Билките в България

[Р. Теодосиев]

В тази тема ще слагам линкове към всички билки, които кача в сайта.

http://www.chitatel.net/bulgarian-folk-medicine/

Нещо като увод

Билките и нашето здраве - http://www.chitatel.net/herbs-and-our-health/ 

Билките в миналото и днес - http://www.chitatel.net/herbs-in-the-past-and-today/

Българската народна медицина през вековете -  http://www.chitatel.net/bulgarian-folk-medicine/ 

Забранени за събиране растения - http://www.chitatel.net/banned-for-assembly-plant/

Анасон — Pimpinella anisum L. - http://www.chitatel.net/pimpinella-anisum-l/


СЕМ. ПЛАУНОВИ — LYCOPODIACEAE

http://www.chitatel.net/lycopodiaceae/

[Р. Теодосиев]

ТВОРЧЕСТВОТО НА БЪЛГАРИНА

В НАИМЕНУВАНЕТО НА РАСТЕНИЯТА

Растенията освен латински имена, които са двойни — първата дума означава рода, а втората вида на растението— и се използват в научната литература, имат и народни имена. Българският език е особено богат с имена на растения. Поради това, че нашият народ се е занимавал предимно със земеделие и скотовъдство, той ежедневно е общувал с природата и е наблюдавал заобикалящите го растения и животни. По броя на цветята и плевелите, растящи из полето и посевите, той се стремял да предсказва плодородието или недоимъка през годината, следял външния вид на растенията, техния живот, фазите на развитие, растеж, размножаване. Не малко растения са свързани и с неговия живот, вярвания, обичаи, лекуване на болести. Китни градини с различни цветя окръжавали дома на българина, където той с любов се грижел за тяхното размножаване и запазване. Ето защо нашият народ е дал много повече имена на растенията, отколкото други по-големи и културни народи.

Лайката (Matricaria chamomilla L.)

Полският мак (Papaver rhoeas L.)

Звъниката (Hypericum perforatum L.) (жълт кантарион)

Лепка (Galium aparine L.)

Богородични свещи (Gentiana asclepiadea L.)

Овча опашка (Digitalis lanata Ehrh.)

Змийско мляко (Chelidonium majus L.)

Мъжки обичник (Saxifraga rotundifolia L.)

Повет (Clematis vitalba L.)

Горчивка (Gentiana cruciata L.)

Мартенче (Narcissus pseudonarcissus L.)

Гладница (Draba verna L.)

Коприва (Urtica dioica L.)

гладница (Draba verna L.)

Така например лайката (Matricaria chamomilla L.) в различните краища на страната ни е позната със следните имена: подрумиче (Трънско, Банско), върти поп (Благоевградско), еньово цвете и кумич (Ловешко), лайкучка (Гоцеделчевско, Сливенско, Великотърновско, Кюстендилско, Ямболско), а също белиоч, амамила, болиочи, ръмон и др. Полският мак (Papaver rhoeas L.) се нарича още кадънка (Старозагорско, Великотърновско), пуплек (Панагюрско), Лукъл (Плевенско, Хасковско), герино око (Костенец), а също така Божанка, пламеница, була, падикос, плюсковец, тутенка, капикоса и др. Звъниката (Hypericum perforatum L.) е известна като жълт кантарион (Пазарджишко), сечено биле (Великотърновско, Тетевенско), твърдокуп (Софийско), а също така калъчево, порезниче, богородична трева, яневичка, яньовче и др. Може да се изредят стотици видове растения с множество имена, плод на богатото народно творчество. Самите наименования обаче не са дадени случайно, а най-често са свързани с годишните времена, цъфтежа в развитието на растенията, с характерните им особености, с външния вид, миризмата, вкуса, географското им разпространение, с обичаите и вярванията на българина и др. Така в съответствие с някои характерни особености на растенията народният творец им дава и подходящи имена, например трепетлика (Populus tremulo L.), лепка (Galium aparine L.), подбел (Tussil ago farfara L.) и др. Когато растението по външен вид прилича на някои митично същества, свързани с народните обичаи и вярвания, то получава и съответно име, например самодивска хурка (Equisetum telmateja Ehrh..), самодивска свила (Cuscuta epithymum L.), дяволска уста (Leonurus cardiaca L.), божо дърво (Artemisia abrotanum L.), богородични свещи (Gentiana asclepiadea L.), христови сълзи (Canna indica Ait. ), вилина метла (Asparagus officinalis L.) и др. Домашните и дивите животни, птиците , с които българинът е бил свързан във всекидневния си живот, техните характерни особености и навици също са му давали повод да назове някои растения, прилични по нещо на тях, със съответни имена: волски език [Phyllitis scolopen-drium (L.) Newm.], овча опашка (Digitalis lanata Ehrh.), вранско око (Paris quadrifolia L.), зайчи уши (Knautia arvensis Doul.), лисичи зъби (Cytisus nigricans L.), орлови нокти (Astragalus L.), кукувича опашка (Platanthera bifolia Rich), гарван (Vicia villosa Roth.), врана (Iris germanica.) и др.

Всичко, което заобикаляло българина, било предмет на неговото наблюдение, размисъл, наблюдателност. Не били отминати и влечугите, земноводните и насекомите. С техните имена са наречени много растения, като например змийско мляко (Chelidonium majus L.), жабова нога (Rumex alpinus L.) гущерова опашка (Achilea millefolium L.), пчелник (Marrubium vulgare L.) и др. Човекът, неговият живот и преживявания са дали основание на народния творец да даде съответни подходящи наименования на много растения. Такива са например растенията дедови зъби (Digitalis viridiflora L.), бабини унуки (Sedum L.), момина сълза (Convallaria majalis L.), момино сърце [Dicentra spectabilis (L.) Zem.], мъжки обичник (Saxifraga rotundifolia L.), венерин косъм (Adiantum capillusveneris L.) и др. Външният вид на растенията, начинът на растежа им, както и вътрешното им съдържание дават не малко идеи за тяхното наименуване. Такива са имената повет (Clematis vitalba L.), гърбач (Periploca graeca L.), жиловлек (Plantago major L.), шипка (Rosa L.), ленило (Viscaria atropurpurea Grsb.) и др. Външната окраска на цветовете, вкусът, видът на различните органи на растенията са станали причина да се дадат не малко народни имена на растителните видове — черница (Morus L.), киселец (Rumex acetosella L.), сладун (Polypodium vulgare L.), горчивка (Gentiana cruciata L.), лютиче (Polygonum L.), червенка (Delphinium consolida L.), жълтурче (Ranunculus ficaria L.) и др. Известни особености в мястото, където расте растението също са послужили като причина за назоваване на редица растения — например подрумиче (Anthemis L.), пореч (Borrago officinalis L.), каменарче (Draba aizoides L.) и др. Произходът на различни културни растения, пренесени у нас от други страни, е дал възможност на народния творец да им постави подходящи имена, например татарка (Fagopyrum esculentum Moench.), стамболче [Dahlia variabilis (Willd) Desf.], турско цвете (Calen-dula arvensis L.), индийски коноп (Corchorus casularis L.) и др. Месеците или годишните времена, през които растенията цъфтят, са определили появяването на следните имена: мартенче (Narcissus pseudonarcissus L.), гергьовче (Ajuga L.), еньовче (Galium verum L.) и др. Редица човешки чувства са определили имената на други — обичник (Saxifraga rotundifolia L.), омайниче (Geum coccineum S. S.), омразник (Cerinthe minor L.), любиче (Convallaria majalis L.), разгонка (Atropo belladonna L.) и др. Вярата на народа в лечебната сила на билките срещу болестите личи от имената на много растения, като живеница (Scrophularia alata Gilib.), охтивче (Agrimonia eupatoria L.), синапче (Herniaria glabra L.), трескавче (Centaurium umbellatum L.) и др. При масова поява на някои растения народът е гадаел каква ще бъде годината — сушава, плодородна, гладна и т.н ., — като е давал на такива растения съответни имена, например мразовец или кърпикожух (Colchicum automnale L.), гладница (Draba verna L.), злолетница (Erigeron canadens L.) и др. Някои растения, които си приличат по външен вид, получили имена, подобни на по-известното от тях, например растението бъзак (Sambucus ebulus L.) и бъз (S. nigra L.), копривка (Celtis australis L.) и коприва (Urtica dioica L.), лозина (Ampelopsis hederacea Mic.) и лоза (Vitis vinifera L.) и др. Има още редица растения, които не могат да се подредят на групи, но във всички случаи те са свързани с бита и наблюденията на нашия народ.

[Р. Теодосиев]

Билките в България

http://www.sno-bg.com/2009/10/%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/

Качвам една книга в PDF формат за билките в България. Аз я помня от детството си и ми е помогнала много за разширяването на кръгозора ми. Годината в никакъв случай не подлага на съмнение актуалността на поднесената информация, а прекрасните цветни илюстрации допринасят за лесното възприемане.

[yan4ika]

Темата е чудесна. Моята билкарска книга е с още по-стряскаща година на издаване - 1949. Авторът е маг. фарм. Нено Стоянов. Ако проявявате интерес мога да започна да я сканирам и да качвам 410-те страници заедно с рисунките.

The Book of Herbs.pdf

[Last roman]

Аз притежавам невероятно полезна и подробна книга: "Универсальная Энциклопедия лекарственных растений".

Иначе на български вариантът за подробно запознаване с растенията, съдържащи биологичноактивни вещества е учебникът по Фармакогнозия, издаден от МУ преди 20-тина години.

[lilay]

Темата е чудесна. Моята билкарска книга е с още по-стряскаща година на издаване - 1949. Авторът е маг. фарм. Нено Стоянов. Ако проявявате интерес мога да започна да я сканирам и да качвам 410-те страници заедно с рисунките.

Здравейте, за тази книга май са ми говорили, че е супер подробна и с много хубави илюстрации. Много ме интересува. Мога ли да я намеря от някъде? Можеш ли да сканираш 2-3 страници с текст и някоя с рисунка, за да видя дали е същата, защото за заглавието не съм сигурна какво е?

[aneliaivanova86]

Поздрави и от мен за чудесната тема, мерси за книжката Аз ще се включа с едно интересно растение-билка глухарчето

Глухарче(Taraxacum oficinalis)

Народните названия на глухарчето са радика, мартенче, горец, баба Марта, свинска млечка, опади-коса. То е раннопролетно медоносно и прашецодайно растение, познато на почти всички пчелари. Среща се масово по ливадите, а освен това и по тревистите места, горските поляни, старите детелинови ливади и около пътищата. Цъфти през април и май, а отделни растения - чак до есента.

Глухарчето е многогодишно растение от сем. Сложноцветни. То има късо, а при по-старите растения многоглаво коренище, което излиза от силен, месест и дълбоко проникващ корен. Всички части на растението при нараняване изпущат млечен сок. Листата са твърде разнообразни, дълги 6 до 30 см, неравномерно триъгълно и дълбоко назъбени. Те образуват прикоренна розетка. От пазвите на листата изхождат високи 5-35 см, обли и кухи цветоносни стъбла. Върху тях се намират златожълти цветове - кошнички, в които се наброяват 100-200 цветчета. При слънчево време кошничките, големи около 3-5 см в диаметър, се разтварят, а след обяд, нощем или при облачно време се затварят.

Глухарчето отделя малко нектар, но огромно количество прашец, който е много богат с белтъчни вещества. В това отношение то е твърде полезно, понеже осигурява на пчелните семейства рано напролет качествен пресен прашец и съдействува за тяхното бързо развитие. Макар и да отделя малки количества нектар, при добри климатични условия и масова поява глухарчето може да даде мед, който е много гъст и бързо се озахарява в едри кристали.

Глухарчето е не само медоносно, но и ценно лекарствено растение. Неговите млади пресни листа, са прекрасна салата, богата с витамин С. Корените му пък съдържат горчиви вещества, които помагат при липса на апетит, при лошо храносмилане, колики идр.

Освен това билката притежава жлъчогонно, пикочогоино и противоглистно действие и възбужда апетита. Прилага се при чернодробни страдания (жълтеница от чернодробен произход, камъни в жлъчката), болести на пикочните пътища (възпаление на пикочния мехур и бъбреците, камъни в бъбреците и мехура), хемороиди, стомашни и чревни смущения, захарна болест.

Българската народна медицина препоръчва глухарчето още при болести на далака и хронични екземи. Свежите млади листа могат да се използуват рано напролет като салата при малокръвие и кожни болести.

Начин на употреба. 1 супена лъжица изсушени надземни части се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Запарката се прецежда и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Една кафена лъжичка ситно нарязани корени се вари 10 мин. в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по същия начин и при същите случаи.

[gala508]

Темата е чудесна. Моята билкарска книга е с още по-стряскаща година на издаване - 1949. Авторът е маг. фарм. Нено Стоянов. Ако проявявате интерес мога да започна да я сканирам и да качвам 410-те страници заедно с рисунките.

Ще бъда много благодарна, ако я сканирате и ще появи на форума.

[vorfax]

Има ли червения кантарион двойник?

[Last roman]

в БГ има 22 вида кантарион. Ама чак двойник - не съм срещал.

[vorfax]

Мерси. Спориха с мен, че това не било червен кантарион. Листата му бяха малко по-синкави, а разклоненията му на цветовете не бяха на туфи, но го отдавам на това, че бе израснал в неблагоприятни условия.

[Last roman]

виж, по принцип всеки вид има подвидове, има и както казваш ти - виреене при различни условия. Така че не е невъзможно да има отклонения в морфологията. Най-добре е класифицирането да се извърши по определител.

Редактирано Октомври 13, 2013 от Last roman

[Mechoka]

Който не го мързи може да се пораздвижи малко тия дни.От седене пред монитора само се сголемува задникот-нищо друго.В момента има изобилни количества от шипка,трънка,глог,орехи,кестени,прясна коприва,чубрица,прецъфтяла маточина и бял равнец и куп други благинки сред природата.Вчера излязох за глог и за един следобед се върнах с 10кг-ще има и за вино и за мармалад и за желе и за чай и за кво ли не...

[kall]

Нещо в съзвучие с темата- наръчник на ядливите диви растения в БГ: http://xenos-bushcraft.com/files/xenos_plants_guide.pdf

и една англоезична любителска база от данни за ядивни и лечебни растения, дадени са и възможни рискове при употреба и методи за отглеждане в личното стопанство: http://www.pfaf.org/user/Default.aspx В търсачката използвайте латинските названия на растенията, по-удобно е( може да търсите и по най-различни други критерии). 

Редактирано Октомври 14, 2016 от kall

[vorfax]

Преди 17 часа, kall said:

Нещо в съзвучие с темата- наръчник на ядливите диви растения в БГ: http://xenos-bushcraft.com/files/xenos_plants_guide.pdf

и една англоезична любителска база от данни за ядивни и лечебни растения, дадени са и възможни рискове при употреба и методи за отглеждане в личното стопанство: http://www.pfaf.org/user/Default.aspx В търсачката използвайте латинските названия на растенията, по-удобно е( може да търсите и по най-различни други критерии). 

Страхотен наръчник, че и на български!

[kall]

Още нещо интересно, макар и не 100% по темата, но близко- сайт за поръчка на семена и съвети за отглеждане на екзотични зеленчуци, има доста интересни

http://hobi-semena.com/

[Mechoka]

За пореден път се убеждавам колко малко неща още знае биохимията за билките.Преди 12-13дни почнах да пия сутрин чай от глог.По бабините деветини пише че подпомага кръвообръщението на крайниците.Но никъде това не е научно доказано,за разлика примерно от влиянието на глога върху сърцето за което има набедени химични съединения,изследвания и т.н.Пия го сутрин просто като чай.А и времето вече не е за бира сутрин.Иначе по принцип имам разширени вени на краката-около кокалчетата имах големи виолетови петна от начупени вени и капиляри.Та след 12-13ден пиене забелязвам снощи най-случайно че тия петна са изчезнали почти напълно-едно 70% от тях ги няма.Даже не им бях обърнал внимание че са изчезнали...Даже се усъмних,та си рових снимки от юни месец по къси гащи да сравнявам и факта си е факт.Не че съм го и целил тоя ефект,изобщо не ми пречат тия вени.Интересното е че в случая не става дума за някакъв плацебо-ефект,самовнушение и т.н.,а за нещо което е видимо на снимка че се е променило.Интересна работа,още съм в потрес-тия петна са ми от години,нося си ги и зима и лете и в топло и студено и никога не са намаляли-все си бяха същите...Та който го мъчат разширени вени-нека пробва чай от глог.

 

[Last roman]

има си цяла наука - Фармакогнозия, изучаваща състава и лечебните свойства на билките. Но разбира се в мрежата детайлна информация за това няма. Иначе кардио- и ангиопротективните свойства на глога не са особена тайна.

[kall]

Преди 17 минути, Last roman said:

има си цяла наука - Фармакогнозия, изучаваща състава и лечебните свойства на билките. Но разбира се в мрежата детайлна информация за това няма. Иначе кардио- и ангиопротективните свойства на глога не са особена тайна.

Абе то зависи кой къде търси, ако човек търси в специализираните академични търсачки, може да намери доста интересни неща, лошото е, че повечето не са със свободен достъп за всеки...

[Mechoka]

Да алармирам всички любители на природата.Зимата си заминА и се е появила прясна коприва.Че и едричка има-откарва бране.По храсталаци,капинаци и трънаци покрай реките има избуяла предостатъчно,с комбайн да я жънеш и пак няма да я ожънеш.Днеска уж излязохме с жената на разходка само,а се върнахме с 15кила.Бера по много и вкарвам във фризера,щото кой знае кога ще имам пак свободно време да излезна,а като запролетее идва времето и на кантариона и гъбите и чубрицата и други билки и копривата остава по на заден план.Лошото е че сега ръцете си ги не чувствам,все едно съм си ударил местна анестезия на ръцете-барам,ама не чувствам абсолютно нищо.Бях взел предвидливо едни ръкавици,ама ги дадох на жената.Аз нахлузих една пазарска найлонова торбичка на ръката,която естествено се прокъса бърже-бърже и я подпуках да я бера с голи ръце...Сега си направих един голям тиган с масълце,яйца и сирене.Пекнах и 2 наденици.Отворих и една студена бира,сложих и още 4-5бири на отговорно съхранение в хладилника.И въобще-както е казал поета-живота е прекрасен,кво му трябва повече на човека!?А,да,да имаше една мечка да преборим...

[Р. Теодосиев]

Браво! Много радваш с този пост. 

Много полезна информация, давай все така!

[vorfax]

Не, че не съм хапвал коприва на село, но с чували я беряхме за прасетата. Нещо свързано с наддаването ли има общо? Хората си набавят желязо чрез чешмяната вода, а прасетата имат ли достатъчно източници за същото?

[NatureLover]

Здравейте, аз се включвам не точно по темата, но имам един въпрос. Намерих едно дърво с много извити клони и реших да си взема клонче за терариум с дегу животинки, обаче се оказа че го гризът, и исках да питам ако някой разпознава дървото, дали е отровно? 

[JImBeam]

Ако им няма нищо значи не е отровно 

[Mechoka]

Тая година зимата е мека и рано-рано излязох за коприва.Между другото първото бране го направих още няколко дни след Нова Година.Това днес ми е второто-15кила за днес.Харесвам го това растение,защото напрактика има свежи връхчета за бране целогодишно-брал съм и през 4те сезона.Единствено може да няма края на юлий ако прегори от жегите и зимата когато има сняг-то и тогава има,ама е под него,а и от големи студове и прегарят листата.В момента е просто брилянтна,ако разрови човек покрай корена в шумата има едни малки стръкчета дълги около 3-4см които си личи че са излезли буквално преди 2-3дена.Утре ще я правя на чорба с ориз и малко телешко.А за днес си е класиката в жанра-масло,коприва,яйца,сирене и в тиганя.Плюс бира.Много бира.