Кой е победил в сражението при Катасирти през 917 г.?

[К.ГЕРБОВ]

Трактовката, която Васил Златарски дава за обстановката след битката при Ахелой в 917 г. се приема безкритично вече осемдесет години. В том първи, част втора на „История на българската държава през средните векове”, издаден в далечната 1927 г., проф. Златарски е записал: „След поражението на византийците при Ахелой Симеон изпратил една част от армията си да преследва разбития неприятел, а сам се върнал в Преслав. Българската войска, без да срещне по пътя си някоя съпротива, бързо започнала да се приближава към Цариград. Византийските управници, като мислели, че Симеон сам идва към столицата, решили още веднъж да опитат силите си и да дадат последен отпор. Лъв Фока, който се бе спасил в боя при Ахелой, поискал отново да задържи българите и като събрал остатъците от армията си, заедно с други воеводи срещнал се с тях при с. Катасирти, близо до самия Цариград. В едно нощно сражение, почнато от българите, византийците били пак разбити и обърнати в бяг. В Катасиртския бой загинали последните военни сили на Византия, които тя можела още да извади против българите. Пътят към Цариград бил отворен. Обаче Симеон не потеглил за там, защото чакал изхода на сръбската война, която вървяла едновременно с движението на българската войска към Цариград”. (Златарски, История, т. І/2, изд. 1971, с. 382).

Преразказ на края на писаното от проф. Златарски виждаме на много места по-късно, та и до днес. Например в том втори на „История на България” (1981), след писаното за битката при Ахелой се казва: „Българските войски навлезли дълбоко в земите на империята , без да срещнат каквато и да било съпротива. При Катасирти, близо до столицата, Лъв Фока събрал остатъците от своята войска и решил да направи сетен опит, за да спре напредването на българите. В едно ненадейно нощно сражение обаче византийците отново претърпели поражение и пътят на българите към Цариград бил открит. Преди да настъпи към византийската столица Симеон решил да се справи със сърбите, които в навечерието на Ахелойската битка проявили враждебно отношение към България.” (с . 288-289).

Иван Божилов в своята книга „Цар Симеон Велики (893-927): Златният век на Средновековния България” (1983) ни казва същото, изменяйки малко словореда: „Край „тракийското село, така нареченото Катасирти” (по думите на Продължителя на Теофан), близо до самата столица, Лъв Фока успял да събере остатъците от своята армия и решил да направи опит да спре настъплението на българите. И този опит се оказал неуспешен. В едно изненадващо нощно сражение византийците били отново разгромени и пътят на българския цар към Константинопол бил открит.” (с. 126).

Божилов обаче не отива веднага към войната със сърбите, а уместно заключва, че Симеон направил крачка, която на пръв поглед изглеждала изненадваща: българските войски вместо да продължат към ромейската столица, се оттеглили и завърнали в България. Не намирайки някакво друго обяснение за станалото, Иван Божилов стига до извода, че българският цар трябва да е решил, че моментът за решителен щурм на Константинопол още не бил дошъл и по-належащо било той да се справи първо със сърбите.

Какво пишат днес по въпроса в интернет, всеки може сам да се запознае. Всички мнения, не, а категорични твърдения, са: при Катасирти в 917 г. победата била на българите.

Интересно е, че Васил Златарски, съставителите на История на България и Иван Божилов привеждат като източници за това, което са написали за Катасирти, едни и същи източници: Продължителят на Теофан (Theoph. Contin., p. 390, 15–21), Лъв Граматик (Leo Gramm., p. 296, 12–19), Продължителят на Георги Монах (Georg. Mon. Contin., p. 808, 15–22) и Кедрин-Скилица (Skyl.—Cedr., II, p. 288, 6–16). Златарски е отбелязал и Йоан Зонара (Zonaras, IV, p. 55, 22–27). Чели ли са ги обаче? И как стоят нещата според посочените средновековни историци, защото други сведения за Катасирти няма?

Няма кой знае какво удивително в това, но оригиналните текстове на гръцки език за случилото се при Катасирти, в хрониките на Продължителя на Теофан, Лъв Граматик и Продължителя на Георги Монах, които фигурират и в ГИБИ (съответно: ГИБИ V- с. 129, ГИБИ V - с. 162 и ГИБИ VІ - с. 144), са абсолютно еднакви! Преводите естествено малко се различават, затова да видим как е превода на най-ранния източник - Продължителя на Теофан. А той гласи: „Българите се възгордели от победата си (при Ахелой) и в похода си стигнали чак до столицата. Доместикът на схолите Лъв, етериархът Йоан и Николай, син на Дука, излезли против българите с многобройна войска в тракийското село, така нареченото Катасирти. През нощта българите неочаквано ги нападнали. Доместикът избягал, а Николай, синът на Дука и мнозина други заедно с него, били убити”. (ГИБИ V, Продължителят на Теофан, с. 129).

Както се вижда, в двата Продължителя на Теофан и на Георги Монах, и в Лъв Граматик, няма еднозначно определение кой е бил победител. Даже текстът изглежда недовършен. Началото - „българите се възгордели”, сякаш предполага по-нататък изложение в посока на „натриване на носа” на горделивците.

Цялата история вече е разказана от Кедрин-Скилица. Ето какво четем в посочените редове от Skyl.—Cedr., II, p. 288, 6–16, преведени в ГИБИ VІ, с. 250, така: „А Симеон, възгордян от победата и тържествуващ, вдигнал цялата войска и потеглил към столицата. Срещу него излезли пак доместикът Лъв Фока, хетериархъг Йоан и Николай, син на Константин Дука, с някои случайно събрани войници. На така нареченото място Катасирти те се срещнали с един отред българи, пратен да плячкосва, влезли в сражение с него и лесно го отблъснали. Но понеже отново връхлетяла друга незасегната част, те и срещу нея устояли лесно и храбро. Завързало се ожесточено сражение, което траяло дълго време, и българите били отблъснати, обаче паднал убит Дуковият син Николай, който се сражавал геройски и станал причина за победата на ромеите. Тези са събитията около тази война.”

Йоан Зонара, т. е. Zonaras, макар и взет в ГИБИ от друго съчинение, а не от посоченото от Златарски, пък казва следното: „А българинът Симеон, възгордян от победата, настъпил срещу Цариград. Противопоставил му се пак доместикът на схолите Фока. И след като било завързано сражение в Катасирти, варварите били победени”. (ГИБИ VІІ, с. 175-176).

Май последните две сведения обясняват защо Симеон след Катасирти не е настъпил към Цариград. Даже Кедрин-Скилица и Зонара твърдят, че Симеон лично е насочил българската армия към Цариград и е ръководил битката при Катасирти. Не е бил отворен пътят на Симеон към Цариград, както твърдят Златарски и неговите следовници. И за да подготви войската си по-добре, а и за да я задържи, Симеон я праща към Рашка, Елада и Тракия да пооплячкоса малко.

Допълнение от 2. 06. 2009 г.

В Хрониката на Йоан Скилица битката при Катасирти е илюстрирана с миниатюра л. 122 V. Атанас Божков я нарича „Византийците, предвождани от доместик Лъв Фока, отблъскват настъпващите българи при Катасирти”. (Атанас Божков. Миниатюри от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица. С., 1972, с. 87). По нататък в текста обаче професорът я назовава и като: „Победата на византийската армия, предвождана от Лъв Фока при Катасирти” (с. 148).



Тук е показан и текстът от хрониката Кедрин-Скилица с посочване на мястото, където е вмъкната въпросната миниатюра.

Редактирано Август 19, 2013 от ISTORIK

[resavsky]

Гербов къде виждаш твърдение че Симеон лично е участвал в битката.Скилица - Кедрин не споменава такова нещо.Касае се за дребно стълкновение между не особено големи отряди което по никакъв начин не може да се сравнява с титаничния сблъсък при Ахелой.През 917 г.Симеон вероятно не си е и помислял за поход срещу Цариград.Дори и ромеите да са успели да отбълснат някой български отряд / изпратен за плячка това е ясно отбелязано/това с нищо не е променило военностратегическата обстановка като българското надмощие се запзава категорично чак до 927 г.Това става причина за издигането пред 919 г. на Роман Лакапин чиято първа и основна задача си остава защита на столицата.

[resavsky]

Всъщност какъв би бил смисъла през 917 г. Симеон да настъпва към Цариград?Сам той е живял години в него и е познавал могъщите му стени.Дори и да приемем че Цариград може да бъде превзет без флот /какъвто Симеон няма през 917 г./ за това е необходима изключително сериозна обасдна техника.През 917 г.Симеон едва ли е разполагал с такава техника.Да не говорим че Сиемон е можел да се озове пред Цариград някъде в края на септември - началото на октомври и ако има намерение да обсажда могъщата крепост би трябвало да е провел съответанат подготовка.Да е осигурил изхранването на армията да е неутрализирал византийския гарнизон в Одрин и т.н.Поход към Цариград не е шега работа.Съвесм друг е въпросът за похода на Симеон към Елада и Пелопонес през 918 г.Целесъобразността на този поход е дълбоко съмнителна.мисля си че 918 г. е идеалния момент за решителен поход към Цариград - визанитийците още на се са отърсили от шока на катастрофата при Ахелой,има известни пораженски настроения в Цариград а българите биха имали цялата зима на 917 г. за подготовка.Но Сиемон предпочита да хвърли войските си на друго направелние ,византийците постепенно излизат от шока а властта е овладяна от Роман Лакапин който испява да мобилизира ресурсите на държавата.

[Galahad]

Ами Скилица-Кедрин и Зонора по принцип сбиват събитията и понякога се получават между неверни и смешни неща. В случая битката при Ахелой била резултат от виз. нашествие и Симеон не бил подготвен за поход срещу Цариград. Но от описанието на последващите събития и писмата на патр. Николай трудно може да се направи извод за някаква византийска победа. Може и виз. войски да са разбили някакъв плячкосващ отряд, но като цяло положението на Византия останало тежко.

Възможно е Скилица-Кедрин да е ползвал и друг източник. Но както спомена Ресавски Скилица-Кедрин започват с това, че се отправил лично Симеон, а после става дума за стълкновение с отделни части. За виз. армия пък по-ранните автори говорят, че била многобройна, а Скилица-Кедрин я определят като "случайно събрани". Тъй че дори Скилица-Кедрин да е разполагал с по-обширен източник, той може е посъкратил това-онова - т.е. през деня византийците да са разбили някои предни отряди на бълт. войска, които не са очаквали византийците са се прегрупират за съпротива, но вечерта българите да са разбили византийците. Скилица-Кедрин и Зонора пропускат също бягството на Лъв. Тъй че по-скоро по-късните автори са приели един съкратен вариант, в който са пропуснали най-неудобният момент.

[Frujin Assen]

Не схващам само защо командирите на една победила армия бягат или лежат мъртви. Обикновенно такава е съдбата на победените, не на победителите. А че византийските хронисти раздувате е повече от ясно. И така Симеон мислел да превземе Цариград, ама като видял могъщите му укрепеления и се уплашил.Това е все едно студент в София пета година да мисли че столицата е голяма колкото родното му село и всеки път като се връща в София да се учудва и изненадва че е по голяма.

[К.ГЕРБОВ]

Действително Кедрин не отбелязва конкретното участие на Симеон в битката при Катасирти и това е моя грешка. Но се създава такова впечатление, защото се казва, че Симеон тръгнал към Цариград, а не се отбелязва до къде е стигнал и кога се е върнал. Пък и в текста за битката при Катасирти се споменава за „незасегната част” извън отряда плячкосващи българи. Също и „ожесточено сражение, което траяло дълго време" предполага нещо повече от сблъсък с отряд българи.

Аз поставих въпроса за коректността на масово тиражираните сведения за победата на българите при Катасирти, при това с некоректното позоваване на извори, в които пише обратното. Иначе действително възниква и въпросът, защо се е отказал Симеон от нападение на Цариград още в 917 г. Но каквото и да се каже, трябва да се отчита и вероятната загуба от битката при Катасирти, която изглежда е била в по-голям мащаб от описвания.

[resavsky]

Симеон не се е отказвал от нападение на Цариград през 917 г. той просто не е планирал такова.Цялата подготовка на Симеон за тази кампания е била за генерално сражение а не за обсада на най-могъщата крепост на света.Често обвиняват Ханибал че след Кана не се е насочил към Рим.А Рим далеч не е Цариград / става въпрос като фортификация/.

[Frujin Assen]

Според мен лично целта на цар Симеон е била да стане византийски император. Преди да се появи Роман Лакапин той е вярвал че византийците притиснати до стената сами ще го повикат и няма да се налага да превзема Цариград. Плановете му за нещо подобно се появяват едва когато властта в Цариград се стабилизира. Много по важно от битката при Катасирти е вътрешното положение на империята. По това време има криза на властта и образно казано короната се търкаля на земята и чака някой да я вдигне. Цар Симеон се е надявал това да бъде той, но Лакапин просто го изпреварва.

[Aspandiat]

Много вярвате на тези византийски хронисти, повечето от които са били на държавна издръжка

[Galahad]

Много вярвате на тези византийски хронисти, повечето от които са били на държавна издръжка

Ами темата е подходяща да се каже, че това си е вековна традиция. Ватиканския препис на Манасий си е илюстрован бълг. превод, от който бълг. народ да си учи историята.

[К.ГЕРБОВ]

Първото си изложение допълних с миниатюра от хрониката на Йоан Скилица, посветена на битката при Катасирти.

[T.Jonchev]

В случая битката при Ахелой била резултат от виз. нашествие

Битката не е на българска територия, а на ромейска. За какво нашествие може да се говори?

Не знам защо в нашата наука намеренията се квалифицират като нашествия, а военните присъствия на чужда земя - като отбрани.

[Armand O'BOLG]

Мнението ми съвпада с това на Frujin Assen, но бих добавил и факта, че в Продължителя на Теофан струва ми се имаше описание на начина по който византийците "убиват" цар Симеон - допитват се до ясновидец, който препоръчва да обезгляват статуята на Българина на форума и в този миг и час техният възпитаник, който управлявал северната им съседка си отишъл от живите. Извинявам се за стила - можете да го обясните с мързела и деменцията, но смисълът е този, че в Константинопол и Адрианопол е имало доста отдавна една просименовата партия и като нищо, като стой та гледай, можехме да имаме един българин начело на обединената империя. Вече съвсем сериозно се замислям каква би била историята на света, ако този човек беше успял да го реализира и виждам много положители моменти!

Всъщност трябва да напрегна паметта си, защото някои от византийските хронистите от по-късни времена се връщат на спомена за битката при Катасирти и това, което ми беше направило впечатление е, че някои от обявените за убити византийци се оказваха живи!

[Aspandiat]

....в Константинопол и Адрианопол е имало доста отдавна една просименовата партия и като нищо, като стой та гледай, можехме да имаме един българин начело на обединената империя. Вече съвсем сериозно се замислям каква би била историята на света, ако този човек беше успял да го реализира и виждам много положители моменти!

Армандо, ти сериозно ли вярваш, че в Константинопол някога са щели да допуснат българин на византийския престол. Ами че толкова е красноречив фактът как само и само за да не стане Симеон регент на малолетния Константин VІІ, византийците обявяват за император Роман Лакапин, арменски селяндур от Източна Мала Азия, но с "византийски паспорт".

[Galahad]

Сведенията са достатъчно категорични, че Византия е нападнала България и това никой от виз. автори не го оспорва - нито в хрониките, нито в писмата. А и не ми е ясно на какво се основаваш като твърдиш, че битката при Ахелой е станала на ромейска територия, щом флота е трябвало да прехвърли виз. войска северно от Еркесията. Ако Еркесията е била ромейска, защо не са си минали направо. Ако е било по-удобно флота да ги превози на север, защо не ги е прехвърлил направо във Варна или дори при Дунава където са се съединят с печенегите, а ги е стоварил на юг от Балкана, та да може при минаването им по традиция да им спретнат една шеметна засада?

Битката не е на българска територия, а на ромейска. За какво нашествие може да се говори?

Не знам защо в нашата наука намеренията се квалифицират като нашествия, а военните присъствия на чужда земя - като отбрани.

Не знам дали не трябва даси пуснем отделна тема, защото иначе май трябва да го обяснявам при всяка тема. По време на ПБЦ ние наистина имаме граници с валове - ясно фиксирана и отбранявана територия. Но като цяло средновековието не се радва на точно фиксирани граници. Имаме крепости и където са крепостите, там и границата.

Самите армии не формират отбранителни линии по протежение на километри (както през ВСВ), а са движеща се компактна маса, който се движи за да се намърда на по-изгодна за себе си позиция. При едно такова маневриране е било напълно възможно всяка от армиите преди битката да се озове на чужда територия. Разбира се при сблъсъкът все трябва да са на една територия, тъй като много рядко се е случвало битка да стане на самата граница (поне откакто валовете, Хексамилиона и Анастасиевата стена не са били в употреба).

Тъй като всяка армия се опитвала да намери по-изгодна позиция в много случая е било по-удачно нападнатия (особенно ако не е имал достатъчно време да си събере армията) да избърза и да нападне противника на негова територия, когато хем е по-спокоен, че си е на своя земя, хем не очаква отбраняващите да са успели да стигнат толкова далеч. Разбира се в такива случаи отбраняващите се е трябвало или да не събират цялата армия или да я изоставят по трасето - както напр. Иван Асен за битката при Клокотница. Или пък за Тервел има схващане, че като помагал на Юстиниан изоставил при Балкана пехотата и се явил само с конницата пред Цариград - е, той вече не е бил в отбрана, но пък една такава изненада дава по-големи шансове за успех (иначе като стигнел с пехотата, можело привържениците на Юстиниан в Цариград да бъдели екзекутирани или поне прогонени от града).

Аз поне не виждам нищо добро в идеята нападнатия да знае, че го нападат, да си е събрал армията, но да чака непременно да навлязат в негова земя и да започнат да я опустошават.

_________________________

[T.Jonchev]

Мисля, че е твърде ясно.

Ромейският лагер е бил пред стените на Анхиало, в чието пристанище е дебаркирала част от армията, преди Роман Лакапин да отплува на север, за да превози печенежките съюзници. Т.е. Анхиало е ромейски град.

След поражението успелите да се спасят ромеи, начело с Лъв Фока, намират убежище в Месемврия. Следователно и Месемврия е имперски град. Полето между тези два ромейски града естествено е също ромейско владение - няма как да е друго, защото там няма нито български валове, нито перманентно стоящи български войски. Който владее двата града, държи и полето (то е ок.двадесетина километра, ако не се лъжа)

Поради това написах, че битката се е състояла не на българска, а на ромейска територия.

"в много случая е било по-удачно нападнатия (особенно ако не е имал достатъчно време да си събере армията) да избърза и да нападне противника на негова територия, когато хем е по-спокоен, че си е на своя земя, хем не очаква отбраняващите да са успели да стигнат толкова далеч."

Напълно се съгласявам с това и точно него имах предвид: Симеон е избързал да нападне противника на ромейска земя. Точно каквото е направил и Тервел в 708г. на същото място.

Просто обърнах внимание на двойния ни стандарт: ромеите се канят да нахлуят (но не са нахлули) - наричаме ги агресори; Симеон практически нахлува на ромейска територия - но твърдим, че е в отбрана. И тук работата не е толкова до конкретния случай, а по-скоро до квалификациите спрямо "наши" и "чужди" в българската медиевистика.

[Galahad]

Ами там е работата, че по времето на Борис І, а и въобще по време на ПБЦ южната ни граница трайно се свързва с Дебелт - там е и Еркесията и един от печатите на Борис е намерен там.

Ромейският лагер е бил пред стените на Анхиало, в чието пристанище е дебаркирала част от армията, преди Роман Лакапин да отплува на север, за да превози печенежките съюзници. Т.е. Анхиало е ромейски град.

Ако смятаме така ще излезе, че Ахелой е било бълг. село защото там е била бълг. войска. Когато една армия напада, тя завзема крепости. Все пак не може да остави крупни вражи сили в тила си. особенно пък както в случая, когато разбитата армия е претърпяла и огромни загуби - ако пътя й беше отрязан и от бълг. войски сечта щеше да е още по-голяма. В случая имаме голяма армия с флот и две полуостровни крепости - никакъв проблем. Излишно е да припомням, че Юстиниан, дето е имал макар и разбита армия предпочита да изотави крепостта, а не да я брани.

Иначе си признаваме и нападенията - така се описват да речем действията на Крум преди похода на Никифор или пък на Асен и Петър. По-скоро в подобни случаи особеност е използването на понятията "завладял" и "поробил" от една страна и от друга "освободил" и "присъединил".

[Armand O'BOLG]

Армандо, ти сериозно ли вярваш, че в Константинопол някога са щели да допуснат българин на византийския престол. Ами че толкова е красноречив фактът как само и само за да не стане Симеон регент на малолетния Константин VІІ, византийците обявяват за император Роман Лакапин, арменски селяндур от Източна Мала Азия, но с "византийски паспорт".

Аз вече зададох този въпрос на Йончев, но щом искате ще го повторя - вие си изграждате някаква толкова странна представа за историята, че никакво чуждо, различно мнение не може да я промени! Роман Лакапин бил селяндур?! А Василий Македонец - вероятно е потомствен аристократ? А Никифор Фока не е арменец. А Йоан Цимисхий не е арменец! Не зная изобщо давате ли си сметка какви ги разтягате! Цар Симеон и който и да е българин след покръстването има 100 - не, 1000 пъти повече шансове от един арменец, пък бил той и аристократ, да седне на византийския престол. Бъркаш и по отношение на нормалната хронология на събитията - Роман Лакапин не изпреварва претенциите на цар Симеон, а "нормално" си узурпира властта, след като цар Симеон демонстрира отказ от пълни права. Може пък да не знаел какво точно иска. Или както всичко в историята искате да направите дадена личност константна - от рождение се е готвил за византийски император?

[T.Jonchev]

Ако смятаме така ще излезе, че Ахелой е било бълг. село защото там е била бълг. войска. Когато една армия напада, тя завзема крепости. Все пак не може да остави крупни вражи сили в тила си. особенно пък както в случая, когато разбитата армия е претърпяла и огромни загуби - ако пътя й беше отрязан и от бълг. войски сечта щеше да е още по-голяма. В случая имаме голяма армия с флот и две полуостровни крепости - никакъв проблем. Излишно е да припомням, че Юстиниан, дето е имал макар и разбита армия предпочита да изотави крепостта, а не да я брани.

Само че няма данни нито византийската флота и армия през 917г. да са превземали Анхиало, нито пък градът да е бил или станал български преди тази година.

Иначе си признаваме и нападенията - така се описват да речем действията на Крум преди похода на Никифор или пък на Асен и Петър. По-скоро в подобни случаи особеност е използването на понятията "завладял" и "поробил" от една страна и от друга "освободил" и "присъединил".

Да, в това отношение си прав.

[resavsky]

Йончев е напълно прав през лятото на 917 г. Анхиало и Месемврия са си под контрола на византийците.Съответно и полето на Анхиало където се разиграва битката.Българите контролират старопланиниските проходи.

[Galahad]

Ами в написаното под ръководството на царстващия по време на събитията, за които говорим КОНСТАНТИН VІІ продължение на Теофановата хроника се казва, че при Борис І границата е минавала при Седара (Зап. Странджа), като при покръстването и тази земя му била дадена. И тъй като Странджа е южно от Ахелой, а нямаме други войни с Византия при Борис, а Симеон пък печели другите, то не е ясно как може Анхиало и Месемврия да са се озовали в ромейски ръце, освен ако не са завзети преди битката при Ахелой.

[Aspandiat]

Ами Анхиало и Месемврия са си били византийски още от поражението на Телец, нанесено му от Константин V. По отношение на притежанието на тия два града ромеите са били винаги твърде чувствителни. Крум завзема Месемврия, вярно, но ако Омуртаг не връща града, със сигурност е трябвало да бъде отстъпен от българите по договора от 864 г. Така че напълно нормално е през 917 г. Анхиало и Месемврия да са били ромейски, ако и хинтерландът им да е бил български. Спомнете си и от 70-те години на ХІІІ век чак до 70-те години на ХІV век двата града + Агатополис (Ахтопол) са били ябълка на раздора между България и Византия.