Насилствено покръстване на помаците

[Spirit]

Абе то ако става за въпрос и ВБЦ е правило Повдивско на кюфте, ама за това не се пише. Те и византийците са правили българите на кюфте, но и на това не се дава чак толкова много гласност. Пък за руснаците да не говорим - те пък са ни направили на ебати кюфтето и хубаво са били византийците, та да ги изтикат там, където им е мястото. Ама някои хора кат зациклят над турците и само "турците, та турците - всички останали са китка за мириасне, само търците не са и само те са трепали и избивали".

[Харамията]

  Аспарух IYI said:

Издателството на "Отечествен фронт" е сред глашатаите на антитурската истерия насаждана умишлено

по време на възродителния процес. Ти явно не правиш разлика между кюфте и лятифе.

Ако оспорваш точния превод на турския текст ще трябва да го докажеш, иначе ще считаме че просто си дрънкало без тежест и ПРОВОКАТОР най-вече!

[RIZAR]

Тази тема съм я пропуснал . С голям ужас открих ,че тя съществува ,но трябва да Ви признач ,че никак не се учудих, когато видях, кой е нейният автор великия български тюркофил подвизаващ се по форумите - проф. Добрев.

Мисля ,че тези му писания могат да влязат в българската историография, като образец на антибългарщина, основа на тюркутщината, модел на който дори Доган и сие би завидял .

Всъщност всеки може да си отговори, колко са му платили за това гнусно деяние !!!!

Предлагам на съфорумниците една статия включващо кратко житие на двамина такива насилствено покръстени ''славянски" помаци -

Написана е от един мой приятел, който отиде на Света гора и носи монашеско име Партений -

  Цитирай

Димитър Левов

Подвигът на Борис (Енвер) и Серафим (Ешреф) Хакъеви, пострадали за Христа през 1913 г.

Тези новомъченици се родили в българомохамеданското семейство Хакъеви в гр. Даръдере (дн. Златоград, Смолянска област). Къщата им се намирала в махалата „Голяма река” до църквата „Св. Георги”. Най-големият от тримата братя Хакъеви, Енвер, се родил около 1870 г. От малък се проявил като буден и ученолюбив. В спомените на съвременниците си е останал като „висококултурен и образован българин”, „надарен с богат ум и голямо сърце”, запасен офицер, търговец, адвокат и виден общественик с голямо влияние”. Завършил турския правен факултет в Солун, завърнал се в Даръдере с юридическо образование. През 1902 г. бил назначен за секретар на общината и още в първите месеци след заемането на този пост проявил своя патриотизъм.

През с. г. в града бил създаден революционен комитет с председател свещ. Ангел Инджов и секретар учителката Евгения Пачилова. Комитетът събирал средства, закупувал оръжие и усилено се готвел за предстоящото Илинденско-Преображенско въстание. Тази дейност обаче била разкрита от турците. Енвер Хакъев тайно се срещнал с членове на комитета и предупредил секретарката Пачилова за грозящата ги опасност. Благодарение на това тя успяла да изгори комитетския архив, но членовете на комитета били заловени и заточени в Мала Азия.

Синът на Енвер Хакъев, Иван Родопски, си спомня за него: „След Хюриета 1908 г. той бе кмет на Златоград, длъжност, която изпълняваше чак до идването на българските войски през 1912 г. Адвокат по професия, той познаваше много добре законите в тогавашна Турция и пред него се откриваше голяма перспектива за издигане до върховете на властващата турска йерархия. Но него не го блазнеха високи длъжности.”

През време на кметуването на Енвер, в сем. Хакъеви се случват две знаменателни събития, за които той разказва на 26 януари 1913 г. пред прот. Ной Ангелов. Най-малкият брат Ешреф „боледувал и всяка надежда за оздравяване била загубена. Обаче, една страшна изненада... сред нощ ги смутила. Болният Ешреф завикал: „Аз оздравях и вече не съм Ешреф, а Серафим! След три години България ще дойде и всички ахряни-помаци ще се кръстят!... Съмна се... Серафим излиза вън и говори същото. Закарали го в управлението, заплашвали го, но нищо не било в състояние да го принуди да измени името Серафим, защото човек му се явил и му казал, че ще бъде здрав, ако си промени името от Ешреф на Серафим. И от шест години болен, моментално станал здрав и читав и тъкмо след три години, както било казано на Серафим, България... дойде” (има се предвид освобождението на Златоградския край от турско робство през ноември 1912 г. през Балканската война).

Другата случка става със самия Енвер през 1912 г. „При къщата му имало старо черковище „Св. Георги”. Християните пожелали да построят там храм. Енвер не само не се противил, но изходатайствал ферман — разрешение. Това създало едно подозрение спрямо него и влиянието му пред властите намаляло. Когато черквата била построена, трябвало да се построи камбанария. Тогава Енвер, за да си възвърне влиянието пред властите, се обявил против построяването на камбанарията.

Една вечер той отишъл на гости у свои сродници. На връщане пред него изтропва бял кон с ездач, с неописуема красота, който извикал: „Ти ли си, който се противопоставяш за съграждане на камбанарията?” И още му казал: „Ако искаш да не умреш още тази нощ, отиди и събуди хаджи Костадина, настоятеля на черквата, и още утре да почнат строежа на камбанарията.” На мига конят и ездачът изчезнали. Енвер изпълнил заповедта и от себе си дал на хаджи Костадин десет лири за камбанарията.”

През 1912 г. турците ясно виждали, че войната с България е неизбежна. Нашият народ не е можел да се примири с решенията на Берлинския конгрес, върнали робството в много от току-що освободените български земи и с голям ентусиазъм се готвел да воюва за своето национално обединение. Турските власти обявили обща мобилизация, която не подминала и Енвер Хакъев. Като запасен офицер той бил мобилизиран в Ксанти. През това време изпратените на служба в Кърджали златоградски българомохамедани, начело с офицера Хасан Анджеров се вдигнали на бунт срещу командващия ги Явер паша и заявили: „Ние срещу своя народ няма да отиваме, няма да се стреляме и няма да се бием!” По-нататъшните им действия принудили Явер паша да се изтегли с войските си в Гюмюрджина. Там той „наредил временно градско управление от първенците под председателството на отец Митанов. Дал им наставления добре да посрещнат българските войски... и предал на отец Митанов ключовете на три военни склада с поръка да ги предаде на българските военни власти”. Накрая добавил: „Надявах се, че моите войници ще се бият най-добре, а излезе един помак от Даръдере, който вдигна оръжие срещу мене и изрече, че не иска да се бие срещу народа си.” Войниците от частта на Анджеров, мобилизирани от Дъръдере, Ерма река и др. селища се връщат в родните си места, дочакват идването на българската армия и се предават заедно с оръжието си. Научавайки за освобождението на Даръдере, Енвер Хакъев също се връща от Ксанти, за да осъществи една идея, отдавна зрееща в съзнанието на родопските българомохамедани.

Като по-образован, Енвер знаел историята и казвал: „Аз ще покръстя целия помаклък.” Само четири дни след освобождението на Даръдере, той подал до временно дошлия в града свещ. Пантелей Кузмов от с. Соколовци молба да бъде покръстен заедно със семейството си. Последвали го брат му Серафим (Ешреф) и Хасан Анджеров. Агитирайки се помежду си, молби подали общо тридесет и осем семейства българомохамедани. Изненадан от спонтанното им искане, свещеникът изпратил техните заявления до митрополията в Пловдив и до Св. Синод в София. „Беше минало доста време, може би месец-два от подаването на първите молби, но отговор бе получен към средата на декември 1912 г. Бе наредено на свещеника да подготви желаещите да се покръстят, да ги научи на молитви, да минат през оглашение и пр., според както изисква Великият требник. Тогава поп Пантелей беше сменен... а в Даръдере бе дошъл за свещеник о. Никола Янев от Момчиловци. Той трябваше да извърши кръщението. Сам той не знаеше какво съдържа Великият требник, нито бе виждал такава книга, затова се бе двоумил как да постъпи. Отговор не бе съобщил на просителите, за да не ги разочарова, но го съобщил на църковните настоятели. Настроението между българомохамеданите за покръщаване... било повишено, затова настоятелите решили да пристъпят към него без Великия требник и формалностите по оглашението...”

„Между българомохамеданите се бе подела агитация да се покръстят. Всички те си намерили кръстници и в уречения ден се явиха в църквата. По този случай църквата се напълни с хора не само вътре, но и отвън. Попът бе само един. Присъстваха много и от нас войниците. Аз даже и пях в църквата. Кандидатите за покръстване се събраха в артиката (предната половина на църквата), където ние пеехме „Достойно ест” и „Благословен грядий”. Всичко бяха деветнадесет души, първата партида, защото последваха и други партиди. Всички се облякоха в бели платнени роби, мъжете по-къси, а жените — дълги до пети. Така ги въведохме в черквата. Там имаше казан с вода. Кръщаването стана с поръсване с вода, подрязване косите и миросване. Първо минаваха мъжете, след това жените и накрай децата. Това беше покръстването. С това то почна в Даръдере, откъдето се разпространи навсякъде из Родопите. Като свърши тази първа кръщавка в Даръдере, всички почнаха да им честитят. Най-напред попът им каза: „Хайде честито сега! Да сте живи и здрави, да живеете в нашата вяра!” Подобни пожелания казваха и другите, на което новопокръстените се радваха и благодаряха. От черквата всички бяха заведени в домовете на кръстниците. Там се бяха гощавали и радвали взаимно на новото родство през целия ден...”

В доклад на асеновградския архиерейски наместник до Пловдивския митрополит Максим от 31 декември 1912 г. се казва: „Началото на християнизирането е турено от него (свещ. Пантелей Кузмов от Соколовци) в Даръдере. Там покръстил най-първо един запасен турски офицер, бивш адвокат, с цялото му семейство. След него се покръстил един дервиш и друго семейство, всичко на брой осемнадесет души... Според положителни сведения, след него са приели светото кръщение още петнадесет семейства.”

В първата група новопокръстени били Енвер Хакъев и средният му брат, както и Хасан Анджеров. Енвер получил името Борис, а кръстник му станал Петър Жерафов. Хасан Анджеров станал Аспарух, а негов кръстник бил църковният настоятел хаджи Костадин.

„Това необикновено за тоя край събитие възпламенило не само градеца Даръдере, но и целите Източни Родопи — от Мадан до Гюмюрджина, постоянни делегации от будното помашко население зачестили до окръжния управител с неизменна молба да искат свещеници за кръщене.”

С писмо от 20 декември 1912 г. секретарят на Св. Синод Ст. Костов уведомява министър-председателя Ив. Ев. Гешов, че в района вече са се покръстили тридесет и три българомохамедански села. От края на 1912 г. до лятото на 1913 г. се покръстват около 200 000 българомохамедани от Родопите, Западна Тракия и Македония, включително и всички селища около Златоград и Гюмюрджина. Мисията, изпратена с тази цел от Св. Синод, пристигнала в Даръдере вечерта на 24 януари 1913 г. и останала там до 27 януари. На 26 януари включилият се в нея свещ. Ной Ангелов се запознал с Борис Хакъев и Аспарух Анджеров и разговарял с тях. На въпроса защо са пожелали да се покръстят, Аспарух отговорил: „Ние сме българи късметлии, че в наши времена става това... и защото нашите бащи са ни говорили как са дошли турците, как са ни отнели вярата, черквите обърнали в джамии, а манастирите разрушили.”

Борис Хакъев казал: „Нашите бащи и деди са ни предавали, че ние сме българи, с нож са ни отнемали вярата и че ще дойде време наново да станем българи. Сега е дошло това време.”

Голямото желание на българомохамеданите да се покръстят и радостта, с която посрещали изпратените при тях свещеници, са обясними. Те винаги са били смятани от турците за „гяури” и „второкачествени” мюсюлмани. През цялата им история османските, а след това и българските власти, заинтересовани от подкрепата на Турция по време на Първата световна война, са поддържали сред тях неграмотността и винаги други са говорели от тяхно име. Въпросът за доброволното покръстване на българомохамеданите и българските и турски зверства, довели до повторното им ислямизиране, е твърде сериозен и като предмет на множество спекулации, затова заслужава да бъде изследван подробно. Тук ще се спрем само на подвига на братята Хакъеви и някои други новомъченици и изповедници, пострадали тогава.

В средата на юли 1913 г., докато българските войски се бият в Македония, турски башибозуци нахлуват в освободените земи и подлагат православните българи на масово изтребление. Особено жестока е разправата с новопокръстените българомохамедани, които отказват да се върнат отново към исляма. В с. Арда 20-30 башибозуци образували наказателен отряд за издирване на новопокръстени. Заловили 85-годишния Христо Колюски и „зверски го убили, като го намушкали с щиковете си, за да се накървавят всички, след което го доубили и заровили”. Отвлекли една жена на име Стана, „покръстена и ревностна нова българка християнка”, жена на Махмуд хаджи Шкодров и въпреки защитата на мъжа ù и молбите на близките ù, я убили по същия начин в един вир край селото, защото отказала да се потурчи. Башибозуците заловили 90-годишните Христо Вълковски и Ташо Семерджиев. Започнали да измъчват Христо, но тогава един от местните първенци съобщил за това на техния командир, майор Керим Ахмед, който веднага прекратил разправата с двамата старци.

В с. Смилян бил заклан един българомохамеданин за това, че не искал да се откаже от православието и името Христо. В Даръдере бил докаран новопокръстеният с християнско име Стою хаджи Мехмед от с. Саръ-къс (дн. Жълтуша), където бил жестоко бит. От Даръдере го закарали в Гюмюрджина, а оттам в Кърджали, където го обесили. Само превземането на Кърджали от българската армия попречило да бъде обесен и друг изповедник на вярата — дядо Дамян от Даръдере. За тях свещ. Ной Ангелов казва, че те „макар и живи, но понеже с готовност понасяха и бяха готови да умрат за Христа и придобият Христа и живот небесен, те са в избраните при величието и славата Христови, която благоволи Бог три пъти да им открие, затова облажавам народните мъченици”.

Отец Ной описва също и подвига на Борис и Серафим Хакъеви. „Гореспоменатият офицер Хакъев, с ново име Борис, стана пръв жертва. След нашето отстъпление от Тракия, нахлуват башибозуци. Започва паническо бягство на всички стари и новопокръстени християни от Даръдере и околията. С бежанците е бил и Борис със семейството си. Кръстникът на Борис, Петър Жерафов, убедил кръщелника си да се върне и да защити домовете им от тази напаст. Но башибозуците нахлуват и със залпов огън повалят мъртъв Борис. Трупът му стоял... пред казармата непогребан.” След като престояло така около седмица, тялото на Борис Хакъев било нарязано на парчета и изхвърлено...

„После заловили брата на Борис - Серафим, били го най-жестоко с железа, принуждавайки го да се откаже от християнската вяра; докарали майката, жената и децата пред него, дано се смили поне за тях. Но той и при най-тежкия побой продължавал да вика: „Не познавам ни майка, ни жена, ни деца. Познавам само моя Христос и майка България! А вие... по-скоро отделете душата от тялото ми, да отиде при моя Христос!”

Майка му, жена му и децата му плачат и молят да се откаже от Христа, като се смили над децата си и му викат: „Ешрефе”, а той отговаря: „Аз не съм Ешреф, аз съм Серафим. Никого не признавам заради Христос”.

„Подкарали Серафима вързан към Кърджали. Шест дни го разкарвали и през час, през два, го подлагали на зверски мъки. Но Серафим изтърпял мъченически всички издевателства и останал непоколебим... Когато се убедили, че няма да се откаже, закаран бива в Кърджали, където го осъждат на смърт чрез обесване. А в Кърджали, полуиздъхнал от мъченията, Серафим бил обесен на една върба. Така завършил живота си Серафим и със своя подвиг доказал що значи силна вяра и обич към родината.”

Христовите новомъченици Борис и Серафим с добрия подвиг се подвизаваха, пътя свършиха, вярата опазиха и получиха венеца на правдата (вж. 2 Тим. 4:7-8) според истинското обещание на нашия Спасител: „Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота” (Откр. 2:10). Делото им е забравено на земята, но се помни на небето. От човеците не получиха слава, никои не е поставил надпис или поне кръст на мястото на мъченическата им смърт, нито се отбелязват годишнини от подвига им дори в родния им град, но те са причастници на Божията слава и се радват на голямата награда, която Христос е обещал на Своите мъченици. „А душите на праведните са в Божия ръка и мъка няма да ги докосне. В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, и заминаването им от нас — унищожение: но те си пребъдват в мир...” (Прем. Сол. 3:1-3), „Тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си” (Мат. 13:43).

Делото, за което новомъчениците Борис и Серафим Хакъеви проляха кръвта си — доброволното и свободно връщане на българомохамеданите към праотеческата им православна вяра — няма да умре, но в свое време ще принесе, и вече принася благодатните си плодове пред Бога, защото, по думите на един Божи угодник, „не могат потомците на толкова поколения вярващи синове на Православната църква, в дълбочината на сърцето си докрай да отстъпят от вярата на отците”. Делото на фанатиците, наложили исляма на родопските българи и държащи истината в неправда (Рим. 1:18), няма да устои, защото е извършено с нечовешка жестокост и винаги е било поддържано или с най-варварско насилие и проливане на много невинна кръв, или с принудително държане на българомохамеданите в пълно невежество и неграмотност и фалшифициране на историческата истина.

Източник: Църковен вестник, бр. 18/102

[RIZAR]

И още някои неща към милозливите тюркофили !!!!

1.Откъде у тюркутските помаци, според най-нови тюркски изследвнаия те били кумани или печенеги тюрки мюсюлмани (?!!!?) има ненакърнена народна памет за Урфен , юнакът на Родопите ???

2.Откъде на къде са открити основите на стотици църкви разрушени от XI-XIV в. , като от този период няма нито една джамия или въобще някакъв молитвен мохамедански дом ??? Няма да има джамии и в периода XV- XVII в. . Едва към края на XVII в. там след безогледното насилствено клане и мъченичество, ще се нароят джамии, в които ,ако не се знае се служи на арабски език и така тези тюрко-кумано-не знам какви си , така и никога няма да научат турски език . Е ,сега благодарение на такива капацитети като проф. Добрев и подобните му могат и да го научат...

3. Много малко хора знаят, а други често забравят ,че благодарение на предобраза на ДПС, тюрко и немскофилската Либерална партия набутва България благодарение на именно това население, което под строй под маанетата на ходжите гласува България да влезе на страната на Тройния съюз ... Но комент!!!!

[down]

Мехмед Нешри живее (втората половина на 15ти век) около век, век и половина по-късно от събитията които описва. И ги описва с патосът на епохата. Тогава при Мехмед Фатих газаватът е узрял като идея. Друго за което се сещам е, че той описва само няколко битки които водят османците с местното българско население. Друг факт който той описва, е че масата от българските крепости са предадени без сражения!

Изследвания за ненасилствения, бавен и продължителен процес на ислямизация в Неврокопско, Чепинското корито, и Средните Родопи има, въпроса е кой какво иска да чете и в какво да вярва или да се заблуждава.

За справка само мога да предложа:

Е. Радушев. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV–XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели) /46-89/ сп Историческо бъдеще бр1 1998

Махиел Кил, Хора и селища в България през османския период (Събрани съчинения), София: Amicitia, 2005

Страшимир Димитров, Демографски отношения и проникване на на исляма в Западните Родопи и долината на Места през XV-XVII век, Родопски сборник, 1, 1965, 63-114.

[Караконджур]

Напълно съм съгласен с провежданата тогава политика за пълно покръстване на всички мюсюлмани в освободените земи. Ислямът пречи на помаците да се чувстват българи, дори създава в тях антибългарско поведение.

Ако не бе последвала катастрофата след Междусъюзническата война и тази линия на поведение беше продължена, днес нямаше да ревем че Родопите си отиват от България и да гледаме как растът отвратителните джамии като гъби. Или да търпим гадове които твърдят че помаците са отделен етноси и че трябва да се промени конституцията за да се обяви България за многонационална д-ва, после че възникне и искането за териториална автономия и т.н.

[Dimicha]

Абе как може да има хора,които твърдят такива глупости за помаците-че били отделен етнос,наследници на кумани и печенеги-мюсюлмани и т.н.Нали щеше да има данни за тях от средновековните български (доколкото са оцелели) и най-вече византийски летописи.Аз за ислям на Балканите преди идването на османските турци не съм чувал.И изобщо защо се подлага на съмнение начина,по който са станали мюсюлмани тея хора,като има снимки,доказващи как турците са си решавали вътрешно-държавните проблеми в много по-ново време.Говоря за снимки,свързани с арменския и гръцкия геноцид и т.н.Какво остава за наистина "тъмните" векове на робството.

[Стоедин]

  Dimicha said:

Абе как може да има хора,които твърдят такива глупости за помаците-че били отделен етнос,наследници на кумани и печенеги-мюсюлмани и т.н.Нали щеше да има данни за тях от средновековните български (доколкото са оцелели) и най-вече византийски летописи.Аз за ислям на Балканите преди идването на османските турци не съм чувал.И изобщо защо се подлага на съмнение начина,по който са станали мюсюлмани тея хора,като има снимки,доказващи как турците са си решавали вътрешно-държавните проблеми в много по-ново време.Говоря за снимки,свързани с арменския и гръцкия геноцид и т.н.Какво остава за наистина "тъмните" векове на робството.

Спора е за това дали мнозинството от българските мюсюлмани са наследници на насилствено ислямизирани българи. Геноцида срещу арменците е друга история и няма нищо общо.

[resavsky]

като се има впредвид факта че мнозинството от помаците не говорят друг език освен български спора ми изглежда предрешен.

[ISTORIK]

  resavsky said:

Kато се има пред вид факта, че мнозинството от помаците не говорят друг език, освен български, спорът ми изглежда предрешен.

И безсмислен.

[Dimicha]

  stoedin said:

Спора е за това дали мнозинството от българските мюсюлмани са наследници на насилствено ислямизирани българи. Геноцида срещу арменците е друга история и няма нищо общо.

Е как да няма нищо общо-общото е отношението на турците към друговеците и начина по който се решават проблемите в империята.Възможно е част от помаците да са приели исляма доброволно,ама както казват-да е доброволно,да е доброволно,ама колко доброволно можеда е.В смисъл,че дори когато не са насилвали към приемане на исляма турците пак са създавали условия,които да вгорчат живота на християните.Тъй че,дори да предположим,че две села от даден район са се дигнали и са отишли при местния ходжа с идеята сами да приемат исляма,то това пак ще да е било продиктувано от желание да се отърват от някаква форма на репресии поради това,че са християни.А относно възможността помаците да са наследници на кумани,печенеги и т.н.-дайте някакви доказателства.

[Михов]

Жалко, че Васил Радославов с лека ръка съсипа едно толкова полезно за нацията дело! А как преценявате помаците от антропологична гледна точка?

Дали са ислямизирани насилствено или не, след толкова векове реално няма чак такова голямо значение. А и винаги ще има спекулации от двете страни по въпроса. Освен това, наистина погледнато генерално, при държава, чиято политика е официално основана на религиозна дискриминация, какво означава "доброволно преминаване" към исляма? Колкото доброволно станаха християни някои евреи в Испания след Реконкистата.

[Elemag]

  Михов said:

А как преценявате помаците от антропологична гледна точка?

Точно и аз се канех да задам този въпрос, това би била по-съдържателна дискусия.

[Хърс Златния]

Антропологичният тип на помаците не се отличава от този на останалите българи. Тъй като от векове живеят в затворени общности, би могло да се предположи, че при тях в още по-голяма степен е запазен изконният славянски антропологичен тип, характерен за българските славяни през Средновековието. Русокосите, синеоките не са рядкост - доста са различни от анадолците.

Представителите на някои изолирани планински общности, разбира се, имат и неправилни черти (физиономия като газено тенеке, прегазено с каруца). Но това отдавам по-скоро на близкородствените бракове и оттам на природното израждане сред определени групи от това население.

[Хърс Златния]

Не бих се задълбавал в антропологията. Много по-интересна в този случай е етнографията.

Според известния български фолклорист, музиковед и композитор Николай Кауфман песните на помаците по нищо не се отличават от песните на останалите българи християни.

Той разглежда детайлно тази проблематика в своя труд : "Кауфман, Николай (1970). Народни песни от Родопския край. София: БАН: ИМ."

Който се интересува, може да прочете.

[Elemag]

При антропологичния тип на помаците преобладава светлия тип, което е индикация за изолираност на тази група, а това от своя страна може да бъде използвано при провеждането на генетични изследвания.

Разбира се и етнографията е интересна и доста своеобразна, но в нея има и доста по-нови елементи, напр. в носията (вкл. шалварите), които пък показват, че помаците не са съвсем консервативни в това отношение.

[Михов]

  Хърс Златния said:

Антропологичният тип на помаците не се отличава от този на останалите българи. Тъй като от векове живеят в затворени общности, би могло да се предположи, че при тях в още по-голяма степен е запазен изконният славянски антропологичен тип, характерен за българските славяни през Средновековието. Русокосите, синеоките не са рядкост - доста са различни от анадолците.

Представителите на някои изолирани планински общности, разбира се, имат и неправилни черти (физиономия като газено тенеке, прегазено с каруца). Но това отдавам по-скоро на близкородствените бракове и оттам на природното израждане сред определени групи от това население.

Антропологичният тип на помаците се отличава от този на останалите българи, дотолкова доколкото, представителите на отделните раси при тях са в по различно съотношение от тези на останалите българи. В това обаче няма нищо страшно, общо-взето е често срещано явление - има значителни различия в антропологията на северните и южни испанци, французи и италианци например. В България, в западните райони динарският тип доминира, а на изток е рядко срещан, но и едните и другите са българи.

Сега за помаците. По мои лични впечатления и при помаците, както при останалите българи, все пак доминират средиземноморските типове от източен тип - късо и средноглави. Голямото различие наистина идва от доста по-голямото наличие на северни типове. Предполагаме, че тъй като живеят в затворени общности е съхранен този генофонд. Тук обаче задавам въпрос - защо този генофонд не е съхранен при българите-християни в Родопите, които по принцип са доста по-тъмни? Те също би трябвало, поне до 40-те години на XX век да живеят изолирано. Иначе дали северните типове са от славяни или от траки е спорно. При помаците с изненада открих и малко на брой турански, доста тъмно пигментирани типове. Интересно ми е дали не са някакви приобщени юруци, примерно, благодарение на общата религия. Освен това, при гоцеделчевските помаци има динарски типове. И нещо, извън чистата антропология - ще ми е интересно, дали някой друг го е забелязал,а именно, че независимо от антропологичния си тип, помаците доста си личат и се познават. Тук не става въпрос, когато са облечени с техни традиционни дрехи, а са с дънки и тениска например. Различавам ги по нещо, което не мога да определя. При родопските християни това го няма.

А относно етнографията, песните им може и да са като на останалите българи според изследванията, но това, което чух като музика на традиционна помашка сватба, давана по телевизията, беше доста ориенталско, с някакви маанета направо. Възможно е и да е било някакъв техен местен вариант "поп-фолк", не знам. Иначе, като съм слушал традиционните им песни, наистина са български, но вероятно има и допълнително ориентализиране през последните години на музиката им. По отношение на облекло и обичаи, колкото и да има съхранени езически и християнски такива, ислямът си казва тежката дума.

[Elemag]

  Михов said:

Антропологичният тип на помаците се отличава от този на останалите българи, дотолкова доколкото, представителите на отделните раси при тях са в по различно съотношение от тези на останалите българи. В това обаче няма нищо страшно, общо-взето е често срещано явление - има значителни различия в антропологията на северните и южни испанци, французи и италианци например. В България, в западните райони динарският тип доминира, а на изток е рядко срещан, но и едните и другите са българи.

Сега за помаците. По мои лични впечатления и при помаците, както при останалите българи, все пак доминират средиземноморските типове от източен тип - късо и средноглави. Голямото различие наистина идва от доста по-голямото наличие на северни типове. Предполагаме, че тъй като живеят в затворени общности е съхранен този генофонд. Тук обаче задавам въпрос - защо този генофонд не е съхранен при българите-християни в Родопите, които по принцип са доста по-тъмни? Те също би трябвало, поне до 40-те години на XX век да живеят изолирано. Иначе дали северните типове са от славяни или от траки е спорно. При помаците с изненада открих и малко на брой турански, доста тъмно пигментирани типове. Интересно ми е дали не са някакви приобщени юруци, примерно, благодарение на общата религия. Освен това, при гоцеделчевските помаци има динарски типове. И нещо, извън чистата антропология - ще ми е интересно, дали някой друг го е забелязал,а именно, че независимо от антропологичния си тип, помаците доста си личат и се познават. Тук не става въпрос, когато са облечени с техни традиционни дрехи, а са с дънки и тениска например. Различавам ги по нещо, което не мога да определя. При родопските християни това го няма.

А относно етнографията, песните им може и да са като на останалите българи според изследванията, но това, което чух като музика на традиционна помашка сватба, давана по телевизията, беше доста ориенталско, с някакви маанета направо. Възможно е и да е било някакъв техен местен вариант "поп-фолк", не знам. Иначе, като съм слушал традиционните им песни, наистина са български, но вероятно има и допълнително ориентализиране през последните години на музиката им. По отношение на облекло и обичаи, колкото и да има съхранени езически и християнски такива, ислямът си казва тежката дума.

Естествено, че при помаците се срещат същите расови типове, които в общи линии се срещат и при българите (имайки предвид, че у нас се срещат една голяма част от расовите типове в Европа, необичайна ситуация би била само, ако сред помаците имаше напр. чисти монголоиди ). Михов правилно отбеляза, че става въпрос за съотношението на тези типове. При помаците, наред с други характерни у нас типове, много по-често се среща светлия (северен) тип и това е очевидно (което не означава, че той задължително трябва да доминира навсякъде). Именно това дава и единственото основание на някои да лансират хиоптезата, че всъщност помаците са отделен етнос, но не турци, а напр. кумани. Възможно е обаче по-голямата срещаемост на светлия тип да е вторична - резултат от настъпилата след ислямизацията изолация на някои групи.

[Щекн Ичр]

...Възможно е обаче по-голямата срещаемост на светлия тип да е вторична - резултат от настъпилата след ислямизацията изолация на някои групи. ...

Не мислите ли че времето от 400-300 г. е доста кратко за изразен дрейф на гените?

[andreiS40]

Личното ми мнение за извършеното насилствено покръстване на българомохамеданите в периода (ноември ,1912-юли ,1913г.) е крайно отрицателно, защото доведе до самоизолиране, при това задълго на помаците от българската държава.

Тази самоизолация беше преодоляна едва постепенно с възникването на Движение ,,Родина"!

По-лошото е, че такъв тип ,,покръстване" води до трайни негативни нагласи, чувство на недоверие и несигурност

С нож и револвер пред Евангелието, няма да направиш един помак по-добър Българин или ревностен християнин.С насилие не се влиза и не се спечелва душата на хората(поне на нормалните хора де).