Междусъюзническата война през 1913 г

[nik1]

Поставянето на тази тема за дискусия от мен е мотивирано от мнения в темата "Последици от Балканските войни, статистика"

Въпросите, които предлагам да дискутираме са: Как оценявате личностните качества на помощник-главнокомандващия- ген. Савов, и главнокомадващия цар Фердинанд? Кой от двамата смятате че е "двигателят" на офанзивата от 16/17 юни 1913 година?

В българската история с голяма тежест се ползват изследванията на проф. Г.Марков за Войните, и неговите изследвания и мнения върху качествата на Фердинанд. Въпреки всичко той (проф Г. Марков) не дава окончателния отговор на това кой от двамата е бил в основата, (кои е мотовирал) офанзивата от 16 юни за нападение на 2 и 4 армия срещу сръбските и гръцките позции. Въпреки че заповедта е подписана от Фердинанд, описаната от проф Г.Марков реакция на Фердинанд на 17 юни, и свалянето на Савов от поста му (заметсването му с ген Михов) на 18 юни от Фердинанд - "дават" някакви основания (заб: последващите офанзовата събития "дават" основания) да се мисли и предполага, че:... Амбициозния и патроитичен генерал Савов (и съмишленик на Фердинанд за териториалното развитие на България) е предприел безумно самоинтерпретиране на заповед , или просто е подвел Фердинанд, манипулирайки го да подпише заповедта за нападение - с оглед на своите си интереси и намерения. .....Алтернативно - се смята че Фердинанд е изиграл театър - "измивайки си ръцете" със Савов? Ако смятате, че Фердинанд е бил в основата /усл. движещата сила/ на започването на офанзивата, то какви са били неговите мотиви, според вас:?

1. Само честолюбие, желание за реванш, съчетано с някакъв патриотизъм? 2. Страх от резултатите от предстоящия арбитраж - т.е заповедта за офанзива е параноична реакция? 3. Страх от детронация и съобразяване с "народната воля"; 4. Предателство за пари по австрийски комплот за окончателно скарване на съюзниците България-Сърбия до положение, в което ще бъдат врагове? 5. Други (като различни) 6. Компилация от няколко мотива Меркантилността на Фердинанд е изследвана от проф. Марков, които смята че Фердинанд е получвал пари от Австрия.. /Знае се също че Фердинанд е "цоцал" пари от богатите си "роднини" -визирам Руския Император/

Личното ми мнение по тези въпроси е предварително и не окончателно, и би могло и да се промени.. Не задължавамам никого да го приеме, но бих приел аргументи "против" или "за"? Изключвам предателството на Фердинанд, именно заради неговото болезнено честолюбие (също изследвано от Марков) и видно при много от събитията във Първата Балканска Война. . Смятам че за един честолюбив човек - шокът да бъде разкрит като предател, е по-голям - от този да живее по-скромно ( с по-малко средства и по "ненашироко", но все пак не-бедно).. Разсъжденията ми са с тази отправна точка...Смятам че патриотичният и кадърен военен генерал Савов, накрая се е "вживял" прекалено много в ролята си на политически (?) и военен (военнополитически) стратег , и поради е "омацал дерджето". Не изклювам отгороворността на Фердинанд за тази катастрофа, който според мен има роля в подклаждането на тази лудост- с честолюбието и честолюбивите си стремежи.. Смятам, че въпреки всичко - ген. Савов и цар Фердинанд са били съмишленици за териториалното развитие на България след войните..

Материали:

http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/

http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/glava1_4.html

http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/17%20ons/17ons.htm

С поздрави

[Warlord]

И аз изключвам варянта за предателство, по принцип и Фердинанд и Савов са имали качества като гордост, патриотизъм и тактическа мисъл в политиката и войната. Явно в този момент са се оказали жертви на напрежението и прибързаните действия, които е провокирала моментната обстановка. Изминали са успешно дълъг път по въже над пропастта и при първата погрешна крачка всичко се е сринало в нея. Наистина Фердинанд е бил притискан и от военните за продължаване на войната, но все пак кой друг ако не той е можел да им възрази в този момент, дори и това, че се е оставил да бъде подведен е отново негова вина.

[resavsky]

Темата е безкрайна - мога да си кажа мнението с две-три думи.Инициатор е Савов който успява да изкопчи разрешение от Фердинанд за акцията.Разбира се това не намалява отговорността на монарха който би трябвало да прояви малко разум в ситуацията.Има и друго нещо:Фердинанд прави втора фатална грешка като заменя Савов с Радко Димитриев който откровено саботира командването на войските.

[КГ125]

Мотивите на Савов са ми дълбоко неясни. Професионален военен, генерал, завършил академия в Петербург - нима този човек не знае какво става?

Нима не знае, че това ще конослидира Сърбия и Гърция и че Турция неминуемо ще се възползва от това? Хайде да не предвидиш поведението на Румъния, това бих го разбрал. Но останалото?

Това е от тези грешки, за които, дори и неволно, се ходи на съд. Най-малкото на историята.

Въобще Савов и Димитриев са ми тъмна индия.

Редактирано Март 6, 2009 от КГ125

[nik1]

Мотивите на Савов са ми дълбоко неясни. Професионален военен, генерал, завършил академия в Петербург - нима този човек не знае какво става?

Нима не знае, че това ще конослидира Сърбия и Гърция и че Турция неминуемо ще се възползва от това? Хайде да не предвидиш поведението на Румъния, това бих го разбрал. Но останалото?

Това е от тези грешки, за които, дори и неволно, се ходи на съд. Най-малкото на историята.

Въобще Савов и Димитриев са ми тъмна индия.

Всъщност сега прочетох и разбрах, че Савов и отговорните лица са били наясно че съществува съюз между Гърция и Сърбия.. Не бях разглеждал от тази гледна точка събитията. Склонен съм да мисля, че офанзивата е била приета, замислена - като "мярка" за поддържане на морала (вижте тестовете в телеграмите до 2 и 4-та армия),.. или като мярка, с която се цели достиганена по- благоприятно положение за арбитража, на който, нашите хора явно са предполагали, че ще се отсъжда според завзетото...

http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/glava1_4.html

Една телеграма с дата 8/21 юни от генерал Савов до командира на Четвърта армия описва положението както следва:

„I. Съществува съюз между сърбите и гърците, чиято цел е да задържат и да си поделят цялата територия на Македония от десния бряг на Вардар с прибавянето към нея на Скопие, Куманово, Кратово и Крива Паланка за сърбите, докато Солун и районите на Правище и Нигрита остават за гърците.

II. Сърбите не признават договора и не са съгласни на арбитраж в рамките на този договор.

III. Ние настояваме арбитрите да започнат работа като изхождат от основните клаузи, съдържащи се в договора, т.е. да се занимават изключително със спорната зона. Тъй като безспорната територия принадлежи на нас по договор, ние желаем тя да бъде опразнена от сърбите или най-малкото да бъде окупирана от смесени войскови части

62

за времето, докато се водят преговорите. Отправяме същото предложение и до гърците.

IV. Тези въпроси трябва да се уредят в срок от 10 дни, иначе по наше виждане войната е неизбежна. Така в десетдневен срок ще имаме или война, или демобилизация, според това дали исканията на нашето правителство са приети, или са отхвърлени.

V. Ако демобилизираме сега, то посочените територии ще останат в ръцете на гърците и на сърбите, тъй като трудно е да се предположи, че те ще ни ги предадат по мирен път.

VI. Недоволството, което се е появило напоследък в някои части на армията, дава основание да се предполага, че съществува сериозна агитация срещу евентуална война. Вниманието на интелигентните войници трябва да се насочи към обстоятелството, че ако армията се дезорга-низира и стане негодна за военни действия, резултатът ще бъде както е описано в параграф V. Отговорете незабавно дали състоянието на армията е такова, че на нея да може да се разчита за успешни операции."..

Мисля, че не можем да обвиним, според тази телеграма, ген. Савов - в липса на разум и разбиране....Продължението на историята, според разследването на Карнегиевата комисия, следва на страниците по-надолу (62-63 до 65 страница).. Фактите са описани последователно и логически ясно и свързано, въпреки това - за мен все още остава загадка какви са всичките /или главните/ мотиви и подбуди на основните "действащи лица" - според мен, Савов и Фердинанд..

[Galahad]

Ами Фердинанд е имал болната амбиция да стане Константинополски василевс - при посещение в Цариград в "Св. София" застанал върху порфирената плоча, на която били короновани императорите, появил се във Воен. клуб с имп. мантия, макар и да не получил очакваните овации... Да речем, че от това доста неща в дипломатическата подготовка на войната били претурани и България се оказала във война с всичките си съседи по-сетне.

Вярно, че България се е разширила, но ако не бяха глупостите му, разширението щеше да е доста по-голямо.

[resavsky]

Фердинанд чак до 1918 г. се чувства чужденец в България / а и на Балканите като цяло/.Парадоксално е че той той опознава и се влюбва в природата на България но така и не успява да опознае народопсихологията на българина.Така и не може да си обясня защо девет месеца след блестяща победоносна война със Сърбия и удвояване територията на държавата на някой ще му хрумне да прави заговор срещу Александър Батенберг.Е щом воинът - победител Батенберг свалиха българите по един толкова унизителен начин / Батенберг е изгонен от България в буквалния смисъл без един лев в джоба си/ то какво остава за нежния /хайде да не бъде по груб/ Фердинанд?Без разбиране тези черти на Фердинанд е невъзможно да се осмислят и решенията които той взема.Това се касае най-вече за 1913 г.Фердинанд се страхува че ако не се възползва максимално от плодовете на победеносната война с Турция ще последва съдбата на Батенберг.И затова разрешава акцията от 16 юни /която между другото не му е представена като нова война а по скоро показване на мускули/.

[КГ125]

Психологията на Фердинанд е обременена и това се оказва фатално, според мен.

[Last roman]

Психологията на Фердинанд е обременена и това се оказва фатално, според мен.

Ферди мравката си остава с манталитета на дребен феодал, почувствал изведнъж голямата власт, която му е дадена. Но вместо да поеме отговорност за страната и народа, той алчно ламти за 'нови подвизи', като най-накрая причинява тежка национална катастрофа и обезсмисля усилията на две поколения българи, дали живота си за възсъединението на България с откъснатите от нея земи.

[resavsky]

Два са основните фактори които тласкат България към тази война - крайно агресивна група военни около генерал Михаил Савов и ВМРО начело с Тодор Александров.Обществото като цяло е крайно екзалтирано от от успехите във войната с турците и не иска и да чуе за компромиси,отсъпки и т..н.Министър- председатея Иван Гешов се бои да поеме отговорност от подписване на мирен договор /свързан с териториална отстъпки/ и предпочита да подаде оставка.Между друго не му е първата подобна постъпка на Гешов - през 1887 г. когато се стига до влошаване на отношенията с Русия и руската окупация се смята за неизбежна той пак бърза да подаде оставка.Наследилият го Стоян Данев няма нищо против известна военна демонстрация срещу доскорошните съюзници /пълни глупости са че правителството не е знаело за 16 юни/.В тази обстановка едниственият който е трябвало да прояви здрав разум е бил цар Фердинанд.Но уви той се паддава на непрекъснатите увещания на Михаил Савов за известна демонстрация на сила срещу сърби и гърци който да улесни преговорите.Фатална грешка след 26 години блестящо управление.

[Galahad]

Психологията на Фердинанд е обременена

За психиатричната обрененост в семейството му ли става дума?

Два са основните фактори които тласкат България към тази война - крайно агресивна група военни около генерал Михаил Савов и ВМРО начело с Тодор Александров.

Идеята за войната не е толкова лоша, проблемът е как е реализирана. Въпросът е не само да се изтощи противника, но и съюзниците. Тъй че нагърбването на България с основната тежест от войната е било много лоша идея. Мажното е не само Турция да е била в затруднено положение, но и част от съседите на България, които нямало да помагат (в случая Румъния).

Да речем с малко изчакване до ПСВ и правилна преценка на това, кой има реални шансове да победи, нещата е можело да се развият доста по-благоприятно за нас.

[resavsky]

За всяка война е необходима военна и политичеса подготовка.В случая военна почти няма а политическа въобще.Неадекватни военни планове,липса на съюзници и т.н.Малко известен е например фактът че към края на войната привършват и боеприпасите /Втора армия срещу гърците има лимит от два изстрела на оръдие на ден/.При този обръч от влагове нови боеприпаси е нямало откъде да бъдат доставени.Между другото румънците въобще не са криели че смятат да се намясът при евентуален конфликт между съюзните.През месец май 1913 г. има поне три изрични деклрации от Букурещ в тази насока.Само че нямало кой да ги чуе в София.

[nik1]

Ами Фердинанд е имал болната амбиция да стане Константинополски василевс - при посещение в Цариград в "Св. София" застанал върху порфирената плоча, на която били короновани императорите, появил се във Воен. клуб с имп. мантия, макар и да не получил очакваните овации... Да речем, че от това доста неща в дипломатическата подготовка на войната били претурани и България се оказала във война с всичките си съседи по-сетне.

Вярно, че България се е разширила, но ако не бяха глупостите му, разширението щеше да е доста по-голямо.

Мисля че "фикс-идеята" и "тръпката" на Фердинанд през пролетта на 1913 е бил ..Солун..След едновременното завземане на Солун от българските и гръцките войски 27/28 октомври 1912 градът става едновремен част от Гърция и част от Царството - последното е ознаменувано с биене на камбани и тържествена прокламация на Фердинанд. Изтеглянето на част от българските войски в Солун от Савов (за да не бъдат обкръжени и поставени в тежко и неблагоприятно положение, в което не са мобилни и боеспособни) - през ранната пролет на 1913, както и гръцката реокупация на земите около Солун и част от земите на Беломорието, и съответно очакването при арбитражът Солун да остане под гръцка власт - се оказват "димящото дуло" за Фердинандовите амбиции и аспирации.. В тази връзка - Ако Савов не лъже (аз лично нямам причина да го подозирам в лъжа, въпреки "чудатото" му отношение спрямо Фердинанд) че е заплашван от Фердинанд, то е твърде вероятно един от от мотивите за издаването на заповедта за офанзива / и очакваните резултати от офанзивата/, да е бил именно окончателното, крайното завземане или присъединяване на Солун. Смятам, че престижът на монархията и на Фердинанд от/при завземането на този исторически град (в неголяма степен населяван от Българи), разположен в регион с преобладаващо българско население, както и поради "удрянето" на Гърците - е щял да нарастне..

http://www.promacedonia.org/gm_bw1/gm_1_4.html

[resavsky]

Значи българските войски / 7 рилска дивизия/ са изтеглени от Солун още през декември 1912 г. и не за да бъдат обкръжени а защото не са достигали части при Булаир.Останала е една единствена дружина която си остава там чак до 17 юни 1913 г.Офанзива срещу Солун не е имало - но това е съвсем друга тема.Всъщност Фердинанд е бил готов да отстъпи по въпроса за Солун за разлика от "безспорната" и"спорната" зона.

[nik1]

Значи българските войски / 7 рилска дивизия/ са изтеглени от Солун още през декември 1912 г. и не за да бъдат обкръжени а защото не са достигали части при Булаир.Останала е една единствена дружина която си остава там чак до 17 юни 1913 г.Офанзива срещу Солун не е имало - но това е съвсем друга тема.Всъщност Фердинанд е бил готов да отстъпи по въпроса за Солун за разлика от "безспорната" и"спорната" зона.

Прав си за изтеглянето на Седма рилска дивизия. Имах в предвид изтеглянето на останалите войски от Солунското направление, или на част от войските от Беломорска Тракия..(това е по спомените ми). Някъде бях прочл навремето си че изтеглянето на тези войски е "огорчило Фердинанд", но в момента не намирам цитата... Наистина - срещу Солун офанзива не е имало, но в заповедта до 2-ра армия се казва:

„В директива 24 аз заповядах на Четвърта армия да предприеме нападателни действия, а на Втора армия веднага след като завърши своите действия срещу Чаяза, да започне да се съсредоточава по предварително установената линия с оглед атака срещу Солун. Господа генералите трябва да имат предвид, че нашите действия срещу сърбите и гърците се предприемат без формално обявяване на война, главно по следните причини: I) Да се повдигне духът на армията и след това тя да гледа на нашите съюзници като на днешни наши неприятели; II) Чрез създаването на опасения за война между съюзниците да се ускорят решенията, които трябва да бъдат взети от руската външна политика; III) Да се нанесат тежки удари върху нашите неприятели с оглед да бъдат принудени да покажат по-голяма готовност за отстъпки; IV) Тъй като нашите неприятели са окупирали територии, които ни принадлежат, нека се опитаме с оръжие да завладеем нова територия, докато европейските сили се намесят, за да спрат нашите военни действия. Тъй като може да се предвижда ранна намеса на европейските сили, необходимо е бързо и решително действие. Четвърта армия трябва да завземе Велес на всяка цена поради голямото политическо значение на една такава победа. Ако действията на Четвърта армия са успешни, Втора армия ще получи заповед да нападне Солун."

Ето и какво пише на 10 март Фердинанд:

Директивата на Фердинанд до Данев и генерал Димитриев от 10 март гласеше непоколебимо: „Линията Мидия — Сарос непременно трябва да се спечели.” Това бе „последната отстъпка” на царя „в случай, че Мидия — Родосто бъде безнадеждна”, която се нареждаше да бъде осигурена дори със забавяне на отговора. По въпроса за Солун, Югозападна Македония и безусловното изпълнение на договора от Сърбия следваше заплашителното: „Трябва да бъдете непреклонни, не се колебайте да заявите, че ние ще отидем до война, но няма да отстъпим.”

Тази позиция относно Солун - доколкото чета изследванията на Г.Марков, се споделя и от Данев практически до началото на Междусъюзническата война..

[resavsky]

Точно така имало е намарение за евентуално завладяване на Солун но нищо повече.Дори не е започнала подготовка за таква операция.За нея са нужни поне две бригади със съответната артилерия.Тези бригади Савов е възнемрявал да вземе от 2 дивизия действаща на крайния ляв фланг на 4 армия.Но за тяхното прехвърляне от Криволак до Кукуш са били необходоми мимниум три дни.Такова прехвърляне въобще не е азпочнало.така че една евентуална атака срещу Солун въобще не е била актуална.

[nik1]

Точно така имало е намарение за евентуално завладяване на Солун но нищо повече.Дори не е започнала подготовка за таква операция.За нея са нужни поне две бригади със съответната артилерия.Тези бригади Савов е възнемрявал да вземе от 2 дивизия действаща на крайния ляв фланг на 4 армия.Но за тяхното прехвърляне от Криволак до Кукуш са били необходоми мимниум три дни.Такова прехвърляне въобще не е азпочнало.така че една евентуална атака срещу Солун въобще не е била актуална.

Според мен, доколкото тълкувам написаното по-долу, бъдещото завземане на Солун е крайна цел на офанзивата на Втора Армия:

..IV) Тъй като нашите неприятели са окупирали територии, които ни принадлежат, нека се опитаме с оръжие да завладеем нова територия, докато европейските сили се намесят, за да спрат нашите военни действия. Тъй като може да се предвижда ранна намеса на европейските сили, необходимо е бързо и решително действие. Четвърта армия трябва да завземе Велес на всяка цена поради голямото политическо значение на една такава победа. Ако действията на Четвърта армия са успешни, Втора армия ще получи заповед да нападне Солун."

Разбирам от текста, че са изразени опасенията от ранна намеса на европейските сили (?), и поради това се препоръчва да се действа да се действа бързо решително, и от друга страна - "целенасочено", в последователността:1) "Втора армия веднага след като завърши своите действия срещу Чаяза, да започне да се съсредоточава по предварително установената линия с оглед атака срещу Солун", 2) Oчакване (Изчакване) на успеха от действията на Четвърта Армия във Велешкото направление /според мен, деийствията са целящи - главно овладяване, отрязване или ангажиране на сръбските сили, и сръбския военен излаз към Солун/..3) При успех на Четвърта армия - извършване на незабавна атака срещу Солун..

[resavsky]

Пак повтраям операция за овладяване на Солун няма.Дори и подготовка за такава операция няма.Има само оперативни планове нищо повече.

[nik1]

Пак повтраям операция за овладяване на Солун няма.Дори и подготовка за такава операция няма.Има само оперативни планове нищо повече.

Добре, обясни ми ти моля, какви са според теб целите на офанзивата за Втора Армия? Как тълкуваш според депешата, целите на офанзивата?

Липсата на подготовка според мен е разбираема, с оглед на условностите, и с оглед на краткото време, с което се предполага че ще се разполага - до включване на Великите сили (?) или каквото там са мислили отговорните лица, че ще случи (но не са го обявили) - и ще сложи край на офанзивата..

[resavsky]

Офанизива няма към Солун няма.През месец април и май 1913 г. българо-гръцката демаркационна линия е съпътствана от непрекъснати дребни инциденти като Ангиста и Нигрита при което с щик се определят разделтилните линии.През м.май в Солун най -накрая е подписан за разденляне на окупираните територии съгласно който част от територията на север от Струма остава н гръцката зона.От българска страна споразумението е подписано от командващия Втора армия ген.Никола Иванов.Буквално на следващия ден ген. Иванов почва да бомбардира София с доклади че от тази територия /на север от р.Струма/ може да се нанесе удар в тила на Втора армия и трябва да се предизвика "една втора Ангиста" за да се изтласкат гърците окончателно зад Струма.От София дълго време отказват на генерал Иванов но с приближавенето на военните действия срещу сърбите в София загубват здрав разум и разрешават акцията.Така че на 16 юни около 19.00 ч. частите на 11 дивизия минават в настъпление и изтласкват гръцките сили които са цифром и словом два батальона.Сериозни военни действия практически няма като гърците дават десетина убити и двайсетина ранени.Е изтласкани са гърците зад Струма но пък гърците имат перфектния повод за война.Това е истината за това прослувата офанзива.Никакъв Солун нищо друго няма.И с какво да нападаме Солун като срещу нашите 8 дружини от 2 бригада на 3 балканска дивизия има четири пехтони гръцки дивизии / цели 36 батальона/ плюс гръцката конна дивизия.

[nik1]

Офанизива няма.През месец април и май 1913 г. българо-гръцката демаркационна линия е съпътствана от непрекъснати дребни инциденти като Ангиста и Нигрита при което с щик се определят разделтилните линии.През м.май в Солун най -накрая е подписан за разденляне на окупираните територии съгласно който част от територията на север от Струма остава н гръцката зона.От българска страна споразумението е подписано от командващия Втора армия ген.Никола Иванов.Буквално на следващия ден ген. Иванов почва да бомбардира София с доклади че от тази територия /на север от р.Струма/ може да се нанесе удар в тила на Втора армия и трябва да се предизвика "една втора Ангиста" за да се изтласкат гърците окончателно зад Струма.От София дълго време отказват на генерал Иванов но с приближавенето на военните действия срещу сърбите в София загубват здрав разум и разрешават акцията.Така че на 16 юни около 19.00 ч. частите на 11 дивизия минават в настъпление и изтласкват гръцките сили които са цифром и словом два батальона.Сериозни военни действия практически няма като гърците дават десетина убити и двайсетина ранени.Е изтласкани са гърците зад Струма но пък гърците имат перфектния повод за война.Това е истината за това прослувата офанзива.Никакъв Солун нищо друго няма.И с какво да нападаме Солун като срещу нашите 8 дружини от 2 бригада на 3 балканска дивизия има четири пехтони гръцки дивизии / цели 36 батальона/ плюс гръцката конна дивизия.

"Офанзива" значи нападение и настъпление. Самият ти казваш че има настъпателна акция при която българските войски изтласкават сръбските: "Така че на 16 юни около 19.00 ч. частите на 11 дивизия минават в настъпление и изтласкват гръцките сили които са цифром и словом два батальона."

..Аз ли не зададох правилно въпросът, или ти не ме разбра, не знам?. Ще те попитам така: Как оценяваш (как разчиташ) целите или целта на указаните действия в депешата до Втора армия. Какви са целите на действията, които се указват в нея? Каква е крайната цел на действията според текста на депешата, а не според случилото се?

[resavsky]

Целта на Втора армия е ясна - заемане на Чай азъ / територията на север от р.Струма/ и съсредточаване на позициите при Кукуш за евентуално действие срещу Солун.Има и разбира се и търсене на политически ефект - натиск срещу гърците за отсътпчивост при преговорите.

[Galahad]

Мисля че "фикс-идеята" и "тръпката" на Фердинанд през пролетта на 1913 е бил ..Солун..

Бълг. сили са били хвърлени основно на изток, докато на запад сърби и гърци си разпределяли земи. Ама Фердинанд се усетил какво става, когато видял, че няма да успее да влезе в Цариград. Ама късно. Забъркването от Фердо на Балканските войни си е една голяма недомислица.

[resavsky]

Значи всимко това е трябвало да бъде отчетено при планирането на войната.Повече е очевидно е всичко ще се реши в Източна Тракия някъде около Одрин /както почти всички войни на Балканите/ а същевременно основните ни териториални претенции са в Македония.

[КГ125]

Ето в това противоречие, допуснато от Фердинанд, се крие и корена на бедата..... Решението му е трябвало да бъде заложено преди това, а то е оставено .... в ръцете на руския цар и на един договор, подписан от балканци.