Съществува ли прераждането? Кога определена душа достига Нирваната? По какво се определя Кармата?

[DarkSlayer]

Знаеш статистиката но интересното е защо точно тея индивиди и то да се рови до край на дълбоко а не докъдето се простират възможностите на социологията Всъщност това което ми прави впечатление е че науките просто раздробяват нещата до безкрайност и нищо друго и пропускат очевидното.

[glishev]

"Тия" индивиди, а не "тея".

Може би имаш нужда от по-задълбочени впечатления в някоя наука.

[DarkSlayer]

Диалекта ми променя ли значението на това което пиша?

[Incorrectus]

Некоректний, поне в случая нищо не ти приписвам - наистина смятам да подмятам неконструктивни забележки (тя темата си е само за такива).

Нямах предвид теб. И аз май съм така по всички теми - неконструктивни забележки, но с едно око в темата. Като кажем за Буда, да говорим за Буда, а не да му вкарваме думи, имах предвид.

[makebulgar]

Мейкбългар, разбира се, не е прав в тълкуването си на учението на Буда, но пък неправотата му е толкова творческа и добре сглобена, че ще я цитирам пред будисти (уви, и такива има в България). Чисто логически тя не може да се обори, така че ще се забавлявам. Доколкото у нас по будизма обикновено си падат все още неориентирани лица на млада възраст, с крехка физика и в екзистенциална несигурност, кодошът ще е пълен.

Социалното значение на прераждането, страданието и гладът, кармата и кастите... изобретателно е, не отричам.

Еми може да ме цитираш, но това са творчески интерпретации направени на бързо. Комбинация от религия, история и игра на асоциации. Идеята е, че смисълът заложен в началото не е този който е познат сега. Примерно след 1000 години последователите божеството Джоли и Джолизмът, може и да си нямат напредстава, че в миналото Божествената Анджелина Джоли просто е започнала социална дейност в Африка!

[DarkSlayer]

Не е ли и днешното виждане на хората за почти всичко? Само приказки и чешане на езици. А и визия че да има за какво да си чешат хората езиците. Дори Исус Христос си има визия..

[Incorrectus]

Относно прераждането в будизма,ще ми е мнго трудно да обясня точно какво се има предвид под прераждане.Самата аз още чета доста текстове по въпроса и не съм разбрала изцяло смисъла,за да мога да го обясня на друг.

Името и формата (нама-рупа), казва Нагасена. Но не същото единство от име и форма, а друго.

Възниква въпросът: как тънкото, умът (името) разпознава взаимозависимата с него форма като причинени от конкретни стари име и форма?

[glishev]

Мейкбългар, аз отсега съм поклонник на джолизма, ама да видим дали след някоя и друга годинка още ще бъда

[Kuna]

Диалекта ми променя ли значението на това което пиша?

Не че правописът ти /не диалектът/ променя значението на това, което пишеш, но някак си, как да кажа... разсейва го. Не помага да бъде оценено по достойнство. И да, всички правим някакви грешки, ама като са твърде очевадни, твърде много и съчетани с твърде голяма категоричност, някак си бият повече на очи. Пък и колкото по-грамотен е един човек, толкова по-добре за него самия. /Извинете, дидактическите ми брътвежи рано сутринта са от възрастта /

[DarkSlayer]

Не бих казъл че правя гершки просто изглежда си много проницателна. Аз СЪМ си разсеян и пиша както говоря. А достойнството мисля че е относително нещо. За един едно е да си достоен за друг друго и така.

[Kuna]

Е, хайде, за днес червеното мастило ми свърши

[madlady]

Разсеяността не би трябвало да бъде извинение,за желанието ти правилно да предадеш мислите си на другите.Извиненията,които намираме,за да оправдаем действията си не ги заличават.Казвайки това аз не те критикувам,а просто изразявам мнението си.Критиката и съветите са дават само когато човек има или е показал желание за промяна.

[DarkSlayer]

Аха, аз не се оправдавам, просто казвам каквото е, такова си е. И аз предавам това което ми идва от вътре по начин по който ми е познат от детството, който ме разбрал, разбрал, който не, не. И не се стремя да променя това защото начина на изказване не засенчва смисъла зад него.

[glishev]

Темата беше за преражданията, но и правописът си заслужава тема.

[madlady]

Дойде време за обяснението на прераждането:

"В будизма се говори за "поток на съзнанието" който "свързва" всички прераждания на дадено същество, но в него няма нищо неизменно и постоянно. В този смисъл, съществуването на една постоянна същност, наречена "душа" се отрича от Дхарма.

В сутрите Будата е обяснил, че съзнанието което преминава от живот на живот е като пламъчето на свещ, което запалва друга свещ. Не можем да кажем, че е същия пламък, защото свещта е друга, обстоятелствата са други и нищо не е абсолютно същото. От друга страна не можем да кажем, че пламъкът е различен, защото очевидно има причинно следствена връзка между двете пламъчета.

Така е и със съзнанието при процеса на прераждането. Няма елемент, който да се запазва абсолютно непроменен, няма същество, което да облича кожа след кожа. Ако Иван се прероди в котка това не е Иван, натикан в котешко тяло - това е котка. Съзнанието на дадено същество просто е функция от действията, които то е извършвало в предишните си животи. Като река. Реката когато се влива в морето не е същата като реката високо в планината, но не е и различна. Двете "реки" са свързани в смисъл на причина и следствие.

Това, което преминава от живот на живот е една сянка от действията, т.е. навиците, които едно същество е развило. Точно тези навици оформят следващото му съществуване. Това е закона за карма - причнно следствената връзка между всички явления.

За обобщение - в будизма няма душа, няма съдба, няма Бог, няма вечна награда, няма вечно наказание. Светът е обяснен като една много сложна система от взаимозависими причини и следствия - нищо повече. Това е наречено "Самсара" - светът на съществуването, порочният кръг на дуалистичното възприятие.

Не става въпрос за това, че ние сме едно същество в този живот а сме друго в следващия. Няма такива резки граници. Съществото, което сме били вчера вече го няма. Всъщност този процес тече постоянно. Променяме се от миг за миг, но ни трябва поглед върху малко по-дълъг период, за да го забележим. Повечето хора се индентифицират с детството си. Ако питаш някой, дали детето, което той е бил на 10 годинки е той, човекът ще отговори утвърдително. Няма обаче нищо от детето, което да присъства във възрастния човек - на физическо ниво няма нито една клетка материя, която да е останала от малкото дете. На умствено ниво няма нито една мисловна схема или светоусещане, които да са се запазили непокътнати. Гласът също е различен. С това се изчерпват тялото, речта и ума, които са всичко, с което разполагаме. Ако човек сериозно се замисли върху това, много лесно може да се усети, какво означава "поток на съзнанието" и какво всъщност означава прераждането и липсата на постоянна, самостойна същност.

В крайна сметка котката е друго същество, но и не е друго същество. Тя е изцяло функция на един и същ поток на съзнанието.

И твърдението,че човек няма спомен за предишните си животи също не е вярно.Тези спомени са поттиснати,а не изкоренени,но могат да бъдат достигнати след дълги години обучение и медитации и най-вече практикуването на изключително тежки практики като ньондро."

Но искам да подчертая,че разбирането на цялостното значение на прераждането в будизма е свързано с четене на много текстове,което става последователно и е свързано с много медитативна практика,за да могат да бъдат осъзнати нещата.Аз все още не съм ги осмислила напълно и затова цитирам един от своите учители.Но няма как човек незапознат с будизма да разбере цялостното значение,защото то е обвързано с значението на думите ум и съзнание,което е адски обширно.

[DarkSlayer]

По правописа на човек също може да се съди дали се е преродил.

[madlady]

Някой беше писал някъде из темата,че будизма е основата на бойните изкуства и че няма проблем дори да убиеш противника си.Такова нещо в будизма няма и никога не е имало.Будизма е абсолютно неагресивно учение и е абсолютно забранено да се отнема чийто и да било живот,като няма нищо,което да оправдава убийството.Съвсем не мисля обаче, че крайната цел на будизма е реално постижима чрез бойните изкуства без будистка практика. Онези учители при които е била постижима просто са били будисти и са използвали изкуството си, за да водят учениците си именно по будисткия път. Използването на бойните изкуства по този начин е напълно възможно, но ако някой го прави в днешни дни трябва да го търсим в Китай.

[DarkSlayer]

Аз затова тренирам японски БИ, там ако не убиеш противника се счита като върха на срама(за против ника)

[madlady]

Забравих нещо,с което вече приключвам темата,защото няма повече какво да бъде казано по въпроса.Марушке - след дълга практика и вникване в собствената си същност човек може и да достигне до спомена за това какъв е бил в минал живот,но няма как друг да достигне до твоите спомени,затова твоя духовен учител да ме прощава ама това са пълни глупости.Не е възможно друг да види твоята истинска същност камо ли нейните преживявания,затова твърдението му,че ти си еди коя си е лъжа.Твоето твърдение за някой друг е също лъжа.Това,че вярваш в казаното от него е определящото,в това че започваш да намираш общи черти с дадения образ.Сляпата ти вяра в другиго е може би най-големия ти проблем,защото без дори да осмислиш дали е прав или не ти приемаш казаното за чиста монета.Затова вместо да се чудиш дали си била кокошка или козел преди 100,200,1000 години ти препоръчвам вглеждането ти в това какъв човек си сега,удовлетворена ли си от себе си,твоите негативни черти и как да работиш над себе си,за да си щастлива сама от себе си.

[Kuna]

Пък аз мисля, че изчитането на много текстове не е никаква гаранция за разбирането и интернализирането /използвам думата съвсем на автопилот/ на нещо, особено от такова духовно-философско естество. Ерго, неизчитането не означава неразбиране/неусещане на същността. то саторито като идва, не пита кой колко е чел. Не че пречи човек да чете, просто ноу герънтий.

По-късно може би ще си изложа своята трактовка на прераждането от гледна точна на стандартната психология, и или за това, как некои съображения в будизъма могат да бъдат доста продуктивни и приложими в ежедневието.

[Incorrectus]

Пък аз мисля, че изчитането на много текстове не е никаква гаранция за разбирането и интернализирането /използвам думата съвсем на автопилот/ на нещо, особено от такова духовно-философско естество. Ерго, неизчитането не означава неразбиране/неусещане на същността. то саторито като идва, не пита кой колко е чел. Не че пречи човек да чете, просто ноу герънтий.

По-късно може би ще си изложа своята трактовка на прераждането от гледна точна на стандартната психология, и или за това, как некои съображения в будизъма могат да бъдат доста продуктивни и приложими в ежедневието.

То и без друго в духовно-философската тематика обичат да се упражняват тези, които не са чели. Към математиката, например, не припарват.

Ще чакам психологическата трактовка, щото и аз натам бия.

Марушке - след дълга практика и вникване в собствената си същност човек може и да достигне до спомена за това какъв е бил в минал живот,но няма как друг да достигне до твоите спомени,затова твоя духовен учител да ме прощава ама това са пълни глупости.Не е възможно друг да види твоята истинска същност камо ли нейните преживявания,затова твърдението му,че ти си еди коя си е лъжа.

Ама той е буквално духовен... учител. Т.е., духовиден.

[DarkSlayer]

АЗ нито съм духовен нито съм по науките (един ми викаше по едно време че съм много духовен щот се така ги разправям.. може и да съм малко духовен, нз) и математиката не ми се вижда сложна, но незная почти никакви формули щото не ми се виждат нужни(специално за мен) за прераждането

[Kuna]

Сигурно нещо ще пропусна или в друго време бих изложила нещата по-ясно, но ето надве-натри как аз виждам хавата с прераждането и по-специално как това може да бъде обяснено с инструментариума на един нормален психологически анализ, а не метафизично /"спомени от минали животи," "проектиране на енергии" и пр. бля-бля/.

Като един много мързелив, прагматичен и просто устроен индивид /каквито обикновено ги спохожда просветлението рано или късно/, смятам, че будистката идея за кармата и прераждането, в нейната най-лаишка същност, е нещо особено полезно и хубаво. /Трябва да спомена, че преди да се превърна в онуй, което съм сега, бях незряла, духовна, объркана, богато емоционална и много сложна личност, която считаше, че проблемите и драмите са нормалното състояние на нещата, а душевната хармония е химера, буржоазен предразсъдък и продукт на еснафски манталитет и недостатъчна интелектуална или друга стимулация. Не че сега съм се оттървала напълно от тези неща, но поне не ги считам за кармично неизбежни/.

Та, по същество. Преведено на езика на една прагматична и неметафизична /да не използвам доста компрометираната дума "популярна"/ психология, идеята на прераждането може да се предаде така: Не зацикляй върху отрицателното, не приемай нещата като преодпределени и "кармични," имай смелостта да станеш по-рационален и по-отговорен, като потърсиш обяснение за нещата, които те спохождат. По възможност разумно и просто обяснение. Пример: "Жените в моя род всичките са пълни/нещастни в брака, каквото и да правя, не мога да съм слаба/доволна от партньора си." Или "и мъж ми, и аз сме алергични, алергиите се предават по наследство, значи вероятността децата ми да са алергични е голяма, каквото и да правя." Или "ми все попадам на шефове-идиоти и гаджета малоумници," "за хубава работа се искат само връзки," "всички хора само гледат да ме прекарат," "родетилите само с простотии те занимават," "светът е гаден," "това е телепатия и късмет," "абе всичко опира до предаване на отрицателна и положителна енергия" и пр. и пр. С две думи, както многоуважаемият дядо Фройд казва, действайки по аналогия, ние самите създаваме несъзнателно моделите от които се оплакваме, че ни преследват в живота. Т.е., ако се жалваме постоянно от нещо, то най-вероятно ние сами сме си виновни за него и си създаваме условия това да ни се случва повече от един път. И обратното. С нагласите си, езика на тялото си, с поведението си и думите си ние предаваме и на другите онова, което ни занимава или мъчи вътрешно и така създаваме и поддържаме модели на светоусещане, ценности, поведение и ответна реакция, в това число на децата си. И обратното - ние можем да променим доста неща, стига да сме достатъчно честни със себе си, да се стремим към положителна и рационална нагласа и да не търсим под вола теле. Съответно миналите ни преживявания /в настоящия живот, разбира се, Боже упази да говоря за минали животи, в които съм била наложница на азиатски владетел/, са кармични в смисъл, че представят съвършената база за /само/анализ и рационален разбор и съответно за извличане на изводи от собствения опит и за инкрементална /а не драстична/ промяна.

[madlady]

Ама той е буквално духовен... учител. Т.е., духовиден.

Направо си е духовит,ако питаш мен .

Колкото до трактовката:аз лично дядо Фройд го избягвам,защото освен,че е прекалявал с наркотиците,сексуалните извращения и фантазии друго май не е направил.Да не оспорвам,че е създал интересни теории,но за мен лично са дело на един меко казано болен мозък .Иначе си права и не си от гледна точка на будизма,защото освен,че човек не трябва да се оплаква той трябва да премахне желанието,което е основната причина за страданието (за справка - Четирите благородни истини),след като изкорениш желанието трябва да премахнеш всичко свързано с думата аз и мой,мои,мое и т.н.Защото вглеждането само в себе си не позволява да видиш чуждата гледна точка,тоест не ти позволява да си на чуждото място,което замъглява преценката ти,прави действията ти съобразени само с твоите желания и води до съответните последици,които ще водят до нови и нови и така дори и след твоята смърт.Така че дори и да си вече мъртъв злините,които си причинил ще пораждат нови злини,които макар и различни идват от един корен - теб.Иначе казано твоите действия се прераждат и прераждат.

П.С. Това е което аз съм разбрала до този момент от прераждането,което не го прави абсолютно вярно или пълно.

[Kuna]

...защото освен,че човек не трябва да се оплаква той трябва да премахне желанието,което е основната причина за страданието (за справка - Четирите благородни истини),след като изкорениш желанието трябва да премахнеш всичко свързано с думата аз и мой,мои,мое и т.н.Защото вглеждането само в себе си не позволява да видиш чуждата гледна точка,тоест не ти позволява да си на чуждото място,което замъглява преценката ти,прави действията ти съобразени само с твоите желания и води до съответните последици,които ще водят до нови и нови и така дори и след твоята смърт.

Аз за Фройд няма да споря. Отказала съм се много отдавна да споря по форуми с хора, дето имат твърдо отрицателно мнение за него. /Някой би казал, че той е моят учител и съм обсебена от него - нека така да е /.

Сега. Някои коментари по цитата по-горе, от гледна точна на психологията. Значи, човек трябва да се оплаква. Но трябва да го прави интелигентно. Не да върти една и съща плоча и да мрънка, само и само за да привлича внимание и да си търси оправдания да не променя нагласата си и начина си на живот, а да говори, ама и да се вслушва и да си анализира какво говори, за да намери решение, да осъзнае проблемите от друга гледна точка. Важно е и пред кого мрънка. Ако има правилните приятели и/или психоаналитици, предполага се, че те ще му кажат нещо по-обективно, а няма само да мучат съчувствено или пък да го хокат.

Вглеждането в себе си е ключът към всичко, т.е. към едно нормално съществуване и адекватни взаимоотношения с другите в съвременните условия. Отказването от себе си е залог за пълно пренебрегване на собственото щастие и симптом на сериозно душевно разстройство, като поредността на изброяване е без значение. Желанията в никакъв случай на трябва да се пренебрегват и изоставят. Те трябва да се признават и анализират. Отказването от желанията, пренебрегването на себе си и стремежът към необвързване са едни от най-криво разбираните принципи на будизма и мога много да пиша по тази тема, в това число на база на собствени наблюдения докъде може да се стигне с това - например пълна неадекватност в личните/интимните отношения, родителството, обща неудовлетвореност и пр. Имам си такова нещо почти у дома

Та, за желанията. Желанията са нещо много важно и хубаво, при правилна употреба. Дори будизмът не ги отрича. Просто се прави една важна разлика - желанието в смисъл на осъзнато намерение, което е в хармония с най-дълбоките импулси, което се осъзнава, постига се някакъв мир, или, казано на един по-психологически език, разрешава се някакъв вътрешен конфликт, който е пораждал силен афект, от една страна. От друга страна, желание не значи силен и безпаметен стремеж към нещо. Такъв стремеж не е хубав, щото понамирисва на фиксация и въобще може да породи доста конфликти, а пък ние се стремим преди всичко не към обезличаване и неспокойно съществуване, а към ментално здраве и емоционално равновесие

Естествено, че твоите действия имат дълготрайни последствия - едно дете с родители алкохолици има избор. Да стане или да не стане алкохолик. Ако стане алкохолик, вината обаче няма да е на родителите му, въпреки че те представляват обстоятелство, което е от значение и за което са били отговорни