барон фон Унгерн Щернберг- основател на модерна Монголия

[alvassareiro]

Преди осемдесет години, в дивите степи на Монголия, един белогвардейски генерал, потомък на тевтонските рицари, се опитва да възроди империята на Чингис хан за да завладее света

Стоян ПЕТРОВ

Петроград, 1920. В секретен доклад до болшевишкия водач Ленин, шефът на ЧК Дзержински отбелязва: “Унгерн е изключително опасен. Това е умен и безжалостен фанатик. Все още не знаем, какво замисля – дали поход към Монголия, или към Сибир? Или пък се готви да потегли към Пекин за да възстанови манчжурската династия? Плановете му са фантастични. Ясно е само едно – той е най-опасния ни враг в момента и унищожаването му е въпрос на живот и смърт”.

“Лудият барон”

Барон Роман Фьодорович фон Унгерн-Щернберг е роден през 1885 в австрийското градче Грац, където по това време пребивават родителите му – потомствени балтийски аристократи, живеещи постоянно в Естония. Корените на рода Унгерн-Щернберг могат да се проследят до началото на ХІІ век, а двама от предците му са рицари на Тевтонския орден. Според барона, пътешествайки из Индия, дядо му и баща му приемат будизма, който става и негова религия. През 1909 младият фон Унгерн завършва кадетската школа в Петербург и е командирован в казашкия корпус в сибирския град Чита. Една година по-късно, заради поредния кървав дуел, го изгонват от армията и в продължение на близо година той скита из южносибирските степи, достигайки границите на Монголия, страната, която ще промени живота му.

По онова време родината на великия Чингис хан се намира в дълбок упадък. В продължение на дълги столетия тя се смята за най-затънтената провинция на Китайската империя, а местните жители на практика са се превърнали в роби на алчните и безскрупулни китайски търговци, които са и единствената им връзка с цивилизования свят. Все пак ехото от революцията през 1911 и свалянето на управляващата в Пекин Манчжурска династия достига и до монголските степи. Местната будистка върхушка, начело със смятания за “живия Буда” Кутукту, подготвя антикитайско въстание. Точно по това време барон Унгерн пресича границите на Монголия и не след дълго се отзовава в столицата Урга, където го приема лично обявеният вече за “богди-хан” (т.е. върховен духовен водач) сляп и страдащ (като повечето монголци) от сифилис Кутукту. Не е ясно, какво са си казали двамата, но баронът излиза от резиденцията на “живия Буда” като командващ монголската кавалерия.

В следващите няколко месеца на кървави сражения се ражда независимата теократична монголска държава, а балтийския аристократ се превръща в легендарна фигура за номадите, обитаващи безкрайните степи на страната. Репутацията му укрепва още повече, след като един от най-авторитетните местни шамани го обявява за “белия бог на войната”, предсказвайки, че му е съдено да възроди империята на Чингис хан. През следващите няколко години Унгерн обикаля из Западна Европа. През 1914 в Париж го заварва вестта за началото на Първата световна война. Твърдо решен да се добере на всяка цена до Русия за да се включи в императорската армия, баронът предприема рисковано пътуване с малък рибарски кораб през Балтийско море. По пътя претърпяват корабокрушение, при което загива годеницата му. След това трагично събитие, както свидетелстват неговите близки, Унгерн много се променя, превръщайки се в “изключително затворен в себе си и невероятно жесток аскет”. По-късно, за проявеното мъжество в сраженията с австрийската армия в Галиция той получава безброй награди, включително и шпага, връчена му лично от Николай ІІ.

Болшевишката революция го заварва да лекува рани в Сибир, където се включва в армията на казашкия атаман Семьонов. По-късно върховният главнокомандващ на белите части адмирал Колчак го произвежда в чин генерал-майор, а Семьонов му възлага формирането на тъй наречената “Азиатска конна дивизия”, състояща се предимно от казаци и буряти. Още по онова време колегите му отбелязват, че баронът рязко се отличава от останалите бели офицери, сражаващи се в името на Бог, цар и отечество. За разлика от тях, будистът Унгерн се опива от идеята да създаде собствен рицарски орден, подобен на Тевтонския или на японския самурайски клан “бушидо”. И докато Колчак и Семьонов отчаяно разчитат на западна подкрепа, баронът мечтае за формирането на

Мощна азиатска коалиция

която не само да смаже болшевизма, но и да завладее Европа, превърнала се според него в “огнище на разложение и зараза”.

Междувременно обаче, нещата се развиват твърде зле за бялото движение, което постепенно бива изтласквано все по-на изток. Така Унгерн отново се отзовава близо до границите на Монголия. Там ситуацията също е много по-различна от времето на освободителната война. Китайците, с мълчаливата подкрепа на руските болшевики, отново са окупирали страната, а “богди-ханът” Кутукту е техен пленник в Урга. Тъкмо в този момент, през януари 1920, в Монголия влиза Азиатската конна дивизия на барона. В началото на февруари, с внезапна атака, е освободен престарелият и сляп Кутукту. Няколко дни по-късно, подсилена с многобройни монголски конни отряди, дивизията започва щурма на Урга. Китайските части са напълно разгромени, а жителите на града изпитват върху гърба си невероятната жестокост на победителите. Теократичната монархия е възстановена и “живият Буда” Кутукту назначава барон фон Унгерн-Щернберг за абсолютен диктатор на Монголия, давайки му титлата

Хан на войната”

която някога е носил и великият Темучжин (истинското име на Чингис хан). Баронът моментално се заема с подготовката на свръхамбициозните си планове. Въвежда ред в страната, безпощадно наказвайки престъпниците, както и онези, които се опитват да се противопоставят на “будистката диктатура”. Между другото, тъкмо той създава първите модерни училища в страната, поставя основите на транспортна мрежа, използвайки за тази цел няколко стари автобуса, опитва се да изгради боеспособна армия. Всичко това обаче е засенчено от невероятната жестокост, демонстрирана от “белия бог на войната”, който не щади дори и собствените си казаци, повечето от които са заставени насила да приемат будизма.

Така или иначе, в един момент изглежда, че безумните планове на преродилия се в Чингис-хан потомък на тевтонските рицари са на път да се реализират. Унгерн установява връзка с тибетския Далай-лама, който в специално писмо изпраща благословията си за амбициозните му проекти. През лятото на 1920 той дори излага пред заместника си – генерал Резухин, идеята за голям поход към Западна Монголия, откъдето заедно с остатъците от белоказашките части, армията му ще се насочи към Алтай и Средна Азия, превръщайки този обширен регион (според Унгерн – прародина на древните арийци) в база за последващо мощно настъпление срещу болшевишка Русия и “разлагаща се Европа”. На пръв поглед нищо не може да попречи на барона да тръгне по пътя на някогашните монголски орди. Китайците са вдигнали ръце от него, а собствените му офицери изпитват такъв страх пред “хана на войната”, че приемат безропотно и най-фантастичните му идеи.

Съдбата на “новия Чингис-хан” обаче, вече е решена. При това не в Урга или Пекин, а на хиляди километри – в Москва. Трудно е да се обясни, защо болшевишкото ръководство обръща такова внимание на разполагащият само с няколко хиляди души белогвардейски генерал. Възможният отговор се съдържа в наскоро изнесените от някои руски издания факти, че в самото начало на 20-те в един от отделите на съветската политическа полиция – ОГПУ, под ръководството на някой си Глеб Бокий са разработвани проекти за стратегически съюз между болшевишка Русия и “пробуждаща се Азия”, насочен срещу “буржоазна Европа”, които по странен начин кореспондират със смахнатите идеи на “лудия барон”. Във всеки случай, съвсем скоро след тайния доклад на Дзержински, в който Унгерн е обявен за “най-опасния враг” на Съветска Русия, Ленин се среща с доскорошния пастир Сухе Батор, когото ЧК му препоръчва като най-подходящия бъдещ “вожд на монголската революция”. Общото ръководство на операцията по унищожаването на Унгерн е възложена на генерал Блюхер (който, между другото, също както и баронът, е от прибалтийските немци).

През март 1921 Сухе Батор, заедно с неколцина съмишленици, завзема едно крайгранично село в Монголия, откъдето се обръща за помощ към Червената армия. През юни в страната нахлуват елитни болшевистки подразделения, които веднага се насочват към Урга.

По същото време в монголската столица “ханът на войната” провежда последното съвещание на своя генерален щаб, съобщавайки на офицерите си, че атаман Семьонов е окончателно разгромен, Врангел е напуснал Крим, а “тевтонската свиня” Блюхер е завзел Чита и се намира на монголската граница. Подчертавайки, че Азиатската конна дивизия е последното боеспособно съединение от някога могъщите бели армии, Унгерн предлага

Изключително дръзко решение

– частите му да напуснат Монголия и, прекосявайки пустинята Синцзян, да се доберат до Тибет, където според него Далай-лама ги очаква с отворени обятия. Този път обаче, баронът среща категоричния отказ на всичките си офицери. Заместникът му, генерал Резухин го обяснява съвсем простичко – всички те се смятат за поданици на руския цар и изповядват една религия – християнството. За тях е далеч по-достойно да срещат смъртта на родна земя, отколкото да воюват за чужди идеи и непонятни религии. За първи и последен път Унгерн-Щернберг е принуден да отстъпи. Азиатската дивизия действително напуска Монголия, но се отправя на север, към Русия, където вече я чака армията на Блюхер. Преди това обаче, както твърдят по-късно оцелели негови офицери, баронът има последна среща с монголския богди-хан Кутукту, който тържествено му връчва пръстена, носен някога от Чингис хан. Той, разбира се, не му помага да избегне разгрома и в началото на септември заловеният от червен патрул Унгерн е доставен в щаба на Блюхер. В продължение на пет дни двамата водят дълги преговори, смисълът на които остава неясен за повечето от присъстващите висши червени командири, защото разговорът се провежда на немски. По-късно става ясно, че на барона е обещана пълна амнистия и висок пост в Червената армия, както и възможност да работи за реализацията на собствените си планове в бъдеще (!). Според официалната съветска историография, той отхвърля всички предложения и е разстрелян на 21.09.1921. Оттам нататък започва легендата за “последния Буда”, подвластни на която се оказват, през различни епохи, дори хора като Рене Женон, Юлиус Евола или Мирча Елиаде.

[alvassareiro]

Една изключително интересна тема, която свалих от един форум - авторът е Стоян Петров

[Иванко Тертер]

Наистина е интересна темата.

Малко прелюдия към нея обаче. Нещо подобно:

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B7%...D0%B0_1906-1908

http://borianm.livejournal.com/21592.html

ВОЕННО-РАЗВЕДЫВАТЕЛЬНАЯ ЭКСПЕДИЦИЯ В КИТАЙ, 1906-1908 гг.

начело с полковника от Руската имперска армия Густав Манерхайм /да, същия/

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%...%B8%D0%BB%D1%8C

Неожиданно в 1906 году полковник Густав Маннергейм получил задание от Генерального штаба-отправиться в далёкое путешествие, конечной целью которого должен был стать Пекин, с целью пополнения раэведданных о Китае. Русский Генеральный штаб дал Маннергейму следующее задание:

1. собирать сведения и военно-статистический материал о посещаемых им местах, в особенности о китайских провинциях, расположенных за пределами Великой Китайской стены;

2. выяснить, как и в какой степени осуществляются в различных районах Китая начатые его правительством реформы;

3. познакомиться с приготовлениями в области обороны страны, а также с реформированием и системой обучения вооружённых сил;

4. исследовать интенсивность переселенческих процессов в китайских провинциях и осуществляемые Пекином реформы местного управления;

5. выяснить, каковы настроения населения, как оно относится к политике Китая, насколько местные племена стремятся к самоуправлению и какова роль в этом Далай-ламы, а также - каково отношение населения к России и Японии и в какой степени в деятельности китайского правительства прослеживается японское влияние;

6. исследовать дорогу в Кашгар, а оттуда - в Ланьчжоу и Пекин, и в особенности выяснить, можно ли разместить в Ланьчжоу русскую кавалерию и отдельные воинские подразделения.

Кроме того, следовало:

7. картографировать и описать маршрут из Кашгара в Учь-Турфан через Гулджэтский перевал;

8. следовать вдоль русла реки Таушкан, идущего с гор вниз до того места где она сливается с рекой Яркенд;

9. представить военно-статистическую характеристику расположенного в оазисе гарнизонного города Аксу;

10.перебраться из Аксу в Кульджи через Музартский ледовый перевал;

11. исследовать Юлдузскую долину;

12.выяснить, насколько возможно использовать город Ланьчжоу как военный опорный пункт.

и т.н. и т.н., комуто е интересно да прочете във връзките.

[КГ125]

Какви ли не персонажи изникват в смутни времена. Има сведения, че Унгерн е твърде бурна натура и понякога без задръжки. Това обуславя и конфликта с офицерите му, които накрая просто отказват да го следват...

Но човек знае ли дали са верни или на, историята от този период изобилства от измислици. Например как монглският вожд поискал помощта на РККА. Която, разбира се, без да бъде помолена нямаше никога да влезе в Монголия по своя воля

Редактирано Март 26, 2009 от КГ125

[alvassareiro]

Какви ли не персонажи изникват в смутни времена. Има сведения, че Унгерн е твърде бурна натура и понякога без задръжки. Това обуславя и конфликта с офицерите му, които накрая просто отказват да го следват...

Но човек знае ли дали са верни или на, историята от този период изобилства от измислици. Например как монглският вожд поискал помощта на РККА. Която, разбира се, без да бъде помолена нямаше никога да влезе в Монголия по своя воля

Не се знае много за Унгерн, наистина, Сухе Батор, Чойбалсан и Цеденбал държат истирята му в забвение, все пак е враг на режима. Въпреки това съветските архиви хвърлят светлина върху някои събития, свързани с него.

[КГ125]

Върху някои да ............... Тримата монголци всъщност не са друго, освен служител на ЦК на КПСС.

[alvassareiro]

Върху някои да ............... Тримата монголци всъщност не са друго, освен служител на ЦК на КПСС.

Е така е, да. Юмжагийн Цеденбал даже беше женен за съветска актриса май.

[Хърс Златния]

Преди осемдесет години, в дивите степи на Монголия, един белогвардейски генерал, потомък на тевтонските рицари, се опитва да възроди империята на Чингис хан за да завладее света

Стоян ПЕТРОВ

alvassareiro, откъде изрови тая статия? Дано този Стоян Петров, не е същият Стоян Петров, когото познавам. Човекът е умен и аз го уважавам. Добър журналист е.

Убеден съм, става дума за друг Стоян Петров.

Статията изобилства с толкова глупости и фантасмагории, че съм принуден да се огранича с коментарите поради липса на време. Ще посоча само някои от тях.

Общото ръководство на операцията по унищожаването на Унгерн е възложена на генерал Блюхер (който, между другото, също както и баронът, е от прибалтийските немци).

Това е жестока простотия. Василий Константинович Блюхер не само, че не е от прибалтийските немци. Той изобщо не е немец, въпреки фамилното си име! Тук може да прочетете биографията му http://www.peoples.ru/military/commander/bluher/. Става дума за обикновен руски селянин, чиито прадядо е крепостен и местният помешчик на майтап започва да нарича “Блюхер”. Това по-късно се превръща и във фамилно име на правнук му, който няма нищо общо с Германия или Прибалтика.

Продължаваме:

Преди това обаче, както твърдят по-късно оцелели негови офицери, баронът има последна среща с монголския богди-хан Кутукту, който тържествено му връчва пръстена, носен някога от Чингис хан. Той, разбира се, не му помага да избегне разгрома и в началото на септември заловеният от червен патрул Унгерн е доставен в щаба на Блюхер. В продължение на пет дни двамата водят дълги преговори, смисълът на които остава неясен за повечето от присъстващите висши червени командири, защото разговорът се провежда на немски.

Отново глупост. Блюхер, който не е немец и е завършил трети клас на местното църковно училище никога през живота си не е проговарял на немски и едва ли знае дори една немска дума.

Продължаваме нататък

По-късно става ясно, че на барона е обещана пълна амнистия и висок пост в Червената армия, както и възможност да работи за реализацията на собствените си планове в бъдеще (!). Според официалната съветска историография, той отхвърля всички предложения и е разстрелян на 21.09.1921.

Това също не отговаря на истината. Никакви разговори никой не е водил с Унгерн-Щернберг преди да го разстрелят. Никой нищо не му е предлагал и “съветската историография” не твърди нищо подобно.

Нещо повече – баронът дори не участва в последните сражения. Той буквално изоставя хората си и тръгва да се шляе безцелно в монголските степи, отчаян, обезверен и загубил смисъла на живота си. Един ден, полумъртъв от глад, случайно попада на патрул на Червената армия. По-късно е разстрелян. Това е.

[alvassareiro]

alvassareiro, откъде изрови тая статия? Дано този Стоян Петров, не е същият Стоян Петров, когото познавам. Човекът е умен и аз го уважавам. Добър журналист е.

Убеден съм, става дума за друг Стоян Петров.

Статията изобилства с толкова глупости и фантасмагории, че съм принуден да се огранича с коментарите поради липса на време. Ще посоча само някои от тях.

Това е жестока простотия. Василий Константинович Блюхер не само, че не е от прибалтийските немци. Той изобщо не е немец, въпреки фамилното си име! Тук може да прочетете биографията му http://www.peoples.ru/military/commander/bluher/. Става дума за обикновен руски селянин, чиито прадядо е крепостен и местният помешчик на майтап започва да нарича "Блюхер". Това по-късно се превръща и във фамилно име на правнук му, който няма нищо общо с Германия или Прибалтика.

Продължаваме:

Отново глупост. Блюхер, който не е немец и е завършил трети клас на местното църковно училище никога през живота си не е проговарял на немски и едва ли знае дори една немска дума.

Продължаваме нататък

Това също не отговаря на истината. Никакви разговори никой не е водил с Унгерн-Щернберг преди да го разстрелят. Никой нищо не му е предлагал и "съветската историография" не твърди нищо подобно.

Нещо повече – баронът дори не участва в последните сражения. Той буквално изоставя хората си и тръгва да се шляе безцелно в монголските степи, отчаян, обезверен и загубил смисъла на живота си. Един ден, полумъртъв от глад, случайно попада на патрул на Червената армия. По-късно е разстрелян. Това е.

А на какво се позовават богатите ти познания за фон Унгерн. Източници? Това за безцелното скитане направо изби рибата, на какви документи почива

[Zara Thustra]