културни измерения

[alvassareiro]

Културни измерения

Въпросът за културните особености е сложен и спорен. Разногласията произтичат от няколко фундаментални въпроса, като: 1. Кои са основните характеристики на българите?; 2. Може ли въобще да се говори за особености на цели народи?; 3. Кои са основните категории, термини, методи, похвати, школи и т.н., които се използват, при описването на националните култури?;

Ще започна с отговорите отзад напред. Ясно е, че при всяка теория е нужна хипотеза и доказателства. Каквото и научно твърдение да се формулира, то трябва да има методика и интстументариум на изследването, да следва някаква предварително заданена научна схема и терминология, за да се предпазимо от волните съчинения от типа: “Основна черта на българите е тяхното гостоприемство. Гърците са много горди. Германците са работливи.” Очевидно това са доста общи приказки, които нищо не ни казват, и се отнасят към повечето народи в света. Коя е науката, която се занимава с културните различия тогава, науката, която задава верния тон в подобни изследвания. Компетенстност в тази обласдт си преписват социалната психология, етнографията, етнологията, културната география (социална, конфесионална), психологията, антропологията. Всяка от тях прилага своя изследователски инструментариум и методика, пречупвайки изследването през своята призма. Всъщност, наука, която да даде точен отговор на поставените въпроси няма, или по-скоро е в зародиш. Тя интегрира методите на споменатите научни направления, като ги подсилва със статистически и факторен анализ и анкетни проучвания. Среща се името културна или сравнителна антропология. Крайно наложително е да се интензифицира научното знание в тази област, да се дефинират строги методики и методологии, за да се формират и сериозни хипотези. Към настоящия момент утвърдени имена в сравнителната антропология и изследването на междукултурните различия са учени като д-р Хеерт Хофстеде, Ф.Тромпенаарс, Л.Гумильов,Ш.Шварц, М.Минков и др. Извън сферата на културологията, със сериозни анкетни проучвания се занимава и катедра География на туризма към СУ (изследванията на доц.Маринов на туристическото търсене и поведение). Сред учените, макар че съществуват редица разногласия, вече са се утвърдили основните методи на изследване:

1.Анализ на съществуващата литература по въпроса за междукултурните различия и културните особености. Препоръчителни са споменатите автори, сред които изпъкват Хофстеде (“Culture's Consequences, Comparing Values, Behaviors, Institutions, and Organizations Across Nations Thousand Oaks CA: Sage Publications, 2001, Hofstede, Geert and Hofstede, Gert-Jan. Cultures and Organizations: Software of the Mind. New York: McGraw-Hill U.S.A., 2004,) – фундаментален автор в тази област; М. Минков (“Защо сме различни”2008, “България върху културната карта на света”2008) и др.

2.Разработване на методика и инструментариум за анкетни проучвания.

3.Провеждане на анкетните проучвания – най-големият проект за осъществяване на проучвания на културните ценности е world value survey, провеждащ анкетни поручвания по предствавителни извадки в над 100 страни по света от 1980 г. насам. На сайта му могат да се намерят подробни резултати, сред които добре е представена и България.

4.Анализ на получените резултати чрез сериозен статистически анализ и формулиране на основни хипотези (или проверка на вече формулираните). Анализът се осъществява с помощта на специализирани програми, като SPSS и др.

В резултат на подобни изследвания от д-р Хеерт Хофстеде от средата на 70-те до днес, са формулирани основните културни измерения, с които се мерят, анализират и сравняват народите по света. Основните принципи на междукултурните изследвания са:

1. Препоръчително е прилагането на вече утвърдената методика и терминология за изследване, а именно 5-те културни измерения на д-р Хофстеде и 2-те нови, въведени от доц.М.Минков, или петфакторен анализ. Изследването на културните различия трябва да се осъществява през призмата на тези 7 културни измерения.

2. Задължително е изследванията да бъдат сравнителни. Т.е особеностите на една култура не са толкова интересни сами по себе си, колкото ако бъдат сравнени с други култури, за да се разкрие как едно и също културно явление се проявява по различен начин в различни култури или не се проявява. Още по-интересно е изясняването на тези причини.

3. Задължително е анкетните проучвания в различните страни да бъдат представителни или сравнителни.

Водещо място в методиката при изследването на културните особености трябва да има концепцията на Хофстеде за културните измерения (cultural dimensions). Основната идея е в това, че културите по света не се описват с произволно избрани прилагателни/определения. Всички качества, които са психологически променливи, се групират по степен на сходство в едно културно измерение. Основни принципи при извеждането и анализа на културните измерения са:

1.Културните особености, които се групират в едно културно измерение, трябва да бъдат в логическа и статистическа връзка по между си. Обикновено, от едно до десет качества могат да образуват културно иземерие, но водещ е принципът на логическите взаимовръзки между тях. Информацията за качествата на един народ се добива чрез представително или сравнително анкетно проучване. Групирането на установените културни особености трябва да стане много внимателно, за да не се изгуби логическата връзка между тях. На практическо ниво е достатъчно да знаем едно или две качества, за да заключим за останалите. Именно в тази фаза се водят все още задълбочени теоретически спорове за това кои точно културни особености можем да включим в съответното измерение и защо. Като цяло обаче учените са приели културните измерения на Хофстеде като изходна база. Културните измерения мога да се дефинират като съвкупност от логически свързани и статистически проверими и доказуеми съвкупности от културни особености на национално ниво. При извършване на контролни анкетни проучвания за установяване на ефикасността на формираните измерия крайният резултат трябва потвърди, че ако народът априори е съотнесен към дадено културно измерение, то трябва да се проявяват всичките куртурни особености на измерението.

2. Не бива да се приемат като самостоятелни културни измерения културни особености, които могат да се обединят в едно измерение, тъй като има логическа връзка между тях. Т.е ако едното е свързано с другото, логично е да бъдат групирани заедно.

3.Между културните измерения не бива да има логическа връзка. Културните измерения трябва да разкрият културни особености от различен характер, което е тяхната логическа рамка. Обхватът на културните измерения е съвкупността от културни особености, между които съществуват логически и статистически проверими и доказуеми културни особености. Обхватът на едно културно измерение не бива да съвпада с този на друго, въпреки, че с помощта на кяколко културни измерения могат да се обясняват някои културни феномени. Тъй като културните измерения групират сходни по между си особености, които са логически диференцирани от други, то между културните измерения не би трябвало да има взаимовръзки. Т.е от култура особеност на едно измерение могат да произтичат всички останали в логичаската му рамка, но от едно измерение не може да произтича друго.

4.Докато методиката на установяване на културните особености е сравнително лесна, то принципът на тяхното групиране в измерения е доста спорна и трудна задача. Все още няма изведени ясни методологии за тази цел. Въпреки това, измеренията на Хофстеде са с най-висока честота на емпирична доказуемост.

5. Териториалната рамка на културните измерения трябва да съвпада с държавните граници на страните. Този принцип е твърде условен, тъй като културните особености на една култура често не свършват до държавните й граници, но за улесняване на изследователите като основна градивна териториална единица на сравнителната модерна антропология се е приела политическата граница (което важи и за други науки).

6.Културните измерения по правило са биполярни. Тази особеност се налага от невъзможността двете ядра на измерението да бъдат разбити и групирани в отделни измерения, поради логическата връзка между тях. Това се подсилва и от дуализма на културните и психологическите характеристики на човека. Ако приемем, че някое е красив, трябва да приемем, че друг не е , респ. е грозен. Затова красота и грозота биха могли да са едно и също измерение, тъй като едното е отсъствието на другото.

7.Културните измерения са установими, приложими и осмислени в контескта на националните култури, т.е в териториалната рамка на националната държава, и социалната рамка на обществото. Невинаги могат да се приложат към отделния индивид, макар че това не се изключва. Тази особеност се налага от факта, че обществото като система от индивиди има характеристики, различни от тези на елементите си (отделните индивиди).

И така, в последните 30 години д-р Хофстеде формулира петте си основни културни измерения за изучаване и сравняване на културите по света:

1. Power distance index (PDI) – равновластие/неравновластие (Минков,2008).

2. Individualism/Collectivism (IDV/CLT) – родовост/безродовост (Минков,2008), дифузност/специфичност, универсализъм/партикуляризъм и др.

3. Masculinity (MAS) – мъжественост/женственост, твърдост/мекост (Минков,2008);

4. Uncertainty Avoidance Index (UAI) – “избягване на несигурността”, тревожност/спокойствие (Минков);

5. Long Term Orientation (LTO) – дългосрочна/краткосточна ориентация, себеудовлетворяване/себеподтискане (Минков,2008);

6. Себеизтъкване/Себезаличаване (Минков);

7. Стабилност/Гъвкавост (Минков);

С помощта на тези 7 културни измерения можем да опишем, изследваме и охарактеризираме всяка култура на планетата ни. Въпреки, че междукултурните изследвания се зараждат като чисто практическа дисциплина през 70-те години,с приложение в бизнеса и бизнескомуникациите, методиката и методологията на тази нова наука имат фундаментално значение и намират приложение в сфери, като: туризъм, международни икономически отношения, дипломация и външна политика, история, културология, финанси и счетоводство, политология. Нужни е по-задълбочен подход при утвърждаването на споменатите методики и прилагането им на практика.

Така представените културни измерения дават нова светлина в културното разнообраие по света и спомагат за разбирането на различията.

[nik1]

Културни измерения

Въпросът за културните особености е сложен и спорен. Разногласията произтичат от няколко фундаментални въпроса, като: 1. Кои са основните характеристики на българите?; 2. Може ли въобще да се говори за особености на цели народи?; 3. Кои са основните категории, термини, методи, похвати, школи и т.н., които се използват, при описването на националните култури?;

Ще започна с отговорите отзад напред. Ясно е, че при всяка теория е нужна хипотеза и доказателства. Каквото и научно твърдение да се формулира, то трябва да има методика и интстументариум на изследването, да следва някаква предварително заданена научна схема и терминология, за да се предпазимо от волните съчинения от типа: “Основна черта на българите е тяхното гостоприемство. Гърците са много горди. Германците са работливи.” Очевидно това са доста общи приказки, които нищо не ни казват, и се отнасят към повечето народи в света. Коя е науката, която се занимава с културните различия тогава, науката, която задава верния тон в подобни изследвания. Компетенстност в тази обласдт си преписват социалната психология, етнографията, етнологията, културната география (социална, конфесионална), психологията, антропологията. Всяка от тях прилага своя изследователски инструментариум и методика, пречупвайки изследването през своята призма. Всъщност, наука, която да даде точен отговор на поставените въпроси няма, или по-скоро е в зародиш. Тя интегрира методите на споменатите научни направления, като ги подсилва със статистически и факторен анализ и анкетни проучвания. Среща се името културна или сравнителна антропология. Крайно наложително е да се интензифицира научното знание в тази област, да се дефинират строги методики и методологии, за да се формират и сериозни хипотези. Към настоящия момент утвърдени имена в сравнителната антропология и изследването на междукултурните различия са учени като д-р Хеерт Хофстеде, Ф.Тромпенаарс, Л.Гумильов,Ш.Шварц, М.Минков и др. Извън сферата на културологията, със сериозни анкетни проучвания се занимава и катедра География на туризма към СУ (изследванията на доц.Маринов на туристическото търсене и поведение). Сред учените, макар че съществуват редица разногласия, вече са се утвърдили основните методи на изследване:

1.Анализ на съществуващата литература по въпроса за междукултурните различия и културните особености. Препоръчителни са споменатите автори, сред които изпъкват Хофстеде (“Culture's Consequences, Comparing Values, Behaviors, Institutions, and Organizations Across Nations Thousand Oaks CA: Sage Publications, 2001, Hofstede, Geert and Hofstede, Gert-Jan. Cultures and Organizations: Software of the Mind. New York: McGraw-Hill U.S.A., 2004,) – фундаментален автор в тази област; М. Минков (“Защо сме различни”2008, “България върху културната карта на света”2008) и др.

2.Разработване на методика и инструментариум за анкетни проучвания.

3.Провеждане на анкетните проучвания – най-големият проект за осъществяване на проучвания на културните ценности е world value survey, провеждащ анкетни поручвания по предствавителни извадки в над 100 страни по света от 1980 г. насам. На сайта му могат да се намерят подробни резултати, сред които добре е представена и България.

4.Анализ на получените резултати чрез сериозен статистически анализ и формулиране на основни хипотези (или проверка на вече формулираните). Анализът се осъществява с помощта на специализирани програми, като SPSS и др.

В резултат на подобни изследвания от д-р Хеерт Хофстеде от средата на 70-те до днес, са формулирани основните културни измерения, с които се мерят, анализират и сравняват народите по света. Основните принципи на междукултурните изследвания са:

1. Препоръчително е прилагането на вече утвърдената методика и терминология за изследване, а именно 5-те културни измерения на д-р Хофстеде и 2-те нови, въведени от доц.М.Минков, или петфакторен анализ. Изследването на културните различия трябва да се осъществява през призмата на тези 7 културни измерения.

2. Задължително е изследванията да бъдат сравнителни. Т.е особеностите на една култура не са толкова интересни сами по себе си, колкото ако бъдат сравнени с други култури, за да се разкрие как едно и също културно явление се проявява по различен начин в различни култури или не се проявява. Още по-интересно е изясняването на тези причини.

3. Задължително е анкетните проучвания в различните страни да бъдат представителни или сравнителни.

Водещо място в методиката при изследването на културните особености трябва да има концепцията на Хофстеде за културните измерения (cultural dimensions). Основната идея е в това, че културите по света не се описват с произволно избрани прилагателни/определения. Всички качества, които са психологически променливи, се групират по степен на сходство в едно културно измерение. Основни принципи при извеждането и анализа на културните измерения са:

1.Културните особености, които се групират в едно културно измерение, трябва да бъдат в логическа и статистическа връзка по между си. Обикновено, от едно до десет качества могат да образуват културно иземерие, но водещ е принципът на логическите взаимовръзки между тях. Информацията за качествата на един народ се добива чрез представително или сравнително анкетно проучване. Групирането на установените културни особености трябва да стане много внимателно, за да не се изгуби логическата връзка между тях. На практическо ниво е достатъчно да знаем едно или две качества, за да заключим за останалите. Именно в тази фаза се водят все още задълбочени теоретически спорове за това кои точно културни особености можем да включим в съответното измерение и защо. Като цяло обаче учените са приели културните измерения на Хофстеде като изходна база. Културните измерения мога да се дефинират като съвкупност от логически свързани и статистически проверими и доказуеми съвкупности от културни особености на национално ниво. При извършване на контролни анкетни проучвания за установяване на ефикасността на формираните измерия крайният резултат трябва потвърди, че ако народът априори е съотнесен към дадено културно измерение, то трябва да се проявяват всичките куртурни особености на измерението.

2. Не бива да се приемат като самостоятелни културни измерения културни особености, които могат да се обединят в едно измерение, тъй като има логическа връзка между тях. Т.е ако едното е свързано с другото, логично е да бъдат групирани заедно.

3.Между културните измерения не бива да има логическа връзка. Културните измерения трябва да разкрият културни особености от различен характер, което е тяхната логическа рамка. Обхватът на културните измерения е съвкупността от културни особености, между които съществуват логически и статистически проверими и доказуеми културни особености. Обхватът на едно културно измерение не бива да съвпада с този на друго, въпреки, че с помощта на кяколко културни измерения могат да се обясняват някои културни феномени. Тъй като културните измерения групират сходни по между си особености, които са логически диференцирани от други, то между културните измерения не би трябвало да има взаимовръзки. Т.е от култура особеност на едно измерение могат да произтичат всички останали в логичаската му рамка, но от едно измерение не може да произтича друго.

4.Докато методиката на установяване на културните особености е сравнително лесна, то принципът на тяхното групиране в измерения е доста спорна и трудна задача. Все още няма изведени ясни методологии за тази цел. Въпреки това, измеренията на Хофстеде са с най-висока честота на емпирична доказуемост.

5. Териториалната рамка на културните измерения трябва да съвпада с държавните граници на страните. Този принцип е твърде условен, тъй като културните особености на една култура често не свършват до държавните й граници, но за улесняване на изследователите като основна градивна териториална единица на сравнителната модерна антропология се е приела политическата граница (което важи и за други науки).

6.Културните измерения по правило са биполярни. Тази особеност се налага от невъзможността двете ядра на измерението да бъдат разбити и групирани в отделни измерения, поради логическата връзка между тях. Това се подсилва и от дуализма на културните и психологическите характеристики на човека. Ако приемем, че някое е красив, трябва да приемем, че друг не е , респ. е грозен. Затова красота и грозота биха могли да са едно и също измерение, тъй като едното е отсъствието на другото.

7.Културните измерения са установими, приложими и осмислени в контескта на националните култури, т.е в териториалната рамка на националната държава, и социалната рамка на обществото. Невинаги могат да се приложат към отделния индивид, макар че това не се изключва. Тази особеност се налага от факта, че обществото като система от индивиди има характеристики, различни от тези на елементите си (отделните индивиди).

И така, в последните 30 години д-р Хофстеде формулира петте си основни културни измерения за изучаване и сравняване на културите по света:

1. Power distance index (PDI) – равновластие/неравновластие (Минков,2008).

2. Individualism/Collectivism (IDV/CLT) – родовост/безродовост (Минков,2008), дифузност/специфичност, универсализъм/партикуляризъм и др.

3. Masculinity (MAS) – мъжественост/женственост, твърдост/мекост (Минков,2008);

4. Uncertainty Avoidance Index (UAI) – “избягване на несигурността”, тревожност/спокойствие (Минков);

5. Long Term Orientation (LTO) – дългосрочна/краткосточна ориентация, себеудовлетворяване/себеподтискане (Минков,2008);

6. Себеизтъкване/Себезаличаване (Минков);

7. Стабилност/Гъвкавост (Минков);

С помощта на тези 7 културни измерения можем да опишем, изследваме и охарактеризираме всяка култура на планетата ни. Въпреки, че междукултурните изследвания се зараждат като чисто практическа дисциплина през 70-те години,с приложение в бизнеса и бизнескомуникациите, методиката и методологията на тази нова наука имат фундаментално значение и намират приложение в сфери, като: туризъм, международни икономически отношения, дипломация и външна политика, история, културология, финанси и счетоводство, политология. Нужни е по-задълбочен подход при утвърждаването на споменатите методики и прилагането им на практика.

Така представените културни измерения дават нова светлина в културното разнообраие по света и спомагат за разбирането на различията.

По Hofstede:

http://3.bp.blogspot.com/_21eGgRs9Ww0/SeeI...l+Dimension.jpg

По Trompenaars

http://4.bp.blogspot.com/_21eGgRs9Ww0/SeeG...naars+Model.jpg