За какво ще пишем в този форумен раздел?

[ISTORIK]

Проблеми на образованието - у нас и по света

(Обхваща преподаването и научаването на научни знания и специфични умения. За основна цел на образованието се смята и предаването на културни традиции между поколенията. Образованието е от значение и за икономическия напредък, подобрявайки човешкия капитал и създавайки възможности за въвеждане на нови технологии в производството.)

Педагогиката като наука

(Социална наука, която изследва същността, закономерностите, тенденциите и перспективите на развитието на педагогическия процес. Тя е наука за възпитанието, обучението и образованието на човека и представлява съвкупност от научни познания, организирани в система и проверени в практиката. Педагогиката е съвкупност от закономерности, принципи, методи, форми, средства и процедури за реализация на учебно-възпитателната дейност. Крайната цел на педагогиката е формирането на човешката личност.

Проблеми на педагогиката - по света и у нас

Интердисциплинарни методи на преподаване

Различни образователни системи и методи на преподаване

Дидактика

(Наука за закономерностите в обучението. Понятието дидактичен в древността се е разбирало като нравоучителен, назидателен, поучителен или подчинен на някакви канони.)

Доцимология

(Наука за оценяването. Научно изучаване на изпитните и конкурсните методи. Оценките, които учителите поставят на писмените работи, никога не са достатъчно обективни. Всеки има собствени референтни критерии. Това води понякога до скандални различия в оценките. Доцимологията цели усъвършенстване на изпитните методи и техническо образование на проверителите.)

Педагогическа психология

Редактирано Януари 30, 2009 от ISTORIK

[Малоум 2]

http://nauka.offnews.bg/news/%D0%A1%D0%BA%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B8%D0%BA_3/%D0%A0%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%B4-%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%BC%D0%B0%D0%BD-%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_12652.html

Ричард Файнман: Какво е науката?

Превод: Олга Николова, публикуван в ПЕАТ НЕКОГАШ

Лекция, изнесена на срещата за 15-годишнината на Националната асоциация на учителите по научни предмети, 1966г. в Ню Йорк. (The Pleasure of Finding Things Out, 1999).

Благодаря на г-н ДеРоуз за тази възможност да бъда сред вас, учителите по различни науки. Аз също съм преподавател, по физика. Обаче имам много опит само в преподаването на студенти на ниво магистратура и докторантура, и това, което съм научил от този опит е, че не зная как се преподава.

..."

"...

Какво е науката? Разбира се, вие всички би трябвало да знаете, нали я преподавате. Въпрос на здрав разум. Какво мога да кажа? Ако пък не знаете, всяка книга за учителя към някой учебник съдържа обширно изложение по темата. Там има някакъв изкривен сбит преразказ и размити, безразборно нахвърляни думи на Франсис Бейкън от преди няколко века, думи, които по онова време се предполагало, че представляват дълбокото философско разбиране за науката. Но един от най-великите експериментални учени, който наистина е вършел нещо, Уилям Харви, казва, че онова, което Бейкън описва като наука е занимание, подобаващо за един лорд-канцлер. Бейкън говори за наблюдението, но изпуска жизненоважния фактор на преценката, чрез която решаваш какво да наблюдаваш, къде да съсредоточиш вниманието си.

..."

"...

Има много области, например, които се преподават, и в които хората правят наблюдения, съставят списъци, правят статистики и т.н., но тези области не се превръщат в установена наука, в установено знание. Те са просто форма на имитация на науката – като аеродрумите и диспечерските кули от дърво на онези полинезийци, които чакали голям самолет да кацне при тях. Те дори построили самолет от дърво със същата форма като самолетите по аеродрумите на чужденците наоколо, но странно защо, дървените им самолети не можели да летят. Резултатът от тези псевдонаучни имитации е, че те произвеждат експерти, каквито има немалко сред вас тук. Но вие, учителите, които обучавате децата на най-ранно ниво, може би трябва да се усъмнявате в експертите от време на време. Вземете това от науката – че трябва да се съмнявате в експертите. Всъщност, бих могъл да дам и друго определение на науката: науката е вяра в невежеството на експертите.

..."

"...

Когато някой каже "науката ни учи еди-какво-си", този човек употребява думата неправилно. Науката на нищо не ни учи; опитът ни учи. Ако ви кажат "науката показва, че еди-какво-си", можете да попитате "как го показва науката? Как учените са го открили това нещо? Как? Какво точно? Къде?"

Не "науката показва", а "този експеримент, този ефект, показва". И вие, не по-малко от всеки друг, имате право, когато чуете за експериментите – изслушвайки обаче всички доказателства – да прецените дали те водят до възпроизводими заключения.

..."

И др.

Демек, от 1966г най-малко, официално е било известно, туй дето си го "приказваме" тук ...

....

[Малоум 2]

Свързано е с образованието:

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/8-te-tipa-inteligentnost-i-obrazovatelnata-sistema-video_47016.html

8-те типа интелигентност и образователната система (видео)

Харвардският психолог Хауърд Гарднър преди повече от 30 години създаде концепцията за "теория за множеството интелигентности" (Multiple Intelligences). Теорията оспорва тезата, че човешката интелигентност може да бъде измерена с един показател като коефициента на интелигентност (IQ). Според нея всеки индивид се развива с различна скорост, в различни сфери на интелигентност.

Хауърд Гарднър посочва 7 вида интелигентност: лингвистична, логико-математическа, музикална, визуално-пространствена, телесно-кинестетична, интерперсонална (междуличностна) и интраперсонална. По-късно към тях прибавя натуралистична (природна), но вероятно може да се добавят и още.

Съвременната образователна система се фокусира върху развитието само на първите две от тях, затова някои ученици остават "слаби" и не могат да се изявят в нея.

...

1. Лингвистична (вербална) интелигентност (linguistic intelligence)  ...

2. Логико-математическа интелигентност (logical-mathematical intelligence)...

3. Пространствена интелигентност (spatial intelligence)...

4. Музикална интелигентност (musical intelligence)...

5. Телесно-кинестетична интелигентност (bodily-kinesthetic intelligence)...

6. Интраперсонална, интраличностна интелигентност (intrapersonal intelligence)...

7. Интерперсонална, междуличностна интелигентност (interpersonal intelligence)...

8. Натуралистична интелигентност (naturalistic intelligence)...

Това са основните типове интелигентност, но самият Гарднър в интервю за Gazettextra говори за опасността от използването на неговите изследванията "като патерица за учениците или извинение за учителите да не изискват от учениците". 

"Аз съм против единните училища. Всеки трябва да получи свой начин на обучение, но няма как училищата да се адаптират към всички. Там трябва да бъде златната среда. Ние не искаме всеки ученик да се обучава по един и същи начин, но и не искаме да насърчаваме учениците да не се простират извън зоната си на комфорт." -  съветва психологът.

Вместо да губят време, опитвайки се да удовлетворят всички възможни предпочитания за обучения, учителите ще направят по-добре, ако помогнат на всички ученици да развият пълния си спектър от навици и компетенции

...

И да, намирането на "златната среда" е проблем, на лишените от общо образование.

А, "специализирано Ай-Кю" става всеки сам, ако желае и има съответната мотивация в обкръжението си - ниво на обществено развитие, в което да е адекватен.

...