култура и престъпност

[alvassareiro]

Предполагам, че тази тема няма да породи толкова полемики, както предишните, най-малкото защото става въпрос за нещо, доста сериозно, като престъпността, но все пак не толкова политизирано и субективизирано, като историята. Основната ми теза е, че в своята същност престъпността е едно културно явление, т.е зависеща, пораждаща се и регулираща се предимно от културни фактори. Днес като основна причина за престъпността се изтъква бедността. Отново едно дълбоко погрешно твърдение. Престъпността зависи преди всичко от културата на един народ, не толкова от икономическата ситуация. Тук имам предвид насилствената престъпност – грабежи, кражби, изнасилвания, не толкова корупцията, която също е културно явление, само че зависи от повече фактори. Нека да видим как е по света. Трудно бихме могли да си обясним, защо в богати държави, като Франция, САЩ, Швеция нивата на престъпност са доста по-високи отколкото в бедни, като Пакистан, Бангладеш, Египет. Всъщност, в държава като Пакистан неща като грабежи, изнасилвания са нещо почти непознато. Грешат тези, които приписват това на исляма. Подобно е положението и в Украйна, Беларус, Литва и тн. Излиза, че някои бедни държави имат по-ниски нива на престъпност от някои богати. Разбира се тази зависимост не бива да се абсолютизира. В същото време в държави като Япония, Ю.Корея, Тайван, Лаос и др. изнасилванията и грабежите също са нещо почти непознато. Най-високи нива на престъпност имат страните от Латинска Америка, както и черна Африка. Тази особеност се проявява и когато става въпрос за имигранти. В Лондон например най-много изнасилвания се регистират от нигерийци, ганайци, латиноамериканци, но не и сред пакистанците и арабите. Да си припомним какво става в САЩ, където почти всяка седмица някой студент грабва пушка и открив стрелба в университета. Това явление го има само там, може би също и в Финландия, но не е регистирано в никоя друга страна в света. Либералният режим за притежание на оръжие не може да го обясни, защото такъв режим има също и в Сирия, но там никой не стреля в университета. От всичките тези примери се налага заключението, че престъпността зависи преди всичко от културата на народа, и не толкова от бедността и ли нещо друго.

Основният въпрос тук е каква е тази култура, която стимулира насилието, и каква е тази, която го притъпява. Не бих говорил за култури на насилието на такива на ненасилието, защото на битово, индивидуално ниво всяка култура има белези на агресия. Но на национално ниво някои култури обуславят повече престъпност от други или формират предпочитания към един или друг престъпност. Давам за пример България. При нас проблемът не са изнасилванията, грабежите и обирите, тъй като по насилствена престъпност странат ни е на едно от последните места в света. Проблемът е при нас е корупцията, която пък в Швеция я нама. Но там изнасилванията са в пъти повече. Та за каква култура точно говорим. Става въпрос за следното. Едно от културните измерения, открити през 70-те от Х. Хофстеде, е самоудовлетворяването и самоподтискането. Има едни култури, при който индивидът задоволява всичките си желания и пориви на момента. Това от една страна е стремежът към веселие, почика, развлечение, пазаруване. Там не стестяват. Но ако не можеш да си купиш нещо, защото си беден, а тези култури са предимно бедни, го крадеш. Ако ти се прави секс и не стане по нормален начин, ще изнасилиш. Причина за всичко това е, че в тези култури желанията не се подтискат, а се задоволяват на момента. Защо е така и откога не се знае. Такива култури са тези на Латинска Америка, екваториална Африка и Скандинавските страни. Безспорно това са едни от най, да не кажа най-веселите и шумни народи, но и с най-голяма насилстевна престъпност поради механизмите, които изтъкнах по-горе. Те са и най-щастливите народи на света според тях самите. Това важи и за Швеция и Норвегия, най-щастливите европейци. Но там сексуалите контакти и изнасилванията също са повече. Повече са и самоубийствата, но не защото климатът бил негостоприемен, а обратното – шведите имат култура на удовлетворяване на всички желания на момента. Такова желание е и това за самоубийство. Всеки се чувства нещастен в определен момент. Но дали ще се самоубиеш или не зависи от това дали подтискаш това желание, или го удовлетворяваш, което правиш и със всички други желания.

Друг тип култури са тези, които подтискат желанията си, не ги удовлетворяват. Защо го правят също не се знае. Но това води до високи нива на нещатие – като най-нещастни народи в европа се определят гърците и португалците, и това не зависи изобщо от националното богатство, тъй като най-щастливи в света са нигерийците. Но себеподтискане води и до нещо друго – ниски нива на насилствена престъпност. Безспорно изнасилванията в Гърция са в пъти по-малко, отколкото в Швеция и затова православието няма никакъв принос. Подобно е положението и в Португалия. В последната престъпността е по-висока само сред чернокожите имигранти. Така стоят нещата и в Източна Азия и арабските страни. Просто те имат култура на подтискане на чувствата, желанията и емоциите. Подтискаш стремежа към веселие, към покупки – затова във всички споменати страни особено се цени пестеливостта, но не и в Куба или Бразилия – но подтискаш и сексуалния си нагони желанието да притежаваш нещо, което не можеш да купиш.

По отношение на престъпността, религията не влияе абсолютно по никакъв начин. Ако някой твърди, че тя ограничава престъпленията, сериозно греши. Фататично религиозните бразилци и венесуелци не са се освободили от високата си престъпност въпреки религиозността си, но нерелигиозните японци и корейци могат да се похвалят с това. От всичко казано дотук искам да заключа, че насилствената престъппост е преди всичко културен феномен, зависи от културните особености на даден народ, и не толкова от бедността или нещо друго.

[КГ125]

Така е, престъпността е несъмнен културен, а и етнопсихологически феномен. При това сложен и неслучайно изложението по-горе е така пъстро и наситено. И наистина не е пряко свързана с бедността, а с интегритета на обществото.