Паралелни светове

[z_z_z_z]

не се хващай за изопачен цитата за да демонстрираш знания.

Аз като не знам нещо - си го казвам , но когато знам го отстоявам , и не обичам да ми изопачават постоветре.

Изопачен ще рече,че съм се опитал да извъртя нещата по друго яче,а не както си ги казал,но изречението ти съдъраже да го наречем двусмислица,учи се по български език и преди да публикуваш пост,го преглеждай за такива подробности и после не се сърди за реакцията на други,че са те разбрали погрешно и не излизай с думи,че "предполага се че тук пишат хора които осмислят написаното",аз не мога да ти вляза в главата и да разбера какво мислиш като не си го написал кат хората.А колкото до думите ми "НЕ СИ ПРАВ" и "ХИЧ" признай си и ти би ги използвал ако някой ти беше казал,че електрона е положителен а протона отрицателен (нещо за което съм вече обеден,че си знаел и преди моята намеса,и ми стана ясно,че си говорил за позитрон и антипротон).А от сегашния ти пост ми става ясно,че като споменаваш протон аз трябва да разбирам антипротно понеже преди това си казал "при антиматерията" еми извинявай ама протона си е протон,а антипротона си е антипротон без значение от естеството на темата дали обсъждаме материя или антиматерия,не може да имаш предвид антипротон да казваш протон и да се чудиш че не са те разбрали.

[siriys]

..

Редактирано Юни 8, 2006 от siriys

[Spirit]

Физически паралелни светове не съществуват! На нашия физически свят може да съществуват много духовни паралелни светове, като мечтите ни например. Но други светове няма! Ако някой твърди че има, нека да го докаже тук с физични доказатлства и математически уравнения.

Антиматерия има. Всички фундаментални частици(разбирай кварки и лептони) имат античастици. Примерно електрона е лептон от първо покуление, чийто античастица се нарича позитрон. При термоядрената реакция в слънцето се образуват позитрони при всяко сливане на два водородни атома. Всъщност работата е малко по-солжна, ама при теромядрения синтез един от продуктите е античастици - позитрони.

Ето малко инфо от Уикипедия: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%...%80%D0%B8%D1%8F

[Warlord]

С/ъгласен съм, че физически не може да съществуват, освен ако пак не се върнем на черните дупки и някой не започне да настоява, че през тях материята се просмуква в друг паралелен свят

А също остава и възможността за много други реалности, които да си съществуват, но да нямат никакъв допир с нашата и ние по никакъв начин никога да не можем да го установим това, освен чрез предположения.

[Spirit]

освен ако пак не се върнем на черните дупки и някой не започне да настоява, че през тях материята се просмуква в друг паралелен свят

←

Това е много, ама наистина много глупаво твърдение. Само човек, който е скаран с астрофизиката може да твърди, че материята се просмуква в друг свят.

Защо ли? Ами защото ако някой си направи труда да се разрови в нета, ще разбере че според нашите наблюдения, когато черна дупка погълне някое тяло или материя, тя нараства. Даже имаме модели на сливания на черни дупки. Е добре, щом като масата на черната дупка нараства, това означава че погълнатото тяло си остава в нея, нали? Ако черната дупка погълнеше друго тяло и масата й си останеше същата, щях да кажа че материята изчезва някъде. Но до сега такова нещо не се е наблюдавало.

Тия, дето си мислят че черните дупки имат някакви свойства от вида на пътуване във времето или паралелни светове, ги съветвам да вземат да прочетат малко научен материал, та да не се излагат.

[Spirit]

А също остава и възможността за много други реалности, които да си съществуват, но да нямат никакъв допир с нашата и ние по никакъв начин никога да не можем да го установим това, освен чрез предположения.

←

Може ли да разясниш термина "друга реалност", че в интернет не можах да намеря дефиниция. Като ми кажеш дефиницията на "друга реалност", ще ти кажа защо такова нещо няма.

[z_z_z_z]

Физически паралелни светове не съществуват! На нашия физически свят може да съществуват много духовни паралелни светове, като мечтите ни например. Но други светове няма! Ако някой твърди че има, нека да го докаже тук с физични доказатлства и математически уравнения.

←

Евала вече не знам колко пъти се опитах да кажа,че нещото "паралелен свят" не е описано нито с физика нито с математика,то е само една догатка,гола теория.Радвам се,че и друг наблегна на тва

С/ъгласен съм, че физически не може да съществуват, освен ако пак не се върнем на черните дупки и някой не започне да настоява, че през тях материята се просмуква в друг паралелен свят

не знам кой го твърди ама звучи яко,ако видя черна дупка,скачам.Жалко че само ще я нахраня и няма да видя ко има от обратната страна на вселената тз тз баси басито.Да се твърди,че черната "дупка" едвали не обръща вселената по шевовете си и заблуда за тоя дет го твърди.

[vorkosigan]

След като няма дефиниция, просто си играем на тото от рода Познай какъв цвят има ОРТОМОРТОДУКА.

Дори съвременната математика се базира на понятия и взаимодействия които са аксиома. И това произтича от възприятията които сме осмислили че притежаваме на този етап.

Аз бих "отложил" тази тема за по-следващ такъв. Виж ако има предложение да си пофилософстваме - насреща съм

[Goro]

След като приемаме че преди 12-13 милярда години някъде се е получил "големия взрив", от който се е образувала нашата вселена, защо и на друго място (или в нищото) да не се е получил такъв взрив/взривове? А нима не е възможен нов такъв взрив, във или извън галактиката ни?

Черните дупки непрекъснато акумулират вещество в малък обем и това може да продължава до някакъв момент. Възможно ли е при определени условия някоя да осъществи подобен взрив?

"Поживьом увидим"

[Spirit]

След като приемаме че преди 12-13 милярда години някъде се е получил "големия взрив", от който се е образувала нашата вселена, защо и на друго място (или в нищото) да не се е получил такъв взрив/взривове? А нима не е възможен нов такъв взрив, във или извън галактиката ни?

Черните дупки непрекъснато акумулират вещество в малък обем и това може да продължава до някакъв момент. Възможно ли е при определени условия някоя да осъществи подобен взрив?

"Поживьом увидим"

Никой не знае как и от какво е създадена Вселената така, че твърдения от вида на "някъде другаде също може да е изгърмяло" са неуместни!

[Albert*Einstein]

Всъщност теорията за съществуване на други, паралелни светове, може да се окаже вярна, но само при някои условия.

1. Ако примем, че има повече от една Вселени, които са "оградени" от абсолютния вакуум- съдържанието около тях, на Голямата Вселена, е само от елементарни частици, които приемаме, че не си взаймодействат (неутрино, например)

Тогава наистина може да има други светове, но дотолкова еднакви и толкова привидно близо една до друга, че на практика съзнанието ни ги дефинира като едно цяло

2. Съзнанието на човека е разделено на две половини- ясно съзнание, контролирано от мозъка ни и нашите желания и емоции, тоест желанието ни в определена ситуация да си помислим нещо и в съответствие на това да кажем или предприемем действие. Това си се нарича най-просто мисъл.

Подъсзнанието ни е неконтролирано пряко от мозъка и сетивните рецептори съзнание, което никога не води до действие- това е нашето съзнание по време на дълбок сън (това е най-лесния начин да "приспите" истинското си съзнание). Тогава вие възприемате съзнанието си като отделно същестуващ от вас организъм, но реално самодиктуващ се, що се отнася до "действията" ви в съня или мисълта, които протичат в подсъзнателния етап.

В този случай може да "създадете" милиони светове и те с поразителна точно да приличат на реални. Затова хора, които са ударени силно по главата, казват че са били "някъде"

3. При условие, че съществува пето измерение, което Айнщайн е "пропуснал" да опише... Може би това е единственото място, от което няма връщане- хоризонта на събитията, там се случва и всичко и нищо и се случва толкова бързо, че изведнъж става безкрайно бавно... Абсолютен парадокс!

Аз пък съм на мнение, че няма паралелни светове и само първата теория е вярна, но тогава говорим за същите светове и същите правила и фундаментални закони, така че е като да отговоря на въпроса "има ли други галактики"......

[iliev]

Има- физика от гр.Шумен Свилен Русев Русев е доказал съществуването има в лекция през 1992 г.

[Станислав Янков]

Да, аз вярвам, че може да има такива светове, но те са толкова недостъпни до нас колкото други планети с живот....

Ако приемем това за съня което твърдят някои философи, то тогава смърта също ни отвежда в паралелен свят, но това е само философски погледнато.

Науката има други отговори за това и не се и съмнявам, че се работи върху това, но успехите може да не са това което очаваме....има неща които трябва да си останат загадка....дори и за човека.

Аз не съм убеден, че всички паралелни светове без изключение са съвършено недостъпни за всички нас. Някои хора с действителни по-силни или по-слаби екстрасензорни способности системно твърдят, че са разглеждали подобни светове, наблюдавали са и дори са контактували с техните обитатели. Не можем безкритично, със съвсем лека ръка да препратим всички подобни твърдения без изключение към сферата на небивалиците и на измамите. Някак си, не би било много научно! Също, засилват се все повече и повече съмненията, че почти всички, дори всички действителни НЛО произхождат не от други планети в нашия свят (познатата ни вселена), ами именно от различни светове. Добре е известно, че в много случаи НЛО въздействат в нашата реалност (примерно - въздействат на радарни установки), оставят следи по почвата, дори оказват и по-брутални въздействия (да си спомним необичайните обезобразявания на добитък). Това изглежда всичко друго, само не и недостъпност!

Относно съня (пък и смъртта) - какво пречи будната реалност също да представлява вид сън, но масов, за разлика от индивидуалния сън, който засяга единствено спящия индивид. Разлики могат да се очертаят не по принцип, а единствено в детайлите (в сложността и в масовостта на будната действителност).

[Станислав Янков]

прав си,отклонихме се малко ще кажа нещо и по въпроса за паралелните светове.

Ми да ти кажа въпроса наистина е много неточно зададен,тря първо да се даде точна дефиниця на паралелен свят,за ся според мене те съществуват само в филмите.Някой хора са се опитвали да дефинират какво е тва паралелен свят като са се позовават на някви сложни термини но в крайна сметка говорят небивалици,нека някой да седне да ми напише 3 даски формули и да ми го докаже,то проблема е и в тва,че няма за какво да се захване

Много е просто да се дефинира паралелният свят. При това - може да се дефинира дори с помощта на математиката: Паралелен свят е всяко състояние, което не може да се опише чрез нашата триизмерна координатна система, а се нуждае за своето описание от специално изграждане на отделна координатна система (дали тя ще бъде триизмерна или пък с произволен друг брой измерения - представлява предмет на съвсем отделен разговор). Различната координатна система може да разполага и със свое собствено време (пространство-време, ако щете).

[Станислав Янков]

Физически паралелни светове не съществуват! На нашия физически свят може да съществуват много духовни паралелни светове, като мечтите ни например. Но други светове няма! Ако някой твърди че има, нека да го докаже тук с физични доказатлства и математически уравнения.

...

Кой физически закон (и/или коя физическа закономерност) забранява съществуването на физически "паралелни" (демек - други, различни от нашия) светове? Въз основа на какво се постулира една подобна забрана? И защо мечтите (и особено пък сънищата) да не могат да се нарекат физически паралелни (други, различни от нашия) светове? Но светове, чието съществуване се крепи само на едно съзнание (съзнанието на мечтаещия или спящия) вместо на множеството съзнания, както е при реалната (немечтателна) и будна действителност.

[wasil2009]

добре аз мога да ви докажа съществуването на подобни паралелни светове.

1. знаем че материята е съставена от енергия която трепти с определена честота каква е причината да няма друга материя(енергия която да трепти с друга честота) и за да направим портал към паралелен свят просто трябва да променим честотата на трептене на енергията. Това е като в коксиален кабел могат да съществват ралични вълни без да си пречат.

Духовете кото се виждат всъщност са образи от парлалелен свят на който са съвпаднали фазите на трептене с нашия

2. Учените откриха че на електроните не може да им се определи точна траектория появят се и изчезват в нищото през определено време но са винаги на орбитите си как е възможно материя да изчезне - просто преминават в друг свят кадето също така учените си задават въпроса каде са електроните през времето което ги няма

[Румен Царски]

От известно време си задавам този въпрос .Сега искам да чуя вашето мнение по него.моля аргументираите се точно.

Разбира се , че съществуват. В моментта се намираме в такъв - интернет пространството,който не е единствен.Невъзможни неща няма!За хората може би да има,но за техният Създател това не важи.И всичко което си помисли човешки мозък - съществува .

[Румен Царски]

Нали знаеш от спора се поражда истината. Може и ние да стигнем до нея след няколко стотин страници писане

От думите на Декарт се разбира, че щом човек може да мисли за нещо то следователно съществува " Мисля, следователно съм" дали такова нещо съществува или самият човек ще го създаде вече е друг въпрос. Т.е много хора са си представяли виртуално пространство, но такова е нямало докато не се е създал компютъра и следователно ако няма ще се създаде, но щом мислим за него значи сме на прав път Друг е въпроса истината каква е или каква ще е, но това няма значение в момента поради факта, че не можем да сме сигурни по нито един от начините. Всеки човек различно си представя нещата та и паралелният свят защото такова нещо не съществува (поне за момента не е доказано) следователно няма как да знаем как изглежда поне освен да приемем, че е абсолютно същият като нашия, но как се отива до там и т.н.

"Истината е някъде там...."

Според мен , ако се изходи от факта , че две паралелни линии никога не биха се пресекли , то и преминаването между паралелни светове трябва да е нещо подобно.

[Doris]

Август 2002

Нощна среща

Рей Бредбъри

.....

Томас подкара колата по древното шосе и тихичко се смееше.

Това беше дълъг път през хълмове и мрак; той държеше кормилото, като от време на време пресягаше към кошницата с храна и си вземаше по някой бонбон. Така пътува цял час, без да срещне никаква друга кола, без да види никаква светлинка, само широкия път под него, бръмченето и рева на мотора, а наоколо Марс — потънал в тишина. Марс бе винаги тих, но тази нощ беше по-тих от всякога. Покрай Томас летяха пустини, пресъхнали морета и планински върхове, извишени към звездите.

Тази нощ във въздуха се усещаше дъхът на времето. Той се усмихна, разглеждайки наум това свое хрумване. Хубава мисъл. А всъщност на какво мирише времето? На прах, на часовници и хора. Ами ако поискаш да узнаеш как „звучи“ времето? Като вода, препускаща в тъмна пещера, като плачещи гласове, като прах, който се сипе по капаците на празни кофи за смет, като дъжд. Ако отидеш по-далеч и се запиташ как изглежда времето? То изглежда като сняг, падащ безшумно в тъмна стая, или като някогашен ням филм, в който сто милиарда лица, подобно на новогодишни балончета, падат надолу, надолу и изчезват в нищото. Ето как именно мирише Времето, как изглежда и как звучи. А тази нощ — Томас протегна ръка навън от прозореца на камиона, — тази нощ, така да се каже, то можеше дори да се докосне.

Той караше камиона между хълмовете на Времето. Нещо го бодна по врата и Томас се изправи, гледайки внимателно напред.

Навлезе в един малък мъртъв марсиански град, спря мотора и потъна в окръжаващата го тишина. Притаил дъх, той седеше в кабината и гледаше навън към бялналите се под лунната светлина сгради, необитавани вече цели векове. Великолепни, съвършени сгради, сега само в развалини, но все пак великолепни.

Като запали мотора, Томас покара колата още миля-две, сетне отново спря, излезе от кабината, взе си кошничката с храна и се отправи към едно малко възвишение, откъдето можеше да гледа надолу към прашния град. Отвори термоса и си наля чаша кафе. Край него прелетя някаква нощна птица. На душата му беше много леко, много спокойно.

Около пет минути след това Томас дочу някакъв звук. Горе, някъде в планината, там, където древното шосе правеше завой, той забеляза някакво движение, слаба светлинка, после се разнесе слабо бръмчене.

Томас бавно се обърна, държейки чашата в ръка. От планината се спускаше нещо необикновено, нещо странно.

Някаква машина, прилична на жълтозелено насекомо на богомолка; тя плавно се носеше в прохладния въздух, смътно очертана, по тялото й трептяха безброй зелени диаманти, блестяха фасетирани рубинови очи. Нейните шест крака стъпваха по древното шосе с лекотата на ситен, ръмящ дъжд, а от гърба на машината един марсианец, с очи като разтопено злато, гледаше към Томас така, сякаш гледаше в кладенец.

Томас вдигна ръка и мислено извика: „Здравей!“, ала устните му не се помръднаха. Защото това беше марсианец. Но Томас бе плувал на Земята в сини реки, покрай които минаваха непознати лица, беше ял с чужди хора в чужди домове и най-доброто му оръжие всякога е била неговата усмивка. Той не носеше пистолет. И сега не почувства нужда от пистолет, макар че сърцето му някак си се сви от страх.

И в ръцете на марсианеца нямаше нищо. За миг те се гледаха един друг през прохладния въздух.

Томас направи първата стъпка.

— Здравейте! — каза той.

— Здравейте! — каза марсианецът на своя език. Те не се разбраха един друг.

— „Здравейте“ ли казахте? — попитаха и двамата едновременно.

— Какво казахте? — продължиха те всеки на своя език.

И двамата се намръщиха.

— Вие кой сте? — попита Томас на английски.

— Какво правите тук? — произнесоха устните на странника по марсиански.

— Къде отивате? — попитаха и двамата с озадачени лица.

— Аз се казвам Томас Гомес.

— А пък аз Мю Ка.

Нито един от тях не разбра другия, но всеки потупа с пръст гърдите си и смисълът стана ясен и на двамата. Изведнъж марсианецът се засмя.

— Почакайте!

Томас усети как някой го докосва по главата, макар че никой не бе го пипнал.

— Ето — рече марсианецът на английски, — така е по-добре.

— Та вие научихте моя език толкова бързо!

— Това не е нищо.

Не знаейки какво да си кажат, и двамата смутено се загледаха в димящата чаша кафе в ръката на Томас.

— Нещо ново? — попита марсианецът, като оглеждаше ту него, ту чашата, подразбирайки очевидно и него, и чашата.

— Мога ли да ви предложа една чашка?

— Да. Благодаря.

Марсианецът слезе от машината си.

Втора чаша бе напълнена с димящо кафе. Томас я подаде на марсианеца.

Ръцете им се срещнаха и като в мъгла се вплетоха една в друга.

— Господи Исусе! — извика Томас и изпусна чашата.

— Сили небесни! — възкликна марсианецът на своя език.

— Видяхте ли какво стана? — прошепнаха и двамата.

И двамата изстинаха от ужас.

Марсианецът се наведе да вземе чашата, ала не можа да я докосне.

— Господи — извика Томас.

— Наистина! — марсианецът се опита няколко пъти да хване чашата, ала напразно. Той се изправи, поразмисли малко, сетне извади от пояса си нож.

— Хей! — извика Томас.

— Вие не разбрахте, дръжте! — рече марсианецът и подхвърли ножа.

Томас протегна двете си ръце. Ножът мина през ръцете му и падна на земята. Томас се наведе да го вземе, ала не можа да го хване и се отдръпна разтреперан.

Той се загледа в марсианеца, изправен на фона на небето.

— Звезди! — каза Томас.

— Звезди! — отвърна марсианецът и на свой ред се загледа в Томас.

През тялото на марсианеца светеха ярки, бели звезди; неговата плът беше извезана със звезди също като малки погълнати прашинки в тънкия фосфоресциращ стомах на пихтиеста медуза. Звездите трептяха като виолетови очи в стомаха и гърдите на марсианеца, блестяха в китките на ръцете му като скъпоценни камъни.

— Аз виждам през вас! — каза Томас.

— И аз през вас! — отвърна марсианецът, отстъпвайки крачка назад.

Томас се ощипа, усети топлината на собственото си тяло и се успокои. „Всичко е наред — помисли си той, — аз все още съществувам.“

Марсианецът докосна с ръка носа и устните си.

— Не съм безплътен — тихичко каза той. — Аз съм жив!

Томас озадачено го погледна.

— Но ако аз съществувам, тогава вие сте… мъртъв!

— Не, вие!

— Дух!

— Призрак!

Те се показваха един друг с пръст, а в техните крайници звездните лъчи блестяха като кинжали, като ледени висулки, като светулки. Те отново провериха усещанията на плътта си и всеки поотделно се убеди, че самият той е жив, непокътнат, изпълнен с топлина, с вълнение, недоумение, със страхопочитание и че онзи, да, онзи, другият, е нереален, някаква призрачна призма, улавяща и отразяваща светлините на далечни светове.

„Аз съм пиян — помисли си Томас. — Утре няма да кажа никому за това, нито думичка!“

Те стояха там, на древното шосе, без да се помръднат.

— Вие откъде сте? — попита най-сетне марсианецът.

— От Земята.

— Какво е това?

— Там! — Томас кимна към небето.

— Отдавна ли?

— Пристигнахме миналата година. Не помните ли?

— Не.

— А вие всички бяхте мъртви, почти всички. Останали сте само малцина, не знаете ли?

— Това не е вярно.

— Да, мъртви. Аз сам видях труповете. Черните тела в стаите, във всички къщи, мъртви. Хиляди трупове.

— Глупости! Ние сме живи!

— Мистър, марсианците са унищожени от епидемия, но това, изглежда, ви е неизвестно. Вие трябва да сте се спасили по някакъв начин.

— Аз не съм се спасил и не е имало от какво да се спасявам. Какво искате да кажете? Сега отивам на тържество, на празненство при канала, близо до Ениалските планини. И миналата нощ бях там. Нима вие не виждате града? — марсианецът показа с ръка.

Томас погледна и видя развалините.

— Но този град е мъртъв вече хиляди години. Марсианецът се разсмя.

— Мъртъв ли? Аз спах там миналата нощ.

— А пък аз бях там миналата неделя и по-миналата неделя, и сега току-що минах оттам: само развалини! Виждате ли срутените колони?

— Срутени? Аз ги виждам отлично, лунната светлина ми помага. Изправени, стройни колони!

— Улиците са покрити с прах — каза Томас.

— Улиците са чисти!

— Каналите са празни, пресъхнали.

— Каналите са пълни с лавандулово вино!

— Градът е мъртъв.

— Градът е жив! — възрази марсианецът, смеейки се още по-гръмко. — Вие съвсем грешите. Виждате ли всичките тези карнавални огньове? Там има прекрасни ладии, стройни и изящни като жени, и прекрасни жени, стройни и изящни като ладии; жени, чиято кожа има цвета на пясък, жени с огнени цветя в ръка. Аз ги виждам, виждам ги как тичат из улиците, мънички жени, в далечината. И аз отивам там, на празненството, на фестивал; цяла нощ ще се носим в лодки по канала, ще пеем, ще пием, ще се любим. Още ли не виждате?

— Мистър, онзи град е мъртъв като изсъхнал гущер. Попитайте когото искате от нашите. А що се отнася до мен, аз отивам в Грийн Сити — новото селище на Илинойското шосе. А вие сте се побъркали. Ние докарахме тук милиони квадратни фута дървен материал от Орегон, няколко десетки тона хубави стоманени гвоздеи и построихме две прекрасни малки селища, каквито вие още не сте виждали. Тази вечер ще открием едно от тях. От Земята ще пристигнат няколко ракети с нашите жени и любими момичета. Ще има народни танци и уиски…

Марсианецът тревожно се размърда.

— Вие казахте: там, в онази посока?

— Да, и ракетите са там — Томас го заведе към края на хълма и показа надолу. — Виждате ли?

— Не.

— Да, там са, дявол да го вземе! Онези дълги, сребристи неща.

— Не ги виждам.

Сега пък Томас се разсмя.

— Вие сте сляп.

— Аз виждам отлично. Вие сте този, който не вижда.

— Добре, но вие виждате новото селище, нали?

— Нищо не виждам освен океана, и че сега има отлив.

— Господине, този океан се е изпарил още преди четиридесет столетия.

— Е, това е вече прекалено.

— Но това е истина, уверявам ви!

Лицето на марсианеца стана много сериозно.

— Почакайте. Вие наистина ли не виждате града така, както аз ви го описах? Яркобелите колони, изящните, стройни ладии, празничните огньове — аз ги виждам тъй ясно! Слушайте! Аз дори чувам как там пеят. Не е толкова далече.

Томас се ослуша и поклати глава.

— Не.

— А пък аз — продължи марсианецът, — аз от своя страна не виждам това, което вие описвате. Тогава? …

Те отново изстинаха, сякаш някой посипа телата им с лед.

— А може би …?

— Какво?

— Вие казахте „от небето“?

— От Земята.

— Земя, само име, нищо друго… — рече марсианецът. — Но … преди час, когато минавах край прохода… — Той докосна врата си. — Аз усетих …

— Студ?

— Да:

— А сега?

— Пак студ. Странно. Нещо ставаше със светлината, с хълмовете, с широкия път. Нещо необикновено. И светлината, и широкият път като че ли не бяха те; за миг в мен се породи такова чувство, като че ли аз бях последното живо същество на този свят …

— Така беше и с мен! — възкликна Томас; той сякаш разговаряше развълнувано със стар, добър приятел, доверявайки му нещо съкровено.

Марсианецът затвори очи и отново ги отвори.

— Това може да означава само едно нещо. И то е свързано с Времето. Да, вие сте фикция на Миналото!

— Не, вие сте от Миналото — каза земният човек, като поразмисли.

— Колко сте сигурен! Можете ли да докажете кой е от Миналото и кой от Бъдещето? Коя година сме сега?

— Две хиляди и втора.

— Какво значи това за мен?

Томас помисли и сви рамене.

— Нищо.

— Все едно аз да ви кажа, че сега сме 4 462 853 година по нашия календар. Нищо и повече от нищо. Къде е компасът, по който да определим положението на звездите?

— Но развалините са доказателство! Те доказват, че аз съм бъдещето, аз съм жив. А вие сте мъртъв!

— Цялото мое същество опровергава това. Моето сърце тупти, стомахът ми иска храна, устата ми жадува за вода. Не, не, никой от нас не е нито жив, нито мъртъв. Впрочем всеки е повече жив, отколкото мъртъв. А още по-вярно е, че сме някъде по средата. Двама странника, които се срещат на път в нощта. Двамина пътници, непознати един на друг. Вие казвате: развалини?

— Да. Страх ли ви е?

— Та кой иска да види Бъдещето? И вижда ли го изобщо някой някога? Човек може да погледне в лицето на Миналото, но помислете си… вие казвате: колоните са рухнали? И морето е пресъхнало, и каналите са празни, и девойките мъртви, и цветята повехнали? — Марсианецът млъкна, после отново погледна надолу към града. — Но те са там! Аз ги виждам. Не е ли това достатъчно за мен? Те ме чакат, каквото и да казвате вие.

Точно така и ракетите в далечината чакаха Томас, чакаха го селищата и жените от Земята.

— Ние никога няма да се съгласим един с друг — каза той.

— Тогава нека се съгласим да не се съгласяваме — предложи марсианецът. — Има ли някакво значение кой е Миналото и кой — Бъдещето, щом като и двамата сме живи, защото това, което ще дойде, то ще дойде — утре или след десет хиляди години. Откъде знаете вие дали това тук не са храмове от вашата собствена цивилизация след десет хиляди години, превърнати в развалини? Не знаете. Тогава и не питайте. Ала нощта е много къса. Ето празничните светлини излитат към небето, излитат и птиците.

Томас протегна ръка. Марсианецът също.

Ръцете им не се докоснаха: те се стопиха една в друга..

— Ще се срещнем ли пак?

— Кой знае? Може би през някоя друга нощ.

— Бих желал да дойда с вас на вашия празник.

— А пък аз да посетя вашите нови градове, да видя кораба, за който говорихте, да видя хората, да чуя за всичко, което ви се е случило.

— Довиждане — каза Томас.

— Лека нощ.

Марсианецът безшумно изчезна между хълмовете на зелената си металическа богомолка, а земният човек обърна своя камион и го подкара мълчаливо в обратна посока.

— Господи, какъв сън беше това … — въздъхна Томас; стиснал кормилото, той си мислеше за ракетите, за жените, за силната ракия, за вирджинските танци, за предстоящата веселба.

„Какво странно видение беше това“ — мислеше си марсианецът, като препускаше напред и си мислеше за празненството, за каналите, за ладиите, за златооките жени, за песните…

Нощта беше тъмна. Луните бяха залезли. Само звездите блещукаха над пустото шосе; никакъв звук, никакви моторни коли, нито едно живо същество, нищо. И така беше до края на тази прохладна тъмна нощ.

Това е най-доброто, което ми се е случвало да прочета на тема паралелни светове.

[Б.Богданов]

Ако приемате Мичио Каку за учен, можете да прочетете мнението на адрес:

Интервю с Мичио Каку

Паралелната вселена - 12 умопомрачителни идеи от пограничните селения на науката

от Маркъс Чоун

Паралелната вселена 12 умопомрачителни идеи от пограничните селения на науката

Рецензия на тази книга бе публикувана в списание Светът на физиката - издание на БАН. Отзивите бяха положителни.

Орелиен Баро - Физика на мултивселените:

Physics in the multiverse

[Doris]

А дали порталът към друга вселена би могъл да бъде нещо различно от черно-бяла дупка? Нещо от сорта на заешката дупка на Алиса или Слънчевите двери при Бузовград и да се отваря при определени обстоятелства?

[Малоум 2]

Ако приемате Мичио Каку за учен, можете да прочетете мнението на адрес:

Интервю с Мичио Каку

Паралелната вселена - 12 умопомрачителни идеи от пограничните селения на науката

от Маркъс Чоун

Паралелната вселена 12 умопомрачителни идеи от пограничните селения на науката

Рецензия на тази книга бе публикувана в списание Светът на физиката - издание на БАН. Отзивите бяха положителни.

Орелиен Баро - Физика на мултивселените:

Physics in the multiverse

Здрасти!

Една от големите (и стари) заблуди - паралелни вселени!

Това предполага "проникване" на едната в другата. Тотално притиворечи на понятието за Собствено пространство-време.

Известно е, че Вселената има ръкави и всеки от тях се "разбягва" спрямо другите. Една от идеите е, че ако нашата приемем за "изградена" от вещество, то противопосочният ръкав е изграден от антивещество. Хубаво е, че не проникват едно в друго тези пространства- иначе ще има "бум!" ... и толкоз.

Проблемът с осъществяване на контакт , евентуално с други подобни на нас е в разтоянията, а не толкова еволюционен. Когато се знае как протича еволюцията на неживата Природа и следващащта я - жива Природа, не е невероятно, в друг ръкав да възникват условия подобно Земните и да има наличие на живот (не на Разум - това е специфично свойство, на високоорганизирано образувание (Гл мозък при Човек), изискващо продължителна условно постоянна характеристика на фон от ЕМП, което е малко вероятно)- та да е възможен живот и някъде другаде. Но - разстоянията оказват отрицателната възможност за разумност на евентуален контакт. Няма резон такава възможност.(Особено, ако се вземе предвид, че самоволно всеки сигнал "тече" по геодезична крива, а преодоляването на това, ако искаме да го изпратим по директен (наш) път - изисква огромни енергии за съответната принудителност)

Никоя вещева частица не си дава Собственото пространство-време без бой! Търпи разпад, преобразува се в друга, но пак със собствено пространство-време. Затворено е във вещеви обект - и не допуска (посредством полетата си) нещо друго да навлиза в него.

Е, как тогава ще искаме от Голямото - Вселенското, да допусне друго Вселенско, да му се бърка из пространство-времето. Не може - или се разпада на по-дребни Вселени или отблъсква вмешателя.

...

[Б.Богданов]

Здрасти,

Тази тема донякъде е подходяща за обсъдим антропния принцип. Аз поне съм доста впечатлен от него.

Аз няма да мога да се включа активно, но се надявам да имам възможността да чета мненията ви.

И още нещо офф..

Малоум, ти препоръча на Шпага, лекции на Файнман.

Кои точно имаш предвид? - Тритомното издание ли, за студенти?

Мисля, че е един от пионерите на идеята на паралелни вселени, или бъркам?

Поздрави Б.

Редактирано Август 25, 2010 от Б.Богданов

[Б.Богданов]

Здрасти,

Тази тема донякъде е подходяща за обсъдим антропния принцип. Аз поне съм доста впечатлен от него.

Аз няма да мога да се включа активно, но се надявам да имам възможността да чета мненията ви.

И още нещо офф..

Малоум, ти препоръча на Шпага, лекции на Файнман.

Кои точно имаш предвид? - Тритомното издание ли, за студенти?

Мисля, че Файнман е един от пионерите на идеята на паралелни вселени, или бъркам?

Поздрави Б.

Нещо странно стана с редактора и резултатът е този. Самокопирах си поста.

Редактирано Август 25, 2010 от Б.Богданов

[Малоум 2]

Здрасти,

Тази тема донякъде е подходяща за обсъдим антропния принцип. Аз поне съм доста впечатлен от него.

Аз няма да мога да се включа активно, но се надявам да имам възможността да чета мненията ви.

И още нещо офф..

Малоум, ти препоръча на Шпага, лекции на Файнман.

Кои точно имаш предвид? - Тритомното издание ли, за студенти?

Мисля, че е един от пионерите на идеята на паралелни вселени, или бъркам?

Поздрави Б.

Здрасти!

Извинявям се за забавата в отговор - малко ми е времето пред компа...

Антропният принцип е ... илюзорно, следствие на това, че Човек е създаден ЕВОЛЮЦИОННО - и няма как да не съответства на основния закон на джунглата: "Което се приспособи, ще оцелее!"

Тъкмо приспособяването ни е довело до точно съответствие на "изнамерената" (откритата) действителност и ... изглежда: Все едно - всичко е съобразено с Човек!

А правилната идея е: Да се изнамери като как се стига до Човек? (по-скоро - до ГЛ. Мозък, при човек - високо организираната материя, мозък, който мисли).

Най-често, не се оценя Обратната Връзка (ОВ) между "запис в гените" и реакцията на организма на ситуации. Запис в гените означава: проиграна вече ситуация и съответен неволево предизвикан отклик, печеливш за оцеляването в миналото. (Иначе, нямаше как да стигнем до нашето сега)... Пък и ... не всичко е създадено, за да е "добре" на Човек- не случайно си търси "рай", а ... попада в "ад"!?!

пп Точно: Файнманови лекции по физика в 3 тома - за студенти - нефизични специалности, а по-скоро за обща култура по физика. Там, достатъчно на дълбоко са засегнати и проблемите на съвременната физика. А, това е важно за разбирането на Света. Особено за "хипотезистите"...

...