Култура, религия, народ

[alvassareiro]

Култура, религия, народ

Безспорно тези три понятия са всеобхватни, използваме ги, за да опишем нашата култура в нейната пълнота, а в същото време са и доста противоречиви. Още по-интересна е връзката между трите. А очевидно връзка има. Какво е общото между тези три понятия и в каква последователност можем да ги подредим. Ще започна отзад напред, за да кажа, че религията сама по себе си не създава култура. Религията е плод, резултат от културата и приема различни форми, в зависимост от съществуващата вече култура. Религията само утвърждава, налага културни ценности, съществуващи далеч преди нея, създадени от културата.

Всички сме чували твърдения от рода на “арабите са такива, защото са мюсюлмани”. Да си обесняваме културните особености с религия, е най-малкото опростенчество, но също и абсурдно. Кое е първо – религията или културата? Ако приемем, че първа е религията, тогава кой я е създал – остава ни да приемем, че на Земята се спуска някакъв Бог и определя едни за християни, други за мюсюлмани, че дори му е останало време да създаде и атеистите. Всъщност е точно обратното – първо се създава културата, а тя формира и религиите, които са израз, въплъщение на тази култура. Достатъчно е да погледнем в ретроспекция.

Човешкият род на разумните хоминиди се е появил някъде около 50 000 г. пр. н.е. Първо тези хоминиди трябва да развият езиковите си способности, след това развиват елементарна материална култура, после идва ред на абстрактното мислене – започват да се интересуват не само от това, което виждат, но и от това, което не виждат. Едва тогава – някъде около 17-15 000 г. пр. н. е. се появяват първите религии. Тоест, около 35 000 години хората са живеели без религия. Това преобръща с главата надолу отдавна наложеното схващане, че няма народ, сега или в миналото, който да не използва някакъв вид магия, религия. Има – и сега, и в миналото. Религията се появава на един определен етап от интелектуалното развитие на човека, тя не е нещо вечно. Никой не твърди, че хората се раждат религиозни – няма религиозни бебета, все пак. Човек става религиозен на определен етап от развитието си - на 10,15,20 години. Ами същото е и с целите общества – религията се появява доста късно, и доста след появата на културата. Така излиза, че културата предшества религиите.

А какви са били първите религии? Безспорно много по-различни от познатите ни днес. Защото и културата е била много по-различна. Между 50 000 г. пр. н.е и 8 000 г. пр. н.е хората са живели в особен свят – мъжът и жената са били равни ( тъй като мъжете са били ловци, а жените събирачи – всеки участва поравно в изхранването на рода), войни, поне в днешния смиъл на тази дума, не е имало. Можем да кажем, че в този първи протопериод на човешката история, е царяло равноправие, равновластие и мир. Освен равенството между мъжа и жената, е властвало и тотално социално равноправие – никой не е бил нещо повече от другите. Идеята, че някой е цар, владетел, шеф! на другите просто не е съществувала. Социалното разслоение се появява за първи път, както ни е известно, при Варненския некропол – 5 000 г. пр. н.е – и именно това го прави уникален, а не златото. Преди това е царяло пълно сексуално равноправие, равновластие и мир. Подобна култура формира и първите религии – в тях не присъства идеята за греха, изкуплението, наказанието. Хората са участвали в религиозни практики, просто за да измолят нещо от боговете – здраве, добър улов, хубаво време и тн. В тези религии няма мъченици, не са стигматизирани с мъка, страдание и дълбоки тежки прозрения и послания, както християнството например. Самите богове в тях също не се взимат много насериозно – да вземем за пример религията на древна Елада. Боговете там са представени като едни суетни, капризни, разглезени, ревниви същества, подобно на малките деца. Подобни религии не носят и някакви сериозни послания. Просто културата между 50 000 и 8 000 г. пр.н.е е била равновластна, жената била равнопоставена на мъжа, социално напрежение почти не е имало, воини също. Тази култура е създала и религии от типа, описани по-горе.

Но към 10-8 000 г. пр. н.е се случва нещо. Първото разделение на труда – появява се екстензивното земеделие. Хората започват да воюват – за земя. Появява се и робството, като работна ръка в земеделието. Човешката популация нараства, пак като функция на нуждата от работна ръка. Увеличава се гъстотата на населението, а това води до първите епидемии, и отново воини за територии. Жената не може да оре, не може и да копае напоителни канали, затова вече не е в състояние да участва наравно с мъжа в изхранването на рода. Така тя губи икономическата си независимост, а оттам – и сексуалната. Сама жената не би оцелява, става напълно зависима от мъжа, негова собственост. Хората стават зависими от природните условия – редуват се гладни години и години на добра реколта. Въз основа на развитото земеделие и търговията, се появат върхушки, които узурпират източниците на заботатяване, могат да изхранват огромен репресивен апарат и така налагат диктатури. Затова именно първите земеделски общества винаги са авторитарни. Войните, природните катаклизми, робството, деспотичните режими правят живот непоносим. Той се възприема като бреме. Хората се питат защо е така. В следствие на тази културна промяна се появяват религии от нов тип. Те дават отговора – животът ви е тежък, защото сте нарушили нянаква морална норма, тове е наказанието ви. Но ако изтърпите това бреме и се примирите,след смъртта Бог ще ви възнагради. Именно сега за първи път се поява идеята за греха, наказанието и изкуплението. Участието в религиозни практики вече не цели измолване но някаква облага, а трябва да осигури спасението на душата след смъртта. Първата такава религия е на древен Шумер, Акад, Египет и Индия – зороастризъм, будизъм, хиндуизъм. Така културата отново създава религии, а не обратното.

В сравнително равноправните и демократични (все още няма развито земеделие) общества на древна Гърция, Рим от републиканския период, старогерманското и скандинавстото общество, все още влестват култури от стария тип. Но се създава Римската империя, налага се деспотично управление и социалното напрежение и страдание се усилва. И тогава, в точния момент, се появява християнството. За да обесни още веднъж защо хората страдат и да даде надежда за спасение на душите.

Всъщност, християнството е плод на културата, оформена след разделението на труда и появата на земеделието. То не е някаква вечна истина или морал, даден на хората. То закрепва вече съществуващия морал, резултат от социално-икономическите процеси. Но този морал съществува от 1 век до днес – т.е 2 000 г. През останалите 50 000 години от човешката история моралът е бил друг. Тъй като жената е била равна на мъжа и е можела сама да оцелее, тя не е задължена да му бъде вярна. Жените са имали няколко мъже, мъжете – няколко жени. Такава е била културата. При появата на земеделието, жената става подчинена на мъжа. Задължава се и да му бъде вярна – тъй като мъжът вече сам е изхранвал семейството, не е изгодно да изхранва и децата от други мъже. Затова е сложено табу на сексуалните контакти. Така сексуалният морал се дължи на икономическите отношения и културата, която се оформя след появата на земеделието. А не, както твърдят теолозите – че това е вечен и неизменен морал, даден от някакви висши сили и наложен от християнството. Този морал съществува само от 2 000 години – това е моралът на селскостопанските общества, които никога не е важал за цялото човечество, не важи и днес – такъв морал няма нито в черна Африка, нито в Амазония, нито на папуа Нова гвинея – защото там няма земеделие.

[alvassareiro]

От казаното дотук може да се заключи, че не религията създава култура, а културата създава религиите, а религиите само закрепват, приемат, налагат културните ценности, съществуващи преди това. Все пак, на една култура може да бъде наложена религия чрез сила. Тогава са възможни две схеми – ако религията е сходна с местната култура, те пасват и религията се палага безпроблемно. Ако обаче религията се различава от културата – обществото или клони към атеизъм, или приема религията и я нагажда, изменя и напасва към своята култура. Този механизъм е железен и действа в абсолютно всички случаи, т.е не зависи от това каква е религията. Дори и най-строгите и догматични религии се изменят под влияние на културата. Пример – 100 милионен Бангладеш е една от най-многолюдните мюсюлмански държави в света. Въпреки това, ислямът там е доста по различен от този в Пакистан – първо, никой не е чул, няма и да чуе, за ислямски терористи от Бангладеш, и второ – никои в тази страна не вярва в живота след смъртта – тове е все едно християнин да не вярва в Христос. Подобно е положението с исляма и в Индонезия. На какво се дължат тези различия. Та нали ислямът е една желязна религия която не търпи никакви отклонения. Ами отговорът е прост – мюсюлманите в Бангладеш са бенгали, а не араби. Те имат култура, доста по различна от арабската и доста сходна с индийската. Тази култура формира един ислям, много по толерантен, мек и схоластичен, различен от исляма в Близкия изток. Пак нещата опират до културата.

Разбира се, религията може да има едно вторично влияние върху културата. Ако един човек слуша проповедите в църквата, може да промени възгледите си и да стане религиозен, без да е бил преди това. Но това влияние не може да се сравни по сила с влиянието, което оказва върху формирането на културата икономическите отношения, начина на организация на труда и приспособяване към околната среда. Религията само утвърждава ценностите, вече наложени от споменатите явления.

Особеностите на повечето общества в Близкия изток, а и в Европа се обясняват предимно с исляма или християнството. Те обаче не са създадени от тези религии, а са съществували хилядолетия преди тях и се свързват с културните особености на съответните общества. Ясно е, че забулването на жените съществува от времето на древна Юдея и по-късно – в Древен Рим. Още 3 000 г. пр. н. е египтяните налагат табу върху свинското месо, а 1 200 г. пр. н.е същото правят и евреите, като забраняват да е кашер (т. е ритуална, позвалена храна). Подчиненото положение на жената също е наложено не от исляма,а от появата на земеделието 10 000 г. пр. н.е. Така почти всички неща, които приписваме на религиите, са културни особености, съществуващи далеч преди появата на тези религии и религиите само са ги възприели и наложили повторно. Влиянието на културата върху религията тук е очевидно.

Но остава въпросът – какво влияние тогава оказва религията върху обществото, след като тя само закрепва по-стари културни особености, а не създава своя собствена култура? Тук може да се спори, да се предлагат различни идеи, но бих изтъкнал едно, само по-себе си уникално влияние, породено от религията, и в частност от християнството върху обществото и културата. И то е следното – християнството отменя, заличава, премахва етническите различия и принадлежност. Не е било важно дали си испанец или французин – преди всичко си християнин. Така етноса се противопоставя на геноса (генос ту Христу – Христовия род). Тази конципция, разделяща света на правоверни и неверници, регулира политическите отношения в Европа до появата на нациите през 16 век ( испанската и португалската са първите нации в света, в следствие на Великите географски открития). Това означава, че преди ВГО етническата принадлежност не е играла никаква роля – важна е била религията и на нейна основа са се оформяли и държавите. Затова византийските императори са по-често арменци, сирийци, и какви ли още не, и не толкова гърци. Така Реконкистата в Испания и Реконкищата в Португалия през 15 век всъщност не е борба за политическо освобождение на испанци и португалци, а свещенна война на християните срещу исляма. Затова испанците трескаво покръстват диваците – не от любов към папата, а просто защото индианецът, полинезиецът и какъвто и да е друг, стане ли християнин, вече не е враг, а брат. Защото важен е не етносът, а религията. И именно на тази основа се зараждат и конфликтите през Средновековието. Тогава не е имало етнически прочиствания и воини на етническа основа, както през 20 век, а само воини за религия и в името на религията.

Едва през 17-18 век етническата принадлежност и народът се поставят над религията и започват да донинират в политическите отношения. Историята става етноцентрична. Ако през Средновековието историята на всяка държава е започвала със Сътворението на света, то през Просвещението историята на държавите започва със създаването на народа. Този процес в България започва с Пайсий Хилендарски през 1764 г.

Затова звучи смешно и абсурдно твърдението, че Православната църква е съхранила българския народ през робството. По време на робството българите са се чувствали много повече християни, а не българи или принадлежащи към някакъв етнос. Защото християнството е стояло над етноса. По време на помохамеданчванията хората са умирали, не защото са искали да останат българи, а защото са искали да останат християни. Затова и през 1764 г. Пайсий пише: “поради что се срамиш да се наречеш болгарин”. Това означава, че преди 1764 г. никои не се е наричал болгарин. Всички са били християни. И Пайсий пише тези редове, за да каже, че вече времената са други, че да, всички сме християни, но християните-гърци искат да ни завземат, християните-сърби също искат нещо, и е крайно време да потърсим друг идентификатор – християни сме, но сме християни-българи. Думите му просто отразяват новия дух на епохата – вече не религията е важна, а етноса. Как иначе да си обясним, че сме останали християни, въпреки гоненията, но сме забравил, че сме били българи. Нали според тази теория именно християнството е съхранило българското. Но Пайсий казва точно обратното. Просто хората са помнили това, което е било по-важно, което ги е идентифицирало – религията, не етноса.

По редица исторически наложени предпоставки, православието дава един силен коз в ръцете на ентоцентриците. Автокефалната, т.е автономната православна църква, която е преди всичко поместна, т.е църква на определена територия, моментално се приема като национална църква, а оттам – и като етническа църква. Така се създава църква на гърци, на българи, на румънци, на руси. Т.е народът се поставя над църквата. А както казахме преди, генетично в християнството е заложено точно обратното – религията стои над народа. Така етнизирането на църквата всъщност, е антихристиянско. Но то има смисъл при новите условия, когато нациите и народът стават по-важен идентификатор, сплотяващ обществата, защото именно чрез църквата се прокарват националистическите идеи на чужди държави. Но така и стоим само на една стъпка от идеята, че еди-кой си народ е богоизбран, задаващ нормите на православието ( пример: руский народ, народ богоносец) и тн.

Така отново виждаме, как през 19 век културата, която изтласква на преден план народа и нацията, отново влияе и моделира религията.

[КГ125]

Православната църква е запазила българския народ и традиция през османския период и това изобщо не звучи смешно, защото тогава тя е била единствената социална институция, запазила бългасркия писмен език, литературна традиция, както и изобщо българската народна традиция.

Не бива да се абсолютизира и мястото на религията в средновековието по отношение на народността. Едното не доминира над другото. Защото, докато знаят, че са християни, хората знаят и че са българи, гърци, арменци и пр. Книгата на Паисий не е изсмукана от пръстите, а плод на съответните социални тежнения на народа да осъзнае себе си. Затова и Паисий казва именно това - защо се срамиш да се наречеш българин (т.е., защо нямаш самочувствие, ЗАЩО СЕ ГЪРЧЕЕШ.)

Нямаше Иван Владислав да пише през 1018 г. за себе си "българин родом".

ПП

Какво значи "етноцентрици"? Би ли разяснил този термин и контекста му?

[alvassareiro]

Православната църква е запазила българския народ и традиция през османския период и това изобщо не звучи смешно, защото тогава тя е била единствената социална институция, запазила бългасркия писмен език, литературна традиция, както и изобщо българската народна традиция.

Не бива да се абсолютизира и мястото на религията в средновековието по отношение на народността. Едното не доминира над другото. Защото, докато знаят, че са християни, хората знаят и че са българи, гърци, арменци и пр. Книгата на Паисий не е изсмукана от пръстите, а плод на съответните социални тежнения на народа да осъзнае себе си. Затова и Паисий казва именно това - защо се срамиш да се наречеш българин (т.е., защо нямаш самочувствие, ЗАЩО СЕ ГЪРЧЕЕШ.)

Нямаше Иван Владислав да пише през 1018 г. за себе си "българин родом".

ПП

Какво значи "етноцентрици"? Би ли разяснил този термин и контекста му?

Предполагах, че тази тема ще предизвика дискусии и недоволства, което е разбираемо. Твърдението, че религията е съхранила българския народ, съгласен съм, че не е смешно, но е неиздържано и некоректно. Все пак, факт е, българският народ се е съхранил. Но това е вторичен ефект или резултат от запазването на религията. Тъй като по специфични причини православието у нас се е разпространявало на говорим език, т.е на български, запазвайки православието, се запазва и езикът, а езикът е основен етнообразуващ фактор. Само че, това е вторичен резултат от съхраняването на религията. Религията не си е поставяла за цел да запази българското, а да съхрани хирстовата вяра, като покрай това се е съхранил и езикът ни, и всичко друго, свързано с него.

Безспорно през Средновековието е имало държави, етноси и тн. Но не е имало национални държави и държавата се се формирала, интегрирала около три основни неща - религия, съсловие и политическа власт. Подреждам ги по степени. Хората от едно съсловие и различни народи са били много по-близки от тези, които са от различни съсловия и един народ. А основен генератор на държавността е била религията. Разбира се, имало е и династически воини, за власт, за нови земи, но те бледнеят пред религиозните конфликти, тъй като именно религията интегрира и сплотява хората в общности през Средновековието.

Но оставам на мнението си, че религията отменя етническите различия. Хората са били етнически различни, но ако са християни, етносът няма никакво значение. Затова в Средновековието няма етнически конфликти. Може би формулировката, че религията стои над етноса не е посторена логически, но смисълът си остава. И това е написано в Евангелията - може да говорите различни езици, но има нещо по-висоо - христовата вяра, която заличава различията (етническите).

Относно Пайсий съм съгласен, че "не си изсмукал нищо от пръстите", затова и не съм написал подобно нещо. Идеята му е, че другите народи вече са се осъзнали, и е време и ние да го направим, времаната са други, и затова трябва да се позовем вече не на религията, а на миналото ни.

Но тоталното господство на религията в умовете на хората от Средновековието е повече от очевидна. Да, има текстове свързани с етноса и народа, като този, който цитирате, тъй като е имало и българска държава, и българи. Но те са несравнимо по-малко от тестовете на религиозна тематика.

А за етноцентричността и националния комплекс ще говоря в друга тема.

[П. Теодосиев]

Съединявам двете теми "Култура, религия, народ"

Религията е култура толкова колкото и всичко друго, дори много повече в някой отношения. Наистина, че има сблъсък на култура в някакво отношение, къде по-малко къде повече, но това не означава, че религията не е никаква култура.

Добре разглеждаш самото начало на човечеството и културното му минало, но има много неща, които са може би точно обратното. Да вземем Антична Гърция. Всички знаем колко богата на богове е митологията в античността. Нарочно използвах думата "митология", която в момента е наложена за това, което са вярвали тогава Гърците, но тогава не е било митология, а до голяма степен повечето богове за тях са съществували. Толкова обичаи са останали, които са променили начина на живот. Хекатомба - клане на 100 бика или просто жертвоприношение на много животни. Това се прави на много големи празници. Защо са го правили, каква култура има в това да убиеш 100 бика? Да не говорим за архитектурата, ако я е нямало религията нямаше да имаме храма в Делфи, Акропола в Атина...да не говорим за фреските, които и до голяма част са останали и може да се видят. Литературата, повечето произведения по един или друг начин са свързани с боговете. Религията не само е отделна култура, а налага такава на самия народ.

[alvassareiro]

Съединявам двете теми "Култура, религия, народ"

Религията е култура толкова колкото и всичко друго, дори много повече в някой отношения. Наистина, че има сблъсък на култура в някакво отношение, къде по-малко къде повече, но това не означава, че религията не е никаква култура.

Добре разглеждаш самото начало на човечеството и културното му минало, но има много неща, които са може би точно обратното. Да вземем Антична Гърция. Всички знаем колко богата на богове е митологията в античността. Нарочно използвах думата "митология", която в момента е наложена за това, което са вярвали тогава Гърците, но тогава не е било митология, а до голяма степен повечето богове за тях са съществували. Толкова обичаи са останали, които са променили начина на живот. Хекатомба - клане на 100 бика или просто жертвоприношение на много животни. Това се прави на много големи празници. Защо са го правили, каква култура има в това да убиеш 100 бика? Да не говорим за архитектурата, ако я е нямало религията нямаше да имаме храма в Делфи, Акропола в Атина...да не говорим за фреските, които и до голяма част са останали и може да се видят. Литературата, повечето произведения по един или друг начин са свързани с боговете. Религията не само е отделна култура, а налага такава на самия народ.

Не мога да се съглася с твърдението, че религията налага култура. Това разбира се не означава, че религията е куха, няма нищо в нея. Но всичко това, което религията налага, като традиции, обичаи, архитектура и тн. не е нещо, измислено от религията, а са културни особености, съществуващи преди това, които само са влезли в религията. Т.е тя не налага своя, собствена култура, а само попива вече съществуващата култура. Все пак всичките митове са измислени от хората, не са съобщени от някакви богове. Самата религия е измислена от хората, и затова религията е плод, и то много голям, на културата. Религията е израз на културата, в нея се проявяват всички културни особености на народа, само че тези особености не са измисбени от религията, а са съществували преди нея и просто влизат в тази религия. Гърците са си измислили всичките митове, оформили са всичките богове според културата, която са имали. Жертвоприношенията на бикове не е нещо, което боговете са наредили на хората да направят, а самите хора са счели, че това трябва да се направи, такава им е била културата и тя формира и цялата им религия. Защо гърците са решили точно бикове да увиват, а не например хипопотами, също е въпрос на културни и географски особености. Архитектурата също не е нещо, измислено от религията. Народите, които развиват силна архитектура, не го правят благодарение на религията си, а точно обратното - религиозните им паметници са толкова изящни, благодарение на това, че хората преди това са развили архитектура. Защото гърците са правили с еднакво изящество не само храмовете си, но и обществените сгради - стадиони, амфитеатри, агора и т.н Дори и да не бяха никак религиозин, прекрасната архитектура пак щеше да остане, защото тя не зависи от религията. Просто в определени моменти от историята, културата на един народ намира почти изцяло израз, проявление в религията - и чрез религията тази култура се проявява. Това е култура, не наложена от религията, а обратното - религията налага, приема, пречупва вече съществуващата култура. Когато религията доминира, може да се случи единстевният начин културата да се прояви да е именно чрез религия. Но дори и да махнем религията, културата ще си остане - ще останат архитектурните образци, кухнята,езика и т.н

[КГ125]

Предполагах, че тази тема ще предизвика дискусии и недоволства, което е разбираемо. Твърдението, че религията е съхранила българския народ, съгласен съм, че не е смешно, но е неиздържано и некоректно. Все пак, факт е, българският народ се е съхранил. Но това е вторичен ефект или резултат от запазването на религията. Тъй като по специфични причини православието у нас се е разпространявало на говорим език, т.е на български, запазвайки православието, се запазва и езикът, а езикът е основен етнообразуващ фактор. Само че, това е вторичен резултат от съхраняването на религията. Религията не си е поставяла за цел да запази българското, а да съхрани хирстовата вяра, като покрай това се е съхранил и езикът ни, и всичко друго, свързано с него.

Безспорно през Средновековието е имало държави, етноси и тн. Но не е имало национални държави и държавата се се формирала, интегрирала около три основни неща - религия, съсловие и политическа власт. Подреждам ги по степени. Хората от едно съсловие и различни народи са били много по-близки от тези, които са от различни съсловия и един народ. А основен генератор на държавността е била религията. Разбира се, имало е и династически воини, за власт, за нови земи, но те бледнеят пред религиозните конфликти, тъй като именно религията интегрира и сплотява хората в общности през Средновековието.

Но оставам на мнението си, че религията отменя етническите различия. Хората са били етнически различни, но ако са християни, етносът няма никакво значение. Затова в Средновековието няма етнически конфликти. Може би формулировката, че религията стои над етноса не е посторена логически, но смисълът си остава. И това е написано в Евангелията - може да говорите различни езици, но има нещо по-висоо - христовата вяра, която заличава различията (етническите).

Относно Пайсий съм съгласен, че "не си изсмукал нищо от пръстите", затова и не съм написал подобно нещо. Идеята му е, че другите народи вече са се осъзнали, и е време и ние да го направим, времаната са други, и затова трябва да се позовем вече не на религията, а на миналото ни.

Но тоталното господство на религията в умовете на хората от Средновековието е повече от очевидна. Да, има текстове свързани с етноса и народа, като този, който цитирате, тъй като е имало и българска държава, и българи. Но те са несравнимо по-малко от тестовете на религиозна тематика.

А за етноцентричността и националния комплекс ще говоря в друга тема.

И аз предполагах, че така репликирана от мен поставена от теб тема ще предизвика недоволството

и несъгласието ти, което е разбирамо.

Религията си е поставяла за цел И да съхрани народната традиция, чрез съхраняване на павославието. Защо отделяш тези неща във време в което са били неотделими?

Религията господства в съзнанието на хората през Средновековието, но нима искаш да ми кажеш, че българите и унгарците са се смятали за един народ? Религията е една от традициите в обществото, има и език, обичаи, бит, елит и икономически специфики. Народите са си народи.

Етносът ИМА значение, вътре в една християнска общност, както и има по-малко значение, когато има колизия с друга религиозна общност. Ами когато имаме еднакъв етнос с различни религии?! Ересите например? Тогава на преден план излиза религизоното.

Въобще, накланяш махалото твърде много в едната посока и оттук могат да дойдат маса историческии грешки.

Редактирано 28, 2009 от КГ125

[alvassareiro]

И аз предполагах, че така репликирана от мен поставена от теб тема ще предизвика недоволството

и несъгласието ти, което е разбирамо.

Религията си е поставяла за цел И да съхрани народната традиция, чрез съхраняване на павославието. Защо отделяш тези неща във време в което са били неотделими?

Религията господства в съзнанието на хората през Средновековието, но нима искаш да ми кажеш, че българите и унгарците са се смятали за един народ? Религията е една от традициите в обществото, има и език, обичаи, бит, елит и икономически специфики. Народите са си народи.

Етносът ИМА значение, вътре в една християнска общност, както и има по-малко значение, когато има колизия с друга религиозна общност. Ами когато имаме еднакъв етнос с различни религии?! Ересите например? Тогава на преден план излиза религизоното.

Въобще, накланяш махалото твърде много в едната посока и оттук могат да дойдат маса историческии грешки.

Религията си е поставила за цел да съхрани народната традиция....По-скоро религията си е поставила за цел да съхрани самата себе си и догмите си. А народната традиция се е съхранила не благодарение, а въпреки религията, защото нашата народна традиция е много повече езическа и много по-малко християнска. Безспорно освен религия има и език, народ, икономика и тн. Просто в различните епохи са били водещи различни неща. както днес господства народа и нацията, но има и религия, така през Средновековието религията е госпосдствала, въпреки че е имало и народ , език и тн. На преден план изникват радзлични неща през различните епохи.

[КГ125]

Но защо предзадаваш противопоставяне на религията и народа с останалите му традиции?! Та те са едно в средновековната история. Особено в православния свят.

Редактирано 28, 2009 от КГ125

[alvassareiro]

Но защо предзадаваш противопоставяне на религията и народа с останалите му традиции?! Та те са едно в средновековната история. Особено в православния свят.

Противопоставяне не бих казал. Но религията се изменя от народа и се нагажда към културата му. Например православието на славянските народи е малко по-различно от това на Гърция и Етиопия, както и на Армения и Грузия. защото имат различни култури и те моделират самата религия. Предимно в приложен аспект, тъй като теоритично всичко е едно.

[КГ125]

Точно! Затова казвам, че народът възприема и трансформира всичко като част от културата си.