култура и ислям

[alvassareiro]

Култура и ислям

Анализът на факторите, формираци спецификата на исляма, е в синхрон с постановката, че не религията създава култура, а обратното – културата създава религията. Ислямът е продукт на близкоизточната култура, а тази култура е оформила и другите две монотеистични религии. Всъщност, трите аврамистични релгии са продукт на една и съща култура, и доказателство за това са сходствата в тях. И трите религии са монотеистични, свръхрегулирани с позволения и забрани, ролята на жената е почти сходна, и при трите религии се наблюдава силна религиозност. Всъщност, когато изследваме исляма и юдаизма, често търсим отликите им от християнството, защото приликите са много повече. Следователно, за да се установят особеностите на исляма, трябва да познаваме спецификата на културата, която го е създала. Преди всичко, това е култура на земеделци, откъдето се е наложила и ролята на жената като добавка на мъжа, силно зависима от него, задължена да му бъде вярна. Моралът, който ислямът, християнството и юдаизъмт проповядват, не е някакъв техен собствен морал, а морал на обществата, които са "произвели" исляма.

Една особено важна културна особеност, която е съществен фактор за формиране на спецификата на исляма, е културното измерение "стабилност". Сравнителните изследвания върху северноамериканци, араби и латиноамериканци показват, че те се самоописват като стабилни личности с непроменливи личностни характеристики и ясно оформена същност, която не зависи от обстоятелствата. Променливите хора без твърди убеждения и поястоянен характер се смятат за непълноценни. Човешката същност в арабския свят и Пакистан е единна, а двойнствеността се порицава остро. Ако един арабин се усмихва, той обикновено е доволен, а не го прави, за да прикрие някакви лоши чувства. Външно и вътрешно Азът трябва да е един и същ. Човешката личност трябва да бъде монолитна, единна, стабилна и непроменлива. Тази културна особеност е довела до спецификата на исляма и го е направила такъв, какъвто е. Освен това, стабилността, непроменливостта, единството на аза, са довели до някои културни особености, които не са разбираеми за нас.(Минков,2008):

1.Въпреки огромните си постижения през Средновековието, арабската култура е останала студена и безразлична към театралното изкуство. Преструвката и превъплъщението в друг Аз, дори и само временене на сцената, са нежелани явления в традиционната арабска култура. С изключение на Египет, в останалите арабски страни киноиндустриата почти не същестува, театрите са забранени, въпреки че са възможни промени в положителна посока.

2.Приказките и легендите от Средновековието насам показват силно отрицателно отношение към всякакви превръщания и превъплъщения. Обикновено превъплъщенията в арабската култура са когато сатанинско същество, което наказва човек, като го превръща в нещо лошо – камък, куче, маймуна, бик; сатанинското същество е наказано от ангел, който го превръща в животно, много често презряно. Т.е превръщането е винаги наказание. Смяната на идентитета е нещо изключително лошо в традиционната арабска култура.

3.Силно нежелателно явление в традиционната арабска култура е употребата на маски. Маската е подмяна на истинския аз с друг, измислен аз. Това противоречи с изискването да си еднакъв и едноличен.

4.Противоречие създава и изобразителното изкуство, когато се рисуват хора.Човек трябва да има едно истинско лице, от плът и кръв. Всички имитации са опит да се размножи Аза, изкривявайки истинския образ. Затова върху тази практика е наложено табу.

5.Според шейх Юсуф ал Карадауи, статуята престава да бъде неприемливо явление, ако бъде счупено лицето й. Така се губи възможността да бъде използвана за идолатрия, което разбира се е безпочвено твърдение. Всъщност мюсюлманите нямат проблем с преклонението пред идоли – Кааба – и не считат това за идолопоклонничество. Пробемът със статуите очевидно е другаде – пресъздаването на образите и изкривяването на първоначалната идентичност, която трябва да остане единна и неизменна. Мюсюлманите вярват, че в деня на страшния съд статуите ще поискат душите си от творците, и тогава ще стане много страшно, защото светът ще се изпълни със създания без души, т.е идентитетът тяло-душа е нарушен, а за един арабин това звучи потресаващо.

6.Мнозина ислямски законодатели смятат дори фотографията за недопустима дейност, и тя се препоръчва самоо при издаване на документи или картотекиране на престъпници.

7.Ал Карадауи оповествява и забрана за носене на перука, дори жената да е изгубила косата си и да не може да се омъжи. Защото перуката е фалш и измама. По същия начин, според карадауи всякакви козметични операции са строго забранени – дори лицето на жената да е обезобразено, всеки опит за промяна на идентитета е смятан за грях.

8.В исляма има само един Бог – единствен и неделим.Той не може да има различни образи, затова и не може да се рисува. Тезата, че Аллах е многообразен, е един от най-тежките грехове в исляма. Даже епитетите, с които той се описва, са строго формулирани. Аллах е най-често ар-рахман, ар-рахийм – благодетелен и милостив. Израрът Б`исм иллях ар-рахман ар-рахийм – вв името на благодетелния и милостив Аллах е задължително встъпление в арабския свят към почти всяко изложение, като книга, реч и др. Естествено, всички сури в Корана, с изключение на една, започват така.

9.Ислямът признава основната християнска теза – божественото непорочно зачатие в утробата на Мириам. Но категорично отрича божествеността на сина й Аиса. Коранът категорично отхвърля идеята, че непорочното зачатие то Божия дух прави сина на Мириам Божи син и въплъщение, и окачествява това християнско твърдение като ужасно светотатство, от което може да се раздерат небесата. Идеята, че Аллах има син, също Бог като него, е неприемлива, защото представлява раздвоение на божествения образ и идентитет.

Как са възникнали тези културни особености не е ясно, знае се само, че са много стари. Формирани са хиляди години преди появата на исляма в Близкия изток и са формирали мюсюлманската религия такава, каквато я знаем днес. От хиляди години в Близкия изток съществува убеждение, че човешкият Аз е не само стабилен, но и вечен. Затова се говори за душа – мъгляво понятие, което се припокрива с Аза. Душата е пазител на индивидуалната идентичност на Аза , тя е онова, което се запазва след смъртта и е вечно.

Арабското абсолютиско (аналитично) мислене

Културите, които се отличават с лична стабилност, имат склонност към стабилност и в мисленето – има една истина и тя е това, в което вярваме ние! В никакъв случай не се допускат отклонения от нея. При това аналитично мислене, нещата в света се класифицират и делят на противоположности – добри и лоши, верни и неверни, позволени и забранени. Едно и също нещо не може да бъде едновременно и добро и лошо. Това е логическа безсмислица. Човешката същност не може да включва противоположности. Такова мислене често създава проблеми, защото не винаги е лесно нещата да бъдат категоризирани като добри и лоши. В Близкия изток винаги е преобладавало абсолютиското мислене. За мюсюлманина, ревностния християнин и ортодоксалния евреин е много важно да се вярва и при това в точно определени неща – абсолютната истина, дадена от Висшито същество, а обратното се отхвърля най-категорично. Има само една единствена истина и тя е тази, която проповядваме ние. Коранът почти на всяка страница повтаря, че неверниците ще се пекат на огън.

Прословутият шейх Ал карадауи представя едно много типично явление в арабската култура, намерило изражение в ислямската философия. Всички възможни човешки дейности се категоризират в две строгоопределени и взаимоизключващи се категории:

Халал – позволено

Харам – забранено, което е грях

Макрух – отвратително, без да е грях.

Например, да се яде пилешко е халал, да се яде свинско е харам, а да се яде кучешко е макрух. Така, всяка дейност трябва да бъде подложена на халал-харам анализ. Като цяло се приема, че всичко, което не е изрично забранено в Корана, е позволено, и наистина, той забранява доста малко неща.

Освен Корана обаче, който е диктуван на Миххамад от ангела Джибрил,, съществуват и "хадити" – постановки относно това, какво е халал и харам, извлечени от свидетелства на съвременници на Мухаммад, относно това, кое той е смятал за допустимо и кое не. Хадитите са безброй и днес трудно може да се определи кои са истински и кои не. Като световен авторитет в сферата на исляма, шейх Ал Карадауи, е написал огромен труд, толкова подробен, че противно на предишното му схващане, излиза, че едва ли не всяко човешко действие трябва да бъде подложено на халал-харам анализ. Това илюстрира една типична черта на арабската култура и нейното абсолютиско мислене – за всеки въпрос се търси разделение на абсолютното вярно и абсолютното невярното, на напълно допустимото и строго забраненото. Съществува силна тенденция към категоризация на това да, това не. И наистина, според WVS, арабите са на първо място в света по ясно разграничение между доброто и злото.

В труда си, Ал Карадауи третира въпроса може ли или не може, бива ли или не бива мъж да носи брада – това е халал, за да се разграничи от евреите и християните, мъж да носи златни накити – харам, жена да носи златни накити – халал, мъж да носи сребърни накити – халал, жена да носи сребърни накити харам, да си скубе веждите – харам, да се татуира – харам, да облича мъжки дрехи – харам, защото всичко е смяна на идентитета. Същата свръхрегулация съществува и по отношение на храните – как се коли пиле, какво точно да се каже, преди да му се пререже гърлото, бева ли да му се отсече главата – харам, т.е не бива, може ли да се яде пиле, заклано от християнин – може, но първо трябва да се изрече молитва към Аллах,, може ли да се ловува животни – може за прехрана, ако е за развлечение е забранено,, може ли да се гледа домашен любимец вкъщи – само за пазач, ако е за удоволствие е харам, т.е забранено; може ли да се яде диво животно, което по време на перследване не е поразено от стрела или копие, ами е паднало и си е счупило главата – не може, може ли да се яде от златни прибори – харам, не може и така до безкрай......Ал Карадауи признава, че има законодатели, които дори третират въпроса как точно човек да си вдигне ръката, след като е заклал пилето, трябва ли да погледне към небето или не и всякакви други подобни. Но не е нужно да се третира въпросът дали мъжът да е под жената по време на секс или отгоре – всякакви пози са халал.

Тук не става въпрос за култура, създадена от исляма, а за общи традиционни черти на културата на Близкия изток, които са направили ислямската религия, която е плод на тази култура, свърх регулирана. Разбира се, тези правила са тясно свързани със спокойствието и тревожността. Тревожната близкоизточна култура на земеделци от преди 4-5 000 г. е наложила подобни налудничави правила и в християнството, и в юдаизма във всякакви области на живота. Има парвила дори за позите в секса – според ортодоксалните евреи мъжът не бива да докосва жената по време на половия акт с ръце. Що се отнася до храната, Старият завет е категоричен – забрането е яденето на месо от бозайници, които нямат едноврменно рога и раздвоено копито – може да се яде овца е крава, но не и свиня, кон, магаре, хипопотам, жироф, слон, куче, заек. Разрешени са само води обитатели, които са риби с люспи – забранени са акула, жаба, змиорка, калкан, кит, омар, мида, октопод, рак, сом, скарида, стрида, хек и тн. Забрането е да се яде едновременно месо и млечно произведение – например не може да се яде пица със шунка и сирене, както и месо, което не е кашер – т.е ритуално заклано и сготвено. Не може да се яде месо поднесено от друговерец. Забранено е да се взимат лихви от евреин, жена да носи мъжки дрехи, да се пали огън в събота, т.е да се докосва човек до електричество. В повечето държавни учреждение в Израел асансьорите се програмират така, че в събота да спират на всеки етаж, за да не се налаг на хората да се докосват до електричеството. Глава 4 от талмуда, трактат Бейца, твърди:

"Правило относно носенето и държането на неща по време на пир. Ако някой трябва да носи кани с вино, не бива да ги носи в кошница или в кутия, а на рамото си или пред себе си. Така е и когато трябва да носи слама."

Всички тези правила са наложени, за да внесат регулация в живота на хора, чиято култура е тревожна, неспокойна, а тревожнастта се избягва чрез правилата.

Така, културните особености на близкоизточните народи отпреди 4-5 000 г. са оформили особеностите на трите религии, които са се родили там, които религии са доста сходни по между си.

Източници: Защо сме различни, Минков,М. 2008

Хофстеде Hofstede, Geert, Culture`s Consequences, comparing Values, Behaiviors, Institutions and Organizations across nations. Sage, 2001.

[alvassareiro]

Да добавя и забраната в исляма чужд мъж да докосва жена - има случаи на жени, изгорели в пожари, без пожарникарите да могат да ги спасят, защото трябва да ги докоснат - Саудитска Арабия, 2004. Или пък за пет турски момичета, които влизат с дрехи в морето и се удавят. Тяхната учителка забранява на мести рибари да ги спасят - чужд мъж не бива да докосва жена.

[Самолет 005]

Това, което излагаш е много интересно, но като факти... Малко ме смущава постановката на нещата от типа - кое кое определя - религията културата или културата религията (яйцето или кокошката).

Древните казват:

Nihil est in religione, quod non fuerit in vita - Нищо няма в религията, което да не е било в живота.

Мисля, че религия и култура са взаимопроникващи се неща (животът), защото и религията, и културата възникват и се развиват едновременно. Аргументът ми е, че не можем да говорим за едното, без да имаме предвид и другото!

Ще ти дам за пример нещо от съвременността и ми се ще да го обясниш. В едно софийско село има чудно красива черква. Дълги години в това село от чисто селска простотия младите не се женят в черквата - през социализма не са правили църковен брак, а по време на т. нар. демокрация се юрват да го правят в софийски градски черкви от мода и гражданеене. Така селската черква на това шопско поселище става черква, в която опяват само умрели бабички и старци. Двама млади обаче решават да си вдигнат сватба и да се оженят в черквата. Цяла група от полувидиотени лелички истерично ги съветват да не се женят в тази изключително красива черква, защото в нея само умрели бабички опявали (и това е лоша поличба според суеверния мозък), поради което младите отиват да се венчаят в черквата на съседно село, която е доста по-грозна, малка и порутена. Оттогава става традиция в това село младите да не се женят в красивата черква на собственото си село, а да ходят в черкви от съседни села...

Как проследяваме ефектите на културата и религията, ако постановката е от типа "яйцето или кокошката"?

[alvassareiro]

Това, което излагаш е много интересно, но като факти... Малко ме смущава постановката на нещата от типа - кое кое определя - религията културата или културата религията (яйцето или кокошката).

Древните казват:

Nihil est in religione, quod non fuerit in vita - Нищо няма в религията, което да не е било в живота.

Мисля, че религия и култура са взаимопроникващи се неща (животът), защото и религията, и културата възникват и се развиват едновременно. Аргументът ми е, че не можем да говорим за едното, без да имаме предвид и другото!

Ще ти дам за пример нещо от съвременността и ми се ще да го обясниш. В едно софийско село има чудно красива черква. Дълги години в това село от чисто селска простотия младите не се женят в черквата - през социализма не са правили църковен брак, а по време на т. нар. демокрация се юрват да го правят в софийски градски черкви от мода и гражданеене. Така селската черква на това шопско поселище става черква, в която опяват само умрели бабички и старци. Двама млади обаче решават да си вдигнат сватба и да се оженят в черквата. Цяла група от полувидиотени лелички истерично ги съветват да не се женят в тази изключително красива черква, защото в нея само умрели бабички опявали (и това е лоша поличба според суеверния мозък), поради което младите отиват да се венчаят в черквата на съседно село, която е доста по-грозна, малка и порутена. Оттогава става традиция в това село младите да не се женят в красивата черква на собственото си село, а да ходят в черкви от съседни села...

Как проследяваме ефектите на културата и религията, ако постановката е от типа "яйцето или кокошката"?

Интересен въпрос поставяш. Обширно съм разгледам връзката култура-религия в поста култура, религия, народ http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6142

Има едно генерално нещо,с което не съм съгласен. Че религия и култура възникват и се развиват едновременно. Смятам, че не е така. Първо възниква културата, религията се ражда на един по-късен етап, в който вече е достигнато определено културно развитие. Могат да дам два примера, които са изложени и в цитираната статия.

1. Приема се, човешкият род на хоминидите съществува от има няма 50 000 години. Първите данни за религиозни практики и вярвания са съотнесени към 20-15 000 г. пр н.е. Това означава, че в продължение на 30 000 години хората не са имали религия.

2. Хората живеят в близкия изток от поне 12 000 години. Юдаизмът като религия е появява към 1200 г. пр. н. е, християнството към 1 век от н. е, а ислямът - 7 век след Христа. Това означава, че към момента на възникване на юдаизма хората вече са имали стабилна формирана култура от поне няколко хиляди години преди това. Тази култура е залегнала в религията им и я е направила такава каквато е. След 1000 години се появява християнството, а след 1 600 и ислямът. Те отново възниквта в контекста на вече същестуваща култура, и то много по-стара.

От това може да се заключи, че първо се ражда културата, а тя в последствие намира израз в религията, която е едно от израженията на културата. Т.е религията налага ценностите на една, формирана преди това, култура, като по този начин я утвърждава, а не я създава.

Наистина, не можем да говорим за религия без да говорим за култура. Но в случая просто изясняваме връзката между двете - първо се ражда културата, и след това религията, която закрепва и утвърждава вече съществуваща от преди това култура. Така религията е функция, израз на културата, а не генерира своя собствена.

Същото е, ако археолозите открият могила с няколко пласта - всичко е объркано, смесено, град върху град, единият построен с камъните на другия. Но това не пречи да изяснят кои е бил първият град, построен на това място.

С примера който даваш, какво да кажа....Примерно, че доказва, как религията не е променила културата на българина и не го е освободила от суеверията, които са част от култура, която няма нищо общо с християнството. Следователно религията не може да наложи някаква нова култура - например в която няма суеверия - а се нагажда към вече съществуващата.

[Самолет 005]

... От това може да се заключи, че първо се ражда културата, а тя в последствие намира израз в религията, която е едно от израженията на културата. Т.е религията налага ценностите на една, формирана преди това, култура, като по този начин я утвърждава, а не я създава.

От казаното не може ли да се заключи, че просто не знаем какви са били вярванията на хората в протовремената, а не че е нямало религиозност...

Моята котка например ме възприема за нейна майка. Това не е ли вид религиозност? Аз разглеждам религиозността не като култура на и за Бога, а като култура на взаимоотношенията!

Защо държиш на всяка цена да предпоставиш нещо на религиозността (една култура в частност) и то непременно да е културата изобщо. Аз например не мога да си представя човешка култура, при която липсва религиозност...

Не правиш ли грешката да противопоставяш водородния атом на молекулата на водорода или на диутерия...

[alvassareiro]

От казаното не може ли да се заключи, че просто не знаем какви са били вярванията на хората в протовремената, а не че е нямало религиозност...

Моята котка например ме възприема за нейна майка. Това не е ли вид религиозност? Аз разглеждам религиозността не като култура на и за Бога, а като култура на взаимоотношенията!

Защо държиш на всяка цена да предпоставиш нещо на религиозността (една култура в частност) и то непременно да е културата изобщо. Аз например не мога да си представя човешка култура, при която липсва религиозност...

Не правиш ли грешката да противопоставяш водородния атом на молекулата на водорода или на диутерия...

Доскоро наистина битуваше мнението, че всички хора, сега или в миналото си, задължително са религиозни и имат религиозни практики. Преди няколко години американският изследовател Еверет откри, че има племена в амазония - например племето пираа - както и на други места, например в папуа, и екваториално африка, които нямат абсолютно никакви наченки на религия и не познават никакви религиозни практики. Тяхното ниво на развитие е сходно с това на хоминидите преди 50 000 години.

Не бива да се противопоставя религия на култура. Но е грешно да обясняваме културата с религия. Да обясняваме културата с религия е все едно да сложим каруцата пред коня. Ако религията предхожда културата, тогава какво или кой е създал религията? Има един вариант - на диваците се е появил Бог и им е казал - вие тук ще сте християни, онези там ще са мюсюлмани, и даже е имал вликодушието да създаде и атеисти.

Вярно е обратното - културата създава религия и това се вижда от развитието на човешките религии. Първите хоминиди не са имали никаква религия в съвременния смисъл на думата. Първо, те са развили речта си, после са развили абстракто мислене, след това елементарна материална култура и едва тогава са се отдали на размисъл кой е сътворил света и има ли живот след смъртта.

Ако хоминидите от 50 000 г. пр.н.е имаха религия, със сигурност щяхме да сме намерили култови фигурки от глина, рисунки с култови сцени, атрибути на религиозните практики, които да се датират към 50,40,30,20 000 г. пр.н.е. Има такива, но повечето се появят много по-късно.

В крайна сметка религията е вид философия за нещата. за да формираш такава философия трябва да имаш определено ниво на културно развитие.

Културата ражда религиите и след като имаме култура, нормално е да имаме и религия. затова пък не може да имаме обратното.

Как културата формира религиите и как културните промени водят до изменения в съществуващите религии, съм описал подробно в статията, която цитирах. Тя разбира се не е моя.

[Самолет 005]

Да обясняваме културата с религия е все едно да сложим каруцата пред коня.

Не оспорвам разбиранията ти! Само искам да знаеш, че има хора (като мен), които не поставят проблема по твоя начин - с начало и край (кокошка и яйце) и с предпоставено и следпоставено (кон и каруца). Просто моята подредба е друга...

Това, че има хоминиди, при които няма понятие за Бог, за творец, за създател, според мен не означава, че няма религиозност. Аз изхождам от етимологията на думата "религия", която не се ограничава само с понятията теология и теософия. "Re-ligo" = свързвам се отново, е порив (ако умишлено за по-лесно боравене с понятието се ограничим да го разглеждаме само като порив, а не като доктрина) към живот в мир и равновесие с "по-силната сила", която може да е просто природата. Затова ти дадох примера с котката ми. За нея аз съм приемната майка и "Бога" (Бог го слагам в много дебели кавички, защото на котешки Бог е просто "мяу"). Но това не означава, че котката ми няма порив към живот в мир и равновесие с по-силната сила...

Аз съм възпитан от прагматизма да не търся начало и край. Позиционирането в тази методология (прагматизма) е много важно, но то не е линейно, тоест непременно причинно-следствено (конят дърпа каруцата). Позиционирането е пространствено, триизмерно. Примерът е следния: погледната отстрани чашата е със столче; погледната отгоре чашата е просто стъкло с дупка; но чашата е чаша и така и онака, защото служи за пиене...

Доскорошната подреденост се осмисля по друг начин чрез прагматизма, тоест чрез ефектите.

Основното, което е важно за мен е, че религия и култура са силно взаимопроникнати и повлияващи се една друга (затова ти дадох пример с младите селяни от Шопско). При тях религията влияе върху поведението им - те се венчават; но културата им на суеверие и избягване на страха поражда промяна в религиозните им практики (те се венчават в една черква и опяват бабичките в друга). Кой знае какво още може да роди акъла им...

[alvassareiro]

Не оспорвам разбиранията ти! Само искам да знаеш, че има хора (като мен), които не поставят проблема по твоя начин - с начало и край (кокошка и яйце) и с предпоставено и следпоставено (кон и каруца). Просто моята подредба е друга...

Това, че има хоминиди, при които няма понятие за Бог, за творец, за създател, според мен не означава, че няма религиозност. Аз изхождам от етимологията на думата "религия", която не се ограничава само с понятията теология и теософия. "Re-ligo" = свързвам се отново, е порив (ако умишлено за по-лесно боравене с понятието се ограничим да го разглеждаме само като порив, а не като доктрина) към живот в мир и равновесие с "по-силната сила", която може да е просто природата. Затова ти дадох примера с котката ми. За нея аз съм приемната майка и "Бога" (Бог го слагам в много дебели кавички, защото на котешки Бог е просто "мяу"). Но това не означава, че котката ми няма порив към живот в мир и равновесие с по-силната сила...

Аз съм възпитан от прагматизма да не търся начало и край. Позиционирането в тази методология (прагматизма) е много важно, но то не е линейно, тоест непременно причинно-следствено (конят дърпа каруцата). Позиционирането е пространствено, триизмерно. Примерът е следния: погледната отстрани чашата е със столче; погледната отгоре чашата е просто стъкло с дупка; но чашата е чаша и така и онака, защото служи за пиене...

Доскорошната подреденост се осмисля по друг начин чрез прагматизма, тоест чрез ефектите.

Основното, което е важно за мен е, че религия и култура са силно взаимопроникнати и повлияващи се една друга (затова ти дадох пример с младите селяни от Шопско). При тях религията влияе върху поведението им - те се венчават; но културата им на суеверие и избягване на страха поражда промяна в религиозните им практики (те се венчават в една черква и опяват бабичките в друга). Кой знае какво още може да роди акъла им...

Разбирам. В моята теза е залегнало разбирането за религия в съвременния смисъл на думата. Ако разширим понятието и концентуалната рамка на изследваните явления може да стигнем до други изводи.

Според изследванията на Евърет, индианците, които нямат дума за Бог, са наистина нерелигиозни - след проведени проучвания той установява, че те просто не се интересуват от това има ли живот след смъртта, има ли душа, защо са дошли на този свят. На подобви въпроси отговът им е - Ами просто така....Т.е абсолютно по никакъв начин не ги вълнуват екзистенцалните въпроси. тоест, Еверет не е изследвал липсата на дума за бог, а наличието на религия като такава, и е открил, че няма. С следствие, това обори установеното схващане на американския антрополог Д.Браун, че няма известно човешко общество, сега или в миналото, което да не практикува някаква религия или наука. Това бе постановка, залегнала в основите на антропологията - Това няма как да не предизвика сътресение в научните среди, защото едно откритие разклати из основи установена хипотеза.

Вярно е, че религия и култура си взаимодействат, но културата оказва първично влияние върху религията, а тя на свой ред оказва вторично такова.

Разбирам, че за теб не е важен този въпрос и е разбираемо. Но има други, за които такава постановка е фундаментална - в сферата на междукултурните проучвания, антропологията, социалната психология - защото тя дава нова светлина в обяснението на културните различия.