Борис Сарафов

[resavsky]

Борис Сарафов е забравеният водач на ВМРО.За разлика от Гоце Делчев,Даме Груев,Сандански,Тодор Александров,дори Иван Михайлов днес неговото име е почти напълно забравено.Няма градове и улици които да носят неговото име.Дори паметна плоча не ми е известно да има.А Сарафов е велика личност чийто заслуги спрямо Организацията могат да се сравняват с всеки един от погоре изброените.Освен че е талантлив войвода /превзел през 1896 г. околийски център като Мелник само с двама леки ранени/ и фактически военен ръководител на Илинденското въстание Сарафов е и гениален организатор.Именно той като ръководител на ВМК в периода 1899 - 1901 г. допринася изключително много за укрепването на Организацията.Тогава Сарафов успява да събере колосални средства /част от тях принудително/ и да закупи огромно количество оръжие предадено в Македония.Сарафон е първия който осъзнава че освен всичко друго революция се прави и с много пари.По време на неговото председателство на ВМК четите в Македноия стават пет пъти повече а Организацията укрепва финансово и организационно.

[plamen_starbov]

Ресавски, леко ще те опровергая. В моя град има улица, кръстена на Борис Сарафов, ама май само тук е така. Не съм специалист по темата, но все ми се струва, че и времето на комунизма изиграва ролята неговото име да е забравено. Той е бил и член на десницата във ВМРО, нали така. Ясно защо не го обичат комунистите.

[resavsky]

Пламене Даме Груев също си е от десницата на ВМРО но пък той си беше герой.Проблема трябва да се търси в друга плоскост.Както е добре известно убийството на Сарафов е организирано от Яне Сандански.А по време на комунизма Сандански беше издигнат едва ли не в култ.По някакъв начин трябваше да се оправдае това престъпление на Сандански - много просто ще се маргинализират Сарафов и Гарванов.Затова непрекъсното се обясняваше каква услуга е направил Сандански на македонското движение като е организирал убийството на Сарафов и Гарванов.Престъплението трябваше да бъде прикрито като подвиг.

П.П.По същия начин братоубийството на Самуил беше обявено за подвиг,за действие едва ли не спасило държавата.Обявява се жертвата за престъпник и се измива петното от "героите".Между другото мотивите на Сандански и Самуил за извъшване на престъпленията са абсолютно еднакви - властолюбие и безкрайна амбиция.

[КГ125]

Да, така е... Сандански незаслужено бива изтъкнат а другата страна пренебрегната в иначе големия филм "Мера според мера", точно заради посочените по-горе идеологически догми. Георги Дюлгеров се извини след 1989 г. за това.

[resavsky]

"Мера според мера" е нещо уникално - седем серии филм за историята на македонското осободително движение и в него да не се споменат имената на Даме Груев,Борис Сарафов,Христо Матов,Христо Татарчев,Тодор Александров.

[КГ125]

Вярно. Идеология.... От друга страна пък, несравним художествен образ на тази борба и на българския народ, въпреки сериозната историческа неточност.

Когато свидетелите премълчат истина носят отговорност. В случая обаче Г.Дюлгеров е направил такъв шедьовър, а от друга страна и как би могъл да направи нещо различно, като реално не е бил свободен. Та това е 1980 г. ..

ПП

ОТ- То ние и днес нямаме един читав филм за Одрин, да му се не види!

[resavsky]

Е това е друга тема - за три войни пълни с драматични битки нямаме един филм.За 40 години разтърсваща история на ВМРО с цяла плеяда от невероятни личности един филм / към който лично аз имам сериозни забележки/.Самата история на ВМРО е по интересна и от най съвършения филмов сценарий.

[Стоедин]

"Мера според мера" си е супер филм! А Сарафов е доста противоречив за мен. Не казвам лош или добър, а противоречив. Заиграва се със сърбите, колеблив е решителни моменти, но дава живота си за каузата. За което поклон.

[resavsky]

Кога Сарафов е проявявал нерешителност?Напротив - бил си е безкрайно последователен.Само че подценява властолюбовия характер на Яне Сандански и безкрайната му жестокост.Сарафов не е искал братобуийствени борби и не прави нищо срещу Сандански макар че има информация още от 1905 г. когато Сандански за първи път праща хора да го убият.Дори елементарни предпазни мерки не е взел Сарафов до толкова не му се е вярвало че брат ще дигне ръка срещу брата при толкова външни врагове на Македония.За заиграването със сърбите - това е грешка не толкова на Сарафов колкото заблудата на цялото обществото че сърбите могат да помогнат в борбата за Македония.Заблуда която трае чак до 1913 г.

[nik1]

Борис Сарафов е забравеният водач на ВМРО.За разлика от Гоце Делчев,Даме Груев,Сандански,Тодор Александров,дори Иван Михайлов днес неговото име е почти напълно забравено.Няма градове и улици които да носят неговото име.Дори паметна плоча не ми е известно да има.А Сарафов е велика личност чийто заслуги спрямо Организацията могат да се сравняват с всеки един от погоре изброените.Освен че е талантлив войвода /превзел през 1896 г. околийски център като Мелник само с двама леки ранени/ и фактически военен ръководител на Илинденското въстание Сарафов е и гениален организатор.Именно той като ръководител на ВМК в периода 1899 - 1901 г. допринася изключително много за укрепването на Организацията.Тогава Сарафов успява да събере колосални средства /част от тях принудително/ и да закупи огромно количество оръжие предадено в Македония.Сарафон е първия който осъзнава че освен всичко друго революция се прави и с много пари.По време на неговото председателство на ВМК четите в Македноия стават пет пъти повече а Организацията укрепва финансово и организационно.

.."Историчарите" изглежда се опитват да наложат Борис Сарафов като "македонски револуционер".. изваждайки от контеста думите му в Руски и Британски вестници че "македонските не са българи" и "че македонците не искат не искат анексия или завоюване от България"/..Контекстът е, че Сарафов се опитва да представя движението в чужбина като македонско национало-освободително движение, за да спечели пари за каузата../

На негово имеима кръстени улици и булеварди в София, в Пловдив , в Сандански, в Благоевград, в Асеноград..

http://www.google.bg/search?client=firefox...%B5%D0%BD%D0%B5

http://www.google.bg/search?hl=bg&clie...D0%B5&meta=

Ето една кратка Статия за Б.Сарафов:

http://www.geocities.com/Athens/Oracle/342...mak_31_6-4.html

[resavsky]

Значи по принцип за Борис Сарафов не се пишат особено положителни неща в Скопие.Там постановката е че осъзналия се македонец Сандански убива "бугарите" Сарафов и Гарванов поради национални различия.Само дето Сарафов е фактическият военен ръководител на Илинденското въстание и от немай къде трябва да кажат някоя и друга добра дума за него.Но по принцип за историчарите героят е Сандарски докато Сарафов и Гарванов са върховисти,платени български агенти и т.н.

[КГ125]

За съжаление, и за нас така до 1989 г. .....

[resavsky]

Да политическата конюктура и в България и в Македония след 1944 г. изтъпани на предно място личността на Яне Сандански.В резултат 90 процента от българите не са и чували за Борис Сарафов,Христо Матов,Иван Гарванов - противниците на Сандански.А специално Борис Сарафов в очите на цяла Европа е бил символа на македонското освободително движение.Статиите за него в западния печат са многократно повече от тези за който и да е друг водач на Организацията.Всяко пътуване на Сарафов в Европа се е отразявало нашироко в тогавашните вестници а и самият той не е отказвал интервюта и снимки.Всъщност това е и една от причините Сарафов да бъде обявен от враговете си за "славолюбец" и "рекламаджия".Истината е че Сарафов е имал харизма /представителен вид,убедителен изказ/ и е умеел да се изтъква пред светлините на прожекторите.Вярно е че е обичал да се перчи пред журналистите / в което няма нищо лошо/ но е успял да направи и много сериозна пропаганда на македноското освободително движение и да събере доста средства.Самият Сандански е дал не повече от две - три интервюта на чужди кореспонденти в които личи явното му притеснение /всъщност Сандански винаги е вземал някой от сътрудниците си със себе си за да поддържа разговор/.Пълно противоречие със Сарафов.Личната омраза на Сандански към Сарафов въобще не трябва да се изключва при изясняване мотивите за убийството.

[КГ125]

Наистина. Често по инерция психологията на определени исторически персонажи се изключва, а тя може да обръща събития...