"Странните" животни

[fixxxsers]

Доста умна птица

[fixxxsers]

Следващите ни герои са гъби, но гъби убийци. Това са торбести гъби от род Cordyceps.

Повечето паразитират по членестоноги т.е. те са ентомопаразити, а има такива, които са паразити по други гъби. Описани са около 400 вида, повечето са азиатски видове, като се срещат във най- вече във влажни гори в умерени и тропични зони. Някой видове се използват в медицината, например от Tolypocladium inflatum се получава циклоспорин ( вече синтетично ) - мощен имуносупресор. Всъщност този Tolypocladium inflatum се оказал един и същ вид с по- рано открития Pachybasium niveum, затова било прието име, което е комбинация от двете т.е. Tolypocladium niveum. Обаче поради това, че Tolypocladium inflatum икономически е важен ( заради циклоспорина) и вече популярен така все пак било запазено това име. През 1996 г. обаче се открило, че същия този Tolypocladium inflatum е асексуална форма на добре известния вид Cordyceps subsessilis(сега известен като Elaphocordyceps subsessilis). Самия Elaphocordyceps subsessilis е паразит по разни бръмбари, а асексуалната му форма Tolypocladium inflatum се среща в почвата.

Някой видове вече са редки, поради това, че се събират, за да се ползват в източната медицина.

мисля това видео доста добре илюстрира какво е гъба убиец

Редактирано Септември 1, 2009 от fixxxsers

[fixxxsers]

Най- голямото земноводно живеещо днес е китайската гигантска саламандра (Andrias davidianus). Достига до 180 см дължина, но днес много рядко могат да се намерат екземпляри в природата доближаващи се до тази големина. Тя се е отделила от другите земноводни педи около 100 млн. години ( преди още да е съществувал тиранозавъра ...примерно).

Редактирано Декември 6, 2009 от fixxxsers

[fixxxsers]

Гигантската цианеа ( Cyanea capillata ) или лъвска грива както още я наричат може да достигне до 2.5 м в диаметър, а израстъците и- т.нар. тентакли могат да надминат 36 м дължина. Тези тентакли са разположени в осем групи по 65 до 150 във всяка група. Всъщност размерите и доста варират, като тези, които се срещат по на юг са по дребни ( с диаметър около 50 см) от северните си братя.

Има доста разногласия относно таксономията на род Cyanea, като доста учени предлагат видовете в целия род да се разглеждат като един единствен вид.

[Наско]

Звездоносата къртица (Condylura cristata) е насекомояден бозайник. Обитава северните части на САЩ и Южна Канада. За разлика от обикновената къртица, освен под земята живее и във водата. Има голям звездовиден нос с 22 месести израстъци, покрити със сензори (няколко хиляди на брой). Насекомоядно.

[Наско]

Тази риба обитава тропическите, а понякога и умерените зони на всички океани.

Дължината на тялото й достига до 2,5 м, а понякога дори и повече от 3 м. Тежи над 1 000 кг. Срещат се екземпляри, които достигат 1,5 тона. Тя е един от гигантите сред костните риби. Рекорд е поставен през 1908 г. на 68 км от Сидни. Уловената риба била с тегло 2 235 кг и дължина - 4,26 м!!!

Има специална закръглена форма, с опашка приличаща на рало. Тялото й е силно скъсено и сплеснато странично, в профил изглежда почти кръгло, наподобяващо диска на пълната луна. Под гладката и без люспи кожа има дебела хрущялна покривка, достигаща 5 см. За разлика от много други костни риби, тя няма плавателен мехур и коремни перки. Плава бавно, движейки късите закръглени гръдни перки. Основно се открояват два плавника - гръбен и анален. Главата на рибата завършва със съвсем малка уста, приличаща на клюна на папагал. Зъбите й са сраснали помежду си така, че по-скоро представляват плътна емайлова пластина и затова краищата на устата са твърди и режещи. Придържа се близо до повърхността на водата, където се храни с дребни риби, ракообразни, планктон и медузи. Често в стомаха й се откриват яйца на змиорка и остатъци от риби, които живеят по - надълбоко, което показва, че рибата - луна слиза и на по-големи дълбочини.

Любопитно! Бие рекорда по плодовитост сред рибите. Една женска снася около 300 000 000 хайверени зърна в открито море. Ларвите при излюпване са изключително микроскопични - почти 60 милиона пъти по-малки по обем от своята майка. Размерът на всяко зрънце е 1 мм. Значи, ако бъдат подредени едно до друго, тези зрънца ще образуват нишка с дължина 300 км.

Тази риба живее поединично. Заради респектиращите си размери и необичайно дебелата си кожа, тази риба почти няма врагове. Дебелият и твърд фиброзен слой под елестичната й кожа я предпазва дори и от острия харпун, който отскача пред тази нейна "броня". Тя е устойчива на нападение и на практика обезкуражава всеки неприятел. Сигурно и затова не е толкова добър плувец. Рибата - луна позволява на морските течения да я отнасят надалече в умерените води. Също така тя не плува винаги в нормално положение. Често се вижда как се е отпуснала мързеливо на една страна, носена от вълните или надолу с главата надолу.

Тя е апатична риба. Установено е, че мозъкът на един 200 килограмов екземпляр тежи едва... 4 грама.

Когато е раздразнена, тя "грухти" като свиня.

Месото й не е вкусно. Казват, че приличало на лепило с лош аромат и че даже, когато се свари може да се ползва като такова.

По принцип рибата - луна обитава открито море. Понякога, особено когато наближава буря, може да се види и близо до брега. Във връзка с това съществува поверие у рибарите, че ако видят тази риба по време на риболов, те веднага трябва да се приберат вкъщи.

Още по-любопитно!!! Рибата - луна се използва за опазване на обществените водоеми в Сан Франциско, Вашингтон и Ню Йорк. Водоемите се проверяват непрекъснато за химично и биологично замърсяване. Макар и твърде устойчива, рибата - луна е особено чувствителна към различни видове токсини. Когато те попаднат в нея, тя развива особен вид рибешка кашлица, като си огъва хрилете за да се освободи от нежеланите дразнители. Чрез специални устройства се извършва предаване на сигналите за съществуващата опасност.

По материал от aquaportal.bg

[Наско]

Пеликанова змиорка

[Last roman]

Манкс

ИНТЕРЕСНО ЗА ПОРОДАТА

Обикновено за породите котки съществуват най-различни предания, които понякога дори си противоречат. Котката от остров Ман не прави изключение - за нея се разказват немалко легенди. Все пак появата на безопашати котки запалва веднага въображението и любопитството на хората, които са свикнали с дългата мека опашка постоянно да се мотае около краката им. А когато тя липсва?

Такива породи се срещат на няколко места по света. Някои изследователи смятат, че животните, за които става дума по-долу, са се спасили от потъващ галеон на испанската армада, който при буря се разбил при о-в Ман. Други познавачи са на мнение, че английски моряци направо са ги пренесли на острова чак от Япония, където живее местен вид късоопашата котка. "Японката" е тип "бобтейл" - както и при кучетата, този термин означава, че тя не е съвсем лишена от опашка. Една древна легенда пък разказва, че когато в началото на Великия потоп на планетата легендарния Ной построил своя кораб, тези котки пренебрегнали поканата му да се присъединят към другите животни. Но когато Ноевия ковчег вече се готвел да отплава, котките се замислили, след което бързо се шмугнали през затварящите се врати и опашките им пострадали - така се появила породата, която завинаги останала безопашата. Това са историите. Но наистина странната котка е символ на острова, който се намира до бреговете на Великобритания. Тя е разпространена във всички видове окраски и рисунък и е очарователен домашен любимец! И днес тези животни често се срещат на о-в Ман. Безопашатите (или по-точно късоопашатите) мански котки очевидно са се появили в резултат на рецесивен (изчезващ) ген, който понякога се проявява при ненормално развитие на гръбначния стълб (чието естествено продължение е опашката) и в много случаи той е смъртоносен за животните. Породата се е формирала от тези екземпляри, които случайно са избегнали проклятието на генетиката. На практика, манската котка много често има някакъв остатък от опашка (различен по дължина), но във всеки случай по-къс от "нормалната" опашка. Ето различните типове:

1.Тип rumру (код 51) - няма опашни прешлени и е налице пълна липса на опашка, като има вдлъбнатина на мястото на липсващата опашка, която се констатира с поставяне на палеца;

2.Тип rumpy-riser (код 52) - с малко опашни прешлени, които обикновено са свързани неподвижно - представлява къс изправен израстък;

3.Тип stumpy (код 53) - остатъчна къса опашка с деформации (удебеления);

4.Тип longy (код 54) - опашката се доближава до нормалната дължина, но е видимо по-къса.

На фелиноложки изложби до класиране се допускат само първите три типа опашки.

НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ

Безопашатите котки от о-в Ман понякога са с "дребни" опашки, но винаги имат едро тяло, което е закръглено и покрито с дебело двойно космено покритие, с най-различна окраска. Задните крайници на животните са по-дълги от предните и това им предава характерната подскачаща походка, наподобяваща заешката. Гръдният й кош е широк, а линията на гърба е под наклон - затова задницата на котката е повдигната. Главата е кръгла, но е по-дълга, отколкото широка. Муцуната е издадена, с подчертани бузи. В профил носът изглежда леко чип, а цветът на носната гъба е в хармония с цялостното оцветяване на косменото покритие. Очите са много кръгли и широко поставени, под лек наклон към носа. Широко поставените уши са със среден размер, широки в основата и постепенно изтъняващи и закръглени накрая. Характерното в развъждането на тази порода е, че не трябва да се събират две абсолютно безопашати котки. Винаги едната трябва да е с цяла или частична опашка. При събиране на манкс с еднотипна дългокосместа котка, се раждат, макар и рядко, и дългокосмести манксови котенца. Коте от тази порода се взима над 4 месечна възраст.

http://kotkite.com/article_50.html

[fixxxsers]

В Мексиканския залив беше заснета за пръв път гигантската медуза Stygiomedusa gigantea. Тя е дълбокоморски хищник и е едно от най- рядко срещаните животни. Тази тук е около 6 м дълга.

[fixxxsers]

Малко удивителни калмари.

[Last roman]

Като говорим за странни животни, не мога да подмина двата според мен най-странни във физиологическо отношения бозайника - Камилата, която единствена има овални еритроцити и стъпва на мазоли, а не например на копита; и ето този сладък гризач - Heterocephalus glaber:

Той е студенокръвен, дълголетник /до 30 години/ и живее на колонии под земята. Подобно на насекомите и съобществото на тези бозайници се управляваот женска царица. Повече за това чудо на еволюцията тук:

http://bio.topvisia.net/index.php?option=com_content&view=article&id=239:-a-&catid=16:2009-04-05-13-09-23&Itemid=91

Статия на руски:

http://elementy.ru/news/430671

и на английски:

http://en.wikipedia.org/wiki/Naked_mole_rat

Редактирано 14, 2011 от Last roman

[JImBeam]

Китайската риба меч ( Psephurus gladius ) е една от най- големите пресноводни риби. Според някои сведения тя може да достигне до 7 м дължина и над 900 кг тегло. Този гигант е хищник и се храни с други риби, крабове и др. Възможно е днес тази риба да не се среща вече на свобода. Голяма заплаха за тези риби е новопостроения гигантски язовир в Китай на р. Яндзъ Три клисури, който разделя популациите на този вид на изолирани групи и им пречи да мигрират и хвърлят хайвера си, което още повече намалява възможността те да се размножават нормално. В резултат на бракониерски лов на 08.01. 2007 г. е уловена една риба в река Яндзъ с дължина 3.6 м и тегло 250 кг, може би това е последната видяна на свобода риба от този вид.

<object width="425" height="350"><param name="movie" value="

src="

type="application/x-shockwave-flash" width="425" height="350"></embed></object>

Миналата година хванаха това добиче в Ловешко. Ето коментар „На 70 години отивам и такова чудо не съм виждал! Като я видях тази риба и не посмях да я докосна- разказва бай Васил пазач на язовир „ Полето” до Ловешкото село Малиново. С тази лопата на устата помислих че е мутант още от Чернобилската авария, но после се сетих, че това може да е ГМО риба.”

Категорично не е мутант и ГМО, а това е рибата Веслонос. Този вид принадлежи към семейство Есетрови риби.

Есетровите риби са високо ценени заради тяхното месо и черният хайвер.Всички те обитават северното полукълбо и биват сладководни и проходни. Болшинството от есетровите риби живеят в морето, а в реките навлизат само за хвърляне на хайвера(проходни). Тези риби са с много древен произход, техните предци са плували в моретата от Юрския период, често определяни като „живи изкопаеми”.

Редактирано 14, 2011 от JImBeam

[fixxxsers]

Като говорим за странни животни, не мога да подмина двата според мен най-странни във физиологическо отношения бозайника - Камилата, която единствена има овални еритроцити и стъпва на мазоли, а не например на копита

Всъщност всяко животно си е "странно" и уникално, всичко зависи как приемаме и разбираме нещата. Копитата не са ли странни и уникални изобретения на природата? Все пак камилата не е сама при овалните еритроцити, там са и ламата и гуанако, викуня, алпака. Малките еленчета от сем. Tragulidae, които приличат на зайци имат малки сферични еритроцити. Някои от тях дори обичат да похапват месце, риба и раци като този долу:

Hyemoschus aquaticus

и рога нямат, но имат дълги кучешки зъби. Какво да кажем за полиморфизма на еритроцитите при елена вапити и благородния елен, при които се срещат сърповидни, вретеновидни, ланцетовидни и еритроцити с неправилна полигонална форма. Защо да не са уникални и животни като ламантините и двупръстия ленивец, които вместо нормалните 7 шийни прешлена ( по- принцип абсолютно константни за всички бозайници - от мишки до жирафи) имат 6, а трипръсия ленивец ( уж е близък с другия ) има цели 9. Примери много, изобщо във всяко животинче се крие нещо уникално.

[Warlord]

Най- голямото земноводно живеещо днес е китайската гигантска саламандра (Andrias davidianus). Достига до 180 см дължина, но днес много рядко могат да се намерат екземпляри в природата доближаващи се до тази големина. Тя се е отделила от другите земноводни педи около 100 млн. години ( преди още да е съществувал тиранозавъра ...примерно).

<object width="425" height="350"><param name="movie" value="

src="

type="application/x-shockwave-flash" width="425" height="350"></embed></object>

Изглежда ерата на гигантските земноводни все още не е отминала, че и на студенокръвните бозайници направо не е за вярване, че има такива същества в момента на тази планета!

Още едно клипче:

http://vbox7.com/play:774de0c7&r=emb

И японската саламандра:

[КГ125]

Толкова голямо?!??

Е оказа се, че камила има, ама такова животно нема. ))

Това като го гледам може да хапва и дребни и ...хм, средни бозайници.

Редактирано Март 4, 2011 от КГ125

[lila_va]

Всъщност като студенокръвни животни се определят тези, които не използват метаболизма си, за да поддържат телесната си температура, а всички бозайници са топлокръвни по дефиниция Просто контролът на някои над телесната температура е недотам ефективен и тя може да падне под оптимума. Има и такива птици, което мен лично повече ме впечатли - голямата земна кукувица.

[Last roman]

Праисторическа гадинка броди из "Люлин"

Триопсът има 3 очи и е на 200 млн. години. Среща се в 10-и микрорайон на квартала.

В далечната 1979 година Димитър, тогава още ученик, извадил странно създание, приличащо на огромна попова лъжичка, само че с опашка, от локва, близо до строящ се блок.

Направо от ерата на динозаврите в България се завърна удивителният триопс. Той се появи във възстановените в рамките на „Натура 2000“ влажни зони по поречието на Дунав, съобщиха от Световната банка, която съфинансира проекта. Екип на Списание 8 реши да провери що за гадинка е триопсът, кога и къде за последно е наблюдаван. Разкритието ни изуми.

Оказа се, че праисторическото животинче е живеело... в столичния квартал Люлин!

И по-точно в 10-и микрорайон, до оградата на 90-о СОУ, където от много време стои непокътнат изкоп за трафопост. Постепенно той се запълнил с вода и в него се зародил същински микрокосмос.

Децата от училището ежедневно ловели гущери, водни бръмбари и попови лъжички. Това било и любимото занимание на Димитрий Димитров, тогава 7 годишен смелчага. Един ден, загребвайки с отрязаната наполовина пластмасова туба, Димитрий изважда невиждан екземпляр.

„Беше дълго около 7 см, кафявозеленикаво на цвят, приличаше на рак, но черупка имаше само отгоре.

Отдолу имаше много, хиляди крачета и с тях се придвижваше много странно”, разказва 20 години по-късно столичанинът, който и до днес помни с детайли своята среща с триопса.

Димитрий затваря незабавно находката в буркан и хуква към дома. С възторжени възгласи известява майка си за откритието. Жената обаче поглежда буркана и с отвращение го изхвърля през прозореца. Димитрий така и не успял да проучи чудната животинка. Едва наскоро в годините на глобалната комуникация открива в руски сайт, че неговият мистериозен герой е триопсче.

Триопсът е открит и класифициран от Джон Лоурънс ЛеКонт, прочут американски натуралист, през 1848 г.

Получава името си заради необикновените си три очи

Гадинката спада към семейството на сладководните ракообразни. Има множество крачета с хриле. Сродник е със скаридите, раците и омарите. У нас се среща видът Triops Longicaudatus, който има издължена форма на тялото. Особеност при него е липсата на горна челюстна кост. Спечелил си е прозвището „скаридна попова лъжичка”, поради голямата си прилика с жабешкото поколение.

Триопсът е един от най-древните животински видове на планетата, чиято морфология остава почти

непроменена повече от 200 млн. години

Причината за това е неговата уникална размножителна стратегия. Те са едни от много малкото организми, които умеят да се възпроизвеждат по двуполов, еднополов и хермафродитен начин. Нищо чудно, че са надживели динозаврите!

Обикновено в популациите силно доминира единният пол, което не е проблем – триопсите владеят изкуството на партеногенезата, или - казано иначе - развитие от неоплодени яйца. Но тези истински виртуози на размножаването не спират дотук. Често се срещат хермафродити, които и се самооплождат.

В женските индивиди единадесетата двойка крачета са видоизменени в торбички, където яйцата престояват няколко часа. След това биват разпръснати на групички във водната среда. Благодарение на здравата им черупка те могат да понесат най-тежки атмосферни условия – от минусови температури до пълно пресушаване. Това е сигурна гаранция, че поколението ще оцелее и през идния сезон. Яйцата трябва да изсъхнат напълно, преди да попаднат отново във вода. Това е необходимо условие за успешното излюпване.

Но то може да се забави цели 20 години. При неподходящи за развитие условия яйцето остава в т.нар. диапауза, или готовност за излюпване през целия този период. Тази способност може би е помогнала на триопса да преживее бедствието, довело до изчезването на динозаврите./БЛИЦ

http://www.blitz.bg/news/article/107508

[КГ125]

Какво ли не се въди в Люлин ) Ето защо са оставяли навремето при строителството му ония огромни изкопи с години - за да се привличат доисторически образци!

Уникално нещо е животът, обаче, уникално!

[lila_va]

Така и не се научиха журналистите, че видовото име се пише с малка буква, много е дразнещо

Всъщност видът, който се среща у нас (и въобще в Европа), не е ли Triops cancriformis? Triops longicaudatus май си е северноамерикански, що ще из Люлин?

[КГ125]

Донесли са го, империалистите!

[Warlord]

Като колорадския бръмбар, явно са имали някакъв замисъл

[КГ125]

Да изпие люлонските локви, вероятно :)

Редактирано Май 11, 2011 от КГ125

[lila_va]

Айдеее... нова конспиративна теория, сякаш са малко

[Р. Теодосиев]

През 2000 година учени открили странен нов вид мравка в Амазонската дъждовна гора. Насекомото е наречено Martialis heureka, като в груб превод може да се каже "мравка от Марс", като е с невиждан до сега начин на живот. Мравката е бледа и живее под земята, като се смята, че е от първите видове наследили древните мравки.

Повече: http://en.wikipedia.org/wiki/Martialis_heureka

[Skubi]

п

Tardigrada....

http://en.wikipedia.org/wiki/Tardigrade

:punk:

Предната страница в тази тема вече се дава информация за тази животинка: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6042&view=findpost&p=55113

Редактирано Май 29, 2011 от Р. Теодосиев