Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува (edited)

Много рязко и категорично за имената от Рейвън ,но не виждам какво са виновни горките индийци , че имат Кубера и Кардама(че има и един съвсем реален Кардама ) в пантеона си , та да им се излее този хуно-тюркски гняв на главите.

Иначе у некои народи децата си се кръщават на професии - Смит , Карпентър , Бучър и т.н. , ама това , щото са прости :biggrin:

Редактирано от ДеДо Либен
  • Мнения 478
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Публикува (edited)

Че има индийски имена Кубера и Картама има, а има ли нещо индийско в прабългарите особено във владетелската им династиии което да ни наведе на мисълта че са ползвали /или изобщо знаели/ не само индийски имена но и че има такава държава?

Че има стотици съсловни фамили има, има имена като Бучър, Смит, Каменаров,Зидаров....а има ли лично име Каменар, Зидар или Бучър недай си Боже?

В дигорските езици наистина има дума курт- ковач, вероятно има и фамилия Ковачев, но лично име Ковач надали има.

За това мисля че Кардам и Кубер са фонетично съвпадение а Курт е популярното общотюркско лично име Вълк а не наименование на професия, не можем да сме сигурни но следвам проста логика.

Редактирано от Raven
  • Потребители
Публикува
Необходима ни е "алтайска" Гимбуте, ама работата не е толкова лесна.

Най-близо до алтайският Гимбуте е..Лев Николаевич Гумилев.

Той не е антрополог, а е етнограф и историк, но това са подробности.

Лев Николаевич Гумилев. История народа хунну

Культура плиточных могил. О языке хуннов

В то время когда китайцы и жуны уничтожали друг друга в истребительных войнах, в степях Центральной Монголии и Южного Забайкалья сложилась оригинальная культура, которой предстояло большая будущность. Это так называемая "культура плиточных могил", а по сути дела - ранний этап самостоятельной хуннской культуры. Она исследована Г.И. Боровкой144 и Г.П. Сосновским145, но законченное описание ее принадлежит А.П. Окладникову146. Эти могилы, вытянутые цепочками с юга на север, содержат великолепные изделия из бронзы. Описание их я опускаю, так как оно имеется в работах указанных авторов, и, опираясь на характеристику культуры плиточных могил, данную А.П. Окладниковым, попробую перейти к интерпретации.

Судя по дошедшим до нас материалам, основным занятием людей, оставивших плиточные могилы, было скотоводство; к тому же они в совершенстве владели техникой литейного дела. В могилах обнаружены раковины-каури из Индийского океана, белые цилиндрические бусы из пирофиллита, фрагменты сосудов-триподов китайских форм. Это указывает на широту культурных связей, которые простирались от Китая до Алтая, Минусинской котловины и Средней Азии. Однако еще незаметно следов классового расслоения: "расположение могил указывает на прочность общинно-родовых связей"147. Это не значит, конечно, что не было богатых или бедных семей, но и те и другие находились в рамках патриархального рода. Патриархальный род - это строй аристократический. Заслуженные воины, старейшины и вожди составляют его верхушку, и их могилы должны иметь отличие от могил рядовых их соплеменников. Таковыми являются "оленные камни", т.е. плиты, украшенные изображениями оленей, солнечного диска и оружия. На изготовление их затрачивался труд настолько большой, что он был непосилен одной семье покойника. Очевидно, это было общественным делом148. Антропологический тип на протяжении всего I тысячелетия до н.э. не менялся; именно в эту эпоху складывался и сложился характерный палеосибирский тип, справедливо приписываемый хуннам149.

В чем же различие культуры плиточных могил150 и последующей, непосредственно примыкающей к ней хуннской культурыN Во-первых, хунны широко использовали железо, которое в плиточных могилах встречается редко. Этот факт получает крайне простое объяснение. Первоначально степняки получали железо с юга от тибетцев-кянов151. Сомкнулись они с ними около 205 г. до н.э.152, и только тогда железо потекло в Степь широким потоком. Во-вторых, у хуннов мы обнаруживаем царские могилы. И это понятно, так как лишь в 209 г. до н.э. произошла консолидация родов и была установлена твердая центральная власть, а до этого хунны были просто конфедерацией родов. Значит, появление царских могил - не что иное, как этап истории одного народа. Все прочие черты совпадают, и, следовательно, вышеприведенная характеристика относится к ранне-хуннскому обществу, точнее, к становлению его в IX-IV вв. до н.э. В IV в. хунны усилились настолько, что перешли обратно на южную сторону Гоби153, и китайцы, только что одержав победу над бэйди, были вынуждены защищаться от нового врага, учитывая его особую стратегию и непривычную тактику. Памятники этого столкновения - Великая китайская стена и плиточные могилы во Внутренней Монголии154.

Всъшност нещата са доста по-изчистени от индоевропейската бъркотия и боза:

Ако приемем е езикът на хуните е пратюркски - то имаме крайно решение за плочестите могили..

Ако приемем езикът на хуните е прамонголски, то пратюрките траябва да се търсят в непосредсвено съседство (поради фактът на наличие на ранни заемки от тюркски в монголски) на тази култура..

  • Потребител
Публикува

За това мисля че Кардам и Кубер са фонетично съвпадение а Курт е популярното общотюркско лично име Вълк а не наименование на професия, не можем да сме сигурни но следвам проста логика.

Кyрт е е по-скоро "заклетия", от старобълг. "рота" = клетва;

подобен смисъл "добър, мъдър съвет" има името Кyрт и в немския.

Кубрат е "овенчания" (брyч - имел, свещен венец), "крал", "владетел";

с това значение и в един от келтските.

Мортаг е "дъгата на смъртта" или "арката на смъртта" (перс. taq = арка, лък);

както знаем, той е бил "вaсилевс"; Паисий също пише, че Мортаг е християнин;

кое от християнствата е друг въпрос.

Богът, към когото той се обръща в колоната си и в чиято чест поставя два лъва,

в укрепление-храм (auly) над реката, е арх. Михаил, който може да даде и живот.

"Мортаг" e достойно име за майстора на такива "арки".

  • Потребител
Публикува

Омуртаг е най странният християнин за който се сещам.:biggrin:

  • Потребител
Публикува (edited)

Там виреят толкова много теории - както и при индоевропейската прародина. Просто губене на време. Необходима ни е "алтайска" Гимбуте, ама работата не е толкова лесна. Тези народи са живели твърде далече от Месопотамия, за да ни оставят ранни писмени паметници.

Все пак има надежда,че нещата вървят към изясняване,поне на мен така ми се стори от статията

ПРОБЛЕМЫ ХРОНОТОПОЛОГИЧЕСКОЙ СТРАТИФИКАЦИИ ЧУВАШСКО-МОНГОЛЬСКИХ ЛЕКСИЧЕСКИХ ПАРАЛЛЕЛЕЙ И ИХ ИСТОРИЧЕСКАЯ ИНТЕРПРЕТАЦИЯ
Редактирано от Пандора
  • Потребител
Публикува (edited)

Абе, манджа с грозде!

Без да съм специалист в областта на индийската митология и култура, мога да Ви кажа, че Кубера и Кардама не са типични индийски имена нито структурно (сравни с Дритараштра или Бхимасена), нито хронологично (в индийската митология и история, те са сравнително късни заемки), нито с оглед на утвърдената арийска традиция.

Тези имена са "чуждо тяло" в Индия на индо-арийските народи. Нека да гледаме истината право в очите, а не да стъкмяваме глупости, подобно на Петър Добрев.

Имената, както казах, не са и тюркски. Те са си просто български. Такива, каквито винаги са били.

Как имената са стигнали до Индия е друг въпрос.

Дали са български е трудно да се каже,може да са заети от българите при контактите им в Средна Азия

Под влиянием доарийских культов меняются и индоарийские верования; фольклор и эпос пополняются новыми образами и сюжетами. С местными субстратами можно связать имена исключительно популярных в последующие эпохи богов — Шива, Кубера, Кришна, названия священных ритуальных объектов — лингам, мусала (пестик-ступка, на которой готовили приношения божеству), пиппала (дерево, почитаемое в культовой практике). Представления неарийских этносов сказались при формировании ряда концепций ортодоксальных и неортодоксальных религиозно-философских систем.

"Индия в древности" от Бонгард-Левин Г.М., Ильин Г.Ф.

Но въпросът е - дали личните имена доказват нещо ? Днес най-употребяваните лични имена са гръцки или пък други наложили се с християнството,а маса неарабски народи всъщност носят арабски имена.Но ако ще изброяваме ,ето още варианти от лакския списък

Карахан - велик хан / това относно значенията на думата кара /

Кия - витяз

Кубра - величава

Кудрат - сила

Кавсар - щедър

Редактирано от Пандора
  • Потребители
Публикува

Нямам нищо против именат да са ирански, но там става някаква абсолютна шарлатания, очевидно славянската форма Безмер става персийското Бурзимихр, индийски божества, дигорски ковачи и тн. петърдобревистика.....

Имената много вероятно да имат значения, при това положение те са сборна форма от едно, две или повече думи, това важи за "домашните" имена които са на говоримият от даденият народ език.

Примерно Светослав- свети нещо там и носи слава, Добромир- носи добро на света или нещо подобно, нашите имена в повечето случаи не ни говорят нищо защото са на език който не говорим- иврит.

Аз дори не знам какво означава собственото ми име а то означава нещо, не е просто набор от звуци.

Много вероятно прабългарските имена са такава сложна форма, Омур таг, Кар дам, Кор ми сош и тн.

Към тях добавяме и имената на онези въпросни присъединени към оногондурите и става микса.

За това от десетките известни днес прабългарски имена имаме само едно което се повтаря трайно и то е с монголски произход, всички останали са си уникални словосъчетания.

Това са свободни разсъждения, мисълта ми е че до сега не съм срещал изследване на имената освен онази малка статия на Бешевлиев която също е по скоро размисли и предположения, Хелфен например прави едно изследване на известните хунски имена и открива три форми- тюркска, персийска и германска, това са културни заемки в съответствие с конкретното време.

Ако при нашите има тюркски или тюркско звучащи имена като Есхач, Турдач, Негин, Пумир... то те може да са заемка, не означава че непременно са тюрки, има и много иранско звучащи форми които също може да са заемка, не е задължително името Турдач да означава нещо на прабългарски въпреки че означава нещо на огузки тюркски или пък аспар което означава кон на ирански не означава същото и на прабългарски....

Следователно името Аспарух за прабългарите е звучало точно както Мариан за нас днес- име без смисъл и значение, външна културна заемка.

Сред прабългарите има достатъчно на брой ирански имена засвидетелствани в иранска етно-културна среда, включително такива имащи аналози в Боспорското царство. Наред с тези имена има и такива които са алтайски, но както и друг път е отбелязвано, точно тези алтайски имена, имат най-близки паралели не толкова с тюркски, колкото с монголски имена.

Всичко това за мен е достатъно основание да се предположи, че и прабългарската военна аристокрация също е имала смесен характер и в нея е имало смесване на поне два главни етнически компонента - ирански и

алтайски.

Това спред мен е много по вероятно като хипотеза, отколкото твоята хипотеза за наличието на прабългарско етническо чисто военизирано съсловие, и мирно скотовъдно-земеделско население със смесен произход.

Тук всеки сам за себе си може да каже, коя от двете хипотези е по-логина и по-вероятна. :!!!:

  • Потребители
Публикува

Кубер е по-скоро тюркско име и означава "горд" -> справка Севортян, Этим. слов. тюрк. яз. т.3, стр. 92, в средата е цитирана точната форма.

В цитирания от теб източник изтеглен от сайта http://altaica.ru/LIBRARY/edtl.htm не намиран нищо, нито на стр. 92 в том 3: 3. Севортян, Э.В. Этимологический словарь тюркских языков:Общетюркские и межтюркские основы на букву"В","Г" и "Д"/ АН СССР.Ин-т языкознания;Ред.Н.З.Гаджиева.-М.:Наука,1980.-395с. (pdf, 22Mb) нито на стр. 92 в том 6: 6. Этимологический словарь тюркских языков: Общетюркские и межтюркские основы на букву "Қ" / Авт. сл. статей Л. С. Левитская, А. В. Дыбо, В. И. Рассадин. М., 2000. (pdf, 2Mb). В том 6 обаче на стр. 93 има думата КУБА - с най-общо значение, на цвят между червен и жълт и т.н.... Името Кубер фиксирано ли е като лично име в тюркска езикова среда?

  • Потребител
Публикува (edited)

В цитирания от теб източник изтеглен от сайта http://altaica.ru/LIBRARY/edtl.htm не намиран нищо, нито на стр. 92 в том 3: 3. Севортян, Э.В. Этимологический словарь тюркских языков:Общетюркские и межтюркские основы на букву"В","Г" и "Д"/ АН СССР.Ин-т языкознания;Ред.Н.З.Гаджиева.-М.:Наука,1980.-395с. (pdf, 22Mb) нито на стр. 92 в том 6: 6. Этимологический словарь тюркских языков: Общетюркские и межтюркские основы на букву "Қ" / Авт. сл. статей Л. С. Левитская, А. В. Дыбо, В. И. Рассадин. М., 2000. (pdf, 2Mb). В том 6 обаче на стр. 93 има думата КУБА - с най-общо значение, на цвят между червен и жълт и т.н.... Името Кубер фиксирано ли е като лично име в тюркска езикова среда?

прилагателно име küber с такова значение е посочено на ред 18 и 19. и нали съвпада с въпросното име? според бърснача на Окам, това е по-доброто решение, отколкото да търсим в славянското име Без-мер партско-персийски хибридни конструкции а ла Бурзмихр, или в Омуртаг имената на семтитски божества, които са били забравени още преди да се появят иранци на историческата сцена, а ла Мардук.

Приятен волен полет на въображението ви пожелавам.

Редактирано от Perkūnas
  • Потребител
Публикува

Без да съм специалист в областта на индийската митология и култура, мога да Ви кажа, че Кубера и Кардама не са типични индийски имена нито структурно (сравни с Дритараштра или Бхимасена), нито хронологично (в индийската митология и история, те са сравнително късни заемки), нито с оглед на утвърдената арийска традиция.

Тези имена са "чуждо тяло" в Индия на индо-арийските народи. Нека да гледаме истината право в очите, а не да стъкмяваме глупости, подобно на Петър Добрев.

Както вече бях писал, тези наименования са заети от пантеона на местното, заварено в Индия население (дравиди, мунда, бурушо и други, чиито езици не са се запазили до днес).

Как имената са стигнали до Индия е друг въпрос.

Те винаги са били в Индия при завареното местно население.

  • Потребители
Публикува

прилагателно име küber с такова значение е посочено на ред 18 и 19. и нали съвпада с въпросното име? според бърснача на Окам, това е по-доброто решение, отколкото да търсим в славянското име Без-мер партско-персийски хибридни конструкции а ла Бурзмихр, или в Омуртаг имената на семтитски божества, които са били забравени още преди да се появят иранци на историческата сцена, а ла Мардук.

Приятен волен полет на въображението ви пожелавам.

Я цитирай къде съм писал това за Безмер и Омуртаг!

  • Потребител
Публикува

Я цитирай къде съм писал това за Безмер и Омуртаг!

Говоря общо за батака в тази тема, а не конкретно.

  • Потребител
Публикува

Няма как българите да са имали контакти в Средна Азия, защото те никога не са живели там. Ако ти разполагаш с някакви сериозни доказателства за присъствието на българи или на прабългари в Средна Азия, ще ми е любопитно да ги прочета.

Какво имаш предвид под Средна Азия и къде според теб са живели ?

  • Потребител
Публикува (edited)

Сред прабългарите има достатъчно на брой ирански имена засвидетелствани в иранска етно-културна среда, включително такива имащи аналози в Боспорското царство. Наред с тези имена има и такива които са алтайски, но както и друг път е отбелязвано, точно тези алтайски имена, имат най-близки паралели не толкова с тюркски, колкото с монголски имена.

Всичко това за мен е достатъно основание да се предположи, че и прабългарската военна аристокрация също е имала смесен характер и в нея е имало смесване на поне два главни етнически компонента - ирански и

алтайски.

Това спред мен е много по вероятно като хипотеза, отколкото твоята хипотеза за наличието на прабългарско етническо чисто военизирано съсловие, и мирно скотовъдно-земеделско население със смесен произход.

Тук всеки сам за себе си може да каже, коя от двете хипотези е по-логина и по-вероятна. mf_oct__01.gif

Къде го това "етнически чисто" военизирано съсловие?

Къде изобщо имаме нещо "етнически чисто" в степите в този период ?

Дай поне един пример за нещо етнически чисто между късно сарматско и татаромонголско време в степите.

......................

Всичко това за мен е достатъно основание да се предположи, че и прабългарската военна аристокрация също е имала смесен характер и в нея е имало смесване на поне два главни етнически компонента - ирански и

алтайски.

...........

Всичко това и за мен има достатъчно основание да предполагам същото, просто не си прочел това което писах до тук по точно предположенията а ми за "хуно сарматският" характер на уногондурите.

Пак отиваме към заяждания на парче, преиначени цитирания и хващане за думата.

Редактирано от Raven
  • Потребител
Публикува

Говоря общо за батака в тази тема, а не конкретно.

Перкунас, батакът се създава тук с търсене на имена, които

трябва да са, по недоказано предположение, от края на света, нали?

А това, че имената са си български или местни (в рамките на ИРИ) и

че имат паралели и в околната европска среда, няма никакво значение;

подобно на твърдението, че аварският "Koch" нямал бил нищо общо с немското

име и професия "Коch".

Това, че в Индия имало Кардама какво ни засяга? Кардам(a) може да е

"сърцатия", "духовития" (от carda - сърце); може да е и "обитавана земя".

"-дур" може да е суфикс в монголския, но той не ни засяга по никакъв начин.

в обозначения като "гундур" (което се среща масово и в германски и в келтски

имена и до днес) или "оногундур" то не е монголски суфикс, а си е със значение на

"твърд" (лат. durus).

"-гур" в "кутригур" си е келтско и то "кимври" ("gwr"= "мъж").

  • Потребител
Публикува

Това, че в Индия имало Кардама какво ни засяга? Кардам(a) може да е

"сърцатия", "духовития" (от carda - сърце); може да е и "обитавана земя".

"-дур" може да е суфикс в монголския, но той не ни засяга по никакъв начин.

в обозначения като "гундур" (което се среща масово и в германски и в келтски

имена и до днес) или "оногундур" то не е монголски суфикс, а си е със значение на

"твърд" (лат. durus).

"-гур" в "кутригур" си е келтско и то "кимври" ("gwr"= "мъж").

Айде отиде коньо...

  • Потребител
Публикува

А на какво основание изкарвате българинът Кубер, турско прилагателно "кüber", както и другите

прочие "червеи", за предполагаеми табута и късни "свещенни" животни, които обаче нямат нищо общо с

българите?

  • Потребител
Публикува

Най-ранните писмени сведения (Прокопий, Теофан Изповедник), с които разполагаме за прабългарите, посочват ясно къде живеят те. Визира се един и същи регион - Северното крайбрежие на Черно море, после Източното крайбрежие на Черно море (на юг до Западен Кавказ), после отново Северното крайбрежие на Черно море и така до идването им на юг от Дунава.

Извод - прабългарите следва да бъдат разглеждани като автохтонен народ за северното и източното Черноморско крайбрежие. В момента живеем по западното крайбрежие на същото море, което изглежда има доста съществена роля за нашия народ.

Няма безспорен източник, който да посочва, че българите са живели някога в Средна Азия или въобще да са живели извън Европа. Такива са фактите.

Всички сте прави по малко! Гогов е най-прав. И както е прав, така е и крив :biggrin: - Точно тези райони са котела в който се забърква невероятен генетичен и езиков микс, от който произлиза съвременните руснаци, българи, украинци, румънци...

Там са скити,сармати,боспорци/траки,славяни,келти,кимери,масагети, аси, тюрки, алтайци .... Всеки е притурил по малко. Основните въпроси са : защо българи? и защо славяни?

Българи - каква е етимологията? самоназвание, прякор, привнесено - според някакъв далечен топоним (Балхара или нещо подобно), измишльотина на някой византийски чиновник, за да обозначи съответния правен субект?

Славяни - преобладаващи в микса славяни или анти; по майчин език, защото саклабките са били най-лесната плячка за различните наемни и разбойнически отряди; освен това, кой твърди, че славянския език е разпространен в един единствен компактен район, за разлика от келтските, германските и иранските езици, които са дифузно пръснати по Европа и Азия?

Ако погледнем езика на Авестата - ами той е по-близък до славянския отколкото до хинди и персийския. Където няма славянски аналог има германски, но от хинди и персийски трябва доста мачкане за да го докараш на авестийски. Така че със сигурност е имало славяно-звучащи езици във цялото скитско пространство чак до Индия. :book:

  • Потребител
Публикува

Ако погледнем езика на Авестата - ами той е по-близък до славянския отколкото до хинди и персийския.

hō zrayō āyaozayeiti, hō zrayō vīvaozayeiti, hō zrayō āχzrāδayeiti, hō zrayō vīχzrāδayeiti, hō zrayō āχžārayeiti, hō zrayō vīχžārayeiti - да ви е познато?

Където няма славянски аналог има германски, но от хинди и персийски трябва доста мачкане за да го докараш на авестийски.

Така че със сигурност е имало славяно-звучащи езици във цялото скитско пространство чак до Индия.

без коментар...

  • Потребител
Публикува (edited)

Най-ранните писмени сведения (Прокопий, Теофан Изповедник), с които разполагаме за прабългарите, посочват ясно къде живеят те. Визира се един и същи регион - Северното крайбрежие на Черно море, после Източното крайбрежие на Черно море (на юг до Западен Кавказ), после отново Северното крайбрежие на Черно море и така до идването им на юг от Дунава.

Извод - прабългарите следва да бъдат разглеждани като автохтонен народ за северното и източното Черноморско крайбрежие. В момента живеем по западното крайбрежие на същото море, което изглежда има доста съществена роля за нашия народ.

Няма безспорен източник, който да посочва, че българите са живели някога в Средна Азия или въобще да са живели извън Европа. Такива са фактите.

До някъде съм съгласна с това.Аз имам предвид сведението на Михаил Сирийски

«из внутренней Скифии вышли три брата, которые вели с собой 30 тыс. скифов и проделали переход в 65 дней, (выйдя) с той стороны Имеонских гор»

Редактирано от Пандора
  • Потребител
Публикува

Най-ранните писмени сведения (Прокопий, Теофан Изповедник), с които разполагаме за прабългарите, посочват ясно къде живеят те. Визира се един и същи регион - Северното крайбрежие на Черно море, после Източното крайбрежие на Черно море (на юг до Западен Кавказ), после отново Северното крайбрежие на Черно море и така до идването им на юг от Дунава.

Извод - прабългарите следва да бъдат разглеждани като автохтонен народ за северното и източното Черноморско крайбрежие. В момента живеем по западното крайбрежие на същото море, което изглежда има доста съществена роля за нашия народ.

Няма безспорен източник, който да посочва, че българите са живели някога в Средна Азия или въобще да са живели извън Европа. Такива са фактите.

А да, сетих се. Автохтонците от степите, теория №19 за произхода.

Няма сведения - няма народ.

Най ранните писмени сведения за сиуксите са от 16 в. извод - сиуксите са автохтонното население на прериите.

А съществената роля на морето се заключава в това че е основен водосбор на Евразия, повечето големи реки и прилежащите към тях пасища са по крайбрежието и в климатичните зони създавани от този ареал, самите номади не използват морето по простата причина че не ги интересува вода която конете им немогат да пият.

За това и няма нито едно номадско селище непосредствено на брега на морето въпреки че има много близо до морето, а най голямата държава в света без излаз на море е Монголия.;)

  • Потребител
Публикува

Re: Perkunas "... Аспарух е ясен знак, че тези имена са адаптирани към тюркска (а не към иранска) фонетика"

В именникa е "Есперерих"; на монограма се чете "Еспр", евентуално "Еспрк"

("рики" е старопрyският вариант на "рих").

3а гръкo-арменската форма "Аспаруx" не отговаряме. След като сте на мнение, че

Аспаруx е отyрчено иранско име, то очевидно гърци/арменци са били

под турско влияние.

"Иcперих" е от Златарски.

  • Потребител
Публикува

Пандора, сведението на Михаил Сирийски, което цитирате, е едно от най-големите недоразумения в съвременната българска историческа наука.

"Заслугата" за това далеч не е само на Петър Добрев. Други учЕни мъже преди него също са се "постарали" доста. Ако искате да дискутираме това сведение и възникналото на негова почва смехотворно недоразумение в България, с удоволствие бих го направил.

Не че имам някакви претенции,но ако на другите би им било интересно в друга тема ,аз лично нямам против.

  • Потребител
Публикува

hō zrayō āyaozayeiti, hō zrayō vīvaozayeiti, hō zrayō āχzrāδayeiti, hō zrayō vīχzrāδayeiti, hō zrayō āχžārayeiti, hō zrayō vīχžārayeiti - да ви е познато?

без коментар...

Е де! Точно тези хвалебствени строфи не са най-подходящия пример. Тук поетът си измисля думи, които едва ли се срещат в ежедневната реч ;) Въпреки това, лесно се вижда глаголната форма на -iti. Това ще да е инфинитив, страдателно или деятелно причастие. Освен това думите , се вижда, че са многосложни. Нещо като "плодородно-дъждовити". Повтарящите се две думи сигурно са местоимение 1во или 3то лице и спомагателен глагол. :biggrin: :biggrin:

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!