травмата на националноцентризма

[КГ125]

Зависи кой език имате предвид. Интересно че в последното поне едно десетилетие в някои страни на Латинска Америка се наложиха коренните езици наред с испанския - кечуа в Перу и Боливия, гуарани в Парагвай, нахуатъл в Мексико, езика на маите в части на Мексико и почти цяла Гуатемала и тн. В Бразилия вече не се говори португалски. Официално езикът се налича национален език на Бразилия и е смес между португалски думи на един висок стил и ужасно много африкански думи в разговорната реч, а произношението няма нищо общо с европейския португалски. И тук мнозинството регулира лингвистичните особености, но мнозинството е местно, не завоеватели.

Първото е въпрос на съвременната политика за "права на малцинствата", често самоцелна. Второто е въпрос на историческа динамика на португалския. Основни в лат. америка са така или иначе испанския и в Бразилия португалския.

[alvassareiro]

Първото е въпрос на съвременната политика за "права на малцинствата", често самоцелна. Второто е въпрос на историческа динамика на португалския. Основни в лат. америка са така или иначе испанския и в Бразилия португалския.

В споменатите страни индианците са мнозинства. В днешна Бразилия едва няколко процента са наследници на португалските колонисти, другото са африкански негри, метиси и мулати. В Гуателама майското население е над 80%, в Парауай гуарани съставляват горе-дору същото.

[nik1]

Ами нормално, всеки иска да бъде цар на другите царе по силата на християнството, затова са си слагали титла цар на българи и ромеи, български цариград и други подобни. Стремежът да държавата е да се наложи като център на християнския свят, респ. Търновград като столица на християнската държава. По този начин държавните интереси са пряко свързани не с утвърждаване на етноса, както е днес, а с преследването на религиозни идеали, които стоят в центъра на политиката.

В крайна сметка, понятията народ и нация се припокриват почти напълно, като обекти, субекти, органи на управление. Само че нацията е модерна интерпретация на народа, идеята за която се се появила през 18-19 век. Т.е нацията е народ, погледнат и осмислен по друг начин.

Иначе в Европа, първата нация е португалската, създадена през 14 век, следвана от испаската от епохата на великите географски открития, френска, италианска и германска в края на 19 век и тн.

По скоро смятам че мотивът на владетелите не е бил свързан предследване на религиозни идеали (смятам че са били прагматични и разумни, ане идеалисти), а със задоволяване на властови претенции..Проблемът на всеки /или повечето/ християнски балкански владетел е бил, мисля - как да увеличи контролираната териториия и контролирания етнически масив и съответно от това увеличение - приходите си .. Иначе на българите, гърците, власите, сърбите им е било все тая кой ще упрвлява, стига данъците да и повинностите да не са по-големи от тези при предишния владетел..

[КГ125]

Не, не са. Индианците вече са част от съвременните нации, създадени след пристигането на испанците и португалците. А щом един приятел нема проблем миналата седмица в Лисабон, учейки португалски от бразилка, значи няма чак такваз разлика. ))

[alvassareiro]

Не, не са. Индианците вече са част от съвременните нации, създадени след пристигането на испанците и португалците. А щом един приятел нема проблем миналата седмица в Лисабон, учейки португалски от бразилка, значи няма чак такваз разлика. ))

има, повярвай ми. е като учий ола и бон диа, ясно че няма проблеми. Но ако четеш Eca de Queiros португалски писател, и Jorge Amado дт Бразилия, ще почувстваш за какво иде реч. Казвам го, защото ми се налага да ги превеждам.

Самите нации там, поне тези споменатите, са се оформили като индиански, държавните символи, имена на хора, телевизии, авиокомпании взаимстват ацтекската, майската, инкката и тн. тематика. А самите те се възприемат много повече като наследници на древните си култури, отколкото наследници на испанци и португалци. Казвам го от първа ръка, защото работя в една от малкото агенции у нас, които внасят латиноамериканци за културен туризъм и съм заобиколен от тях.

[Стоедин]

В споменатите страни индианците са мнозинства. В днешна Бразилия едва няколко процента са наследници на португалските колонисти, другото са африкански негри, метиси и мулати. В Гуателама майското население е над 80%, в Парауай гуарани съставляват горе-дору същото.

До колкото ми е известно мнозинството в Бразилия си е бяло, но с добър тен. Наследниците на европейците са доминиращи, защото има доста емигранти от Германия, Франция и др. европейски страни, освен Португалия. Тенденцията е всички да станат метиси, мулати или самбо, но това не означава, че са по близо до африканците. А езика в Бразилия си е португалски.

[КГ125]

Ясно. Но пак - това е въпрос на динамика на езика. Нов португалски в нова земя.

[alvassareiro]

До колкото ми е известно мнозинството в Бразилия си е бяло, но с добър тен. Наследниците на европейците са доминиращи, защото има доста емигранти от Германия, Франция и др. европейски страни, освен Португалия. Тенденцията е всички да станат метиси, мулати или самбо, но това не означава, че са по близо до африканците. А езика в Бразилия си е португалски.

Хм, наследниците на португалците както и малцинствата немци италианци испанци живеят в южната част на страната, в района на Сау Паулу и Риу. Огромното мнозинство население са потомци на африканци и смесени бракове между ортугалци и африканци, говорим за около 240 милиона души.Езикът, който говорят се казва национален език на Бразилия.

[Стоедин]

Сега, как му казват е едно и съвсем друго какъв е езика. Специфики има и е нормално, но си е португалски. От къде ги изнамери тези 240 мил.души? Това не е официална статистика, а предположение. Виж, залиташ в грешна посока, за да докажеш теза с която съм съгласен принципно. Модата да се връщат към корените е нормална за страни като Боливия( бедна, мнозинство от индиански произход), но в Бразилия индианците са незначително малцинство, а за мулатите темата е дълга. Ако се вгледаш в бразилците ще откриеш хора с европейски черти и шоколадова кожа. Лично за мен е спорно да се слагат под общ знаменател метиси, мулати, самбо и и наследниците на африканското население.

[alvassareiro]

Сега, как му казват е едно и съвсем друго какъв е езика. Специфики има и е нормално, но си е португалски. От къде ги изнамери тези 240 мил.души? Това не е официална статистика, а предположение. Виж, залиташ в грешна посока, за да докажеш теза с която съм съгласен принципно. Модата да се връщат към корените е нормална за страни като Боливия( бедна, мнозинство от индиански произход), но в Бразилия индианците са незначително малцинство, а за мулатите темата е дълга. Ако се вгледаш в бразилците ще откриеш хора с европейски черти и шоколадова кожа. Лично за мен е спорно да се слагат под общ знаменател метиси, мулати, самбо и и наследниците на африканското население.

Ми въпросът е че езикът е различен. Да грешката е моя, белите са 49%, останалите са смес. Реално са мацинство де

[Стоедин]

Ми въпросът е че езикът е различен. Да грешката е моя, белите са 49%, останалите са смес. Реално са мацинство де

Бе малцинство са, ама не съвсем И не са 240, ама скоро ще станат, че половия въпрос е добре поставен там

[alvassareiro]

Бе малцинство са, ама не съвсем И не са 240, ама скоро ще станат, че половия въпрос е добре поставен там

Общо взето споровете между Бразилия и Португалия датират още от началото на 19 век и са именно на основа националноцентизъм. Нещо като България и Македония, отношението между езиците им е подобно. Португалия обаче е малка държава и не може да удържи на ударите от 250 милионна Бразилия да манипулира собствената й история.

[alvassareiro]

Някой може ли да ми покаже оригинален текст на гръцки или старобългарски където титлата на нашите царе е формулирана като владетел на "българите и ГЪРЦИТЕ". Гърците се наричат елини, а през средните векове са част от ромейската общност. Съществува ли макар и минимална вероятност под "гърци" ние да сме разбирали и назовавали хора говорещи гръцки и живеещи в Ромейската държава, и изповядващи християнство, а не конкретен народ,етнос,нация? Говоря за периода на ПБЦ и ВБЦ.

"Цар на всички българи и ромеи" е логичната титла, но ако е така възникват нови въпроси. Българи и ромеи етноси ли са или нещо повече, понятия определящи държавна принадлежност? Преди да се завайкате кой ми плаща да пиша глупости се замислете начело на кого идва тук Аспарух? На българите или на оногондурите? И от къде идва от Стара голяма Оногондурия или от Стара голяма България?

Именно . Все пак не може да се отрече че е имало народи и държави с имена на народи. Само че етносът се е иденифицирал с религиозната принадлежност, ромей означава християнин, а елин - езичник. Титлата цар на българи и ромеи показва стремежът на българския цар да стане цар на всички християни, т.е да той, не византийският му колега, да бъде цар на всички царе.

Следователно не бива да спорим имало или не е имало етноси, народи, държави през Средновековието, естествено е че е имало. Само че обществото е било ранжирано по различен начин - етносът е бил подчинен и се е иденифицирал с религията: религиозна принадлежност - съсловие - етнос.

Това се запазва до 18 век - все пак по време на робството турчин не значи гражнанин на Османската империя, а значи мюсюлманин. по време на помохамеданчванията българите са умирали не защото са искали да си останат българи а не турци, а защото са искали да останат християни, а не мюсюлмани.

[Стоедин]

Общо взето споровете между Бразилия и Португалия датират още от началото на 19 век и са именно на основа националноцентизъм. Нещо като България и Македония, отношението между езиците им е подобно. Португалия обаче е малка държава и не може да удържи на ударите от 250 милионна Бразилия да манипулира собствената й история.

Опа, станаха 250 мил., до довечера ще станат 300 с това темпо

[alvassareiro]

Опа, станаха 250 мил., до довечера ще станат 300 с това темпо

Не си губят времето Правят мулатчета

[nik1]

Някой може ли да ми покаже оригинален текст на гръцки или старобългарски където титлата на нашите царе е формулирана като владетел на "българите и ГЪРЦИТЕ". Гърците се наричат елини, а през средните векове са част от ромейската общност. Съществува ли макар и минимална вероятност под "гърци" ние да сме разбирали и назовавали хора говорещи гръцки и живеещи в Ромейската държава, и изповядващи християнство, а не конкретен народ,етнос,нация? Говоря за периода на ПБЦ и ВБЦ.

"Цар на всички българи и ромеи" е логичната титла, но ако е така възникват нови въпроси. Българи и ромеи етноси ли са или нещо повече, понятия определящи държавна принадлежност? Преди да се завайкате кой ми плаща да пиша глупости се замислете начело на кого идва тук Аспарух? На българите или на оногондурите? И от къде идва от Стара голяма Оногондурия или от Стара голяма България?

Гърците са "Ромеи" . По времето на Византийска империя името "Ромеи" е сборно име на гързициризираните (ако не по напълно по език, то по религия и култура) народи и етноси, които населяват територията на Византия..При последните императори доколкото чета сега- възниква идеята или необходимостта "Ромейте" да се назовата "Хелени",

... Иначе българският етноним и съответно етнос (народ), с техните си късни "етносни" параметри (старобългарски т.е. славянобългарски език, и ортодоксалната религия), се индицират най-рано: 1) В Домашните източници на старобългарски език от края на 9 век-началото на 10 век: а) "Чудото на Свети Георги с българина " - това е автобиографичен разказ на "Българина", един вид тук имаме самоназвание; б) Преписата на Тодор Доксов......2) при описването на езика ни, като "езика на българите" (Най-ранно мисля, това описание и съпоставяне е направено от Теофилакт в Житието на Климент Охридски)...В началото на 11 век имаме пък Битолската надпис на Иван Владислав, в които той пише "родом българин"..

[nik1]

Травмата на националноцентризма

Тази тема е продължение на темата за етноцентризма. Особено около празнуването на големи празници, като 22 септември или 3 март, някак не се замисляме колко изкривено е историческото ни мислене. Българската историография е белязана от немската романтическа историографска школа. Тази школа е дълбоко белязана от идеологията, тъй като решава една важна политическа задача – да утвърди и формира немската нация в края на 19 век от множеството разпокъсани германски народи. За да наложи тази сложна идеологическа задача, тази школа е наложила етносът, респективно нацията, като върховна ценност, съответно всички, които работят за утвърждаване на етноса са добри. Онези, които защитават определен универсализъм, например идеята за християнството, което се противопоставя или е против националната идея, са лошите играчи. По редица обективни причини, а именно – повечето основоположници на историографията у нас са ученици на германската школа, освен това историята у нас трябва да реши същата задача – да утвърди новоосвободената държава и да сплоти нацията. В това разбира се, няма нищо лошо, но сериозна грешка е когато такова историческо мислене се оправя към старата история на България. Именно тази старан история на страната ни се предствя по този, дълбоко политизиран, идеологизиран, романтизиран и научно погрешен начин – добрите царе, които воюват за независимостта и народа, и съмнителни патриарси или други фигури с универсалистични идеи, които пречат на националната идея. Всъщност по този начин е сбъркана цялата ни древна история.

В темата за етноцентризма изтъкнах какви изкривявания произтичат от такова национализиране на историята ни:

1. Християнството се превръща в инструментална ценност. То е оценявано позитивно само когато защитава нашата национална независимост. Когато навлиза у нас, се интерпретира като тайното оръжие на Византия. Срещу увековечаването на Византия като вечния враг, противопоставяме преостойноствяването на нашата култура в нейната провинциалност. Провинциалното е по-ценно от първоизточника, защото то е собствено наше. Княз Борис не се е ръководил от чисто религиозни мотиви, а само е извършвал дипломатически ходове. Представя ни се, че той приел християнството на Византия по именно тези политически причини. А истината е друга – той приема това християнство поради него самото, защото то е по-истинно и логично от идеите на Рим. Най-абсурдната теза на националистическата история е, как князът приел религията, за да сплоти народа. Според тази теория, Борис се е интересувал само как българската, т.е националната църква да е автономна. Как да си обясним, че само 2 въпроса отправени към папата, засягат тази тема. Останалите 104 се представят като добавка, някакъв аксесоар. Ето какъв дълбок отпечатък в историята ни оказва такова изкривяване на историята – всичко е насочено към етноса, националната идея и политическия интерес.

2. Това вреди на начина ни на гледане на света въобще. Приема се априори, че нещата винаги са стояли така, както са стояли сега, или към началото на 20 век.

3. В средновековната история е необходимо да се въведе център на света, откъдето да започне разказът. Проблемът е обаче, че този център на света е политическата столица на вечния враг. Не сме способни да признаем, че колкото и древна и уникална да е нашата история, тя се развива в контекста на Византия, на pax vizantina през целия период на Средновековието. Преди това нашата култура е други контесктове – pax grega, pax romana.

4. Поради тази причина ние не можем да генерираме една обективна средновековна история. Тъй като за отправна точка на средновековната история се взема етносът, народът, се плъзгаме по една опасна плоскост. Каквата и националноцентрична история на Средновековието да напишем, тя ще бъде една сгрешена, фалшива история, защото тогава обществата са интегрирани по различен начин. Първото е общостта на християните – cristianitas. След това идва съсловието - от какво съсловие на християнското човечество си. Чак накрая се нарежда етносът и народът.

5. Следователно когато се пише средновековна история, в центъра не може да стоят българите, византийците, германците. Други са главните герои – християните.

6. Понеже историята ни се пише от гледна точна на преостойноствяването на нацията, гледайки назад към Средновековието, там се търси едно постоянно ядро на нацията, което да е център. Такова естествено няма, затова се създава изкуствено – колко е прекрасна българската (провинциална на византийската) култура и тн. Тук визирам само най-общоприетите твърдения в нашите учебници по история. Колко дълбочинна е средновековната ни богословска литература – така е, но все пак тя само имитира византийската. Не ми се говори за фантасмагоричните теории за прабългарите, първите мореплаватели, прабългарите строители на Париж, Лондон, Стоунхендж и пирамидите.

Оттук може да се заключи, че идеята за нацията в българия е дълбоко травматична и болезнена. Това разбира се, не е само наш проблем. Но има един хубав пример за нетрамирана нация и това е Австроунгарската империя. Колко успешно тя интегрира различни нации – унгарска, чешка, полска, хърватска, италианска, швейцарска, словенска и тн. под шапката на католицизма. Такава ненационална, а вероизповедна държава се запазва чак до Първата Световна война. Именно така е изглеждала Европа през Средновековието. Етническите различия са заличени под напора на християнството. Неслучайно се използва терминът pax vizantina – в смисъл на православен или християнски свят – защото след приемане на християнството, етническите войни в еЕвропа спират, защото етническите резличия са заличени. Установен е мир – лат. Pax. Но Германия се откъсва от тази идея, веднъж чрез реформацията, и после чрез националноцентризма и поражда травмата Германия. Така е и в България. Разглеждаме цялата си история през парадигмата приятел-враг. Тази травма се проявява особено силно тогава, когато националистическата, етническата ядка на историята ни е засегната. Така я засяга безспорната истина например, че почти всички владетели на Втората българска държава не са от българския етнос, а са кумани. Със сигурност такива са Шишмановци, Тертеровци, дори се предполага и за Асеневци. Е какво травматично има в това, че най-големите български владетели не са от българския етнос. Те са владетели на България, така са се възприемали, какво от това че не са българи. Това твърдение само по себе си запалва пожар. Това не е ли травма, дълбок комплекс, фунция на нациолано и етноцентризма. Всичко трябва да е българско, ако може чисто по раса. Така стои и въпросът с националните предатели, патриарси например, които действат по единствено възможния начин за епохата – от гледище на православния униварсализъм, при който няма българи, византийци и др. Да, те са предатели от гледна точка на идеята за нация, която е модерна идея, родена през 19 век.

Така травматично се представя и османския период. Как се съхранили българите. За какви българи говорим, тогава няма българи. Има римляни, т.е християни, които така наричат себе си, или рая – както ги наричат турците. Етноними и други такива до края на 18 век просто няма. Идеята за етническата принадлежност през робството е пълна фантасмагория. Особено интересна е тезата, че християнстово съхранило българския народ. Обективно, ние сме съхранили християнството, това е безспорно. Но пък сме забравили, че сме били българи, затова ни го напомнят Пайсий и Блазиус Клайнер. Е как така, нали щом християнството е съхранило българския етнос, щом сме били християни, сме трябвало да си останем и българи, а не гърци например. Да не забравяме, че имена като турчин, ромеин, арменец не са били ентически названия, а религиозни. Турчин значи мюсюлманин, ромеите са християните, а арменците са монофизитите. За никакви етноси и дума неможе да се говори до 19 век.

През 19 век, доста късно, се прозвеждат, създават нациите на Балканите. И то доста изкуствено – гърците задължително садревни елини, ромънците са римски легионери, сърбите са чистокръвни славяни. Ние не се тресем от такъв национален комплекс, но се проявява и при нас. Понеже основен етнообразуващ фактор е езикът, ние сме единствената държава в света, която прави езикът на провинцията официален. Не се избира наречието, което се говори в столицата, ами някакъв диалект там наизток, далеч далеч от София. Националноцентриците веднага казват, така е, избираме наречието на старата столица Търново. А защо тогава не избираме и Търново за столица? Защото имаме комплекс. Столицата ни трябва да е едно запуснато село, което обаче е в центъра на етническите територии на българите. Езикът ни трябва да е колкото се може по-различен от сръбския, защото сърбите вече имат претенции към шопското наречие. Действително, ако бяхме избрали езикът в София като официален, може би днес щяхме да имаме езиков спор със Сърбия, подобно на Македония. Е поне българските политици са съзряли това през 19 век.

Изобщо създаването на нациите се гради на митологеми. Така, създавайки нациите, губим спомена, че преди да сме българи, гърци, сърби, сме една православна ойкумена и именно като такива да останем в историята, както е било през Средновековието. Именно до раждането на националните идеи през 19 век, всички балкански народи представляват една православна ойкумена. Идеолозите на националната идея хвърлят огромни сили, за да унищожат тази общост. Освен християнската общост, отечество може да бъде преди всичко домът, родното място, не държавата. За да наречем държавата отечество е хвърлен голям труд от националните идеолози. През целия период на робството българите са се запазили именно като християни преди всичко. Идеята, че са българи, се формира между 1762 и 1878, което разбира се няма нищо лошо, напротив. Националноразказаната история е история за училище, историята за възпитаване. Но на всички нива историографията не може да се обяснява така наивно, романтично и анахронично. Изненадващ е уклонът към българското езичество, преустойностяването на прабългарите, траките и какви ли още не. А се премълчават истински важните неща – а именно християнската култура, стояща над националната идея през цялото средновековие и турско робство та чак до 18 век.

Темата е инспирирана от предаването "Професорско каре" по retv

Аз нещо..х-м съм малко или много скептичен към идеята за съществуването на такава история на съвременните народи, страни и нации, в която липсват националистни идеи и представи, и съответно митове и легенди ..

..Имам в предвид не само тази история, която е писана и която се преподава, но и тази се "твори" и "създава" от националните авторитети - при определени исторически моменти.. Например "историята", която Буш преподаваше на Американския народ /включително и на колежани, изучаващи американска история /, и на целия западен Свят , беше изцяло пропита с митовете за лошите ислямски фундаменталисти - терористи.. /това само моя констатация/. Доколкото "знам" понятието "Ислямски фундаментализъм" е равностойно по значение на "Ортодоксално християнство", и доколкото съм запознат с Исляма - във "фундамента" си ислямът е толерантен към "хората от книгата", и проповядва нападение и война, само като мярка при нападение на мюсюлманите. Т.н. Джихад в "Корана" е борба със собствените пороци и неверие на мюсюлманите..

..Ще рискувам да изкажа мнението - за написаната българската история. Според мен - българската история, тази която е написана писана от В. Златарски, (като имаме предвид с какви и колко източници е разполагал той, и какви интердисплинарни средства, методи е ползвал) - е доста обективна..Вследствие тя се натоварва, или в нея се вплитат /един вид - актуализира се / разнообразни митове, акценти и значения, чието появяване и съществуване е обуслoвено от превратности в най-новата ни история като нация и държава....

[alvassareiro]

Аз нещо..х-м съм малко или много скептичен към идеята за съществуването на такава история на съвременните народи, страни и нации, в която липсват националистни идеи и представи, и съответно митове и легенди ..

..Имам в предвид не само тази история, която е писана и която се преподава, но и тази се "твори" и "създава" от националните авторитети - при определени исторически моменти.. Например "историята", която Буш преподаваше на Американския народ /включително и на колежани, изучаващи американска история /, и на целия западен Свят , беше изцяло пропита с митовете за лошите ислямски фундаменталисти - терористи.. /това само моя констатация/. Доколкото "знам" понятието "Ислямски фундаментализъм" е равностойно по значение на "Ортодоксално християнство", и доколкото съм запознат с Исляма - във "фундамента" си ислямът е толерантен към "хората от книгата", и проповядва нападение и война, само като мярка при нападение на мюсюлманите. Т.н. Джихад в "Корана" е борба със собствените пороци и неверие на мюсюлманите..

..Ще рискувам да изкажа мнението - за написаната българската история. Според мен - българската история, тази която е написана писана от В. Златарски, (като имаме предвид с какви и колко източници е разполагал той, и какви интердисплинарни средства, методи е ползвал) - е доста обективна..Вследствие тя се натоварва, или в нея се вплитат /един вид - актуализира се / разнообразни митове, акценти и значения, чието появяване и съществуване е обуслoвено от превратности в най-новата ни история като нация и държава....

Въросът за "радикалния ислям" е добър пример за основната идея на този пост. Според мен, без да съм специалист по арабските въпроси, ислямът не може да бъде радикален, или нерадикален, ислямът си е ислям, със съответните норми - халал за разрешено, харам за забранено и макрух за отвратително, и толкоз. Не може да има отклонения то тези норми , които хилядолетия са едни и същи. Идеята за ислямски фундаментализъм по-скоро е свързана с друг въпрос - до каква степен хората съобразяват всекидневния си живот с религията, т.е с исляма. По-принцип българските мюсюлмани не са особено религиозни, тъй като тази религия не съответства с тяхната култура по начина, по който става това при арабите, който са я създали. Въпреки това, в последните години изглежда все повече хора се обръщат към исляма, който от своя страна претендира да доминира целия живот, просто си е такйв - всяка дейност трябв да бъде подчинена на нормите му. Ако много хора решат да са вярващи мюсюлмани, трябва да подчинят абсолютно цялото си всекидневие до последния детайла на религията, което е наложено от самата нея, което пък създава впечатлението у глупци като някои медийни политици, че у нас има радикален ислям. Е няма. Може да има радикален ислямизъм, което е различно. Но трябва да си много тъп, че в присъствието на министър да проявяваш радикализма си и да те снимат на всичко отгоре.

Всъщност, струва ми се, че положението с исляма е доста сходно с положението с християнството в Европа през Средновековието, което най-добре демонстрира какво имам предвид в поста. За всички мюсюлмани националната принадлежност е по-маловажна от религиозната, т.е определят себе си преди всичко като мюсюлмани, и чак след това като иранци, сирийци и тн. И именно религиозната тематика е в основата на политиката, правосъдната система, воините. Дори, поне на теория, съществува идеята за арабската нация, което е съвкупонстта от всички мюсюлмани. Ето как религията обединява, стои над различните нации и етноси и създава единство, и чрез нея хората се идентифицират и устройват държавите си. Това не пречи да има и нации, и държави, и етноними. Просто за тяхнай-важното е, че са мюсюлмани, ичак след това са нещо друго. Нещо подобно навярно е била и ролята на християнството в Европа през Средновековието.

[nik1]

Въросът за "радикалния ислям" е добър пример за основната идея на този пост. Според мен, без да съм специалист по арабските въпроси, ислямът не може да бъде радикален, или нерадикален, ислямът си е ислям, със съответните норми - халал за разрешено, харам за забранено и макрух за отвратително, и толкоз. Не може да има отклонения то тези норми , които хилядолетия са едни и същи. Идеята за ислямски фундаментализъм по-скоро е свързана с друг въпрос - до каква степен хората съобразяват всекидневния си живот с религията, т.е с исляма. По-принцип българските мюсюлмани не са особено религиозни, тъй като тази религия не съответства с тяхната култура по начина, по който става това при арабите, който са я създали. Въпреки това, в последните години изглежда все повече хора се обръщат към исляма, който от своя страна претендира да доминира целия живот, просто си е такйв - всяка дейност трябв да бъде подчинена на нормите му. Ако много хора решат да са вярващи мюсюлмани, трябва да подчинят абсолютно цялото си всекидневие до последния детайла на религията, което е наложено от самата нея, което пък създава впечатлението у глупци като някои медийни политици, че у нас има радикален ислям. Е няма. Може да има радикален ислямизъм, което е различно. Но трябва да си много тъп, че в присъствието на министър да проявяваш радикализма си и да те снимат на всичко отгоре.

Всъщност, струва ми се, че положението с исляма е доста сходно с положението с християнството в Европа през Средновековието, което най-добре демонстрира какво имам предвид в поста. За всички мюсюлмани националната принадлежност е по-маловажна от религиозната, т.е определят себе си преди всичко като мюсюлмани, и чак след това като иранци, сирийци и тн. И именно религиозната тематика е в основата на политиката, правосъдната система, воините. Дори, поне на теория, съществува идеята за арабската нация, което е съвкупонстта от всички мюсюлмани. Ето как религията обединява, стои над различните нации и етноси и създава единство, и чрез нея хората се идентифицират и устройват държавите си. Това не пречи да има и нации, и държави, и етноними. Просто за тяхнай-важното е, че са мюсюлмани, ичак след това са нещо друго. Нещо подобно навярно е била и ролята на християнството в Европа през Средновековието.

OК, с примерът, който дадох исках да илюстрирам как може да се създаде или внуши един националистически мит...Точно така е, фундаменталният ислям е този, които се придържа към основите /към нормите- забележка, според които убийството и самоубийството се осъждат - или както казваш са харам/, както се предполага че ортодоксалното християнство е истинския приемник на християнството или най-близо до фундамента..

Разбирам идеята ти за мюсюлманите, бих допълнил първо, че всъщност /според мен/ когато разглеждаме християнството в балканската история, би следвало да конкретизираме че става дума за православното християнство /това го казвам като хипотеза/. Тук ще посоча показателен за мен случай - той е че Рицарите от Балканите и Констанинопол са разбити и изгонени при кооперирането на балканските ортодоксални християнски владетели и дори народи, което вероятно нямаше да стане и ако тези владетели бяха Римо-християни под върховенството на Папата /Друг е въпросът че рицарите са нашесвеници и натрапници на Балканите, и самите те предствляват заплаха за всички балкански владетели../ ...Калоян разбива рицарите след едно "въстание" в ромейски Одрин, като Калояновата войска се състои от православни Българи и Власи; После пък Иван Асен II води битки и война с Рицарите , като при Войната от 1235-36 /при морската обсада на Констанинопол/ той е съюзник с ромейския , т.е никейски император - Йоан Дука Ватаций...Тук виждаме солидарност между балкански владетели..

Второ - ще допълня в в тази връзка: мисля че всъщност, тук на балканите - християнството и народността /или националността/ при българите се припокриват или са дотолкова свързани, че не могат "ранжирани"..Общо взето идеята ми е такава - всеки славяногорящ от Адритика до Черно Море, и от Раша (сътветно Браничево, Влахия) до Тракия и Егея - приема ортодоксалното Хриянството,...но като "българин" и приемайки го приема и самосъзнанието /народностното или националното/ на българин... Имам впредвид че това християнство има своя собствен /славянски/ литургичен език, и своя Патриарх (после Архиепископ), след това - отново Патриарх...В този смисъл- можем да разгледаме българите като самостоятелна част от тази Християнска общост /ощо взето състояща се от , Патриаршески Ромеи Православни, Българо-Православни, ..Римо-Католици /християни/, Грегориано-Арменски Християни, Сирийци-Християни, Копти-Християни../..

Този процес или по скоро тези връзки можат да се видят в края на 14 век както споменах: Ето още един извор : В обръщението към българския светец Иван Рилски, в края на синаксарното житие, съхранявано в библиотеката на охридската църква „Св. Богородица — „Св. Климент” (края на XIV в.): се казва „Моли се на всемилостивия Господ да спаси твоите сънародници — еднородния ти български народ” . Интересно е дори и през османското Владичество, някои от пътешествениците пишат - че "там всичките говорят български, защото (там) живеят само българи и сърби" ..

Ето и един извор, който показва в някаквв степен каква е била ролята на християнската вяра - за средновековните български владетели; http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/bg_sredn...lov_sinodik.htm