Съществува ли прераждането? Кога определена душа достига Нирваната? По какво се определя Кармата?

[rockbul]

Блестящ пост, за което ти благодаря. Ще поствам един материял, който прочетох на скоро с увещанията, че е проверен и достоверен. Какъв ще бъде вашият коментар?

С риск да попадна в някаква окултна драматизация поствам този материал, който прочетох в книга написана от двама известни съвременни физици и философи Матийо Рикар и Трин Сюан Тхуан и бях впечатлен от логическият им разказ. ( Книгата " От кванта до лилията")

Памет за предходни съществувания

Свидетелства от този род са в голямо изобилие, но поради факта, че не са проверени от достатъчен брой учени, обикновено не се приемат. Обаче има и някои изключения при който измамничеството и чистото съвпадение се изключват след разумен размисъл. Случаят с Шанти Деви.

Шанти Деви се ражда през 1926 г. В Делхи, Индия.Когато става на около 4 годинки, момиченцето започва да разказва странни неща на родителите си. Казва им, че истинският и дом се намира в град Матхура ( Матра), където живее нейният съпруг. Най- напред родителите се забавлявали с тези разкази, но скоро започнали да се безпокоят за душевното здравето на тяхната дъщеря. На 6 годишна възраст тя бяга от къщи и се опитва да стигне пеш до град Матхура, разположен на 150 км от Делхи, но не успява. Един ден казва на приятелката си от училище, че се казва не Шанти Деви, а Лугди Деви, че е омъжена и има дете, за което не може да се грижи, тъй като е умряла 10 дни след раждането на детето. Цялото училище започва да и се подиграва. Учителите искат среща с родителите и в дома на Шанти за да изяснят случая. Разпитват момиченцето надълго и то отговаря уверено и спокойно на техните въпроси. В разговора си детето постоянно използва думи от диалекта на Матхура, на който не говори никои от семейството, училището или в град Делхи. Учителите настояват да научат името на нейният съпруг. За една индийка е неприлично да произнася името на своя съпруг. Шанти се колебае, крие лицето си с ръце и споменава името му- Кедар Нахт. Директора на училището прави проучване и действително открива, че в Матхура има търговец на име Кедар Нахт. Пишат му писмо и след няколко седмици получават отговор. Озадаченият търговец потвърждава, че преди 9 години жена му е починала, десет дни след раждането на техният син. Кедар иска да научи повече подробности и праща в Делхи своя братовчед. Малката Шанти веднага го разпознава, който никога до тогава не е виждала и му казва, че е напълнял. Братовчеда започва да и задава множество въпроси, на които Шанти отговаря спокойно и самоуверено без да направи никаква грешка. Даже му напомня как един ден, когато мъжът и отсъствал той я е задирял, от което братовчеда почервенял от срам. Когато разказали всичко това на Кедар Нахт, той решил да замине за Делхи заедно със своя син и брат, на който искал да се престори. Но напразно Шанти заявила : „ Ти не си моят jeth ( шурей на диалекта на Матхура), ти си моят съпруг, Кедир Натх”. Когато синът и на възраст почти, колкото нея тя го прегръща и целува, като майка. Всички наблюдават вцепенени. Тя разпитва Кедар дали е спазил обещанието си да не се жени за друга жена, дадено на смъртният и одър. Прощава му , когато разбира , че е взел друга жена. След като Кедар седи в Делхи няколко дена и задава всевъзможни въпроси, на които е отговорено с най- малки подробности си тръгва напълно убеден, че Шанти е превъплащението на неговата съпруга. Нещата не стигат до тук. Слуха се разпространява бързо и един ден самият Махатма Ганди идва да види момиченцето. Той е силно заинтересуван от случая. Той погалва бащински момичето и и казва: „ Надявам се да науча повече, когато отидеш в Матхура. Моите добронамерени мисли ще те съпътстват. Ти имаш нужда от истината. Не се отдалечавай никога от пътя на истината, каквото и да ти струва това.” Той изпраща делегация от уважаеми и почитани граждани на града, адвокати, журналисти и делови хора с висока интелектуална репутация. На 15 ноември 1935 година цялата група пристига в Матхура. На гарата се е събрала цяла тълпа от посрещачи. И детето веднага изумява всички, разпознавайки членовете на своето( бившо) семейство. В продължение няколко дена детето разпознава десетки места и лица, среща се с бившите си родители, които са потресени. След като задава много въпроси на своя съпруг разбира, че той не изпълнил и последното си обещание дадено на смъртният и одър. Не е дарил Кришна за здравето на нейната душа 150 рупии, който била спестявала и били скрити под една дъска на пода. За това скривалище знаела само тя и съпругът и.

Анкетната комисия от знатни личности се потрудила сериозно. Най- сетне те постановили, че Шанти Деви действително е се явява превъплащение на Лугди Деви. След това Шанти живее скромно и никога не се възползва от известноста си. Следва литература и философия и се посвещава на медитация. В края на 50-те тя се съгласява повторно да разкаже своята история.

[rockbul]

Отговора ми е към "Лъвската Кралица". Натиснах неправилното клонче. Съжалявам.

[Incorrectus]

В Индия йогите хвърчат, живеят по 1000 години, а с очите си хиляди са видели как мошеникът Бабаджи повръща златни яйца и материализира швейцарски часовници. Там всичко е възможно. Чудесата на Criss Angel са по-многобройни и заснети на камера.

Човек трябва да е безнадежден солипсист, за да си въобразява, че е носител на "своето" съзнание и също, че "неговото" съзнание е лично. Съзнанието е абсолютно нелично и следователно може да се проецира където си поиска без съгласието или несъгласието на човешката воля. При шизофренията се наблюдават многобройни подобни случаи, при които индивидуалността се раздвоява или утроява и т.н. Юнг документира случаи, при които абсолютно невежи пациенти продуцират митологични мотиви, които няма откъде да знаят. Това му дава основание да предложи концепцията за колективното несъзнавано, която няма нищо общо с каквато и да е форма на прераждане. Тук древната мъдрост и съвременната психология се схождат. Утвърждава се, че азът (егото) е илюзорно и не е нищо друго, освен един от многобройните комплекси в съзнанието.

Ако човек вярва в прераждането, то тогава за него това е така и няма как да се измени неговото убеждение. На изток прераждането се приема от късните последователи на Буда, но самият той казва: "Доколкото няма никакво аз, но има действия и последващи резултати от действията, делата се извършват, но няма извършител, няма никаква същност, която да предшества, никакво аз не се пренася от едно място на друго, а има глас, който се издава тук и ехо, което се връща обратно"(цит. по памет). Отрича се концепцията за прераждането и се утвърждава, че съдържанията на съзнанието са обективни и всеобщи и могат да се проецират където си искат. Проекциите, обаче, се осъществяват винаги в настоящия момент и предполагането на предходен момент, в който те са имали свой носител е логическа грешка, защото предходните състояния или несъстояния винаги са по допускане.

[Lion Queen]

Блестящ пост, за което ти благодаря. Ще поствам един материял, който прочетох на скоро с увещанията, че е проверен и достоверен. Какъв ще бъде вашият коментар?

С риск да попадна в някаква окултна драматизация поствам този материал, който прочетох в книга написана от двама известни съвременни физици и философи Матийо Рикар и Трин Сюан Тхуан и бях впечатлен от логическият им разказ. ( Книгата " От кванта до лилията")

Памет за предходни съществувания

Свидетелства от този род са в голямо изобилие, но поради факта, че не са проверени от достатъчен брой учени, обикновено не се приемат. Обаче има и някои изключения при който измамничеството и чистото съвпадение се изключват след разумен размисъл. Случаят с Шанти Деви.

Шанти Деви се ражда през 1926 г. В Делхи, Индия.Когато става на около 4 годинки, момиченцето започва да разказва странни неща на родителите си. Казва им, че истинският и дом се намира в град Матхура ( Матра), където живее нейният съпруг. Най- напред родителите се забавлявали с тези разкази, но скоро започнали да се безпокоят за душевното здравето на тяхната дъщеря. На 6 годишна възраст тя бяга от къщи и се опитва да стигне пеш до град Матхура, разположен на 150 км от Делхи, но не успява. Един ден казва на приятелката си от училище, че се казва не Шанти Деви, а Лугди Деви, че е омъжена и има дете, за което не може да се грижи, тъй като е умряла 10 дни след раждането на детето. Цялото училище започва да и се подиграва. Учителите искат среща с родителите и в дома на Шанти за да изяснят случая. Разпитват момиченцето надълго и то отговаря уверено и спокойно на техните въпроси. В разговора си детето постоянно използва думи от диалекта на Матхура, на който не говори никои от семейството, училището или в град Делхи. Учителите настояват да научат името на нейният съпруг. За една индийка е неприлично да произнася името на своя съпруг. Шанти се колебае, крие лицето си с ръце и споменава името му- Кедар Нахт. Директора на училището прави проучване и действително открива, че в Матхура има търговец на име Кедар Нахт. Пишат му писмо и след няколко седмици получават отговор. Озадаченият търговец потвърждава, че преди 9 години жена му е починала, десет дни след раждането на техният син. Кедар иска да научи повече подробности и праща в Делхи своя братовчед. Малката Шанти веднага го разпознава, който никога до тогава не е виждала и му казва, че е напълнял. Братовчеда започва да и задава множество въпроси, на които Шанти отговаря спокойно и самоуверено без да направи никаква грешка. Даже му напомня как един ден, когато мъжът и отсъствал той я е задирял, от което братовчеда почервенял от срам. Когато разказали всичко това на Кедар Нахт, той решил да замине за Делхи заедно със своя син и брат, на който искал да се престори. Но напразно Шанти заявила : „ Ти не си моят jeth ( шурей на диалекта на Матхура), ти си моят съпруг, Кедир Натх”. Когато синът и на възраст почти, колкото нея тя го прегръща и целува, като майка. Всички наблюдават вцепенени. Тя разпитва Кедар дали е спазил обещанието си да не се жени за друга жена, дадено на смъртният и одър. Прощава му , когато разбира , че е взел друга жена. След като Кедар седи в Делхи няколко дена и задава всевъзможни въпроси, на които е отговорено с най- малки подробности си тръгва напълно убеден, че Шанти е превъплащението на неговата съпруга. Нещата не стигат до тук. Слуха се разпространява бързо и един ден самият Махатма Ганди идва да види момиченцето. Той е силно заинтересуван от случая. Той погалва бащински момичето и и казва: „ Надявам се да науча повече, когато отидеш в Матхура. Моите добронамерени мисли ще те съпътстват. Ти имаш нужда от истината. Не се отдалечавай никога от пътя на истината, каквото и да ти струва това.” Той изпраща делегация от уважаеми и почитани граждани на града, адвокати, журналисти и делови хора с висока интелектуална репутация. На 15 ноември 1935 година цялата група пристига в Матхура. На гарата се е събрала цяла тълпа от посрещачи. И детето веднага изумява всички, разпознавайки членовете на своето( бившо) семейство. В продължение няколко дена детето разпознава десетки места и лица, среща се с бившите си родители, които са потресени. След като задава много въпроси на своя съпруг разбира, че той не изпълнил и последното си обещание дадено на смъртният и одър. Не е дарил Кришна за здравето на нейната душа 150 рупии, който била спестявала и били скрити под една дъска на пода. За това скривалище знаела само тя и съпругът и.

Анкетната комисия от знатни личности се потрудила сериозно. Най- сетне те постановили, че Шанти Деви действително е се явява превъплащение на Лугди Деви. След това Шанти живее скромно и никога не се възползва от известноста си. Следва литература и философия и се посвещава на медитация. В края на 50-те тя се съгласява повторно да разкаже своята история.

Книгата не е ли "Лотосът и квантът"? Моля, цитирай заглавията коректно както са в българския превод на изданието, защото потребителите, които четат поста ти поискат да си намерят книгата няма да намерят книга "От квантът до лилията". Пък и лотос е коректния превод, не лилия . Книгата е впечатляваща. Но този случай е коментиран от Рикар и Тхуан и коментара е много по-интересен от самото събитие... Всички сме имали де-жа-вю...По-важно е да се обясни този ефект - на тези спомени, на тези феномени през будизма.

Ще си позволя да приложа коментара на Рикар и Тхуан:

М: Според будизма всички същества са били свързани с нас в един или друг момент от незапомнени времена. Всички те са били наши бащи, майки, наши приятели и наши врагове. Разбира се, има и същества, с които сме си изграждали по-тесни отношения, които могат да продължават в много последователни съществувания.

Т: Но да се върнем на въпроса за съзнанието, как можем да си представяме, че то съществува без никаква материална опора? Дали тове е нещо, от което е пропита цялата вселена или е метавселена, в която нашата вселена заема само много малко място?

М: Не става дума за глобално съзнание, всеобщо да всички същества и присъстващо във всички явления, а за индивидуални континууми съзнание, преминаващи от едно състояние на съществуване към друго. Бихме могли да сравним тези потоци с вълни, без да забравяме, че според будизма съзнанието е просто функция, лишена от собствена реалност.

Т: Да, но вълната можа да бъде уловена.

М: Едно нещо е сигурно: ние улавяме съзнанието дотолкова, доколкото ние самите сме съзнателни. В края на краищата, този начин на улавяне е като всеки друг. Съзнанието предполага голям брой връзки, които, както можем да предположим, пораждат "поле", а следователно и вълна, дори тя да не е от физическо естество (физически уловимо бих добавила). Можем да опишен съзнанието като поток, като функция, която продължава вечно, без обаче при това да пренася определена същност.Нещо преминава, без да се пренася дадена същност. Можем да сравним този континуум с предаването на знанието: по време на обучението наистина става предаване, но не на "нещо". Можем да го сравним и с предаването, което се извършва при копирането: ние възпроизвеждаме дадена форма, без да става предаване на субстанция. Когато наблюдаваме вълнението в открито море, бихме могли да си представим, че се преместват големи водни маси. Но всъщност не е така. Частиците вода описват кръгове, когато вълнението преминава, но те не пътуват заедно с него.

Т: Ето защо вълната не отнася със себе си хвърлената в морето бутилка, когато преминава през нея. Тя извършва само вертикално движение от средата към гребена на вълната. Вълната се разпространява, но никаква материя не бива пренесена.

М: По същия начин последователността от състояния, с които съзнанието добива опит 9 нека кажем още отначало, че думите "превъплъщаване" или "прераждане" само приблизително отразяват този преживян опит - наподобява (в други пропорции, разбира се) вълнова последователност, при която става разпространяване на функция и на информация, но без да има пренасяне на материя или конкретни същности. В такъв случай бъдещето на дадено същество ще отговаря на транформациите в тази вълна, при което самото естество на действията и на мислите ни предопределя състоянията на битие, свързани със съзнанието ни. Физическата вълна може да бъде унищожителна, като радиоактивните лъчи например, или да бъде благоприятна като слънцевите лъчи, които стоплят измръзналия пътник. Радиовълните могат да призовават към война или към мир. По подобен начин промените, които ние внасяме във вълната на съзнанието посредством нашите мисли, както и посредством алтруистични или зложелателни подбуди, вдъхновяващи нашите думи и действия, се изразяват в щастие и страдание.

Тази вълна се характеризира от сумата на целия наш опит през настоящия живот и миналите съществувания чрез безкрайно сложна мрежа от положителни и отрицателни елементи, от моменти на яснота и на неяснота. Съзнанието може да бъде пречиствано или замъглявано. При все това придобитите от нас тенденции ни пречат да го направим съвършено гъвкаво: съзнанието може да е придобило "лоши" гънки, а оттук и необходимостта от духовна подготовка, за да можем да премахнем тази обусловеност. Състоянието на крайно пречистване е Просветлеността - състоянието на Буда, към което се стреми всеки практикуващ пътя на будизма.

Т: Така че съществува вълна, свързана с всеки отделен индивид, така ли?

М: Така както всяка обикновена вълна се различава от друга, можем да си представим, че съществува даден индивид, дадено индивидуално съзнание, без при това да постулираме, че съществува "аз", пътуващо заедно с тази вълна.

Т: Но ако не съществува "аз", свързано с този поток на съзнание, по какъв начин тогава дадена памет може да се свързва с него? Не е ли неотделимо понятието "аз" от понятието "памет"? Нашето схващане за самите нас се основава до голяма степен на паметта за изминалия опит. Ние придобиваме чувството за индивидуална идентичност главно благодарение на тази памет.

М: Ако паметта беше зависима от "аз", то тогава освободилите се от тази илюзия щяха да загубват при това и паметта си. Не трябва да смесваме изкуствено създаденото понятие за "аз" с потока на индивидуалното съзнание. Ние наричаме "аз" характеристиките на вълната на съзнанието и невярно си представяме, че вътре в този поток, намиращ се в непрестанна трансформация, съществува същност. Отсъствието на "аз" не пречи на процеса на паметта, вписан в мозъчната ни система и променящ характеристиките на съответстващото му елементно съзнание. Не е необходимо да си представяме, че има някакво "аз", което царува сред това предаване на знание, образи и т.н. "Аз" е етикет, прикачен към нашите психосоматични съединения, също както наричаме Petit Robert съвкупността от информация, съдържаща се в речника със същото име, без да е възможно разумно да смятаме при това, че има същност Petit Robert, която е със собствена природа в тази информация като цялост.

Т: Но как да помирим това схващане за паметта с неврофизиологическите експерименти върху мозъчните условия за съществуване на паметта?

М: Докато съзнанието е вписано телесно, съществува тясна връзка между функционирането на мозъка и елементния аспект на съзнанието, а оттук произтича и предопределящото влияние, което нормалното или патологичното функциониране на мозъка може да оказва върху този аспект на съзнанието. Тъй като елементното съзнание е само проява на финното съзнание, което трае вечно, можем да си представил, че континуумът на това фино съзнание може да бъде носител на памет, също както нвълната може да предава информация, без при това да предава обекти. Какво доверие можем да се приписва на тези различни равнища на съзнание. За привикналия със съзерцанието това е въпрос на опит. По този въпрос Франсиско Варела пише: "Тези фини равнища на съзнание се прояввяват пред човека от Запад като форма на дуализъм и бързо биват премахвани (...) Трябва да подчертаем, че тези степени на финото съзнание не са теоретични; всъщност те са твърде точно очертани на базата на реалния опит и заслужават внимание и уважение от страна на всеки, който има претенцията, че се базира на емпиричния научен метод (...) Разбирането на тези равнища на фино съзнание изисква добре информирана, упорита и дисциплинирана медитативна практика. В известен смисъл тези феномени са отворени единствено за онези, които искат сами да осъществят такъв род опит. Няма нищо чудно в това, че е необходима специална подготовка за провеждане на опити от първа ръка в нови феноменални области (...). При все това в класическата наука тези феномени остават встрани, доколкото повечето научни изследователи все още странят от каквито е да било научни изследвания върху собствения преживян опит, независимо дали това изследване се извършва посредством медицията или с помощта на други интроспективни методи. За щастие, съвременният дискурс на науката за съзнанието се основава все повече на експерименталното доказателство и някои изследователи започват да проявяват по-голяма гъвкавост по отношение на изследванията на съзнанието от първа ръка"

Рикар,М., Тхуан,Т.,Р: Лотосът и квантът, С, Изток-Запад, 2005, стр.243-247

В Индия йогите хвърчат, живеят по 1000 години, а с очите си хиляди са видели как мошеникът Бабаджи повръща златни яйца и материализира швейцарски часовници. Там всичко е възможно. Чудесата на Criss Angel са по-многобройни и заснети на камера.

Човек трябва да е безнадежден солипсист, за да си въобразява, че е носител на "своето" съзнание и също, че "неговото" съзнание е лично. Съзнанието е абсолютно нелично и следователно може да се проецира където си поиска без съгласието или несъгласието на човешката воля. При шизофренията се наблюдават многобройни подобни случаи, при които индивидуалността се раздвоява или утроява и т.н. Юнг документира случаи, при които абсолютно невежи пациенти продуцират митологични мотиви, които няма откъде да знаят. Това му дава основание да предложи концепцията за колективното несъзнавано, която няма нищо общо с каквато и да е форма на прераждане. Тук древната мъдрост и съвременната психология се схождат. Утвърждава се, че азът (егото) е илюзорно и не е нищо друго, освен един от многобройните комплекси в съзнанието.

Ако човек вярва в прераждането, то тогава за него това е така и няма как да се измени неговото убеждение. На изток прераждането се приема от късните последователи на Буда, но самият той казва: "Доколкото няма никакво аз, но има действия и последващи резултати от действията, делата се извършват, но няма извършител, няма никаква същност, която да предшества, никакво аз не се пренася от едно място на друго, а има глас, който се издава тук и ехо, което се връща обратно"(цит. по памет). Отрича се концепцията за прераждането и се утвърждава, че съдържанията на съзнанието са обективни и всеобщи и могат да се проецират където си искат. Проекциите, обаче, се осъществяват винаги в настоящия момент и предполагането на предходен момент, в който те са имали свой носител е логическа грешка, защото предходните състояния или несъстояния винаги са по допускане.

Инкоректус много ти благодаря за този отговор! Напълно съм съгласна с теб

Редактирано Март 9, 2009 от Lion Queen

[вики]

Аз и да дам доказателства, винаги тук във форума ще се намерят личности, които ще влязат в контра. Ще ми повярваш ли, че използвам знанието и опита си натрупан в доста отминали животи. Мога да си правя авторегресия и така пътувам във времето и черпя информация. Вие все още си доказвате дали има, или не прераждане, а аз нямам нужда от това.

Ще ти дам един пример за разликата между мен и такива като теб:

Представи си един небостъргач от 50 етажа в центъра на София. Ако си на улицата пред него, какво ще виждаш? Една висока сграда, частичка от небето, коли, хора, някое дърво (ако има) и още подобни неща. Ако си на 25 етаж ще видиш част от София, планина, повече небе... На покрива на небостъргача ще можеш да видиш цялата София и съседните селища, Стара Планина, Витоша, Люлин и много, много небе. А ако си на същата линия, но в един самолет, който е над небостъргача, но на 10 000 метра, гледката ще е още по-внушителна. В същото време ако космическата станция се намира на същата линия, какво ще виждат космонавтите от люковете и? А представи си, че си извън Слънчевата сестема - какво ще се вижда оттам?

Та така и ние с тебе. Ти си долу още на входа, а аз например съм в космически кораб доста далеч от Земята. Ще ти разказвам какво виждам отгоре, но ти няма да ми вярваш, защото никога не си летял. Аз преди да се кача на кораба, първо съм бил пешеходец като теб, после съм се качвал на високо и т. н.

Разбирам ви всички, но вие не ме разбирате. Вместо да се научите как да стигнете до мен, вие предпочитате да ме обиждате, подигравате, а модераторите дори ме банват.

Опитвам се да дам малко знание, но виждаш от себе си и твоите писания какъв е резултата.

Но учителят (сеяча от притчата на Иисус) е длъжен да споделя знанието си. Във форума може да има много участници, които не са готови и приличат на "скали", "необработена земя", или "трънливо поле", но има и доста готови. Точно за тях пиша. Ако не си готов за моите писания, то не спамирай темата и остави другите поне да четат.

С Уважение Хорос!

Донякъде си прав.

[Lion Queen]

Донякъде си прав.

Прав е за кое? Че носи върховни знания и се рее над главите ни Детенце мило, не се връзвай на подобни "пророци" - те винаги постъпват некоректно спрямо питащи и любопитни хора като теб

Я кажи сега отде у теб този интерес към Изтока.

[horos]

Това е, което ми се иска да повторя и потретя. Никой не може да говори от себе си. Всеки просветлен или пророк трябва да е продължител на някоя традиция - християнство, будизъм, философска школа, няма значение. Но тук виждаме именно говорене от себе си. Голи твърдения или изопачаване на традицията, езици, които един човек в света само разбира, твърдения за някакво прераждане, които не се аргументират и са в противоречие с традицията. До сериозен разговор още не сме стигнали, защото не можем да стигнем. Пробутват ни се фантазии за пространство и време, но не се знае елементарна феноменология и елементарна психология и не се допуска, че ние също може да сме имали подобни изживявания, но правилно да сме ги разпознали като феномени и именно поради това не сме си въобразили, че сме нови пророци.Форумът е наистина чудесно място за обмяна на идеи, но не е трибуна на самопровъзгласили се и неразбрани спасители и учители, защото такива веднага ги слагат на мястото им и horos няма какво да се сърди. Нека си преразгледа светогледа и да проговори наистина за хората, а не само за себе си

Здравейте!

Ще се опитам да отговоря на двама ви.

Нивата на посвещение са 7 при всеки човек.

Първо ниво е Борба с Невежеството.

Второто е Победа над Страстите.

Трето - Благовестие или Царуване над Егото.

Това до тук са Трите ГУНИ, които не позволяват на човек да достигне до:

Четвърто ниво - Хармония между Духа и Материята.

Пето ниво е Изхвърляне на РЕЛИГИЙТЕ. Тук повече те не са ти нужни.

Шесто ниво - Отключване на Интуицията като шесто сетиво и

Седмо ниво е т. н. Сватба.

Ето така се стига до Нирвана. Това е пътят на Действието, който е по-правилен според мен. В съвременната ни цивилизация, Пътят на Бездействието е почти неприложим.

Когато човек умира, то той стига до Небето, което е отработил приживе. Ако си на второ ниво ще стигнеш до второ небе и оттам отново скачаш в материята. Само и единственно от 7 небе не се слиза долу в тяло. Тогава ставаш светлина и отиваш в слънцето, където натрупаният опит, любов и милосърдие се връщат на Земята за следващата цивилизация, като Светлина и Топлина.

Модераторката ме обвинява във високомерност и опит да "оброботвом лапнишарани". Опитвам се да пиша и дори да аргументирам знанието си, но освен заплахи и неразбиране, друго не виждам. Не съм продължител на никоя религиозна традиция, макар че мога да ви разкажа всичко от погледа на всички религии. Чрез религийте не се достига до никъде. Те са "Опиум за народите", както беше казал някой.

Ако искате да стигнем до "сериозен разговор", то първо се научете да слушате, успокойте ума си и престанете със заплахите за триене. Така показвате слабост и никога нищо няма да научите.

Защо се покланяте на разни книжни "учители", а не вярвате на жив учител.

Оставете ме да пиша и ще видите, че съм много добър специалист по всички религии. Доста съм обикалял из България и познавам всички "светила" в духовността. За съжаление, те са добри учители, но като учителите ви в детската градина или началното училище. Ако и аз съм като тях, то ще ме допускате, но не съм. Не е ли време и вие да порастнете и да видите и нещо друго.

Вижте това:

ХРИСТОС

(Към тълпата)

Нима мислите, че дойдох да нарушавам вашите външни наредби? Не! Те са прашинки, които играят във въздуха и се носят на вълни от зефирите, които веят от невидими за вас дихания. Играта тук, долу, става както в облачните простори, когато се кълбят бурите, готови винаги да се разразят. Животът долу е едно вечно нависнало небе от гъсти облаци и пари, където винаги някъде има бури и светкавици, които съединяват двете течения: положителното и отрицателното, и така ги унищожават чрез изпразване едно в друго. Небето ви горе, това, облачното и бурното, говори за живота ви долу. Горното е отражение и дихание на това долу, а и двете за мене са мъглички, които играят и ви залъгват като малки бебета, за да отвличат вниманието ви да не плачете. Бебета сте, малки бебета с играчки, които вземате за реални фантазии, и се боите, плачете, гоните се за тях, и така развивате своята чувствена и духовна мускулатура, и така узрявате. Моето учение не е от тъмните и блатни изпарения на мислите и чувствата ви. От този живот е, не от живота вън от този, защото животът е един и горе, и долу - не делете единия от другия. Казвате: "Тук така ще живея, а когато отида там..." Та къде ще отидеш? Нима ще отидеш някъде? Не, ти тук ще си останеш - само че ще се промени движението на облачното ти небе и пак ще играеш с чудовищата, които сам си твориш в празните простори. За този живот ви говоря, защото един е животът. Къде ще отидеш, о, яице, с черупката си! Ти носиш черупката си, а вътре е твоето слънце. То я пробива според силата на своите светли лъчи и когато я пробие и стопи топлината и, тогава изчезва и се явява един лазурен простор от живот, който няма край.

Защо се чудите?

За този простор дойдох да ви говоря, за лъчите, които излизат от зародиша ви, о, яйца! Вие сте яйца, нито сте хора, ни човеци, ни Богове - какво си фантазирате, вие сте яйца! Яйцата, които се мътят под крилете на своята Майка Птица от топлина и нежност, и отсега нататък ще се измътвате, пилета ще станете и после птици - измътете се! Защо се възгордявате, о, неизлюпени яйца? Вие сте само образи от силните мисли на Господа, които се движат из хаоса на майчината утроба и се мътят. Смирете се, защото животът, който ви поглъща, е най-голямата илюзорна картина. За онзи простор дойдох да ви говоря, който се явява, след като се измътите и напуснете черупките си. Това е просторът на истинския вечен живот. Това е светият Храм на Ахура, Новият Иерусалим. И всеки носи този простор и този Храм в себе си, защото същината на всяко същество е център, от който Всемирът му се излъчва съобразно съзнанието му. Вие сте слънца, но несъзнателни, и това именно ви казвам, че в себе си носите Храма, в който живее Жената Ахура. Там има нещо, което ви обича и което вие обичате, там е центърът на истинското ви раждане и за там са всички ваши желания, надежди и мечти. О, ако би знаел всеки какъв велик образ се крие зад черупката му, каква красота, какво величие! Там ви чака образът на най-светлата ви мечта. Там, някъде далеч зад черупката ви, свят се носи, на който вие ще бъдете царе и всеки ще бъде цар на своето царство, и Престол има там, и Храм, където Невеста ви чака, о, бъдещи Женихи! Но сега сте недостойни за собствените си домове, защото сте още недомътени пилета - смирете се! Аз ще направя усилие да отворя със сила един процеп - да видите това небе, всеки да го види. То е у всеки подобно, но на всеки е различно според неговия собствен дом. И щом някой го види, ако е чист, неко остане в него, ако не, нека се върне в черупката си, където още се борят въртежите на хаотичното движение - то е покрило онова небе на самосъзнанието в безконечността, то е живот много разнообразен, но е живот, в който се вижда най-интимният кръг на Фамилното Божество. Ти си Едно и Две, и Три, и много там, в блажената игра на безкрайно малкото и безкрайно голямото - игра на слънце, което свети и пуска лъчите си, и прави своя собствен мир в граници и размери, които отговарят на силата на центъра му, на огнището му, където е жарът на живота, топлината на любовта. Любовта е централното огнище но Слънцето, а то е изразът на съзнанието, което се носи от неведомо същество. Именно затова е непознаваемо, защото ние сме самото То. Как може Бог да познае Бог, ако не е в своето собствено съществувание, защото вън от него няма нищо. Така и ние, за да се познаем, трябва да се търсим в собственото си съществувание, защото вън от нас няма нищо. В самосъзнанието си ние сме по образ Божий, тоест пак Бог. В огнището на собственото си същество живее и Бог, и всеки друг, а в безконечието всяка частица е навсякъде, защо едно е безконечието - съзнание. Двойка е безконечието, жива, вечна, родена, но не сътворена, родена от себе си, от живото си сърце, от собствената си любов.

Така зародишът яйце е проявеният Всемир и всяка частица същество е яице от проявеният Всемир, и малкото се развива в голямото, а голямото носи малкото по безконечните замисли на Двойката в огнището на Единното Слънце. Всичко е живо около вас и се движи от разумни сили, и всяка форма е черупка на живо същество. Погледнете Лазура, който е над вас, слънцата, звездите - всичко това и във вас е!... Защо на разбирате?

Едно Същество в най-красива форма, което бди над себе си и живее под импулса на частичките от тялото си, които сме ние. Това е Великата Двойка - Адонай.

Погледнете!

Из "Ахура - Мазда"

Ето на това мога да ви науча.

С Уважение Хорос!

[Incorrectus]

Ето така се стига до Нирвана. Това е пътят на Действието, който е по-правилен според мен. В съвременната ни цивилизация, Пътят на Бездействието е почти неприложим.

Чрез действие се стига до друга форма на действие. Нирвана не е действие. Четете повече книги, но будистки (ако искате да знаете за нирвана), а не теософски и не обикаляйте по духовни хора. Книгите са по-умни от хората. Ако ли не - питайте, ще се постараем да бъдем по-обстоятелствени.

[horos]

Чрез действие се стига до друга форма на действие. Нирвана не е действие. Четете повече книги, но будистки (ако искате да знаете за нирвана), а не теософски и не обикаляйте по духовни хора. Книгите са по-умни от хората. Ако ли не - питайте, ще се постараем да бъдем по-обстоятелствени.

Ох! Ако видиш само колко будистки книги имам в библиотеката си! И всичките съм ги изчел. Според тебе Буда бездействал ли е докато достигне до прозрението за махалото. Знаеш ли ти специално, още колко ще се люшкаш, докато се спреш? А може и никога да не спреш, което е най-вероятно. Книгите според теб са много умни. Та нали и книгите са писани от такива като мен. А колко от авторите на тези книги са постигнали Нирвана? Нито един? Или двама - трима? Посочи ми поне един. Притежавам няколко хиляди книги на тема Духовни търсения. Няма истина в тях. Някъде там пише ли нещо за това?

Мировата Майка

Мировата МАЙКА Кой да произнесе Нейното име, на Нея, която няма име? Наричат Я Тя - ДУШАТА НА ВСЕМИРА, Една за всички, МИРОВА СЪЩИНА. Който е пред НЕЯ, познал е НЕЯ. Това се нарича "Посвещение". А такива, съединили се с Върховната Истина имало Ги е и Техните имена кънтят през вековете, напук на всичкото зло по света. Има Ги и днес. Те са били и са Нейни Пратеници и Нейни Изявители. Цялата азиатска духовност и западен окултизъм от деветнадесети век насам са посредствени полета, неогрявани от лъча на НЕЯ - Голямата Майка на света. Прочетете книжнината на Рудолф Щайнер, нямя да срещнете нито дума за МИРОВАТА МАЙКА на света. Прехвърлете стотиците и хиляди беседи на Петър Дънов - никъде сред тях няма да намерите думата БОГИНЯ. От Хималаите до Изгрева се носи тъга по нещо непостигнато. Проповедници и разпространители на смесица от науки и окултизъм, тези инициатори са самотници - Ергени, непознали Божествената Мирова Душа. За да станеш в Едно с НЕЯ, трябва да си като НЕЯ. Не може нещо да навлезе в другото, ако не е същото. Затова "те" не говорят за НЕЯ, защото не Я познават. "Звездата на Изток" е само този, който излиза от Нейната Жар и понася Нейната светлина и мъдрост над света. 52000 тома окултна литература има в лондонската библиотека - море от знания, стигащи само до мозъка. А ДУШАТА спи и чака пробуждането Си в човека. Автори и авторитети говорят за светове, в които НЕ СА. Безброй са групите и общности, тайни и явни, всяка от които смятаща се, че е в единственото право, отричаща всички останали. Устата много знае, а Вечният Живот зове. Световната магьосница Тиамата хвърля над човечеството бляскави гирлянди от илюзорни идеали и мами хората. Намерил някой едно такова зърно, провиква се от единия край на планетата - "Ето истината!" И втурват се тълпите натам, загубват един или пет века, дорде от другия край се обади нов глашатай и с ново учение ги привлече като пясъчни дюни, вечно менящи се под пустинния вятър: "Херметизъм, масонство, кабализъм, розенкройцерство, окултизъм, теософия, таоизъм, будизъм, католицизъм, гностицизъм, протестанизъм, адвентизъм, ортодоксализъм, мистицизъм, идиализъм, материализъм, суфизъм, христианизъм, Зохар, Веди, Упанишади, Библии, Зен Авеста". Но нито дума за ДУШАТА. "Из тибетските подземия, из пещерите на Нилгири, по храмове, факелни шествия, дворци и манастири" - ни дума за ДУШАТА. "Учители ще се явяват, мъдреци, проповедници и основатели на религии, но за НЕЯ нищо няма да знаят, нито ще говорят даже". "Вървете, вървете, о сънни забули, за всичко говорете, разкривайте слънца и планети и движения космични, разкривайте йерархии, тронове, ангели и херувими - но за ДУШАТА нито звук." "И така във всяка държава по едно зърно ще търкулна, ще ги разпилея, за да не се срещнат зърно със зърно. Успехът ми така е съвсем осигурен, защото едни ще викат синьо е, други овално е, трети кръгло е. После ще им дам гирляндата на природните и космични закони, съвсем да ги омотае. За атомите и молекулите, за химическото сродство, за физическото притегляне, за половия подбор, за победата на по-силния..." Но не за ДУШАТА.

Ей, виждаш ли на какво искам да те науча? А ти ми говориш за играчките ти от детската градина. Порастни малко!

С Уважение Хорос!

Редактирано Март 11, 2009 от Lion Queen

[Lion Queen]

Ох! Ако видиш само колко будистки книги имам в библиотеката си! И всичките съм ги изчел. Според тебе Буда бездействал ли е докато достигне до прозрението за махалото. Знаеш ли ти специално, още колко ще се люшкаш, докато се спреш? А може и никога да не спреш, което е най-вероятно. Книгите според теб са много умни. Та нали и книгите са писани от такива като мен. А колко от авторите на тези книги са постигнали Нирвана? Нито един? Или двама - трима? Посочи ми поне един. Притежавам няколко хиляди книги на тема Духовни търсения. Няма истина в тях. Някъде там пише ли нещо за това?

Мировата Майка

Мировата МАЙКА Кой да произнесе Нейното име, на Нея, която няма име? Наричат Я Тя - ДУШАТА НА ВСЕМИРА, Една за всички, МИРОВА СЪЩИНА. Който е пред НЕЯ, познал е НЕЯ. Това се нарича "Посвещение". А такива, съединили се с Върховната Истина имало Ги е и Техните имена кънтят през вековете, напук на всичкото зло по света. Има Ги и днес. Те са били и са Нейни Пратеници и Нейни Изявители. Цялата азиатска духовност и западен окултизъм от деветнадесети век насам са посредствени полета, неогрявани от лъча на НЕЯ - Голямата Майка на света. Прочетете книжнината на Рудолф Щайнер, нямя да срещнете нито дума за МИРОВАТА МАЙКА на света. Прехвърлете стотиците и хиляди беседи на Петър Дънов - никъде сред тях няма да намерите думата БОГИНЯ. От Хималаите до Изгрева се носи тъга по нещо непостигнато. Проповедници и разпространители на смесица от науки и окултизъм, тези инициатори са самотници - Ергени, непознали Божествената Мирова Душа. За да станеш в Едно с НЕЯ, трябва да си като НЕЯ. Не може нещо да навлезе в другото, ако не е същото. Затова "те" не говорят за НЕЯ, защото не Я познават. "Звездата на Изток" е само този, който излиза от Нейната Жар и понася Нейната светлина и мъдрост над света. 52000 тома окултна литература има в лондонската библиотека - море от знания, стигащи само до мозъка. А ДУШАТА спи и чака пробуждането Си в човека. Автори и авторитети говорят за светове, в които НЕ СА. Безброй са групите и общности, тайни и явни, всяка от които смятаща се, че е в единственото право, отричаща всички останали. Устата много знае, а Вечният Живот зове. Световната магьосница Тиамата хвърля над човечеството бляскави гирлянди от илюзорни идеали и мами хората. Намерил някой едно такова зърно, провиква се от единия край на планетата - "Ето истината!" И втурват се тълпите натам, загубват един или пет века, дорде от другия край се обади нов глашатай и с ново учение ги привлече като пясъчни дюни, вечно менящи се под пустинния вятър: "Херметизъм, масонство, кабализъм, розенкройцерство, окултизъм, теософия, таоизъм, будизъм, католицизъм, гностицизъм, протестанизъм, адвентизъм, ортодоксализъм, мистицизъм, идиализъм, материализъм, суфизъм, христианизъм, Зохар, Веди, Упанишади, Библии, Зен Авеста". Но нито дума за ДУШАТА. "Из тибетските подземия, из пещерите на Нилгири, по храмове, факелни шествия, дворци и манастири" - ни дума за ДУШАТА. "Учители ще се явяват, мъдреци, проповедници и основатели на религии, но за НЕЯ нищо няма да знаят, нито ще говорят даже". "Вървете, вървете, о сънни забули, за всичко говорете, разкривайте слънца и планети и движения космични, разкривайте йерархии, тронове, ангели и херувими - но за ДУШАТА нито звук." "И така във всяка държава по едно зърно ще търкулна, ще ги разпилея, за да не се срещнат зърно със зърно. Успехът ми така е съвсем осигурен, защото едни ще викат синьо е, други овално е, трети кръгло е. После ще им дам гирляндата на природните и космични закони, съвсем да ги омотае. За атомите и молекулите, за химическото сродство, за физическото притегляне, за половия подбор, за победата на по-силния..." Но не за ДУШАТА.

Ей, виждаш ли на какво искам да те науча? А ти ми говориш за играчките ти от детската градина. Порастни малко!

С Уважение Хорос!

Кажи от коя будистка книга черпиш информация за Нирвана Посочи авторът й. Той вероятно ще е също будист - вероятно будистки философ. Книгата трябва да е превод от санскрит или пали. Всъщност ти не си чел нито една будистка книга! Това е повече от очевидно. Стегни се. Ти си едно обикновено заблудено същество, което си е въобразило, че родените в играта на въображението му заключения и блянове са всеобща истина. Като модератор на сектора те предупреждавам, че именно заради абсолютно надменния ти тон скоро ще започна да ти редактирам постовете и ще подходя като същински тиранин!

[Incorrectus]

Според тебе Буда бездействал ли е докато достигне до прозрението за махалото. Знаеш ли ти специално, още колко ще се люшкаш, докато се спреш? А може и никога да не спреш, което е най-вероятно. Книгите според теб са много умни. Та нали и книгите са писани от такива като мен.

За бездействие говоря и не се люшкам, люшка се материята. Ако искаш, да започнем да говорим просто и кратко, без дълги цитати. Нека се съсредоточим върху душата, която често споменаваш и очевидно знаеш що е душа. Кажи първо ти, слушамe.

Кажи от коя будистка книга черпиш информация за Нирвана

Категорично от никоя. Източник на информация тук е личното мнение и доза теософска боза. Не се разбира, че едно явление или мисъл са обективно съществуващи, но само субективно възприемаеми.

[вики]

Прав е за кое? Че носи върховни знания и се рее над главите ни Детенце мило, не се връзвай на подобни "пророци" - те винаги постъпват некоректно спрямо питащи и любопитни хора като теб

Я кажи сега отде у теб този интерес към Изтока.

И аз не мога да кажа точно как се запалих по Изтока. Просто ми е интересно, може би културата им, познанията им... Срам ме е да кажа, че българската история не ми е интересна. Не стига, че всяка вечер слушаме по новините за убийства, кражби, политически несгоди и прочее, ами и в час по история ни учат за някакви Демократични сговори, еди-кой си политик съставил партия противници на някакъв друг, коалиций, абдикации, преврати и др. Не мога да смелям цялата тая информация, защото може би не ми е интересна. А да е например нещо свързано с Древен Египет, номадски народи, древни цивилизаций, веднага скачам и се възползвам от всичко, което знам. Ако нямам достатъчно познания, веднага започвам да търся по книги, енцеклопедии, интернет... Но няма да се откажа докато не узнам/намеря това, което търся. А и там цивилизациите по на Изток, (не в Европа) имат по- разнообразна история. Е, българската не ми е интересна, но все пак има няколко мънички теми, които са ме увличат... Все пак аз съм си българка!

[Lion Queen]

И аз не мога да кажа точно как се запалих по Изтока. Просто ми е интересно, може би културата им, познанията им... Срам ме е да кажа, че българската история не ми е интересна. Не стига, че всяка вечер слушаме по новините за убийства, кражби, политически несгоди и прочее, ами и в час по история ни учат за някакви Демократични сговори, еди-кой си политик съставил партия противници на някакъв друг, коалиций, абдикации, преврати и др. Не мога да смелям цялата тая информация, защото може би не ми е интересна. А да е например нещо свързано с Древен Египет, номадски народи, древни цивилизаций, веднага скачам и се възползвам от всичко, което знам. Ако нямам достатъчно познания, веднага започвам да търся по книги, енцеклопедии, интернет... Но няма да се откажа докато не узнам/намеря това, което търся. А и там цивилизациите по на Изток, (не в Европа) имат по- разнообразна история. Е, българската не ми е интересна, но все пак има няколко мънички теми, които са ме увличат... Все пак аз съм си българка!

А няма такова по-еднообразна и по-разнообразна история. Историята на народите по българските земи е повече от разнообразна - много малко народи имат толкова богата и изпълнена с вълнения, войни и така нататък история. Но в случая не говорим за история, а за философия. Това е различна проблематика. Историята на народите създали тази философия също е добре да я разучиш. Така вероятно ще ти се изясни различния им мироглед.

Разбирам, че колкото по-назад в миналото е някое събитие, толкова по-интересно ти е да четеш за него. И аз съм така...но трябва да се отбележим, че колкото повече назад във времето е позиционирано събитието, толкова по-вероятно е да попаднеш на невярна информация за него или просто мит. Докато по-съвременната история е интересна - лошото е, че някои учители я преподават сухо, без да разказват за лица, съдби, събития, които да ви грабнат интереса

Хубаво е, че се интересуваш. Само не употребявай понятието "душа" и понятието "нирвана" заедно - абсолютно погрешно е, защото в будизма не съществува душа.

[rockbul]

В Индия йогите хвърчат, живеят по 1000 години, а с очите си хиляди са видели как мошеникът Бабаджи повръща златни яйца и материализира швейцарски часовници. Там всичко е възможно. Чудесата на Criss Angel са по-многобройни и заснети на камера.

Човек трябва да е безнадежден солипсист, за да си въобразява, че е носител на "своето" съзнание и също, че "неговото" съзнание е лично. Съзнанието е абсолютно нелично и следователно може да се проецира където си поиска без съгласието или несъгласието на човешката воля. При шизофренията се наблюдават многобройни подобни случаи, при които индивидуалността се раздвоява или утроява и т.н. Юнг документира случаи, при които абсолютно невежи пациенти продуцират митологични мотиви, които няма откъде да знаят. Това му дава основание да предложи концепцията за колективното несъзнавано, която няма нищо общо с каквато и да е форма на прераждане. Тук древната мъдрост и съвременната психология се схождат. Утвърждава се, че азът (егото) е илюзорно и не е нищо друго, освен един от многобройните комплекси в съзнанието.

Ако човек вярва в прераждането, то тогава за него това е така и няма как да се измени неговото убеждение. На изток прераждането се приема от късните последователи на Буда, но самият той казва: "Доколкото няма никакво аз, но има действия и последващи резултати от действията, делата се извършват, но няма извършител, няма никаква същност, която да предшества, никакво аз не се пренася от едно място на друго, а има глас, който се издава тук и ехо, което се връща обратно"(цит. по памет). Отрича се концепцията за прераждането и се утвърждава, че съдържанията на съзнанието са обективни и всеобщи и могат да се проецират където си искат. Проекциите, обаче, се осъществяват винаги в настоящия момент и предполагането на предходен момент, в който те са имали свой носител е логическа грешка, защото предходните състояния или не състояния винаги са по допускане.

По всичко си личи, че си прав и поста ти е превъзходен. За което благодаря! Предходните и не състояния са само по наше допускане. " Марсинците"...ХАХ! може и да не допускат това? Въпроса е не дали Йогите хвърчат или живеят по 1000 години? Това е смешно нали? Допускате ли, че може и да не е толкова смешно? Били сте в Зоопарк и сте се радвали на животинското разнообразие? Знаете ли, че както при хората дактилоскопичните отпечатъци са уникални, така и украсата на всички жирафи е уникална и неповторима? Не ми го побира мозъка, как несъзнателната материя създаде всичко в осезаемата за нас хората Вселена? Не съзнателност и неразум не може да създаде тези предпоставки за тази хармония? Мамка му, нямам отговор! Който има да пише и да ограмоти по- незнаещите! Поздрав!

[Incorrectus]

По всичко си личи, че си прав и поста ти е превъзходен. За което благодаря! Предходните и не състояния са само по наше допускане...

Мамка му, нямам отговор! Който има да пише и да ограмоти по- незнаещите! Поздрав!

И аз нямам отговор! Казвам по нещо, но през повечето друго време се блещя глупаво и мълча. Основната ми идея тук беше, че нямаме никакво основание да си въобразяваме, че нещо се е случило преди, защото всяко събитие - мисъл, усещане, представа и т.н. се възприема, се случва сега. Спомените по странен начин се актуализират самостоятелно, несъзнавано за индивида и творчески, при което детайли така се променят, че стават (спомените) неузнаваеми. Ние трябва с пълно основание да се съмняваме дали едно или друго събитие се е случило с нас в миналото или в момента, в който си "спомним" за това събитие то се случва за първи път в нашето съзнание. А какво да говорим за минали животи? Не помним своето раждане, но помним за преди?! Да, но това спомняне (за преди) се случва сега. Няма основание да се допуска или именно и само се допуска, че събитието се е случило тогава, защото то се случва сега и се случва само като спомен в моето съзнание. Не случайно на изток (например адвайта) се твърди, че светът е нереален и има характер на съновидение, защото всичко, което се случва и възприема, се случва в нечий ум. Както сънищата са субективни творчески построения на ума, така по аналогия и светът. Това е съмнението, на което отговорът се не вижда и вие правилно сте разбрали какво имам предвид, което е радостно (разбирателството), защото неразбирането на чуждото мнение се случва далеч по-често.

[ISTORIK]

Срам ме е да кажа, че българската история не ми е интересна. Не стига, че всяка вечер слушаме по новините за убийства, кражби, политически несгоди и прочее, ами и в час по история ни учат за някакви Демократични сговори, еди-кой си политик съставил партия - противници на някакъв друг, коалиции, абдикации, преврати и др. Не мога да смеля цялата тая информация, защото може би не ми е интересна...

А да е например нещо свързано с Древен Египет, номадски народи, древни цивилизации, веднага скачам и се възползвам от всичко, което знам. Ако нямам достатъчно познания, веднага започвам да търся по книги, енцеклопедии, интернет... Но няма да се откажа докато не узная/намеря това, което търся. А и там цивилизациите по на Изток, (не в Европа) имат по-разнообразна история.

Е, българската не ми е интересна, но все пак има няколко мънички теми, които ме увличат... Все пак аз съм си българка!

Кажи какво учиш по история, за да ти кажа в кой клас си!

В пети клас се започва с изучаването на история. Там учите за османския феодализъм и за възраждането. Материалът е обемен и натоварен с терминология на старотурски език.

В шести клас се изучава нова и най-нова българска история - това, което сега се изучава в 9/10, 10/11 и 11/12 клас (зависи в какво училище е ученикът). Материалът е посветен на политическата, икономическата и културната история. Военната история е поднесена скучно. За съжаление, набляга се на политическата история. Докато до 09.09.1941 г. имаме около 50 - 70 партии, сега са около 400. (170 бяха заличени, но на тяхно място се появиха нови.) Представете си какво ще учат бъдещите ученици, изучаващи нашето настояще, което за тях ще бъде история!!!

В седми клас започва ИСТИНСКОТО изучаване на историята - в хронологичен ред. Започваме с праисторията и с античната история. Военната (много войни и битки!), културната, политическата и икономическата история, както и - историята на изкуството вече са балансирани. Историята започва да се харесва на учениците. След 7 клас можеш да кандидатстваш в НГДЕК (Национална гимназия за древни езици и култури). Ако се явиш на олимпиада по история и на трети кръг се класираш на 1-3 място, може да влезеш в нея - директно!

В осми (или - в девети, ако си в езикова гимназия, където 8 клас е подготвителен) клас се изучава средновековната история. Също изпълнена с много политика, войни и битки (свят да ти се завие!). Култура и изкуства също се учат. Аз съм медиевист. Ще рече - историк (археолог или друг специалист), специализирал средновековна история. За мен това е най-интересния исторически раздел. Ако се явиш на оимпиада по история между 8/9 и 10/11 клас и се класираш на първите три места, можеш да получиш стипендия за надарени ученици. (Но нека не се водим от алчност за пари, а от алчност за знания!)

В девети (или 10) клас - нова история. На мен не ми е много интересна, макар, че има твърде интересни събития. В този период се ражда нашето "днес". Разбира се, нашето "днес" е резултат от миналото, от човешката дейност във всички исторически епохи.

В десети (или 11) клас - най-нова и съвременна история. Много ученици са нетърпеливи да изучават втората световна война (защото са играли някаква компютърна игра, гледали са филм/и или са чели книги, посветени на нея).

В единайсти (или 12) клас се изучава цялата българска история. Ако се класираш на олимпиадата по история на първите три места (в оспорвана битка с твои съученици от цялата страна!), можеш да влезеш без изпит по история в който университет си искаш, за каквато специалност си искаш (ако за нея се кандидатства с история, разбира се!) - история, история и география, археология, египтология, туризъм... И каквото друго може.

Всъщност, ти си изучавала твърде малка част от българската история и е рано да се изказваш толкова глобално за нея. Макар да имаш интереси по отделни теми от други исторически периоди (неизучавани в шести клас) и други държави, е твърде рано да се каже, че ги познаваш в детайли. Завърши пълния курс на обучение по история (завърши поне средно образование) и тогава вече можеш да казваш кое харесваш и кое - не. Сега само си си потопила малкото пръстче на едното краче в океана от историческо познание и е твърде рано за генерални изказвания - това е интересно, а това - не е! Докато не се потопиш в дълбините и не се извисиш във висините на моята наука, не изказвай толкова категорични мнения. Твърде е рано за тях.

Редактирано Март 14, 2009 от ISTORIK

[вики]

Ще гледам да си взема поука. Не се бях замисляла...

Редактирано Март 14, 2009 от ISTORIK

[ISTORIK]

Ще гледам да си взема поука. Не се бях замисляла...

Да, хубаво би било да си вземеш поука. Личи, че не си мислила по този въпрос или поне - не - и от тази гледна точка.

Поразгледай историческите форуми хронологично (разделите - отдясно - наляво )...

Ще видиш, че историята крие неочаквано интересни изненади. Виж например това:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1186

Редактирано Март 14, 2009 от ISTORIK

[rockbul]

И аз нямам отговор! Казвам по нещо, но през повечето друго време се блещя глупаво и мълча. Основната ми идея тук беше, че нямаме никакво основание да си въобразяваме, че нещо се е случило преди, защото всяко събитие - мисъл, усещане, представа и т.н. се възприема, се случва сега. Спомените по странен начин се актуализират самостоятелно, несъзнавано за индивида и творчески, при което детайли така се променят, че стават (спомените) неузнаваеми. Ние трябва с пълно основание да се съмняваме дали едно или друго събитие се е случило с нас в миналото или в момента, в който си "спомним" за това събитие то се случва за първи път в нашето съзнание. А какво да говорим за минали животи? Не помним своето раждане, но помним за преди?! Да, но това спомняне (за преди) се случва сега. Няма основание да се допуска или именно и само се допуска, че събитието се е случило тогава, защото то се случва сега и се случва само като спомен в моето съзнание. Не случайно на изток (например адвайта) се твърди, че светът е нереален и има характер на съновидение, защото всичко, което се случва и възприема, се случва в нечий ум. Както сънищата са субективни творчески построения на ума, така по аналогия и светът. Това е съмнението, на което отговорът се не вижда и вие правилно сте разбрали какво имам предвид, което е радостно (разбирателството), защото неразбирането на чуждото мнение се случва далеч по-често.

Чудесен отговор, за което благодаря. Интересно ми е какво е твоето мнение, коя част от мозъка сънува и праща на коя част сънуването за да го осъзнаем? Това значи ли , че мозъкът е разделен на две части...предаваща и приемаща? Иначе как да си обясним сънуването. Ако това е така ще трябва да очакваме от науката да обясни този поне за сега феномен! За света, че е нереален го доказа моят любимец Хайзенберг със своя закон за не определеността. Ето самата наука казва, че това което осъзнаваме не е реалността, защото ние не можем да я опознаем. За сега поне ни е забранено! Кога ще преминем тази граница не е ясно...или въобще дали ще я преминем. "Колко по- лесно е да приемем, че нещата са такива заради някаква интелигентна намеса?" И тук вече става пълно мазало поне за мен! От къде се пръкна тази интелигентност? Самият Стив Хокинз казва, за мен БОГ не е необходим преди да са се създали първоначалните константи и закони за Вселената. Това е големият философски въпрос. От къде идват първоначалните условия и защо всичко така гениално е изчислено и ни има нас, който да си задаваме тези въпроси?

[Incorrectus]

Интересно ми е какво е твоето мнение, коя част от мозъка сънува и праща на коя част сънуването за да го осъзнаем?

Мозъкът не мисли, защото е само един орган, сложен и особен, но орган. Мисли умът, който може да се основава на мозъка, но е нещо далеч по-ясно, "видимо" и осезаемо. Как е възможно един телесен орган, едно парче месо да мисли?! Мисленето е нещо далеч по-сложно и качествено различно. Умът е психическа реалност и може да се наблюдава, защото е неразличим от мислите, т.е. мислите, които се появяват в нечие съзнание се наричат ум.

Въпросите, които задаваш нямат отговор, защото тези въпроси ги задава умът, който не знае и пита себе си, който не знае. Вероятно може да се даде някакъв отговор и литературата е пълна именно с отговори на въпроси, но ако ясно се съзнава безсмислието на питането - въпросите отпадат и са неинтересни. Умът вижда и разбира каквото разбира - един ум повече, друг по-малко. За каквото не разбира да не пита, защото няма да разбере. Това е моето правило, което ми дава спокойствие да не се тормозя с неразрешими въпроси.

[Passiflora]

Ако има хора, които си спомнят някои от предишните си животи, това доказателство ли е, че съществува прераждане?

Чак сега прочетох някои от предходните публикации. Явно не се брои за доказателство!

[Lion Queen]

Ако има хора, които си спомнят някои от предишните си животи, това доказателство ли е, че съществува прераждане?

Чак сега прочетох някои от предходните публикации. Явно не се брои за доказателство!

Естествено, че не се брои. Всеки може да си въобрази и да си самовнуши, че дадени спомени, сънища или игри на въображението му, са му от предишен живот

Редактирано Май 14, 2009 от Lion Queen

[Passiflora]

Съгласна съм, че е възможно! Но какво се случва, ако двама човека си спомнят едно и също събитие в предходен живот?

И ако си носим белези от предходен живот в настоящия живот, както физически, така и емоционални, дори страхове?

Как може да се обяснят тези съвпадения?

Ако дете, което почти не е рисувало изведнъж започне да рисува като професионалист?

[марушка]

Ако има хора, които си спомнят някои от предишните си животи, това доказателство ли е, че съществува прераждане?

Чак сега прочетох някои от предходните публикации. Явно не се брои за доказателство!

Разбира се,че е доказателство,след като си спомнят за миналите си животи. Аз не ги помня миналите си превъплъщения,но от обясненията ми на моят духовен учител Иеова,с когото имам връзка от няколко години и особено за три от тях,много си вярвам,че съм била в трите като: Когато прочетох книги на Лиана Антонова в 1993/94 г.мисля,че беше си викам защо да не опитам и аз.И се получи. Сложих ръката с химикала на листа и тя бавно започна да ми пише - Започна с Говори Мороа в началото,защото Лиана е говорела с него нали така,а после продължи с Говори Иеова,защото аз вярвам в него и Исус Христос е мой син и дойде на земята в плът и кръв от небето. Най-напред се уплаших,но когато го помолих да ми се появи,ми отговори,че ще ослепея /с -6 дьоптара очила съм късогледа/,бил със силна блестяща светлина. Тогава се поуспокоих. И винаги съм радостна когато разговаряме заедно. Но когато съм нервна не ми се появява,защото ми обясни,че тогава се появяват лошите духовни сили и ми пише вълнообразни чертички. Не ми вярват,защото не правя чудеса като Исус Христос и другите пророци. Но ми обясни,че точно тези чудеса са спрели целта за прераждането - това е обединението на нациите в един духовен център. Но да не си мислите,че се смятам за пророк,

въобще не се смятам за такава. Но давам принос да живеем без омраза между българи и етноси. Та ето за кои мои превъплъщения вярвам най-много: I-ТО ОБЯСНЕНИЕ: за френската принцеса Изабел,дъщеря на френския крал Филип хубави.

Та нали има много принцеси с името Изабел. Аз сама не мога да си го измислям. В настоящето без проблем изучавах като

ученичка френския език и бях се освободила от държавен изпит като завършвах средното си икономическо образование и

имах силно френско произношение. Като ученичка пък още в началните класове си драсках името Изабел постоянно,защото

ми беше любимо име и си казвах,че никога няма да предам Франция на България и България на Франция в случай на война,

детски разсъждения въобще,но такива ми бяха. В настоящето въобще обичам всичко френско и имах мечта да отида в Париж.

Когато четях книгите за Изабел и френския крал Филип Хубави ме разтърсваше нещо,не че си спомням,но се вживявах в тази роля като че ли. II-ТО ОБЯСНЕНИЕ: за Атинянката Таис - Не случайно ми казва моят духовен учител Иеова в настоящето ти е любимата книга и любимата героиня Таис и любимата книга тя - няколко пъти я препрочитам и се вживявам в нейната роля. Затова и много обичаш и гръцката музика - та тя в настоящето ми е любима музика,наравно с

нашата българска народна музика и много обичам да танцувам сиртаки. Също като нея обичам да казвам винаги истината.

III-ТО ОБЯСНЕНИЕ: за Елена Блаватска - След като написах статията "Политиците ни разделят" в местния ни вестник и

темата за толерантността между българи и етноси във форума на "Дневен труд" в Интернет - от което ми избраха мои постинг от темата ми и бяха го публикували във вестника мисля,че беше 2004 или 2005 г. тогава ми каза,че съм носела и душата на Елена Блаватска. Аз не бях чувала за нея,но като ученичка много събирах материали за Шамбала и исках да

отида там да я търся преди да се омъжа,но вече имам семейство за което не съжалявам. Та нали и Елена Блаватска е

била там. Знаех само за Николай Рьорих и неговата жена Елена Рьорих. И когато ми каза,че съм била нея и че трябва да говорим по нейни книги,Библията и по митове и легенди от цял свят. Защото древногръцките философи Платон и Сократ ми

бяха любимите философи като ученичка,а също и Питагор разбира се,те казват,че в митовете и легендите от цял свят се

криела истината. Започнах и оттогава да разглеждаме миналите животи на хората,първо от колегите започнахме,а после и други хора,което го правя напълно безплатно,безвъзмездно.

[Incorrectus]

Следователно с нетърпение чакаме да напишете своите спомени за времето на Филип и Изабела в раздела История. Дано историците от форума не критикуват.