Етика на състраданието в будизма

[Lion Queen]

Ако приемем гледната точка на будистите, например - да, няма разлика. Нали са илюзия

В крайна сметка доброто за един е зло за друг - зле му е на изнасиления, на изнасилвача се предполага да му е добре, по твоя пример...

Гледната точка на будизма е съвсем различна - и изнасиления и изнасилвача страдат. Хич не си мисли, че в будизма няма ценностна система. Изнасиления страда - факт, но изнасилвача също страда, за това и причинява страдание. Причините да стане изнасилвач са в неговото страдание. Причините да страда са други хора. Зависимият произход на страданието се прекъсва само чрез отказ от Егото и състрадание. И то не обикновено състрадание - ох жал ми е за тоя, а активно състрадание - да се поставиш на мястото да другия, да осъзнаеш, че неговото страдание е и твое страдание.

Будизма не е лишен от ценностна система.

Доброто и злото за будизма не съществуват като фундаментални същности в света. Те са резултат от човешките отношения и грешки. Добро нищо не значи. Понякога смъртта дори е добро в ситуацията. Има правилно действие. Има погрешно действие. Ако искаш ги наричай правилно и погрешно, ако искаш добро и зло. Правилното води до нормални последствия, естествени, дори и последствието да е смърт, то тя е съобразно причините си. Погрешните следствия винаги водят до СТРАДАНИЕ на съществата.

Страданието е зло.

Смъртта не е зло.

Страданието е зло.

Болката не е зло.

Страданието е зло.

Гладът не е зло.

Изнасилването е зло. Фактът на този акт и последствията му.

Не е зло болката от изнасилването.

Зло е самото отношение между хората в този момент.

Когато си гладен защото не искаш да ядеш прост ориз, а печени пъдпъдъци и в теб се надигат ужасяващи страдалчески емоции - това е зло.

Когато си гладен и изяждаш каквото трябва, или може и се почувстваш сит, тогава си в нормална ситуация. Може да е ориз, може да са печени пъдпъдъци, може да е корен или кора от дърво.

[Лора]

В будистката гледна точка не страдат просто отделните индивиди - живота като цяло е страдание.

Добро и зло в будизма са резултат от причинно-следствения цикъл. Но са илюзия. Будизма е учeние за това как стоят нещата, истинските неща, а те са далече от дуализма.

Но тук май си говорехме за друго? Има ли тема за будизма, да продължим там?

Буда дава една прекрасна подсказка - "Не бива да драматизираме прекалено защото това ни блокира."

[Lion Queen]

В будистката гледна точка не страдат просто отделните индивиди - живота като цяло е страдание.

Добро и зло в будизма са резултат от причинно-следствения цикъл. Но са илюзия. Будизма е учeние за това как стоят нещата, истинските неща, а те са далече от дуализма.

Но тук май си говорехме за друго? Има ли тема за будизма, да продължим там?

Буда дава една прекрасна подсказка - "Не бива да драматизираме прекалено защото това ни блокира."

Будизма далеч няма амбицията да обяснява как стоят нещата, нито твърди, че съществува НЕЩО истинско. Най-добре е да поработиш още с тази тематика допълнително. Явно не ти е достатъчно ясна.

Ето преместих дискусията

[Lion Queen]

Правя нова тема, за да обсъдим възникналите около будизма проблеми в другата тема

[Lion Queen]

В будистката гледна точка не страдат просто отделните индивиди - живота като цяло е страдание.

Добро и зло в будизма са резултат от причинно-следствения цикъл. Но са илюзия. Будизма е учeние за това как стоят нещата, истинските неща, а те са далече от дуализма.

Но тук май си говорехме за друго? Има ли тема за будизма, да продължим там?

Буда дава една прекрасна подсказка - "Не бива да драматизираме прекалено защото това ни блокира."

bigwink: Буда никога не е казвал подобно нещо Това откъде го преписа? Определено не го е казал Буда. Прилича на доста по-късно изказване... Да речем много след идването на новата ера изказано...

Така нека кажа, че нито едно от твърденията ти не е адекватно на будизма, но пък е адекватно на някои некоректни анализатори на будизма, които пишат и дори издават книги...

Добро и зло в будизма не са просто резултат от причинно-следствения цикъл. Добро и зло са резултат от човешкото незнание, което поражда верига от причини и следствия, водещи до проблеми...между хората и съответно страдание. НСъщо така доброто и злото не могат да се сведат до и не са просто илюзия. Защото илюзиите са породени от погрешна сетивност, а доброто по принцип (приятното) и злото по принцип(неприятното)са резултат от погрешни схващания, представи, оценки, потоци от мисли, действия. Те са реален бъг в познавателната способност. Те са страданието. Така нареченото разграничаване или discrimination на обектите като отделни и със собствена природа, но и най-вече принадлежащи на една или на друга категория постоянно. Иначе в конкретната ситуация, добро или зло съществуват съвсем реално като емоции, действия и мисли спрямо съобразните условия. Т.е. единственото нещо, което в будизма не съществува е съществуването на която и да е характеристика като постоянна за дадено нещо, същество или състояние... Добрият е добър днес, след миг реалността е толкова променена, че той може да изколи двеста хиляди души. Това означава, че той може да е добър или зъл само спрямо обстоятелствата, хората, резултатите от действията му. Да си постоянно добър или постоянно зъл е невъзможно и това е илюзия, както е илюзия съществуването на ЗЛО в природата по принцип и на ДОБРО в природата по принцип. Ако някой беше убил Хитлер и Сталин преди да започнат да правят ужасии дали щеше да е добър или лош? Отсъждането, оценката е събразно причините, и съобразно техните следствия. За това и в будизма има понятия за добро и зло. И то сериозно. Правилното действие е ориентирано към последствията си, както вече ти казах и обикновено е свързано със самоконтрол.

Не бъркай етиката в будизма със сложната будистка онтология, в която се обсъждат шуня, зависимият произход и потока на дхармите.

Етиката е проста. Но и не е лишена от доста строги правил. А доброто - състраданието, правилното поведение са обективни, реални начини за постигане на просветление - за надмогване на Егото, за борба с погрешното познание, погрешното желание и страданието.

Голяма грешка е да се твърди, че будизма няма ценности и че в последна сметка ги анихилира до илюзия.

Ценен е мига. Ако щеш така го наречи - ценни са съществата тук и сега, реалната ситуация, живите отношения, тяхната взаимовръзка, правилната реакция. Това е правилното действие. За това в будизма не се казва доброто действие - а правилното. Такова действие, чието бреме можеш да поемеш. Бремето са последствията. Всяко дело си има последствия. Дори и всяка мисъл. За това работата върху ценностната система на будистките адепти е много сериозна. Самоконтрола в посока ненасилие, състрадание и анихилиране на индивидуалният Аз е първото, което се изисква от един последовател на будизма. Т.е. тази етика, тази ценностна система си има своите сериозни основи и то именно в една тренировка на емпатия, на това да разбереш какво му е на онзи, който ти причинява страдание..да осъзнаеш причините за страданието.

В будизма няма дуализъм, не защото нещата са далече от дуализма, пък будизма описвал как стояли нещата. Будизма е далече от дуализъм именно защото не прави опит да обясни как стоят нещата. Будизма твърди, че нещата нямат своя собствена, уникална природа. Че сами по себе си са празни. Западната традиция трудно може да приеме това, че няма субстанция, душа, добро по природа и зло по природа. На всичкото отгоре, че което и да е обектче из Вселената ако се вземе поотделно и се разгледа се оказва - празно, черупка, форма на познанието, в която няма нищо съществено. Будизма не определя реалността. Той е практическо, философско учение, чиято цел е последовятелат САМ да се сблъска с реалността отвъд илюзиите на познавателната способност, научена от дългото пребиваване сред останалите хора и техните предразсъдъци и грешки. Будизма в последна сметка, дори и в най-сериозните логически спекулации на своите философи (като Нагарджуна например) показва едно - няма такова нещо, което отделно от безкрайния поток взаимно-зависими събития (дхарми) да има собствена природа. Тогава защо изобщо употребяваш думата ДУАЛИЗЪМ? В будистката онтология няма монизъм, няма дуализъм и няма определения.

Все пак обаче темата беше свързана с етичен проблем - друг тип дуализъм, не онтологичен, а морален, междучовешки.

В етиката на будизма, която не е като будистката онтология и в съответните текстове много сериозно е описано кои действия са погрешни. И как водят до страдание. Също са посочени действията, които водят до преодоляване или намаляване на страданието. Имаме още в първите сутри на будизма твърдения като - добри дела-добри плодове, лоши дела - лоши плодове.

За будизма, както и за много съвременни автори, които се занимават с етика доброто и злото са ситуативни, относителни неща, но няколко основни, валидни за всички култури и дори за животинските социални общности схеми на поведение се считат за ....най-дълбокото зло - това са - убиването на малките, поругаването на гробовете и паметта на мъртвите и яденето на същества от собствения род - т.е. социална група (с изключение на ритуалния канибализъм при хората и мършоядството при животните със здрави социални отношения, които обаче има съвсем други цели и е религиозен по своята същност)

Т.е. моралът на почти всички същества, които са хора, или просто живеят в общности - дори "моралът" на приматите, китовете, слоновете, много от семейство кучета и т.н. спазва някои фундаментални, основни, поддържащи живота на вида правила!

В човешките общности също има някои валидни за всички общества, независимо големите различия в техните традиции, които са всеобщо - валидни. Те са свързани с убийството, терора над децата и спазването на йерархията. Това са тъй да се рече (ако искаме да преведем дотук казаното в будистката терминология) "добри дхарми" върху които се основава възникването на индивидуалната личност. Те възникват и изчезват в зависимост от условията в които конкретното същество попадне. Майката защитава децата си, но има майки преживели събития, които ги карат да убият децата си, има и майки, при които така простичкия инкстинкт, едва ли не заложен в гените на всички жени изобщо не се поражда...и те убиват децата си и дори не могат да го оценят като "зло" и да изпитат съответните нормални емоции.

Т.е. доброто и злото в будизма са контур, те са форма. Не постоянни същности. Страданието е да считаш едно нещо за непрекъснато зло...или някого за непрекъснато добър...винаги добър - защото реалността на това, че той може да се покаже в дадена ситуация като най-злия, когото познаваш причинява още по-голямо страдание. Това в будизма се нарича отказ от ПРИВЪРЗВАНЕ към обектите или по-точно към техните добри или зли характеристики.

Както в съвременната етика, така и в будизма доброто и злото се определят конкретно в "казуса" - ситуацията, а не по принцип.

Дуализмът отдавна не е на мода във философията.

Дори от много време насам не е на мода и в християнската философия!

Редактирано Март 16, 2009 от Lion Queen

[Лора]

Това откъде го преписа?

От Лама Оле Нидал

Правиш тема за будизма, а няма встъпление, нито обяснение... какво значи, какво е, може пък в този форум да влезе някой, който дори не е чувал за будизъм - от къде да вземе общо инфо, та да се включи в спора... /говоря ти за будизъм, а не за лично мнение за будизма - нещичко, цитат, например, на достоверни източници, или извадки от будистка литература а не свободни съчинения, за начало на темата, личното мнение е за по-натам./

Тази тема не ме привлича, така, в този си вид. Покана в най-чист вид за празнословие е, но не и за разговори за будизъм.

Дуализмът отдавна не е на мода във философията.

О, идея си нямах, че в тези неща има мода. Добре, че ме светна.

Хайде и тук - лек ден.

[Last roman]

Буда дава една прекрасна подсказка - "Не бива да драматизираме прекалено защото това ни блокира."

Аз по тази логика съм ебаси будиста-непукиста.

[Incorrectus]

Буда си е правил майтап. Дхармите са илюзорни. Кой, кого и какво блокира? Добре, че това за блокирането май не го е казал Буда, а Оле Нидал.

[Lion Queen]

Темата бива затворена, до Буда знае кога!