География на психологията

[mikah]

Уважаеми читатели, тъй като отново получих няколко забележки относно липсата на каквито и да е сериозни различия между науките “Народопсихология ” и “Социология”, и межу идеята за “География на психологията,” предлагаща нов и по-различен научен подход, ще дам един типичен пример, с който се надявам да ти, покажа някои съществени разлики, в чисто практически аспект.

Да предположим приятелю, си разбрал за могъщ и сериозен бизнесмен, който иска да инвестира и построи в твоя град голям завод за сглобяване на определен тип машини.

Но в сутрешния вестник ти, четеш че същия инвеститор се двоуми, тъй като е получил примамлива покана и от град в съседна Румъния., Ще си, по-богат, и по-щастлив, ако завода е в родното ти място, но румънците също имат доста сериозни предимства.

Съгражданите казват на кмета ти- ,помогни, но той вдига безпомощно рамене. Как? И тъй като бизнесмена е умен и мислещ мъж, ти решаваш да му дадеш още един съвет, за последно, преди да вземе крайното си решение. Този бизнесмен следва да потърси допълнителни консултации от неутрална комисия съставена от специалист по народопсихология, представител на социологическа агенция и човек запознат и, съдействал, да се реализира, идеята за “География на психологията” , в родното ти място.

Народопсихологът след своите проучвания заявява, че в твоят град, и то от десетилетия наред хората са свикнали да крадат, е вярно само много малки и дребни неща, но това вече се е превърнало в нещо като нормален обичай и дори никога не са го смятали за сериозно престъпление. Даже всички повтаряли с усмивка поговорката “Тука нищо не се губи, само сменя притежателите си”. Допълнително специалистът ще наблегне и на факта, че за твоите съграждани, е нещо нормално в отношението си към началниците - едно да казват пред тях, друго да мислят, а съвсем трето и четвърто да правят и вършат. Накрая няма да подмине и традиционния клюкарския нрав и интригантското поведение на всички тук.

Представителят на социологическата агенция ще заяви- “Ние не говорим общи приказки като народопсихолога, а работим с числа и затова направихме детайлно проучване показвайки красиво оформени картинки на новия продукт, който ще произвежда завода. Накрая обаче установихме, че само 43 процента от хората се заинтересуваха от него, при това едва 9 процента от тях, заявиха че евентуално ще си купят.

Последен получава думата човекът запознат с “География на психологията” След проучването което и ние направихме- започва той - установихме: 38 процента от жителите в този град според психомодела на Айзенк са Екстровертни психотици, 32 процента са Интровертни психотици, 18 процента Екстровертни невротици и останалите 12 процента Интровертни невротици. И така сравнявайки ги с вече известни и изготвени модели на други градове се оказва, че съотношението тук е почти същото като в Щутгард, немския град в който се намират основните заводи на концерна “Даймлер Крайслер" произвеждащ автомобилите “Мерцедес”. Като същото абсолютно точно съвпадащо съотношение с вашето имаме и в градчето Маунтин Вю от Силиконовата долина в Америка.

Докато според същите тези категории, жителите на румънския град са най-близки до населението на Лондон и Петербург.”

“Правилно - ще прекъсне изложението му народопсихологът - моето проучване убедително показва че, хората от румънското населено място се държат бохемски, артистични натури са, и имат джентълменски взаимоотношения.”

“ И освен това - ще се изкаже и социологът – 54 процента от тях при показване на картинката се заинтересуваха от бъдещия продукт на завода, и цели 14 заявиха че ще си го купят.”

“Това ли е всичко? – раздразнен заради прекъсването ще ги попита запознатия с “География на психологията” и ще продължи с изложението си – Ние изследвахме и степента на социалност сред жителите и на румънския и българския град. Като се оказа че при българите социалността е 7 пункта по-голяма отколкото при румънците. Въпреки че понякога се крадат и клюкарстват в ежедневието си, при необходимост те бързо се сдружават за да решат някой проблем. След проблема разбира се, пак си стават същите. Но ако в бъдещия завод се създаде правилна организация на колективите, като кражбите, наред със съревнованието и качеството бъдат издигнати като основни и постоянни проблеми, това ще промени из основи психоклимата и ще донесе само полза за производството. Докато румънците ще са справят по-добре само в дейности, където се изисква повече самостоятелност и индивидуалност.

И господин социолог, за малко щях да забравя да ви попитам, Вие когато решихте да показвате красиво оформената картинка с продукта, проверихте ли каква е основната модалност на възприемане сред жителите и на двата града. Не! Ами в такъв случай трябваше да ме попитате и щях да ви кажа, че при румънците преобладаваща е зрителната модалност на възприемани характерна за 78 процента от населението им, докато при българите също е преобладаваща, но едва за 56 процента от тях, останалите имат преобладаващо слухова модалност. И накрая в двете групи кинестическа имат само по 4 процента. Така че уверявам Ви, ако освен картинката бяхте написали и по няколко интересни думи описващи продукта, много повече хора сред българите щяха да се заинтересуват от него и съответно да заявят че ще си купят. “”

Накрая разбира се, приказката имала наистина щастлив край. Бизнесменът повече не колебал и се спрял на българския град за да вложи многомилионните си инвестиции. И останал много доволен, както и жителите на града, които и забогатели, и помъдрели и заживели намного по и по-щастливо.

С уважение към всички истински приятели на BG Science:

Минчо Красимиров Хаджиев

[mikah]

Уважаеми посетители на форума, възможно ли е, да има зависимост между съотношението на родените момчета спрямо момичета в България и психоповедението на хората по райони? Интересно мнение по въпроса може да откриете, ако прочетете темата:

“МЪЖЕ, вече може да си пожелаем – СИН или ДЪЩЕРЯ да имаме!”

Натиснете линка:

http://bgnauka.com/forum/index.php?showtopic=2088

[mishole]

идеята ти е чудна,човеченцата сме изтъкани от толкова много условни нишки и погледнато строго всеки екземпляр от нас си е толкова различен от другите,че тръгнем ли да издребняваме в (широко погледнато) заучените положения и тяхното отреагиране при всяко същество към случващите се по време на житейския му път ситуации рискуваме да се побъркаме,защото фантазията май е безгранична.а иначе предложението ти в немалка степен отговаря на науката народопсихология.но живота си е твой.