травмата на националноцентризма

[alvassareiro]

Народността им означава много, което не им пречи да са част от по-голямото. Защо на Битолския надпис пише "българин родом"?

Интересно е

Има и много други подобни надписи - на Мадарския конник например. Идеята на всички тези теми е да покаже, че въпреки съществуването на етноси и народи през Средновековието, те не са имали това значение, което имат днес и цялото общество и държави са се въртяли и сплотявали около религията. Просто доказателство за това е, че паметницитие, на които пише християнин, божи раб и т.н са в пъти повече от тези, на които по някакви специфични причини пише българин. Явно човекът си е имал някаква причина да го напише, но на обществено ниво българската принадлежност не е сплотявала страната така, както религията.

[neistorik]

Народността не може да се отрече. Наистина много от средновековните държави са по "национални" от други. Но народността трябва да е обект на количествени анализи. Факт е че народността оказва съществено влияние върху развитието на империите. Византия само за 2 века се елинизира. България се славянизира, т.е господстващ става славянският език. Народността е може би най-силния носител на културата. Византийската култура е силно повлиана от елинистичните традиции, които се изразяват и в различията в християнството между Константинопол и Рим. Елинистичната традиция, води до демократизация на източното православие.

[alvassareiro]

Народността не може да се отрече. Наистина много от средновековните държави са по "национални" от други. Но народността трябва да е обект на количествени анализи. Факт е че народността оказва съществено влияние върху развитието на империите. Византия само за 2 века се елинизира. България се славянизира, т.е господстващ става славянският език. Народността е може би най-силния носител на културата. Византийската култура е силно повлиана от елинистичните традиции, които се изразяват и в различията в християнството между Константинопол и Рим. Елинистичната традиция, води до демократизация на източното православие.

Народността не се отрича, само се надценява ролята й през Средновековието. Неприемливо от научна гледна точка е да се говори за национални държави през Средновековието, няма и примери за такива. Наистина, след идването на Ираклионите през 614 Византия бързо се елинизира, но знаеш ли защо? Не защото императорът е грък, а защото гръцкият е официалният език на християнската църква. Тази елинизация всъщност не е израз на етнизирането на империята, а е функция на неговото теократизиране. Положението в България е абсолютно същото. Славянският език става официален САМО защото е език на църквата. Но той не е официален между 681-865. Приемането на езика тук отново е наложено от религиозни, не от етнически причини. Различията в християнството са една много дълга тема. Ето два прекрасни примера как религията участва в етногенезата като налага език.

[КГ125]

Народността не може да се отрече. Наистина много от средновековните държави са по "национални" от други. Но народността трябва да е обект на количествени анализи.

Точно! И именно при тези анализи тезата, формулирана от alvassareiro според мен твърде много подценява ролята на народността в средновековието (и оттук критиката към съвременната история). Народностите са тази база, над която се надграждат религия, феодална система, империя, и пр. "висши" институции. Особено по оношение на "по-националните" средновековни държави.

[alvassareiro]

Точно! И именно при тези анализи тезата, формулирана от alvassareiro според мен твърде много подценява ролята на народността в средновековието (и оттук критиката към съвременната история). Народностите са тази база, над която се надграждат религия, феодална система, империя, и пр. "висши" институции. Особено по оношение на "по-националните" средновековни държави.

Ролята на народността през средновековието трябва да бъде обективно анализирана, защото сега се счита, че тя е водещата, което е невярно. Народът, както казах много пъти, се нарежда едва след религията и съсловието през онзи период. Хора от различни етноси, но еднакви по съсловие са били по-близки отколкото един испанец-аристократ и селянин. Народността безспорно е носител на културата, тъй като хората са носители на тази култура, без значение дали говорим за един индивид, група или общество. Но средновековното общество е било подредено по различен начин от сега и просто народността не е била водеща, не е била толкова важна, както религията.

[КГ125]

Народността не се отрича, само се надценява ролята й през Средновековието. Неприемливо от научна гледна точка е да се говори за национални държави през Средновековието, няма и примери за такива. Наистина, след идването на Ираклионите през 614 Византия бързо се елинизира, но знаеш ли защо? Не защото императорът е грък, а защото гръцкият е официалният език на християнската църква. Тази елинизация всъщност не е израз на етнизирането на империята, а е функция на неговото теократизиране. Положението в България е абсолютно същото. Славянският език става официален САМО защото е език на църквата. Но той не е официален между 681-865. Приемането на езика тук отново е наложено от религиозни, не от етнически причини. Различията в християнството са една много дълга тема. Ето два прекрасни примера как религията участва в етногенезата като налага език.

Да, но тези езици идват отнякъде, те не падат от небето! Би било фатална грешка да се отрича или принизява ролята на народността в историята. Това, че някакъв език е станал официален или не не е същественото - същественото е, че тези езици са езици на народности!

Особено пък в тези държави, където имперската идея не е застъпена и имаме повече или по-малко една доминираща народност.

Изобщо, диалектиката на процесите и динамиката в историята на народностите не може да ни води до извод за отричане на степента на ролята им в съответния средновековен период.

Просто наистина трябва да се отчете, че историята не е САМО история на народите, а и на много по-сложни и преплетени с тях институции.

[alvassareiro]

Да, но тези езици идват отнякъде, те не падат от небето! Би било фатална грешка да се отрича или принизява ролята на народността в историята. Това, че някакъв език е станал официален или не не е същественото - същественото е, че тези езици са езици на народности!

Особено пък в тези държави, където имперската идея не е застъпена и имаме повече или по-малко една доминираща народност.

Изобщо, диалектиката на процесите и динамиката в историята на народностите не може да ни води до извод за отричане на степента на ролята им в съответния средновековен период.

Просто наистина трябва да се отчете, че историята не е САМО история на народите, а и на много по-сложни и преплетени с тях институции.

Именно етносът налага езика си на религията. И после тази религия става изходна точка за всички процеси, не етносът. Религията, веднъж формирана или модифицирана под влияние на етноса и езика, се налага като водещ и автономен мотив през Средновековието. Нещо, което очевидно не е така днес. Ако хората тогава изхождаха главно и единствено от етническата си, а не от религиозната принадлежност, защо императорите сирийци или арменци не налагат арамейски или арменски за език на Византия. Етническата принадлежност става подчинена на религиозната.

как е било през Римската империя е още по-сложен въпрос. Но и там очевидно етническата принадлежност не е фундамент. Когато хората стават римски граждани, етническите различия между тях изчезват. Изчезват и войните между тях, затова се говори за pax romana - римски свят, букв. римски мир.

[alvassareiro]

Именно етносът налага езика си на религията. И после тази религия става изходна точка за всички процеси, не етносът. Религията, веднъж формирана или модифицирана под влияние на етноса и езика, се налага като водещ и автономен мотив през Средновековието. Нещо, което очевидно не е така днес. Ако хората тогава изхождаха главно и единствено от етническата си, а не от религиозната принадлежност, защо императорите сирийци или арменци не налагат арамейски или арменски за език на Византия. Етническата принадлежност става подчинена на религиозната.

как е било през Римската империя е още по-сложен въпрос. Но и там очевидно етническата принадлежност не е фундамент. Когато хората стават римски граждани, етническите различия между тях изчезват. Изчезват и войните между тях, затова се говори за pax romana - римски свят, букв. римски мир.

Трябва да призная, че наистина теологичното християнство си поставя за цел да заличи, замести, анулира етносите. Но при неговото профанизиране, т.е свеждането му до народа етническата принадлежност се проявява именно заради факта, че православието се предава на етническия език. Сякаш този процес не се проявява при католическата църква. Затова да говорим за етнос и народ през Средновековето е резонно. Да има народи и етноси. Но не те са водещи при вземането на полоточески решения обаче. Водеща е религията. Ако поставим етноса като основен мотив през Средновековието изпадаме в една друга крайност и оттук произлизат манипулациите, отклоненията на историческите факти, които съм изброил в точки 1-6 на темата етноцентричност. Ето до какво води етноцентичността приложена към Средновековието.

[neistorik]

Темата наистина е за националноцентризма. Симеон наистина разширява българската територия, но дали е бил в състояние да я запълни с "народност" и български етнос. Мисля че не напразно се обявава за цар на българи и гърци. Може би традицията не е позволявала да бъдат изброени всички други народности които са под негова власт. Религията в случая е обединяващия елемент. Да не забравяме че Симеон е първия образован български владетел. Но това е друга тема - за зависимостта между нивото на образованост и следите които оставя в историята един цар/император/. Въпроса е до каква степен новоприсъединените територии се "национализират". Има ли изобщо някаква връзка между присъединетата територия и народността / националността /. Това е най силно изразено при големите империи. Какво обединява Визатия при Юстиниан, когато владее цялото средиземноморие.

[alvassareiro]

Темата наистина е за националноцентризма. Симеон наистина разширява българската територия, но дали е бил в състояние да я запълни с "народност" и български етнос. Мисля че не напразно се обявава за цар на българи и гърци. Може би традицията не е позволявала да бъдат изброени всички други народности които са под негова власт. Религията в случая е обединяващия елемент. Да не забравяме че Симеон е първия образован български владетел. Но това е друга тема - за зависимостта между нивото на образованост и следите които оставя в историята един цар/император/. Въпроса е до каква степен новоприсъединените територии се "национализират". Има ли изобщо някаква връзка между присъединетата територия и народността / националността /. Това е най силно изразено при големите империи. Какво обединява Визатия при Юстиниан, когато владее цялото средиземноморие.

По времето на Юстиниан, и след него до идването на турците, Византия е обедидена от едно нещо - православието. Не случайно е теократична и универсална империя - копие на небесния рай. И затова се налага и езикът на църквата, а не на етноса, като официален.

[alvassareiro]

По времето на Юстиниан, и след него до идването на турците, Византия е обедидена от едно нещо - православието. Не случайно е теократична и универсална империя - копие на небесния рай. И затова се налага и езикът на църквата, а не на етноса, като официален.

И да не забравяме разбира се, за какъв етнос и национална държава говорим, след като държавата ни се създава от сюз на прабългари и десетки славянски племена. Кой е етносът на тази държава? прабългари, славяни и така до 51, колкото са етносите в ПБД и ВБД. Те имат основание да се нарекат българи едва след приемането на християнството.

[neistorik]

И да не забравяме разбира се, за какъв етнос и национална държава говорим, след като държавата ни се създава от сюз на прабългари и десетки славянски племена. Кой е етносът на тази държава? прабългари, славяни и така до 51, колкото са етносите в ПБД и ВБД. Те имат основание да се нарекат българи едва след приемането на християнството.

Но дори и самото християнство е един сложен процес на трасформация на обществото. На Византия са и нужни столетия за да наложи християнството и да скъса с езическите вярвания и обичаи. Доказателство са десетките закони които регулират религията и наказват езичеството. Но в българия дори няма такава регулация. При ниска степен на развитие и липса на образователни институции въвеждането на една нова релия изключително трудно. Не напразно едно от първите неща които прави патриарх Фотий е да преведе каноничното законодателство на славянски.

Този факт, извън темата, говори за много неща. Първо - преводи от гръцки на славянски са се правели не само в българската държава, но и в самият Константинопол. Второ-Това е първото писано законодателство по българските земи Трето - въвеждането на християнството е политически акт на Византийската империя.

[alvassareiro]

Но дори и самото християнство е един сложен процес на трасформация на обществото. На Византия са и нужни столетия за да наложи християнството и да скъса с езическите вярвания и обичаи. Доказателство са десетките закони които регулират религията и наказват езичеството. Но в българия дори няма такава регулация. При ниска степен на развитие и липса на образователни институции въвеждането на една нова релия изключително трудно. Не напразно едно от първите неща които прави патриарх Фотий е да преведе каноничното законодателство на славянски.

Този факт, извън темата, говори за много неща. Първо - преводи от гръцки на славянски са се правели не само в българската държава, но и в самият Константинопол. Второ-Това е първото писано законодателство по българските земи Трето - въвеждането на християнството е политически акт на Византийската империя.

При въвеждането на християнството няма нищо абсолютно нищо политическо. Идеята на тези постове е именно такава - политиката е важна сега, но през 9 век век християнството е въвеждано заради самото него и в името на него. Тук за дипломатически или политически ходове и дума не може да става. Изпускаш един много важен момент. За да приемат християнството, на хората не са нужни институции или закони. Това е един естествен ход, както в Римската империя много преди легализирането му мнозинството хора вече са били християни. Но действително как точно българите са приели християнството на битово ниво, това въобще не е изяснено от историята, която е заета само да ни описва героичните битки на Симеон. Самото християнство не трансформира радикално обществото. Точно обратното - обществото с културата си трансформира културните си ценности и така се появява християнството, което е само резултат от културните промени. конкретният въпрос как точно сме приели тази религия не е изяснен, както и защо. Неловки са опитите това да се обяснява с политиката от някои медийно известни историци.

Очевидно славянската писменост не е плод на усилията на българската държава. Идеята за съставяне на славянска азбука както знаем принадлежи на Византия, за да покръсти славяните в Моравия, където вече папата е пратил свои епископи. Нормално е първо в Константинопол да има преводи, все пак това си е византийска инициатива - към момента на нейното зараждане като идея. Нашият принос е в приемането й.

[alvassareiro]

При въвеждането на християнството няма нищо абсолютно нищо политическо. Идеята на тези постове е именно такава - политиката е важна сега, но през 9 век век християнството е въвеждано заради самото него и в името на него. Тук за дипломатически или политически ходове и дума не може да става. Изпускаш един много важен момент. За да приемат християнството, на хората не са нужни институции или закони. Това е един естествен ход, както в Римската империя много преди легализирането му мнозинството хора вече са били християни. Но действително как точно българите са приели християнството на битово ниво, това въобще не е изяснено от историята, която е заета само да ни описва героичните битки на Симеон. Самото християнство не трансформира радикално обществото. Точно обратното - обществото с културата си трансформира културните си ценности и така се появява християнството, което е само резултат от културните промени. конкретният въпрос как точно сме приели тази религия не е изяснен, както и защо. Неловки са опитите това да се обяснява с политиката от някои медийно известни историци.

Очевидно славянската писменост не е плод на усилията на българската държава. Идеята за съставяне на славянска азбука както знаем принадлежи на Византия, за да покръсти славяните в Моравия, където вече папата е пратил свои епископи. Нормално е първо в Константинопол да има преводи, все пак това си е византийска инициатива - към момента на нейното зараждане като идея. Нашият принос е в приемането й.

Тук искам да споделя и още нещо. Знаем, че Византия е била теократична империя, т.е не етническата, а религиозната принадлежност те прави византиец. Православната вяра автоматичто те прави жител на империята и те изравнява със всички, независимо от какъв етнос си. Затова говорим за универсалната империя - това е глобализмът на християнстмвото, църквата стои над държавите и над етносите. Както има един Бог на небето и едно божие царство, така има един цар на земята и едно земно царство - Василия Румикон, т.нар през 19 век Византия. Този универсализъм се отнася за всички, дори за тези, извън границите на Византия, защото самата религия е наднационална. Така например всички царе, вкл. българският, руският и тн. се възприемат като синове на византийския император, той е бащата на всички християни и оглавява християнското човечество, т.нар кристиянитас. В отзи контекст придобива ново значение фактът, че Симеон се е обявил за император на българи и ромеи - това не означава, че е превзел Византия и край, ясно е че не я е превзел, не е влязал и в столицата й. Симеон иска титлата на византийския император, за да бъде той универсалният монарх, за да бъде той главата на универсалната империя и другите царе да са негови синове, т.е центърът на християнската вяра да бъде България, не Византия. Всичко това са все религиозни, не импрески мотиви и сериозно трябва да перосмислим старата си история през призмата на православието, а не на етносите.

така, обединени от религията, хората са били преди всичко членове на християнското човечество, и чак след това българи или гърци. В самата Византия православната вяра не те правила грък, както твърди гръцката идеология на Адонис Корайс през 19 век, а те прави член на християнското човечество, независимо дали си славянин, рус, българин. Над всичко това стои универсалната християнска държава, чийто василевс има наднационална власт по силата на християнството. Както хората са го приели от Христос, така и другите държави приемат православието от византийския император, божия наместник на земята, царят на християнското човечество. Той не е само император на Византия, а на целия православен свят, затова се говори за вселенски патриарх, не за византийски. Тази доктрина не се нрави много на владетелите на България и Русия по-късно, и те се стремят да станат именно владетели на универсалната държава. Не съм в състояние да докажа тезата, че войните между България и Византия са именно за това, да се отмъкне на василевса титлата вселенски владетел на христоянското човечество, защото това е работа на професионални историци. Но натам тръгват мислите ми и само лекичко го загатвам....За какви етноси и нации говорим...

[КГ125]

Очевидно славянската писменост не е плод на усилията на българската държава. Идеята за съставяне на славянска азбука както знаем принадлежи на Византия, за да покръсти славяните в Моравия, където вече папата е пратил свои епископи. Нормално е първо в Константинопол да има преводи, все пак това си е византийска инициатива - към момента на нейното зараждане като идея. Нашият принос е в приемането й.

Което приемане е извършено с цел да?

И то съответно с такава мащабна държавна кампания, с откриване на училища у пр.и пр.

Не може и да се каже, че във въвеждането на християнството няма нищо политическо. Константин го прави точно от политически съображения, Борис го приема от такива, Фотий му помага от такива именно. Защото политика и идеология са така вплетени, особено в онези времена, че според мен ние ги отличаваме само за целите на доктрината, но те вървят в реалността ръка за ръка.

Та нали с религията се разпространява влиянието на съответната империя, а това е политика.

И изобщо - всичко казано по темата не може да обоснове намаляване на ролята на народността като исторически субект; особено в по-малките, не-имперски държави.

Да не надценяваме нещата. Дори при развитието на национализма от 19 век пак нямаме чисти етнически държави, нямаме и институции от такъв тип и през средновековието. Но народности имаме, и то много, много живи и пълноценни.

Разбира се, че в империите, особено във византийската (а западна Европа не е за приказване от сложност на институциите), народностите са много и са обединени в империя. Но си остават арменци, българи след 1018, исаври и какви ли още не... Народностите не са погълнати, а обединени.

(ОТ: Интересно, Византия нация ли е? ?)

Гръцкият е приет в империята на мястото на латинския. И двата обаче са имперски езици, обединяващи етносите. единият е езикът на силният завоевателен етнос, създал империята, а другият е символ на древната култура... (Макар, че е станал език на империята чак 200 г. след основаването на Константинопол, дали не защото наоколо е било пълно с гърци??? )

BTW:

Ако терминът етноцентризъм е ясен, кой и кога въведе термина "националноцентризъм"????

Редактирано Март 6, 2009 от КГ125

[alvassareiro]

Което приемане е извършено с цел да?

И то съответно с такава мащабна държавна кампания, с откриване на училища у пр.и пр.

Не може и да се каже, че във въвеждането на християнството няма нищо политическо. Константин го прави точно от политически съображения, Борис го приема от такива, Фотий му помага от такива именно. Защото политика и идеология са така вплетени, особено в онези времена, че според мен ние ги отличаваме само за целите на доктрината, но те вървят в реалността ръка за ръка.

Та нали с религията се разпространява влиянието на съответната империя, а това е политика.

И изобщо - всичко казано по темата не може да обоснове намаляване на ролята на народността като исторически субект; особено в по-малките, не-имперски държави.

Да не надценяваме нещата. Дори при развитието на национализма от 19 век пак нямаме чисти етнически държави, нямаме и институции от такъв тип и през средновековието. Но народности имаме, и то много, много живи и пълноценни.

Разбира се, че в империите, особено във византийската (а западна Европа не е за приказване от сложност на институциите), народностите са много и са обединени в империя. Но си остават арменци, българи след 1018, исаври и какви ли още не... Народностите не са погълнати, а обединени.

(ОТ: Интересно, Византия нация ли е? ?)

Гръцкият е приет в империята на мястото на латинския. И двата обаче са имперски езици, обединяващи етносите. единият е езикът на силният завоевателен етнос, създал империята, а другият е символ на древната култура... (Макар, че е станал език на империята чак 200 г. след основаването на Константинопол, дали не защото наоколо е било пълно с гърци??? )

BTW:

Ако терминът етноцентризъм е ясен, кой и кога въведе термина "националноцентризъм"????

Защо точно Борис приема християнството не е ясно. За всеки случай това не е дипломатически или политически ход. Навярно го приема заради самото християнство и идеите му. Всичко е сложно вплетено наистина, но винаги нещо е водещо. Днес водещ е етносът и нацията, а религията е само техен инструмент. В средновековието не е така. Византия иска да покръсти славяните за да се увеличи влиянието на самата религия, и оттук може би има политически мотив, който ОБАЧЕ е подчинен на религията. Защото политиката е била винаги насочена към религията. Гръцкият става официален едва след като се утвърждава като език на църквата безспорно защото преобладават гърците. Така е и у нас - славянският се налага защото е езикът на църквата. Основен мотив, който осмисля политиката през Средновековетие е религията, така както днес такъв е етносът и нацията. През тази призма трябва да мислим за онзи период. Да, има етноси и тогава и сега. Но какъв етнос си е на трето място...Нещата са сложни наистина, затова трябва да сме гъвкави и да не мислим, че винаги е било както сега. Религията доминира, тя дори спомага за формиране и осъзнаване на някои етноси през средновековието.

Националноцентризъм е същото като етноцентризъм, ако приемем водещата роля на нацията като спойка на етносите денс, така както тогава е била религията. Всъщност това са синоними. Аз поне не ги разграничавам.

[КГ125]

Не мога да се съглася. 100% политически ход. Друго обяснение няма, а за това говорят и изворите.

[alvassareiro]

Не мога да се съглася. 100% политически ход. Друго обяснение няма, а за това говорят и изворите.

Кои извори по-точно? Публикувани са отговорите на въпросите му към папата. От всичките 106 въпроса само 2 засягат статута на църквата. Останалите 104 са въпроси за догмите. Ханът не е бил много заинтересуван да сме независима църква явно. Голям политически ход. Ето до какви последици води етноцентричната история, принесена към 9-тия век.

[Хърс Златния]

Народността не се отрича, само се надценява ролята й през Средновековието. Неприемливо от научна гледна точка е да се говори за национални държави през Средновековието, няма и примери за такива. Наистина, след идването на Ираклионите през 614 Византия бързо се елинизира, но знаеш ли защо? Не защото императорът е грък, а защото гръцкият е официалният език на християнската църква. Тази елинизация всъщност не е израз на етнизирането на империята, а е функция на неговото теократизиране. Положението в България е абсолютно същото. Славянският език става официален САМО защото е език на църквата. Но той не е официален между 681-865. Приемането на езика тук отново е наложено от религиозни, не от етнически причини.

Пълни глупости. Латинският език бе официален и ЕДИНСТВЕН за католическата църква почти до наши дни. По тази логика населението на всички католически страни още до края на 10 век би следвало да говори само на латински?!

Така ли е? Ами не е така!

Алвонасиейро, имай милост към клавиатурата на компютъра, брадчед!

[ISTORIK]

Как я измислихте тая дума "националноцентризъм"?

Би трябвало да е национален центризъм или, ако държите да е слято - националцентризъм/национал-центризъм (като националсоциализъм/национал-социализъм)...

Taka и не ми отговорихте на питането... Какво е общото между национализма и центризма (в политическото "ляво" и "дясно"?

[КГ125]

Бе то и аз това се чудя, но мисля, че в случая термина се ползва за дефиниране на някакво хипотетично неадекватно центриране при разглеждането на нациите и народностите като субект на историята.

[КГ125]

Латинският език бе официален и ЕДИНСТВЕН за католическата църква почти до наши дни. По тази логика населението на всички католически страни още до края на 10 век би следвало да говори само на латински?!

Така ли е? Ами не е така!

Именно!

[alvassareiro]

Пълни глупости. Латинският език бе официален и ЕДИНСТВЕН за католическата църква почти до наши дни. По тази логика населението на всички католически страни още до края на 10 век би следвало да говори само на латински?!

Така ли е? Ами не е така!

Алвонасиейро, имай милост към клавиатурата на компютъра, брадчед!

Интересна констатация. Но не е логична. Има разлика между България/Византия, където един от говоримите от народа езици - съотв. славянски и гръцки, които се говорят много преди приемането на християнството - стават в един момент език на църквата. В останалите държави е обратното - те имат вече формирани езици - например френски или полско, когато в един момент им се напрапва латинския, езика на църквата. Така само образованите аристократи разбират за какво става въпрос по време на служба. Наистина в този случай имаме доминиране на местият език над всичко религиозно и никои не приема латинския за официален. Но в случая с България и Византия е точно така. Не съм в състояние да обясня защо при нас е станало и а при другитене, но фактът си е факт.

[alvassareiro]

Taka и не ми отговорихте на питането... Какво е общото между национализма и центризма (в политическото "ляво" и "дясно"?

Понятието е "националноцентризъм", за разлика от примерите, които давате - напр. националсоциализъм, тъй като във втория случай имаме съчетание от две думи, които са логически равностойни - национализъм и социализъм. В случая с националоцентизма акцентът е върху първата дума, поради което тя запазва целостта си, става въпрос за конценпията, която поставя в центъра нациата при интерпретирането на събития от времето, когато нация не е имало.

[Хърс Златния]

date='Fri Mar 06, 2009 4:53 pm']Народността не се отрича, само се надценява ролята й през Средновековието. Неприемливо от научна гледна точка е да се говори за национални държави през Средновековието, няма и примери за такива. Наистина, след идването на Ираклионите през 614 Византия бързо се елинизира, но знаеш ли защо? Не защото императорът е грък, а защото гръцкият е официалният език на християнската църква???. Тази елинизация всъщност не е израз на етнизирането на империята, а е функция на неговото теократизиране. Положението в България е абсолютно същото. Славянският език става официален САМО!!!!!!!!! защото е език на църквата. Но той не е официален между 681-865. Приемането на езика тук отново е наложено от религиозни, не от етнически причини.

Интересна констатация. Но не е логична. Има разлика между България/Византия, където един от говоримите от народа езици - съотв. славянски и гръцки, които се говорят много преди приемането на християнството - стават в един момент език на църквата. В останалите държави е обратното - те имат вече формирани езици - например френски или полско, когато в един момент им се напрапва латинския, езика на църквата. Така само образованите аристократи разбират за какво става въпрос по време на служба. Наистина в този случай имаме доминиране на местият език над всичко религиозно??!!?? и никои не приема латинския за официален. Но в случая с България и Византия е точно така. Не съм в състояние да обясня защо при нас е станало и а при другитене, но фактът си е факт.

Виж, друже, всички тук виждаме, че не си в състояние да го обясниш.

Учудвам се, защо въпреки това се напъваш да го направиш?!

Това е съвсем приятелска констатация. Не искам да те засегна.

Всеки, който прочете горните ти два поста ще забележи фундаментално логическо противоречие.

Не знам какво разбираш под термина "формирани езици", но те уверявам, че през 5 век, например, когато в държавата на франките се налага християнството с официален език латински, там няма и следа от никакви "формирани езици". И не само там - никъде в Западна Европа няма такива! Дори Карл Велики, който живее 400 години!!!!!!!! по-късно, е просто един тотално неграмотен касапин. (Иронията е, че точно той е избран за един от символите на обединена Европа?! Може би пък заслужаваме точно такъв "символ"?)

Приятелски съвет: преди да пишеш небивалици, прочети някои исторически факти. Само някои. Интернет бъка от такива, на какъвто си искаш език - френски, английски, немски. Твоя воля.

Поздрави