Българската връзка на рода Мърнявчевичи - ХІV век

[Иванко Тертер]

Родословние на Мърнявчеви

Mrnjavcevic family

One Mrnja, a treasurer to Queen Jelena, & his wife -- ??,was father of:

• A1. Vukasin Mrnjavcevic, a courtier who became King of Serbia (1365-71), +k.a.(actually drowning in the Maritza) 1371; m.Jelena N m JELENA [Jevrosina], daughter of ---по епоса сестра на деспот Момчил??

o B1. Marko Kraljevic, King of Serbia (1371-94), *ca 1335, +k.a.1395; 1m: Jelena, dau.of Radoslav, Voivode of Edessa; 2m: Todora N; 3m: his 1st wife, whom he had repudiated

o B2. Andrijas, +after 1403

o B3. Ivanis, +k.a.against the Turks at Berat 1385

o B4. Dmitar Kraljevic, who became an official in Hungary, +after 1407 in Hungary /”Крали Марко ІІ”??/

o B5. Olivera; m.Djuradj Balsic, Lord of Zeta and Primorje (+1378) – евент. тук има родство с “Радич” /Радик воевода, “блъгарски воевода в София”??/

• A2. Jovan Ugljesa, Zupan of Zahumlje, +k.a.1371; m.ca 1364 Jelena Voinovic, a poet (+after 1404)

o B1. Trvtko, +1366/71

o B2. Ugljesa, +ca 1371

o B3. Eupraxia, a nun 1405

• A3. Jelena, +ca 1365, bur Prodromoskl; m.ca 1350 Nikola Radonja Brankovic (+after 1365 on Mount Athos)

В сръбските извори се откриват данни за този род, ЕДВА СЛЕД СВАТБАТА НА ЕЛЕНА БЪЛГАРСКА със Стефан Душан, а МЪРНЯ Е НЕИН ЛИЧЕН КОВЧЕЖНИК! И източниците са по-обстойни едва за синовете му Вълкашин и Углеша. Обаче, ако в настоящата хипотеза по темата "има хляб", работите стават доста по-различни и логични.

Мърнявчевичи

Аристократична фамилия от сръбски произход, крале на Прилеп. В изворите от края на 50-те и началото на 60-те години на XIV век вече има по-конкретни податки за братята Вълкашин и Йоан Углеша, известни от съчинението на Мавро Орбини с фамилното име Мърнявчевичи.

За техния произход днес се знае малко повече от това, което е съобщил Мавро Орбини в „Царството на славяните”, допълнено от Константин Иречек с податки от Дубровнишките архиви. Традицията свързва потеклото на братя Мърнявчевичи със Зета, Херцеговина, Срем, Враня, Далмация и България. Независимо от техния произход (сведенията за него имат предимно легендарен характер) и от административните длъжности, които двамата братя изпълнявали в сръбската държава около средата на XIV век, безспорно е, че политическото им издигане през третата четвърт на века е свързано със земите в Македония, където тяхното присъствие се проследява още от 40-те и 50-те години.

Макар и твърде оскъдни, изворите за съдбата на братя Мърнявчевичи от първата половина на 60-те години на XIV век не оставят съмнение, че именно този период се оказва решаващ за тяхното издигане през следващите пет-шест години. До края на 1365 г. в по-голямата част от югозападните български земи се извършва онова „преразпределение на силите” между феодалите, което прави възможен възхода на рода Мърнявчевичи. Напълно в духа на средновековните разбирания и практика Вълкашин и Углеша до средата на 60-те години на XIV век подготвят политическата си хегемония в Македония чрез създаване на разклонена мрежа от роднински връзки, в които се оказват въвлечени почти всички феодални родове.

Народен балкански епос – сродяване на Мърня и Момчил чрез брак на сина на Мърня Вълкашин със сестра на Момчил Елена.

Момчил като фолклорен герой

Заради внушителния си вид, борбения си нрав и самонадеяната политика Момчил скоро се превръща във фолклорен герой, закрилник на Родопите, който язди крилат кон и има вълшебна сабя.

Една от най-популярните песни с негово участие е "Женитбата на крал Вълкашин". В нея се разправя как Момчиловата жена Видосава, го е предала в ръцете на Вълкашин, който го е убил пред собствената му крепост. Когато Вълкашин искал да нарами доспехите на Момчил и установил, че са прекалено големи за него, се обърнал към Видосава с думите "Ти предаде такъв юнак, мен ли няма да предадеш...", след което я убил и взел за жена сестрата на Момчил - Евросима. От техния брак се родил Крали Марко, един от най-големите фолклорни герои на българи и сърби. Нито за Видосава, нито за Евросима обаче има някакви исторически сведения. Като жена на Вълкашин и майка на Марко в историческите източници, както и в някои версии на песента се посочва името Елена.

МОМЧИЛ ЮНАК И КРАЛ ВЪЛКАШИН –български вариант

Бог да бие Момчила юнака,

Оти чести на Нова Пазара!

Ако чести, защо либе води?

Шетнало се Момчилово либе,

Шетнало се уз Ново Пазаре,

Сретнала е краля Вълкашина.

…

Па погуби Момчилово либе

И залюби Момчилова сестра.

Софийско (СбНУ 2, с. 84).

Женидба краља Вукашина – сръбски вариант

Књигу пише жура Вукашине

…

у Момчила сестра Јевросима,

готови му то господско јело,

…

у Момчила девет миле браће

и дванаест првобратучеда,

…

Кад се Момчил' виђе иа невољи,

он дозивље сестру Јевросиму:

„Јевросима, моја мила сејо,

….

Краљ похара дворе Момчилове,

па он узе сестру Момчилову,

по имену дилбер-Јевросиму,

…

С њом лијепи пород изродио,

породио Марка и Андрију,

Уверих се, че за 200 г. сърбите не са открили доказателства или една едничка улика, че Мърня – родоначалника на рода – е с някакви корени от земите Сербия /или Склавония/ и в този смисъл сърбин.

Уверих се, че той се появява в сръбските източници едва след сватбата на Стефан Душан и ЕЛЕНА БЪЛГАРСКА. И се появява в ролята му на "ЛИЧЕН КОВЧЕЖНИК" на Елена Българска. За такава длъжност - "личен финансист" се изисква огромно доверие и близост, включая възможно и родствена. Такова доверие не може да се възпита за година-две, а ЛИЧНИЯ й ковчежник просто я придружава в мястото на новото й пребиваване. От нейната свита е и тясно обкръжение. Определено дошъл с нея от бащината й държава, заедно с половината български двор включая брата на Елена Йоан Комнин Асен. Синовете му Вълкаш и Углеш след разбиването на душановата държава се изнасят в южните части, там където отива и Елена - тя в Сяр, те управляват земите наоколо. По-точно и те са способствали за разбиването на тази квазифедеративна държава и се отмятат от наследника Урош. Тези земи са с името България /Охридска България, която според сръбския мемоарист Константин от Островица - живял в ХVв. - е паднала в 1369 г. под османска власт/. Йоан Комнин Асен управлява и е деспот във Валона. Пак в южните части на душановата държава. Момчил също някъде там става деспот и управлява. Очевидно тези части са с български етнически състав и затова се управляват от български управители.

За това говори и едновременното настоятелно насочване натам на български влиятелни първенци в средата на ХІVв., които организират свои феоди - все около столицата на Елена Българска, гр. Сяр. Тези управители от български аристократичен произход в двора на Стефан Душан е възможно да са се сродявали помежду си, за което се говори и в епоса.

Държавната конструкция на Стефан Душан се разпада веднага след смъртта му, което говори за нейния политически характер, но не и демографски и реален властови откъм собствена сръбска аристокрация характер. Явно гарант е бил и българския цар Йоан Александър, доколкото сестра му – кралица Елена Българската и преминалите му боляри в двора на Душан са били гаранти за земите в Охридска България. След смъртта на Душан тези земи просто се отцепват от тънката нишка, която ги крепи в държавността на Стефан Душан и Елена Българска. Горната част на държавата остава при сина на Стефан – това е Сърбия. Долната част, Охридска България остава под контрола на ЕЛЕНА БЪЛГАРСКА и българските аристократи около нея. В този смисъл са Вълкашин, Углеша, Балшичи, Деянови – управлявали между Скопие и Велбъжд на север и Охрид – Серес на юг, защо не брат й Йоан Комнин Асен – деспот на Валона в една или друга степен.

Горното е възможна логична и доста точна хронология, ако наистина търсим български аристократичен произход на първия от Мърнявчеви, основателя на рода – ЛИЧНИЯ КОВЧЕЖНИК НА БЪЛГАРСКАТА ПРИНЦЕСА ЕЛЕНА – МЪРНЯ /Мърньо, Мърне/?

Приятно обсъждане.

Източници:

http://genealogy.euweb.cz/balkan/balkan6.html

http://gothabg.blog.com/?page=7

http://www.promacedonia.org/hm2/hm_3_2.html

http://liternet.bg/folklor/sbornici/lirika_epos/48.htm

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%...%BE%D0%B4%D0%B0

[resavsky]

Вълкашин и Углеша са всичко друго само не и български имена.

[Иванко Тертер]

Много обичам такива крайни железни твърдения. Кои имена в VІІ- ХV век са "всичко друго само не и български имена"?

ДРАГШАН такова ли е?

"През 1001 г. Василий II обсажда Воден, отбраняван от Драгшан, който категорично отказва да се предаде. Градът обаче е превзет, а Драгшан е отведен в Солун, но успява да избяга от там и върне Воден на България".

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD

А за името на царя му, въобще няма да питам...

И само това ли може да е коментара от целия материал?

[КГ125]

Вълкашин и Углеша са всичко друго само не и български имена.

Вълкашин може да е българско. За другото не знам. Има райони в Западна България, където има много такива имена. Драгушинов, Митрушинов, за доста фамилии се сещам.

[Иванко Тертер]

ВЪЛКАШИН - подобни - ДРАГШАН, ДЪРМАН, КУДЕЛИН, ДОМЕТИАН /Домета/, ДЕЛЯН, АЛУСИАН. И въобще името е ВЪЛКО, ВЪЛКАШ - другото си е нормално деалектно окончание. Възможно оригинал да е ВЪЛКО, а само в източниците да е видноизменено.

УГЛЕША - подобни - ДОМЕТА /Дометиан/, ИВАНИЦА-ИВАНША, НИКУЛИЦА. Тук името си е УГЛЕШ, като ИВАНИШ, НИКУЛИШ, окончанието "а" е нормално да е диалектно окончание след името му.

Не е това проблема. Трябва по-дълбоко в материала да се изследва темата. Всъщност темата е за основателя на рода, ЗА БАЩАТА - МЪРНЕН, определено куманско /т.е. влахско/ име според мен - а не за синовете. Подобни са имената на ДЪРМАН и КУДЕЛИН - български висши аристократи от кумански род в Ждрело и Браничево от края на ХІІІв.

[resavsky]

Иванко предлагаш само разсъждения а не и доказателства че Мърнявчеви са българи.Това че този Мърня на царица Елена е близък сътрудник нищо не значи.През 14 век народностия произход е без значение.Всеки аристократ с качества е можел да направи кариера във всяка балканска страна.

[Иванко Тертер]

Иванко предлагаш само разсъждения а не и доказателства че Мърнявчеви са българи.Това че този Мърня на царица Елена е близък сътрудник нищо не значи. През 14 век народностия произход е без значение.Всеки аристократ с качества е можел да направи кариера във всяка балканска страна.

Да, нека да разсъждаваме. За това е темата. Това досега не е правено, вкл. от сърбите. Как да разсъждават, като очевидно Мърнен не е част от тяхната държавност и извори, до идването му в двора на Душан след брака му с ЕЛЕНА БЪЛГАРСКА. Няма как... Значи трябва ние да направим това. И да помогнем за намиране корена на този български очевидно род на служба при Елена Българска, съпруга на Стефан Душан.

Народностния произход нямал значение в ХІV в. Естествено, че е така - затова българи, кумани и влахи е едно и също, взаимозаменяеми термини. Няма никаква разлика за самите тях, като поданици на държавата си царство България. Разликата я правят летописците, като очевидно под съответния термин е времево и пространствено различие на тези групи от българското царство. Смятам, че Мърнен е от кумански, т.е. влахски род.

Някакви разсъждения или източници по темата някой има ли да даде?

[RIZAR]

Вълкашин и Углеша са всичко друго само не и български имена.

Във всяко тракийско и мизийско село има по един "Вълкан" ,ако беше сръбско име щеше да бъде наречен - "ВУКА-шин".

Като ВУК- Бранкович

[Galahad]

Струва ми се, че имахме тема по този въпрос.

Според Маврубир Мрнява е бил дребен болярин, но един ден посрещнал ср. крал много гостоприемно, кралят го харесал и го взел в двора си. Тъй че по тази линия произхода е сръбски.

Според един от ср. летописи Вълкашин и Углеша са братя на царица Елена, което не е вярно.

При всички случаи обаче Вълкашин просперира много при царуването на Урош Млади. Той получава титлата крал, което ще рече, че е бил престолонаследника - Урош не имал деца. След неуспешната битка при Черномен обаче иде един тъмен момент - смъртта на цар Урош. Лазаревичите лансират идеята, че цар Урош е бил убит от Вълкашин, като в една глоса към Безименната бълг. летопис е посочено че царят е убит от Углеш. Но битката е през септември, а царят умира през декември. Освен това след смъртта на Вълкашин Марко става крал, а следователно и престолонаследник. Това ще рече, че цар Урош ако е убит, то това е сторено или от Марко или от Лазар. По-вероятно е второто, тъй като Мрняевичите се ползвали с доверието и подкрепата на Урош, а ако умрял ... е, Милица, жената на Лазар е била далечна издънка на Неманиците. Тъй или ниче се стига до военни действия между Марко и Лазар, като отношенията им не се подобряват и до Косовската битка.

[Иванко Тертер]

Маврубир? "Запазена марка" на Мавро Орбини /Маврубир/ е да пише легенди, а там където липсва - да ги съставя. Особено, ако с това се възхвалява царството на славяните, което в неговия случай си е Стефан Душановата Югославия. Е, а откъде в ХVІІ век бенедиктинеца Орбини е чул слуха за бедния Мърнян, който възкръснал като феникс в кариерата след като нагостил добре Стуфан Душан? Някакъв източник ползвал ли е или източника оттам насетне става самия той? Нито сръбски източник има за това, нито друг балкански. Бедния Мърнян изведнъж станал финансист, и то личен на сестрата на българския цар /един от тримата императори в християнския свят/ и тя нямала нищо против мъжа й да има "очи и уши" за личните й финанси. Не държавните, не кралските, а нейните лични такива! Трябва да се гледа по-сериозно на нещата.

Дал съм източник "Югозападните български земи през XIV век, Христо Матанов", горе във връзките. Там перфектно, доколкото е възможно, е изследван характера на душановата държава. Не е лошо да се изучи във връзка с темата. Освен всичко друго, Стефан Душан е бил и "под чехъл" и както самите сръбски източници разкриват, по силната, амбициозна и градивна личност в кралския дует е Елена Българска. Тя го е ръчкала за всяко по-важно политическо действие и определено е търсела начини в "новия й дом и родина" да има подобни или същите статут и политически ресурс, каквито е имала в родината си - империя България. Йоан Александър й е дал, признавайки /незаконно/ титла цар и царица за нея и Стефан Душан. В смисъл затова и е признал този им статут, защото е знаел много добре че е незаконно, направо си е нищожно и не произвежда международно правно действие. Доказателство за това е, че титлата не е призната от други владетели /Източна Римска империя и Св. Римска империя/ и де-факто се явява лична такава - само за Стефан и само за Елена. Наследника на престола Урош чинно си остава "крал" и през ум не му минава за нещо повече. Може би, освен за удовлетворяване на "егото" на зетя и сестра си, Йоан Александър е направил този нищожен акт с признаването на "царската" титла на Душан и с друга цел. Спокойно може да е договорено, че бидейки "цар" /император/ Стефан Душан царува в своята България /Охридската/ - където са повечето български боляри в държавата му /Мърнявчеви също/, а сина му да е в Сърбия и да "кралюва/ кралства" в Сервия /Склавония/. Съответно последния "няма работа" долу. След смъртта на Душан тази схема се разкрива в пълен обем. Долу остава да царува Елена Българска, със своя кръг боляри - Мърнявчеви /Вълкашин и Углеш/, Деянови, Балхичи, може би и брат й Йоан Комнин Асен. Странна е тука ролята на Йоан Оливер... Така или иначе и неговия произход е спорен - грък, италианец или пък смесен род, опеделено с българска връзка, предвид тесните бракове на нашите владетели през ХІV в. с висши балкански владетели. Върхът на тези сродявания са децата на Йоан Александър, в резултат на които трите му дъщери правят баджанаци Константин Деян /Велбъжд/, Мурад І /Османски емир/ и Андроник ІV Палеолог /константинополски император/.

Няма ли други източници за Мърнян освен Маврубир? За Мърнян и произхода му, а не за децата му! Някой срещал ли е в български източници от средните векове име близко Мърнян, Мърне, да не е Марин? Как е било името в оригинал въобще - по какви начини е изписвано в различните източници за рода името на "Мърнян"?

[Иванко Тертер]

Уверих се, че за 200 г. сърбите не са открили доказателства или една едничка улика, че Мърня – родоначалника на рода – е с някакви корени от земите Сербия /или Склавония/ и в този смисъл сърбин.

Уверих се, че той се появява в сръбските източници едва след сватбата на Стефан Душан и ЕЛЕНА БЪЛГАРСКА. И се появява в ролята му на "ЛИЧЕН КОВЧЕЖНИК" на Елена Българска.

------------ Разбрах защо сърбите за тези два века не са открили данни, че Мърнян /Мариян/ е сърбин. Това е така, защото те отлично са знаели, че не само той, но и синовете му са българи: ----------

Въз основа на тях Васил Петрович, митрополит Черногорски, в книгата си "История на Черна гора" /1754 г./ категорично отбелязва: "Вълкашин бил от нация българска". /оригинален текст на неговата “История…” е качен на сайта “Проект Растко”, където тези дни ми се мярна този пасаж/

Уважаваният сръбски историк Иларион Руварац в книгата си от 1888 г. "За княз Лазар" подчертава: "А ли йе Кральевич Марко родом бугарин и с йедна и с други стране, т. е. бугарин и по отцу Кралыц Влъкашину и по матери Йевросими /Йелени/ сестри деспота Момчила, кой йе такодже био родом бугарин."

------- А сега какво пишат други автори: Паисий Хилендарски и Н. Державин - пак отпреди два века /ХVІІІ-ХІХв./ -----

Интересно е да се проследи и начинът, по който историята на югозападните български земи през XIV век е пресъздадена в трудовете на първите български възрожденски историци. Според Паисий Хилендарски от края на XIII век до османското завладяване българите били разделени на две: охридски и търновски. Сръбският цар Стефан Душан според него завладял охридската българска земя от „българския крал Вълкашин”, който бил от „българско царско потекло, сродник на Елена, Душановата царица”. Крал Вълкашин успява да възвърне своята българска земя след смъртта на Стефан Душан и бил „последният български и сръбски крал в Охрид” [73].

Според Спиридон Йеросхимонах в края на XIV век българската земя била разделена на четири дяла, като югозападните им части били управлявани от две сестри на цар Иван Шишман: първата била омъжена за Вълкашин и владеела „Охрид и всички варварски градове”, а втората — за „някой си сярски княз Константин” и владеела областта Доспат [74].

http://www.promacedonia.org/hm2/hm_6_2.html

Владетелят на Прилепската област Вълкашин (Вукашин), за когото сръбските исторически източници говорят, че „он бил от нация болгарские”, [2] след смъртта на крал Стефан Душан (1336—1355 г.), по време на управлението на младия му син Урош (1366 г.), заема сръбския престол и се опитва да създаде управление, способно да даде отпор на настъпващите в Балканите османски нашественици.

2. Державин, Н. С. История на България. Т. I, С., 1948, с. 245.

http://www.promacedonia.org/kd/kd_1_1.html#12_2.

Момента когато сръбските историци "забравят", че Мърнявчеви - управители на български земи включени в държавата на Стефан Душан и Елена Българска, съвпада с момента /кр.ХІХв.-нач ХХв./, когато австро-унгарската политика бута разширението на новото сръбско княжество посока не на север към Босна, а на юг към Македония, т.е. в онези български земи, в които са управлявали българските аристократи, а не сръбски такива Мърнявчеви /Мариянчеви/ под опеката на Елена Българска. :!!!:

[Иванко Тертер]

Крали Марко бил васал на Търновград

Най-големият Поменик на българските царе и аристократи е от последната четвърт на ХIV в. и се намира в т.нар. Борилов синодик. Там са подредени благословии към монарсите, съпругите им, високопоставените дворяни и висшето духовенство. По-нататък следва "вечна памет" за малките и големите боляри, допринесли за могъществото на държавата. Веднага след тях се благославят "приятелите на светата и Божествена църква и на царството Българско". В списъка се откриват имената на бащата на Крали Марко, крал Вълкашин, и брат му Углеша, управлявали през тези години македонските области. Там са също молдовските велики воеводи Стефан и Йоан Петър. Явно под "приятели на царството" се разбират близките съюзници и сателити на Българска империя. Васалната обвързаност на Вълкашин и Марко с Търновград личи и от няколко документа, където те са наречени "български крале".

http://paper.standartnews.com/bg/article.p...;article=201970

„СИНОДИК, КОЙТО СЕ ЧЕТЕ В ПЪРВАТА НЕДЕЛЯ ОТ ПОСТА” (БОРИЛОВ СИНОДИК)

http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/bg_sredn...lov_sinodik.htm

[down]

166. [На] всички боляри, малки и големи, поборници и съ­трудници на благоверието и приятели на светата и божествена църква на българското царство, вечна [им памет].

....

169. [На] новоосвещения велик крал Стефан Урош вечна памет.

170. [На] краля Вълкашин вечна памет.

171. [На] деспот Углеша вечна памет.

172. [На] молдовския господар Стефан вечна памет.

173. [На] молдовския господар Йоан Петър вечна памет,

Васали ?

[Иванко Тертер]

166. [На] всички боляри, малки и големи, поборници и съ­трудници на благоверието и приятели на светата и божествена църква на българското царство, вечна [им памет].

....

169. [На] новоосвещения велик крал Стефан Урош вечна памет.

170. [На] краля Вълкашин вечна памет.

171. [На] деспот Углеша вечна памет.

172. [На] молдовския господар Стефан вечна памет.

173. [На] молдовския господар Йоан Петър вечна памет,

Васали ?

Да видим дали този списък би съвпаднал с лицата присъствали в двора на Йоан Страцимир в един решителен за бъдещето на империята с център Видин момент - преди похода на османците /1397 г./:

"...Най-подробните вести за свалянето на цар Иван Срацимир ни е оставил Григорий Цамбак в своя "Разказ за пренасянето на мощите на св. Петка от Търново във Видин и Сърбия": "Така, величаейки се със славни победи, измаилтянинът (Баязид) стигна до град Видин и изпрати в град Бруса свързан царя, който беше излязъл насреща му без да се бои, поради онези обещания, които му бе изпратил (султанът)..." По-нататък Цамблак пояснява, че Баязид заварва във Видин сръбския княз Стефан Лазаревич заедно с майка му и брат му, както и вдовицата на Углеша. Това мирновременно по характера си посещение противоречи на обстановката през есента на 1396 г. Най-близките по време извори поставят отстраняването на Иван Срацимир в годината "от Сътворението на Света" 6906 (=1 септември 1397- 31 август 1398 от Р. Хр.)".

http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/konstantin_II_asen.htm

Определено в този съдбоносен момент наследниците на лицата от т.169-171 са се събрали при царя си на съвет.

Приписката към Бориловия синодик с изброяване на лицата от т. 169-173 е от края на ХІV в., т.е. буквално десетина години преди описания от Григорий Цамблак съвет във Видин от 1397 г. Тогава вероятно е взето решението Йоан Страцимир да се предаде на султана и да бъде отведен в изгнание, срещу което синът му да запази короната и царството си с васален статут.

[КГ125]

166. [На] всички боляри, малки и големи, поборници и съ­трудници на благоверието и приятели на светата и божествена църква на българското царство, вечна [им памет].

....

169. [На] новоосвещения велик крал Стефан Урош вечна памет.

170. [На] краля Вълкашин вечна памет.

171. [На] деспот Углеша вечна памет.

172. [На] молдовския господар Стефан вечна памет.

173. [На] молдовския господар Йоан Петър вечна памет,

Васали ?

Хм, или съюзници.

[down]

...обвързани с общия си васалитет спрямо Баязид I

[resavsky]

А може би просто съюзници?Имайте предвид че към 1371 г. общата площ на владенията на Вълкашин и Углеша надвишава територията на Търновското царство / а и на всяка друга държава на Балканите/така че много трудно е да се стигне до варианта василитет.Да и друг път / в един друг форум/ съм го писал че похода на Вълкашин и Углеша е мотивиран главно от амбициите им за балканско господство.

[Иванко Тертер]

Някой по самата тема няма ли да каже нещо? Да изкара някой източник, от който да се види, че Мърнян /Мариян/ не е българин? Защото съм дал достатъчно, за българския му произход и на низходящите му. А сръбския произход на династията му е толкова, доколкото по инерция след Орбини се смята държавата на Ст. Душан за сръбска и не федеративна, каквато си е била...

С това вече доста добре се наместват нещата, включая и за горепосочените Ваши хипотези по частни въпроси. В смисъл, вече няма нужда от хипотези, а може да се следи политическата логика на събития на Балканите през втората половина на ХІV век.

[resavsky]

Иванко едниствения твой сериозен аргумент който виждам е,че се касае за доверен човек на Елена която е българка.А това че Вълкашин е бил женен за сестрата на Момчил е лишено от всякакво основание в изворовата база.

[Иванко Тертер]

------------ Разбрах защо сърбите за тези два века не са открили данни, че Мърнян /Мариян/ е сърбин. Това е така, защото те отлично са знаели, че не само той, но и синовете му са българи: ----------

Въз основа на тях Васил Петрович, митрополит Черногорски, в книгата си "История на Черна гора" /1754 г./ категорично отбелязва: "Вълкашин бил от нация българска". /оригинален текст на неговата “История…” е качен на сайта “Проект Растко”, където тези дни ми се мярна този пасаж/

Уважаваният сръбски историк Иларион Руварац в книгата си от 1888 г. "За княз Лазар" подчертава: "А ли йе Кральевич Марко родом бугарин и с йедна и с други стране, т. е. бугарин и по отцу Кралыц Влъкашину и по матери Йевросими /Йелени/ сестри деспота Момчила, кой йе такодже био родом бугарин."

------- А сега какво пишат други автори: Паисий Хилендарски и Н. Державин - пак отпреди два века /ХVІІІ-ХІХв./ -----

Интересно е да се проследи и начинът, по който историята на югозападните български земи през XIV век е пресъздадена в трудовете на първите български възрожденски историци. Според Паисий Хилендарски от края на XIII век до османското завладяване българите били разделени на две: охридски и търновски. Сръбският цар Стефан Душан според него завладял охридската българска земя от „българския крал Вълкашин”, който бил от „българско царско потекло, сродник на Елена, Душановата царица”. Крал Вълкашин успява да възвърне своята българска земя след смъртта на Стефан Душан и бил „последният български и сръбски крал в Охрид” [73].

Според Спиридон Йеросхимонах в края на XIV век българската земя била разделена на четири дяла, като югозападните им части били управлявани от две сестри на цар Иван Шишман: първата била омъжена за Вълкашин и владеела „Охрид и всички варварски градове”, а втората — за „някой си сярски княз Константин” и владеела областта Доспат [74].

http://www.promacedonia.org/hm2/hm_6_2.html

Владетелят на Прилепската област Вълкашин (Вукашин), за когото сръбските исторически източници говорят, че „он бил от нация болгарские”, [2] след смъртта на крал Стефан Душан (1336—1355 г.), по време на управлението на младия му син Урош (1366 г.), заема сръбския престол и се опитва да създаде управление, способно да даде отпор на настъпващите в Балканите османски нашественици.

2. Державин, Н. С. История на България. Т. I, С., 1948, с. 245.

http://www.promacedonia.org/kd/kd_1_1.html#12_2.

Момента когато сръбските историци "забравят", че Мърнявчеви - управители на български земи включени в държавата на Стефан Душан и Елена Българска, съвпада с момента /кр.ХІХв.-нач ХХв./, когато австро-унгарската политика бута разширението на новото сръбско княжество посока не на север към Босна, а на юг към Македония, т.е. в онези български земи, в които са управлявали българските аристократи, а не сръбски такива Мърнявчеви /Мариянчеви/ под опеката на Елена Българска. :!!!:

resavsky, как ще коментираш констатациите за произхода - български - на Мърнян /Мариян/, че и на синовете му, дадени от Васил Петрович, митрополит Черногорски, Иларион Руварац, Паисий Хилендарски, Спиридон Йеросхимонах, Державин, Н. С. и ако не си съгласен с тях, какво би могъл да им противопоставиш за да мотивираш несъгласието си?

/моите констатации оставяме настрана... /

[resavsky]

Иванко ще коментирам че най - ранното от тези сведения е от 18 век - поправи ме ако греша.Би следвало поне един от тези автори да цитира извор от 14 век.

[RIZAR]

Апропо ,

аз не знам каква е била държавата на Душан , "Одушваческа '' ли - по името на своя владетел ... , но е факт ,че най-болия прав српин , не е могъл дори да събере в държавата си ''всите '' прави српи ...

И тук не идва спор за малки спорове относно дали е държал Ниш или Пирот , а става въпрос ,че Босна по това време си е отделна държава .

Следователно "ИЛИРИЙСКАТА" идея на Орбини си е Западен проект за Западните Балкани ,който те осъществиха през 1919 - да си го сърбат ...

Съвсем отделен е въпроса ,че Душан със всичките си ''великаши'' е треперел като лист само от едно помръдване на Унгария и е бил готов не уния ,ами ислям да приема ,ако трябва за да избегне тази опасност ...

[Иванко Тертер]

Иванко ще коментирам че най - ранното от тези сведения е от 18 век - поправи ме ако греша.Би следвало поне един от тези автори да цитира извор от 14 век.

Това не са сведения, а "Истории", т.е. общоизвестни и неоспорими знания, които въпросните - сръбски и български историци са писали в историческите си трудове в ХVІІІ и ХІХ век.

Отделно, тези историци се базират на сведения и тези последните са най-вероятно запазена народна памет, старите книги и дарствени грамоти от ХІV в. и др., съхранени в манастирите в Черна гора, Атон и по земите в които са управлявали /под погледа на Елена от столицата Сяр/ Мърнявчеви.

Може ли на тези "Истории" от 18 век, да се противопоставят също такива истории или поне сведения? Имаш ли нещо да противопоставиш? Ако няма, какво правим с "презумпцията" за сръбски произход на Мърнян при пълна липса на такива данни? Не е ли време да се погледне нашата история и през призмата на "презупцията" за български произход на рода - подкрепена от сръбски, български и руски историци и здравия разум предвид другите обстоятелства, които съм дал по отношение фигурата на "родоначалника" Мариян /Мърнян/?

[Хитър Петър]

Вукашин и Углеша е коректния вариант на изписване. Може да са от всякъкъв произход, но трябва да се докаже. Доказтелства не видях, а догатки.

Защо се доказва произход на феодал от 14в. с името на Драгаш, Самуилов военачалник? Доказано ли е, че е българин? Или за нас не важи това което го има у съседите? В Сърбия, Влашко, Византия има феодали с български произход, но у нас всички са чисти българи.

Защо Вукашин, а не Вълко, Вълчан, Вълкан, Вълчо?

Къде е Углеша, къде е Дометиан, Дърман и Куделин?

[Tyroglyphos]

Вукашин и Углеша е коректния вариант на изписване.

Автентичният вариант на изписване не е Вукашин, а "Краль Влькашинь":