Бориловият синодик

[Galahad]

Бориловият синодик или както е озаглавен в Дриновият препис СИНОДИК, КОЙТО СЕ ЧЕТЕ В ПЪРВАТА НЕДЕЛЯ ОТ ПОСТА, КАКТО Е УСТАНОВЕНО ОТ НАШИТЕ БОГОНОСНИ ОТЦИ е бил преведен през 1211г. по нареждане на цар Борил от византийския от 843г.

В края на ХІV-началото на ХVв. в България е било направено допълнение, което липсва в ръкописите на гръцки - добавени са анатеми срещу някои еретици, които проповядвали или имали последователи на територията на българия, а също така поменник на българските царе, царици, патриарси, митрополити и боляри. Именно допълнението е това, което в масовото съзнание битува като "Борилов синодик". Допълнението е запазено в 2 преписа тосещи имената на своите откриватели Палаузов (от ХІV-ХVв.) и Дринов (от ХVІ-ХVІІв.). За съжаление и в двата ръкописа има откъснати страници в частта с българските допълнения. Тъй че практиката в научната литература да се правят изводи от наличието или липсата на нечие име в Синодика е изключително порочна - поне за сега от векове никой не е миждал пълния текст на българските допълнения в Синодика.

[Warlord]

Интересно кой, кога и защо е късал страници от синодика. Иначе и така запазеното до днес дава доста ценни домашни сведения.

[КГ125]

"Всичко това бе сторено и заповядано от благочестивия цар Борил в годината 6718 [= 1211], индикт 14, година на луната XI, година на слънчевия кръг XV, месен, февруари, 11 ден, петък на сиропостната неделя. И като нареди добре всичко това, православният наш цар завърши събора, влезе в църквата и след като отблагодари богу, отпусна всекиго в своята област. Вечна му памет! Трижди."???

Какво ще рече година на слънчевия кръг и година на луната???

ПП

Галахаде, жив и здрав да си, че го правиш тоя твоя сайт!!

Редактирано 12, 2009 от КГ125

[resavsky]

Ивайло и Смилец отсъстват от текста.Странно нали?Бориловия синодик е изключително важен документ - нещо като официалната версия на историята.Въобще не е случайно и Иван Асен І е представен пред братята си Петър и Калоян и е изтъкната ролята му за особождаването на българите.Общо взето случайно изречение в Синодика няма.

[Galahad]

Ивайло и Смилец отсъстват от текста.Странно нали?Бориловия синодик е изключително важен документ - нещо като официалната версия на историята.Въобще не е случайно и Иван Асен І е представен пред братята си Петър и Калоян и е изтъкната ролята му за особождаването на българите.Общо взето случайно изречение в Синодика няма.

Ами по-пълните части са с описанието на Бориловия събор и възстановяването на Бълг. патриаршия. След синовете на цар Иван Асен ІІ Палаузовия препис има откъснати листи. Допълвано е от Дриновия препис, но и от там е късано. Отделно стои въпросът доколко по-късния Дринов препис е възпроизвел изцяло текст, който е служил за служби, в които са участвали висши държавни и църовни служители. В запазената част има да речем чинопоследованието на службата при даване на кесарска и куропаластка титла. През ХVІ-нач. на ХVІІв. необходимостта от подобни служби е отпаднала (в Дриновия препис пък липсва края, тъй че не мога да твърдя обаче, че ги е нямало).

Тъй че за Ивайло и Смилец - няма ги в запазените части от Синодика, но да се твърди, че не са включени си е чиста проба "Тука има- тука няма". Знаем какво е имало, но не знаем какво е нямало. Това е положението със Синодика.

[RIZAR]

Galahad , защо са откъснати тези листове , кой ги е откъснал , какво е писано ,на тях ,евентуално ,можеш ли да предложиш някаква хипотеза ???

[Galahad]

Galahad , защо са откъснати тези листове , кой ги е откъснал , какво е писано ,на тях ,евентуално ,можеш ли да предложиш някаква хипотеза ???

Ами не знам кой и защо е откъснал листите. Съобщенията за двата преписа на Синодика са от времето на вайнстващия фанариотизъм и живият спомен за него - тъй че първото нещо, което може да се очаква е вината да се хвърли върху гръцките владици. Но някои може просто да са изпаднали.

От ляво на дясно: Аргиров Триод от 13в. (Цветен и Постен), Скопски миней, Софийски Окниох и Палаузов препис на Синодика.Какво е написано на тях. Ами част от липсите в Палаузовия препис са запълнени от Дриновия. Има изброяване на бълг. царе - вкл. Петър, Асен и Шишман. Предположенията са естествено за повече царе и боляри, като е възможно в по-стария текст сведенията да са били и по-обширни. Най-вероятно е имало чинопоследованието при даване на кесарска титла и дори за коронация на цар и интронизация на патриарх. Но е много трудно да се каже. Аз Синодика често го сравнявам с Именика - липсващото трудно може да се запълни от чуждите извори. Ето например службата при поставянето на кесар - ние нямаме сведения за даване на кесарска титла, но се вижда, че такава е била давана. Тъй че на липсващите листове е възможно да са били изброени да речем деспотите и кесарите - тези, които не са споменати на съответните места като роднини на някой цар.

Лошото е, че след Попруженко така и не е направено сносно издание на Синодика - т.е. паралелно гръцкия текст, този по Палаузовия и Дриновия препис, нещичко от руските (в Черниговския има да речем черниговските князе), факсимилиета, летописните бележки от по-късно време (имаме лет. бележки от сръбските и гр. ръкописи, ама нашите си не издаваме - ама сме тарикати) и разбира се факсимилиета. И по възможност сведения колко листа липсват - напр. ако е късано по останалите части от листа. Ама да се надяваме туй да стане в бъдеще. Иначе и най-новото книжно издание съдържа просто сборен текст.