Пикасо

[Втори след княза]

Преди 1 час, Skubi said:

В онези бурни времена....

Отборът Нонвед /клубът на войската където на времето е играл ПУШКАШ/, е на тренировачен турнир в Франция. Малко футбол с местни отбори, малко веселба....На един от свободните мероприятия ги кани на гости Пикасо- фън на Пушкаш. Дава им угощение и после на всеки един играч по една ваза направена и подписана от него....

На връщане от Франция футболистите си попийват и за забавление, почват с вазите да замерват през отвореният прозорец на влака стълбовете до линията. Печели който олучи стълбът....... Не са схаванали при кого са били на гости. Само няколко играча не участват в тази забава.....

Така, че на кого какво е ценно.

Нали и един залепен с тиксо банан купиха за милиони..... 

Потърсих източник. Намерих ТУК. Техният разказ не е за Хонвед, а за Вашаш, един от водещите в Унгария. Споменават, че дара от Пикасо е запазил Йожеф Радули, ТУК, който следващата година става треньор на Вашаш. Това е вазата. ТУК Сега е в музея на ф. клуб Вашаш.

Raduly József vázája most éppen a Vasas centenáriumi gyűjteményének a része. Rajta a felirat: „Vallauris”, ahol Picasso 1948 és 1955 között lakott (Fotó: fourfourtwo.hu)

[Skubi]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Потърсих източник. Намерих ТУК. Техният разказ не е за Хонвед, а за Вашаш, един от водещите в Унгария. Споменават, че дара от Пикасо е запазил Йожеф Радули, ТУК, който следващата година става треньор на Вашаш. Това е вазата. ТУК Сега е в музея на ф. клуб Вашаш.

Raduly József vázája most éppen a Vasas centenáriumi gyűjteményének a része. Rajta a felirat: „Vallauris”, ahol Picasso 1948 és 1955 között lakott (Fotó: fourfourtwo.hu)

От толкова години разтояние толкова грешки е допустимо ако се знае, че не разбирам футболът. НО. статията твърди, че цялата история със замерването е измислица на един тогава спонсориран журналист. Но оригиналната татия не се отваря. Значи може да е един измислен мит може да не е но сега понеже ги е срам гледат да замажат работата. Ще кажа защо. В онези времена човек ако беше в комъндировка и получаваше подарък, това нещо трябваше да се опише в доклада който винаги се пишеше след командировката и важното беше ако си контактувал с братски соц лица, тогава разговорите или взаимната работа е протиекла в братски, другарска обстановка. Ако с западни, тогава обменихме опит и представихме достиженията на нашата индустрия. И в този доклад описваш какво си поучил. Задължително трябвало да се предаде, и после някой някъде решаваше, че можеш ли да го задържиш или задължително трябва да го предадеш. Така, че ако другите вази бяха оцелели, задължително би трябвало да фигурират до тази единственно изложена ваза....Така, че.....

Редактирано Декември 13 от Skubi

[Втори след княза]

Преди 2 часа, Skubi said:

От толкова години разтояние толкова грешки е допустимо ако се знае, че не разбирам футболът. НО. статията твърди, че цялата история със замерването е измислица на един тогава спонсориран журналист. Но оригиналната татия не се отваря. Значи може да е един измислен мит може да не е но сега понеже ги е срам гледат да замажат работата. Ще кажа защо. В онези времена човек ако беше в комъндировка и получаваше подарък, това нещо трябваше да се опише в доклада който винаги се пишеше след командировката и важното беше ако си контактувал с братски соц лица, тогава разговорите или взаимната работа е протиекла в братски, другарска обстановка. Ако с западни, тогава обменихме опит и представихме достиженията на нашата индустрия. И в този доклад описваш какво си поучил. Задължително трябвало да се предаде, и после някой някъде решаваше, че можеш ли да го задържиш или задължително трябва да го предадеш. Така, че ако другите вази бяха оцелели, задължително би трябвало да фигурират до тази единственно изложена ваза....Така, че.....

Приех разказа ти като много поучителен. Най- вече каква силна роля има политизацията и стереотипите при формирането на отношение към нещо, било то картина или разказ за вази. Първоначално, след формирания стереотип, че културни хора не намират нищо у Пикасо, приех, че простите футболистите е реалистично да се отнесат вандалски с негови произведения. После видях вазата и се закрепи "нищо особено, освен знаменитостта на автора". После подхвърли, че историята със замерването е изфантазирана и аз се замислих. Наистина, Пикасо е автор на уникати, а не сергиджия, който да има 20 бр. вази, като продавач на еднообразни кичовски произведения. Далеч по- естествено е да подари едно. Просто той прави уникати. Друго- унгарците са формирали културата наравно с австрийците в Австроунгария, имат си Будапещенски и други музеи и галерии, не са били тъпи роби в страната. После, Радули има излизания с националния отбор, а както се споменава, въпрос на чест за домакините е да се представят и с културна програма. Така че ако не всички, то поне треньор, капитан, национали са достатъчно културни за да знаят кой е Пикасо. По въпроса с подаръците след връщане от Франция не бих могъл и да зная какъв е бил редът в Унгария през 1961 г. Дори и в България не зная за тогава. Самият Радули, живял повече от 90 г., е предоставил на клубния музей експоната, така че очевидно не е имал проблеми с властта.

Та от всички споменати мои "Радини вълнения" до сега си извадих извода, че не само моето мнение не е меродавно, но често и авторитети са политизирани или подвластни на стереотипи, на разкази, които са правдоподобни, но не винаги истина. Във всички случаи разказът бе поучителен. Благодаря.

[Втори след княза]

Розовият период е най- популярен с циркаджиите, пардон, акробати, арлекини, скитащи актьори. Общоприето е катунарският им начин на живот, отказът от вещомания, взаимната подкрепа без която не се живее така, силните страсти, които трябва да прегорят преди следващото отпътуване да бъдат опоетизирани от много хора на изкуството. Иде ми на ум Чарли Чаплин не само с "Циркът", но и със съчувствието към превърнатия в бурма Чарли от "Модерни времена", а защо не и диадата Възрастният и Беззащитния в "Хлапето". Просто тези мотиви/йероглифи се пораждат у артистите, които не са примитивни. У всички.

Сега, до колко конкретни изображения са станали йероглифи... мисля, че не са. Силов атлет и девойче на топка не стават постоянни персонажи, когато се изразява това, което, уви, не мога да изразя с думи, но се надявам да си спомняте картината ТУК. Обаче "Гълъбът", А? Йероглиф от всякъде.  

Изглежда чрез акробатите и Арлекините от розовия период е търсил универсално изображение за човека. Защо точно Арлекин? Защото Арлекин е простодушен, глуповат, неинициативен и ленив, весел, бъбрив и скромен в желанията си. Дрехата му не е по кройка от високата мода, а е съшита от разноцветни кръпки, защото той не е господарят, а слугата. Арлекинът, който е познат във Франция има шанс да стане изображение на народа. Пикасо рисува семейството, труда, дружбата и света на Арлекина и така рисува бита на класата, която служи. Получава се така, че в страни, в които този вид площаден театър не е познат, тези изображения не са разбираеми. Имам предвид и България. Така че мотивите от розовия период не са букви за нашите "звукове", поне по отношение на Арлекин. Иначе телата на атлетите, силата и гъвкавостта са разбираеми още от елинско време. Не зная дали са разбираеми и за култури, които забраняват изображение на човек и природа.

 

[Втори след княза]

Ще ми се да зачеркна всичкото си философстване. Розовият период се дължи на... Търсете жената е казано от французи. Фернан Оливие. Докато е тя, периодът е розов. После става кубичен.

[Втори след княза]

Търся мнение!

Отправна точка за оценка на художник са както явните му успехи, така и явните неуспехи. Пикасо се мъчи да нарисува маслен портрет на Гертруда Щайн ТУК. Не може да я почувства и прави многобройни опити. Като че ли е забравил как се рисува класически портрет, както се забравя бебешкия и детски говор. Това вече не е портрет, а маска

Той е научил нов стил и може вече само него. Мъката да нарисува очи- прозорец към душата решава с наивни изображения. Картините в стил кубизъм и по- сетне прави на кило. Идеята да се замисли дали е постигнал това което иска- символ на абстрактното не го навестява. Произвежда нещо, което се купува, независимо от това, което е искал да направи в началото. Друг портрет. Очите- прозорец?Лъжа е.

[Втори след княза]

Смутен, че Пикасо в търсене на новото руши, потърсих паралел. Дали това е "духът на времето"? 

Пабло Пикасо род. 25.10.1881 г Творил във Франция

Имре Калман. род. 24.10.1882 г. Творил Австроунгария.

Сходството е, че те са определено съвременници и родени под един зодиакален знак. Хабсбургската империя загива сред веселба, а във Франция е в Бел епок. Наистина, различна е дейността им. Общо взето и художници, и композитори не са от политически ангажираните хора на изкуството. В своя занаят имат задължение да правят света приятен, като музикантите могат да добавят слово, а то е много въздействащо и по- политизирано. 

Разликата е в парижкия дух на новаторство. В "столицата на разврата", ако не предлагаш нови усещания, не си интересен, във Виена консерватизмът държи на видоизмененото старо. 

Двамата са от семейства в които единият родител предава на сина изкуството с което се занимава. При Пикасо- бащата, при Калман- майката. Калман завършва консерватория, Пикасо отхвърля художественото образование. Калман предпочита столичния град на страната в която се е родил- Будапеща, Пикасо търси повече в страната, която определя вкусовете. Като че ли още в първите избори единият е послушният и адаптивен, другият вироглав и революционен. В поетичната система на Ст. Цанев "Променяме света, променяме и себе си", Калман предпочита да промени себе си, а Пикасо- света.

Послушно, Калман, в 1904 г. е музикален критик, вместо композитор, а Пикасо в същата година приключва със синия период и слабите, слепите, немощните, страдащи модели. Наистина, през 1901 г. и Пикасо е в родната столица- Мадрид и илюстрира вестник- анахристичен. Очаквано.

1908 Калман има успех с оперетата "Татарско нашествие", а 1912 г. се премества в имперската столица Виена и композира "Старият Рац", оригинално заглавие Der Zigeunerprimas- "Циганинът примаш". Голям успех. 1915 г. "Царицата на чардаша". Световен успех.

1907 Пикасо- Госпожиците от Авиньон, 1912- 1916 кубизъм, колажи.

1918 Пикасо се жени за руската балерина Олга Хохлова, после се развежда; 1929 г. Калман се жени за родената в Перм- Русия актриса Вера Макинска и живее с нея до края на живота си. 1933 Пикасо рисува Минотаври, Калман композира в 1930 "Теменужката от Монмартр" и в 1934 г. е награден в Париж с Ордена на почетния легион.

Животът на Калман продължава 71 г., на Пикасо- 91 г.

Не може да се говори за някаква обща интелектуална среда на времето. Условията са локални. Личностите са уникални. Средата в която попадат и ги определя е фатална.  

Редактирано Декември 14 от Втори след княза

[Втори след княза]

"Госпожиците от Авиньон" нито са госпожици, нито са от Авиньон- проститутки от бардака на улица Каррер д'Авиньо в Барселона.

За тези ъгловати тела Пикасо е работил с модел. Картината е била показвана в тесен кръг и не е получила одобрение в момента, но е повлияла по- късно, а сега се смята за начало на кубизма. Маските на трите крайни тела са начало на интерес към африканските маски у художника. Обект на тълкуване е и мъжката ръка в горния ляв ъгъл.

 Мнението ми е, че Пикасо продължава търсенето в стилизирането, което да доведе до абстракция. Абстрахирането е да пренебрегнеш много конкретности за да стигнеш до един постоянен мислим или в случая въобразен обект. Нарисуваното не смъква повече от примитивното изображение на абстракцията "жена". Бюст, ханш, бедра, задни части. Очи, нос, уста, коса. Няма на къде повече да се абстрахира. Обаче търсенията продължават и в областта на маската. Елинската театрална маска е знак. Облеклото и грима на Арлекин и героите от Италианския театър са знаци. Те ни казват какво е това, което изобразяват и то е едно и също- постоянен мислим обект. Те са търсените знак и абстракция. Изобразените жени са абстрахирани от нежност, мекота и са ъгловати. Е, има един закръглен бюст, но доста стилизиран. Изглежда в тази картина е намерен отговор и на абстрактното изображение, и на маската като йероглиф, и на обезличаването на хората в индустриалното общество- анатомията заприличва на чертеж.

Все още отсъства различният ракурс в една картина, както в дадения по- горе портрет на Дора Маар (Хенриета Теодора Маркович с баща хърватин). Прочее, аз това с различния ракурс в едно изображение не го оценявам като хубаво. Не изразява движение, не допринася за обогатяване на образа, защото е стилизирано. Мисля си, че с приказки за "великия си експеримент", Пикасо е омайвал жените за да ги прелъсти. Несъответствието на изображението с анатомията ме кара да мисля, че моделите изобщо не са му трябвали за да ги рисува а само за да ги ...

Не искам хич да си помисляте, че съм против това, че е имал много победи над жените. Стига да не е жена ми ... пък и тогава... Името мъжкар трябва да се заслужи.

[deaf]

Преди 7 часа, Втори след княза said:

Несъответствието на изображението с анатомията ме кара да мисля,

Че това НЕ Е изкуство. При такива "художници" като Пикасо средствата на изкуството са всичко,а не самото изкуство...

[Втори след княза]

Преди 4 часа, deaf said:

Че това НЕ Е изкуство. При такива "художници" като Пикасо средствата на изкуството са всичко,а не самото изкуство...

Мисля, че отговаря на критериите за изкуство. 

1. Има декоративна стойност- цветови съчетания.
2. Носи познавателната стойност за епохата на търсения в изкуството. Като я погледнеш, можеш да си кажеш. "Ами, експериментатор! Интересни търсения!". Естествено можеш и да си кажеш, че не е изкуство, но при такова мнение, няма да я изложиш.  

Да не говорим, че си е хвалба. Който го има, е с една глава по- висок  

Сещам се виц за руски новобогаташи. Един си купил вратовръзка и другият пита колко струва.
- 50 $, от отсрещния магазин
- Наивник! На другия ъгъл са по 500$, бе, там иди!

Така че само хвалбата, колко си дал, вече ти прави чест.

[Втори след княза]

Преди 3 часа, Втори след княза said:

Носи познавателната стойност за епохата на търсения в изкуството. Като я погледнеш, можеш да си кажеш. "Ами, експериментатор! Интересни търсения!".

Шок! Те, хората си го знаят, но за мен е ново. Предишните векове е важно КАКВО е изобразяваното. Колко точно е изобразено, вкл. до импресионизма. След като фотографията прави изображението точно до една молекула химикал, става важно КОЙ изобразява. Когато забелязвам, че не говоря за картина в циатта, а за твореца, който икспериментира, обръщам фокуса към художника. Пикасо пише :"Важно е не това, което прави художникът, а това, което той самият представлява." и по- нататък споменава, че Жак Емил Бланш, отсъстващ в Уики.бг,  може да нарисува ябълка много по- хубава от такава на Сезан, но нас ни привличат безпокойството на Сезан и мъките на Ван Гог. 20 в. определено насочва към художника и вече навсякъде се чува не "Портрет НА...", а "Портрет ОТ...". И това не е снобизъм или само снобизъм, а и значим обрат в изкуството.

[Warlord]

On 12.12.2024 г. at 19:11, todorg said:

Много хора бъркат Мане  и Моне признавам и аз в една тема тук ,ако не се лъжа ,нарекох Мане  Клод  , атой е Едуар а Клод Моне е  друг гений ,но на мен ,по ми харесва стилът на едуар мане  ,буквално са  почти ,като снимки ,макар ,че винаги нещо разчупва ,реализмът в картините.

Аз не мога да преценя, кой от двамата ми харесва повече, но определено и двамата много. При Мане има повече реализъм, но е очарователно как Моне успява с доста по-размазани багри да създаде усещане за реализъм, архитектура или природа, особено отблясъците на водата в парковите му пейзажи.

Редактирано Декември 15 от Warlord

[Skubi]

On 14.12.2024 г. at 12:15, Втори след княза said:

Търся мнение!

Отправна точка за оценка на художник са както явните му успехи, така и явните неуспехи. Пикасо се мъчи да нарисува маслен портрет на Гертруда Щайн ТУК. Не може да я почувства и прави многобройни опити. Като че ли е забравил как се рисува класически портрет, както се забравя бебешкия и детски говор. Това вече не е портрет, а маска

Той е научил нов стил и може вече само него. Мъката да нарисува очи- прозорец към душата решава с наивни изображения. Картините в стил кубизъм и по- сетне прави на кило. Идеята да се замисли дали е постигнал това което иска- символ на абстрактното не го навестява. Произвежда нещо, което се купува, независимо от това, което е искал да направи в началото. Друг портрет. Очите- прозорец?Лъжа е.

Аутистите не могат да рисуват човешко лице. Както в ежедневието не гледат в очите ти  и не могат да преценяват изразенията на човешкото лице така и в рисунките си техните фигури/ говоря за рисунките на децата от очирлището на жената/ нямат лица с чувсва.

[Втори след княза]

Преди 1 час, Skubi said:

нямат лица с чувсва

В дадените от теб рисунки виждам силна експресия. Ококорени очи и уста на "О-о-о". Нещо плашещо.

Това, че аз го виждам, дали е така? Ако бях родител не бих си отнесъл тази рисунка в работата и да я сложа на бююрото или зад гърба. Липсват ми меката невинност, слънца и звезди на традиционното детско. Интересен ми е опитът да предаде котешката шарка. На три котки два опита- очаквано неуспешни, но опитва пак. Ригидност в опитите, но не до натрапливост. Дали е обяснило какво и защо е нарисувало?

[Втори след княза]

Много интересна би била една финансова оценка на доходите на Пикасо по години. Някои смятат, че той се подиграва, прави публиката на глупаци като й продава шарлатански "новите дрехи на краля". Тя, самата публика, си е виновна, защото той не им тика картини в ръцете и не им вади парите с пистолет. Щом са подвластни на модата- да харчат, бе!

Беден ми е досега с изобразителното изкуство, но една сходна черта с кубизма е първоначалното, академично, скициращо определяне на обема и разположението на фигурите в пространството чрез правоъгълници. Човекът е представен с правоъгълници, които художникът ще запълни. Класикът с едно, кубистът с друго.

Получава се така, че изображенията на Пикасо не са "човек", а "място за човек". Особено в късния му кубизъм, когато запълва определеното пространство с какви ли не драски и шарки. Представям си такова кубично място за човек, запълнено с пакет цигари, няколко клавиша, сутиен, може би чашка перно, но не съм го виждал изразено. Художниците смятат такива символи и метафори за елементарни, Уотсън.

Именно като "място за фигура" преценявам "Трима музиканти"

Средната фигура, в шарки Арлекин, по прието от по- горе впечатление е "обикновен, простоват човек, когото смятат за будала", но в дясната, която била "монах", бил портретиран Макс Жакоб, а с кларинет- Гиом Аполинер. По средата бил самият Пикасо. Това ако не е наивизъм!! В старинния театър, вместо декори е било съвместимо етикет на "нещото", запълващо сцената, примерно надпис Воденица, Дворец, Храсти. В тази картина надписите биват измисляни от изследователи. Няма никаква връзка с действителността, няма и подсказки. Не схващам дясната фигура като монах, какъвто става Жакоб през 1921 г. Виждам някакво фередже върху мустаци, което изглежда трябва да се разбира като израз на хомосексуализма му. А- де?!

Тези скрити ключове към картината са били игра за приятелите, но аз съм чужд. Обаче, като ми ги открият критиците, картината ми става по- близка и казвам на другите "Вие, невежи, не разбирате Пикасо. Ето..." и съм готов да дам 40 лв. Може и малко повече- 120.  

Така или иначе, периодът с кубизъм на Пикасо е към края си. Допускам, че той е разбрал, че това не е път на изкуството, нито негов път. Във всички случаи не е намерил изразното средство, което е търсил. 

Редактирано Неделя в 18:54 от Втори след княза

[Skubi]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Много интересна би била една финансова оценка на доходите на Пикасо по години. Някои смятат, че той се подиграва, прави публиката на глупаци като й продава шарлатански "новите дрехи на краля". Тя, самата публика, си е виновна, защото той не им тика картини в ръцете и не им вади парите с пистолет. Щом са подвластни на модата- да харчат, бе!

Беден ми е досега с изобразителното изкуство, но една сходна черта с кубизма е първоначалното, академично, скициращо определяне на обема и разположението на фигурите в пространството чрез правоъгълници. Човекът е представен с правоъгълници, които художникът ще запълни. Класикът с едно, кубистът с друго.

Получава се така, че изображенията на Пикасо не са "човек", а "място за човек". Особено в късния му кубизъм, когато запълва определеното пространство с какви ли не драски и шарки. Представям си такова кубично място за човек, запълнено с пакет цигари, няколко клавиша, сутиен, може би чашка перно, но не съм го виждал изразено. Художниците смятат такива символи и метафори за елементарни, Уотсън.

Именно като "място за фигура" преценявам "Трима музиканти"

Средната фигура, в шарки Арлекин, по прието от по- горе впечатление е "обикновен, простоват човек, когото смятат за будала", но в дясната, която била "монах", бил портретиран Макс Жакоб, а с кларинет- Гиом Аполинер. По средата бил самият Пикасо. Това ако не е наивизъм!! В старинния театър, вместо декори е било съвместимо етикет на "нещото", запълващо сцената, примерно надпис Воденица, Дворец, Храсти. В тази картина надписите биват измисляни от изследователи. Няма никаква връзка с действителността, няма и подсказки. Не схващам дясната фигура като монах, какъвто става Жакоб през 1921 г. Виждам някакво фередже върху мустаци, което изглежда трябва да се разбира като израз на хомосексуализма му. А- де?!

Тези скрити ключове към картината са били игра за приятелите, но аз съм чужд. Обаче, като ми ги открият критиците, картината ми става по- близка и казвам на другите "Вие, невежи, не разбирате Пикасо. Ето..." и съм готов да дам 40 лв. Може и малко повече- 120.  

Така или иначе, периодът с кубизъм на Пикасо е към края си. Допускам, че той е разбрал, че това не е път на изкуството, нито негов път. Във всички случаи не е намерил изразното средство, което е търсил. 

Жена ми казва и сега когато и споменах, че я цитирам във връзка с пикасо, че при него вижда една еволюция ама обратна. На млади години изобразявал като възрастен, зрял готов художник и както стареел все повече като деца, от детцката градина....Но за всеки случай картината ГЕРНИКА и сега удря. Спокойно можеш да я сложиш над Алепо, Газа или който да е тотално унищожен украински град....И това е било гениалноста до недостатъкат му. Да не ти е безралична картината. Да те накара да се замислиш или веднага да изпиташ чувства като на споменатата картина. Като трябва да се знае и историята, кой и кога я поръчал за световната изложба в Париж....Но типичният отговор, /когато го питали, Пикасо за значението на коня, бика сякаш Мистър Монг го казва е: "„Бикът, си е бик, и конят, това е кон... Ако искат да придадат смисъл на определени елементи от картините ми, нека го направят, но може да не е смисълът, който имах предвид. Идеите и заключенията, които получавате от това, са инстинктивни и несъзнателни. Рисувам, за да рисувам. Рисувам нещата такива, каквито са."

[Втори след княза]

Преди 11 часа, Skubi said:

Рисувам нещата такива, каквито са

Затруднен съм в осмислянето на това, какво рисува Пикасо. Очевидно, не рисува нещата такива, каквито са. Нито хората, нито вещите. Не рисува и по някаква вътрешна концепция- нямаше да се забави да я обясни. Възможно е да рисува за да продава и в това да влага своята подигравка към капиталистите: "вие крадете от народа, аз ще крада от вас"- сътрудничил е с анархисти все пак. Хубаво, ама за приятели би рисувал иначе. Споменах недоволството - негово и на Гертруда Щайн от портрета й. Може, като е купуван автор, да рисува надве-натри, защото и така ще се продаде. Става, но за да деформира така обектите си, пак е нужно някакво време и усилие. Най- лесното обяснение е, че така го подтиква музата или бога и тогава отговорността си отива в тези, които си дават парите. Въпросът става не "Какво рисува Пикасо?", а "За какво плащат клиентите?" и отговорът е: за името на автора; за смелите цветови съчетания; за историята, нещото което може да се разкаже, която са открили зад нея критиците; за да се изфука като ценител.

За сега съм доволен, че съм осмислил йероглифите  Арлекин и Минотавър, темите Хетеросексуална любов и жената, (Хетеро сапиенс); Силният и слабият/нещастният или Майка и дете; Войната и мирът; Приятелството и Кой е будалата.

Редактирано Понеделник в 08:03 от Втори след княза

[deaf]

Преди 13 часа, Skubi said:

Рисувам нещата такива, каквито са."

Фотографията снима неща такива,каквито са. Художникът (истинският) винаги прибавя свое виждане и смисъл в нещата и съответно отнема от тях,за да се получи изкуство.

Пикасо НЕ прави изкуство. Той – както казах – се занимава с това да си играе със средствата на изкуството. И колкото по-шантави средства му идват на акъла,толкова по доволен се чувства. За кратко доволен. Пикасо е същото като джазът в музиката. Джазът НЕ Е музика,НЕ Е изкуство. Той е какафония от звуци. Антизвуци,които рушат звуците и рушат музиката. Тоест,джазовият "музикант" използва средствата на музиката,(звуците),за да я руши и заличава.

[Warlord]

On 12.12.2024 г. at 15:33, Втори след княза said:

Кое е класически период? Този с който е най- известен или този в който рисува в класически маниер? Защото има и класически картини. Натюрморт 1919. Текстурата на покривката и гънките, лака на скрина- класика.

За реалистичните му скици от ранния период знаех (те май са по-скоро от ученическия му период), но не знаех, че е имал такъв класически период през професионалната си кариера. Гола вОда е обаче този натюрморт - крива перспектива, неправилни елипси и пропорции, драперията стои супер дървено и неестествено, въобще доста слаба и суха живопис... с това ниво направо не знам как са го приели в академията. Прочее и скиците му са доста слаби. Сещам се за портретът му на Сталин, вярно че е само скица, но е изключително наивна и дори бегло не прилича на него.

Втората е моя бърза драсканица (при това на няколко водки), без да претендирам че съм художник, но според мен поне се разпознава кой е на портрета.

Редактирано Понеделник в 11:08 от Warlord

[Втори след княза]

Реалистичният период на Пикасо изглежда е връщане преди да хукне към сюрреализма. Предполагам кубизмът се изчерпва и не носи доходи. Реализмът е кратък, но не е грозен 1924 и 1923г. Портрети на сина и майката на Пикасо. Има и портрети на съпругата, но да не натоварвам. Изглежда публиката/този който плаща/ не го канят за портретист, нищо че може. Канят го за Арлекин- глуповатият, дето рисува нелепо.

Редактирано Понеделник в 20:48 от Втори след княза

[Втори след княза]

За декаданса сред публиката на Западна Европа през 20-те години разказва и филмът "Изкуството да пееш фалшиво" ТУК. Има и филм за "Комедиен хармонист" ТУК от 1997 г., без да споменават участващият с блестящ тенор Лешников. Епохата е същата 1926 г., текстовете са безгрижни и смешни. Публиката не иска да се затруднява със сложности и изкуство, което я унижава, като не го разбира. Публиката иска да се присмива, все едно дали над Маргьорит, някой квартет или над Пикасо.

Публиката иска нещо леко и изпростява. Скоро тези прости потребители ще поискат и прост човек- ефрейтор, за фюрер.

Редактирано Понеделник в 21:35 от Втори след княза

[Втори след княза]

Реализмът завършва с щастливите съпружески отношения. Започва сюрреализма, който не разбирам. Другия производител - маркиз Салвадор Дали също не разбирам, но е по- търсен. Плащат им, не зная за какво.

Редактирано Понеделник в 22:08 от Втори след княза

[Втори след княза]

Минотавъра- това вече разбирам. Главата на бик и тяло на човек е нещо много по- диво и тъпо от тяло на кон с торс и особено глава на човек- кентавъра. Минотавърът е първичната убийствена сила, която е вътре в човека. Това е безчовечното, което главенства над човеците. Фашизъм и война. Не е братът на нивата- волът Белчо, а е звяр, който се връзва с две вериги, иначе носи смърт.

Пикасо започва да го рисува от 1930 г. Види се образът го обсебва и е в центъра и на Герника.

Споменатата Дора Маар е документирала на кинолента процесът на работа по платното. Не съм го гледал, а и едва ли ще разбера нещо за процеса. Завършената работа става синоним на автора. Кажеш ли Дега, виждаш балерини, кажеш ли Пикасо- виждаш Герника.... и гълъби избавители.

[deaf]

Преди 8 часа, Втори след княза said:

Публиката иска нещо леко и изпростява. Скоро тези прости потребители ще поискат и прост човек- ефрейтор, за фюрер.

Точно обратното,Хитлер е отвратен до дъното на душата си от декадентското псевдоизкуство и на практика му налага цензура... Виж в "Моята борба"... Комунистите са тези,които прегръщат декадентското изкуство. Самият Пикасо е комунист...

[Втори след княза]

Преди 1 час, deaf said:

Точно обратното,Хитлер е отвратен до дъното на душата си от декадентското псевдоизкуство и на практика му налага цензура... Виж в "Моята борба"... Комунистите са тези,които прегръщат декадентското изкуство. Самият Пикасо е комунист...

Разбирам позицията ти, основана на свещени книги и се отнасям с голяма предпазливост, защото допускам, че някои фактори ще защитят твоето, а не моето мнение.:(