Към фалшификациите в историята на балканските народи

[КГ125]

изплю ли камъчето мазен нацистки манипулатор !!!

Колко евро ти платиха от ЩАЗИ???

Неогерманска лингвистика - хайл Хитлъ - Армандски мълчаливецо/германецо/ !

Да си чувал случайно ,че в Прибалтика и Киев до 13-ти век. никога не е имало и пукнат германец???

Знаеш ли ,че готите , които са скитски народ , нападнали германците ???Ако бяха протогерманци готите ,защо пишат за тях ,че нямат нищо общо с тях ????????????

АПЕЛИРАМ КЪМ МОДЕРАТОРИТЕ ЗА НЮРНБЕРГСКИ ПРОЦЕС НАД НАЦИСТКИТЕ МАНИПУЛАТОРИ!!!

Рицарю, знам те че си шегаджия и знам и контекста на казаното от тебе, че шеговито. Но все пак по-полека.

[RIZAR]

Ако следваме твоя подход на "груби кръчмарски сметки", можем да достигнем до доста странни изводи. От периода преди 4 в. пр. Хр. са запазени няколкостотин надписа на тракийски език. Обаче от периода след 4 в. пр. Хр. до края на античността такива надписи са единици, въпреки че са известни стотици хора, носещи тракийски имена и оставили хиляди надписи на гръцки или латински език. Следователно траките би трябвало да са изчезнали или да са се елинизирали почти изцяло още през 4 в. пр. Хр., или пък изведнъж целокупно да са се отказали от писането.

Аааа , не можем ли да достигнем и до следните изводи -

1.Че не си чел Бешевлиев ;

2.Че не знаеш или се правиш ,че не знаеш какво означават епиграфски паметници ;

3. Че се опитваш да манипулираш моите изводи ;

-защото никъде не пиша ,за тракийски надписи .

Напротив , пиша за елински и римски надписи ,които са намерени на тракийска територия ,а не на Луната . Нам тракийските надписи , засега не ни интересуват ,има си тема - писмо Линеар Б , интересува ни въпроса може ли от 10 000 епиграфски надписа да се твърди ,че траките били елинзирани или романизирани ???

И защо по дяволите ,само на траките им е скимнало да се елинизират и романизират ???

Накрая и най-голямата ти умнотия -

Следователно траките би трябвало да са изчезнали или да са се елинизирали почти изцяло още през 4 в. пр. Хр., или пък изведнъж целокупно да са се отказали от писането

.

Не напротив , точно пишейки на гръцки /което ще рече окраден и манипулран тракийско-пеласгийски /, те са разкривали тракийския си произход ,а на римски са писали за тракийските си богове дори по римските хълмове ...ферщейн???

[Tyroglyphos]

Можем да достигнем ,до следните изводи -

1.че не си чел Бешевлиев

2.Че не знаеш или се правиш ,че не знаеш какво означават епиграфски паметници

3. Че се опитващ да манипулираш моите изводи

защото никъде не пиша ,за тракийски надписи .

Напротив пиша за елински и римски надписи ,които са намерени на тракийска територия ,нам тракийските засега не ни интересуват , интересува ни въпроса може ли от 10 000 епиграфски надписа да се твърди ,че траките били елинзирани или романизирани .

И защо по дяволите ,само на траките им е скимнало да се елинизират и романизират ???

Накрая и най-голямата ти умнотия -

.

Не напротив , точно пишейки на гръцки те са разркривали тракийския си произход ,а на римски са писали за тракийските си богове дори по римските хълмове ...

Ами именно тези 10 000 епиграфски паметника (словосъчетанието "епиграфски надписи" е тавтология), ако и да са на гръцки и латински език, ни показват, че траките не са се елинизирали и романизирали до такава степен, че да престанат да бъдат траки. Точно затова и посочих абсурдността на твоите "статистически" методи, според които излиза, че траките са потънали вдън земя. Фактът, че траките по някое време престават да пишат на тракийски език, не означава, че те са забравили езика и идентичността си.

[RIZAR]

Добре де , след като защитаваме една обща кауза ,защо ме атакуваш така яростно . Аз , репликирах на поста, че траките са романизирани и елинизирани и точно с това целях да убедя аудиторията ,че траките не са изчезнали ,както казват Аспарух и сие . Ти , обаче тръгна на сблъсък и вместо вълната да удави тюркофилите и фанфароните ,сега се получи взаимоунищожителен ефект .

Окончателно , въпросът ми е --- изчезнали ли са траките през 1-4век. сл. Хр. ????

П.С. Относно тавталогията , исках да напиша ''каменни надписи'' , но по инерция ,сложих отново епиграфски . Естествено те могат да бъдат и на метал , дърво и пр...

[Tyroglyphos]

Добре де , след като защитаваме една обща кауза ,защо ме атакуваш така яростно . Аз , репликирах на поста, че траките са романизирани и елинизирани и точно с това целях да убедя аудиторията ,че траките не са изчезнали ,както казват Аспарух и сие . Ти , обаче тръгна на сблъсък и вместо вълната да удави тюркофилите и фанфароните ,сега се получи взаимоунищожителен ефект .

Окончателно , въпросът ми е --- изчезнали ли са траките през 1-4век. сл. Хр. ????

Е как аз ще съм тръгнал към сблъсък? Просто те предпазвам от неправилен подход към фактите, а ти си въобразяваш, че те "атакувам яростно".

Естествено, че траките не са изчезнали нито през 4 в. пр. Хр., нито през 1-4 в. сл. Хр., напротив, множали са се в добрите условия на гръко-римския свят, но без да изоставят езика и традициите си. Виж например известния Пизоски надпис, за който стана дума в една предишна тема - там имаш само в един надпис 170 чисти траки.

П.С. Относно тавталогията , исках да напиша ''каменни надписи'' , но по инерция ,сложих отново епиграфски . Естествено те могат да бъдат и на метал , дърво и пр...

Не се притеснявай, изразът "епиграфски надписи" се използва масово и от специалистите.

[Armand O'BOLG]

Ще се успокоя аз , само ,че когато го заиграеш малко по коректно ,а не да си тръскаш Ганкиното хоро . Кое ме гони на сън ,аз не знам . Но ,знам ,че както аланите/ осетинците / ,така и траките /българите/ , та и келтите са си всички живи и здрави напук на вашите измишльотини ,които безобразни форми личат от километри .

Открехва се някой към някого ,когато свободната му воля изволи и отвори вратата на чукащия по вратата му . Но , вашата Шльоцерианщина препуска по диво дори от дивните хуни в университетите и училищата и е разперила глинените си криле за безуспешен полет в историческите полета на Евангелската истина .

Никой никога не е изчезвал -запомни това добре и си го набийте всички школувани мозъкопийци в главите .................................(цензура) свободните хора да приемат истината без ЛОБОТОМИЯ !

И за германците не съм прав , ами направо съм на кокили .

.....................................

Обръщам се към модератори и администратори - имам питане: безпардонната ви цензорска намеса в моите постове, вероятно се дължи на факта, че намирам отвратително невежи грешки в публикациите ви и ви ги посочвам, но не смея да правя предположения на какво се дължи толерантността ви към въпросния ................индивид, който е годините на синовете ми, ...............................? ..........................

Изтрих малко от по-острата реакция. Рицарят няма намерение да обижда, а се изразява малко по-цветисто. Ако имаш спор за нещо твое изтрито или за модераторски намеси, може да пишеш на ЛС на всеки от модераторите.

Обръщам внимание на РИЦАРЯ да се сдържа и да не изпада в остроти!

Редактирано Април 5, 2009 от КГ125

[Armand O'BOLG]

Съжалявам, но не виждам нищо обидно във въпроса ми към Рицар: И кроманьонците ли не са изчезнали? Пък Вие, админи и модератори си продължавайте играта на триене и криене, то такава си беше традицията в НРБ отколе!

[КГ125]

Изтритото беше малко в повече; съществената част на поста ти е оставена. Предлагам на всички да забравят проблема и да пишат по същество.

[Armand O'BOLG]

Да ама не:

150 Years of Slavonic Studies at Vienna University

Summary: The symposium on "Vienna and Slavonic Languages and Literatures"

which was held in the Austrian capital from October 1 to 3, 1999 commemorated

the 150th anniversary of the establishment of the Department of Slavonic Studies at Vienna University.

It was only natural that the Viennese tradition of scholarship should be most prominently

featured at this commemorative forum.

It was natural, likewise, that many of the themes should bear on the linguistic and

literary development in the Slav nations which until 1918 were within the boundaries

of Austria-Hungary.

What was new were not the themes but the present-day methodology of analysing the problems.

Participants from Eastern Europe made contributions on subjects which were banned to them.

The symposium convincingly demonstrated that humanities in the Republic of Austria is still

building bridges of the spirit between the East and the West with exemplary zeal and vigour.

Съжалявам, но много ще помоля темата да не отприщи някакви съвсем отдалечени от нея проблеми. Тук бих искал да се съсредоточиме върху необходимостта от дефинирането на българска антропонимична система, която за съжаление до момента се обявява за общославянска или се приватизира от други "събратя". Ще дам само 1 пример за чисто българска анторопонимна единица, която етимологично е еврейска, но като рефлекс индикира чисто българско езиково оформяне и на практика трябва да бъде обявявена за заемка от български. Става дума за СИМЕОН, което руснаците никъде не отбелязват като заемка от български, а просто обявяват за еврейска заемка или посочват че е от църковнославянски прозход, което е парадоксално. Такива са още Борис и редица други. Твръди се, че част от въпросните имена били получили по книжовен път, а те са налице още преди да са имали каквато и да е книжнина, тоест нито са от гръцката, нито са от някакви книги, а устно са ги заимствали!!!

[Харамията]

За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление

проф. д.ф.н. Благой Шклифов +

(убит от гръцки агенти след инсценирана катастрофа)

Езиковият спор не е от днес. Той съществува в много остра форма и през втората половина на XIX в. Спорят български патриоти – книжовници от Запада с българи от Изтока за характера на новобългарския книжовен език. В тази ожесточена полемика победителите се оказват граматиците от Изтока с локалния си еснафски патриотизъм и егоизъм, и липса на далновидност. За жалост опасенията на западните книжовници за разединение на нацията поради дейността на Марин Дринов за монодиалектна снова на книжовния език се сбъдват. Кузман Шапкарев реагира остро срещу това намерение през 1870 г. в цариградския вестник “Македония”: “Без македонските говори, които крият толкова драгоценности, книжовният ни език ще представлява пълна езична Вавилония”. Ето и отговорът на Марин Дринов в същия вестник: “Такова изкуствено сглобяване на писмен език е нещо невъзможно, недостижимо и не се е чуло да стане някъде. Дружеството (става дума за Книжовното дружество – бел. Б. Ш.) го отхвърля и избира друг път за изработване писмения ни език, път най-естествен и най-пряк. Дружеството само ще се грижи да отровва богатствата на “всите наречия и поднаречия” и да извежда на свет във всичката им природна чистота, каквито да могат да ги имат пред очи всичките ни писатели. Па нека даровитите от тях, ръководим от свой вкус, управляеми от веща критика, да извличат от тези богатства от хубаво по-хубаво, от народно по-народно “вещество” за своите словесни произведения и да създават примери за подражание. С този начин сам от себе си ще се изработи писменият ни език”.

Постановката на Марин Дринов не е издържана нито в научно, нито в държавническо отношение.

Няма единен подход за създаване на писмен език. В едни страни в непрекъсната държавност, каквато е Франция, книжовният език се създава въз основа на говоримия диалект на краля в Ил де Франс, който е станал говорим език на цялата аристокрация. Той се налага чрез централизирано обучение, администрацията, вестниците, литературата и театъра. Естествено Париж е изиграл голяма роля като университетски, културен и административен център. И във Франция, Германия и Италия различията между диалектите са толкова големи, че носителите на различни говори и днес трудно могат да общуват по между си, ако не владеят книжовния език. Но при езиците, чиито диалектни различия не затрудняват общуването, моделът за създаването на писмен общонационален език може да бъде различен. Тук у нас е трябвало да се има предвид и изостаналото развитие на обществото, аспирациите на съседните държави, и лисата а национална държава, а също така и отсъствието на всеобхватни институции. Унгарският книжовен език е създадена на полидиалектна основа поради опасения от сепаратизъм През XVII и началото на XVIII век и в Унгария е имало няколко регионални писмени форми и силно движение за обновление на езика, за създаване на национален език като израз на стремежа за независимо политическо развитие, което се противопоставя на асимилационната австрийска политика. Унгарските езиковеди и книжовници успяват така да ги обединят, взимайки отделни морфологични и фонетични явления от различните диалекти, че книжовният език да бъде еднакво близък и еднакво отдалечен от носителите на народните говори и по тя начин да се направят невъзможни сепаратистките тенденции. Те преди всичко имат предвид Трансилвания, която в продължение на много години е независимо унгарско княжество. Радетелите за единен, богат и обновен унгарски език за тази цел събират лексикалното и фразеологичното богатство от всички райони. Още през първата половина на XIX век Унгарското книжовно дружество издава голям диалектен речник. Прави се подбор на лексиката с оглед разпространението й, отчасти етимологията, изразността, благозвучността и краткостта. Създали са десетки хиляди нови думи за да бъде унгарският език на равнището на европейската култура. Когато за дадено понятие или предмет се срещат повече думи в диалектите, в обръщение се пускат всичките и по естествен път едни остават, други отпадат. Така например за понятието възглавница влизат в употреба три думи: fejal, parna, vankos – първата унгарска, втората и третата от славянски и съответно от германски диалектен произход. Унгарската дума fejal отпадна от употреба. Другите две са пълноценно функциониращи лексеми. При употребата на думи синоними от различни диалекти в българския книжовен език за западните форми се дава стилистичната характеристика – диалектна, която смъква нивото на статуса на лексемата. Например кошуля, която е широко разпространена, среща се и в поезията на Пенчо Славейков, се дава като диалектна. такива примери изобилстват в българските речници. За правилия и национално отговорен унгарски подход към езика могат да се посочат много пример. Така например понятието облак се изразява с две думи – feleg (трансилванска) и felho (западноунгарска). В българските речници крак са сочи като книжовна, а нога като диалектна, гумно – диалектна дума, а турската харман – като книжовна. В македонския речник бележките са в обратен ред.

За останалите постановки на Марин Дринов няма база за спор. Може ли да се пристъпва към изграждане на книжовен език без Книжовното дружество да е изработило препоръчителен речник, съдържащ думи и фразеологични единици от цялата езикова територия на българския език! Който и да е писател, колкото и да е даровит, се нуждае от такова помагало. Според Иван Вазов без хубавите думи, които може да се открият в македонските говори “ний няма да успеем да направим езика си нито по-богат, нито по-чист” (Иван Вазов, 1979, том 19, с. 414). Иван Вазов съветва филолозите да спрат с дребнавите си разправии и безпринципни борби по чисто правописни въпроси и да се насочат и най-сетне да събират думи за българския речник. Навремето никой не се е вслушвал в съветите на Иван Вазов.

Досега дейността на тъй наречените лозари остана извън полезрението на историците на новобългарския език. Недооценяването им доведе до сепаратизъм след поредното поражение във войните на България през 1944 г. Група ученици от Солунската българска гимназия заминават за Белград да продължат образованието си, но скоро се убеждават, че протегнатата “братска” сръбска ръка иска да бръкне дълбоко в душата им, прехвърлят се в София за да продължат следването си и да се готвят за своята историческа мисия. Сред тях е и Даме Груев. Това са високо надарени младежи с рядък интелект и историческа прозорливост. През 181 г. в София създават Млада македонска книжовна дружина и от 1892 – 1894 издават сп. Лоза. Те виждат недостатъците на новобългарския книжовен език, създаден единствено върху източнобългарска основа, което е пречка за неговото масово усвояване в Македония. В първите броеве списанието се изписва с различен правопис от този на Марин Дринов, близък до проектирания от филологическата комисия начело със Стамболовия министър на просветата Г. Живков през 1892 г. и отхвърлян от руските възпитаници, организирани от Иван Вазов. Употребяват отделни думи и фонетични особености от охридския диалект, понеже мнозина са от Охрид. Водеща роля играе Георги Баласчев с псевдоним Езерски, родом от Охрид, по-късно известен български историк. Не закъсняват обвиненията в сепаратизъм от страна на писачите в официоза Свобода. Във втория брой на сп. Лоза (с. 91 - 96) обстойно и научно отговарят на нелепите нападки на посредствените драскачи от в-к Свобода, лишени от чувство за национална отговорност и далновидност: “И така единството на българскиа литер. език естествено е осигурено. Но по наето мнение само едното единство на книга не е достатъчно. Желателно е, щото, ако не съвсем да съвпада литературното единство с народното в сичките му краища по отношение към езика, да не се отличава поне многу от него, с други дум, литературниот език да бъде колкуто се може и по народен в наi широкото значение на думата сир. колкуто литературниот език е понiатен по бреговете на Марица, толку да е понiатен и на тие на Вардар… днешниот бъл. книжовен език далеч още не е фиксиран; тоi се намира, така да се каже, в качеството си състоiание, - в образователниот си период” (с. 94). Те искат езикът да се обогатява не само с руски думи, а и с такива от всички български наречия: “Само по такъв начин ще може да се достигне нещо, да се осислiат и многочислените материали от народните умотворениа, които верваме, никоi не ще да откаже, че те се събират само т една чиста лiубознателност, само за полза на чистата филология” (с. 94). Тук трябва да се изтъкне, че студентите са били много наблюдателни по отношение на намеренията на техните професори за лексикалното обогатяване на книжовния език от диалектите. За голямо съжаление, пророческото виждане на лозарите за събирането на диалектни материали става “само за полза на чистата филология” и в наши дни. На с. 95 – 96 обясняват правописната си практика и нейната цел – по-лесното усвояване на книжовния език. Те изхвърлят краесловните ерове, тъй като нямата звукова стойност. За звука ъ използват само буквения знак ъ, изхвърлят буквата (…), защото има същия гласеж ъ. Вместо буквения знак (…) ползват западнобългарския застъпник е във всички позиции (бех, вера). Вместо й, те ползват по-старинното i, като компонент от лигатурата (…). С това отбелязват и звукосъчетанията ю и я: ю – iу, я – iа (под линия се подчертава, че буквеният знак я е едно от безсмислените нововъведения на Петър Велики). “Писането на iа вместо я не е ново, - осв. в стбълг. и среднебъл, то се пишеше и при възраждането на ново бълг. литература (Раковски и др.)” – с. 98. Правят и някои други фонетични и правописни второстепенни промени. Писачите на в-к Свобода ги обвиняват в македонски сепаратизъм, нелепа класификация. Аз бих ги “обвинил” в източнобългарско поклонничество, защото употребяват малко македонска лексика. Тези млади патриоти-интелектуалци, надминали вижданията на тогавашните официални властови фактори, през 1894 г.прекратяват дейността си поради неразбирането, проявено от консерватизма на факторите в Княжество България. Едни тръгват за Македония да мрат за българската свобода, други стават фактори в културния и обществения живот на България – Даме Груев, Петър Попарсов, Димитър Мирчев, Христо Попкоцев, Георги Баласчев, Андрей Ляпчев, Гоце Делчев, Гьорче Петров, Пере Тошев, Христо Матов и много други. Ако тогавашните политици, писатели и граматици бяха се солидаризирали с вижданията им, то днес нямаше да има почва за езиков спор със Скопйе.

Извънредно богатият речник на Найден Геров (1895 - 1904) включва богат материал от всички диалекти, но за жалост без локализация, защото ползва и публикувани материали, като ги приспособява към собствения си правопис. Поради правописни проблеми и конфликтните отношения между него и Марин Дринов речникът не влиза в широка употреба. И заслужилият лексикограф не взима под внимание важния фактор – възможността за усвояване на националния език с правопис, корено различаващ се от произношението в говоримия език. Но никой не се е опитал да направи друг тип речник. Това е било задължение на Книжовното дружество, а след Освобождението функция и на държавата.

Не е отпечатан първия голям речник на българския език на патриарха на българската филологическа мисъл през втората четвърт на XIX век – Неофит Рилски от Банско, въпреки че през 1883 г. по предложение на Иричек Третото народно събрание отпуска немалка сума за отпечатването му, но проф. Л. Милетич преценява, че вече речникът не е актуален, поради факта, че съответствията на българските думи са дадени на гръцки и църковнославянски език. А кой е пречил на Милетич да направи добавка, а именно съответствия и тълкувания на новобългарски?! Същата съдба по-късно споделя и речникът на Кузман Шапкарев – Градиво за български език. С отрицателната си рецензия проф. Беньо Цонев през 1905 г. възпрепятства отпечатването му.

Не отричам заслугите на двамата професори, обаче те нищо не правят за написване на речник на българския език, нито възлагат на други. Възможностите на Л. Милетич са големи като председател на БАН и на Македонския научен институт, но въпреки това той не прави нищо съществено за задълбоченото езиково проучване на Македония. Враждата между двамата професори пречи на едно близко сътрудничество помежду им за решаване на важни общобългарски езикови въпроси, съдбоносни за нацията – обогатяване на книжовния език с оглед националното единство, съставяне на препоръчителен речник, речник на старобългарския език и диалектен речник.

Голяма е нуждата от написване на исторически речник. Първият том на Старобългарски речник след дъги протакания излиза едва през 1999 г. без участието на най-видните старобългаристи – професорите И. Добрев, Е. Дограмаджиева , А. Минчева, Б. Велчева. Излизането на втория том е под въпрос. Няма изгледи в обозримо бъдеще да бъде издаден диалектен речник.

Липсват фразеологични речници на различните диалекти. Излизащият Речник на българския език е крупно научно постижение, в него се включват думи от цялото езиково землище както книжовни, така и диалектни, регистрирани в писмени източници от времето на Рибния буквар до наши дни. Същото важи и за Български етимологичен речник. За съжаление те не могат да изпълнят функцията на препоръчителен, какъвто е трябвало да се състави в началния етап на изграждането на новобългарския книжовен език.

Какво алтернативно решение би могло да се противопостави в областта на фонетиката на това на Марин Дринов? Изборът на дадена диалектна област като изходна позиция не изключва вплитането в тая система и на явления и от други диалектни области. Би трябвало да се вземе последователно дадено явление от даден диалект и друго от други. Например правилно е било възприет източнобългарското ударение, понеже западното ударение е многообразно. Централно-македонското ударение върху третата сричка отзад напред и липсата на квантитет не е благозвучно, особено за мерена реч. При включването на някои застъпници на старобългарски звукове, които н са известни като графеми, е трябвало да има компромис. Щом застъпникът на (…) и (…) се отбелязва със сегашния вокал ъ (зъб, сън), а не а (заб) или о (сон), то на мястото на (…) е трябвало да се въведе е (хлеб, колено). Носителите на западнобългарските диалекти не могат да бъдат ощетени и в двата случая. Те не могат да се научат правилно да якат, защото това явление пи тях няма аналог. На източния българин може да се каже: както казваш беше ще казваш и бех, както казваш големи, големият така ще казваш големата, големото. Защо не е възприета вариантност и при съчетанието чер- -черно/църно, както е черква/църква ? Езиковата практика би утвърдила едно и би отхвърлила другото или пък едновременно биха функционирали и двете, без да внасят непонятност. Нашите първи езиковеди възприемат основни славистични фонетични постановки от германската и руската славистика като аксиоми без оглед дали те отговарят на историята и състоянието на българския народен език. Те и днес битуват в нашите учебници. (Този въпрос разглеждам в монографията си Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика, София, 1995г.).

Езиковата реформа в сръбския език на Вук Караджич през средата на XIX век е повлияна от движението за обновление на унгарския език, има и политическо значение. Защото нашите езиковеди след Освобождението, когато фактически се установява нормативността на книжовния език не взимат под внимание откритите асимилационни аспирации на сръбската държавна и езиковата й политика към Македония и не доближават книжовния ни език до македонските и поморавските говори? Защо държат за буквени знаци от старобългарския език, които вече нямат звукова стойност и как могат учениците – деца на орачи, копачи и овчари, да усвоят такъв сложен правопис! Сближаването с тези диалекти най-лесно и успешно би станало в областта на лексиката. Кой в Македония в ежедневна разговорна реч казва искам, а не сакам? Какво е диалектното при сакам, когато е в обръщение от Плевен до Охрид? Сакам е просто фонетичен вариант на искам и не може да се изключи от употреба. Такива примери са стотици. Общонационален книжовен език се създава за да се сплоти нацията в едно цяло, а не да я разедини. За жалост езиковата политика на Княжество България е била еквивалентна необмислената външна политика, която причини много страдания както на българите в Македония, така и в Княжеството. Национално-отговорна езикова политика липсва и след 1944 г. Правописната реформа през 1945 г. е трябвало да стане в духа на националното обединение, а не разединение – противопоставяне изтока на запада. Унифицирането на правописа и лексиката не означава обличане не всички в един мундир. Краесловните ерове е трябвало да отпаднат, защото нямат звукова стойност. Но по отношение на (…) решението е антинационално. да, в езиковото строителство също има политика. Ето какво пише видният учен, родом от Щип (1879 - 1955), проф. А. Балабанов през 1942 г.: “И когато сърбите разбраха нашата грешка, изплашени от мислите на Петко Каравелов, почнаха по най-дяволски пътища да поощряват това яякане с (…), също и играта с ударенията… Затова го насърчаваха тъй горещо сърбите… С каквото и както можеха”. (Александър Балабанов, том I, София, Български писател 1973, с. 559). Защо сърбите си позволяват три застъпника на местото на (…) (вера, виера, вира)? Тази старинна буква има друг гласеж в старобългарския език. Тъй нареченото якане е междинен етап, изживян в западните диалекти. Защо през 1945 г. не са въведени равноправни дублетни форми екавски и якавски? Може би е имало външен натиск за утвърждаване на отделен македонски език или пък нормативен догматизъм? Буквеният знак (…) западните писатели винаги във всички позиции са го произнасяли като е. И се стигна до там, че да се фалшифицира езикът на вини творци на перото от Запада, включително и на Ал. Балабанов, който през целия си творчески живот воюва срещу насилственото налагане на яковските форми. Цензурата след 1944 г. напакости не малко и на словното богатство на българския език. Така наречените технически редактори и други цензури своеволно решаваха коя дума е книжовна и коя не.

Най-сетне през 1955 г. излиза първият том на първия академичен речник – Речник на съвременния български книжовен език, вторият през 157, а третият в 1959 г. И така се сбъдват пророческите думи на Ал. Балабанов: “И като молитва требва да изкажем дълбоката си признателност към нашите граматици и филолози за техната голема заслуга, заслуга, която може да отмие всичките им – и минали, и бъдещи – грехове: те, може би от мързел, но все пак те, нашите граматици, не направиха нито една добра граматика, за да се приеме и пакости; те, нашите филолози, не съставиха ни един словар на български език, за да му турят точка…” (с. 521-522). Този дългоочакван речник дискриминира словното богатство на западните диалекти и узаконява източния характер на националния ни език и в областта на лексиката. На 108 с., том I се дава старинната дума веля, но със забележка диалектна, въпреки че се среща в творчеството на един от най-известните поети К. Христов. задава се въпросът лексемите повеля, повелявам от коя дума са образувани? Този речник като първи опит да представи лексикалното богатство на езика ни е трябвало да има и препоръчителен характер. След лексемите, които имат широко разпространение в западните диалекти и са влезли в употреба в отделни литературни произведения, не е трябвало да се пише забележка диалектно. Какво означава диалектно? В нашата практика това означава, че не е източнобългарско, какъвто е случаят с кошуля, нога, веля и много други.

Книжовният език е жив организъм. При него не може да има закостенялост. Той постоянно се развива, най-вече в областта на лексиката. И в българския книжовен език постоянно навлизат думи от международната лексика или пък се създават нови понятия. Защо той не може да се обогати от собственото си наследство и от думи, създадени в македонската книжовна норма? Нима руското съчетание граничен пропусквателен пункт е по-подходящо от граничен премин или жилищен квартал от населба?

Положението сега в Р. Македония е коренно по-различно от това в бивша Югославия. тогава великосръбските интереси налагат отдалечаването на македонската книжовна норма от българския език с цел постепенното претопяване на българите в Македония в югославската – т.е. в сръбската народност. Сега вече положението е друго. Дано наличието на писмената норма в Македония (за начина на нейното създаване Вж. Стоjан Ристески, Стенографски белешки од првата jазична комисиjа – факсимил, Скопjе, 2000 г.) ни даде подтик за разширяване на диалектната база на книжовния език и неговото обновление. След 1944 г. в Македония много поколения учат и усвояват новата книжовна норма, създадена върху част от българската диалектна територия със сръбско графично, правописно и лексикално влияние и с множество новосъздадени думи, с цел отдалечаването й от българската основа.

Ако М. Дринов и неговите последователи бяха вплели македонските диалекти дълбоко в книжовния език, биха ли могли просръбски настроените комунисти да създават нов език? Следователно първостепенна задача на българската страна е да оправи допуснатата грешка от М. Дринов и неговите последователи в езиковата политика и практика. Трябва да се разшири диалектната база на книжовния език, а именно да се състави допълнителен препоръчителен речник с думи от македонските диалекти и от македонската писмена норма и съответно да се използват от писатели и журналисти. Постепенно голяма част от тях ще навлязат в употреба. Нужни са и някои промени в правописа. С тази задача трябва да се заеме специална група от езиковеди, писатели и журналисти, които виждат проблемите и които биха се старали да ги решат. Този въпрос не може да се институционализира. При езиковедите консерватизмът е пуснал дълбоки корени поради обучението в университетите, където липсва алтернативно виждане. Не случайно един медик и виден общественик, какъвто е проф. Михаил Огнянов, вижда правилно проблемите на състоянието на българския език. Ето какво пише в предговора към романа на Миле Неделковски Подковицата на смъртта и надеждата, София, 2000 г., на 12 стр. “Разви се езиков догматизъм, който пренебрегва и презира диалектите. За този езиков догматизъм е характерно налагането на правила, определени от проф. Ал. Балабанов като “тъпоумни и злоумишлени” посегателства върху българското народно единство. Между тях е диктатурата на якането, школското правило за пълния и непълен член, забраната за “мекането” и др. белези, характерни за западните говори”.

А на македонските колеги бих казал: четете Паисий Хилендарски, Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович, Неофит Рилски, Братя Миладинови, Райко Жинзифов, Кузман Шапкарев, Григор Пърличев, Димитър Матов, Христо Матов, Александър Балабанов – всички родом от Македония и езикови строители на българския език, четете и разсъждавайте върху написаното от Стоян Новакович до министъра на просветата в Белград през 1887 г. Поуки от това трябва да извлекат и двете спорещи страни. Може ли без континуитет да се изгражда през втората половина на XX век книжовен език в Европа? Нека отбележим, че един невзрачен и объркан адепт на Стоян Новакович – руският поданик и проводник на просръбската политика на Русия на Балканите в началото на XX век Кръсте Мисирков (подробно Вж. Д. Димитров Името и умът, София, 1999, с. 234 – 260; същият труд за първи път е публикуван в Скопйе през 1999 г. под заглавие Името и умот), който приживе никому в Македония не бе известен, се издигна в култ след 1944 г. в Скопйе от сърбокомунистите, поставяйки го над великаните за свободата и просперитета на Македония – Г. Делчев, Д. Груев, д-р Хр. Татарчев, Хр. Матов, П. Тошев, Т. Александров, Ив. Михайлов и стотици други.

Сближаването на двете книжовни стандартни системи с общ исторически корен и обща граматична структура, ще сближи двете държави в културния и научен обмен. Безсмислените спорове само ни отдалечават и злепоставят пред света. Българското държавно ръководство, поучавайки се от нехайството в миналото на държавните органи, трябва да вземе отношение по въпроса. Езиковият въпрос е първостепенен духовен и политически въпрос, особено днес в информационния XXI век, когато в Европа държавните граници стават символични.

Приложение

Стоян Новакович до министъра за просвета, Белград, 1887 година

Тъй като българската идея, както е известно на всички, е пуснала дълбоки корени в Македония, аз смятам, че е почти невъзможно да се разколебае тя напълно, като противопоставяме само сръбската идея. Тази идея, опасявам се, не би била в състояние като чисто и голо противопоставяне да потисне българската идея и затова сръбската идея би имала полза от някакъв съюзник, който би бил рязко против българизма и който би имал в себе си елементите, които биха могли да привлекат към себе си народа и народните чувства, като ги отцепят от българизма.

Би трябвало да се състави един македонски буквар, който ще бъде споен и смесен със сръбския, но така, че да съдържа две третини македонски, а една третина сръбски език, и то във втората половина…Сръбският правопис, който сръбският език успешно отдели от някогашната руско-славянска смесица, ще им открие и ще им омилее на македонците техният роден диалект и ще ги отчужди от тежкия и заплетен исторически правопис, с който си служат българите и като по-проста и по-удобна работа, ще разклати у народа най-дълбоките корени на българската пропаганда и на българската писменост, които българите са широко разпространили. Такъв буквар, поставяйки в Македония основите на по-удобната сръбска писменост, ще заобича сръбската книга и ще им наложи сърбите (на народа) като по-близки люде и които са по-хитри да ги задоволят…

[RIZAR]

Мазните елински агентчета един ще убият , друг , трети , но вълната на българщината ще ги удави.

Убиха и Здравко Даскалов , и Шклифов . Заточиха Неофит Бозвели ,Иларион Макариполски и що постигнахас.

Тирани всуе се морите!!!!!!!!!!!!!

[Armand O'BOLG]

Мазните елински агентчета един ще убият , друг , трети , но вълната на българщината ще ги удави.

Убиха и Здравко Даскалов , и Шклифов . Заточиха Неофит Бозвели ,Иларион Макариполски и що постигнахас.

Тирани всуе се морите!!!!!!!!!!!!!

На Рицар мога само да припомня, че споменатият проф. Ал. Балабанов имаше прекрасни призиви да се обединим максимално с гърците, с тяхната азбука и култура. Те правят същата грешка да не осъзнават какво губят от това тъпоумно противоборство. Днес в различни техни интелектуални среди се срещат благосклонни толерантни и далновидни люде, така че да не разлайваме кучетата, а да гледаме заедно напред, занапред...!!!

Харамията беше много полезен с информацията, която излага и аз се подписвам под думите

Езиковият въпрос е първостепенен духовен и политически въпрос, особено днес в информационния XXI век, когато в Европа държавните граници стават символични.

Време е, крайно време е!!!

[Иванко Тертер]

Гледаме тази страница:

http://torrents.ru/forum/viewtopic.php?t=1204331

VA - Romanian Folklore Tresures / Румынская Сокровищница Фольклора

Жанр: Folk

Год выпуска диска: 2006

Производитель диска: Румыния

Долу четем:

"Традиционное исполнение самых известных произведений Румынского фольклора !

На фото - Cucherii (Кукерий) - Замечательное зрелище!"

На фотото са показани "Cucherii (Кукерий)" - събор на кукери облечени в румънски фолклорни маски и облекла.

Отиваме на goоgle и пишем "кукери". Окрива се статията на уикипедия -

"кукери"

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%...%B5%D1%80%D0%B8

Има три снимки. Гледаме тази:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%...rombulgaria.JPG

Ама тя е същата снимка, за която пише в горния музикален румънски фолклорен сайт! И под нея е указано "

"Кукери в село край Карлово."

Значи се оказва, че посочените "РУМЪНСКИ КУКЕРИ" СА БЪЛГАРСКИ ОТ СЕЛО ДО КАРЛОВО!

И за "капак", даже в уикипедия няма версия на румъски език за "кукери". Руската и английски езикови версии коректно посочват, че на снимката са кукери от село до Карлово, България. Снимката е направена на ежегоден български кукерски събор.

А всъщност е ясно, че снимката приложена към диска с "румънски кукерски песни" е взета от уикипедия - българската версия. То бива бива, ама чак пък толкоз. Жалка история.

[Иванко Тертер]

Източник:

РУМЫНСКАЯ НАРОДНАЯ ПОЭЗИЯ

БАЛЛАДЫ

ГЕРОИЧЕСКИЙ ЭПОС

Перевод с румынского

Москва

«Художественная литература»

1987

На протяжении многих веков в сокровенных глубинах народной жизни формировалась, развивалась, обогащалась румынская эпическая поэзия, оставаясь до поры до времени тайной за семью печатями. Доступной эта сокровищница сделалась лишь в XIX веке, хотя открыть ее могли бы значительно раньше...

Макар,че е могла да се открие по-рано, съкровищницата на ручънския фолклор е открита едва в ХІХ век, пише автора.

Да видим един пример за това, по какъв начин е била откривана тази съкровищница:

Геройски епос. Песента "Йоргован, река Черна и змея":

Йоргован, река Черна и змей (стр. 47).— Пер. по сб.: Векь кынтече де витежь. В., 1956, с. 34—41 Записал Ал. И. Амзулеску 23 февраля 1951 года. Исполнитель — лэутарскрипач Михай Константин (1912—1970) из с. Деса, у. Долж на юго-западе Румынии.

Впервые песня о войнике-змееборце появилась в печати в 1852 году, ее запись опубликовал В. Александри. Ему хотелось видеть в этом произведении отзвук античности, поэтому Йоргу Йоргована он преобразовал в Ерку Еркуляна (Еркуле — Геркулес), а позднее прибавил еще уточнение: «Капитан римский». Последующие записи и исследования показали, однако, что греко-римских реминисценций в песне нет и не могло быть. Песня принадлежит собственной истории восточных романцев — волохов, архаической части их фольклора. Помимо приводимой, Йорговану посвящена песня «Йоргован и дикая дева из-под камня», также принадлежащая раннему этапу развития войницкого героического эпоса. Песни о Иорговане сохранились в живом бытовании до наших дней.

превод:

"За първи път песента за войника-змейоубиец се появила в печат в 1852 г., записана и публикувана от В. Александри. На него му се искало да види в това произведение отзвук от античността, затова Йорго Йоргован е бил преобразуван от него в Ерку Еркуляна /Еркуле - Херкулес/, а по-късно прибавил още едно уточнение : "Капитан римски". Последващите записи и изследвания показали обаче, че гръко-римски реминисценции в песента няма и не е могло да има. Песента принадлежи към собствената история на "източните романци - волохи", архаическа част от фолклора им.

Значи при записването на песента на В. Александри му пеят "Йорго Йоргован". Той обаче "чува" Ерку Еркулян, което си е направо "източно романска" песен за Херкулес. От себе си добавя, че Херкулес е ... "капитан римски". Пуска под печат и издава през 1852 г. Отлична работа - румънска фолклорна песен за "Херкулес - капитана римски" /чий друг капитан ще да е.../. За жалост обаче, се оказва че след него продължава да се пее тая песен и да се записва от други и ... лъсва "пипането" направено от фината му източно романска ръка.

Защо по този начин се е "записвал" фолклора към 1852 г. от В. Александри, мисля че е обществена тайна.

[Караконджур]

Статията на Бл.Шклифов е особенно ценна! Жалко за човека че го убиха гръцките изроди!

А ценните българи са много малко в наше време! така че загубата му е голяма.

Прав, до сега нямаме един етимологичен речник като хората направен. Великите ни "българисти" са се задоволили да препишат речника на Фасмер, с някоя добавка и така не са го докарали до край, сега сме на буква "С"!

Речник на старобългарски нямаме, изкл онова много скъпо издание от 1999 г.

затова пък руснаците публикуват такива речници от края на 19 в. в които може да откриеш и старобълг.думи с прабългарски произход, например "тевиг" - жегли, юзда - чувашкото теве - възел, ТМ деге - кука! Да не ви открехвам много!

[Armand O'BOLG]

Позволявам си да продължа по темата, защото наскоро попаднах на коментари на Литаврин и други съвременни изследователи към един сравнително нов и по пълен превод на Константин Багренородни, където въпреки всички опити за прокарване на антинормандската хипотеза, става ясно, че продължава да се утвърждава обективното влияние на нормандците роси върху славяните в ономастиката и антропонимията:

http://www.hrono.ru/dokum/0900dok/kb_k9.html

А не - обратното!!! (Е, Рицарю и Литаврин ли е нацист?!)

[Иванко Тертер]

Популяризирах статията на Г.Литаврин относно името "влахи" в изворите /тя стана изворова основа на темата ми "Терминът Влахи /Българи..."/, но не бих сторил същото за проучванията му върху Константин Багрянородни, дадени в горната връзка. Най-малко поради това, че той използва масово новия технически-политико-научен термин "славяни" и "славянство", като народностен, а това в труда на Константин Багрянородни не е така. Даже изрично същият е подчертал в труда си, сякаш е предвиждал грешки в тълкуванията му, че "сервус" /"склавус"/ е "роб, бедняк" и оттам обувката на бедняците била наричана "сърбул /или цървул/" - в този смисъл е социален термин по римското право, а не народностен. Именно поради това разминаване, както и евентуални други между автора /Багрянородни/ и изучаващия го /Литаврин/, горната връзка /за Литаврин/ трябва да се чете с едно наум, а още по-добре всеки да си чете в оригинал "Об управлении империей" и да мисли със собствената си глава.

[Armand O'BOLG]

Популяризирах статията на Г.Литаврин относно името "влахи" в изворите /тя стана изворова основа на темата ми "Терминът Влахи /Българи..."/, но не бих сторил същото за проучванията му върху Константин Багрянородни, дадени в горната връзка. Най-малко поради това, че той използва масово новия технически-политико-научен термин "славяни" и "славянство", като народностен, а това в труда на Константин Багрянородни не е така. Даже изрично същият е подчертал в труда си, сякаш е предвиждал грешки в тълкуванията му, че "сервус" /"склавус"/ е "роб, бедняк" и оттам обувката на бедняците била наричана "сърбул /или цървул/" - в този смисъл е социален термин по римското право, а не народностен. Именно поради това разминаване, както и евентуални други между автора /Багрянородни/ и изучаващия го /Литаврин/, горната връзка /за Литаврин/ трябва да се чете с едно наум, а още по-добре всеки да си чете в оригинал "Об управлении империей" и да мисли със собствената си глава.

E, точно тия измислици за етнонима на сърбите и изобщо главите за тях и околните народи-племена са най-пипаните. Колегите ти обясниха какъв е точно етимологичния произход на славянин (от слово, тоест "говореЩ"), ама ти не та не! И етнонимът на сърбите няма нищо общо с цървули и тъпото обяснения на Сервия като топоним няма нищо общо с етнонима! Едно е научното обяснение, а съвсем друго народната етимология, която много е вероятно да е процъвтявала в Рим и Византия по отношение на такива етноними, но това не ги прави социални термини от римското право и... пикал съм им на измислените етимологии, мислели са че държат Господ за шлифера, а кам ги сега... само спомен!

Между другото горният линк специално го посвещавам и на Ка4о, който поне 15 пъти повтори, че нямам точна информация за този автор. Нека той и Йончев да видят там какво точно е написал този автор, кой му е слагал заглавията и подреждал трудовете, кои от тях са негови, дали случайно не са хроники и прочее! Това е по-полезно, отколкото да се настоява че земята е плоска, защото така са ни учили до нам кой си век!

[Иванко Тертер]

Колегите ти обясниха какъв е точно етимологичния произход на славянин (от слово, тоест "говореЩ"), ама ти не та не!

Това сме го пропуснали... и кога са го обяснили? В смисъл, че в римските източници, летописи /какъвто е и изследвания авторов/ и законници под "склавус" /сервус/ не се било имало предвид социалната категория зависимо население или както самият автор изрично ги нарича "роби", а ми било за "образовани хора, говореЩи", което авторът явно не знаел...

Обратно обаче, наистина във вътрешните български източници се използва терминът "словЕне", който е означение за хората "словеЩи Бога" на родния си български език, наричан от Папството "блахико" /valachico lingia или idioma/, но на това римо-католическите източнци, гарантирано, не обръщат внимание. Всеки с терминологията и значението на думите си.

[Ka40]

[Между другото горният линк специално го посвещавам и на Ка4о, който поне 15 пъти повтори, че нямам точна информация за този автор. Нека той и Йончев да видят там какво точно е написал този автор, кой му е слагал заглавията и подреждал трудовете, кои от тях са негови, дали случайно не са хроники и прочее! Това е по-полезно, отколкото да се настоява че земята е плоска, защото така са ни учили до нам кой си век!

Трогнат съм За кой съм казал, че нямам информация - за Константин VІІ Багренородни ли? Или за Литаврин? Ако обичаш бъди по-конкретен.

Та ако твърдиш, че "За управлението на империята" или "За темите" или "За церемониите" са хроники, то мисля, че ти се губят основни понятия в историята, като това какво точно е хроника и какво не е.

[glishev]

Ето ви фалшивикация написано от тъпото сърбоманско говедо Кръстьо Манчев! (Да ме се--а в устата на този боклук с професорско звание, еба ти и девалвацията на професурите по време на социализма!)

http://e-vestnik.bg/7608#write-comment-last

А да спреш да псуваш?

[Ka40]

А да спреш да псуваш?

Истината е че този боклук, К. Манчев, дори и да го псуваш му е много. Той просто не трябва да се споменава и да бъде забравен. Учебникът му по балканска история е един от най-посредствените. Само Данчо Попа може да се мери с него. Единственото, което ме впечатли, беше едно изречение, което за толкова години така и неможах да му намеря смислено обяснение. Става въпрос за селото в Румъния в края на ХІХ-нач. ХХв., та този соц. титан на мисълта е написал "Румънското село страда изключително много от развитието на капиталистическите отношения, а също и от тяхното недостатъчно развитие". Е много глупости като студент е трябвало да прочета, ама тази определено.

[glishev]

Ха, това наистина е малоумно. И все пак не е арно да ръсим псувни.

[Armand O'BOLG]

Това сме го пропуснали... и кога са го обяснили? В смисъл, че в римските източници, летописи /какъвто е и изследвания авторов/ и законници под "склавус" /сервус/ не се било имало предвид социалната категория зависимо население или както самият автор изрично ги нарича "роби", а ми било за "образовани хора, говореЩи", което авторът явно не знаел...

Обратно обаче, наистина във вътрешните български източници се използва терминът "словЕне", който е означение за хората "словеЩи Бога" на родния си български език, наричан от Папството "блахико" /valachico lingia или idioma/, но на това римо-католическите източнци, гарантирано, не обръщат внимание. Всеки с терминологията и значението на думите си.

Добре бе, приятелю Иванко, и какво да правим като са били тъпи и така са си обяснявали нещата за по-лесно и да си четкат самочувствието, а иначе истината си е една: самоидентификацията върви от опозицията словящи- несловящи (славяни-немци). Та дори може и да си прав за техните социални категории и понятия, но това не значи, че ние сега няма да им посочим истината!!! Те тогава не са обръщали внимание на "грешката" си, вярно казваш, но вече нещата са съвсем различни, да ги оставим да продължават ли?! И не е така - всеки с терминологията си, ще се срещаме с западняците по конференции и ще се договаряме, за да се разбираме и да няма такива нелепи "грешчици"!

Ка4о, прав си, че твоите "основни понятия" ми се губят, защото никога не съм ги приемал като математически леми. Виж там прочети източника, не ми се спори и не ми се иска да бъда по-контретен! Досега ти не беше мръднал от постантото в ГИБИ, а там няма цели глави и преводът куца. Поне това попълни в "основните си понятия", ако можеш!

[glishev]

Иванко, такава дума *sclavus за "роб" в античния латински просто няма. Средновековна е. И я има и във вариант slavus. Това буди ли някакви размисли у теб?