Зелени Балкани (Green Balkans)

[ISTORIK]

http://www.greenbalkans.org/index.php

---

Управителен съвет

http://www.greenbalkans.org/category.php?l...G&cat_id=83

Служители

http://www.greenbalkans.org/category.php?l...G&cat_id=84

Доброволци

http://www.greenbalkans.org/category.php?l...G&cat_id=85

---

Зелени Балкани е водеща организация в областта на опазването на редки видове и местообитания в България.

Организацията е основана през 1988 година и е най-старата природозащитна НПО в България. В близо 20-годишното си съществуване, Зелени Балкани се утвърди пред международните и националните институции, власти и донори като желан партньор и организация с висок авторитет. Свидетелство за това е доверието, с което се ползва организацията и членството на близо 4500 български и чужди граждани в нея.

Благодарение на стотиците доброволци и експерти на организацията и получената международна и национална подкрепа, Сдружението постигна значителни резултати в опазване на уникалното природно наследство на България.

Осъществени са над 110 проекта, чиято инвестиция в опазването на природата надхвърля 3,5 млн. долара.

Зелени Балкани e НЕстопанска, НЕправителствена, НЕполитическа организация.

По тази причина и въз основа на принципите, описани в Устава на организацията, тя не се занимава с политическа дейност, нито участва в кампании на политически сили.

В близо 20 годишната си история, Зелени Балкани доказа, че се бори безпристрастно за българската природа, независимо от управляващите политически партии, прокламираната от тях политика, и независимо от евентуални сблъсъци с тях или ръководни институции.

Зелени Балкани е активен член на редица авторитетни международни мрежи и организации, сред които са:

Международният Алианс за доброволци за консервация (CVA) - www.conservationvolunteers.org

Дунавският екологичен форум (ДЕФ) - www.defyu.org.yu

Международният съвет за рехабилитация на диви животни (IWRC) www.iwrs-online.org

Дружеството за консервационна биология (SCB) www.conbio.net

Централно и източно европейската работна група за биологичното разнообразие (CEEweb for biodiversity) www.ceeweb.org

Европейските работни групи за белоглавия лешояд и малкия корморан

Българският форум на бизнес лидерите (BBLF) www.bblf.bg

Зелени Балкани работи за:

• Опазване на биоразнообразието;
  
• Възстановяване на местообитания;
  
• Устойчиво управление на природните ресурси;
  
• Подобряване на природозащитната политика и законодателство;
  
• Екологично образование.
  

Области на действие:

• Консервация и възстановяване на редки и застрашени видове и техните местообитания;
  
• Консервация, възстановяване и устойчиво управление на влажните зони;
  
• Опазване, възстановяване и устойчиво управление на горите, превенция на корупцията и бракониерството в системата на горите;
  
• Разширяване и укрепване мрежата от защитени територии и подпомагане изграждането на НАТУРА 2000 и Националната екологична мрежа;
  
• Подкрепа на реформите в българското природозащитно законодателство и хармонизирането му с европейското;
  
• Популяризиране прилагането на принципите за устойчиво развитие и насърчаване на природосъобразни стопански дейности;
  
• Подпомагане изграждането на капацитети за опазване на биологичното разнообразие и устойчиво използване на природните ресурси;
  
• Повишаване на обществената информираност и ангажираност за опазване на природата и устойчивото развитие;
  
• Мобилизиране потенциала на младите хора за опазване на дивата природа и околната среда, популяризиране ценностите на доброволчеството;
  
• Опазване „еx situ" - осъществяване на програма за рехабилитация, лечение и връщане в природата на пострадали диви животни в единствения в страна Спасителен център за диви животни. Изпълнение на програми за размножаване и реинтродукция на редки видове.
  

Повече за нашата работа можете да намерите в раздела ДЕЙНОСТИ.

Зелени Балкани е организация, чиято дейност е фокусирана към опазване на биоразнообразието и дивата природа.

По тази причина, организацията НЕ се занимава с проблемите, свързани с:

- домашни животни (права на домашните животни, лечение или други проблеми, свързани с тях);

- замърсяване на въздуха, почвата или водите (освен в случаите, когато това има последици върху биоразнообразието);

- проблеми на градската среда (освен в случаите, когато това влияе и на биоразнообразието или на защитени видове в градовете);

- отпадъци – преработка или рециклиране на отпадъци и пр. (изключения са случаите когато това е свързано пряко с биоразнообразието, редки видове или местообитания);

- енергийна ефективност;

- алтернативен транспорт.

Зелени Балкани подкрепя работата на други НПО в тези направления.

При необходимост сме готови да Ви съдействаме и да Ви насочим към други организации, които успешно работят по тези теми.

В края на 70-те години биолози - научни работници и студенти от Българската орнитологична централа и Пловдивски университет създадоха неформална група от природолюбители, които не само проучваха уникалната българска флора и фауна, но и заемаха активна гражданска позиция. През 80-те години групата извърши множество експедиции за проучване на биологичното разнообразие на България и изготви предложения за нови защитени територии.

През 1988 година бившата тоталитарна власт в България извърши едно от най-тежките престъпления срещу биологичното разнообразие на Европа. На голяма част от територията на страната бяха разпръснати стотици хиляди тонове отровни химични препарати (родентициди), които предизвикаха смъртта на повече от един милион зимуващи в страната диви птици. Неформалната група от студенти и научни работници от ПУ и Института по екология събра трупове на умрели птици и организира през декември 1988 година първата в страната екологична демонстрация. Обществото подкрепи тази малка група природолюбители и се роди нова организация, която намери своето ново име - ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ.

През 1992 година създадените в страната регионални сдружения се обединиха в национална мрежа с името Федерация на природозащитни сдружения ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ.

В края на 2008 година мрежата ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ достигна 4 500 индивидуални члена, които са обединени в 4 регионални офиса и 25 кореспондентски центъра.

В близо 20-годишното си съществуване, организацията, подкрепяна от своите партньори и донори като ПРОГРАМАТА ФАР на ЕС, USAID, GEF, REC, UNDP, WWF, EURONATUR, осъществи над 110 природозащитни проекта. Преките инвестиции, възлизащи на 3,5 млн. долара, включват проекти управлявани от Зелени Балкани или в партньорство с други организации. Два големи консервационни проекта за р. Дунав и за Западни Родопи на стойност от около 20 млн. евро са инициирани от Зелени Балкани, WWF, DCP и българския офис на UNDP.

Зелени Балкани е първата НПО в България, която получи доверие и подкрепа от ГЕФ и Световна Банка - за управление и изпълнение на проект за конесрвация на биологичното разнообразие на Поморийско езеро

Гражданските групи и доброволците на Зелени Балкани проведоха повече от 400 акции, 180 от които с национално значение. Много от тези акции бяха масови протестни демонстрации, които успяха да предотвратят извършването на тежки престъпления срещу българската природа.

Редактирано 13, 2009 от ISTORIK

[Lion Queen]

Благодаря за темата, Историк.

Ще я допълня с още една заслужаваща същото уважение и внимание организация

Сдружение за дива природа БАЛКАНИ

Сдружение за дива природа БАЛКАНИ e организация с нестопанска цел, работеща в обществена полза. Основните цели на Сдружението са проучването, опазването и възстановяването на флората и фауната в природните екосистеми, съхранението им за бъдещото поколение и популяризиране на проблемите на природозащитата сред широката общественост.

Сдружение за дива природа БАЛКАНИ започва работата си през 1988 г. Регистрирано е като юридическо лице през 1992 г. под името "Зелени Балкани - София", а настоящото си име придобива през 2000 г.

Сдружението се управлява от Общото събрание и Управителен съвет, състоящ се от пет души. На ежеседмични сбирки се решават оперативни въпроси на Сдружението.

Сдружение БАЛКАНИ е регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел като организация, работеща в обществена полза. В тази връзка годишен финансов и описателен отчет за работата се депозират в сътветния регистър на Министерство на правосъдието, и ще бъдат достъпни на интернет страницата им след април 2004 год.

В организацията членуват повече от 70 души. Много от тях са биолози и еколози от Билогическия факултет на Софиийски университет и Лесотехнически университет, но наред с тях има и хора, интересуващи се от опазването на природата от най-различни професионални области, както и членове от чужбина.

Членство на БАЛКАНИ в мрежи и организации

1. Централно и източно-европейска работна група за опазване на биоразнообразието

2. Балканска мрежа за едрите хищници

3. Европейска група за изследване на едрите хищници

Сдружението е член - основател на Фондация Блулинк - информационна електронна мрежа на българските природозащитни организации

Как да стана член

Ако искате да станете член, трябва да подадете заявление. Формуляри можете да получите в офиса на Сдружението. Приемът се решава от Управителния съвет.

Ако искате да ни подкрепите

В Новини ще бъдат обявявани конкретни дейности, за които се нуждаем от подкрепа.

Управителен съвет БАЛКАНИ

Александър Дуцов:

Председател на СДП-БАЛКАНИ.

Работи по Програмата за изследване на едрите хищници, докторант в Института по зоология на БАН

Веселина Кавръкова:

Член-основател на Сдружението, работи по проблемите на защитените територии в България, биоразнообразието и НАТУРА 2000.

Катерина Раковска

Работи по проблеми на защитените територии в България, участник в обществени кампании.

Андрей Ковачев

Работи по обществени кампании, защитени територии, НАТУРА 2000.

Иван Христов

Понастоящем ръководител на проекта "Опазване и възстановяване на Драгоманското блато и Чепън", както и по проекта "Опазване на балканската дива коза и възстановяване на вида в Природен Парк Витоша"

История в кратце

Група млади хора - ученици и студенти, учредяват Сдружение Зелени Балкани - София през 1992 г. Те организират подписка срещу срещу лошото управление на Зоо-пaрк София, в резултат на която ръководството е сменено. Следва кампания срещу използването на луминал за унищожаване на вълци, който причинява отравянето на много видове птици и други животни. След месец и половина простести пред тогавашния Комитет по горите, използването на луминал е забранено. Това е втората успешна кампания на Сдружението.

От тогава следват редица дейности като:

* Участие в разработването на Националната стратегия за биоразнообразие (1993 - 1994 г.)

* Работа с видове:

o Прилагане на План за действие за опазване на прилепите

o Проект за изграждане на щъркелови гнезда в Плевен

o Среднозимно преброяване на водоплащавите птици в Софийско

* Опазване на влажни зони:

o Опазване на екосистеми - по реките Искър, Вит и Осъм

* Работа в природни територии

o Изготвяне на План за управление на Природен парк Врачански Балкан

Съвременните дейности могат да се видят в рубриката "Дейности".

Днес активните участници в тези дейности са вече експерти в своята област. Двама от членовете на Сружението са избрани от природозащитните организации да бъдат техни представители в държавни структури - Висшият експертен екологичен съвет към МОСВ (Андрей Ковачев) и Ловния съвет към Национално управление по горите, МЗГ (Елена Цингарска). Хората от Сдружението прилагат своите знания, както по конкретни природозащитни проекти, така и в обществени дейности като: работа по изготвяне на природозащитно законодателство, подпомагане на иницитавни комитети при решаване на местни екологични проблеми, участие в кампании съвместно с други организации в страната по природзащитни проблеми и т.н.

За контакти

Тел: (02) 963 14 70

Факс: (02) 963 31 93

Ел.поща: office@balkani.org

Адрес на офиса:

София 1421, ул. Цанко Церковски 67, вх. В, ет. 2, ап.3

Пощенски адрес:

София 1164, бул. Драган Цанков 8

Още на сайта на организацията: Сдружение за дива природа БАЛКАНИ

Редактирано 12, 2009 от Lion Queen

[Lion Queen]

Редно е да представим според мен и Българското Дружество за защита на птиците

Какво е БДЗП?

Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) е водещият авторитет в областта на опазването и информацията за птиците в България, както и за опазването на значимите за птиците места и местообитания. БДЗП е първата в най-ново време и най-голямата неправителствена организация (НПО) за опазване на биологичното разнообразие. Основано е на 3 юни 1988 г. и се е утвърдило като национална организация. Единствената НПО в България, постигнала стабилни природозащитни резултати в районите на действието си. БДЗП е партньорът на BirdLife International в България.

БДЗП е регистрирано е от съда природозащитно гражданско сдружение с нестопанска цел. Вписано е в регистъра на организациите, осъществяващи дейност от обществена полза. Едно от малкото НПО с реален членски състав и структури в страната. Членството в него е доброволно, повечето от дейностите се извършват на доброволни начала, но с висок професионализъм. БДЗП работи за природата, като защитава правото й на съществуване. БДЗП работи и за хората, като отстоява обществените интереси и правото на всеки на запазена природа и здравословна жизнена среда.

Защо е необходимо БДЗП?

Това е най-честият и логичен въпрос, който ни се задава. Птиците ли са най-важното на фона на бедността, безработицата, наркоманията, обезверяването, глобализацията?

Не е лесно да се отговори кратко на този въпрос. И все пак, преди всичко, птиците са една от най-важните части на природните екосистеми, пряко свързани с тяхното оптимално функциониране. Благодарение на именно тези екосистеми на Земята има въздух, вода, благоприятен климат и много други неща, без които човекът не може. Така че птиците имат пряка заслуга за жизнено важните условия за самото съществуване на човека.

Птиците са незаменим елемент и на вътрешната среда на човека. Всеки човек се ражда с естествена обич към живите същества. За съжаление, у малцина възрастни тази обич оцелява. А именно тя е това, което после става обич към природата, към родното място, към хората, към Бога. Обичта към живото е пътя към вътрешната хармония на човека, към осъзнаването на ролята му в планетарното единство. Тя е основният фактор за душевния мир, здраве и благоденствие на всеки. Тя е и най-добрата защита за подрастващите от посегателствата на съвременното общество.

Дивите птици са изправени пред множество заплахи. Непрекъснатото усвояване на природни територии, замърсяването, прякото им унищожаване застрашават от окончателно изчезване 10% от всички видове на Земята. Достойно, морално и удовлетворяващо е да застанеш в защита на тези, които не могат да се оплачат, не могат да се обърнат към съд или лекар, а просто тихо и незабелязано си отиват от света. От света, който е и техен, от земята, която е точно толкова и тяхна...

Птиците имат и финансово измерение. Те могат да бъдат остойностени като месо, перушина, суровина за фармацевтиката и т.н. Те могат да бъдат остойностени и по-интелигентно – като ”суровина” за екотуризъм, като лечебно средство (птичите песни в естествена среда се използват за лечение на стресови и други заболявания) и т.н. Така че пазейки птиците, ние ги пазим и като чисто стопански ресурс. БДЗП е необходимо, за да могат птиците да изпълняват незаменимата си екологична роля и да гарантират благоприятна природна среда, да може повече от нашите деца да намерят удоволствието от досега с природата, повече хора да запазят и развият вътрешното си богатство, да печелят от разумно и интелигентно ползване на природните ресурси.

Но Дружеството е необходимо и като представител на обществото, като изразител на интересите му по отношение опазването на дивата природа. БДЗП е ценен елемент на българската обществена действителност, потвърждение, че сме модерна страна, където опазването на природата е не само държавна политика, но и където гражданските сдружения имат своето реално място. За да бъде още по-ефективна тази политика, са нужни независими, вътрешно мотивирани обществени организации, каквато е БДЗП. Като стимулатор за държавните органи, като коректор на действията им и като партньор на техните усилия за опазване на един от основните елементи от националното богатство на страната – дивата природа.

Мисията на БДЗП

БДЗП работи за опазване на дивите птици, важните за тях места и местообитания, както и за биоразнообразието като цяло, като по този начин допринася за устойчивото ползване на природните ресурси и благосъстоянието на хората.

БДЗП в световната природозащита

България е малка страна с голямо биоразнообразие. България е миниатюрна, но поради географското й положение половината птици на Европа я намират и прекарват зимата или преминават през нея всеки миграционен сезон. Какво значение има, че десет страни опазват световно застрашената червеногуша гъска, ако България не я опази край двете езера до Шабла и Дуранкулак, където зимува 70% от световната й популация? Ясно е от какво значение е нашата страна и за цялата германска популация на белия щъркел, която в пълен състав преминава два пъти годишно през полетата и eceнта бреговете на България! Затова БДЗП е и ще бъде организация, която опазва и биологичното разнообразие на нашия континент. В това влиза и опазването на Орнитологично важните места - образците на българска природа, които стават част и обогатяват общоевропейската мрежа от значими природни територии. Тук са и многобройните международни проекти на БДЗП с над 20 страни, сред които Великобритания, Швейцария, Норвегия, Холандия, Германия, САЩ, Гърция, Турция, Унгария, Румъния, Македония, Латвия и други. Затова БДЗП беше втората след Унгария източноевропейска страна,която БърдЛайф покани за присъединяване. Тук е и факта, че представител на БДЗП бе избран в протежение на два мандата за член на най-висшите управителни органи на БърдЛайф Интернешънъл - на Европейския комитет и на Световния съвет.

Стратегията на БДЗП

БДЗП бе една от първите организации в България, които разработиха своя стратегия още през 1991 г. Тук представяме не самия документ, а някои от най-важните стратегически принципи на Дружеството.

Един от основните ни стратегически принципи бе ясното набелязване на мисията на Дружеството, на неговата ”ниша” в природозащитната общност на България. БДЗП има шанса да бъде първата българска НПО в най-новата история на страната и да заеме напълно ”свободното” дотогава място на организация за опазване на дивите птици, най-значимите орнитологични места и местообитания. Това до голяма степен позволи на БДЗП да се утвърди и като водеща неправителствена природозащитна организация в България.

Мястото на България в съвременния свят определиха като втори особено важен стратегически принцип на БДЗП намирането на свой партньор в лицето на международна организация със сходна мисия, цели и подходи. Дружеството не само спечели доверието на най-мощната световна природозащитна организация БърдЛайф Интернешънъл, но и има възможността пряко да участва в най-важния за нея период на преструктуриране и модернизиране.

Особено важен елемент на стратегията на БДЗП е базирането й на реално членство и на демократично начало. От самото създаване Дружеството бе изградено като национална, но истинска ”grass-root” организация, т.е., организация, която има действащи свои структури по места, която всеки членуващ подпомага най-малко чрез заплащане на членски внос. БДЗП е една от малкото български НПО, където решенията се вземат от избран от общо събрание колективен орган, където има изборност и смяна както на работещите доброволно членове на Управителния съвет, така и на служителите. БДЗП доказа, че има приемственост между поколенията.

Друг съществен принцип на БДЗП е научния подход като в управлението на Дружеството, така и в природозащитната му дейност. Затова една от основните насоки в работата ни е събирането на актуална информация за птиците, орнитологично важните места, за основните местообитания, извършването на мониторинг върху тяхното състояние. Работи се на базата на ясни приоритети, на натрупания в БърдЛайф богат опит, което гарантира висок професионализъм и съществено допринася за високия престиж на БДЗП.

Базов принцип на БДЗП е прякото и конкретно действие, ориентирано към съществен принос за дивата природа, към видими и измерими резултати. Затова вниманието ни е насочено и към някои неатрактивни форми на природозащитна дейност, като подпомагане усъвършенстването на законодателството, участие в разработването на стратегическите държавни документи в областта на природозащитата.

Основен за БДЗП е и принципа на конструктивност, сътрудничество и партньорство като основно средство за работа с държавните и местни институции. Дружеството избягва и използва само като крайна мярка конфронтирането, организирането на демонстрации или други агресивни подходи, само когато са изчерпани възможностите на диалога.

Един от най-важните стратегически принципи на БДЗП е стремежът към изграждане на стабилни местни представителства на Дружеството и укрепването им като генератори и центрове на постоянна, системна природозащитна дейност в съответния район. Безспорен и специфичен за БДЗП успех са двата Природозащитни центъра на Дружеството – ”Пода” и ”Източни Родопи”, където не само продължават започнатите още в края на 80-те години природозащитни дейности, но и където те имат ясна перспектива в бъдеще. Благодарение на този си принцип БДЗП е единствената българска НПО, постигнала стабилни природозащитни резултати в районите си на действие.

Какво БДЗП не е

Проблемите на околната среда са изключително многообразни: замърсяване на въздуха, на водата, на почвата, влошаване на шумовата среда, намаляване на биологичното разнообразие, биологична етика и т.н. За никоя организация не е възможно да работи ефективно по всички от тях. Затова за да бъде успешна, всяка природозащитна организация трябва ясно да определи с кои точно от тях ще се заеме. По този начин се избягват и безсмислените форми на конкуренция между различните НПО, които не само отнемат голяма част от ресурсите им, но и вредят на самата природа. БДЗП като отговорна организация се е самоопределила много ясно като организация за опазване на биологичното разнообразие и най-вече – за защита на птиците, най-значимите им места и местообитанията им още преди появата на другите НПО, с което е направила невъзможно дублирането от своя страна на каквито и да е дейности в тази сфера.

Ние НЕ СЕ занимаваме с:

* общи проблеми на околната среда, които не засягат пряко, в значителна степен и конкретно птиците, техните места и местообитания (съществуват други НПО, профилирани по опазване на средата от радиоактивни замърсявания, по замърсяване на водите, почвите и т.н.);

* проблеми, свързани с домашни животни, включително отглеждани на затворено незащитени по закон птици;

* оказване помощ или отглеждане на затворено на пострадали екземпляри от обикновени видове птици (това е сфера на действие на зоопарковете и специалните питомници), но това не се отнася за редки и застрашени от изчезване видове;

* санкциониране на нарушения (на това НПО нямат право, освен ако не са овластени за това с нормативен акт – съгласно Чл. 37, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания) и издаване на наказателни постановления (НПО не фигурират сред постановените по Чл. 424 на Наказателния кодекс органи, които имат право на това);

* издаване на разрешения;

* други дейности, които не произтичат от приоритетите на БДЗП;

БДЗП – 20 години успешна природозащита

На 3 юни 2008 г. Българското дружество за защита на птиците навършва 20 години. Много или малко е това? Можеше ли да направим още повече за българската природа? Каква щеше да е тя, ако БДЗП не съществуваше? Това са само част от въпросите, които всеки близък до нашата организация човек си задава. Отговорите са много трудни. Защото няма с какво да се съизмерим – Съюзът за защита на родната природа, великолепно набрал скорост преди Втората световна война, е бил прекършен след установяването на тоталитарния режим. А и защото двадесетте години на БДЗП се паднаха в най-сбъркания период в новата българска история. Периодът на ментетата – от ракията до институциите, та и до самата демокрация. Периодът, в който България имаше всички шансове да бъде сред първите в Европа по запазена природа и природосъобразно земеделие, но си ги остави само шансове...

И все пак, какво успяхме да постигнем въпреки анти-условията? Избрали сме не съвсем обикновен начин – да покажем година по година най-значимото, което БДЗП е направило за българската природа. Опитали сме се да представим по най-безпристрастен начин фактите, а нека всеки сам прецени приноса на БДЗП.

И така, през началната и пълна с надежди и ентусиазъм

1988 г.: положени основите на пряко практическо действие за опазване на птиците – с първите системни подхранвания на лешоядите в Източните Родопи и първите успешни изкуствени острови за застрашени видове в резерват Атанасовско езеро, изградени по време на истинска природозащитна бригада. Подходите (които по същество са начало на природозащитното управление в България) по-късно възприети изцяло (включително природозащитните бригади) и прилагани през годините и от други природозащитни организации, проекти, общини и институции.

1989 г.: с публикуването описанията на първите 22 български Орнитологично важни места в книгата Орнитологично важните места в Европа (Important Bird Areas in Europe) в нашата страна се въвежда един от най-съвременните подходи за опазване на биологичното разнообразие и се поставят основите за бъдещото изграждане на мрежата НАТУРА 2000.

1990 г.: съгласно обнародваната в Държавен вестник заповед 37/1989 г. БДЗП започва стопанисването на защитената местност „Пода” до Бургас, като на практика става първопроходец в новата за България практика на природозащитно управление на защитена територия.

1991 г.: БДЗП започна системно изграждане на Националната банка за орнитологична информация, чрез която през годините е осигурена научната основа за успешни действия в опазването на птиците и биологичното разнообразие на България. Понастоящем данни от банката се използват за вземане на решения или подготовка на нормативни документи от държавни агенции, бизнес организации и предприятия.

1992 г.: с приемането на БДЗП за пълноправен партньор на най-старата световна природозащитна организация БърдЛайф Интернешънъл България става втората (след Унгария) страна от бившия комунистически блок, интегрирана в международната природозащитна общност. В продължение на два мандата (8 години) представител на БДЗП е член на най-висшите управителни органи на БърдЛайф – Световния съвет и Европейския комитет.

1993 г.: спасена е чрез преки природозащитни мерки (чрез изграждане на специална ограда) колонията на къдроглавия пеликан в резерват Сребърна, застрашена от унищожение от наземни хищници поради ниското водно ниво в блатото. По подобен начин е възстановена единствената по Черноморското крайбрежие колония на блестящия ибис, българските популации на белоглавия лешояд и царския орел, подпомогнати са други изчезващи видове.

1994 г.: с финансиране, получено от правителството на Швейцария БДЗП започна създаването на първите в страната Природозащитни центрове „Пода” и „Източни Родопи” като средища за генериране на природозащита на местно ниво. Положителният опит подет впоследствие и от други НПО, общини, държавни институции и дори от природозащитни организации в Швейцария.

1995 г.: с книгата „Изкуствени гнезда и хранилки за птици” БДЗП започва популярна поредица за птиците и опазването им (първата книга от нея е „Да опознаем нашите птици”, 1992). През 1996 г. в нея е публикувана първата българска орнитологична книга на английски език (Where to Watch Birds in Bulgaria).

1996 г.: БДЗП започва картиране на гнездящите птици в България, довело до създаването на първия национален Атлас на гнездящите птици по стандартна за Европа методика. С него страната е извадена от списъка на няколкото държави на нашия континент без подобен атлас. Събраната информация е от ключово значение за идентифициране на защитените зони за птиците от мрежата НАТУРА 2000, с което са изпълнени задълженията на България по Директивата за птиците на Европейския съюз.

1997 г.: С издаването на книгата „Орнитологично важните места в България” БДЗП поставя началото на най-солидната национална природозащитна поредица. В нея до 2007 г. са публикувани 12 издания, сред които такива с капитално значение за българската орнитология и природозащита като „Орнитологично важни места в България и НАТУРА 2000” (2007) и „Атлас на гнездящите птици в България” (2007).

1998 г.: БДЗП участва в разработването на най-важните държавни документи по опазване на природата и оказва значим принос в разработването и адаптирането на българското природозащитно законодателство към това на Европейския съюз, включително чрез изготвяне рамката на Закона за биологичното разнообразие (официално възложено на БДЗП от министъра на околната среда и водите).

1999 г.: Първата обществена застъпническа кампания у нас – 20,000 пощенски картички в защита на Националните паркове са изпратени на народните представители. БДЗП предлага на българското правителство да извърши официална процедура за включване на 5 нови източноевропейски видове птици в Приложение 1 на Директивата за птиците – планински кеклик, ловен сокол, червенонога ветрушка, полубеловрата мухоловка и белочела сврачка. Правителството предлага на Европейския съюз включването само на последните два вида, а ловният сокол и червеноногата ветрушка са предложени от Унгария. Благодарение на това във всички страни, в които се срещат тези видове, са обявени зони по НАТУРА 2000 за тяхното опазване.

2000 г.: БДЗП съвместно с посолството на Великобритания провжда национален младежки конкурс за есе на тема „Природата в моята жизнена среда”, чрез който хиляди млади хора от цялата страна получават възможност да изразят загрижеността си за съдбата на българската природа.

2001 г.: БДЗП прилага една от първите в България агро-екологични схеми, насочена към съчетаването на зърнопроизводството с опазването на световно застрашената червеногуша гъска. БДЗП за първи път представи пред обществеността програмата Натура 2000 и се превърна във водеща про-европейска организация.

2002 г.: благодарение преди всичко на БДЗП е увеличен повече от два пъти броят на Рамсарските обекти в България. В списъка на влажните зони с международно значение са прибавени водоемите до Шабла, остров Ибиша, защитената местност Пода, Поморийските влажни зони, езерото Вая и Комплекс Беленски острови. Така 10 влажни зони у нас с обща площ 20 306 хa попадат под защитата на Рамсарската конвенция.

2003 г.: БДЗП заедно с Българска Фондация Биоразнообразие предлага планината Беласица да бъде обявена за природен парк. През годините дружеството допринася за обявяването на над 30 нови защитени територии и по този начин за запазване за бъдните поколения на едни от най-ценните за биологичното разнообразие места в България. Сред тях са: разширението на Природен парк „Сините камъни”, защитените местности „Меандрите на Бяла река”, „Патронка”, „Орешари”, Момина скала”, „Големия сипей”, „Рибино”, „Гюмюрджински снежник” и др.

2004 г.: БДЗП въвежда в България общоевропейската схема за Мониторинг на обикновените видове птици като по този начин създава инструмент, с който държавата да взема научно обосновани решения, включително в сферата на икономиката и социалната политика и дава възможност на стотици доброволци да допринесат за това.

2005 г.: Започва активна международна дейност чрез проекти в партньорство с други източноевропейски страни. Националните популации на царския орел и белоглавия лешояд показват най-висок гнездови успех за последните 10 години, благодарение на дейностите на БДЗП.

2006 г.: на базата на научния си потенциал и информация БДЗП оказва ключова помощ на обществеността на Крумовград за отстояване правото си на жизнена среда и поминък, застрашени от планове за добив на злато в района по цианидния способ.

2007 г.: БДЗП става един от инициаторите и активен участник в най-мащабната природозащитна коалиция в историята на страната – „За да остане природа в България” и с поредица от различни действия да защити от унищожение най-ценните природни територии на България.

2008 г.: чрез поредица съдебни процедури, включително жалби в Европейската комисия, БДЗП прави опит да спаси за бъдещето застрашени от унищожение национални ценности като природните територии Калиакра и цялостната мрежа от защитени зони по Натура 2000.

Ако трябва да слезем до критериите и ценностите на бизнеса и грубия прагматизъм, за двадесетте години съществуване БДЗП е привлякло в България над 10 милиона лева чужди инвестиции за опазване на природата. Създало е десетки работни места, включително чрез дейностите си косвено в други сфери на българската икономика. Само един пример е достатъчен – с опазването на лешоядите БДЗП разработи почти напълно западналият град Маджарово като туристическа дестинация за бърдуочъри от много страни по света и създаде условия там да бъде развита динамична местна икономика, базирана на екотуризма и птиците.

Колкото и апетитно да изглеждат последните ни достижения за всеки практичен човек, трябва да отбележим, че повече, много повече се радваме на друго, далеч по-невидимо постижение на БДЗП. И то е в несъмнения факт, че увличайки през годините хиляди деца и млади хора в съзидателна дейност за птиците и природата, със сигурност сме спасили не една душа от наркомания или други от губителните капани на „цивилизования” свят. Така че дори само това да сме направили, то ни стига...

Някои основни постижения на Дружеството през последните 20 години:

1. БДЗП създаде мрежата от Орнитологично важни места в България - 114 територии в страната, които ще бъдат обявени за специални зони за птици от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

2. Подготви първия в България Атлас на гнездящите птици - отправна точка за всички бъдещи научни и природозащитни дейности, свързани с дивите птици.

3. Допринесе за обявяването на над 30 защитени територии и за запазването на границите на Националните паркове на България – Рила, Пирин и Централен Балкан.

4. Стопанисва и управлява защитената местност Пода край Бургас.

5. Възстанови като гнездещ изчезналия от фауната на България черен лешояд.

6. Спаси от изчезване и увеличи популациите на рибарките и саблеклюните в резерват Атанасовско езеро.

7. Спаси колонията на къдроглавите пеликани в резерват Сребърна, когато тя имаше най-остра нужда от помощ.

8. Възстанови единствената гнездовата колония на блестящия ибис по нашето Черноморие - в ЗМ Пода.

9. Възстанови колонията белоглави лешояди в Източните Родопи – единствената у нас.

10. Спаси над 150 гнезда на белия щъркел от къси съединения и подтикна електро-компаниите в страната да обезопасяват щъркеловите гнезда, изградени на стълбове от електропреносната мрежа с повдигането им на специална за целта платформа.

11. БДЗП изгради първите в страната природозащитни центрове Пода край Бургас и Източни Родопи в Маджарово, които посрещат годишно над 30 000 посетители.

12. Успешно опазва от безпокойство и разрушаване гнездата на световно-застрашения царски орел, в резултат на което орлите отглеждат повече малки.

13. Осъществи първите в страната агро-екологични проекти и съвместно с фермери и собствениците на земи опазва местообитанията на застрашени видове, като червеногушата гъска в района на Дуранкулашкото езеро.

14. Удвои броя на влажните зони, включени в списъка на Рамсарската конвенция.

15. Участва в разработването на най-важните държавни документи по опазване на природата (законопроекти, стратегии, национални програми и др.)

16. Осъществи първата в България масова природозащитна кампания за лобиране, в резултат на която 17 000 души изпратиха пощенски картички до народните представители, за да изразят волята си за запазване границите на националните ни паркове.

17. Създаде и ръководи първата в страната национална схема за мониторинг на биоразнообразието, изградена от над 200 доброволци. С тяхна помощ редовно осъществява Средно-зимно преброяване, Мониторинг на обикновените видове птици, Мониторинг на царския орел, Преброяване на белия щъркел, които осигуряват информация, необходима за създаването и прилагането на политики за устойчивото управление на природните ресурси.

18. Привлече повече от 35 000 души в своите природозащитни дейности.

Контакти:

Централен офис

София 1111, п. к. 50

ж.к. Яворов бл.71 вх.4 ап.1

тел./факс: (02) 979 95 00, 979 95 01

bspb_hq@bspb.org

Офис Пловдив

Пловдив 4000, п. к. 562

ул. П. Ю. Тодоров 27 А

тел./факс: (032) 626212

GSM 0878 599365

plovdiv@bspb.org

Офис Варна

Варна 9000, п. к. 492

ул. Чаталджа 14 А

вх Б, ет. 3, ап. 6.

тел./факс: (052) 721 700,

GSM 0878 599355

varna@bspb.org

Офис Бургас

Бургас 8000, п. к.189

ул. Антим I 26

тел./факс: (056) 841268

GSM 0878 599371

bourgas@bspb.org

Офис Хасково

Хасково 6300, п. к.130

бул. България 41, Младежки дом, стая 105

тел./факс: (038) 622964

GSM 0878 599374

haskovo@bspb.org

Офис Свищов

Свищов 5250, п. к. 2

ул. Драган Цанков 15 ет.3 ст.30

тел./факс: (0631) 64014

GSM 0878599383

svishtov@bspb.org

Природозащитен център “Източни Родопи“

Маджарово 6480

област Хасково

тел./факс: (03720) 345

GSM 0878 599367

marin.kurtev@bspb.org

vulturecenter@bspb.org

Природозащитен център “Пода“

Бургас 8000, п. к. 361

тел./факс:(056) 500 560

GSM + 359 0878 599 354

poda@bspb.org

www.bspb-poda.de

Подробности на уеб сайта: Българско Дружество за Защита на Птиците

Редактирано 12, 2009 от Lion Queen

[Lion Queen]

В съвременността всички природозащитни организации в България работят заедно. Те са съставени от млади хора, чиито идеали са достойни и неразрушими. Аз познавам лично много от тях и бих заложила всичко зад тези думи. Повечето от тях останаха в България въпреки възможностите да заминат в чужбина, където винаги има нужда от добри специалисти именно защото идеалите им да опазят любимата им Българска природа ги теглят да останат тук. Работата им е доброволна и в мнтого случаи тежка. Онова, което е утежнява е липсата на каквато и да е гражданска позиция или отговорност на масовото население в България относно екологичните проблеми. Да съдействаме на тези хора е ВАЖНО. Да контактуваме с тях, да им подаваме сигнали, да ги подпомагаме, да излизаме с тях на площада, когато в каузата е заложена нашата, древната, истинската и уникалната Българска природа. Има много начини да се "представиш" като патриот. Но според мен тези млади хора са запазили духа на Алеко..те са съвременните патриоти. Които на фона на цялата ни мафиотска система се опитват да спасят късче по късче дива природа, която да остане за децата ни непокътната!

За това, Историк, отново ти благодаря за темата.

Ще представя след малко още няколко организации, които действат в България. Те действат заедно, но е хубаво да знаем повече за тях и когато нещо пробуди гражданското ни самосъзнание и българската ни душа реши да отвърне на несправедливост спрямо природата - да знаем към кого да се обърнем!

Редактирано 13, 2009 от ISTORIK

[lila_va]

Тук можете да видите новия клип, който представя дейността на Спасителния център за диви животни в Стара Загора:

http://greenbalkans.org/show.php?language=...7&cat_id=35

[goshawk]

Наистина, тази тема е много нужна и належаща.

Много хора изобщо неямат и представа, че в България има организации които се опитват да запазят последните "зелени оазиси".

Нека да спменем и за хората, отдали се на опазването на хищните птици!

Дружество за защита на хищните птици (ДЗХП).

ДЗХП е основано през 1990 г. от група любители на природата, обединени от идеята да изучават и опазват хищните птици и българската природа.

Ние работим за:

# опазване на хищните птици и техните естествени местообитания

# усъвършенстване на природодозащитното законодателство и определяне необходими мерки за опазване на хищните птици, съобразно местните условия.

# организиране, насърчаване и координиране на орнитологични проучвания и екологично образование

Организацията работи по следните проекти:

Проекти

# Възстановяване на белоглавия лешояд като гнездящ вид във Врачанска планина.

# Възстановяване на белоглавия лешояд като гнездящ вид във Централен Балкан.

BOU проект

# Създаване на компенсационно стадо овце като инструмент за опазване на биоразнообразие и хабитати в Национален Парк Централен Балкан, България.

# Обучителен семинар за неправителствани организации от Балканския полуостров за реинтродикция на белоглавия лешояд.

# Оценка на изпълнението на ”CITES” в страните от Централна и Източна Европа

# По-малко препарирани птици – повече живи птици

# План за възстановяването на популацита на забулената сова в Софийския регион.

# Опазване на гнезда на хищни птици и провеждане на информационна кампания сред държавните институции, отговорни за опазване на биоразнообразието

# Проучване на съвременното състояние на река Искър като лимитиращ фактор за гръбначната фауната.

Тук ще видите партьорите на тези ентусиасти

Ето и как да им помогнем:

Ние разчитаме на всички хора, които обичат хищните птици и осъзнават изключителната им важност в природните екосистеми. Ако споделяте нашите идеи и искате да помогнете за опазването на хищните птици и българската природа, то вие можете да сте полезни като:

# станете наш член

# участвате като доброволец

# направите дарение

# разпространявате информация за опазване на хищните птици

# опазвате хищните птици по време на вашата работа или дейност

# предоставяте информация на ДЗХП за установени от Вас случаи на посегателства върху хищните птици

# предоставяте информация на ДЗХП за Ваши наблюдения върху хищните птици

Членство

ДЗХП е неправителствена организация отворена за широката общественост от всяка възраст и професия.

Ако споделяте нашите идеи, загрижени сте за българската природа и искате да работите за нейното опазване, то присъединете се към нас.

Станете член на ДЗХП като изпратите молба (свободен текст) на е-поща bpps@abv.bg

Как да ги намерим:

бул. Васил Левски 40

София 1142

България

Тел: 02/ 963 40 37

GSM 0888 734 503 - Георги П. Стоянов

GSM 0878 506 100 - Иво Данчев

GSM 0878 989 242 - Тамара Лазарова

e-mail: bpps@abv.bg

[Аспарух IYI]

Основано е на 3 юни 1988 г.

Може ли да ни представите документа за регистрация от 1988 г.

[Аспарух IYI]

През 1988 г. имаше само малки митинги организирани от лица, които в последствие се оказаха агенти на ДС, но нямаше как да бъде регистрирана подобна организация.

Целта на властта с тези режисирани от комунистическите служби митинги беше да се отвлече вниманието от политиката на етническо прочистване водена срещу турскоото население.

[Lion Queen]

Защо да не е било възможно!? Как е било възможно да има там съюз на "българските учени" примерно, "съюз на физиците" а да няма дружество за защита на птиците? Ще се постарая да се свържа със своите познати от БДЗП да ви дадат документ. В крайна сметка организацията се е заформила за да се случи следното през 1988:

1988 г.: положени основите на пряко практическо действие за опазване на птиците – с първите системни подхранвания на лешоядите в Източните Родопи и първите успешни изкуствени острови за застрашени видове в резерват Атанасовско езеро, изградени по време на истинска природозащитна бригада. Подходите (които по същество са начало на природозащитното управление в България) по-късно възприети изцяло (включително природозащитните бригади) и прилагани през годините и от други природозащитни организации, проекти, общини и институции.

ходили да хранят лешояди - вероятно е трябвало да се регистрират някак си, за да могат да осъществят ЗАКОННО според закона за биоразнообразието и други подобни тази дейност. Като рибарско дружество, приятелю. Такива дружества никога не са били забранени!

[Аспарух IYI]

ходили да хранят лешояди - вероятно е трябвало да се регистрират някак си, за да могат да осъществят ЗАКОННО според закона за биоразнообразието и други подобни тази дейност. Като рибарско дружество, приятелю. Такива дружества никога не са били забранени!

По това време, за което твърдят, че са се регистрирали нямаше дружества, а съюзи, и съм абсолютно сигурен, че тази проправителствена организация маскирана като зелени балкани е оръдие за осъществявяне на политиката на българските правителства за ограничаване правото на собствениците на земеделски земи да използват собствеността си по предназначение.

[goshawk]

По това време, за което твърдят, че са се регистрирали нямаше дружества, а съюзи, и съм абсолютно сигурен, че тази проправителствена организация маскирана като зелени балкани е оръдие за осъществявяне на политиката на българските правителства за ограничаване правото на собствениците на земеделски земи да използват собствеността си по предназначение.

Опитах да проследя дискусията ви от началото, но не разбрах: кое не може да е създадено през 1988, БДЗП или Зелени Балкани?

Ако става въпрос за БДЗП, мога да те уверя, че организацията е създадена, наистина, през 1988. Лично познавам историята и почти всички личност, присъствали на учредителното събрание, проведено на един таван в София.

Зелени Балкани се създава, може би две - три години по - късно, мисля около 1990/91 г.

Това са официалните дати на обявяване на тези организации.

Като цяло идеите за създавани на подобни по тип организации, започват да се чуват още през '70-те години на ХХ век.

Първообраза и на двете организации е една Младежка студентска група за опазване на Природата (нещо подобно беше името, нещо ми бяга в момента, ще проверя!).

Аспарух, виж, разбери ме правилно, мисля, че вече доста години се занимавам с Природозащита и има някои неща, с които съм малко по - наясно от теб. Поста ти ми звучи, като поредния платен оратор, който оплюва Родната Природозащита и "не кадърните" хора, които полагат усилия да я има.

Трябва да си им доста признателен, че все още има Странджа, или Атанасовско езеро, или лешояди в България, Натура 2000 ... символа на България - Царския орел ... имаш ли идея още колко постижения мога да ти посоча.

Не търси под вола теле

Българската природозащита, разбира се има и не успехи, има и хора с "не чисти" мисли, които правят пари на гърба на Природозащитата.

Затова вместо да оплюваш тези организации, виж с какво можеш да помогнеш!

[Аспарух IYI]

Лично познавам историята и почти всички личности, присъствали на учредителното събрание, проведено на един таван в София.

И кои са тези личности?

[goshawk]

И кои са тези личности?

Едва ли ще ти говорят нещо, но все пак:

Таню Мичев

Любо Профиров

Петър Янков

Ирна Костадинова

Владо Помаков

Цено Петров

...

[Lion Queen]

И кои са тези личности?

Не чувстваш ли, че поведението ти е доста обидно. И идея си нямаш точно срещу кого плюеш???? Дейността на тези организации е толкова прозрачна и отворена, че е достатъчно само да се обадиш по телефона и ще ти бъде отговорено подробно на всички питания. Нима има повод за насмешка фактът, че някои хора, при това български учени са жертвали голяма част от живота, за да оцелеят дивите природни обекти в България??? Аз наистина говоря за жертви, защото много голяма част от осъществената работа е сто процента доброволна... Не ми е ясно едно - първо мотивите ти, второ - високомерието, трето - отношението.

[VladPomak]

По това време, за което твърдят, че са се регистрирали нямаше дружества, а съюзи, и съм абсолютно сигурен, че тази проправителствена организация маскирана като зелени балкани е оръдие за осъществявяне на политиката на българските правителства за ограничаване правото на собствениците на земеделски земи да използват собствеността си по предназначение.

Винаги, когато човек се накани да каже за нещо "Абсолютен/но сигурен/но..." трябва да спре за малко, да размисли и... да се откаже да го казва. Това, което е сигурно беше, че от 1947 г. и до 1990 г. да речем беше невъзможно да има гражданско обединение от какъвто и да било характер, което да не е контролирано от БКП/ДС. Знаейки това (но поне аз мога да кажа, че дори и не съм си представял какво щеше да стане в края на 1989 г.) петнайсетината инициатори за създаването на БДЗП, начело с Таню Мичев обсъждахме как да се подходи за създаването на едно чисто природозащитно, с идеална цел, дружество без то да е същевременно някакъв филиал на ДКМС или ОФ. Сега наистина не помня кой даде идеята, но тя се оказа много успешна - да действаме чрез Съюза на научните работници в България (СНРБ). Още повече, че председател на СНРБ по това време беше проф. Иван Захариев, неотдавна пенсионирал се като директор на НКЦОВОС (днес ЦЛОЕ) към БАН където работехме Таню Мичев, Жеко Спиридонов и аз от инициативния комитет. Ръководството на СНРБ внесе писмо-предложение до Секретариата на ЦК на БКП, за учредяването на БДЗП като присъдружна на СНРБ организация, с чисто природозащитни цели. Това стана през първата половина на 1987 г. Писмото на Секретариата на ЦК на БКП дойде след няколко месеца, но ние (инициативния комитет) не можахме да подготвим учредителното събрание по-рано от 3 юни, когато то се състоя в една от аудиториите на Биологическия факултет на СУ на бул. Драган Цанков. На учредителното събрание присъстваха повече от 50 човека, но само 42 подписаха протокола за учредяването на БДЗП. Така че Аспарух е прав само дотолкова, доколкото все пак беше изигран един хитър ход и в известен смисъл имахме "съучастничеството" на една авторитетна пред тоталитарните власти организация като СНРБ. Макар и отдавна да не съм член на БДЗП по мои лични убеждения, оригиналните документи по учредяването му се пазеха в архива, както например по мое време в БДЗП се съхраняваше и архивът на Съюза за защита на родната природа, учреден 1928 г.

Владимир Антонов Помаков,

член на инициативния комитет за създаване на БДЗП през 1987 г. и член на учредителното събрание от 03.06.1988 г. на което беше учредено БДЗП.