култура и религиозност

[alvassareiro]

Култура и религиозност

Темата за религията и връзката й с култура и народ е интересна, но има и друго свярзано с нея явление – религиозността. През последните 20 г. бе проведена серия от анкетни поручвания в над 100 страни по света, и се очерта интересна картина. Като най-религиозни се определят арабските страни, бившите съветски републики от Средна Азия, Полша, Латинска Америка, черна Африка, САЩ и Ирландия. Там религиозността е между 80-98% от анкетираните. В останалата част на света на места достига под 10%, в т.ч. у нас. На какво се дължат тези различия. Кое определя дали един народ е религиозен или не. В повечето случаи се посочват три фактора – политическа система, икономичаска ситуация и самата религия като такава. Безспорно е влиянието на политическата система – в доста страни религията беше просто забранена. Икономика също влияе – обикновенно богатите страни не са религиозни, тъй като там има повече възможности за развитие на личността, утвърдено образование, развита социална система и здравеопазване и хората по-рядко опират до трансцендентното в търсене на спасение. По отношение на религията сама по себе си това е безпочвено твърдение. Първо – силно религиозни, дори фанатици, наистина има само в трите аврамистични религии християнство, ислям и юдаизъм. В Япония и цяла Източна Азия религията не е толкова всеналагаща се и не предполага силна религиозност. Но как да си обясним сериозните различия между страните по отношение на религиозността. В лоното на православието силно религиозни са гърците и грузинците, но не и русите, българите, украинците. В рамките на католицизма силно религиозни са поляците, но не и техните съседи чехите, та дори и испанците. В рамките на протестанството днес като силно религиозни и то масово се определят американците , но не и германците, шведите, норвежците. В рамките на исляма силно религиозни са пакистанците, сирийците, но не и бангладешците, индонезийците, малайците и брунейците. Дори тази религия дава силни отклонения в религиозността.

Политическата система също не може да обясни защо едни са религиозни, други не. Полша въпреки тежкия режим е свръх религиозна, а съседна Чехия не. Русия не се отличава с висока религиозност, но пък Грузия, Армения, Казахстан, Киргистан са доста религиозни въпреки социализма. В същото време Корея и Япония не се определят като силно вярващи поне в смисъла, който ние влагаме, въпреки че не са помирисвали социализъм. Националното богатство също не изяснява докрай защо някои са религиозни, други не. Наистина бедните бразилци са доста религиозни, но не по-малко бедните аржентинци не се определят като такива. САЩ и Ирландия са доста богати и свръх религиозни, но богата Швеция и Дания не са. Можем да продължим с примерите до безкрайност.

Ясно е едно – нито политическата ситема, нито развитата икономика, нито религията сама по себе си не определят кой да е религиозени кой не. Определя го културата на един народ. Тук пак се намесват седемте културни измерения на народите, открити през 70-те години от Хофстеде, с помощта на които може да обясни асболютно всичко при всички народи по света. По отношение на религиозността влияние оказва предимно едно културно измерение, свързано с гъвкавостта и стабилността на характера (Минков,2008). На второ място се подрежда себеизтъкването и себезаличаването като друго измерение, определящо религиозността. Става въпрос за това, че членовете на някои народи примат, че имат стабилен, постоянен, непроменлив и негъвкав характер. Такива са всички арабски народи, евреите, американците. Там се приема, че човекът има постоянен характер, неподатлив към изменения и верен на някаква вечна първооснова. При други народи се приема, че човек постоянно се изменя, характерът му е гъвкав и адаптивен и измененията са натрупват лека по лека до момент, в който става променен до неузнаваемост. Такива гъвкави култури имат японци, китайци, корейци, славяни, германци. Защо това е така и откога, професорът не е изяснил, тъй като акцентът при проучванията му е насочен към настоящето, пропускайки генезиса и първопричините за тези културни особености. Относно второто културно измерение – себеизтъкването и себезаличаването, влияещо върху религиозността, се има предвид, че някои народи поощяват себедоказването, себепоказването, себеутвърждаването, конкуренцията и съревнованията, а при други това се отхвърля. Географското разпределение по този показател съвпада с първия и неслучайно. Обикновенно хората, които обичат да се показват, т.е имат силно чувство за лична и национална гордост, се харесват и се приемат в положителна светлина. Нормално е да предпочетат и стабилния и непроменлив характер, които им гарантира запазване на това хубаво Аз. Обяснението може да е и наобратно – обикновенно тези, които имат стабилен и непроменлив характер, се заинтересовани да се примат само в положителна светлина и да се гордеят със себе си, тъй като ако приемат, че са некадърни, неуки и тн., понеже имат постоянен Аз, трябва да живеят цял живот с тази мисъл.

Каква е връзката между тези две културни измерение – себеизтъкване и стабилност на Аза – и религиозността. Бетонна и права. Обикновенно религиозни са онези народи, които имат стабилен характер и стремеж към себеизтъкване. Неслучайно трите религии – християнство, ислям и юдаизъм, се раждат именно на едно място – Близкия изток – от една и съща култура. Културата на хора с постоянен и неизменен характер, с висока гордост и стремеж да се покажа и изпъкнат. Именно такива култури ще предпочитат, създават, примат религиозни учения, които представят Аза като вечен и непроменим, тъй като по начало там се приема, че Азът е хубав, хората се харесват и имат високо мнение за себе си. Заинтересовани са да го запазят така вечно. Идеята за вечността на Аза присъства само в близкоизточните религии – нарича се душа. Народи, в чиито култури не се приема, че човек е винаги един и същ, а вечно променящ се, обикновенно имат ниско мнение за себе си или поне не смятат, че са нещо повече от другите. В резултат хората приемат, че не са идеални, но все пак могат да го променят. Затова близкоизточните религии не им се нравят, тъй като проповядват едно вечно запазване на този Аз, които по начало не харесват много. Затова християнството и исляма трудно биха си пробили път в Япония или Китай. В подобни култури се предпочитат религии, проповядващи вечната промяна и движение, като будизъм, индуизъм, шинтоизъм, или към атеизма. Ако една от трите близкоизточни религии им бъде натрапена със сила, те я изменят, както в Бангладеш например. Характера на самата религия в споменатите култури не предполага силна религиозност, а будизмът дори е религия на атеизма,отричащ каквото и да било познание за Бога. Всичко това е резултат от културни особености.

Тук е хубаво да се отбележи, че това са културни особености, формирани много отдавна, и впоследствие оформили религиите. Именно стабилността на Аза прави християнството и исляма толкова догматични и внася идеята за душата, чрез която се обяснява запазването на аза завинаги. Тези културни особености формират религиите и намират изражение в тях, а не обратното. Религиозността е резултат от стабилния и непроменлив Аз, както и от гордостта, не обратното. Неслучайно религиозни фанатици има в исляма, юдаизма и християнството, но не и в шинтоизма или будизма. Като цяло религията е плод на съответната култура и религията е точно такава, каквато е и културата. Народите на Източна Азия, които вярват в постоянната промяна и гъвкавия и адаптивен аз, както и не се харесват особено много, формират религии, в които това е залегнало. Затова религияна на индусите е такава, каквато е, заради културата на индусите, която е създала тази религия. А не обратното – че индусите са такива, каквито са, заради религията си.

Изобщо религия, престъпност, социален и политически ред и какво ли още не, всичко това е част от културата, а не обратното. В това всички са съгласни. Странно тогава защо предизвиква полемики твърдението, че нито религията, нито социализмът, нито политическата система налагат някаква своя собствена култура, а точно обратното – културата оформя религиите, социалния и политически ред.

Друг важен въпрос, свързан с религиозността е, какви са последиците от нея. Вече видяхме кои са механизма и факторите, пораждащи религиозност по света. Някои държави са по-религиозни от други под влияние на собствените си културни особености, а не на самата религия като такава. Между другото това са културни особености, които са оформили и самите религии. Тъй като страната ни попада в групата на не особено религиозните държави, важен е въпросът какво произлиза от това. Ако някой твърди, че именно липсата на религиозност е причина за упадъка на морала и престъпността у нас сериозно греши. Може да се контрира с въпроса какво предизвиква силната религиозност? Отговорът е лесен – силната религиозност предизвиква ниска образованост, бедност, икономическа изостаналост и сковано мислене. Освен това религията няма никакво отношение към морала. Поради две причини. Първата е, че в най-релгиозните държави, като Бразилия, Нигерия, Венецуела и други, обикновено има висока престъпност. Не твърдя, че причината е в самата религия, но очевидно религиозността не е спомогнала за премахване на убийствата, изнасилванията, грабежите и бременността при малолетни. Но тези пороци отсъстват в Швеция, Германия, дори България, въпреки че не сме религиозни. Очевидно силната религиозност въобще не е спомогнала за налагане на морал. Тази религиозност не е направила нигерийците и другите средноафриканци моногамни, не е повлияла на освободените сексуални контакти в тази част на света. Причината е, че християнски или мюсюлмански морал просто не съществува. Има морал на култури, които подтискат желанията си, и морал на култури, които ги удовлетворяват свободно. В това отношение религията няма никакво влияние, защото тя е по-скоро продукт на тази култура. Религията не създава някакъв свой си морал, а самата тя е продукт на вече оформени култури.

От изследванията е видно, че обикновенно силно религиозните страни са бедни, а децата там са с ниски оценки в училище, както и с по-нисък коефициент на интелигентност. Това се дължи на факторите, които пораждат религиозност. А именно – стремежът към себеизтъкване, високата оценка за Аза и стабилните характеристики на личността. Това са културни особености, съществуващи отдавна, оформили трите близноизточни религии и обуславящи силната религиозност. Тъй като хората в тези култури имат стабилен и непроменлив Аз, те от една страна отхвърлят решително идеята за личностно изменение чрез образование, а от друга имат високо мнение за себе си. Важи принципът “Аз съм най-добрият, не е нужно да се образовам или развивам”. Затова съществува бетонна статистическа зависимост между високата религиозност и слабия успех в училище. От друга страна стабилността на мисленето и на Аза отхвърлят всякакви промени в обществото и нововъведения. Това заедно с ниската образованост предизвиква икономическа изостаналост. Така се създава тройна корелация – ниска образованост, висока религиозност и стабилност на Аза и абсолютиско мислене (Минков, 2008). Корелацията е ясна, но причинно-следствените зависимости са трудно установими. Приема се, че тези три зависимости си взаимодействат и взаимно се подсилват. Стабилният Аз отхвърля възможността за промяна и себеусъвършенстване и обуславя силна религиозност към религии, които проповядват съхранение на този стабилен Аз. Силната религиозност от своя старна пречи на светското образование и поддържа абсолютиско мислене и консерватизъм в обществото. Ниската образованост е следствие от стабилния Аз и високата религиозност, но и причиня за тях.

От казаното дотук можем а заключим, че силната религиозност не създава морала на един народ и няма нищо общо с него. Т.нар християнски морал не е измислен от християнството. Това е моралът на развитите аграрни общества, където “моралът на ралото замества моралът на мотиката” (H. Fisher), който намира израз в християнството. Статистическа връзка между религиозност и щастие не съществува. Статистиката показва обратното – обикновено силно религиозните народи са доста нещастни, с висока престъпност и икономическа изостаналост. Към това можем да добавим и слабата образованост.

[Хърс Златния]

Култура и религиозност

Темата за религията и връзката й с култура и народ е интересна, но има и друго свярзано с нея явление – религиозността. През последните 20 г. бе проведена серия от анкетни поручвания в над 100 страни по света, и се очерта интересна картина. Като най-религиозни се определят арабските страни, бившите съветски републики от Средна Азия, Полша, Латинска Америка, черна Африка, САЩ и Ирландия. Там религиозността е между 80-98% от анкетираните. В останалата част на света на места достига под 10%, в т.ч. у нас.

СТОП. Прочетох този водопад от глупости и несвързаности и спрях до тук. Да се чете по-натам просто не е сериозно. Защо?

Всяко сериозно четиво или проучване по въпроса дава препратки, от които на читателя става ясно:

1. Кои научни институти и научни работници са провеждали "серията от научни изследвания в над сто страни?!"?

2. Кога точно "през последните 20 години" са били провеждани тези изследвания?! В какъв темпорален период по отношение на отделните държави? Изследване, проведено в България днес би имало различни резултати, в сравнение с изследване проведено преди 20 години!!!

3. Кой е поръчал изследванията? С каква цел са правени те?

4. Каква е статистическата извадка или представителността на тези изследвания?

5. Възможно ли е изобщо провеждането на толкова обемни и всеобхватни и, бих казал, БЕЗПРЕЦЕДЕНТНИ изследвания, за които дори никой не е и чувал (не и в СМИ)?

5. Каква статитическа методика е била използвана при провеждането на тези изследвания?

7. Кой е обобщавал и анализирал тези изследвания?

Мисля, че няма смисъл да продължавам.

Спете спокойно.

[alvassareiro]

СТОП. Прочетох този водопад от глупости и несвързаности и спрях до тук. Да се чете по-натам просто не е сериозно. Защо?

Всяко сериозно четиво или проучване по въпроса дава препратки, от които на читателя става ясно:

1. Кои научни институти и научни работници са провеждали "серията от научни изследвания в над сто страни?!"?

2. Кога точно "през последните 20 години" са били провеждани тези изследвания?! В какъв темпорален период по отношение на отделните държави? Изследване, проведено в България днес би имало различни резултати, в сравнение с изследване проведено преди 20 години!!!

3. Кой е поръчал изследванията? С каква цел са правени те?

4. Каква е статистическата извадка или представителността на тези изследвания?

5. Възможно ли е изобщо провеждането на толкова обемни и всеобхватни и, бих казал, БЕЗПРЕЦЕДЕНТНИ изследвания, за които дори никой не е и чувал (не и в СМИ)?

5. Каква статитическа методика е била използвана при провеждането на тези изследвания?

7. Кой е обобщавал и анализирал тези изследвания?

Мисля, че няма смисъл да продължавам.

Спете спокойно.

Ако имаш интерес, посети сайта www.worldvaluessurvey.org, кькто и постът за културните измерения на проф.Хофстеде.

Бих искал все пак да отговоря на въпросите ти подред:

1.Изследванията, за които става въпрос, се провеждат главно от организацията world value survey, която е неправителствена, финансираща се с дарения със седалище в САЩ. На сайта им има подробна информация. Подобни изледвания прави и European Values Studies, The Paw Resurch center, UN statsistics division, Unesco institute for statistics и др.

2.Изследванията се извършват с цел "мерене на световните ценности". С каква цел се прави това и защо не мога да кажа, но не е и важно.

3.Проучванията започват през 1980 г. на всеки три години ако не се лъжа в над 130 държави в света, вкл. и България, с представителна извадка от населението между 3000-5000 души. Относно засегнатата в поста проблематика, проучването е извършено през 1999 г. от WVS. За България ИЗСЛЕДВАНЕТО Е ПРОВЕДЕНО МЕЖДУ 1.06-31.07.1999 от БАН, ИНСТИТУТ ПО СОЦИОЛОГИЯ, от проф.д-р Георги Фотев. Данните са изнесени на сайта на организацията.

4.Аз съм чувал за тези изследвания, тъй като ми се налага да ги ползвам в работата си. На сайта www.worldvaluessurvey.orgможе безплатно да се изтеглят всички резултати по страни и въпроси в последните 30 години. Файловете са в spss формат, т.е отбарят се в програма SPSS 12-16.

5.Проучванията са анкетни, с открити и закрити въпроси. Методика е същата като при обработка на анкети, с помощта на софтуерни продукти.

Ако си заинтригуван и искаш да чуеш за нещо, което не си чувал, мога да ти пратя данните, файловете, графиките и въпросника на mail.