Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Глобален Модератор
Публикува

Така наречената Elephant bird от Мадагаскар е най-голямата бягаща птица, не е оцеляла до днес, но е имала неприятния късмет да срещне хомо сапиенс.

Сър Дейвид Атънбороу със сглобено от черупки яйце 140 пъти по-голямо от яйце на кокошка. Плажовете на Мадагаскар все още са осеяни от купища парчета от такива яйца.

_elephant-bird-_1788586b.jpg

Aepyornis.jpg

elephantbird1.jpg

  • 1 месец по късно...
  • Потребител
Публикува

Stalk-eyed fly е страхотна тропическа мравчица. Stalk на английски значи стъбло; името й произхожда от стъбловидната структура, която се получава когато мъжката мушичка изтласква очите си. С това име се назовават няколкостотин вида, принадлежащи към сем. Diopsidae. Обитават Югоизточна Азия, Южна Африка, два вида са открити в Северна Америка, а европейски вис наскоро е описан в Унгария.

След като се появи от какавидата си, мъжкият поглъща мехурчета с въздух с уста и ги изтласква през каналчета в устната си кухина докато те достигнат до очите. Тъй като той е все още с мек хитинов скелет, мехурчето въздух избутва настрани очите му и се образува тази "стъбловидна" структура, която ги поддържа. Необичайното разположение на очите вероятно им осигурява по-добро зрение, но едно е сигурно - женските предпочитат самци с по-дълги "стъбълца" :laugh:, тъй като за тях това е сигнал за плодовитост и по-голяма вероятност за мъжко поколение (женските са преобладаващият пол при тях).

post-10526-087987100 1309968944_thumb.jp

  • Потребител
Публикува

В предишния пост съм се заплеснала нещо и в първото изречение вместо "мушичка" съм написала "мравчица" (вероятно четейки за подземно живеещата мравка по-горе), четЕщият ("четящ" не е правилната форма на причастието) да го има предвид :bigwink: .

Но нека споменем и хатерията - древен гущер, оцелял до наши дни - истински "жив фосил". Процъфтявали преди 200 млн. години, но Sphenodon punctatus и Sphenodon guntheri са единствените два вида от подклас Хоботоглави (Sphenodontia), които се срещат и днес. Ендемити са за Нова Зеландия и са дълги към 85-100 см. И при двата вида се наблюдава полов диморфизъм, като мъжките са по-големи от женските. Окраската им е маслиненозелена, сивкава или дори керемиденочервена, напетнена на белезникави петънца. Дотук със скучната информация - ето ви някои наистина интересни факти за тях:

1) Имат си 3 очи. Третото е покрито с кожа и е фоточувствително. Учените предполагат, че с него хатерията контролира колко дълго да се излага на слънце. При новоизлюпените третото око може да се види, тъй като кожата им е по-тънка и пропуска светлина.

2) Зъбите им са уникални - два реда зъби на горната челюст и един ред на долната.

3) Рибите са им "завещали" доста примитивни двойновдлъбнати, приличащи на пясъчен часовник прешлени.Такива прешлени се наричат амфицьолни.

4)Хатерията има по два темпорални отвора от всяка страна на черепа.

5)Нарастват изключително бавно и имат голяма продължителност на живота - до 100 години.

Ето снимка на хатерия от Интернет. Сладурана е, нали :biggrin: ?

post-10526-047095100 1310659312_thumb.jp

  • 3 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор
Публикува

Филмчетата на Атънбъроу винаги са много яки, по повод това за Мадагаскар се сетих за още нещо.

Cryptoprocta_Ferox.JPG

Това може и да прилича на котка, но всъщност няма нищо общо с тях, възникнало е в изолация на Мадагаскар и е ендемично, също така и на върха на хранителната верига на целия остров.

Фоса (Сryptoprocta ferox):

Fosa_fotovideo.jpg

  • Потребители
Публикува

Има епизодче и за фосата в поредичката, да:) Мадагаскар е пълен с уникални видове. Много ме впечатли жирафовият бръмбар, Trachelophorus giraffa:

250px-Trachelophorus_giraffa_male_01.jpg

Мъжките използват дългите си вратове, за да се дуелират. А женските по много впечатляващ начин загъват листа с помощта на мощните си крачка, поставяйки във всеки своеобразен плик по едно яйчице...

  • Глобален Модератор
Публикува

Да, това го бях виждал и в друга поредица - "Insectia" :) мене повече ме впечатли, как един паяк успя да повдигне раковина във въздуха и да я закрепи във увиснало положение използвайки нишките си като своеобразна товароподемна машина. :good:

  • 5 седмици по-късно...
  • Потребител
Публикува

Ха, това е явански люспеник:

post-10526-097827000 1315598319_thumb.jp

Има вероятност да го срещнете в Югоизточна Азия - Индонезия, п-в Индокитай... Необичаен е не само външният вид на този бозайник, но и начина му на хранене - мравките и термитите, които поглъща, пристигат цели в стомаха му, чиято задна част е покрита с рогови зъби!

  • Потребител
Публикува

Хи-хи :biggrin: наистина впечатляващо:

post-10526-022136500 1315684581_thumb.jp

Това е Giant Coconut Crab (Гигантски кокосов рак).

Излизате си от спретнатата къщурка на тихоокеанско островче и с досада си казвате:"Оф, пак тряа да махам раците от дърветата!".Този рак е може би най-голямото членестоного в света, среща се в Индийския и част от Тихия океан (Океания). Възрастните раци не могат да плуват и се давят след едночасов престой във вода. Затова обикалят по сушата, където намират храна - плодове, вътрешност на повалени дървета, мърша (английската Уикипедия смята, че тези раци изяли останките на някаква изчезнала жена летец - Amelia Earhart).

Кокосовите раци живеят поединично в подземни дупки и скални пукнатини, тъй като при горещо време дишат трудно, а вечер, или когато вали дъжд, излизат да търсят прехрана. Поради големите си размери тези приятелчета могат да бъдат изядени само от други от техния вид и от човека. Но преди да сте сготвили кокосовия рак от задния двор на въображаемата ви къщурка, отчетете факта, че консумирайки определени храни, раците стават отровни.

:biggrin:

  • 5 месеца по късно...
  • Потребител
Публикува (edited)

този е баси имитатора. имитира звук от фотоапарат и резачка за дърва

Редактирано от sirius
  • 4 месеца по късно...
  • Потребител
  • 1 месец по късно...
  • Глобален Модератор
Публикува

Бръмбър Херкулес- Dynastes hercules

Едно от най- големите насекоми- мъжките достигат до около 170 мм. Има съобщение, че мъжки екземпляр от един от подвидовете (Dynastes hercules hercules - от Доминиканската република) е бил цели 220 мм! Смята се, че това е най- силното животно на планетата- Херкулес може да повдигне тежест до 850 пъти надвишаваща неговото собствено тегло!

  • 2 седмици по-късно...
  • 6 месеца по късно...
  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

уникална жабка, която отглежда малките си в... стомаха:

http://video.nationalgeographic.com/video/animals/amphibians-animals/frogs-and-toads/weirdest-darwins-frog/

И малко инфо:

http://en.wikipedia.org/wiki/Darwin's_frog

Редактирано от Last roman
  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител
Публикува

Всъщност жабето ги отглежда в резонаторните си мехури, които са вътрешки при тях.

darwinii.jpg?w=400

А тези, които (са) ги отлглеждали в стома, за съжаление са история ... Rheobatrachus silus и Rheobatrachus vitellinus, първата последно видяна 1981, втората 1985 ...и оценките сочат, че е малка вероятността да бъдат намрени отново ... но пък кой знае ...

frog9953-gastricbroodingfrog-momnbaby.jp

уникална жабка, която отглежда малките си в... стомаха:

http://video.nationalgeographic.com/video/animals/amphibians-animals/frogs-and-toads/weirdest-darwins-frog/

И малко инфо:

http://en.wikipedia.org/wiki/Darwin's_frog

  • Глобален Модератор
Публикува

Точно така, иначе за последните сладури все пак има шанс, защото учените са решили да ги клонират.

http://www.guardian.co.uk/science/shortcuts/2013/mar/18/scientists-clone-extinct-frog

  • 8 месеца по късно...
  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

Полусухоземна скачаща рибка открехва завесата на еволюцията

Едно от най-необикновените животни, населяващи нашата планета е уникалната полусухоземна риба Alticus arnoldorum, или тихоокеанската скачаща рибка.

leapingtop.jpg

Без да има крака, тази риба преодолява със скокове доста големи разстояния на сушата. Детайлно изследване на биологията на този вид разкри, че рибите A. arnoldorum притежават и сложно социално поведение. Получената информация за тяхното поведение и начин на живот ще помогне да се разбере как е протекло усвояването на сушата от древните морски обитатели.

Alticus arnoldorum безусловно е морска риба, но в същото време е и напълно сухоземно същество. Видът обитава приливната зона на скалистите брегове на Микронезия. Д-р Тери Орд, специалист в областта на еволюционната екология и етология на животните от Университета в Нов Южен Уелс в Сидни, Австралия, отбелязва, че “тази риба е извършила напълно успешно прехода към живот на сушата, като при това тя диша с хриле и с кожата, затова трябва да остава постоянно влажна “. Доктор Орд и колегата му от Temple University във Филаделфия, САЩ, д-р Тоня Хсие, доказват, че жизнената дейност на тези риби е ограничена от приливите и температурните колебания. Основната активност на скачащите рибки е в кратките периоди по средата на приливните цикли, чието времетраене се променя всеки ден. Рибите са необичайно активни на сушата и е много трудно да бъдат хванати с ръце. Те се придвижват бързо по сложни скалисти повърхности, използвайки уникален начин за движение с помощта на извиващата им се опашка, което в съчетание с разширените гръдни и опашни плавници им позволява да се вкопчват за всяка твърда повърхност. Извивайки тяло и огъвайки опашка, те могат да подскочат на височина, превишаваща в пъти дължината на тялото им, и да достигнат бързо от едно място до друго. Възрастните екземпляри се крият по време на прилив и отлив в скални цепнатини и излизат от убежищата си само в периода на „средната” вода, за да се хранят, чифтосват и общуват помежду си, като го правят по най-разнообразен начин, демонстрирайки удивително многообразие на форми на поведение.

Изследователите открили, че мъжките пазят територията си и използват сложно демонстративно поведение, за да предупредят съперника си и да привлекат женските. Учените се надяват, изследването на тези необикновени същества да помогне за разкриване на начина, по който първите морски обитатели са започнали овладяването на сушата.

А ето и статия в NG:

http://newswatch.nationalgeographic.com/2013/12/04/how-walking-fish-made-the-leap-from-ocean-to-land/?utm_source=Facebook&utm_medium=Social&utm_content=link_fb20131210ngnw-fishwalk&utm_campaign=Content

Редактирано от Last roman
  • 10 месеца по късно...
  • Глобален Модератор
Публикува

10 удивителни животни, за които /според предаването/ ние не сме подозирали, че съществуват. В общи линии мога да кажа, че за мен неизвестно бе номер 1:

https://www.youtube.com/watch?v=7MLWHGRnqfI#t=168

  • Потребител
Публикува

На смок мяза, но не е странен.


10 удивителни животни, за които /според предаването/ ние не сме подозирали, че съществуват. В общи линии мога да кажа, че за мен неизвестно бе номер 1:

https://www.youtube.com/watch?v=7MLWHGRnqfI#t=168

Аз само 5-то не бях виждал (или запомнил). Какво нещо е телевизията :grin:

  • Модератор Инженерни науки
Публикува

Искам да ви попитам каква е тази змия:

https://www.youtube.com/watch?v=Em1XavBbRGA&list=UUDpbyznKZIGknNua-LefwjA

Снимана е около Айтос.

Смок от всякъде. Толкова дълго и тънко у нас друго нема

  • 8 месеца по късно...
  • Глобален Модератор
Публикува

В природата празно няма - за пръв път зоопланктон е 'уловен' на камера, как се храни с пластмасови отпадъци /а последните заемат площ в Тихия океан два пъти колкото САЩ/. Така че майката природа си знае работата:

Looks like it’s plastic for lunch. For the first time, plankton have been caught on camera munching on tiny pieces of plastic.

Verity White from Five Films and her team captured the video under a microscope at the Plymouth Marine Laboratory in the UK. They were inspired by Matthew Cole’s research investigating the impact of tiny grains of plastic litter on marine zooplankton.

To see the problem for themselves, the team surrounded copepods – a type of zooplankton – with tiny fluorescent polystyrene beads between 7 and 30 micrometres in diameter, then observed how much of the foreign material they consumed. “We were looking inside just one drop of water,” says White.

Zooplankton typically feed on algae suspended in water. They create currents with their legs to draw food towards them and have been shown to discriminate between different species of algae, using chemical and touch receptors. However, sometimes they can also consume similar-sized bits of plastic when they’re feeding.

The video is filmed over three hours, during which time you can see the fluorescent beads moving through the copepods’ bodies. “The plankton were swimming and processing food non-stop,” says White.

Millions of tonnes of plastic litter end up in the ocean every year and the effect on marine life is a growing concern. Among this debris are tiny particles from fragments of objects like buoys, floats or polyester fabrics or from additives in cosmetics. They contain toxic morsels that could be passed up the food chain if swallowed by organisms at the bottom.

So far, Cole and his colleagues have seen that a range of zooplankton, including crab and oyster larvae, consume these microplastics.

In some cases, the creatures excrete the plastic within hours, but it can remain in their intestinal tracts for up to seven days if the zooplankton don’t have access to food. The plastic hinders feeding by reducing the rate at which they can consume algae, which in turn can make it harder for them to survive and reproduce.

https://www.newscientistbeta.com/article/dn27849-plankton-snacking-on-plastic-caught-on-camera-for-the-first-time/?utm_source=NSNS&utm_medium=SOC&utm_campaign=hoot&cmpid=SOC%257CNSNS%257C2015-GLOBAL-hoot

  • 2 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор
Публикува
Lycia zonaria

Има и такива пеперуди! Женските са безкрили.

По скоро това животинче спада към условно отделените от същинските пеперуди молци ( Heterocera )

post-331-0-55917600-1437137105_thumb.jpg

мъжки

post-331-0-66015900-1437137110_thumb.jpg

женска

post-331-0-50764900-1437137126_thumb.jpg

м+ж

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!