Началото на живота?

[П. Теодосиев]

Вселената жива ли е?

Вселената има ли разум?

Мислите ли, че на Земята и навсякъде другаде ние сме семе дошло от "Големия взрив" или семе попаднало при нас и чакало да се зародим?

Какво е живот?

-Живот е нещо като организация, растеж, възпроизвеждане, метаболизъм,

стимулът и адаптацията сред всичко наоколо.

За какво е?

Може и е...? (Доста сложен въпрос и не е сигурно)

Вселената Жива ли е?

-Не. Това е динамична система и не не е жива. Но възпроизвежда.

Вселената има ли разум?

-НЕ. Това е сложна система, но решава проблеми и няма разум поне за

сега

Мислите ли, че на Земята и навсякъде другаде ние сме семе дошло от

"Големия взрив" или сме попаднало при нас и чакало да се зародим?

-ДА. Това явно се е случило или, ако се съди по астрономически явно е от точното място от слънцето

[Goro]

Вече знаем, че след 4-5 милярда години слънцето и земята няма да ги имат, поне в този си вид. Какво бихме направили за да спасим най-ценното – не човека, а разума? Ако не сме постигнали съмнителната телепортация в паралелни светове, че да се качим на космически кораб, на който да пътуваме милиони години, за да стигнем незнам къде - не става. Май най-достъпно е да разпратим генетичен материал във всички посоки, пък където има условия той ще се прихване. Не открихме ли бактерий дори в образците на една крачка от нас - на Марс. Предстоят ни кой знае какви геномни инженерни промени. Дано да ни стигнат технологийте.

Ама това като че ли ни е познато. Нямаше ли теория за панспермията? Е, тогава кой ще е бога за новите светове? А кой е нашият Бог? В този смисъл може ли да отречем че съществува Бог?

[Lion Queen]

Животът е начин на системи с висока енергия да удържат ентропията на Вселената в умерени граници, той е необходим при определени условия и физиката го доказва. Едниствената цел на живота е да се усложнява и възпроизвежда. В този смисъл живот е нещо абстрактно и не е задължително сложната динамична система да е организъм. Сложна динамична система е и група огранизми, един град, едно общество... Сложната динамична система може и да е неорганична изцяло, например някои културни артефакти - компютър, системи от релета и прекъсвачи и прочие... Така де, вълнението на човека относно чудесността и красотата на организмите и ЖИВОТА едва ли би било споделяно от една сложна динамична система изградена другояче.. Обаче според моите разбирания за живот ако тази сложна динамична система се възпроизвежда и усложнява спокойно може да бъде наречена ЖИВОТ...Колкото повече сложни динамични системи СЪЩЕСТВУВАТ, толкова по-сигурно е, че стрелката на ентропията няма да застрашава Вселената. Тогава дори и всички звезди да решат да изстинат (кой отрича да речем възможността група от звезди да съставят сложна динамична система) то все ще се намери движение, което да ги запали...За това спокойно, каквото и да говорят физиците то се отнася само до видимата за човека Вселена и е само хипотеза. Но Вселена винаги ще има и аз съм убедена, че в нея винаги ще се пръкват и усложняват и още и още сложни динамични системи - още повече не е имало момент в който да няма Вселена. Това също е очевидно, преди Големия Взрив в нашия сектор тук просто е имало прахов облак..обаче никак не можем и да се представим какво би могло да има отвъд границите на нашия кръгозор увеличен от телескопите. А този нашия кръгозор е суперограничен, това е като кръгозора на рибката в аквариума в сравнение с кръгозора на човека....А кръгозор върху историята на събитията във Вселената изобщо нямаме...та как бихме могли да имаме - ограничени сме в собствените си процеси и съответно с времето на протичането им и именно за това дори не можем да си представим нито вечност, нито безкрайност, нито безначалност...Въпросът отде се е посяла органиката на планетата Земя е особено фундаментален а и за този момент си има далеч по-добра и аргументирана теория..така че панспермията не е необходима а и освен това и да се говори и да не се говори за нея тя не би могла да се докаже...

[ПетърИлиев]

Първите думи ми прозвучаха като размислите на Нютон, който е смятал, че Земята е жива и може да диша. Ние сме ограничени в полето на изследванията си, защото сме затворени и нямаме все още способността да черпим инфорция от другаде освен от планетата ни ,и от малкото й обкръжение. Теорията за живота е ясна - организъм, който се храни, възпроизвежда себеподобни и нараства. Безпорно най-интересният въпрос е този "защо сме тук и какво правим на този свят?".

Какво е живот?

- Според бедните ми представи е химия и електричество.

За какво е стимулът и адапрацията към всичко наоколо?

- Основно правило на хивота - да оцелява и да бъде теоретично вечен. Именно живота е изключение на хаоса.

Вселената жива ли е?

- Не, но едва ли е единствена.

Вселената има ли разум?

-Не, подчинява се на сложни закони, които са ни необясними все още.

Мислите ли, че на Земята и навсякъде другаде ние сме семе дошло от

"Големия взрив" или сме попаднало при нас и чакало да се зародим?

- Изглежда логична теорията за големия взрив, а появата на живота е бил въпрос на време. Всично е толкова сложно, че сякаш напразно се лутаме из някой безкраен лабиринт и търсим отговорите на вселената.

[Lion Queen]

Вселената има ли разум?

-Не, подчинява се на сложни закони, които са ни необясними все още.

Айде айде на този въпрос не може да се отговори еднозначно, а и подчиняването на закони е такова само в очите на човеците...всички говорим за човешката Вселена а Вселената не е само човешка.., нашата представа за разум е много ограничена...както и за Вселена. Далеч е времето, когато ще ни просветлее съвсем мънинко дори по тези въпроси!

[Warlord]

Вероятно никога няма да просветлее нищо по този въпрос. Аз немога да разбера защо пък трябва да търсим някакъв разум във Вселената (Бог, или както искайте го наричайте) това, че хората имат разум не означава, че и във Вселената като цяло трябва да има. Човешкия мозък просто така е устроен - винаги търси смисъл, а ако неможе да го открие се дава старт на философстването и измишльотините

[Lion Queen]

Нищо не пречи да речем на една галактика да е интелигентна т.е. " по своему" и несравнимо с човека, стига да преразгледаме представата си за разум, ние все го разглеждаме по човешки за това и няма да се просветнем - тъй щото това, че не можем да общуваме с нещо и то да ни разкаже за себе си изобщо не означава, че не е интелигентно или разумно, а още повече не е задължително живото да е само органично, независимо че досега сме срещали само органични живи неща...или поне така си мислим.. Аз изобщо не мисля разума абстрактно като бог а като конкретна стратегия за оцеляване на една система, в този смисъл няколко частици подредени в кристална решетка също оцеляват достатъчно дълго при връзки да речем с висока енергия както си случва в една биомолекула...а защо не и в една социална група - тя не е ли по някакъв начин надиндивидуално също ЖИВА колкото и странно да звучи това...Та в този ред на мисли - не са ясни не само физичните закони всичките, които движат нещата около нас, но и много неща ги гледаме само през призмата на собственото си "разумно" самочувствие и предразсъдъци и за това като кажем разум си представяме някакъв Вселенски МИСЛИТЕЛ или МИСЛЕЩА по човешки ВСЛЕНА, който(която) се двоуми между това да накаже ли хората или да ги похвали и кога да изпръцка някое ново ТВОРЕНИЕ, което да шашне вярващите в тая идея..

[Венци]

Вселената се ражда в гоелмия взрив преди около 15 милиарда години. Земята - преди няколко. Но кое от тези сведения ни дава понятие за живот?

Началото на живота? Какво начало - хронологическо? Нима има? Тогава и край ще да има. Но какво е край?

"Аз паднах, друг ще ме смени и толкоз! Какво тук значи някаква си личност?!" ...или свят...

Началото...

"В началото бе словото..."

Словото е Логос - първопроявеността, наречен в езотеричните традиции Първороден син. ПЪРВОРОДЕН - тоест начало.

А животът в нас с какво се измерва? Не е ли със съзнание?! Тогава мисля, че днес не съм жив, но след края на земния си път, неограничен от плът и сетивност, ще бъда малко по-свеж. Но няма да бъда жив все още, защото живота има Извор, към който аз бавно се обръщам и щом се завърна... ще бъда ЖИВ!

Сега съм само жеден за живот, но жаден, чрез някаква идентификация за отделност, наречена от умните "Личност". Идентификация, която именно осуетява всеки допир до чистотата на всяка универсалност, защото по силата на своята природа тя е Призма, която никога не би позволила на светлината да премине без да я печупи. И тъй, аз съм рушител на светлината, а точно тя е моето подхранване по пътя. Така градя порочния си кръг, където моята менталност извайви лични форми, или заема чужди от тясна виртуалност. И тези форми са кълбото, което Атлас от века държи на изтощените си рамене. Но това е светът, който той познава и свободата е само кух термин, подобна на другите ментални форми - личен, лишен от същност...

Началото...

"В началото бе словото..."

[Lion Queen]

Напротив началото е просто празна дума, която хората изпълват със слово

Позволявам си да цитирам Агни Ватсагора Сутранта:

“Как стоят нещата, о, Гаутама? Застъпва ли господарят Гаутама възгледа, че светът е вечен, че единствено това е истина, а всичко друго е погрешно?”

“Не, Ватса, аз не застъпвам възгледа, че светът е вечен, че единствено това е истина, а всичко друго е погрешно.”

“Как стоят нещата, о, Гаутама? Застъпва ли господарят Гаутама възгледът, че светът е преходен, че единствено това е истината, а всичко друго е погрешно?”

“Не, Ватса, аз не застъпвам възгледът, че светът е преходен, че единствено това е истината, а всичко друго е погрешно.”

“Как стоят нещата, о, Гаутама? Застъпва ли господарят Гаутама възгледът, че светът е ограничен, че единствено това е истината, а всичко друго е погрешно?”

“Не, Ватса, аз не застъпвам възгледът, че светът е ограничен, че единствено това е истината, а всичко друго е погрешно?”

“Но как е тогава Гаутама? Дали господарят застъпва възгледът, че светът е неограничен, че единствено това е истината, а всичко друго е погрешно?”

“Не, Ватса, аз не застъпвам възгледът, че светът е неограничен, че единствено това е истината, а всичко друго е погрешно?”

....Следват въпросите дали душата и тялото са едно и също, дали са различни, дали Съвършения съществува след смъртта, дали не съществува, дали същестува и не съществува, дали нито съществува, нито не съществува, и винаги отговорът на Буда остава същият. Тогава Ватсагора казва:

....”Какъв недостатък вижда господарят Гаутама в тези възгледи, че изобщо не ги признава?”

“Светът е вечен, това е, Ватса, възглед-тъсталак, възглед-пущинак, възглед-спазъм, възглед-треска, възглед-окови, той е изпълнен със страдание, изпълнен с трудности, изпълнен с отчаяние, изпълнен с мъки и не води до отказ, до безметежност, до премахване, до успокоение, до познание, до просветление, до угасване.”

същото се казва за всички останали възгледи, после Буда заключава:

“Този недостатък, Ватса, виждам в тези възгледи, та изобщо не ги признавам”

“А застъпва ли господарят Гаутама някакъв възглед?”

“Чужди са на Съвършения, Ватса, всякакви възгледи. Понеже, Ватса, Съвършения е постигнал следното познание: това за телесността (рупа), това за възникването на телесността, това за гибелта на телесността, това за усещането, за възникването на усещането, това за гибелта на усещането, това за нагласите, за възникването на нагласите, това за гибелта на нагласите, това за познанието, за възникването на познанието, това за гибелта на познанието. Затова, казвам, чрез изчезването, отхвърлянето, премахването, отказа и отклоняването на всякакви мнения, на всякакви безпокойства и всякакво натоварване с представите за “Аз” и “мой” Съвършения е съвършено свободен....

Доста е назнанието, Ватса, доста е объркването! Дълбоко е, Ватса, това учение, трудно е да се съзре, трудно е да се разбере, изпълнено с покой е то, възвишено, недостижимо за мисълта, тънък усет е нужен за него, само на мъдреците понятно е то; за тебе, който се придържаш към други възгледи, в които намираш удовлетворение, в друго – наслада, следваш други правила и друго учение е трудно да го разбереш. За това, ватса, искам да ти поставя контравъпроси; отговори ми както смяташ за добре.

В човешкия свят начало и край, свобода и несвобода и душа и тяло са ограничения, които са валидни само за хората Ако си отвъд словото или просто надникнеш отвъд него ще те удари реалността по главата и после ще се оттеглиш без да можеш да я обясниш със СЛОВО. Ми то как се обяснява нещо без език? Оцеляваме поради словото като човешка култура и общност, за това именно за нас хората то е началото..Но без телесност живот няма., информация без носител (материален) не може да се съхранява под каквато и да е форма - вълната на движението на всеки от нас се разгръща в реалността както морската вълна, но много по-сложно, а извор няма - защото няма начало Много ми хареса поста ти Венци!

[Венци]

Говорейки за човешшките ограничения ги демонстрираме надлежно.

Какво е Слово? Думи?

Слово - Логос. Това е Бог, но проявеността му, когато той ражда себе си от себе си. И тук, приятели, ние просто нямаме понятиен апарат, за да вникнем дори във формата на словата, а да не говорим за отвъд нея. Но когато казвам "когато" то не отговаря на някакви хронологически критерии и не сочи към някаква форма на първично зараждане в самото начало на времената, а е измерител на дълбочина и показва именно това зараждане в неговата вечност и самоподдържане. Познанията за фините сфери донякъде помагат да се доближим до подобна абстракция, но никои познания не биха помогнали да се доближим до Извора. А той е абсолютен и не се ограничава в човешки измерения, че да поставяме под съмнение разни хронологични начала.

Та животът... това е той, в чистотата си - проявен чрез божествените еманации вода и дух, където "вода" се нарича примаматерията, акаша, първончалния чист астрал, а духът е оплодотворяващия принцип на идейността. Дори тук обаче, ние сме безкрайно далеч от живота, а моите словоизлияния ме отдалечават още и още.

...

[Лора]

Вече знаем, че след 4-5 милярда години слънцето и земята няма да ги имат, поне в този си вид.

...

Според будизма вселената и земята/и човечеството/ ще съществуват още много милиарди години. Не се предвижда край.

Няма край.

Всичко е безкрайно. ))

[Lion Queen]

Трябва да се отбележи, че според будизма не се предвижда и начало. В безкрайния потенциал на празните от собствена природа форми на реалността е важно следното - всичко си има причина, но няма нещо което да няма причина, т.е. няма първа причина, която да е непородена от останалите неща. Безкрайността е непрекъсната в пространство, време, минало, бъдеще и хармоничната връзка между всички неща е зависимият произход. Особено важно е според будизма да не разглеждаме нещата отделно от тяхната взаимна зависимост. И тъй съзнание и материя са свързани в природата на пораждане на различните форми безначално и безкрайно - така няма едното без другото и не би могло да съществува. Но будистите не се питат съществува ли - щом ги има нещата такива каквито са те са породени и се пораждат непрекъснато, светът е такъв, какъвто е и какъвто го правим с делата си....

[Warlord]

Е то ясно, че го има, будистите не ги интересува защо е такъв светът, но нали ние се опитваме да открием първопричините все пак. Тръгвайки назад по тази логика наистина не може да има начало, което да не е предизвикано от нещо. Но някакси е по-приемливо да възприемем безкрайността на бъдещето от безкрайността на миналото. За да съществува света трябва все някога да е бил създаден, ако това не е било така, значи не е имало първопричина, следователно светът не може да съществува (все пак във всяко нещо си има причини, без значение дали имат смисъл според нашите разбирания).

Може нашето недоумение да идва от неправилно визуално проектиране на възприятията ни за времето. В училище ни учеха, че е като стрела, която има начало, но няма край (че даже даскалката я начерта на дъската, като изстреляна от рефлексен лък беше ), но ако си представим, че времето се движи по повърхността на сфера и никога не стига нито до начало, нито до край...?

Редактирано Март 14, 2008 от Warlord

[Lion Queen]

Не може да съществува нещо от нищото. Т.е. първа причина на нещата, на реалността трябва да е трансформацията на нищо в нещо. Тази глупава логическа диалектика нищо-нещо тревожи Западната философия вече повече от 2600 години. Решението е - творчески акт на чудо от нематериален творец, демиург, двигател или каквото и да е там именце. Началото на началата в природата не може да е природа, понеже като първа причина е непородено от нищо, следователно е неизменно присъствие, някакво си неприродно, нематериално нещо в света. Времето не може да има начало, както движението и реалността. Усещането за начало и край е илюзия на понятията, възприятията и езика, които споделяме потопени в човешката култура. Не можем да си представим безначална Вселена, защото си мислим, че всеки процес е отделен, че всяко нещо си има начало и край и в последна сметка това е валидно за Вселената. Обаче ако се вгледаме във света ще видим, че няма нищо отделно, което да започне без причина и че причините, които го правят всъщност се променят и се превръщат в него. Т.е. дори едно човешко същество няма начало в пълния смисъл на думата. Неговото начало може да се изтегли във веригата от пораждания на живи форми до първите молекули ДНК и по-назад в абиотичната еволюция и после в еволюцията на материята и след това в предишни нейни състояния, вещества, движения, форми. Зависимия произход на нещата е очевиден, просто ни е трудно да го приемем, понеже така ще трябва да се откажем от неща като постоянство на личността, отделност на Аза от другите неща, собствена природа и много квалификации и определения характерни за нашата култура. Практически обаче началото на Вселената, която виждаме е начало от вещество във вещество, процес във видимия от увеличения от уредите за наблюдение кръгозор, за който предполагаме, че се е случил. Наистина е трудно на човек въвлечен в ограниченията на езика и понятията да си представи, че тоя прословут Голям Взрив, това прословуто начало на видимата вселена е една лекинка флуктоация, подобна на електрон-позитронна анихилация в рамките на безкрайността както спрямо пространството, така и спрямо времето - миг във безначалната вечност, блясък на светулка в непрекъснатата безкрайност. За това ако говорим за Начало на нещо, говорим за начало на състоянието на едно късче от безкрайността, което начало е просто етап от един безкраен взаимно свързан процес.

Времето не се движи лол...

Нещата се движат а времето е величина, с която изчисляваме скоростта на изменението - нито повече нито по-малко..бавно за нашия свят е само миг от други по-глобални процеси..

[Warlord]

Ами съгласен съм с всичко, което каза, но това не ми помага особено да осъзная цялата ситуация нито да намеря някакво решение на поставените въпроси.

Времето наистина не съществува реално, но ако тръгнем назад по тази величина измерваща измененията до къде ще стигнем?

Просто човешкия мозък не е в състояние да си представи безкрайността.

[Лора]

Не може да съществува нещо от нищото. Т.е. първа причина на нещата, на реалността трябва да е трансформацията на нищо в нещо. Тази глупава логическа диалектика нищо-нещо тревожи Западната философия вече повече от 2600 години.

...

Не е ли нормално? Учението будизъм може да бъде разбрано посредством директно преживяване, а не с теория.

Абсолютната цел в будизма е преживяване и познаване на нещата, каквито са. Тогава идва и познанието за началото, което всъщност не е от значение...

Нека цитирам един будист -

Будизмът не е будизъм, будизмът е съвкупност от знания и методи водещи до преживяване на пълния ни потенциал. Това преживяване или осъзнаване (каквато и дума да се сложи няма да е точна) е истинската същност на нещата. Това са нещата каквито са. Та това учение е затова.

Това преживяване (разбиране, осъзнаване, интуиция) излиза извън рамките на обусловения свят. То включва всичко, всяка гледна точка, всяко знание, всичко. И най-малкото разделение отпада. Каквито и думи да се ползват ще са бледа сянка.

Затова в будизма сме щастливи, че можем да срещнем учители, които носят не само знанията и методите, но и живото преживяване на просветлението. Щастливи сме защото вдъхновението, разбирането и корекцията на грешките човек не може да научи от книги така, както от жив човек.

[Lion Queen]

Не е ли нормално? Учението будизъм може да бъде разбрано посредством директно преживяване, а не с теория.

Абсолютната цел в будизма е преживяване и познаване на нещата, каквито са. Тогава идва и познанието за началото, което всъщност не е от значение...

Нека цитирам един будист -

Да правилно.

Но будизма има и хиляди страници писана теория. За това и в последна сметка си има цялостна доктрина за света.

Този будист, който си цитирала някъде си трябва след туй или преди това, по-горе или по-долу да обясни, че нещата нямат истинска същност, не го ли спомене - ми не е будист. Не заговори ли за шуня и нейния смисъл на лишеност на нещата от собствена същност..значи просто отказва да сподели реалността, до която се е докоснал следвайки средния път с читателя. Началото не е проблем да, но будистката онтология лесно го анихилира логически и се освобождава от него описвайки подробно и с много сериозно внимание във вековете онуй нещо, което на български се превежда "зависим произход".

Непосредственото възприятие е невъзможно да бъде изказано. То не е просто възприятие ей тъй на - то е възприятие без его, без Аз, мое, твое, чуждо, харесва ми не ми харесво, то е възприятие на една променлива върху променливия поток, на съзнанието неотделно от света... Тук пак опираме до ярко противоречие с подхода на Западното мислене. При нас съзнанието винаги е отделно и ограничено от света.

[Vegetto]

Съгласен съм изцяло с първото мнение на Anahronia .

Просто незнам как да го напиша по-добре. ^^

[kdimov]

Anahronia,

имаме близки схващания за живота с теб "Животът е начин на системи с висока енергия да удържат ентропията на Вселената в умерени граници.."

Но аз мисля че живота ( и евентуалните други форми на разум) имат за цел да се противопоставят на неумолимите иначе физични закони ( включително и за ентропията).

При тях (за разлика от мъртвата "природа") целта не е равновесието, а вечността. За това те се усложняват и възпроизвеждат - за да про_съществуват.

В живота има други принципи, несъвпадащи с физичните ( химичните, математичните и прочие). За другите разуми не знам, но за живота можем да ги дефинираме, защото са в главата на всеки от нас. В духовния свят ( и подтериторията му - виртуалния) си има даже мерна единица неописана в системата СИ.

Ако темата ти е интересна - драсни ми един мейл.

[rockbul]

Много съм заинтригуван от темата. Вижда се, че разумът е надделял поне в тази част на нашата галактика за да задава и да се опитва да отговаря на такива сложни поне за мен въпроси. Безкрайността все още е термин, който мъчи математиците и физиците и е доста неприятен за тях. Действително с нашият умствен багаж поне до момента не можем да дадем достатъчно аргументирани доводи за това предположение- безкрайност. Вече изразих мнение и в други постове, че ако Вселената съществува от безкрайно дълго време, то вече всичко в нея се е случило, защото е имало безкрайно дълго време да се случи ( "Пътеводител на Галактическият стопаджия"). След като всичко вече се е случило, значи, че тя ( Вселената) е абсолютна и няма нужда от развитие. Да, ама наблюденията ни до колкото можем да ги осъществим с нашите сетива и уреди показват развитие, разширение и усложняване. Това мое схващане ме кара да мисля, че Вселената не е безкрайна, а има някакво начало и момент на сътворяване и това я кара да се развива. От тук на татък можем да си задаваме много въпроси. От къде дойде материята за сътворяването на Вселената, от къде тя се зареди с информация за да се развива така ? Чета , че говорите за физически закони. От къде се пръкнаха или се само създадоха тези закони за да управляват материята ? Веднага ще попитам за известният принцип, "защо има нещо, а не нищо"? Науката замени термина Бог с термина " Сътворяващ принцип". Кое е вярното?