цитат от дневника на проф.Богдан Филов

[КГ125]

От дневника на Богдан Филов, 7. I. 1941:

"В 10 ч. дойде Севов да ме заведе при Царя. Изложих му разговорите. Когато му казах, че според моето мнение за нас няма никакъв друг изход, освен да се съобразим със съветите на немците и да подпишем Тристранния пакт, той беше засегнат твърде болезнено и реагира необикновено силно. В първия момент каза, че предпочита да абдикира или да се хвърлим в обятията на Русия, макар и да се болшевизираме. Той бил републикански цар; гледал какво ще стане с народа. Намесването ни във войната чрез пакт с Германия било идея на "старците" (около генерал Жеков) начело с баща му, които не могли да се помирят с мисълта, че ние сме извършили всичко досега много по-добре от тях без война. Бои се, че щом сключим пакта, англичаните ще почнат да хвърлят бомби с аероплани, че народът няма никакво желание да се бие и че може да избухнат смутове; няма вяра и във войската.

Против всичко това и аз реагирах много енергично. Казах му, че ако един народ е станал вече тъй инертен, че той не е вече в състояние да се бори за никакви идеали и не е готов да прави никакви жертви, такъв народ е вече узрял за робство и тогава е безразлично дали той ще бъде тъпкан от германски или руски ботуш. Но аз не вярвам, че нашият народ е в това състояние. Апелирах към Царя да бъде войник, какъвто е бил в миналото и да не изоставя страната, която има пълно доверие в него. Казах му, че аз не съм бил войник, но произхождам от военно семейство и никога не съм отстъпвал пред борбата. Винаги съм се борил и винаги съм сполучвал досега в тази борба, вярвам че и сега ще сполуча. Ако трябва да паднем, нека паднем поне с чест. Даже и да искаме да доведем болшевизма, няма да избегнем борбите, понеже у нас все има хора, които са готови да се борят против него и няма така лесно да отстъпят. Ако народът сега е така инертен и без дух, вината отчасти е на правителството, защото и нашето поведение е било колебливо. Ако обаче ние се решим да действуваме, и той ще се окуражи, защото между правителство и народ винаги има този контакт, който наблюдаваме и между артиста и публиката. За нас няма друг изход, защото войната е неизбежна. Ако съзнаваме обаче това, по-добре тя да се води при най-износни за нас условия. Ако оставим германците просто да минат през нас, те ще ни третират като окупирана страна, както е Румъния, а това ще бъде много по-лошо, отколкото ако сме в съюз с тях. Ние нищо не можем да очакваме от една победа на Англия, тъй като при разпадането на германската мощ ние веднага ще се болшевизираме. Ако е въпрос да търсим спасение в болшевизма -- нещо крайно опасно (примерът с Унгария) -- ние бихме имали винаги време да го направим."

[resavsky]

Поне за мен Борис ІІІ в случая просто се побоял да поеме отговрността.Типично за него.Както и на 9 юни 1923 г. когато се крие от хората тръгнали да спасяват НЕГОВАТА династия.Или си враг / с оръжие в ръка/ на германците или техен верен съюзник.Няма средно положение.А той какво говори на Филов - щял да води комунистите в България.Глупости.

[КГ125]

Борис по натура е бил по мек и гъвкав и с такъв подход е тръгнал да се оправя с плетеницата в началото на ВСВ. Не бих го упрекнал много, защото мотивацията му е била само патриотична и е бил загрижен именно за държавата, а не за себе си като баща си. Понякога тази му гъвкавост минава в определена мекушавост, но не бих казал, че това го прави слаб лидер. При него България доста си е стъпила на краката.

Разговорът е интересен - на такова ниво, когато се обсъджда съдбоносно политическо решение, не е учудващо как с лека ръка двамата с Филов "хвърлят" България от болшевизъм към съюз с Хитлер и обратно едва ли не. Това е хайде не голямата, не е голяма, защото сме малки, но същината на политиката... В 15 минути се разглеждат немислими варианти.

Филов е по-твърдият и по-борбеният в този разговор. И у двамата обаче личи само едно и то е желанието да прекарат държавата през този немалък водовъртеж.

Естествено, не в този ден е взето решението, то се готви по-отрано.

Редактирано Март 6, 2009 от КГ125