арабската култура

[alvassareiro]

Арабската култура

Според културните измерения на д-р Хофстеде, арабската култура е:

1. Тревожна – висок показател по измерението "избягване на несирулността"

2. Дългосрочно ориентирана – висок индекс по измерението себеподтискане

3. Себеизтъкваща се – винаги, когато се мери гордост, арабите са на първо място

4. Стабилна (Минков,2008)

5. Родова (колективистична)

Основните следствия от тези културни особености са:

1. Тревожност – арабите се отличават с тревожна и неспокойна култура. Като резултат от това изпъква най-характерната й особеност – стремежът към свръхрегулация на всекидневния живот, налагане на ясни и точни правила, препоръки, предписания, които намират изражение в исляма. Тревожните народи се опитват да избегнат тревожността си, налагийки точни, ясни, изрични правила за какво може и какво не може, кое е позволено и кое е забранено. Именно тревожната арабска култура е направила исляма толкова догматичен, а не обратното.

2. Себеподтискане – силно изрезени следствия от измерението себеподтискане са: ниската, почти незначителна насилствена неорганизирана престъпност – кражбите, грабежите, изнасилванията са сведени почти до минимум в някои арабски общества. Това не се дължи на исляма, а на културата на арабите, която е направила исляма това, което е. А това е култура на себеподтискане – подтиска се сексуалния нагон, желанието за веселие, харченето. Поради силното подтискане на желанията, арабската култура се отличава с свръхрегулация на сексуалните контакти. Арабите по начало не са известни с бурни и шумни тържества и веселия, което отново се дължи на подтискането на желанието за веселие. Друг ефект от себеподтискането е силно изразеният стремеж към пестеливост. В тяхната култура пестенето е издигнато в култ. Пестенето не е нищо друго освен подтискане на желанието за харчене. Резултат от себеподтискането е и ниското чувство за щастие – нормално е, когато подтискаш желанията си, да не си най-щастливият човек на света. По данни па WVSнай-нещастните хора на света са в Пакистан, но другите арабски страни не отстъпват.

3. Себеизтъкване – особено явен резултат от себеизтъкването е високата гордост и самочувствие. Винаги, когато се мери гордост от нещо – страна, народ, религия, личност – арабите са на първо място в света. Като следствие от стремежа към себеизтъкване се открояват – високо самочувствие, стремеж към съревнование и сравняване, даването на бакшиши. В почти всички арабски страни е прието да се оставя бакшиш – обикновено гордият човек е занитересован другите да го приемат като успял, щедър, великодушен, т.е да поддържа положителе имидж за себе си в очите на другите, а един от начините за това е чрез оставянето на бакшиш. Високого самомнение корелира и с нещо, на пръв поглед парадоксално – стремеж към взаимопомощ в области, в които конкуренцията е изключена. Ако попитате някой сириец как да стигнете някъде, нормално е да се събере тълпа от желаещи да ви опътят. Така е и в Гърция, Бразилия и изобщо на всякъде, където хората са горди и и себеизтъкващи се. Принципът на взаимопомощта е същият както при даването на бакшиш – гордият човек изтъква себе си, като помага на нуждаещите се. Високата гордост и самомнение е свързано и друго нещо – арабите ценят особено високо труда (друг е въпросът дали го работят). Нетрудещият се е критикуван. Гордити народи – нигерийци, мексиканци, араби – са най-трудолюбивите на света. Трудолюбив е този, който обича труда. Дали работи и как е друг въпрос. Всъщност, зависимостта е обратна – обикновенно народите с ниско самочувствие като българите, не ценят труда, защото не обичат да се изтъкват, а трудът е най-добрият начин да се покажеш. От друга страна българите се отличаваме със силно себеподтискане, и какво друго да правим в свободното си време, освен да работим, след като подтискаме стремежът към почивка. При арабите ситуацията е сходна – те също подтискат себе си и работят, но в същото време високата им гордост е причина и да се определят като трудолюбиви. Себеизтъкването е причина и за нещо друго – обикновено гордите хора живеят с мисълта, че сами са отговорни за живота и успеха си. Те не очакват държавата да им уреди всичко и при неуспех са убедение, че това е шанс (тъй като са горди и не са способни да призная, че вината е у тях). Само така може да се обясни защо арабите, а и африканците, са най-безразличните хора на света към бедността. Просто, от една страна не смятат, че държавата им е длъжна да ги прави богати и щастливи, а от друга страна – тъй като имат стремеж към съревнование, считат, че след като има победител, нормално е да има и победени, т.е бедни и неуспели. Затова социалните протести в арабските страни, в африка и лат.америка не са типично явление.

4. Стабилност - арабската култура е една от най-стабилните, непроменливи и на света. Тя решително отхвърля нововъведенията, новостите, промяната. Географското разпределение по измерението стабилност съвпада с това по себеизтъкване. На практика двете измерения биха могли да се обединят – хората,чийто характер е стабилен, непроменлив, постоянн, обикновено имат високо мнение за себе си, горди са и се харесват, обичат да се показват и да се съревновават. Това твърдение почива на следната логика – ако вярваш, че имаш стабилен, непроменлив и поястоянен Аз, както арабите, е много по изгодно да се харесваш, да се виждаш в положителна светлина и да се себеизтъкваш, защото ако приемеш обратното, че не си най-добрият, понеже Азът ти е постоянен и непроменлив, трябва цял живот да живееш с мисълта, че е невъжможно да подобриш този не толкова хубав Аз. Преки следствия то културното измерение стабилност са високата религиозност в една от трите аврамистични религии – ислям, християнство, юдаизъм. На практика, понеже арабите са горди, те са и стабилни – затова са и силно религиозни, няма арабин, който да е вярващ, но непрактикуващ, както при нас, или пък да е атеист. Причините за корелацията стабилност-религиозност са две:1. В култури, където преобладат схващанията за стабилни и непроменлив Аз, като арабската, е нормално да се създават, налагат, приемат религии и философии, които описват човешката личност именно като такава – където има точни и ясни догми, правила, предписания. Такива идеи има в исляма, християнството и юдаизмът, които са продукт на такава стабилна култура. 2.В култури, където хората се приемат в положителна светлина, харесват се, имат високо мнение за себе си, е нормално да се ценят учения, които проповядват вечно запазване на този хубав Аз. Затова и страните с най-високо себеизтъкване и себеутвърждаване са и най-религиозни – САЩ, Ирландия, арабския свят. Друго следствие от стабилността на Аза и културата, е негативното отношение към промяната. Стабилните култури имат уклон да виждат стабилност в явленията и света и са скептични към промяната. Най-отрицателни настроения към нововъведенията – телевизия, музика, интернет, противозачатъчни, редовно се регистрират в арабските страни. Над 60% от арабите считат, че западният свят и начин на живот са заплаха за културата им. Лошо е, ако араби приемат чужди обичай и начин на живот – в някои страни това се наказва със смърт. Тези нагласи не са голи приказки. Организацията Telecommunication Union изследва потреблението на интернет в света. Най-ниски проценти дават най-богатите арабски емирства, по-ниско дори от България. Друго важно следствие от стабилността и високото самомнение е слабата образованост. Понеже хората (арабите)вярват, че имат стабилен и непроменлив като гранит Аз, който харесват много, отхвърлят идеята за личностна промяна чрез образование. Промяната е невъзможна, поради стабилността на Аза, но тя е и нежелателна, понеже човек трябва да е верен на своята идентичност. От друга страна, понеже в тези култури битува схващането, че "аз съм велик и всичко ми е наред" хората не са слонни да се учат и развиват. Така стабилността на Аза е причина за високото самомнение и гордост, силната религиозност, нискака образованост и като резултат – слабото икономическо развитие в по-голямата част от арабския свят.

Във втората част от темата ще изследвам как стабилната арабска култура е формирала особеностите на исляма.