Залезът на античната цивилизация

[Duke]

Залезът на античната цивилизация

След Диоклециан и Константин Римската империя, разделена на две части: на Източна Римска империя на ромеите, обикновено наричана Византийска, със столица Константинопол, основана от Константин на мястото на древния Византион, и на Западна Римска империя на римляните, със столица Рим, - продължавала да съществува още редица векове. Строят на Римската империя си останал непроменен, откакто бил създаден от Диоклециан и Константин. От предишния строй останали само следи; старата формула Senatus Populusque Romanus, два сената - единият в Константинопол, другият - в Рим и някои титли на магистрати, например консул и др.

Основни черти в живота на новата Римска империя трябва да се смятат следните явления. Западната Римска империя постепенно се разпадала на съставните й части, а именно Италия и предишните провинции; и тия части попаднали в ръцете на вождовете на отделните германски племена, които заграбили една друга част на римския свят. Това явление не може да се смята за нищо ново, защото още при Диоклециан, Константин и приемниците му главна роля във войската и при двора на императорите играли германците. В Източна Римска империя разпаднето върви много по-бавно и старите традиции се запазват по-здраво. Затова пък влиянието на Изтока тук е по-силно и държавата все повече заприличвала на източните монархии. Центърът на тежестта в Източната империя се пренася от Балканския полуостров в Мала Азия.

Успоредно с това развитие, върви и упадъкът на ония страни, които били главни огнища на политическия и културен живот в античния свят, и постепенният подем на онези области в Азия и Европа, които играли второстепенна роля в историята на гръко-римския свят. Икономическият и държавен живот все още може да бъде наречен средиземноморски, но постепенно ония земи от Европа и Азия, които не са свъзани със Средиземно море, добиват решаващо значение в историята на човечеството: в Европа - северните части на Германия и на Франция, след това Германия, Скандинавските страни, Средна и Северна Русия; в Азия - Сасанидска Персия и монголските племена. В тези области на Севера и Югоизтока постепенно се създават ония форми на държавен живот, на социален и икономически бит, на който в бъдеще предстояло да изиграят решителна роля в развитието на човечеството.

Историята на старите средища на културен живот става все повече история на разпадане и разложение. Старите жизнени форми се заменят с изънредно първобитни условя за живот; в социално, икономическо и духовно отношение настъпва непрекъснато връщане към варварството. Основното явление в икономическия живот на античния свят, като започнем от III в., представлява коренна промяна на условията на селскостопанския живот в Империята. Капиталистическо, културно и научно стопансисване на земята напълно изчезва и се заменя със селско стопаснство все по-малко интензивно, все повече рутинно и примитивно. Макар империята да представляват големи участъци земя, притежавани от членове на новата имперска аристокрация, основата на стопанството си остава обработката на земята от дребните земеделци-орачи - собственици или арендатори(наематели) на земята.

Дребният селянин-орач доминира в аграрния живот на империята, независимо от това, дали земята приндалежи на императора или на едри земевладелци, дали селянинът е собственик на своя дял или го наема за да го обработва от градските територии. На него е построен и икономическият живот на цялата държава и на господарстващите класи в империята и градовете. При това не става вече дума да се увеличава площа на обработваемата земя. Напротив - тази площ се намалява. Можем да проследим документално, дори статистически това явление в Египет, но то е характерно не по-малко и за другите части на империята.

Главната грижа на държавата и на частните собственици е да намерят работна сила за обработване на земята. Самта земя я има в безгранично количесто. В селскостопанския живот най-болният въпрос е да се намерят земеделци, които да плащат наема за земята и работници да я обработват. Вече не става дума за роби, като основа на земеползването. Оскъдицата на работна ръка свидетелства ясно, че населението на Римската империя не само не расте, а напротив, намалява. Упадъкът на раждаемостта и бързото измиране на семействата сред богатите класи, което будело безпокойство в началото на императорската епоха, явно се превърнало сега в характерно и основно явление, второстепенно значение имало бягството на селскостопанското население от неговото местожителство. Това бягство общо взето било само преразпределение на населението. Притокът на работна ръка в градовете бил спрян от упадъка на търговията и промишлеността; а изселването вън от пределите на на Империята едва ли някога е имало подобни размери. Трудещите се класи измират със същия темп, както и висшите класи. На тяхно място идат нови задгранчини елементи, варвари отвъд Рейн и Дунав, германци, иранци, заселени по-късно от славяни. Масата на императорското население няма възможност да ги разтвори и асимилира напълно. Новодошлите възприели романските езици, но по-далеч асимилацията не отишла.

Започнало с покрайнините на империята, това наводнение с чуждестранна работна ръка обхващало нейните централни области и означавало по-нататъшен упадък на техниката ан селското стопанство, а следователно и на производителността на земята.

Съответно с този упадък на производителността и съкращаването на обработваемата площ, земеделското съсловие става във все по-малка степен платежеспособно; покупателната му способност все повече спада. Всяко стопанство се стреми да се затвори в себе си, да произвежда само всичко, което му е нужо. Обезценяваните все повече пари започват да играят все по-малка роля в живота на дребните и едрите стопанства в държавата. Ако не в търговията, то поне в отношенията между поземления сособственик и неговия работник или между работник и държавата плащанята стават, почти винаги в натура, посредством връчване на част от самите произвеждани продукти

Обмяната между отделните части на империята и между империята и съседите, разбира се не прекъсвала. Макар държавата да извършвала в големи размери превозването на продуктите, необходими за нуждите на двора, на армията, чиновниците и столичното население, по-голямо значение имала търговита с внасяните от източните страни предмети на разкоша, която попадала в ръцете на източни търговци: сирийци, левантици, евреи. Главните им клиенти се явявали висшите слоеве от населението.

Отбелязаните явления в икономическия живот подкопават благосъстоянието на градовете. Най-дълго се държат, разбира се, големите градове, на първо място столиците. Рим в IV в. още продължава да се украсява с великолепни здания; но от следващия век и в него се наблюдава процес на постепенен упадък.

Школите продължаватда живеят и да работят. Но те привличат само само висшите обществени слоеве и се отдават на задачата да подготвят чиновници за гражданска служба в държавата.

Животът и творчеството не се прекъсва. продължава и да живее философията, но тя става все повече достояние за тесен кръг хора и се слива с религията, като се превръща в теология.

След Плотин не намираме между философите нито един свеж и творчески гений.

Не умира и изящната литература. И латинската и гръцката част на античния свят издигат все още видни литератори: Калвдий, Калвдиан, Рутилий, Намациан Авзоний и др.

По-рязко се чувства понижението и упадъкът на творчеството в скулптурата и живописа. Скулптурата губи техническото си майсторство, вниманието към детайла, любовта към творението. Ползвайки се от техниката и от формите на старото изкуство, новото християнско изкуство се отдалечава постепенно от реализма и орнаментализма на гръко-римското изкуство на императорската епоха. С течение на времето главните образи на християнската религия и богослужение, Христос и Божията Майка, си намират художествен израз във форми, в които старата техника се прониква от нов художествен импулс и от свежо религиозно чувство. При това не е забравено нито едно старо художествено и техническо постижение на Античността и към тях постепенно се присъединяват нови. И тук има известно огрубяване и опростяване, връщане към архаизма, съзнателното и безсъзнателното; но във всичко това се чувства не смърт, а лъх на нов живот.

Античния свят бавно остарял, разпаднал се разпокъсал се; но върху него, върху развалините му пораснал нов живот, върху запазената му твърда и здрава основа се строяло новто здание на зараждащата се еврпопейса култура. Новата постройка се издигала камък след камък, но основните й линии били употребени много стари тухли. Античният свят остарял, но не умрял и не изчезнал. Той живее и до днес в нас, като основа на нашия светоглед, на религиозността, на изкуството ни, на социалния ни и политически живот и дори на нашата метериална култура.

[emilia_n]

Нищо не е вечно.