Източника на Нешри за похода на Али паша от 1388г.

[Galahad]

Мехмед Нешри е един от основните източници за поробването на българските земи от турците. Една част от сведенията, които той дава са идентични с известията от някои други турски хроники от ХV-ХVІв. Такива са кратките данни за завземането на Пловдив, Загора, Видин и Никопол. При Нешри обаче се появява един интересен разказ за похода на великият везир Али паша срещу Търновското царство и държавицата на Иванко. Съвсем естествено възниква въпросът откъде е почерпил сведенията.

Единият от източниците навярно е някакъв докладу писмо или ферман свързан с подвизите на Тимурташовият син Яхши бей, тъй като неговото име се споменава най-често във връзка с описваните събития. Така още от началото на похода подробно е описано превземането на Провадия от Яхши бей, а после съвсем накратко е изброено, че след това били завзети Венчан, Шумен и Мадара. После се споменава, че хората от Венчан се опитали да прогонят турците, но крепостта била завзета със сила и последвали жестоки репресии. Следващите подробно описани събития отново са свързани с личността на Яхши бей - как той бил изпратен да му бъде предадена Варна, но това не станало, как Шишман трябвало да предаде Силистра на турците и в крепостта да се настани гарнизон начело с Яхши бей, как слугата на Яхши бей Мурад завзел крепостта Тарак. Тук отново има прекъсване на изложението за Яхши бей и да разказва как Пазарлъ Доган завзел крепостта Кос Ова. На завземането на тази крепост е отделено толкова масто в текста, колкото в последващото описание е написано общо за завземането на Търново, Русе, Червен, Свищов и преговорите със Шишман. С това разказът за похода срещу България приключва. В по-нататъшното описание на похода на Мурад към Косово поле във връзка с превземането на Пирот отново тлавен герой се оказва Яхши бей. Това показва, че Нешри вероятно е използвал някакви документи подобни на онези, които са включени в сборника на Феридун бей (сред които е и описанието на завземането на София, което е попаднало в историите на Саад-ед-Дин и Хюсеин), които са били свързани с Яхши бей и Пазарлъ Доган. Това обяснява защо в разказа е отделено толкова внимание на завземането на второстепенни крепости, а сведенията за най-важните крепости са съвсем повърхностни.

По-трудно е да се обяснят една друга група сведения като следението, че Шишман е женен за дъщеря на Лазар (при положение, че не е казано нищо за женидбата на Кера-Тамара за Мурад) и описанието на крепостите на Търн. царство. Така възниква въпросът дали Нешри не е попаднал на някакво Житие, панегирик или Похвално слово за цар Иван Шишман. Заглавието не бива да подвежда, че подобен род са писани само за светци. К. костенечки да речем е написал Житие на Стефан Лазаревич през ХVв., а този деспот е канонизиран едва през ХХвек. Известни са и ред възхвалителни "Слова" като Панегирика в чест на Исак ІІ Ангел от Михаил Хониат, слова към същия владетел от Никита Хониат, Сергей Колива, Георги Торник и др.

Прави впечатление, че подобно на похвалното слово за Евтимий и тук липсва сведение за смъртта на Шишман, пре все че Нешри разказва за похода на Мирчо от 1391г. и битката при Арджеш, но е пропуснато завземането на Търново станало между двете събития и посичането на Шишман след това сражение. Това обаче лесно може да се обясни ако е ползвано панагирично слово, което е написано за да се чете пред самия Шишман.

Описанието на крепостите и въобще на Търн. царство пък напомня началото на Житието на Стефан Лазаревич където има възхвалително описание на Сърбия.

По-сетне е интересен епизода с моленето на султана за мир. В християнското изкуство от ХІVв. фигурата на смирения и молещ се цар е широко застъпена. Напр. "Канон-молебен за царя" от Ефрем също е застъпена тезата за молещия се владетел, като изследователите свързват неназования по име цар с Иван Шишман. Във връзка с това произведение е интересно да се отбеле, че там се говори, че владетелят е бил обсаден заедно със сина си, а Нешри в края на разказа за похода на Али паша също споменава, че Шишман и синът му били изпратени при Мурад.

Попадането на едно такова Похвално слово за Шишман в султанския дворец е сравнително лесно обяснимо - в султанския харем са били сестрата на Иван Шишман Кера Тамара и балдъзата му деспина Оливера, които да са били снабдени с препис от съчинението.

[Иванко Тертер]

Има "хляб" в една такава версия. Добре, че ти е направило впечатление и си го засякъл с няколко други източника с проекто-заключение. Склонен съм да се съглася с всичко това.

[resavsky]

Има една хипотеза на Николай Овчаров че разказът на Нешри всъщност касае цялата война от 1388 - 1395 г.За разлика от други хипотези на Н.Овч. тази звучи добре аргументирано.Но пък прави впечатление че на падането на Търново не е обърнато необходимото внимание.Иначе въз основа на разказа на Нешри дори имаше мнения че Търново е превземано два пъти - 1388 и 1393 г.

[Стоедин]

Чел съм Нешри и останах с впечатление, че много от описаните събития са му мъгла. Ту невероятни подробности, ту общи приказки и лукуми. Чете се леко, но има твърде много шаблони и повторения. Не бих се предоверявал на Нешри относно истинския ход на събитията. Дали е ползвал български източник за творбата си? Не ми се вярва. Няма данни да е владеел български, а кой в тези смутни времена ще превежда каквато и да е българска книга на турски, гръцги, латински или арабски? Ползвал е преди всичко, според мен, турски устни предания за събитията и вероятно турски документи(писма, заповеди и пр.)...

Редактирано Май 2, 2011 от Стоедин

[resavsky]

Стоядине много малко вероятно ми изглежда Нешри да е ползвал български източник.Разказа на Нешри е доста късен и не следва да се приема за съвсем чиста монета.Очевидно е ползвал различни източници /защо ли отделя толкова внимание на тази крепост Косово превзета със скромната сила от 1000 дущи/ и някакви далечни спомени.При него липсва и "цар Ясен" и смъртта на Шишман.

[Стоедин]

Прав си, Ресавски, но Галахад прави това предположение(нелишено напълно от логика, но невероятно за мен) за ползването на български източник от Нешри...

[glishev]

Наистина интересно предположение. Жалко, че няма как да се докаже, но в никакъв случай не е лоша хипотеза.

[resavsky]

Ако Нешри беше ползал какъвто и да е български източник щеше ли да пропусне екзекуцията на Иван Шишман?Той не знае и името на сина му,въобще не знае че има брат /или братя/ убити в сражение с турците.

[КГ125]

Мехмед Нешри знаел ли е български?

[resavsky]

Мехмед Нешри знаел ли е български?

едва ли

[Galahad]

Ако Нешри беше ползал какъвто и да е български източник щеше ли да пропусне екзекуцията на Иван Шишман?Той не знае и името на сина му,въобще не знае че има брат /или братя/ убити в сражение с турците.

Точно това обяснявам - ако е ползвал примерно похвално слово предназначено да се чете докато Шишман е бил жив няма как да се споменава за смъртта му. Не говорим за някаква история, а за житие или похвално слово. За Евтимий примерно Цамблак не е написал дори дали е имал братя и сестри, пък камо ли да говорим за имената им. Дори когато Цамблак говори за посещението на Киприан в Търново, той споменава баща си, но и неговото име не казва. Тъй като в разказа на Нешри се възпроизвеждат именно такива особености - описание на страната, описание на молещия се за народа цар, доста оскъдното посочване на лични имена и липсващото сведение за края на Търново и Шишман напомнят повече похвалните слова. Вече съвсем изолирано Нешри говори за превземането на Видин и Никопол доста по-натам.

Мехмед Нешри знаел ли е български?

Така погледнато след като говорим за Нешри ние би трябвало да знаем турски! Но решението обикновено е друго - има си преводачи.

[КГ125]

Да, той все пак е книжновник. Може да се е интересувал и да е имал някой около себе си.