религия и наука

[DendroaspisP]

науката е открила някои истини други е преразгледала трети все още не може най вече защото инструментариумът й е е процес на усъвършенстване.

религията обаче твърди с нищо недоказани твърдения и задължава всички да им вярвят в сляпо подчинение.

Алва,

това е така и е безспорно за всеки необременено мислещ. И това именно е проблемът на всяка религия. За да е религия, тя по необходимост, трябва сега, на момента да даде "абсолютната истина". Поне аз не съм чувал за религия в динамика, сиреч - абе сега това е представа за нашия Бог и истината за него и мирозданието, ама утре може и да е друго. Затова казвам, че разликата между наука и религия е като разликата между гранитен надгробен обелиск и пълноводна планинска река. Всичко друго е софизъм и квазифилософия, по известна като теология.

Мюсюлманите в това отношение са далеч по-почтени. Аллах и истината за него и мирозданието е все това, което е било известно преди 1600 години и днес. Не пипаш и не променяш, защото сториш ли го - то не е вече ислям. Абе, какво ти обяснявам като сам го знаеш?

[alvassareiro]

будизмът и хиндуезмът са холистични религии.

[mecho1]

Хе, хе. Какви са тези очевадни и темпорални "истини", които противопоставяш на обективната (в смисъл абсолютна истина)? Научният път към истината е динамичен процес на продължавано познание. Няма днес временна истина от гледище на сегашното познание, а има само представа за нещата, които нито са абсолютни, нито са очевадни. В науката очевидното не винаги е вярно. Предполагам, че си чувал това? Така че, имаш сериозни грешки в предиката на горния си пост до мен, а това обезмисля верността на заключенията ти.

В същност, повтаряш силният, но абсолютно неправилен в онтологично отношение момент, когато Пилат пита Ийсус за "истините". Предполагам, че се сещаш за какво ти говоря, защото в момента нямам Библия под ръка, за да цитирам.

Малко разхвърляно, но по отношение на науката казваш почти същото, което и аз само че под влиянието на друга философска школа и с други думи, само че не се усещаш. Няма смисъл да се защитавам.

За Пилат и Исус не съм чел, не знам. Не съм чел много за християнството. Политеист съм. Вярвам в многобожието. Вярвам, че боговете са смъртни, но живеят толкова дълго, че за човека "изглежда" че са безсмъртни. Вярвам, че божията воля се променя толкова бавно, че за човека изглежда, че това са неизменни природни закони.

Обикновено хора, които не знаят това, поради начина ми на мислене ме определят като будист или дзен будист. Разговарял съм с хиндуисти, също читав мироглед. Херметизма мисля, че е много неразбран, тъй като много хора погрешно го считат за детерминистичен, но е обратното. Според мен в шестия принцип следва да се разбира, че абсолютния закон, който се визира, е всъщност абсолютната свобода (липсата на абсолютен закон). Тълкувам го по този начин, тъй като само тогава има съответствие с другите принципи.

[alvassareiro]

ясно. предвид горния пост смятам дискусията с гн Мечо за безполезна оттук насетне.

[Spiritus]

Науката и религията трябва да вървят ръка за ръка - едното дава светско/материално/интелектуално познание, другото духовно. Даже се допълват. И няма как да си противоречат, тъй като нямат обща точка по която да спорят, и нещата, които изследва едното, са извън пределите на другото, и механизмите им са различни, и се занимават със съвсем различни неща - науката примерно не се занимава с Бог, с доброто и злото и т.н., както и библията примерно не е учебник по физика.

Науката не може да изследва Бог, душата, да търси с микроскоп отвъдното и някакви божествени измерения, които би трябвало да са отвъд тази материя и пространство-време.

Религията не се занимава да обяснява как се е създала земята, как е започнал живота, как работи Вселената и т.н. - да, ако четеш буквално библията има няколко цитата които уж обясняват по нещо, но това е символизъм и метафора. Т.е. библията не заявява, че света е създаден за 6 човешки дни. Дори и да си убеден, че трябва буквално да се разбира това, от гледна точка на цялата библия това са само няколко реда от 1000 страници, и почти нищо друго от нея не се доближава до такива въпроси.

Или за това, че Христос ходил по вода - има два варианта. Или е изцяло метафорично(примерно водата може да символизира емоциите, т.е. Христос владее себе си, всъщност трябва да се прочете цялата притча и тогава ще се разбере защо така е написано), или хем е метафорично по тоя начин и хем наистина е станало за да се подсили ефекта - а и ако вярваш, че Христос е божествен, защо да не може да манипулира природните закони, но не е в това същността, няма никакво значение дали наистина е ходил по вода, дали е накарал рибите да танцуват или е решил да не демонстрира "магически" умения, защото такива биха изглеждали на хората. И допълнително може би просто е трябвало да напомни на другите участващи в това, че не е просто човек, за да им подсили духа(все пак очевидното има силен ефект), но забравих съдържанието и смисъла на притчата. Както и да е това е само пример.

Редактирано Юли 14, 2013 от Spiritus

[Elemag]

Науката и религията имат допирни точки.

Религията приема като изначално съществуването на бог, а материалният свят за творение (еманация) на бога. Науката изучава "творението", и ако съществува творец това изучаване би могло на определен етап да стигне и до самия творец. На този етап обече науката може само да установи наличието на определени природни закони, които са част от света, но не може да каже нищо за произхода на тези закони.

Съществената разлика между науката и религитя, е че ако бог не съществува то и религията няма как да съществува, но науката може да същестува и без бог и с него, защото съществуването на бог няма да отмени научното познание, а просто ще му придаде по-друг смисъл.

Някои религии приемат че бог общува директно с хората напр. чрез откровения и др. мистични преживявания. Това повдига въпроса - какви форми на познание съществуват? Напр. съществува ли ирационално познание?

[Spiritus]

Бог е непознаваем, а и творенията му отвъд този свят едва ли подлежат на законите на физиката и на науката, а и едва ли са толкова материални, т.е. науката чисто физически и научно няма как да ги изследва. Нито да дефинира какво е душата, въобще науката е важна само за тази ни Вселена, според духовните текстове каквито и други измерения на съществуване да има те нямат нищо общо с живота тук, съответно нямат и нужда да бъдат научно изследвани.

А и науката борави с доказателства, а едва ли има как да докаже съществуването или несъществуването на Бог, тя винаги е целяла да изследва само този ни познаваем свят.

Ако Бог не съществува(много хора така смятат), дори и вярващите в него няма как да го знаят, т.е. религията пак може да си съществува но няма да е изцяло вярна и истинна(все пак тя не се занимава само и единствено с Бог).

Иначе мистичните и "метафизични" прежижявания за това са такива, за да бъдат мистични, тези които не са вярващи няма да им обърнат внимание, тези които са вярващи може или да им се случват, или да лъжат, че им се случват. Ако науката почне да ги изследва, ще се загуби част от смисъла им. Така както ако Бог съществува, той не случайно не оставя доказателства за това, защото това би умаловажило духовността. Но едва ли би направило света по-добър ако всички знаеха за съществуването на Бог, както се казва и Дявола знае че има Бог(т.е. това пак няма да накара всички да влязат в правия път).

Редактирано Юли 17, 2013 от Spiritus

[Elemag]

Бог е непознаваем, а и творенията му отвъд този свят едва ли подлежат на законите на физиката и на науката, а и едва ли са толкова материални, т.е. науката чисто физически и научно няма как да ги изследва. Нито да дефинира какво е душата, въобще науката е важна само за тази ни Вселена, според духовните текстове каквито и други измерения на съществуване да има те нямат нищо общо с живота тук, съответно нямат и нужда да бъдат научно изследвани.

А и науката борави с доказателства, а едва ли има как да докаже съществуването или несъществуването на Бог, тя винаги е целяла да изследва само този ни познаваем свят.

Ако Бог не съществува(много хора така смятат), дори и вярващите в него няма как да го знаят, т.е. религията пак може да си съществува но няма да е изцяло вярна и истинна(все пак тя не се занимава само и единствено с Бог).

Иначе мистичните и "метафизични" прежижявания за това са такива, за да бъдат мистични, тези които не са вярващи няма да им обърнат внимание, тези които са вярващи може или да им се случват, или да лъжат, че им се случват. Ако науката почне да ги изследва, ще се загуби част от смисъла им. Така както ако Бог съществува, той не случайно не оставя доказателства за това, защото това би умаловажило духовността. Но едва ли би направило света по-добър ако всички знаеха за съществуването на Бог, както се казва и Дявола знае че има Бог(т.е. това пак няма да накара всички да влязат в правия път).

Хм, твърдиш, че бога е непознаваем, но също така твърдиш, че знаеш защо той не оставя доказателства за съществуването си ("защото това би омаловажило духовността"), сякаш го познаваш и знаеш целите му

[mitaca]

Всъщност хрумна ми един въпрос! Ако Бог е човекоподобен (като в християнската религия, а ма и в другите аврамови религии). Какво прави и е правил след като за 6 дни е сътворил света, без значение колко са дълги дните му, а на седмия си е починал. А на осмия и след него? Хрумна ми едно обяснение, че всъщност дните са толкоз дълги, че все още тече 7-мия. Но то не се връзва много много, защото после този човекоподобен бог се меша отвреме на време, праща Потопа, разрушава Содом и Гомор, там дава 1те божи заповеди на Мойсей, говори с този онзи.

[mecho1]

Науката и религията имат допирни точки.

Религията приема като изначално съществуването на бог, а материалният свят за творение (еманация) на бога. Науката изучава "творението", и ако съществува творец това изучаване би могло на определен етап да стигне и до самия творец. На този етап обече науката може само да установи наличието на определени природни закони, които са част от света, но не може да каже нищо за произхода на тези закони.

Съществената разлика между науката и религитя, е че ако бог не съществува то и религията няма как да съществува, но науката може да същестува и без бог и с него, защото съществуването на бог няма да отмени научното познание, а просто ще му придаде по-друг смисъл.

Някои религии приемат че бог общува директно с хората напр. чрез откровения и др. мистични преживявания. Това повдига въпроса - какви форми на познание съществуват? Напр. съществува ли ирационално познание?

Има религии, които не приемат съществуването на бог. Например при будизма и дзенбудизма няма култ към бог. Не са само те де. Има и други нетеистични религии. Буда не е бог, а будител, учител. Даоизма също е религия без бог.

Имат допирни точки, да. Но няма причина за търкане помежду им. Решават различни задачи и по скоро си помагат, а не си пречат.

[Spiritus]

Всъщност хрумна ми един въпрос! Ако Бог е човекоподобен (като в християнската религия, а ма и в другите аврамови религии). Какво прави и е правил след като за 6 дни е сътворил света, без значение колко са дълги дните му, а на седмия си е починал. А на осмия и след него? Хрумна ми едно обяснение, че всъщност дните са толкоз дълги, че все още тече 7-мия. Но то не се връзва много много, защото после този човекоподобен бог се меша отвреме на време, праща Потопа, разрушава Содом и Гомор, там дава 1те божи заповеди на Мойсей, говори с този онзи.

Не знам религия, според която Бог да е човекоподобен.

А иначе за непознаваемостта на Бог, не знам мотивите му и целите му, само мога да отгатвам на база религиозните писания и това, което звучи разумно и логично.

[mitaca]

Според християнската например. Щом е създал човека по свой образ и подобие, следователно и Бог е човекоподобен.

[mecho1]

То кой кого е създал по свой образ и подобие е спорно, а според мен е и едно и също.

Иначе вярно е така според християните. Човекоподобен е. Или е може би по правилно да се каже, че човек е богоподобен.

Редактирано Юли 20, 2013 от mecho1

[vorfax]

Според християнската например. Щом е създал човека по свой образ и подобие, следователно и Бог е човекоподобен.

Да, но само в някакъв аспект. Когато човек създаде човешка скулптура, то тя е човекоподобна, но в нея дори не е вдъхнат живот.

[mitaca]

Да но човек не е Бог. Да Бог е непознаваем, но да подходил логически, какво би могъл да прави сега Бог. Да твори други вселени?

[Spiritus]

Според християнската например. Щом е създал човека по свой образ и подобие, следователно и Бог е човекоподобен.

Това значи, че човешката душа има божествен произход, Бог няма общо с човешката същност, макар че хората донякъде така си го обясняват, защото не могат да си представят реалната същност на Бог.

[mitaca]

Не, душата отделно казано си е ясно: свой образ и подобие.

[Spiritus]

Не, душата отделно казано си е ясно: свой образ и подобие.

За религията човека е душата - значи че човешката душа може да притежава някой добродетели присъщи на Бог(тъй като според християнството доброто произлиза от Бог), за това е цялата работа, пак за доброто и злото. Иначе нищо общо няма Бог с човеците като материя, и като мислене и като личност.

[mitaca]

Спиритус, ти не си истински християнин, било православен или някакъв друг. Остави на тях да коментират. В миналото доста съм спорил с духовни лица, така че знам за какво става въпрос. История на религиите и по-точно християнството му беше дълго време приоритетна тема.

[Spiritus]

Спиритус, ти не си истински християнин, било православен или някакъв друг. Остави на тях да коментират. В миналото доста съм спорил с духовни лица, така че знам за какво става въпрос. История на религиите и по-точно християнството му беше дълго време приоритетна тема.

Това, което казвам, е баш от истинското християнство, питай някой свещеник или отвори някоя църковна книга и ще видиш. Ако си спорил с разни буквалисти е друг въпрос.

Та Бог не е човекоподобен, ами душата е създадена по образ и подобие на Бог.

Редактирано Юли 20, 2013 от Spiritus

[mitaca]

Спорил съм със свещенници, а веднъж и с някакъп там по-голям 'ранг'. Какво значи църковна книга? Ако намекваш за Библията Стария Завет си го знаех доста добре, сега съм го позабравил. Новия също съм чел няколко пъти, ама той не ми е толкоз интересен.

[mecho1]

От една страна, възможността умозрително да се осъзнават някакви зависимости (причинно следствени връзки) е аргумент в полза на съществуването на един бог или за невярващите в бог - на една обективна истина. Но съществуването на живот и свободен избор, за мен е неоспорим аргумент, че не съществува вездесъща и всемогъща божия воля (обективна истина, истина от последна инстанция).

Поради съществуването на живот и свободен избор, приемам, че обективна истина от последна инстанция не съществува. Трябва обаче някак си да си обясня научнотехническия прогрес. Успехите на учени и изследователи. От една страна за да съществува свободен избор и живот, значи "бог" не е всемогъщ, но за да има напредък в науката, значи пътищата "божии" не са съвсем неведоми, и най важното има пътища. Тогава най вероятно живеем във властта и по милостта на един от многото "богове", с чиято воля е добре да се съобразяваме, но не напълно. Можем да имаме собствен живот и собствена съдба, ограничени донякъде от една от "божиите" воли. Но закономерностите, които не се променят с хилядолетия, тях какво ги правим. Обяснението, което аз съм си обяснил на себе си е следното. "Бог" по милостта на който и вероятно в който живеем е жив като нас и има воля, която го поддържа жив и която се промяня. И самия бог се променя и старее или расте, или умира. Но тези промени в "божията" воля, по милостта на която живеем, са толкова бавни, че могат да минат милиарди или много повече години преди да усетим каквато и да било промяна на тази "божия" воля.

Ако сега разсъждавам по същия начин, но за този споменатия по горе "бог", а не за човека, тогава излиза, че има много богове от неговата величина, а има и други богове от по голяма величина, които за него са богове, а той за тях е някаква елементарна частица, която се появява и изчезва мигновено. От друга страна пък ние сме богове за нашите елементарни частици и кванти. А те от своя страна са богове за техните си, много по малки от тях и много по краткотрайни елементарни частици и кванти.

Или както е казал Хермес Трисмегист, "Каквото горе, такова и долу. Както от малкото към голямото, така и от голямото към малкото."

Може и да не съм прав, но и да греша пак съм прав.

Редактирано Юли 21, 2013 от mecho1

[deaf]

Преди 9 часа, Втори след княза said:

псевдонауката Физиогномика. 

Защо да е псевдонаука?! Ако Физиогномиката е такава,то и математиката трябва да я обявим за псевдонаука,тъй като никога 2+2 не е равно на 4.

[deaf]

Преди 1 минута, Втори след княза said:

Няма нито едно еднозначно съответствие.

Типичният престъпник има характерно изражение и черти на лицето. Полицаите,митничарите на границата познават по лицето кой е потенциален престъпник...

[laplandetza]

Преди 8 минути, deaf said:

Типичният престъпник има характерно изражение и черти на лицето. Полицаите,митничарите на границата познават по лицето кой е потенциален престъпник...

Имаш в предвид елементарните типажи с криминални наклонности, има такива с характерни черти, но примерно контрабандисти на по високо ниво, а да не говорим за важни хора от организирани групи, ще познаеш ама другия път!
Типичен пример за такъв труднопознаваем престъпник е примерно американския президент , но му виж снимки на младини. Други са италянеца Драги ,  Мъскито и пр.