторически рисунки, че били иманярски знаци.....

То ако не е била българската царица Елеонора Рьойс-Кьостриц, и Боянската църква нямаше да я има... Зер стара била, та на боянчани им трябвало нова... За съжаления в някои аспекти българите са изключително късогледи.

[Last roman]

За безразличието на обществеността в градовете с богато историческо наследство /'изповед' на един мой Филипополски приятел с прякор - Овид/:

В града, в който аз живея, може да видите най-странни неща. И като казвам странни, възприемете думата както пожелаете. Но не мислете, че ще започна да Ви занимавам с тривиалностите на градския бит или устройство – било то с транспорт, неизчистен сняг, повсеместно строителство, шум, ужасен трафик, лоши пътища, покачващи се данъци и скъпотия. Това би било твърде банално и преекспонирано, пък и медиите по-добре отразяват от мен материята всеки ден. Такава им е работата. В техните страници или предавания, в целия техен информационен кръгозор, можете да намерите всички онези, до болка познати Вам битовизми, без които сякаш денят Ви нямаше да е така пълноценен и пълнокръвен, щото ако бяхте лишени от тях. Но тях ги има, и моят разказ, с риск да е абсурдно безинтересен и неадекватен, съвсем не касае тях.

Моята реч тук иде за странностите, който ние приемаме за нормални. В града, в който аз живея, може да видите (моля за извинение) прясно лайно върху изящен римски фриз с биволи и гирлянди, оставен до източната порта на Филипополис, която всъщност днес представлява бунището на ромската махала. В града, в който аз живея, намирам изхвърлени цели тоалетни бидета и стари дивани до късноантичен зид на обществена сграда, надраскани акведукти с пембен спрей и надпис (моля пак за извинение) „Яжте ми х..”. Нещо повече – в затворените и бетонирани от незапомнено време подстъпи към античният стадион на площад Джумаята, където хората днес дори и не подозират за съществуването на римски площад отдолу с огрмен просторен тунел и масивни колони в изящна смесена зидария, е цяла обществена тоалетна и ад от зарази, няколко слоя лайна, спринцовки и каквото друго Ви хрумне. Иначе горе се пъчи псевдо-модернистична статуя на Филип II и кичозни драскачи с радост окупират грубата бетонна площадка. В града, в който аз живея, и по-точно в централния му подлез, се въртят и продават топли гевреци върху уникални антични каменни надписи на старогръцки и латински (лапидариум) – движими паметници на културата със световно значение. Върху тях се люпят семки и се плюят храчки. Най после в града, в който аз живея, град с осемхилядна история, за който Лукиан пише, че блестял от километри в древността, археологически музей няма повече от десет години, античният театър е отцепен с груби и грозни решетки, форумът на Филипополис се прочу със скандална сделка на австрийски консорциум, която отиде до главния прокурор, а междувременно, докато атовете по върховете се ритат, същият този форум, стои зарит с боклуци и (най-евтината консервация) пясък, като се разпада с неумолима ерозия. Древната синагога на бул.Мария Луиза и християнският мартириум до хотел Родопи вече почти са заличени, и то от немара. Да не говорим, че в джунглата на ограденото място на голямата трикорабна базилика срещу католическата църква, някои корени са разцепили дори стилобата (фундаментът на някогашните колони).

Ето това е моята реч. Моят конкретен ъгъл и поглед. „Грижата” за културното ни наследство. Ето това са странностите, които моето модерно общество реши да възприеме за нормални в публичния си живот и да не им обръща никакво внимание. Или поне някакво фиктивно. Тях няма да Ви ги кажат в новините, няма да ги прочетете във вестника, камо ли пък на първа страница. Тези новини няма да предизвикат шок или обществено значими реакции. Те са създадени, априори, за да бъдат второстепенни и несъществени за нас. И за тях винаги ще скърбят хора, които в обществото са възприети за второстепенни и несъществени. Нищо, че такива хора бяха и си остават световно известни и почитани личности (като проф.дин Теофил Иванов, например, лека му пръст) и дадоха живота си в тази борба.

Но драма тук няма. Аз неискам дори и да правя сравнение с високоцивилизованите методи за консервация в Италия, Гърция или в някои други страни. Разумният човек винаги се вглежда, анализира и опитва да разбере и противоположната гледна точка. Аз гледам реално и знам, че сме в България – такъв приоритет община и държава трудно могат да имат, когато бюджет няма, безработицата, инфарктите и инсултите, раковите заболявания са най-високи у нас от цяла Европа, доходите и пенсиите са ниски, а брутния вътрешен продукт на човек от населението – най-малък. И днес, ако питам конкретно съответните лица за всеки един от проблемите на невзрачната ни археология, сигурен съм, ще се намери някой с вратовръзка, някъде в топъл кабинет с много папки, с някакво документално обяснение за всичко, ама за всичко, което описвам тук – от лайното до австрийския консорциум. И сигурно ще звучи убедителен, методичен и аз ще му повярвам, защото ще бъда респектиран. Ще си тръгна с наведена глава и ще напиша друг, втори текст. В него вече ще съм осъзнал грешките и абсурдността на настоящия и така всичко ще приключи.

Но някъде в мен, по пътя за вкъщи, все още ще повтарям на ум онези стари думи върху етърската чешма, които дълго гледах и се запечатаха завинаги в моето съзнание:

[Galahad]

Ето поредния парламентарен кьор-фишек, който може и да зарадва някой - сред 11-те приети законопроекта за промени в Наказателния кодекс има и увеличаване на размера наказанията за иманярите.

Яни Янев (НДСВ), Младен Червеняков (КБ) и Четин Казак (ДПС) предлагат проект за промени в действащите норми, уреждащи защитата на паметниците на културата. Предлага се завишение на наказанията за иманярство.

Разбира се всичко се свежда до увеличаване на горната граница на наказението, което може да се наложи. Иначе както се казваше в едип фейлетон у нас трагедии няма, а по-конкретно за случая - у нас осъдени няма. Тъй че полицейски постове на най-разкопаваните обекти от иманярите няма да има.

И тъй като по правило когато у нас с едната ръка се дава, то с другата се взима ... и в случая са му намерили цаката:

Правителството е предложило, когато производството се води по съкратена процедура, съдът да не може да наложи при осъдителна присъда най-тежкото по вид наказание.

Иначе казано въвежда се по-голямо наказание, но при съкратена процедура то няма да се наложи. Тъй че нашите паметници на културата и за в бъдеще ще ги пази само един "спящ" закон. Става дума за Наказателния кодекс, но приложението му ще е доста спорно при онази ужасна бъркотия, която би трябвало да е закон за опазване на паметниците на културата.

[krisi9]

ще си купя една от онези малите видео камери и ще направя едно филмче за иманчрите и техните начини на работа.във този филм ще опитам да се доближа там кадето никои от вас не би посмял.купих си стара лопата и един ефтин монетар остава само апарат от онези дето правят клип и съм готов.ще ви покажа на живо как копае ДТ 75.икак се намират монетки след него.после ако намеря нещо филмът ще продължи 2ра част в музея ще се опитам да ги предам.може би 3та част в полицията нема да се излъчва.

[Galahad]

Все пак не забравяй, че в нашата държава не просто има мафия, а нашата мафия си има държава. Тъй че по принцип може да заснемеш клипче и да го пуснеш в You Tube, ама гледай поне да не е от домашния компютър. Спомни си какво стана с журналистите, дето заснеха как Батето взима рушвет и с румънските журналисти, които заснеха как на Дунав мост се взимат рушвети от митничарите. Тогава вместо да съдят Батето и митничарите съдиха журналистите, че са ги заснели. А управляващата мафия си взима своя пай както от миничарите, тъй и от иманярите.

този филм ще опитам да се доближа там кадето никои от вас не би посмял.

[krisi9]

имам и друга идея за която всички могат да помогнат.има една програма която се гледа от цял свят Google Earth .на тази продрама всеки може да отбележи някоя точка и да добави снимки.погледнете от нея рациария и ще видите едни малки чертички в безразборни посоки тези чертички са булдозерните следи. като се осуши малко времето ще ида там ще направя малко снимки и ще ги качим на тази програма така ще видите живата реалност.ако около вашият град има нещо подобно направете и вие така.от мен успех.това е по безопасно за здравето и здравето на вашите роднини.

[Neno Er]

Не съм специалист в темата. Но...

Аз съм пенсиониран военен пилот-инструктор.

Имах щастиети да летя като инструктор на по-млад летец, който се интересуваше тогава от историческото наследство на нашата Родина.

Момчето явно много добре бе подготвено и ми показа много места в нашия район където е имало стари поселища.

Признавам честно не съм се заглеждал и не съм се замислял над този въпрос.

Преди доста години ми бяха намеквали за снимки на "Улпия ескус" и района , но не съм го приемал сериозно.

Моя колега ми "отвори" очите и тогава видях местата на стари селища, но за съжаление и доста добре разорани "ниви".

Наистина иманярите безчинстват и за тях няма нищо свято. Важното е келепира, както казва Б.Г.

[krisi9]

аз съм на над 30 години и помня онези времена тогава във нашият драд работеха всички фабрики и заводи които са били доста .хората си работеха взимаха си заплатите навреме и на никого не му трябваше да се занимава с иманярство тогава бяхме равни .нямаше на кои да се продават антики освем ако некоя бабка не ископа нещо с мотичката из двора или парцела с царевица но тогава всичко носеха хората в музея и то доброволно а не като сега, у ареста и после у музея.хората казват че иманярите наркопласиорите и корупцията са рожби на управлението и политиката на България.

[MADisuN]

ще си купя една от онези малите видео камери и ще направя едно филмче за иманчрите и техните начини на работа.във този филм ще опитам да се доближа там кадето никои от вас не би посмял.купих си стара лопата и един ефтин монетар остава само апарат от онези дето правят клип и съм готов.ще ви покажа на живо как копае ДТ 75.икак се намират монетки след него.после ако намеря нещо филмът ще продължи 2ра част в музея ще се опитам да ги предам.може би 3та част в полицията нема да се излъчва.

По темата за Рациария мога да напиша поне 6-7 книги и няколко сценария за филм без да полагам много много усилия!Имена, факти, находки всичко за което можеш да се сетиш!6 години поддържах връзки със всеки един "ценител" (от дребните прекупвачета до "големите момчета" ).Говориме за закони.. та съпругата на "най-големият" "ценител" беше прокурор или нещо от сорта във Видин