За реформата - езикова и правописна - на патр. Евтимий Търновски

[ISTORIK]

Правописна и езиковата реформа на Евтимий Търновски е реорганизация на българския книжовен език, извършена от последния търновски патриарх през втората половина на 14 век. Тя е приложена първо от дейците на Търновската книжовна школа, а в последствие намира отражение в писмената култура на Влахия, Молдова, Сърбия и руските княжества.

За мотивите на Евтимий Търновски да се заеме с реформа на писмения български език сведения могат да бъдат открити в „Похвално слово за Евтимий" от Григорий Цамблак и „Сказание за буквите" на Константин Костенечки. Григорий разказва, че Евтимий се заема с превод на книги от гръцки на български език, тъй като е недоволен от по-старите преводи, правени често от не достатъчно подготвени хора. Техните грешки с натрупването си довеждат до сериозно изопачаване на свещените текстове, до погрешно тълкуване на смисъла им и появата на ереси. Сведението се потвърждава от известието, че търновските книжовници се заемат първо с поправката на основните за християнството книги - четирите евангелия, „Стария завет", „Деянията на апостолите".

За разлика от писателите и преводачите от Преславската книжовна школа, които предпочитат свободния и смислов превод, търновските книжовници се придържат към точното предаване на гръцките оригинали. Писменият български език, който те налагат е изкуствен и отдалечен от народния говор. Поради това оценките за значимостта на Евтимиевата реформа са противоречиви. Дмитрий Лихачов определя характера й като консервативен. Не се подлага на съмнение, обаче, мащабността на начинанието, превърнало се в „официална книжовна политика, осигурена с поддръжката на царя". Правилата, изработени от Евтимий, се прилагат както при превод, така - и при създаването на оригинални произведения.

Предполага се, че Евтимий се заема с развитие и довеждане до край на делото, започнато от монасите старец Йосиф, старец Йоан и Захей Философ по „изправяне на светите книги". С дейността на Йоан той има възможност да се запознае по времето на пребиваването си в Атон. Самата реформа е проведена след завръщането му в България и възкачването му на патриаршеския престол.

Граматичното и правописно ръководство създадено от Евтимий Търновски не е запазено. За характера на реформата се съди по неговите произведения и тези на неговите последователи. Много от тях са достигнали до наше време в по-късни преписи, в които не е запазен оригиналния език на авторите. Това прави оценките за фонетиката на реформираната писменост рисковани и спорни. Не е сигурно как точно са четени буквите ѫ, ѧ и ѣ, но се знае, че не са означавали носови гласни, както в старобългарския период. Езикът на Евтимий запазва своя синтетичен строеж характерен за старобългарския.

По отношение на синтаксиса, езикът на търновските книжовници се отдалечава от старобългарския и се сближава с гръцкия, както при преводната литература, така и в оригиналните съчинения. Той е свързан стилистично с новия литературен стил „плетение словес" (усложнен, емоционално-експресивен, "небесногласен" стил). Словоредът на писателите от Търновската книжовна школа е умишлено усложнен. В езика им именителен падеж е падежът на подлога и на първото сказуемно определение. Характерна особеност е употребата на родително-винителни местоименни форми в множествено число.

Лексиката на Евтимиевия език се отличава с богатство. Това се дължи на факта, че в него се използват синоними, заети както от езика на Преславската, така - и от този на Охридската книжовна школа. Голяма част от тях са употребявани с цел да се избягват повторенията и да се разнообрази речта. Например, синонимният ред благочестиво/целомъдрено има 12 синонима. Друга особеност е наличието на голям брой сложно съставени думи - богоугоден, благопотребен, велелепен, живоносен, равноименен и т.н. С редки изключения на трикоренни (богоблагодатен, многоблагоухателен), те са двукоренни. Най-честа е употребата на думи , чийто първи компонент са благо-, бого-, все-, пре- свързани с религиозната и философска лексика.

Счита се, че Евтимий умишлено отбягва ярко народни лексикални форми.

Евтимий е "прочистил" достъпната му литература от преводни грешки или своеволни, неканонични добавки. Нещо, което e бил длъжен да направи и за което се грижат периодично всички религиозни институции, независимо - къде. "Чистотата" на религиозните книги е нещо, което никоя доктрина не може да си позволи да пренебрегне, защото резултатът би наплодил хиляди ереси, учения или деноминации. По времето, когато Евтимий се е заел с тази дейност, такива вече е имало повсеместно разпространени, включително - в самия престолен град и сред върхушката на обществото, т.е. мерките, които е предприел патриархът, са били вече сериозно закъснели. Ако той е бил първият, заел се със съгласуването на религиозната литература с първоизвора след превеждането им през IX век, толкова по-зле, ситуацията сигурно не е търпяла отлагане. Да не забравяме, че гонението и изгарянето на книги, обявени за ерес, е практика в Средновековието.

Редактирано 3, 2017 от ISTORIK

[Galahad]

По неизвестни причини Григорий Цамблак избягва да споменава цар Иван Шишман - той отсъства както от Похвалното слово за Евтимий, така и от съчинението му за Киприан. Но К. Костенечки, който очевидно не е имал подобен проблем казва, че с реформата се бил ангажирал и царя.

Някои погрешно схващат дейността на Евтимий като своеобразна инквизиция. Но при нея всъщност са сверени българските преводи с гръцките оригинали. През ХІVв. в България е имало добри преводачи от гръцки. Подобно нещо прави и Киприан в Русия. По-късно руския патр. Никон също нарежда да се сверят текстовете с гръцките оригинали, но се увлича в реформата и така се стига до разкол. В днешно време също се правят нови по-точни преводи на много книги с различна тематична насоченост, които са били преведени в миналото, но с доста грешки и неточности.

Евтимий наистина се стреми към един доста изящен стил, който обаче се оказва труден за подражание. Но то и сега има у нас нещо дето са нарича "висок стил" или "академичен стил", който определено е доста трудно смилаем. Иначе казано, някои биха определили и стилът на др. Лихачов като "консервативен".

[Хърс Златния]

За мотивите на Евтимий Търновски да се заеме с реформа на писмения български език сведения могат да бъдат открити в „Похвално слово за Евтимий" от Григорий Цамблак и „Сказание за буквите" на Константин Костенечки. Григорий разказва, че Евтимий се заема с превод на книги от гръцки на български език, тъй като е недоволен от по-старите преводи, правени често от не достатъчно подготвени хора. Техните грешки с натрупването си довеждат до сериозно изопачаване на свещените текстове, до погрешно тълкуване на смисъла им и появата на ереси.

Да започнем първо от т. нар. преводаческа дейност на патриарх Евтимий. Ето какво буквално пише Григорий Цамблак за нея:

Но какво вършеше той? Превеждаше божествените книги от еладски език на български. И някой, като ме слуша да говоря тези неща, нека не сметне, че съм излязъл вън от истината, понеже българските книги са с много години по-стари и са от самото начало на покръстването на народа, пък и защото са именно книгите, които е изучавал и този велик между светците човек, доживял дори до наши дни. Зная това и аз, и то иначе не е.

Но било защото първите преводачи не са вникнали докрай в езика и учеността на елините, било пък защото те са си послужили с грубия свой език, издадените от тях книги са се оказали прости по реч и несвързани по смисъл с гръцките писания, грубо съчинени и нестройни в потока на речта. И само защото се наричаха книги на благочестивите, затова се смятаха за верни, ала в тях се криеше голяма вреда и противоречие с истинските догми. Затова и много ереси произлязоха от тях. Като унищожи всички стари книги, този втори законодател слезе от върха на планината на ума, носейки с ръцете си, подобно на написани от Бога скрижали*.....

И така, можем ли смятаме, че Григорий Цамблак има право, когато говори за проблемите, появили се при разбирането на богослужебните книги от 14 век, превеждани през 9 век?

Григорий Цамблак обяснява тези проблеми с лошите преводачи и грубия им език.

Отговорът е определено ”НЕ”! Григорий Цамблак не е прав. Обяснението му е неточно и неправилно. Защо смятам така?

Много просто. За 500 години – на толкова по времето на патриарх Евтимий са били българските преводи на богослужебните книги, всеки един език търпи промени, значителни промени на всички равнища: фонетично, морфологично, лексикално, граматично.

В случая ни интересува преди всичко лексикалното равнище, което отговаря за значението на отделните думи. С течение на времето значението на отделни думи се променя, добавят се нови смислови отсенки, старият смисъл се губи, някои думи изобщо излизат от употреба. В този смисъл, нищо чудно, че богослужебните текстове след 500 години вече се възприемат от българите по друг начин – езикът се е променил, а те не са!

Преводачите от 9 век, сред които Св. св. Кирил и Методиий и Светите Седмочисленици (едни от най-ерудираните хора на своето време) нямат никаква вина за това. За времето си (9 век) преводът на богослужебните книги е бил възможно най-добрият, а езикът най-извисен и благозвучен.

Но Григорий Цамблак не е можел да оцени това 500 години по-късно и отдава проблемите на ”лоши преводачи и груб език”.

В потвърждение на написаното ще приведа пример с богослужебните книги в самата Византия, които периодично през 8 век и 11 век също са редактирани езиково и стилистично и то поради същите причини – лексикалните промени, настъпили в гръцкия език от времето на първите преводи на християнски богослужебни книги.

Един от летописците дори посочва, че поради изменилия се език, четенето на богослужебни книги в Константинопол вместо божествено вдъхновение често предизвиквало смях. Именно затова и във Византия е предприета подобна езикова редакция на богослужебните книги.

[Хърс Златния]

Евтимий наистина се стреми към един доста изящен стил, който обаче се оказва труден за подражание. Но то и сега има у нас нещо дето са нарича "висок стил" или "академичен стил", който определено е доста трудно смилаем. Иначе казано, някои биха определили и стилът на др. Лихачов като "консервативен".

Прав ли е академик Лихачов като определя реформата на патриарх Евтимий като "консервативна"? Определано е прав. Но какво има пред той? Очевидно не новите преводи на светите книги. Тук на лексикално равнище Евтимий не само че не е консервативен - той истински новатор. По-горе обясних защо.

Къде, обаче, Евтимий е "консервативен". Евтимий е консервативен в граматиката и правописа на старобългарския език.

Именно в това отношение той се стреми да подръжава на първоизточниците и на езиковите форми, такива каквито са били те през втората половина на 9 и началото на 10 век. Той дори се стреми да въведе стандарти в това отношение - нещо характерно за всяка подобна реформа.

Да уточним какво разбираме под консерватизъм в правописа. Смята се, че по времето на патриарх Евтимий процесът на отпадане на еровете в края на думите вече е приключил. На изчезване са и носовите гласни. Според реформата на патриарха, обаче, техните графични еквиваленти са съхранени и последователно прокарвани във всички писмени произведения.

От граматична гледна точка имаме начало на промени в падежната структура на езика, но п. Евтимий стриктно държи на архаичната класическа падежна структура на старобългарския език, характерна за нашия език 500 години преди п. Ефтимий.

Дали е бил прав да го прави? Не знам.

Така патриарх Евтимий е разбирал своята мисия като духовник и книжовник.