Доказателство за съществуването на Бог

[alvassareiro]

Доказателство за съществуването на Бог.

Доказателството за съществуването на Бог не е емпирично, а се постига чрез философията и логиката. Да предположим, че имаме един хляб – т.е обективно и физически той съществува. Този хляб не съществува сам по себе си, а съществуването му е обусловено от безброй условия, които трябва да са изпълнени преди това. Имаме принципа на причинно-следствената верига. Например, за да имаме този хляб, то трябва преди това да има пшеница, от която той се прави. Това да приемем, е последното условие, което обуславя обусловимото (хляба). За да имаме пшеницата, от която се прави хляба, обаче трябва да е изпълнено някакво друго условие – например трябва да има подходяща почва, на която пшеницата да се развие. За да имаме подходяща почва, на която да се развие пшеницата, от която се прави хлябът, трябва да имаме например подходяща скална основа. За да имаме подходящата скална основа, която е условие да има подходяща почва, която е условие да има пшеница, която пък е условие да има хляб, трябва да е изпълнено нещо друго. Така всяко условие обуславя обусловимото зависещо от него, но самото условие се явява обусловимо на някакво предходно нему условие и тн. Общо взето всичко дотук е ясно. Но възниква един много важен въпрос, от който зависи самото доказателство за съществуването на Бог. Въпросът е следният:

Условията, които формират причинно-следствената верига, обуславяща хляба, крайна или безкрайна величина са? Т.е можем ли да изброим всичките условия, или те са безброй.

Може да ни отнеме хиляди години, за да изброяваме всичките условия. Това разбира се не е нужно. Отговорът е един – условията, които съставят причинно-следствената верига на хляба, са КРАЙНА ВЕЛИЧИНА. Т.е тези условия имат начало и край. Има едно условие, което е първо, и друго – което е последно.

Защо това е така? Това е така, поради самото физическо присъствие на хляба. Щом държим този хляб в ръцете си, значи условията, които го обуславят са крайно число – нали, щом го има хлябът, значи са изпълнени абсолютно всичките условия, които го обуславят? Изобщо, щом нещо съществува физически, следователно са изпълнени всичките условия, от които нещото зависи. Ако само едно условие не е изпълнено, веригата се прекъсва и крайният продукт – в случая хлябът, нямаше да го има. А единственото условие всички условия да бъдат изпълнени, е броят условия да е крайна величина. Ако условията са безкрайно много, то нито едно условие няма да бъде изпълнено. За да изпълним всичките условия напълно, трябва да започнем от първото. Изпълнявайко първото, се изпълва условието за второто. От второто се изпълва третото, и така нататък. Ако условията бяха безкрайно много, то нямаше да има първо, тъй като безкрайността няма начало и край. Ако няма първо условие, то не може да има и изпълнено второ, от второ не може да се изпълни третото, и така нямаше да има нищо. Всяко нещо, което е безкрайно, означава че ще се изпълняват и безкрайно дълго безкрайните условия и нямаше да имаме краен резултат. Все едно безкрайно дълго произвеждаме нещо, без да го поризведем напълно. Фактът, че хлябът съществува, е доказателство, че са изпълнени всичките му условие, а за да са изпълнени всичките условия трябва тези условия да са краен брой, т.е да има едно първо, от което да започнем, което да бъде изпълнено напълно, за да доведе до второто и тн. Всички означава от първото до последното. Значи има едно първо условие.

Така, значи условията, от които зависи хлябът, са краен брой. От какво следва това. Ами щом са изпълнени всичките условия, значи те са краен брой. Щом са краен брой условия, значи имат начоло и край – има едно първо условие, има едно последно условие. Сега да се замислим какво е това първо условие? От него зависят всички останали, но понеже то е първо, преди него няма други условия, от които то да зависи. Това първо условие съществува без причина, но то е причината за всичко. То е единственото нещо на този свят, което същестува само по себе си, за него няма причина и то не зависи от нищо , което да го обуславя. Значи имаме нещо, което обуславя всичко останало, всичко останало зависи от него, но това нещо не зависи от нищо, за него няма причина и то съществува Безусловно, т.е без причина за себе си. Самото то същестува поради себе си самото и е причина за себе си, както е причина и за всичко останало. Значи това нещо съществува без причина, то е причина за всичко останало и от него започва всичко, но то самото не започва от нищо и е обусловено само от себе си. Това нащо не може да е нищо друго освен БОГ.

Синтез на Петте Доказателства за съществуването на Бог, от Тома Аквински

[uharkk]

Написаното звучи объркващо.

В крайна сметка всеки вярва в нещо, а вярата му се обуславя от това дали търси, къде търси, спира ли да търси след като е стигнал до нещо приемливо и т.н.

Затова умните хора са стигали до твърдата вяра че има Бог, а наглите си назначават свои - парите, парите и жените, колите....

www.esencia1.info

[Last roman]

Бръсначът на Окам реже най-добре.

[DarkSlayer]

Според мен човек когато опре за нещо не трябва да вярва в Бог а в себе си. Казвам когато опре за нещо, защото тогава сме няй верващи. Аз вярвам в себе си, в своите качества и когато срещна трудност не се сещам за бог а за това че мога и ще го направя. Вярвам и в други неща, но това е друга тема.(не сатана разбирасе :D )