Езикови съмнения в европейския португалски език

[alvassareiro]

Едно от често срещаните съмнения е мястото на неударените лични местоимения пряко и непряко допълнение в глаголни перифрази. Кое е правилно:

Eu nao consigo deitar-me cedo. или Еu nao consigo me deitar cedo.

Като цяло лингвистите са обединени около следното твърдение:

Глаголът conseguir, както и някои други глаголи, като querer, desejar, tentar придобива характеристиките на спомагателен глагол, като ir или dever. В тези случай образува с главния глагол глаголна констукция, където местоимението-допълнение може да стои пред спомагателния глагол (ex. Eu nao me vou deitar cedo) или след главния глагол ( еx. Eu nao vou deitar-me cedo). Това е така, защото спомагателният глагол образува със главния слята глаголна конструкция, която може да се интерпретира като един глагол, но от друга страна глаголът conseguir запазва характерискити на пълнозначен глагол и в този случай местоимението се поставя след главния глагол, от който зависи семантично. И двата варианта са правилни, макар че втората е предпочитана.

[alvassareiro]

Едно от често срещаните съмнения е мястото на неударените лични местоимения пряко и непряко допълнение в глаголни перифрази. Кое е правилно:

Eu nao consigo deitar-me cedo. или Еu nao consigo me deitar cedo.

Като цяло лингвистите са обединени около следното твърдение:

Глаголът conseguir, както и някои други глаголи, като querer, desejar, tentar придобива характеристиките на спомагателен глагол, като ir или dever. В тези случай образува с главния глагол глаголна констукция, където местоимението-допълнение може да стои пред спомагателния глагол (ex. Eu nao me vou deitar cedo) или след главния глагол ( еx. Eu nao vou deitar-me cedo). Това е така, защото спомагателният глагол образува със главния слята глаголна конструкция, която може да се интерпретира като един глагол, но от друга страна глаголът conseguir запазва характерискити на пълнозначен глагол и в този случай местоимението се поставя след главния глагол, от който зависи семантично. И двата варианта са правилни, макар че втората е предпочитана.

Езикови съмнения 2

Кога се употребяват формите tu, vós и você

Формата, която отговаря на 2 л.мн.ч - vós - експицинто или имплицитно спомената, се използва много рядко в Португалия и е характерна предимно за северните диалекти, в силно формализирана речи или литургии. Като цяло, това медтоимение се използва, когато се обръщаме към група хора, а понякога и към един човек, ако става въпрос за plural majestico (за да изрази висшепоставеност спрямо говорещия), но във всички случаи става въпрос за изключително формална употреба.

В Португалия местоимението você, когато е споменато във фразата, изразява фамилиарност в общуването, неформалност и спонтанност между хора, които не се познават достатъчно добре, за да си говорят на tu (напр. между съседи или колеги в работата). В този случай между говорещите съществува известно равенство. Местоимението се използва и при общуване между висшестоящ и нисшестоящ (по възраст, образование, социален клас). При формално общуване или при общуване от нисшестоящ към висшестоящ, местоимението не се споменава, като се запазва само глаголната форма в 3л. ез.ч или 3 л. мн.ч. В противен случай може да се счете като липса на уважение, или тенденциозно неуважение, дори и когато е видно, че се използва от незнание. В този случай местоимението се изпуска, или се предпочитат други форми, като o senhor, a senhora, или изрази, които подчертават социалните различия и достойнство на събеседника, като o professor, o senhor doutor, o presidente и др. Местоимението você е уместно да се изпусне и когато речта е в контекста на брошури, интернет сайтове, наръчници, готварски книги, пътеводители.

Местоимението tu, изрично споменато или пропуснато, се използва при фамилиарно и близко общуване между хора, които се познават добре, или към по-млад човек - деца или подрастващи.

Познаването на тези прости правила е жизненоважно при общуване с португалци, които, за разлика от испанските си съседи, държат в процеса на общуване винаги да се изтъкват социалният статус, възрастта, образованието на събеседниците.

При един по-задълбочен анализ изниква въпросът за употребата на местоименията пряко и непряко допълнение към сповенатите глаголни форми. Езиковата чистота на португалския език, както и мнението на Речника на португалския език на Лисабонската академия на науките не оставят място за съмнение - личните местоимения пряко и непряко ударение без ударение трябва да съответстват по лице и число на глаголните форми, към които се отнасят. Въпреки това, използването на местоимението vosso (2л.мн.ч) в контекста на vocês (3л.мн.ч.) е все по-често и налагащо се явление. така например изречението :

Aprendam a lição, para um dia ser da sua utilidade.

е равностойно на:

Aprendam a lição, para um dia ser da vossa utilidade.

Въпреки доводите в подкрепа на първия вариант, все още няма едно мнение по въпроса.