Съществува ли прераждането? Кога определена душа достига Нирваната? По какво се определя Кармата?

[scarecrow]

Масонството не е религия.

Доколкото съм запознат (нямам претенции да съм експерт по темата, така че може и да бъркам) едно от изискванията за членовете на масонските ложи е да да са вярващи без да се уточнява в кой бог. По исторически причини по-голямата част от масоните са християни и не вярват в прераждането, но няма причини масоните да не изповядват религии, според които прераждането съществува.

Това с Върховното същество (т.7 от списъка на марушка) наистина ми прилича на масонска формулировка, защото избягва наименованито на бог, респ. посочването на определена религия.

[sirius]

Простете невежеството ми ама да питам...

И масоните ли се прераждат?

Все си мислех, че като си построят храма, не е необходимо да се мъчат да живеят по още някой друг живот...

Поздрави Б.

П.С. Този въпрос е провокиран от публикувания списък на Марушка, съдържащ имена на масони.

Аз пък все си мисля, че ако прераждането съществува, и има някакви принципи/правила, то няма да зависи от кой какъв бил и според кой.

Точно както и гравитацията си съществува и не се съобразява с никой; има си правила и те си работят. За всички. Разликата се получава основно между запознатите с гравитацията и незапознатите. По-запознаните просто имат по-широк поглед върху гравитацията и от там и повече свобода на действие.

Та ако ние като хора имаме и аспект който се преражда, то принципа/правилото ще се прилага независимо в какво си вярваме. Въпроса е дали има прераждане и от там нататък евентуално какви са неговите принципи (как става).

Та прераждането, както и гравитацията едва ли ще се допитва до "списъка на марушка", а какво остава за разни масони и обикновени хора. Това са надперсонални принципи. Поне това трябва да е общото между тях

[Б.Богданов]

Простете невежеството ми ама да питам...

И масоните ли се прераждат?

Все си мислех, че като си построят храма, не е необходимо да се мъчат да живеят по още някой друг живот...

Поздрави Б.

П.С. Този въпрос е провокиран от публикувания списък на Марушка, съдържащ имена на масони.

Просто се пошегувах...

Масонството не е религия.

Доколкото съм запознат (нямам претенции да съм експерт по темата, така че може и да бъркам) едно от изискванията за членовете на масонските ложи е да да са вярващи без да се уточнява в кой бог. По исторически причини по-голямата част от масоните са християни и не вярват в прераждането, но няма причини масоните да не изповядват религии, според които прераждането съществува.

Това с Върховното същество (т.7 от списъка на марушка) наистина ми прилича на масонска формулировка, защото избягва наименованито на бог, респ. посочването на определена религия.

Масонството не е религия.

Но един масон трябва да бъде вярващ и то не в какво да е, а задължително той или тя /при ко масонските ложи/ трябва да бъде монотеист.

Има един любопитен случай, когато за първи път през средата на деветнадесети век един индиец - хиндуист е потърсил светлина в една британска масонска ложа.

Добрата воля на членовете на тази ложа и желанието им да придобият още един брат наложило, провеждането на дело на което да се реши дали хиндоизма може ли да бъде третиран като монотеистичен тип религия. Решението на делото било в полза на индиеца и като резултат от това, той бил приет в масонската ложа.

Поздрави Б.

но да се върнем към прераждането... в противен случай рискуваме тази забавна тема да бъде поставена под ключ..

[Incorrectus]

За мен е явно, че Библията не е нито единствения нито най-верния труд относно "нещото" което се е опитвал да посочи Исус. Мен точно това "нещо" ме интересува, а не история на религията, така че дали е променяна библията или не, почти не ме касае. Тя така или иначе никога не ми е била единствения източник.

Библията и апокрифите - това са единствените свидетелства относно Иисус Христос, когото споменавате. Посочете Вашите такива, щом не Ви интересува история на религията? В противен случай не може да се говори конструктивно.

[sirius]

Посочете Вашите такива, щом не Ви интересува история на религията? В противен случай не може да се говори конструктивно.

Изглежда така се получава.

Ако Христос е говорил за нещо, то аз търся именно него. Както един физик търси някакви данни за електрона и не го интересува кой ги е писал и каква е историята на последователите му, нито самата история, щото той се интересува за електрона.

Ами аз посочих Монро. Мога още много да посоча, но ще има същия ефект. И Ванга посочих. Но тя просто не влиза във вашата територия кавато аз я виждам. Какво повече мога да направя?!

Аз се интересувам именно от този фундаментален принцип, който не зависи нито от изказващия го, нито от историята. Не се интересувам каква ябълка е паднала на главата на някой си, защо е паднала и пр. , а какво ми казва след това - закона е важен за мен.

Само че в тази тема историята изглежда е единственото нещо за което може да се говори конструктивно, не мога да не се съглася.

А не само Христос е говорил. Говорили са и преди него, говори се и сега. И не само се говори кой какво е чел и как го интерпретира. Говори се и от личен опит ама кой да чете. Верно в сегашно време няма много с личен опит, но погледнато във времето има доста. Остава да се отсее от многото плява, която също много наизлезе. Всеки сам си решава какво и как да търси и дали да спре.

Ако Нещото съществува.

Ако някой го потърси.

Ще е много жалко ако в първия срещнат чалнат намери оправдание/доказателство да прекрати търсенето.

[Incorrectus]

А не само Христос е говорил. Говорили са и преди него, говори се и сега. И не само се говори кой какво е чел и как го интерпретира. Говори се и от личен опит ама кой да чете.

Личният опит на съвременните и древните пишман интерпретатори има приблизително такъв вид: "аз твърдя, че Христос (или други) е говорил така и онака...". Но като се отвори евангелието, не се откриват такива думи. Следователно такъв говорител няма никакъв личен опит, защото не уважава предмета, не е положил труд да прочете и не спазва, говори собствените си фантазии по темата. За това става въпрос, а не дали и кое съществува и не съществува. Защото методите за изследване на съществуващото, които предлагате, не са съвместими с изискването за средство на изследователя. Средствата са два вида: пряко наблюдение - за съвременни събития, предмети...; опосредствано наблюдение - за минали събития (Христос и др.). Вторият вид наблюдение се извършва единствено посредством стари текстове или предмети. Ако не е така, посочете с какви други средства се наблюдава миналото?

[glishev]

Некоректний, още по-лошо е. Понякога личният опит приема налудничава форма: "Аз твърдя, че Христос ми каза лично това и това..."

[sirius]

Личният опит на съвременните и древните пишман интерпретатори има приблизително такъв вид: "аз твърдя, че Христос (или други) е говорил така и онака...". Но като се отвори евангелието, не се откриват такива думи. Следователно такъв говорител няма никакъв личен опит, защото не уважава предмета, не е положил труд да прочете и не спазва, говори собствените си фантазии по темата. За това става въпрос, а не дали и кое съществува и не съществува. Защото методите за изследване на съществуващото, които предлагате, не са съвместими с изискването за средство на изследователя. Средствата са два вида: пряко наблюдение - за съвременни събития, предмети...; опосредствано наблюдение - за минали събития (Христос и др.). Вторият вид наблюдение се извършва единствено посредством стари текстове или предмети. Ако не е така, посочете с какви други средства се наблюдава миналото?

Зависи какво се чете/слуша. Има ги и такива в обилни количества. Но Христос не е говорил за непостижими неща. Постижими са, макар и не за всеки. Точно както спечелването на един милион. Постижимо е, но не за всеки. Оставям неадекватните интерпетатори настрана, аз отдавна съм ги зарязал на тяхната си аудитория. Но когато някой постига нещо и го сподели, то защо трябва да се съобразява с някой си. Точно както е станало с Монро, който описва преживяванията си по време на сън. И него няма да го интересува какво е писано в евангелието защото той е вътре в кухнята и поне що се отнася за съня той е наясно, познава го. За много неговите писания могат да прозвучат като фантазиране, той няма как да докаже на всеки, че не си измисля. Не му и трябва.

И нали се разбира, че "изучаването" на текст за съня НЕ МОЖЕ да става от незапознат със съня. От там идва и пълната обърквация на "изучаващите" древни текстове с подобни "нематериални" съдържания. Те могат да копат, да определят от кога е артефакта, кой го е писал, но разбирането/превеждането на текста може да го направи само запознат, познаващ поне отчасти съдържанието.

А ако вас не ви се търси съществото, а методите на копане ... нищо не мога да направя.

Аз ви посочвам сериозен съвременен автор, вие ми сочите фантазьори.

[glishev]

Аз вярвам на визионери само ако са мъртви от повече от двеста години и са канонизирани

[sirius]

Блажени вярващите както се казва.

[Incorrectus]

Аз пък никога не съм сънувал. Само Монро е сънувал.

[марушка]

Върнете се в ТЕМАТА за прераждането ВЕДНАГА, щото вече ми писна и ще я затворя ако дискусията продължи да се размива... Ама сте и вие едни

Та нали изброявам списъците за тези хора и религии,които вярват в прераждането.

[марушка]

Простете невежеството ми ама да питам...

И масоните ли се прераждат?

Все си мислех, че като си построят храма, не е необходимо да се мъчат да живеят по още някой друг живот...

Поздрави Б.

П.С. Този въпрос е провокиран от публикувания списък на Марушка, съдържащ имена на масони.

Масоните вярват в безсмъртната душа и Робеспиер въпреки,че е атеист е издал решението на

конвента,че народът на Франция вярва във Върховния архитект на вселената и безсмъртната душа /а безсмъртната душа това е символът на прераждането според мен или не е така?/

[марушка]

Масонството не е религия.

Доколкото съм запознат (нямам претенции да съм експерт по темата, така че може и да бъркам) едно от изискванията за членовете на масонските ложи е да да са вярващи без да се уточнява в кой бог. По исторически причини по-голямата част от масоните са християни и не вярват в прераждането, но няма причини масоните да не изповядват религии, според които прераждането съществува.

Това с Върховното същество (т.7 от списъка на марушка) наистина ми прилича на масонска формулировка, защото избягва наименованито на бог, респ. посочването на определена религия.

Масонството не е религия,но съгласете се,че се вярва във Върховния архитект на вселената и това не значи едно и също бог и върховния архитект на вселената?

[glishev]

Безсмъртието на душата не е задължително свързано с вяра в прераждането. Примерно християните си вярваме в едното, но не и в другото.

А вярата в Разума или във Върховното същество/Великия архитект е вяра "на философите" доста преди масоните да я възприемат. Овидий и Сенека имат някои мисли по тоя въпрос.

Интересно, че от античните поети май Вергилий в Енеидата споменава за прераждане. Но неговата вяра така илииначе е такава еклектика, че даже и католическата Църква го смята за едва ли не християнин преди Христа.

[марушка]

Дали и какво ми се е случвало - аз си знам. Обаче си оставам скептик и имам нелоши основания за това.

Платон не си чела, иначе щеше да знаеш, че той се подиграва с митологията и съставя собствени "митове".

Това, че Никейският събор е правил някакви страшни конспирации го пише именно в глупави книги. А не в сериозни. Дай няколко заглавия - с автори, преводач, издателство, град и година на издаване. Бас хващам, че повечето издания, които евентуално би посочила (а ти просто няма да го направиш, убеден съм), нямат предговор и коментар, нито пък някой от авторите сочи образованието си. Камо ли пък издателството да е академично.

Точно на Платон имам Диалозите от ученичка още баща ми ги беше купил /бог да го прости/ и ги разглеждах тогава още,но не бях запозната с прераждането още тогава,а след връзката ми с моят духовен учител Иеова започнах тогава да се интересувам от прераждането след като ми попадна книгата на Едгар Кейси - Можете ли да си припомните миналите си животи? ,а точно

Платон любимата му фраза е била,че тялото е гробница за душата. Тъй че той бил в древен Египет тогава и се е учил от древноегипетските жреци и е вярвал в прераждането. Та нали той затова са били закрили научната академия в Рим,но Козимо Медичи отново я открил и е заповядал на своя осиновен син Фичини да превежда Платон,а след като са намерили и исторически документи за Хермес Трисмегист му наредил да остави Платон за малко и да почне да превежда Хермес Трисмегист.

[марушка]

Точно на Платон имам Диалозите от ученичка още баща ми ги беше купил /бог да го прости/ и ги разглеждах тогава още,но не бях запозната с прераждането още тогава,а след връзката ми с моят духовен учител Иеова започнах тогава да се интересувам от прераждането след като ми попадна книгата на Едгар Кейси - Можете ли да си припомните миналите си животи? ,а точно

Платон любимата му фраза е била,че тялото е гробница за душата. Тъй че той бил в древен Египет тогава и се е учил от древноегипетските жреци и е вярвал в прераждането. Та нали той затова са били закрили научната академия в Рим,но Козимо Медичи отново я открил и е заповядал на своя осиновен син Фичини да превежда Платон,а след като са намерили и исторически документи за Хермес Трисмегист му наредил да остави Платон за малко и да почне да превежда Хермес Трисмегист.

А пък Платон ми е любимият философ също така и Питагор и Сократ и другите де,които вярват в прераждането.

[glishev]

Пълен хаос

Къде точно в запазените египетски източници се говори за прераждане? Платон споменава за прераждане, но дали го е взел точно от Египет е друг въпрос. Платон освен това говори и за нещо като "обожение" на душата, а тази теза не се връзва с прераждането. Той често е противоречив.

Пък и не виждам защо ако нещо е старинно, то трябва веднага да се взема на доверие.

Козимо дали е откривал академия точно в Рим? Пък и кога е била закривана академия в Рим - може би я смесваш с атинската Платонова Академия? И дали Марсилио се казва Фичини или мааалко по-другояче?

[Б.Богданов]

***

Пък и не виждам защо ако нещо е старинно, то трябва веднага да се взема на доверие.

***

Щом е старо, то трябва да е вярно!

Няма никакви основателни причини да спазваме този принцип!

....

Та нали той затова са били закрили научната академия в Рим,но Козимо Медичи отново я открил и е заповядал на своя осиновен син Фичини да превежда Платон,а след като са намерили и исторически документи за Хермес Трисмегист му наредил да остави Платон за малко и да почне да превежда Хермес Трисмегист.

Къде може да се намери този превод?

Моля поне да бъдат написани някакви по общи указания, ако възможно.

Поздрави Б.

[glishev]

Марсилио Фичино май превежда на латински Платоновия "Пир". Във всеки случай от него има латински коментар върху тази диалог. Само дето самият Фичино е католик и определено няма как да вярва в прераждането - от ония времена само Джован Пико дела Мирандола е способен да вярва едновременно в две противоположни твърдения, а него са го съдили като еретик (не знам дали е повече еретик от редовите католици, но е нечетивен). Академията, разбира се, е във Флоренция. Иначе всичко е вярно

Само по себе си прераждането е част от цикличното схващане на историята. За мен цикличният поглед е ограничен. Не че определени закономерности не се проявяват редовно, но извеждането от тях на мнение, че историята на света, а оттам и животите на хората в известен смисъл се повтарят, е просто примитивно. Някой ще каже, че говоря така, защото съм християнин. Всъщност е обратното - предпочитам линейния поглед към историята и затова съм станал осъзнат християнин. Въпреки приликите между две лични съдби и въпреки паралелите в историята на две цивилизации светът се променя от стари състояния към нови. Цикличност няма. Следователно няма и прераждания. Живее се веднъж и се живее с отговорност. Земното безсмъртие се постига само с добро име. Небесното - това монасите и светите Отци да кажат как. Но животът ни тук и сега е един, кратък и драматичен. Всеки миг предоставя еднократни възможности за избор. Големите грешки не се поправят във второ издание на съдбите ни. Но пък могат да послужат като поука за избягването на нови грешки в остатъка от дните ни. И толкова. Вярата в прераждането в етически смисъл е съмнителна, защото предполага, че можеш безброй пъти да не си вадиш поука и да правиш едни и същи глупости. Във философски и логически смисъл е заблуждаваща, защото представя света не в причинно-следствена последователност, а в повторяемост, която би могла да изглежда смислена само на един неаналитичен и неисторичен ум.

[sirius]

Аз пък никога не съм сънувал. Само Монро е сънувал.

Така е, и ти си сънувал и аз съм сънувал и баба Пена и тя сънува.

И аз редя буквички и ти редиш буквички, ама ако, АКО почетем Хайтов или друг майстор на писането, ще разберем нещо повече за реденето на буквички. Иначе няма как да го разберем.

Та така стоят и работите със съня, приятелю. Прочети нещо различно от твоята опитност. Точно както четем и теорията на относителността, въпреки, че и ние сме виждали светлина и движещи се обекти.

[Incorrectus]

Вече Ви казах, че съм чел купища, от теософия, до монашески творения. Какво разказва Монро?

[марушка]

Безсмъртието на душата не е задължително свързано с вяра в прераждането. Примерно християните си вярваме в едното, но не и в другото.

А вярата в Разума или във Върховното същество/Великия архитект е вяра "на философите" доста преди масоните да я възприемат. Овидий и Сенека имат някои мисли по тоя въпрос.

Интересно, че от античните поети май Вергилий в Енеидата споменава за прераждане. Но неговата вяра така или иначе е такава еклектика, че даже и католическата Църква го смята за едва ли не християнин преди Христа.

Разбира се,че безсмъртната душа се възприема не само за прераждането. Ние християните си вярваме в едно,но другото /стиховете за прераждането/ са били изтрити в самата Библия през времето на Никейския събор. Вергилий четох като ученичка,тогава не разбирах темите за прераждането,но сега ще взема пак да я прегледам.Философите си вярват,но и в Божественото същество,но според мен няма разлика между върховно същество и божествено същество и Великият архитект на Вселената,това според мен е едно също.

[марушка]

Марсилио Фичино май превежда на латински Платоновия "Пир". Във всеки случай от него има латински коментар върху тази диалог. Само дето самият Фичино е католик и определено няма как да вярва в прераждането - от ония времена само Джован Пико дела Мирандола е способен да вярва едновременно в две противоположни твърдения, а него са го съдили като еретик (не знам дали е повече еретик от редовите католици, но е нечетивен). Академията, разбира се, е във Флоренция. Иначе всичко е вярно

Само по себе си прераждането е част от цикличното схващане на историята. За мен цикличният поглед е ограничен. Не че определени закономерности не се проявяват редовно, но извеждането от тях на мнение, че историята на света, а оттам и животите на хората в известен смисъл се повтарят, е просто примитивно. Някой ще каже, че говоря така, защото съм християнин. Всъщност е обратното - предпочитам линейния поглед към историята и затова съм станал осъзнат християнин. Въпреки приликите между две лични съдби и въпреки паралелите в историята на две цивилизации светът се променя от стари състояния към нови. Цикличност няма. Следователно няма и прераждания. Живее се веднъж и се живее с отговорност. Земното безсмъртие се постига само с добро име. Небесното - това монасите и светите Отци да кажат как. Но животът ни тук и сега е един, кратък и драматичен. Всеки миг предоставя еднократни възможности за избор. Големите грешки не се поправят във второ издание на съдбите ни. Но пък могат да послужат като поука за избягването на нови грешки в остатъка от дните ни. И толкова. Вярата в прераждането в етически смисъл е съмнителна, защото предполага, че можеш безброй пъти да не си вадиш поука и да правиш едни и същи глупости. Във философски и логически смисъл е заблуждаваща, защото представя света не в причинно-следствена последователност, а в повторяемост, която би могла да изглежда смислена само на един неаналитичен и неисторичен ум.

Този списък за вярата в прераждането,го правя от книгата "Талисман" на Греъм Хенкок и Робърт Бовал,която е пълна с исторически данни и знания. А споменаването от древноегипетска-

та религия също взех и от тази книга и от древноегипетската книга - имам я древноегипетска митология - малка книжка,не помня автора,но като ми я върнат дадох я на познати да я четат,но като ми я върнат, ще напиша имената на авторите.

[марушка]

Значи не само Елена Блаватска пише за прераждането,а и много други окултни писатели и древни религии по света,които тепърва ги разглеждам.