За ролята на личността в България

[Frujin Assen]

Не знам дали ви е направило впечатление,но в България ролята на личността е огромна.

Това идва още от време оно както се казва.

Например на запад кралската власт през средновековието не е била абсолютна.

Във Франция има генерални щати,в Англия парламент ,в Полша сейм,а в Германия император е по скоро почетна титла на най могъщия от князете.Във Франция се развива абсулютизма но доста късно.

В България още кан Крум казва ,,моя саракт,, за държавата и ,,моите хранени хора,, за аристокрацията.По късно нашият цар носи титлата самодържец/този който сам държи властта/,и се разпорежда с държавата като с бащиния и не се съобразява с никого.На запад има доста стройна система на васални отношения,но в България това го няма,всички са равни пред царя.На запад титлите граф,херог и т.н. са наследствени,в България титлите са лични и не се наследяват.Дори когато феодал се отцепи той се държи като един малък цар и няма регулирани отношения с царя в търново.

За турското робство няма да говоря,там султана е всичко и българите малко или много попиват за 4 века тая традиция/още повече че тя е копие на строя преди 1422/.

Това се отразява и по сетне,например според Захари Стоянов въстанието е най мащабно в панагюрище,защото там Бенковски се държи диктаторски.

Приетата търновска конституция е доста либерална ,но какво от това,през повечето време България се управлява от диктатори.Първо Батенберг се мъчи да суспендира конституцията,после Стамболов си е баш диктатор,Фердинанд установява личен режим.Стамболов също не е нищо повече от диктатор,а ,,коравия демократ,, Андрей Ляпчев е прочут с фразата си ,,со кротко,со благо,со малко кютек,,.Заменя го личния режим на Борис 3.

За комунистите няма изобщо да доказвам че управляваха диктаторски.

Това го виждаме и днес.Иван Костов е издигнат от съпартийците си до статуса на полубог,сдс се разцепи и всеки лидер си направи партия,което пак показва че по важни са личностите ,а не идеологията.

Същото е и с царя и бате Бойко които нямат никакви ярко открояващи се идеи и разчитат единствено на личността си.При атака ситуацията е същата,Волен Сидеров е атака и атака е Волен Сидеров.

[j_jivko]

Много ясно, че в България ще е така! Все пак това е част от нашия манталитет, част от нашия бит и душевност. Ние сме свикнали така не само защото така ни е било удобно, но и защото водещата личност на която трябва да се кланяме и ще се кланяме за напред ще се сменя, но хората ще си останат същите. Макар, че звучи грубо ние сме възпитани да се подчиняваме. И това не идва от турското или византииското робство, а от много по-ранен период.

Нима една шепа хорица не са повярвали и не са тръгнали след един човек на където той сам е решил? И нима тези същите не са създали една държава около 681 г.?

[Galahad]

Ами както казват класиците на марксизма и ленинизма връзката мужду личност и история е диалектическа, т.е. в отношение на взаимообвързаност и взаимозависимост.

По-образно казано реализацията на една дори надарена личност зависи от конкретните обществени условия в които живее. От друга страна пък личността може да окаже влияние върху хода на историческото равитие. Според класиците на марксизма и ленинизма не фундаментално, а просто да акушират на историята.

И от сухата теория към зеленото дърво на бълг. история. Симеон І и Иван Асен живеят при благодатни за реализацията им като владетели условия - Константинополската империя/ии се намирали в криза .. и те минали в настъпление. Е, не всичко им дошло даром - пред всеки от тях на трона е седял друг, когото трабвало първо да детронират, трябвало да участват в решително сражение, да са в конфликт с маджарите....

Друго нещо са Борис І, ІІ и ІІІ. При Борис І държавата е пред сериозна криза - той е начело на една езическа, мултиеническа империя, в която съществуват много религии, култове и секти. Във външнополитически аспект тази езическа държава съществува в една все по-християнска Европа, като покръстените племена са готови да окажат яростна и отчаяна съпротива на всеки опит на езически хан да ги подчини. При Борис ІІ положението също не е розово - страната е нападната от север, преврат във Визнатия проваля подготвяния династичен брак и от гост на свадба, той се оказал пленник; когато го освобождават, държавата вече била в жулузни клещи от север и юг (Русия и Византия). Борис ІІІ поема държавата след национална катастрофа, когато устоите на монархията се клатят, баща му е принуден да абдикира, в страната вилнеят сопаджиите на спечелилия изборите селянин, последват преврати и световна война. Въпреки това при управлението му България достига висок икономически ръст, връща си Ю. Добруджа, макар и за кратко установява своя власт в Македония и Беломорска Тракия и остава малко засегната от световната война в сравнение с ред други европейски държави.

[T.Jonchev]

И на запад ролята на личността е не по-малка - поне до първата четвърт на ХIX век. И работата не е толкова във формулите и моделите (те са по-скоро производни от ролята на личността), а в живата реалност.

[Frujin Assen]

Йончев,прав си,но само донякъде.Наистина и на запад е имало личности като Цезар примерно,но те са много малко.В България тази тенденция продължава и днес,а на запад е прекъсната.

Вече дадох примера със СДС,там се карат не каква идеологическа линия ,а кой водач да следват.Същото е и в АТАКА ,там всеки който не се подчинява на Волен бива изключен незабавно.