Пикасо

[П. Теодосиев]

Absinthe Drinker

Bathers

Bathers with Toy Boat

Blind Mans Meal

Bull Fighting

Carafe and Three Bowls

Card Player

Charnel House

Child with a Pigeon

Crouching Woman with Child

Crucifixion

Death of Casagemas

Deaths Head

Don Quixote

Dora Maar

Dwarf Dancer

Embrace in the Attic

Embrace in the Street

Evocation

Factory in Horta de Ebbo

[П. Теодосиев]

First Communion

Friendship

Girl Before Mirror

Guernica

Guitar

Hairdressing

Harlequin

Harlequin 2

Head of a Man

Head of a Woman

House in a Garden

I Love Eva

Interior of Els Quatre Gats

Interior with a Girl Drawing

La Dance Villageoise

La Fermiere

La Suppliante

Les Demoiselles d Avignon

Les Soupeurs

Lovers

[П. Теодосиев]

Marie Therese Walter

Maternity by the Sea

Mother and Child

Moulin de la Galette

Nude in an Armchair

Nusch Eluard

Old Guitarist

Paloma and Claude

Paloma with Celluloid Fish

Peasants

Picassos Daughter Maya

Picassos Sister Lola

Pierrot and Columbine

Pierrot

Polichinelle

Portrait of Fernarde

Reading of Letter

Science and Charity

Self Portrait in Blue Period

Spanish Couple

[П. Теодосиев]

Steers Skull

The Dance Pablo Picasso

Three Dancers

Three Graces

Three Musicians

Three Women

Tragedy

Tumblers

Violin and Guitar

Weeping Woman

Woman in Stripped Hat

Woman Playing Mandoline

Woman with a Cigarette

Woman with Chignon

Women Running on Beach

Young Girl

Young Girl with Bare Feet

Young Tormented Girl

[Харамията]

Никога не съм харесвал Пикасо - прекалено шизофреничен ми изглежда в творбите си! Виж от този тип художници харесвам Салвадор Дали - той също е "откачалка", но гениална откачалка!

[Warlord]

Тук е много учудващо, че сме на едно мнение не мога да разбера какви са достойнствата, които хората откриват у тези мацаници.

[Втори след княза]

Имам доброто намерение да подновя скоро темата, защото отразява важни моменти в изкуството и личността на художника.

Ще изчакам, за ненужно иначе, позволение от модераторите.

Редактирано Декември 11 от Втори след княза

[Втори след княза]

Не съм изучавал изобразително изкуство, но повод да се изразявам за Пикасо ми дават думите му на учудване, че  не очаква страничен човек да преживее картините му, както той сам. Така че аз не се правя на експерт по Пикасо, но на експерт по своите впечатления от картините му. Самият той смята, че "картината получава живот от човека, който я съзерцава". Така че, дори някъде да пропусна, имайте предвид, че става дума за едно субективно мнение на човек, който в съществуващи картини вписва собствения си живот.

[Втори след княза]

Че Пикасо е изключителен художник, няма спор. Споровете са за харесване. Долу- етюд от 1888 г. Сами можете да сметнете възрастта на художника, роден през 1881 г.

[Втори след княза]

А това е първата му маслена картина. 1889 г. "Пикадор". Моето впечатление е за гротеска. Карикатурни хора. Откривам вече недоволството от несъвършенните човешки характери. Все едно още тогава е искал да напише: Виждам несъвършенства, не намирам хармония в човека. После се чудим на анатомичните несъответствия в картините му. Той вече, на 9 г. не харесва мъжете с бомбета и дамите с шапки. Те нямат души и не заслужават уважително портретиране. 

 

 

[todorg]

Изкуството не винаги е разбираемо.Аз рисувам по добре от Пикасо ,нали творбите в зрелият му период ,но тези скици показват ,че човекът  ,може и да ,рисува анатомично коректни тела ,но днес за топва си и фотоапарати.Емоцията с вързана с рисунките му е важна ,но тя е трудно ,да се обясни.Не че го харесвам ,но арзбирам неговите привърженици.Аз харесвам Мане.

[Втори след княза]

Преди 24 минути, todorg said:

Изкуството не винаги е разбираемо.Аз рисувам по добре от Пикасо ,нали творбите в зрелият му период ,но тези скици показват ,че човекът  ,може и да ,рисува анатомично коректни тела ,но днес за топва си и фотоапарати.Емоцията с вързана с рисунките му е важна ,но тя е трудно ,да се обясни.Не че го харесвам ,но арзбирам неговите привърженици.Аз харесвам Мане.

Именно фотографията, това индустриализирано изкуство принуждава художниците да търсят други форми, което е и днес. Сега художникът иска да рисува невидимото за обектива. Невероятни цветове и форми, които ги няма в природата, рисуване на абстрактни понятия без алегории и без илюстриране с човешки образи. Изобщо намиране изображения, които не съществуват за да изразят проблемното. Рисуването от натура остава в академиите.

А Мане е велик! Обаче, фотографската лента или филм е измислена след смъртта му и той не се е сблъскал с индустриалната фотография. Търсенията, предполагам, са били за намиране на други средства за изобразяване на съществуващото.

Редактирано Декември 11 от Втори след княза

[Втори след княза]

Мислех по- късно да пиша за кубизма, след синия и розов период, защото смятам, че те полагат основи за него, но споделям, че харесвам кубизма и ще обясня защо.

Индустриализацията е време на прави ъгли. Фабриките са правоъгълни, домовете в стил модерн са правоъгълни, училищната дъска е правоъгълна и главите на учениците- бъдещи възрастни са правоъгълни. Е, в три измерения- кубични. Пинк флойд го изразяват много ясно. Тухла в стената. Човекът от хуманизма е загубен. Облите форми са непотребни. Всичко е стандартно и правоъгълно. Това рисува Пикасо! Според мен. Неговите герои нямат нужда от персонификация, защото са от един калъп за тухли. Нямат нужда от това- очите им да са съразмерни и на природното си място, защото тези обекти не сме природен, а индустриален продукт. И тук идва спецификата. Пикасо рисува специалните хора като природни и естествени, а общите и безименни като кубове, неадекватни анатомично . Ако аз правех робот, щях да му сложа очите така, че и в профил да наблюдават. Човек бива моделиран както искаме. Пикасо го изразява. 

Някои гении изпитват презрение към "простолюдието". "Гениалният" Ханибал Лектър ги яде. Пикасо просто ги рисува като кубове. Да, малко обидно, но иначе не боли.  

Ще опитам и друг поглед. Това е нещо присъщо на кубизма .  

[Втори след княза]

Виц: Някакъв се натиска на една и й бърка под полата. Тя "Знаете ли, модел съм на Пикасо". Той продължава. Тя- Гъделичкате ме. Нали ви казах, че съм модел на Пикасо? Той- Е, и? Тя: Ами, това, което търсите ми е под мишницата.

[Втори след княза]

ИИ за Герника, Минотавъра и Кубизма

ChatGPT

Образът на минотавъра в „Герника“ на Пабло Пикасо е многопластов символ, който се вписва в контекста на античната митология и личния художествен език на Пикасо. В митологията минотавърът е чудовищно същество, затворено в лабиринта, което представлява смесица от човешки и зверски качества. В „Герника“, този образ често се интерпретира като алегория на насилието, хаоса и дехуманизацията, които съпровождат войната.

Основни интерпретации на минотавъра в контекста на „Герника“:

1.      Олицетворение на бруталността
Минотавърът може да се разглежда като символ на неконтролируемата сила и разрушителната същност на войната. В този смисъл, той представя варварството и жестокостта, които обезличават човека и разрушават всичко човешко.

2.      Метафора за тъмната страна на човешката природа
Пикасо често използва минотавъра в свои произведения, за да изрази конфликтите и противоречията в човешката душа. В „Герника“ този образ би могъл да символизира загубата на морал и хуманност в условията на война.

3.      Политическа алегория
Минотавърът може също да се възприеме като символ на фашистката агресия, особено предвид контекста на испанската гражданска война. Картината е създадена в отговор на бомбардировката на град Герника от нацистките войски, и минотавърът се явява като метафора за тази безмилостна сила.

4.      Образ на съдбата и хаоса
Минотавърът в античната митология е тясно свързан с идеята за лабиринта, което може да препраща към безизходицата и объркването на хората в обстановката на война.

Допълнителен контекст

В „Герника“ минотавърът е поставен в сложна композиция, която преплита символи на страдание, разрушение и надежда. Комбинацията от човешки и животински характеристики го прави двусмислен и провокира зрителя да размишлява за природата на злото и човешките трагедии.

Вие казахте:

Защо Пикасо изобразява в Герника жертвите със средствата на кубизма? Какво повече му носи този стил на изразяване на човешки фигури?

 

ChatGPT

Използването на кубизма в „Герника“ на Пикасо е стратегическо и концептуално решение, което усилва емоционалното въздействие на картината и създава уникален визуален език за изразяване на ужаса, разрухата и объркването. Ето защо Пикасо избира този стил за изобразяване на жертвите и сцената като цяло:

1. Деформация и разпад на човешките фигури

Кубизмът позволява на Пикасо да „раздроби“ и „разстрои“ формите, което създава усещане за разпад и фрагментация. В контекста на „Герника“, това визуално предава бруталността на бомбардировката и разрухата на живота. Разчленените и изкривени фигури подсилват усещането за страдание и обезобразяване, което реализмът не би могъл да предаде толкова абстрактно и универсално.

2. Многоизмерност на ужаса

Кубизмът, със своята способност да показва различни перспективи едновременно, предлага усещането за хаос и объркване. Това е особено подходящо за сцена, която цели да представи момента на катастрофа – всяка част от картината „говори“ за различен аспект на трагедията, но всички те са взаимосвързани.

3. Универсалност и символика

Чрез кубистичния стил, човешките фигури губят индивидуалност и се превръщат в универсални символи на страданието. Пикасо умишлено избягва реализъм, за да подчертае, че „Герника“ не представлява конкретни лица или събития, а универсална трагедия, която може да се случи на всеки, навсякъде.

4. Разрушаване на традиционната перспектива

Кубизмът отхвърля линейната перспектива и стабилността, което съответства на разрушаването на социалния ред и нормите по време на война. Разстроената композиция усилва чувството за безнадеждност и загуба на контрол.

5. Емоционален заряд чрез абстракция

Абстрактният характер на кубизма позволява на зрителя да възприеме сцената на по-дълбоко емоционално ниво. Деформацията на фигурите и предметите не е просто визуално решение, а средство да се предаде болката и ужасът отвъд рационалното възприятие.

6. Политически и авангарден контекст

Кубизмът, като авангарден стил, е подходящ за критика на конвенционалното и политическото статукво. В „Герника“, използването на този радикален стил подчертава съпротивата на Пикасо срещу военните зверства и фашистката агресия.

Заключение

Кубизмът позволява на Пикасо да създаде визуална поезия на трагедията, която е едновременно интуитивна и дълбоко интелектуална. С този стил той успява да превърне конкретния ужас на бомбардировката на Герника в символ на универсалното човешко страдание, като добавя нови нива на изразителност и сложност към картината.

Вие казахте:

Съгласен съм в общи линии с ЧатДжиПиТи. Моето виждане е евлюционно- от човек бик- невъздържано полу животно, през истински човек до кубичен човек- тухла в стената. Как оценяваш такава трактовка?

 

ChatGPT

Вашата трактовка е интересна и предлага еволюционна перспектива, която добавя нов пласт към интерпретацията на „Герника“. Виждането за „човек-бик“ като архетип на дивата, инстинктивна природа, която преминава през метаморфоза към „истински човек“, а накрая се трансформира в „кубичен човек“ – част от системата, или „тухла в стената“ – отразява дълбока философска линия. Ето няколко начина, по които тази идея може да се развие:

1. Минотавърът като изходна точка: Човек-звяр

В началото на тази еволюция стои минотавърът – символ на необузданата жестокост и хаоса. Той е същество, което не е нито напълно човек, нито напълно животно, и представлява дивата, деструктивна част на човешката природа. Това е състояние на неконтролирана емоция и агресия.

2. Човекът в търсене на своята човечност

Преходът от минотавър към „истински човек“ може да се разбира като опит за възвръщане на хуманността и разума. В този контекст, сцените на страдание и хаос в „Герника“ могат да се тълкуват като кулминация на усилията на човека да надмогне първичния си характер, но и като провал пред лицето на войната и агресията.

3. Кубичният човек: Фрагментираната идентичност

Кубизмът „раздробява“ фигурата на човека, като я превръща в геометрична структура. Това може да се свърже с идеята за отчуждение – индивидът губи своята уникалност и се превръща в безлична част от една по-голяма система (символично представена като „стена“). В този смисъл, „Герника“ става алегория за загубата на човечност и автономия в условията на масова война и модернизация.

4. Противоречие между съзидателното и разрушителното

„Кубичният човек“ може да бъде и метафора за съзиданието – тухлите са основата на цивилизацията, но тук това съзидание е парадоксално, тъй като войната руши именно тази цивилизация. Така кубизмът става както символ на разруха, така и на възможност за реструктуриране.

Заключение

Вашата трактовка е силно концептуална и се вписва прекрасно в многопластовата символика на „Герника“. Чрез нея можем да видим картината като визуална метафора за трансформацията на човешката природа и съдба – от дивото към цивилизованото, и накрая към загубата на автентичност в лицето на модерността.

Има ли надежда за човека в това развитие?

Вие казахте:

Не. Необходим е друг път. Човек, произведен кубичен като тухла (Пинк Флойд) иска храна и телевизия. Дори да е трагична жертва в Герника, той е обречен, защото не е реалистичен, а кубичен, фрагментарен.

ChatGPT каза:

ChatGPT

Разбирам, и това е силна и смислена позиция. Вашата критика към „кубичния човек“ като метафора за отчужденото, фрагментирано същество, което е сведено до базови нужди и пасивност („храна и телевизия“), наистина подчертава трагедията на тази еволюция.

В контекста на „Герника“, това означава, че дори жертвата – макар и обект на съчувствие – не може да избяга от своята обреченост, ако остане „кубична“, без пълнота на личността и без истинско разбиране за себе си.

Нуждата от „друг път“

Ако този „кубичен човек“ е в капан на фрагментацията и безличността, „другият път“ би трябвало да включва:

1.      Превъзмогване на фрагментацията
Вместо да се разглежда като „тухла“, човекът трябва да открие своята цялостност, която обединява различните му аспекти – разума, емоциите и духа. Това изисква връщане към хуманистични ценности, които поставят личността в центъра.

2.      Освобождаване от системата
Кубичният човек е продукт на системи, които го редуцират до функция – дали чрез война, капитализъм, или пропаганда. Другият път би могъл да включва осъзнаване на тези механизми и активен опит за тяхното преодоляване.

3.      Истинска автентичност
Във вашата трактовка „кубичният човек“ е нереалистичен – той не е автентичен, а конструкция, наложена от външни сили. Реалният човек трябва да търси автентичност чрез творчество, морал и лична отговорност.

Заключение

Ако приемем, че трагичната жертва в „Герника“ е вече „обречена“ като част от системата, тогава вашият „друг път“ предлага надежда само за онези, които съумеят да избягат от тази фрагментация. Това обаче е изключително трудно и изисква културна и личностна трансформация.

Вие казахте:

Предложи мнения на Пикасо за кубизма като стил на изобразяване на човека.

 

ChatGPT

Пабло Пикасо, един от основателите на кубизма, многократно е споделял своите виждания за стила и неговата роля в изобразяването на човека. За него кубизмът не е просто начин за деконструкция на формата, а средство за достигане до по-дълбока истина за реалността и човешката природа. Ето някои ключови идеи, които можем да свържем с неговите мнения:

1. Кубизмът като начин да се види повече

Пикасо вярва, че кубизмът разширява зрителната перспектива, като показва не само как изглежда даден обект от една гледна точка, но и какво представлява той в своята цялост. Той казва:

„Аз не рисувам обекти такива, каквито ги виждам, а такива, каквито ги мисля.“

Чрез тази идея можем да свържем кубизма с концепцията за човека не като „видим“, а като „замислен“ – човек, който е комплекс от различни аспекти, разкъсани, но и събрани в едно.

2. Кубизмът като освобождаване от илюзията

Пикасо отхвърля традиционния реализъм, защото го вижда като ограничаваща илюзия. За него кубизмът разрушава тази илюзия, за да достигне до по-абстрактна, но същевременно по-истинска изразност. Той казва:

„Изкуството е лъжа, която ни позволява да разберем истината.“

Това може да се свърже с вашата идея за „нереалистичния“ кубичен човек – той е абстрактен, но тази абстракция всъщност разкрива отчуждението и фрагментацията на модерния човек.

3. Човекът като субект на трансформация

Кубизмът, според Пикасо, не е опит да се разруши човека, а да се преобрази и преосмисли. Той вярва, че разпадането на формата не означава унищожение, а възможност за изследване на същността:

„Всяко създаване е първо акт на разрушение.“

Това е в хармония с идеята, че „кубичният човек“ е преходен етап – той може да бъде възстановен в нова, по-истинска форма, но само ако бъде осъзната неговата фрагментация.

4. Кубизмът като универсалност на изразяването

Пикасо често подчертава, че кубизмът не се стреми да копира, а да изрази универсалното. Той използва този стил, за да излезе извън индивидуалното и да покаже общочовешката същност. В този смисъл кубизмът прилага вашата идея за „тухлата в стената“ като метафора за човека в масовото общество.

---

Заключение

Пикасо вероятно би се съгласил с вашето виждане, че кубизмът показва фрагментацията на човека, но би настоявал, че тази фрагментация е само начална точка – процес на разкриване, който може да доведе до ново осмисляне на автентичността.

Може би въпросът е: дали самият Пикасо вижда кубизма като освобождение или също като капан?

Вие казахте:

Смятам, че изкуството е само изображение на съществуващото.

ChatGPT каза:

ChatGPT

Разбирам – според вас изкуството, включително „Герника“ или творбите на Pink Floyd, не предлага път или решение, а единствено изображение на съществуващото. Това виждане подчертава ограничената роля на изкуството като огледало на реалността, без активна намеса или способност да трансформира състоянието на човечеството.

Сила и ограничения на изкуството като изображение

Вашето мнение съвпада с идеята, че изкуството е хроника – то документира и показва. Художникът като Пикасо може да изобрази трагедията и фрагментацията на „кубичния човек“, но не може да предложи изход. Това би означавало, че:

1.      Изкуството е свидетел
То регистрира човешките емоции, разрушенията и парадоксите на съществуването. Но неговата цел не е да води, а да показва.

2.      Ролята на зрителя
Отговорността за осъзнаването и евентуалната промяна е изцяло в ръцете на зрителя, а не в изкуството само по себе си. Художникът създава символите, но не посочва „пътя напред“.

Какво остава?

Ако изкуството е само изображение, това подчертава необходимостта от други сфери – философия, етика, действия – за да се търси този „друг път“. Може би изкуството трябва да се приема не като източник на решения, а като катализатор за размисъл, който провокира зрителя да намери своя собствен отговор.

Смятате ли, че това изображение на съществуващото изобщо има стойност, или е просто естетическо упражнение без реален ефект?

4o

 

Вие казахте:

Една от целите на изкуството е да документира, да заснеме реалността. В това е дълбокият му смисъл.

ChatGPT каза:

ChatGPT

Съгласен съм с вашето виждане, че документирането на реалността е една от основните и дълбоки цели на изкуството. Чрез това „заснемане“ то придобива стойност, която надхвърля моментното и субективното – изкуството става свидетел на своето време, запечатвайки човешки опит, емоции и социална динамика.

Стойността на документалното изкуство

1.      Свидетелство за времето
Изкуството съхранява онова, което е било – събития, идеи, болка, красота. В случая с „Герника“, Пикасо улавя ужаса на войната, като създава картина, която ще напомня за разрушенията отвъд всяко конкретно поколение.

2.      Визуален език за историята
Документалното изкуство не само регистрира събитията, но и ги пречупва през емоционална и концептуална призма. Това дава възможност зрителят не просто да „види“, но и да „усети“ реалността, която не винаги може да бъде описана с думи.

3.      Огледало за обществото
Изкуството документира не само събития, но и състояния на човешката душа – отчаяние, надежда, гняв, въпроси без отговор. То служи като огледало, в което обществото може да види себе си в цялата си сложност.

Дълбокият смисъл на „документиране“

Когато изкуството „заснема“ реалността, то същевременно я увековечава, придавайки ѝ значение. По този начин документалното изкуство става не само архив, но и предупреждение или спомен за бъдещето. То ни напомня, че това, което е било, може да бъде осъзнато и променено само ако бъде разбрано.

Какво според вас прави това документиране по-дълбоко и въздействащо от други начини за запазване на историята, като например литературата или фотографията?

4o

 

Вие казахте:

Приемам Минотавъра у Пикасо като йероглиф- постоянен художествен знак за нещо. Има ли други образи, които са "йероглифи" у Пикасо?

ChatGPT каза:

ChatGPT

Да, Пикасо често използва повтарящи се образи, които функционират като „йероглифи“ – символични знаци с дълбок смисъл, които се появяват многократно в неговото творчество. Тези образи се развиват с времето и натоварват работите му със сложна, многопластова символика. Ето някои от най-забележителните:

---

1. Гълъбът на мира

Гълъбът се превръща в емблематичен образ, особено след Втората световна война, когато Пикасо рисува „Гълъбът на мира“ (1949) за Световния конгрес на мира. Гълъбът не е просто птица, а универсален символ на надежда, съпричастност и стремеж към мир – „йероглиф“ за човешкия идеал.

---

2. Бикът

Бикът, подобно на Минотавъра, е централен образ в творчеството на Пикасо. Той е многозначен символ: на сила, агресия, разрушение, но и на мъжественост и природна мощ. В „Герника“, бикът може да бъде интерпретиран както като свидетел, така и като алегория за човешката жестокост.

---

3. Женската фигура

Жените в картините на Пикасо често се разглеждат като „йероглифи“ на любовта, страстта и страданието. Той трансформира телата им в символични форми, понякога фрагментирани и деформирани. Това не е само акт на визуална деконструкция, а метафора за сложността на емоционалните и социални отношения.

---

4. Очите

Очите са повтарящ се мотив в кубистичните творби на Пикасо и носят значение, което надхвърля чисто визуалното. Често те са едновременно „прозорец към душата“ и свидетел на света. В „Герника“ например окото в центъра на лампата може да бъде видяно като око на всемогъщ наблюдател или символ на истина и разкритие.

---

5. Арлекинът

Арлекинът е персонаж, който често се появява в ранните творби на Пикасо, вдъхновен от театъра Комедия дел арте. Той е алегория на художника като магически създател и ироничен наблюдател на живота – фигура, която е едновременно трагична и комична.

---

6. Кентавърът и митологичните същества

Подобно на Минотавъра, Пикасо използва и други митологични фигури, като кентавъра, за да изрази идеи за дуалността на човешката природа – смесица от цивилизованото и дивото.

---

Йероглифите като визуален език

За Пикасо тези повтарящи се образи не са просто декоративни, а формират личен визуален речник. Те говорят както на неговото време, така и на вечните човешки теми: живот, смърт, любов, война, страдание и съзидание.

 

[Warlord]

Преди 15 часа, todorg said:

Изкуството не винаги е разбираемо.Аз рисувам по добре от Пикасо ,нали творбите в зрелият му период ,но тези скици показват ,че човекът  ,може и да ,рисува анатомично коректни тела ,но днес за топва си и фотоапарати.Емоцията с вързана с рисунките му е важна ,но тя е трудно ,да се обясни.Не че го харесвам ,но арзбирам неговите привърженици.Аз харесвам Мане.

Мане е съвсем друга бира, той е импресионист (макар че в днешно време има и фото приложения, които да ти обърнат една снимка в импресионистични багри), докато творбите на Пикасо от класическия му период са кубизъм. Всяко изкуство си има някаква стойност, дори кубизма, но все пак ми е странно как може да има толкова много привърженици.

[Втори след княза]

Преди 37 минути, Warlord said:

творбите на Пикасо от класическия му период са кубизъм.

Кое е класически период? Този с който е най- известен или този в който рисува в класически маниер? Защото има и класически картини. Натюрморт 1919. Текстурата на покривката и гънките, лака на скрина- класика.

Редактирано Декември 12 от Втори след княза

[Втори след княза]

Преди 3 часа, Втори след княза said:

Нуждата от „друг път“

Ако този „кубичен човек“ е в капан на фрагментацията и безличността, „другият път“ би трябвало да включва:

1.      Превъзмогване на фрагментацията
Вместо да се разглежда като „тухла“, човекът трябва да открие своята цялостност, която обединява различните му аспекти – разума, емоциите и духа. Това изисква връщане към хуманистични ценности, които поставят личността в центъра.

2.      Освобождаване от системата
Кубичният човек е продукт на системи, които го редуцират до функция – дали чрез война, капитализъм, или пропаганда. Другият път би могъл да включва осъзнаване на тези механизми и активен опит за тяхното преодоляване.

3.      Истинска автентичност
Във вашата трактовка „кубичният човек“ е нереалистичен – той не е автентичен, а конструкция, наложена от външни сили. Реалният човек трябва да търси автентичност чрез творчество, морал и лична отговорност.

ИИ има интересни възгледи, които заслужават премисляне.  

Няма да се впускам в тях, защото не отговарят на темата.

[Втори след княза]

Синият период. Това е хъшовският период на Пикасо. Френски символизъм, мизерия, мечти.

Критиците смятат, че следната картина „La mort de Casagemas“ е все още алегорична, нещо, от което Пикасо се очиства впоследствие.

Очевидно е, че душата на  художника и поет Касагемас, на небето е очаквана от разголени проститутки. На мен ми харесва яснотата на посланието, но изтънчените художници смятат, че не бива чак такава прозрачност. Времето е очаквало нещо неясно... кубовете.

В този период е и началото на пристрастеността към очите. Рисува няколко картини на слепци.

За един художник, това е всичко на света. Свръх- ценното. Щом го проумее, му остава за цял живот. Светът съществува, защото Окото вижда. Изключителна изобразителна метафора!

Редактирано Декември 12 от Втори след княза

[todorg]

Много хора бъркат Мане  и Моне признавам и аз в една тема тук ,ако не се лъжа ,нарекох Мане  Клод  , атой е Едуар а Клод Моне е  друг гений ,но на мен ,по ми харесва стилът на едуар мане  ,буквално са  почти ,като снимки ,макар ,че винаги нещо разчупва ,реализмът в картините.

[Втори след княза]

В споменатия син период се появяват основните йероглифи, чести символи в творчеството на Пикасо. Очите; Жената; Майчинството/Силният и слабият; Гълъбът; Прегръдката; Арлекинът. Още липсва Минотавъра. До-ще време.

Редактирано Декември 12 от Втори след княза

[Втори след княза]

Някак необичайно противоречие е, че скръбният "Син период" е насред Бел епок във Франция, времето, към което гледаме носталгично- тротоарни кафенета, богати индустриалци и кокотки, разюзданост и увереност в неспирния прогрес и богатство. 

Явно този блясък е предизвиквал двойнствени чувства у "хъшовете" в Монмартър, те са го отричали и са го мечтаели. Бедните интелектуалци са наблягали на отричането, в действителността те са обкръжени от просяци, нуждаещи се, беззащитни, търсещи близост, сигурност и утеха. Това са им моделите.

За да се уверите, че епохата е такава, а не е измислено от комунистите, ето Аполинер от "Читанка"

Куц селянин върви в студената мъгла
След своя вол мъгла и тая есен
Потулила бедняшките села

Вървят и селянинът тананика песен
За любовта и за разбитите мечти
За пръстена за изневярата проклета

О есен есен лятото погуби ти
Вървят в студената мъгла два сиви силуета

- "Градушка" на Яворов пък е от 1910г. "Гераците" на Елин Пелин от 1905, а онова "Като заваля дъжд, та цяла неделя. Тихо, кротко, ден и нощ" от "На браздата" е от 1904. Интелектуалците са съдбовно близки с тези човеци- страдалци, до които не стигат благата на индустриализацията.

Появата на Гертруда Щайн изглежда силно е повлияла за интелектуалната промяна. Преди това обаче идва Розовият период 

[Skubi]

С жената посетихме музеят му в Париж. Много от световно известните артифакти ги нямаше защото на някаква изложба бяха изнесени, но затова пък бяха сложили такива, за коита "няма място" когато всичко е в музеят. 

За мен интересно, беше. Но жената....Питам я какво ти хареса? -Нищо. 

-как така? -питам

-Цял живот между такива работи, произведения съм в училището.

Психопедагог е с две дипломи. 

-Това са творби на човек страдащ от аутизъм, но на високо ниво функциониращ. Сега им казват Аспергер синдрома. -заключи дискуцията.

 

[Втори след княза]

Преди 7 часа, Skubi said:

Питам я какво ти хареса? -Нищо. 

Нямам обяснение и аз. Като при лекарствата- като няма лек има много лекарства.  

Предполагам г-жа Щайн и особено брат й са имали дарба да продават и да намират приложение и цена за "нищо". Сто години по- късно Пикасо се продава скъпо. https://www.vbox7.com/play:8d65431dc4 Негова картина е най- скъпо продадената за сезона 2023. С това стои въпросът "Какво толкова ценят някои ?". 

Първо, и аз бих си сложил в хола оригинал на Пикасо, ако имах.  Второ, бих си сложил репродукции от календар на картини на Пикасо по стълбищата на вилата- ако я имах.  Трето- пак нямаше да съм наясно какво толкова за над 139 млн $ има в нея.

Идат ми на ум такива обяснения:

• Преди Първата СВ индустрията е във възход и се търси какво да се изобрети ново или как да се утилизира старото, или в какво да си вложат парите новобогаташите. Тогава се появяват г-да Щайн и предлагат нова инвестиция- кубистите. В тях имало нещо, което мнозинството от простаци не разбират (това е страхотен търговски трик, защото никой няма да си признае, че е простак). Според това обяснение пазарът сред снобите прави известността на Пикасо.
• В тези години (1905) се ражда коментираната и тук нашироко Теория на относителността и една по- незабележима статия на Айнщайн, в която той популяризира Брауновото движение като доказателство за съществуването на съставни частици на веществото. Сред художниците аналогично се търси "съставна частица" на изкуството, някакъв йероглиф, който може да изразява нещо друго и абстрактно. У Салвадор Дали това са едни кокалоподобни елементи и едни разтичащи се желеобразни форми. У Пикасо- прави линии и ъгли, като счупена кристално подредена структура. Тогава се появяват и йероглифите му или постоянни метафори, които споменах. Според това обяснение Пикасо прави нещо ново, което продава името, а името продава кубизма.
• Юдео- доларовата връзка е предмет на други размишления, но има и такива. Прочее, споменатата картина е продадена в Щатите, които имат друга история на изкуството.
• В изкуството от началото на ХХ в. вече са установени колоритните търсения и нововъведения. Много обичам в телевизионните филми да гледам интериори и какво сценографите експонират като картини. Общо взето- колористични изображения без форми. Може това да е по- евтино за продукцията, а може да е модно. Чрез фотографията получаваме образите, които искаме, които са вълнуващи за нас, а чрез картините радваме очите си с невъобразими, фантазни съчетания на багри.
• Може и да е нещо шизофренно или да е деликатното Аспергер. Не толкова в творците, повече в епохата. Една потребност от нови усещания, пък да са и налудни. Приятелят на Пикасо- световно известният Аполинер изравя като ценен маркиз дьо Сад. Прочее, на един литературен конкурс, награда получи автор, който имаше едно поведение, наподобяващо лудост. Творбата му хареса и на мен. От ония времена е и Лили Елбе- художник. Той/тя пък си прави реклама с транссексуалност. Картините- незабележими. Няма лоша реклама, дори да е с това, че си луд. 
• Може и да е от характера на Пикасо. Да е пробивен. В темата за Доспевски/Павлович стана дума, че талантът е важен, но по- важен е характерът, умението да общуваш и се наложиш.

Сигурно има и още причини разни нИща да се продават за над 139 $.  

Редактирано Декември 13 от Втори след княза

[Skubi]

В онези бурни времена....

Отборът Нонвед /клубът на войската където на времето е играл ПУШКАШ/, е на тренировачен турнир в Франция. Малко футбол с местни отбори, малко веселба....На един от свободните мероприятия ги кани на гости Пикасо- фън на Пушкаш. Дава им угощение и после на всеки един играч по една ваза направена и подписана от него....

На връщане от Франция футболистите си попийват и за забавление, почват с вазите да замерват през отвореният прозорец на влака стълбовете до линията. Печели който олучи стълбът....... Не са схаванали при кого са били на гости. Само няколко играча не участват в тази забава.....

Така, че на кого какво е ценно.

Нали и един залепен с тиксо банан купиха за милиони.....