Против „блиц криг” в историческите понятия

[bozman]

Първа част

Какви са методите и основанията при които е формирана днешната история на България ? Методите са крайно съмнителни, основанията смехотворни, а ползваните източници тотално изопачени.

Пример с „Първото българско царство”. Набеждава се някакво „мръсно” племе за родоначалник, което няма връзка в текста с българкото име. Включва се „хан”, който никъде не е назован като такъв, дава му се име каквото не съществува, изписва се царство( такова царство-господарство има само във въображението на пишещите, но не и в изворите), въоръжават се със стрели, боздугани и други оръжия от каменната ера, указват се на някакво място в историята ( на юг от Дунав, където този цар-господар никъде не е упоменат) и . . . започва извличането на дивиденти от цялата налудничава картина. Роят се доктори, доценти и професори в бясна надпревара да повтарят и преповтарят „картинката” на шефа, инплантират се канцерни понятия от други области за „доказателства” и се стига дотам, че указанията на ползвана литература в такива „исторически теми” са повече от изложенията на темата и по фактология няколкократно надвишават действителните факти.

Каква е целта ?

Целта е препускане по йерархията за титулна надпревара, все повече и повече водопади от измислици и безмислици. Започват да се роят паралелни истории, още по налудничави от официалната и още по-лишени от основателност. Целта е една. Създаване на материя, наречена история, която по никакъв начин не отразява миналото на българите, но затова пък е брилянтно оръжие за политически манипулации и налагане на политически настроения.

Какъв е резултата и какви са последиците от такава парвенющина върху тези, които са предназначени за „обекти” на изложенията – читателите и подрастващото поколение? Само една дума – страшни. Субектите се изпотрепват да търсят и изнамират все повече фантастични писания по темите ( по същество съвсем еднакви с някои стилни украшения за оригиналност) и колкото повече намират, толкова повече считат, че са знаещи, образовани и т.н. „Прочетох” се превръща във „знам” и последиците са понякога шокиращи. И в тази бясна надпревара на оторизираните да дават мнения, вече никой не се и замисля, за първоначално спретнатата картинка с измислените ханове, царства и т.н. и най-вече за това, че тях никога, никъде не ги е имало.

В този материал ще се опитаме да покажем как името „българин” (заедно с производните нему)и други имена са извървяли дълъг и противоречив път и никога не са „кацали” на Балканите с прелетните птици, или заемали място на «изчезнали народи», а векове ( по-точно около 1500г.) се се предавали от материал в материал на първоизточниците, преди да се превърнат в днешното си разбиране за етноси и народности. За това как са се „движили” тези понятия в говорната реч, има съвсем малко сведения, поради очевидната невъзможност от съхранение на такава реч.

В началото на това изложение ще започнем с разглеждането на понятието „българин” от един безпристрастен лингвист, който разглежда възможните преобразования на тази дума и никак не се влияе от желанието на много от сънародници ни да се приобщят по род към създателите на света, към Ной, Озирис и т.н.

„....Пълно обяснение обаче, дава родовото име на баварците. В хода на времето то е претърпяло различни превращения. Всички тези различни форми стигат назад до двете основни форми “боугар” (bougar) или “баугар” (baugar), от които последното е още съхранено. Както показват следните образувания, те са можели да звучат и “поугар” (pougar) или “паугар” (paugar), “поукар” (poucar) или “паукар” (paucar). Тези следващи образувания възникват най-напред поради това, че заднебният звук г (g) или к © при висока говорна позиция на езика получава едно приплъзнато у (u) или о (о), което води до формите “боугуар” (bouguar), “боугоар” (bougoar), “поугоар” (pougoar), “баугуар” (bauguar), “баукуар” (baucuar) или “баугоар” (baugoar). От тях писмено са засвидетелствани последните три в “баугуарии” (bauguarii), “баукуери” (baucueri) и “баугоарии” (baugoarii). Но ако така възникналото у (u) или о (о) се произнася със заострено огръгление на устните, то това води до едно последващо приплъзнато в (w): “боугувар” (bouguvar), “боуговар” (bougovar), “баугувар” (bauguvar) или “бауговар” (baugovar). До по-нататъна поредица от форми се стига поради това, че двойният звук (дифтонг) оу (ou) или ау (au), от една страна, вследствие на настойчиво уподобяване става оо = о или аа = а: “богар” (bogar), “богуар” (boguar), “богоар” (bogoar), “погоар” (pogoar), “богувар” (boguvar) или “багар” (bagar), “пагар” (pagar), “багуар” (baguar), “багоар” (bagoar), “пагоар” (pagoar) или “багувар” (baguvar). От друга страна, дифтонгът оу (ou) или ау (au) пред г (g) или к ©, като преднонебен и при изпреварващо уподобяване се превръща в ою (o&#252 , аю (a&#252 и по-нататък в ои, ой (oi), аи, ай (ai) или еи, ей (ei): “бойгар” (boigar), “байгар” (baigar), “пайгар” (paigar), “пейгар” (peigar), “байкар” (baicar) или “пайкар” (paicar). Към това се добавя и преобразуването на г (g), което първо става на фрикатива гх (gh), който от своя страна отново може да се измени в две посоки. И то, от една страна, той става на фарингалния звук х (h), който вследствие на настойчиво уподобяване се слива в едно с предходния о (о). Така “богар” (bogar) става “богхар” (boghar), “бохар” (bohar) и “бооар” (booar) = “боар” (boar), последната която форма е народностната в Бавария. От друга страна, фрикативът гх (gh) става на преднебния звук й (j) и по-нататък на и (i), с което “богоар” става на “биоиоар” (bioioar), “багоар” (bagoar) - на “байоар” (baioar), “багуар” (baguar) - на “баюар” (baiuar), “баговар” (bagovar) и “багувар” (baguvar) стават “байовар” (baiovar) и “бааувар” (baauvar) или, с уподобяване на у (u) към следващия в (v) - “баивар”, (baivar), “богар” (bogar) става “бояр” (boiar), “багар” (bagar) - на “баиар” (baiar) или “беиар” (bеiar), “байгар” (baigar) - на “баияр” (baiiar) или баяр (bayar) или беяр (beyar). Накрая промяната от а (a) към е (e) или и (i) в крайната сричка на формите “баигар” (baigar), “паигар” (paigar) или “пеигар” (peigar) води до “баигир” (baigir), “паигир” (paigir) или “пеигир” (peigir), на формите “пеиар” (peiar), “беиар” (beiar), “баиар” (baiar) или “байар” (bayar) - до “пеиер” (peier), “беиер” (beier), “баиер” (baier) и “байер” (bayer).

Но двете основни форми “боугар” (bougar) и “баугар” (baugar) не представляват най-старата форма. Първата “боугар” (bougar) е налице в старофренското “б(о)угр” (bougre), където тя е възникнала от чуждото име “болгар” (bolgar), при което l, като задноезичен звук, образуван на задното (мекото) небце, се е променило на у (u). Същото е станало и в немския, така че първоначалната форма не е “боугар” (bougar) или “баугар” (baugar), а “болгар” (bolgar) или “балгар” (balgar). Та последната форма наистина е засвидетелствата чрез името на баварския цар Балгер. Това означава, че в своята първоначална форма баварското родово име съвпада с името на българите. Но не само в своята първоначална форма. И българското народностно име проявява допълнителни форми. Така например, в устата на македонските българи то звучи между другото и “богар-ин” (bogar-in) или бугар-ин (bugar-in). А в Румъния, със залеза на някогашната българска владетелска прослойка в румънската народност, където българското народностно име се е превърнало в съсловно име на благородничеството, то гласи “бояр” (boiar). Но ако първоначално баварците и българите са имали едно и също име, то тук е налице или една своеобразна случайност, или общност на произхода (курсив мой).

проф. Фрицлер,

Франкфурт

Проф. Фрицлер също е в „плен” на етностните виждания характерни за ХІХ и ХХв., но това не омаловажава частта от неговата разработка, която е представена тук. Ще видим, че нито има „своеобразна случайност” нито „общност на произхода”, а нещо съвсем елементарно и обикновено, присъщо на историческите и лингвинистични процеси. И както се е оказвало много пъти, най-елементарните неща се разбират най-трудно. По-нататък приложените сведения няма да са подредени хронологично, а по реда на тяхното посочване в историческите паметници. Една хронологична подредба би била много уместна, но засега считаме такава подредба за излишно разточителство на време.

І. Из „История” на Лъв Дякон – личен участник в похода на Василий ІІ срещу София и съвременник на другите събития в прериода 959 – 989г.( периода на „Историята”).

„...император Василий (976-1025), като събра войските си, тръгна на поход срещу мизите, защото тяхната дързост и жестокост, дишаща убийство, заплашваше ромейската държава...”

„...императорът стигна до Сердика, която скитите обикновено наричат Тралица...”

„...гдето мизите нападнаха ромеите и като унищожиха много голям брой воиници...”

„...тогава малко остана ...да стана жертва на скитския меч...”

„...оцелялата войска едва се измъкна от преследването на мизите...”.

Хрисовулите на Василий ІІ до архиепископ Йоан много ясно посочват хората с които е водил войната – това са българите. Очевидеца на събитията обаче дякон Лъв непрекъснато назовава българите - „мизи”. Какво имаме? Имаме две имена на един и същ народ без съмнение. Този народ в канцеларията на императора е означен и записан като «българи», в летописите на дякон Лъв – «мизи». Време – Х в. и началото на ХІ в. Нека класифицираме това сведение така – на високо ниво, на висок стил – имаме «българи», на повествователен или дори можем да го наречен обикновен,простонароден стил – «мизи».

ІІ. Из съчинението на Константин Багренородни „За церемониала във византийския двор”.

„ 1. Приветствия на Идващите от България пратеници към Императора......»

„...Запитване на логотета към тях: „Как е духовният син на нашият свет император,(поставеният) от Бога владетел на България ? Как е (поставената) от Бога владетелка на България ? Как са синовете и дъщерите на духовния син на Императора ? Как са шестимата велики боляри ? Как са останалите вътрешни и външни боляри ? Как е обикновеният народ ? ”.

Тук е мястото за пояснение, какви са тези «вътрешни» и «външни» боляри ? С «великите боляри» стават три вида болярство. Великите боляри са по високопоставени от другите очевидно и това не подлежи на коментар, тъй като те са по-високопоставени от първоизточника според йерархията на изброяването. Външни и вътрешни боляри едва ли може да бъде сериозно обяснено с някакви родствени приоритети по отношение на българският владетел. Тяхната «външност» и «вътрешност» очевидно има връзка със служебните йм задължения към България. И ако според проф. Фрицлер «бояр – боляр» е благородническа титла в Румъния, то очевидно тази титла е била благородническа и в България. Благородническите титли в тази епоха произтичат директно от високопостанеността във военната йерархия. Така че, «външни» и «вътрешни» боляри означава «външни» и «вътрешни» високопоставени военни командири. Което води до заключението, че воената териториална организация в България е същата каквато има и Източната Римска империя в този момент. Външни теми – наречени гранични и управлявани от comitas или федерати и вътрешни теми управлявани от comitatences. Над тях очевидно са „великите боляри”. Тези велики боляри според римската терминология се наричат magister militum. Нека да припомним, че Теодор, който е изпратен от Симеон Велики като пратеник в Константинопол е посочен от проф. Иван Снегаров ( Le prince Simeon a-t-ie ete courone en 913 a Constantinople, 1947, стр 24 ) като носител на титлата „магистър”. Наистина Снегаров прави ниско темане на В. Златарски, като споменава, че според Златарски тази титла била равна на кав-хан. Какво като е равна на кав-хан ? Тя може да е равна още на 99 титли взети от Чукотка до Бурунди. Теодор е назован „магистър”, а не „кав-хан” и това не може да бъде омаловажено или заличено със манипулативни сравнения. Задната мисъл на това сравнение ( да убедят читателите, че са потомци на „хан”, а не на „магистър”) е очевидна, но това по никакъв начин не може да промени указанието на първоизточника.

„Точно описание на реда на императорските приеми и названието и чина на всеки от великодостойниците, съставено въз основа на стари клиторологии при христолюбивия и премъдър наш Император Лъв1 през месец септември ІІІ индикт, 6308 година2 от Сътворението на света от императорският протоспатарий и атриклиний Филотей.

1. Византийският Император Лъв VІ Философ (886 – 912).

2. Своето съчинение „Криторологии” Филотей е написал през 899г....”

С (1) и (2) са дадени поясненията под текст от съставителите на книгата. Гледайки обясненията и годините в тях при бърз пръв прочит не намираме нищо особено. Години далече след прословутата 869-70 нарочена за година през която „българите са покръстени”. При направената проста проверка и то въз основа пак на същите съставители, от стр. 227 имаме год. 6627 от Сътворението равна на 1118 от Р.Хр. и на стр. 160, год. 6504 от Сътворението на света равна на 996 от Р.Хр. Т.е. оказва се, че посочената год. 6308 би трябвало да е точно 800 (или 801) година при константа 5508 (или 5509) от разликите в горните две години .

Друга справка може да се направи по онтошение на означения „ІІІ индикт”. Индиктите са 15 годишни цикли въведени от Константин Велики. За намиране на съответният индикт се прави следното: към годината по Рождество Христово се прибавя 3 и полученият сбор се дели на 15. Остатъка е индикта. Въпросният ІІІ индикт се получава ако се тръгне от година 798. Дали годината е била 798, 800 или 801 няма значение – те са делече преди годината на „българското покръстване”. И споменатия император Лъв не може да бъде Лъв Философ (886 – 912), а най-вероятно един от „лъвовете” от близките години - Лъв Хазарин (775 – 780) или Лъв Арменец (813 – 820). По отношение на Филотей – нещата са ясни – дори да е написал своето съчинение през 899г. той изрично споменава от кое време са критологиите.

Тъй като сметките са във възможностите на всеки завършил втори клас (говоря за завършилите български училища, а не за завършилите чувашки, осетински и др. образователни системи) поясненията под текст (1) и (2) не могат да бъдат сметнати за неволна грешка, а за очевидна манипулация. С други думи – измама.

Защо е нужна тази измама, ще запитат някои по-незапознати с методите на официалната историография? Ами затова, г-жици и г-да, за да може годините на българското християнство да се «натъпчат» в определеното йм от златаристи, митафчисти, и други „исти” граници след 870г. Защото по-надолу пише:

„...Ако има синкели и на източните Патриарси, те се предпочитат пред тях, според реда на собствените йм Патриаршии. След това по същият начин (идват) Архиепископът на България и патрициите евнуси. Който от тях е на служба, се предпочита пред другия...”

Какво казва Императорския протоспатарий и атриклиний Филоктей ?. Казва дословно, че през 6308г. от Сътворениоето на Света, т.е. 798,800 или 801г. от Рождество Христово в Константинопол присъства български Архиепископ !.

Все пак това не е сведение от някой полуграмотен монах от забутан манастир в планините, а човек с висша грамотност за времето си, като тази на Анастасий Библиотекар от Рим, Касиодор, Енодий и др. от този ешелон на грамотност и информираност. Нека само да припомним, че дори на Константин Философ му бе предложено само длъжността библиотекар в патриаршеската библиотека. Не може сведенията на императорският протоспатарий Филоктей да се пренебрегват с прилагане на елементарна аритметическа нехайност, с каквато не се преминава в трети клас.

Нека видим къде се поставят високопоставените българи по време на тържествата на Рождество Христово :

„...На почетната трапеза на 19 акувити трябва да поканите двама магистри, проконсулите патриции, шестима стратези, двама приятели българи, двама официали от службата на военният логотет и двама по-низши....в акувитите трябва да поканите целият сенат а именно.....комити на схолите, силенциарии, протиктори,...дванадесет души от приятелите българи и дванадесет бедни братя.....”

„Двама приятели българи” са поставени сред висшето военно командване на Империята ! И до днес в Испания, която е романоезична, офицерите се наричат „официали” , логотета – нещо като началник щаб в двореца, шестимата стратези – това са дуковете и т.н. Както виждате „българите” са изцяло в контингента на военното висше императорско съсловие. Е, как така „българите” – 120 след стъпването си на Балканите според официозите, като неудържими азиатски тюрко-монголоиди, попаднаха сред висшето командване на «вечният враг» Източната Римска империя и то по време преди да бъдат «покръстени» ? Едно е да се даде кесарска титла на Тервел за помощта срещу арабите, друго е същите тези хора да са присъстващи на най-почитания християнски празник, където иноверци по принцип не присъстват.

„ ...На шестия ден ( т.е. разпети Петък б. авторите) от същата седмица....се въвеждат приятелите българи с подаръците от България.....На по-долните маси трябва да се поканят 54 души от комитите и от кентарсите на аритмите и иканатите, а от приятелите българи 18 души. Българите трябва да бъдат наредени на последната маса долу – сами. Те трябва да бъдат въведени и изведени със собствените йм скарамангии...На другият ден след този прием става заключителното конно състезание, приятелите от България се изпращат в страната йм и трапезата се слага ....на катизмата” (трибуна на хиподрума б. съставителите).

Освен високопоставените българи, имаме и други поканени българи – на по-ниско ниво в йерархията. За връзките между отделните българи по отношение на чина може само да гадаем, затова няма да коментираме. Не може да се пренебрегне, че броят на българите е една трета от всички поканени по-нискостоящи командири, и мястото йм е също сред военното съсловие на империята. Тук изключения в подреждането едва ли са били допускани след като имаме специални, «дипломатически указания» за начина на подредба на присъстващите. Такъв тип подредба съществува и до днес на дипломатически и правителствени приеми.

Като заключение от сведенията на Филоктей можем да обобщим – в края на VІІІ и началото на ІХв., около 800г., българи от различни съсловия, сред които е и Архиепископа на България, присъстват на християнски празник в Константинопол. Това съобщение не само праща в небитието «българкото покръстване от гърците», но указва абсолютно точно за липса на гърци (или елини) сред християните на приема. Гърците, «покръстили българите» липсват на приема. Дали не събират българските саби във вестибюла ??

Това че писменият източник е написан на гръцки език не указва някакво гръцко присъствие. Също както лекарите пишейки рецепти на латински не са римляни.

ІІІ. Из „Тактика” на Лъв

Боен ред и нрави на маджарите

„ 43. Прочее скитските племена имат, така да се каже, един и същ ред и строй. У тях има многовластие и живеят безгрижно и изобщо като номади. Само племето на българите, а също и това на турките имат подобен военен строй, по-здрав отколкото у другите скитски племена, понеже се бият в редовните сражения и се управляват еднолично.”

Освен, че нарича българите „скитско племе”, нищо конкретно не може да се изведе от 43т. понеже превода е противоречив и структурно различен. Дали е от превода или е по оригинал такъв, можем само да гадаем. Имат „многовластие”, пък се управляват „еднолично”, живеят безгрижен номадски живот, пък се бият в „редовни сражения”.

Като обобщение: За Лъв VІ Философ българите са скити.

ІV. Дексип Атински

От „Хроника”:

1. Начало на готските нахлувания отсам Дунав

„ През време [на императорите Максим и Балбин ( 238г.)] карпите воювали срещу мизите. Тогава започнала и скитската война. По това време била разрушена и Истрия ( край с. Каранасуф – Северна Добруджа) или както я нарича Дексип, Истрийският град.”

Според преводачите карпите са племе, обаче мизите не са. По какви признаци ги определят или разграничават не е ясно. Ние мислим, че това разграничение е по категорията «фонетична симпатия». С тези сражения започва и Скитската война, което ясно казва, че Дексип счита мизите и карпите за скити.

2. Нахлуването на готите при царуването на Деций (248 – 251г.)

„ По време на (Императора) Деций скитите, така наречените готи, преминали в голямо множество реката Истър [Дунав] и опустошили Римската империя. Те обградили избягалите в Никопол [Nicopolis ad Istrum – с. Никюп – Търновско]мизи....”

Мизите спасили се в Никопол, явно са на страната на Империята, щом се сражават с Деций против готите. Готите са обозначени като скитско племе. Мизите от т.1 – също. Затова и войната е наречена скитска – по добре би било да се каже – междускитска война. Засега причините не се търсят. Нататък.

От „Скитика”:

3. Обсадата на Марцианопол [гр. Девня - изворите] от готите.

„ От съчиненията на Дексип....Местните жители казват, че градът Марцианопол получил името си от сестрата на Император Траян. Скитите мислили, че този град може да се превземе....”.

Готите продължават да се наричат скити от Дексип.

5. Обсадата на Пловдив от готите

„Из съчиненията на Дексип. Обсадата на филиповия град. Град Филипопол се намира на границата (1) между земите на тракийците и македонците и лежи на р. Хебър [Еброу ]. Казват, че негов основател бил македонският цар Филип [Филип ІІ Македонски], син на Аминт, по чието име е бил наречен и градът. Именно този най-стар и най-голям град е бил нападнат от скитите...»

(1) Тази граница е там и според Птоломей и Страбон виж. PWRE, 2 R.,VI, col.395-396.

Според днешните историци обаче тази граница не е там.

Защо ?

Защото тогава Пловдив се отъждествява точно с града Филипон (града на Филип) от Библията, където Ап. Павел гръщава за първи път в Европа (след като сънува, че го вика македонец), където има римски гарнизон и затвор, където има плавателна река и т.н. Гръцкото Филипон-че в планините няма нито гарнизон, нито затвор, нито е областен център, няма, нито е имало някога поток, за река да не говорим.

От т.5 готите продължават да се наричат скити.

V. Евсевий ( прибл. м/у 284 и 305г.)

Обсадата на Солун от готите.

„Из съчиненията на Евсевий, книга ІХ. Обсадата на Солун от скитите. А солунчани и в тоя решителен…”

Евсевий нарича готите, скити.

VІ. Евнапий ( р. ок. 345г. в Сарди – поч. ?)

1. Готите се заселват отсам Дунава.

„Скитите загинали в по-голямата си част напълно след поражението и разгромяването йм от хуните…”

По-нататък обширно се разправя как готите се разселили по цяла Тракия, Мизия и Тесалия с разрешението на Императора.

„..Като узнал за тези неуписуеми злини, императорът се принудил да сключи мир с персите, като се укорявал и разкайвал, гдето е приел скитите. Той кипнал от гняв и обзет изцяло от мисълта за война срещу тях, изпратил напред сарацинската конница, за да се противопостави на варварите които стояли вече пред стените на Константинопол и го обезпокоявали…”.

След по-нататъшните обяснения става ясно, че готите (скити) едва ли са се допитвали до императора на римската Империя за своите действия, защото е видно, че Императора изобщо не владее положението на северозапад от столицата. Също е пределно ясно, доколко готите(скити) са „загинали в по-голямата си част” във войната с хуните, щом като могат безпрепятствено на окупират европейските територии на Константинопол.

3.Император Валент се готви за война срещу готите79.

„По времето когато скитите нахлували в Македония Император Валент пристигнал в столицата…”

(79) В текста те са обозначени под името скити.

Евнапий дори не нарича скитите – готи, а говори само за скити. Готи е по-новото разбиране на скитското племе, което едва ли е най-вярното.

4. Никополци се присмиват на другите тракийци82.

„ Никополци се присмели на другите тракийци, които от страх пред императора си изпатили страшно, понеже от една страна…”

(82). Събитието се отнася към 379г. по времето на Теодосий. Schmidt, op.cit.,, 413, n 3, предполага, че се отнася до Nicopolis ad Nestum.

Тук отново попадаме на прекаленото самомнение на съвременните тълкуватели на историята. Понеже на Шмит му се струва невероятно,никополците на р. Дунав да са наречени тракийци от Евнапий, той счита че става въпрос за никополците на р.Места. А, че Евнапий нарича точно Nicopolis ad Istrum тракийски град и жителите му тракийци изобщо не се приема за истина.

Ето, така се прави съвременна история.

Разбирането на Евнапий, че Тракия е нещо много по-голямо от сегашната област Тракия, и именно, съобщението, че една такава много по-голяма Тракия – истинската о г р о м н а древна Тракия, е синхронно на съобщението на Херодот, че тракийците са най-многобройното племе след индусите, не се приема за правилно. Защото тази голяма Тракия би обхванала почти всички племена известни днес под името „славяни” и би оправдала и изяснила по кристален начин обясненията на Херодот. Това обаче не е изгодно на мирогледа на Шмид, че най-значимата популация в Европа са германците и …българските историографи отново танцуват по чужди свирки, вместо да вярват на очите си, т.е. на писанията на древните автори.

7. Пъклените замисли на готите.

„ В първите дни на Теодосиевото царуване скитският народ като бил изгонен от земята си от хуните, преминал Дунава заедно с племенните си вождове, които се отличавали по достойнство и род. Те били отрупани с почести от Императора, и като виждали, че всичко е в техни ръце, започнали помежду си голяма междуособица: едни настоявали да се задоволят с настоящето си благополучие, а други – да запазят дадената от тях в Родината клетва и да не престъпват взетите решения. А тези решения били извънредно безбожни и по жестокост надминавали варварският обичай – да действат по всякакъв начин срещу римляните и да увреждат със всякакви хитрини и измами ония, които йм били дали прием, ако и да били видели най-големи добрини от тях, та да станат господари на цялата страна….”

Тук попадаме на едно кардинално съобщение с огромна важност и следствия, а именно – обяснението как така в Източната Римската Империя имаме предимно императори от балкански произход, а не елински или латински. Тези дадености са отбелязвани многократно в форумите по история, но поне ние за пръв път попадаме на съобщение което у к а з в а, че това не е случайно, а план предначертан от готите още преди преминаването йм през Дунава. В този аспект не е и съвсем важно откъде точно идват готите от – североизток (степите на север от Черно море) или от северозапад ( централноевропейската равнина –Пустата), те определено са славянски племена, наложили славянският език на Балканите и най-важното – тяхната документирана цел от Евнапий – завладяване ръководството на Източната Римска Империя. Тъй като не е отбелязано кога приблизително е взет този план, считаме че през 379г. (годината на съобщението) от началото на този план са изминали около 100г. – една приблизителна цифра, която посочва първите балкански Императори. Това обяснява не само императорите от Диоклециан до Василий ІІ и пробалканската йм политика, както и промените в армията, когато се дава приоритет на балканците, но също и църковните въпроси свързани с готската църква в Константинопол и готската епархията на север от Черно море. Кардинални въпроси с множество подвъпроси от национална, регионална, културна и т.н. насоченост. Тук ще приложа и т.6, която смятах да спестя, но след това развитие на въпроса, би било важно да я упомена. Тя указва от къде се появява „славянското море” наводнило Македония и Тесалия и какво е неговото първично име.

6. Готите се крият в македонските езера.

„ Във времето на Теодосий, когато Максим87 въстанал и варварите се отправили на поход срещу римляните, всред тях се разпространила мълва, че римляните събират огромна войска. Варварите88 като разбрали опасността, прибягнали до обичайната си хитрост и се скрили в македонските езера.”

(87) – Сиреч узурпаторът Максим, Император на Западната Римска Империя.

(88) – Готите.

Поясненията с цифри също са дадени от съставителите. За това, че съвременниците наричат скитите – готи, вече казахме. Готите скрили се се в македонските езера обаче не са корморани за да се скрият във езерата. Те са се скрили около езерата, което означа, че контролират достъпа до тази територия. Това обяснява, че остроготи тръгват от тази територия към Рим (Аларих), където по-късно панславистите изведнъж откриват на същите места славянско море дошло неизвестно откъде. Още, тези готи няма да са същите превзели Рим под водачеството на Максим. Те са навярно от умереното крило указано от Евнапий, които „настоявали да се задоволят с настоящето си благополучие”. Тук не се упоменават мизи и траки. Готите се разпореждат по цялата зона. Мизите и траките обаче продължават са се появяват и в по-късните съобщения от което става от ясно по-ясно, че тези наименования на временни човешки индикации (формирани от съответното образование, култура и т.н. на съответната персона) през такава малка разлика във времената, са пъзел на глобалното и огромно море на популацията наречена траки от Херодот, скити от Евнапий, славяни от панславистите и т.н. Ако понякога са се смесвали с тази популация и други етноси (без значение дали са тюрки, монголи, печенеги и т.н.), а те доказано са се смесвали, то множествеността е устояла на фрагментността и наличието на днешните славянски езици и покритието на половин Европа от тях указва именно, втората популация след индусите – трако-скитската, като това определение съвсем не изчерпва многообразието на имена, които древните пуристи са йм дали.

8. Висшите длъжности се продават публично

„ Във времето на царица Пулхерия (414-416г.) - ( на гръцки е изписано Поулхериас б.м., и тази дума според проф. Фрицлер означава «българка») – провинциите били на разположение на ония, които пожелавали да купят висшите длъжности. Всеки могъл да си купи открито големи и малки провинции от държавната хазна, както каквато и да е друга стока от пазара. И който искал да ограби Хелеспонт, купувал Хелеспонт, друг – Македония или Тракия,…..Това именно можел да прави викарият (управителят на диоцеза б.пр.) и проконсулът (управителите на Африка, Азия и Ахая.б.пр.). И не съществувал никакъв страх от жалките предписания, умрели заедно със законите, че този който отсъжда срещу подкуп, трябва да се наказва….И властникът чрез тези безгласни глашатаи съобщавал всекиму на ухото, че той бил купил поданиците си за толкова и толкова злато, и че е крайно необходимо да внесе тази сума, иначе ще има неприятности и ще бъйде наказан със смърт и конфискация. И тъй тези, които могли да платят, ридаейки плащали с това, което имали дотогава. Тия пък, които нямали средства, били бити публично с бичове по телата…”.

В «Римска теза» липсваше морално обяснение, защо точно българската държава, да е следствие на римските гранични български гарнизони, а не на племенна инвазия . Евнапий рисува такава картина в т. 8. на римското цивилно управление през Vв., че данъците които граничните гарнизони са събирали, като своя заплата ще да са били „манна небесна” за цивилното население на гарнизоните в сравнение с цивилните кожодери.Освен това висшите военни са се сменяли много по-рядко, а по нисшите чинове навярно и въобще не са се сменяли ако няма война, което внася още обяснителна фактология, за поведението на военните власти спрямо цивилното население, което „де факто” ги издържа икономически, понеже централното ръководство не привежда имперските заплати на войниците поради липса на средства. Какво му е чудното при тези дадености, че тези гранични гарнизони дотолкова се отдалечат от „централното ведомство”, че в края на краищата обявяват официално, че не искат да имат нищо общо с него и възпрепятстват с оръжие проникването на централни константинополски войски на своите територии. А, че централните имперски войски проникват в периферните гранични гарнизони за грабеж е всеизвестен факт, най - ярък от който е този на Император Никифор от по-късно време. От имперска гледна точка, той си е прав да изисква подчинение и данъци от структури, които са формирани като такива от Империята и да ги смята за част от Империята (за което недвусмислено заявява Император Лакапин в писмо до Симеон). От гледна точка на гарнизоните, които десетки години са се управлявали самостоятелно ( със съвременни думи, те са наречени „държави”) такова посегателство е вражески акт и те се противопоставят със всички военни сили които имат. И докато гарнизоните се се простирали от планината Шварцвалд до устието на Дунав и човешките йм и икономически ресурси са били със всяка измината „петилетка” все по-значителни и като финал започват да се наричат „държави”, то Източната Римска империя в Европа е била до вала на Анастасий, а в останалия свят със всяка измината година териториите са се отеснявали, докато в края на краищата цялата мощ на Империята не е надминавала мощта на един, единствен гарнизон – да речем този в Nicopolis ad Istrum. Ето това е истинският край и крах на Източната Римска Импрерия, а не някакви митични нахлувания на азиатци на звездни коне, славянски морета или падането на Константинопол под османска власт. Аварския хаганат, имайки на разположение компактната маса на трако-скито-готските племена ( за момента наречени оври, обри, авари) се опитва да възстанови племенният начин на управление, върху целият район на граничните гарнизони, но опита е обречен на неуспех. Цивилизацията си казва думата и е във възход и граничните гарнизони се връщат в първоначалните си имперски конфигурации, само че с различни имена – кралства, царства, княжества и т.н., все кипри и привлекателни имена съответстващи на новото самочувствие породено от свобода.

VІІ. Филосторгий ( р. прибл. 368г. в Кападокия)

Църковна История

1. Дейността на Улфила

„ [ Филосторгий] казва, че по това време Улфила довел в ромейската земя многоброен народ от отвъддунавските скити, наричани някога гети97, а сега готи, които поради своето благочестие98 избягали от собствените си земи. А този народ приел християнството по следният начин.Прли царуването на Валентиан и Галиен99 голяма част от отвъддунавските скити100 преминали в ромейската земя и опустожшили голям дял от Европа. Като преминали в Азия101 те навлезли в Галатия и Кападокия, заловили много пленници, някои от които се числели към духовенството и с голяма плячка се оттеглили в земята си. А взетите пленници християни, като общували с варварите, обърнали в благочестието голям брой от тях и ги направили да мислят според християнскси, вместо според езическата вяра. Всред тези пленници се намирали и предците на Улфила, по произход кападокийци,от така нареченото село Садаголтина102 близо до Парнас. И тъй този Улфила, като бил поставен за техен пръв Епископ, предвождал населението. Той станал Епископ така. През времето на Константина, тъй като на Императора се подчинявали и тамошните варварски племена, [Улфила] бил изпратен от вожда на този народ103 заедно с някои други като пратеник при него. Той бил ръкоположен от Евсевий104 и неговите привърженици за Епископ на християните в гетската земя. Като се грижел и за другите техни работи, той йм изнамерил собствена азбука и превел на техният език цялото Писание, с изключение на „Книгите на царете”, тъй като те съдържали повествувания за войни, а народът и без това бил войнолюбив и повече се нуждаел от нещо , което да обуздае неговият порив към сражения, а не от нещо, което да го подбужда към това.- - - Императорът106 заселил този народ в селищата на Мизия, кой където желаел. Той почитал извънредно много Улфила и често казвал за него „нашия Мойсей”. Той боготворял много този човек и направил самия него и подчинените му привърженици на своята еретическа вяра107.”

(97) - Формата на името е предадена Урфила вм. Улфила.

(98) - ..поради вероизповедание на християнството…

(99) – Събитието станало по времето на Валериан (253 – 266) и сина му Галиен (253 – 268), а именно в 264г.

(100) – Сиреч готите.

(101) – Мала Азия

(102) – Неизвестно местонахождене

(103) – Сиреч от страна на готите. Пратеничеството пристигнало във византийската столица през 332-333г. Улфила вместо да се завърне със своите съотечественици, остава в Мала Азия около пет или шест години, значи между 333 и 341г.

(104) – Евсевий Никомедийски

(106) – Към това вж. Iordanes, Getica,§ 276. Готите преминават отсам Дунава по времето на имп.Констанций (337 – 361).

(107) – Сиреч арианството.

Какво четем в оригинала ? Четем че Филосторгий нарича тези хора скити, които преди са наричани гети, а сега готи. Готът Йордан сам пише историята на своя народ – Гетика – от (106). Тоест гети и готи са племена от скитски произход. В поясненията виждаме непрекъснато внушение от страна на съставителите да манипулират извора, като в т.(100) например, където се трамбова по маниера на Гьоринг „сиреч готите”. Няма никаква пречка да се изпише например „Сиреч гетите или готите”. Това обаче не се прави и целта е кристално ясна – трябва да се митологизират готите и всичко друго е недоразумение. Друго внушение от издателите е, че Филосторгий не знае как се казва Урфила и по погрешка го изписва Улфила. Гъркът Филосторгий не знае да пише на гръцки и съставителите го поправят. Това обаче не е история, а режисиран вариант на истинската история.

Какво се режисира ?

Всичко което е неподходящо за картината търсена от официалната историография.

Премахва се окончанието рих и Есперерих губи готската си именна индикация и придобива еврейска. На рух – Аспарух. Тук виждаме друга жертва на пуристкият маниакализъм – Урфила. Тъй като фил няма как да придобие германка фонетичност, тъй като е гръцки корен отпреди германците да се родят, се преминава на Ур, като се преиначава на Ул. А ул, г-жици и г-да, е точно германски суфикс, поради което Улфила придобива германско поданство.

5. Война с преселниците готи и гибелта на Валент.

„След като се преселили, скитите127 отначало били въздържани спрямо ромеите, но после започнали да вършат грабежи и подели открита война. Като узнал за това Валент се вдигнал от Антиохия стигнал в Константинопол и се отправил за Тракия. Той завързал сражение с варварите и като загубил много от войниците си ударил на силен бяг….Така загинал Императора, като погубил заедно със себе си по-голямата и най-добрата част на ромейската държава…”

(127) – Готите.

В повествованието на гръцки език (това което е в кавички е самото повествование и е написано на гръцки, а заглавията на главите към тях на написани на латински) продължава на стои употребата на скити, а поясненията на съставителите са в унисон с латинското изписване – готи. Т.е. готи се употребява отново в смисъл на скити.

6. Демофил епископ на Вероя

„Император Теодосий влязъл в бой с варварите при Сирмиум, където отишъл поради належаща нужда веднага след като взел властта…..Той поверил управлението на църквите на онези, които изповядвали единосъщието, а арианите и евномианите изгонил от града. Между тях бил и Демофил, който като бил изгонен, пристигнал в своя град Вероя134- - -, също така и Доротей, изгонен от Антиохия, отишъл в Тракия, откъдето произхождал. А другите се пръснали на разни страни.”

(134) – Стара Загора.

Теодосий беше поставен на Източноримският престол от Западноримският Император Грациан (375-383). Той е „ниспано” и привърженик на православието, за разлика от предшественика си Валент, привърженик на арианството. Виждаме, че Тракия, където се връщат привържениците на арианството е извън контрола на Теодосий – тя е под скитски контрол. Също и под арианско църковно управление. Употребата на термина „варвари” ,потребяван на два пъти е по отношение на християни. Ясно е, че от тези времена нататък, това няма да бъде термин означаващ обезателно езичник, а общо наименование на политически противници на Константинопол.

Варвари като термин на неконстантинополец.

10. Аларих в Тракия

„По времето за което става дума150 Аларих151, по произход гот, събрал войска във вътрешността на Тракия152, нахлул в Стара Гърция, превзел Атина и опустошил македонските земи и съседна Далмация. Той нахлул и в Илирик и като преминал Алпите, навлязъл в Италия”.

(150) – 395-396г.

(151) – Готският племенен вожд Аларих (382-412).

(152) – В текста е казано „в горните области на Тракия”…Това посочване трябва да се тълкува в смисъл, че войската на Аларих била набрана в крайдунавските земи. Обозначението „Тракия” в случаят е употребено като общо име на Балканският п-в.

Тук четем за втори път, че под Тракия се разбира не само днешна Тракия, но и земите зад Стара планина –докъде –неизвестно. Съставителите приемат естествената граница р. Дунав, но тя не е указана като граница на Голяма Тракия. Какво е особеното на т.10 ? Готските войници на Аларих, са събрани от Балканите, където властваха и продължават да властват веждесъщите –скити – готи – гети. Както виждаме той не „опустошава” Тракия и Македония, където беше споменато заселването на готите, а други съседни земи. Как така Аларих впоследстие със скито-гето-готската си войска е определен като германец не е съвсем ясно. Нявярно по някакви шамански способи от които ние като християни не се интересуваме, разбира се.

VІІІ. Сократ

Църковна история

1. За събора в Сердика.

(Тази глава не е свързана с неразборията с имената на племената, а по-скоро с друга фалшификация – за православието. Ще покажем накратко само тези места, където си личи, че още на Събора в Сердика (343-344) става разделението на църквите. На Западна и Източна. И това не е разделение между православие и католицизъм, а между арианство и западно християнство. Това „западно християнство” след провала на арианството в Константинопол заема отново цариградската катедра и чак тогава (след 500 или 700г.) се стига до ново разцепление – между православие в Константинопол и католици

Записано

Отпадането на арианството като бивша официална религия обаче не е безследно. То запазва някои характерни черти, част от които е „подобносъщието” на Христос и Бога, които впоследствие не са приемливи нито за православието, нито за католицизма. Това е така нареченото „българско битие” за което Император Юстиниян създава независима епархия с център Охрид и което се явява крайъгълен камък в препирните на VІІІ Вселенски Събор.

„ И тъй по решение на двамата императори отново бил свикан вселенски събор в Сердика, който е илирийски град…..Когато се събрали в Сердика източните епископи не искали да се явят пред лицето на западните, като казали, че няма да влязат в разговори с тях, ако не изгонят от събранието привържениците на Атанасий162 и Павел163. Понеже Протоген, Епископът на Сердика и Озий, Епископ на Кордоба ( Испания б.м.) не се съгласили ….те веднага си отишли. И като стигнали тракийският Филипопол направили отделен събор…”

(162) – Александрийски Патриарх Анастасий (ок.295-373)

(163) – Павел І, Цариградски Патриарх (340-341 и 342-344)

2. Как съборът в Сердика, върнал епископските катедри на Атанасий и на Павел.

„Прочее тези, които се събрали в Сердика и онези, които направили отделен събор в тракийския Филипопол, и едните и другите извършили това, което намерили за добре и се разотишли по градовете си. И тъй Западът се отделил от Изтока. Границата на общението била планината наречена Тисуки167, която се намирала между илири и траки….”

(167) – Днешната Траянови врата, която разделя Дакия и Тракия.

3. Епископи на Тракия, преследвани като привърженици на павел и Анастасий.

„Адрианополският епископ Лукий умрял в тъмница, окован във вериги. А толкова много започнали да говорят за Атанасий, че Императорът изпаднал в неудържим гняв и заповядал да го убият, където и да го намерят, а заедно с него и Теодул и Олимпий, предстоятели на църкви в Тракия”.

Четем, че Императора на Източната Римска Империя в Константинопол – Констанций защищава арианизма на Източните патриарси. Син е на Константин Велики, който раздели Империята на три части (като преди това е разделена от него на четири), като всяка част се управлява от един от синовете му. Впоследствие единият е убит и Империята се групира на две части – Източна и Западна. Това засега ни удовлетворява като констатация, понеже сме заинтересовани от българската история и територии.

Това даде основание на гениални български историци в това разделение да отбележат „раждането на Нова Византийска Империя”. Такова „раждане” е послужило на елинските историци да нарекат тази Източна част, гръцка и оттам Византийската Империя – Гръцка Империя. Виждаме чии интереси обслужват гениалните български историци. Виждаме още един пропуск от такова естество в официална историография. След преместването на столицата от В.Търново в София би трябвало да имаме Нова Българска държава и Стара Българска държава. Надяваме се, че по този въпрос се работи.

4. Улфила, епископът на готите се присъединява към цариградският символ на вярата.

„А последният [символ] на вярата, заедно с допълнението, бил обявен в Цариград- - -. Тогава към него се присъединил за пръв път и Улфила, епископът на готите. По-рано той приел никейският символ на вярата, каято последвал Теофил, който присъствал на Никейския Събор и се подписал като Епископ на готите.”

Без да се впускаме в църковни дирения, само накратко ще отбележим, че подписаният Символ на Вярата в Цариград (с допълнението ?!) не е идентичен:

1. С решението взето на Събора в Сердика и съответно на Западното виждане за християнство. Там Улфила не е подписвал нищо, тъй като явно не е присъствал.

2. Нито е далече от арианизма иначе не би могъл на се осъществи този акт в град управляван от защитник на арианите, който гони противниците йм дори до смърт.

11. Как Император Грациан взел Теодосий за съимператор.

„Грациан, като завзел императорската власт заедно с Валентиан Млади (375-392), - - - схванал, че ромейската империя е в тежко положение, че варварите вземат надмощие и че държавата се нуждае от способен мъж. Той взел за съимператор Теодосий, който произхождал от испанските благородници и много се борил във войните. Поради това, още от по-рано, преди да бъде избран от Грациан, той бил смятан от всички за достоен за царската власт. И тъй като го провъзгласил за император в илирийският град Сирмий (Сирмиум) през консулството на Авзонии и Оливрий на 16.( или 19 б.пр.) януари 397г.Грациан споделил с него борбите с варварите.”

Тук както виждате отново се потвърждава от Сократ „Новата Византийска Империя”, на която император се назначава от императора на «Старата Римска Империя». Тъй като един от радетелите на Новата Византийска Империя е зам.ректора на СУ, г-н Бакалов, очакваме в най-скоро време той да се издигне и до Ректор със своите твърдения (от най-тежък национален калибър) за древна история.

ІХ. Созомен (р.около Газа – поч.ок.450)

Църковна история

1. Свободата на вероизповеданията в Македония и Илирик

„…А тези които били на запад – елини, македонци и илирийци, без страх изповядвали вярата си (християнската б.м.) благодарение на Константин (Константин І – б.м.), който управлявал тамошните ромеи.”

Видно е, че в началото на V в. елини, македонци и илирийци са наречени „ромеи”, т.е. „римляни”. Това разбиране за принадлежност към Империята никога не е променяло своето значение и никога не е значело народност. Такова каквото се опитват да му привнесат радетелите на Новата Византийска Империя.

11. За отвъддунавските варвари.

„…Това племе било, както казват, непознато по-рано на траките около Истър и на самите готи….”

(Х) – става въпрос за легендата как хуните преминали Азовско море – б.м.

За Созомен траките не само са до Дунав, но и около него, т.е. зад Дунава и граничат с готите. От това тройно потвърждение до сега на сведения за тракийските гранични поселения от първоизточници е очевидно, че мизите са тракийско племе.

Т.е. мизите са тракийци.

Х. Теодорит Кирски (393-ок.451)

22. За църквата на готите

„ Когато Йоан Златоуст (398-404) видял, че и скитското множество паднало в мрежата на арианите…”

Според Теодорит Кирски скитите са готи.

ХІ. Приск Тракиец (р.410-20 – поч.ок.472)

2. Нападения на хуните срещу Ниш.

„Скитите 348 обсадили илирийският град Ниш (Naisus).”

3. Нападения на хуните в земите на Империята.

„Скитите нападнали ромеите по време на панаира и избили мнозина от тях…”

Хуните са наречени скити от Приск. Няма да привеждаме множеството примери от Приск където той винаги говори за скити.

7. Договор между хуните и Източната Империя.

„…Асимус е яка крепост която отстои немного далеч от Илирия и се намира в областта Тракия. Нейните защитници нанесли големи щети на неприятелите. Те се защитавали не от стените, но водели сражения извън крепостния окоп срещу безбройна войска и пълководци, които имали голяма слава сред скитите. Поради това хуните се отчаяли и се оттеглили от крепостта. А жителите на крепостта предприемали набези и стигали надалеч от своите укрепления, когато съгледвачите йм съобщавали, че минавали врагове, натоварени с ромейска плячка. Въпреки, че били малобройни в сравнение с неприятелите, те ги надвишавали по смелост и мощ…”

След като не успяват да се справят със защитниците на крепостта в устието на р. Осъм, хуните йм въздействат чрез преговори в по-висшият началник – Теодул – началник на римските отряди в Тракия. Тук имаме няколко момента.

1. Тракия продължава да брани своите територии чак до Дунав и при свидетелствата на Приск в Vв.

2. Осъмската крепост се оказва толкова здрав орех, че създава проблеми не само на неприятеля, но и на гланокомандващият в Константинопол – в случаят Теодул, който изпраща пратеници със заповед – осъмци да освободят пленените скити и ромеи. Осъмците (асимунтци в повествованието) обаче дръзко отговарят, че ромеите отдавна са освободени, а всички пленени скити са избити.

3. Осъмската крепост несъмнено е част от граничните гарнизони на Империята и тази крепост, както и Никополската е непревзимаема, не толкова поради своята недостъпна крепост, колкото с елитната мощ на самите защитници.

В българският превод те са наречени с кроткото име „жители”.

Тези „жители” обаче са толкова жители, колкото и тези които избиха 50 000 китайски войници за 10 минути на китайско-руската граница преди време. Те бяха „комбайнери” – една поредица от вицове много разпространена и породена от едно интервю с руски командващ, който отричаше да са участвали руски войски в стълкновенията. Били само колхозници от околностите. В случаят виждаме как „колхозниците” от р.Осъм смазват хуните, сразили основните римски бойни единици, като тези единици са действащата армия. ( Дори Сердика е разрушена по това време и необитаема – една несъмнено мощна крепост, също с „жители” като защитници). Граничната римска армия, локализирана в крепости по цялата дължина на Дунав в общи линии е недосегаема. Това са „bulgaros” в римската армия, не случайно обявени като непобедими от много автори. При превземането на Сирмиум по време на същите тези събития, те са упоменати като главна сила, пречеща на превземането на града. Едва след тяхното ликвидиране (но не и пленяване) хуните успяват да се справят с крепостта. Една от най-прочутите личности от това воинско съсловие несъмнено е Аеций { Flavius Aetius роден в Силистра (Durostorum) през 390г. и убит на 21.ІХ.454г.} син на потомствен военен тракийски аристократ (според досегашното разбиране за територията на Тракия изложено в тези паметници).

Според съвременните историографи обаче тези елитни хиляди войници „bulgaros” са се изпарили в небитието, заедно със своите семейства, и българи започват да се нарича някакъв «мръсен и нечист народ», скрит в тръстиките и блатата до мустаците.

16. Нападения на Валамир

„Когато скитът441 Валамир442 нарушил мирният договор и опустошил множество ромейски градове…”

(441) – Тук с името скити са назовани остроготите.

(442) – Остроготски племенен вожд.

Виждате, че съчинителските възможности на съставителите в обясненията са неизчерпаеми. Що се отнася до Приск – той е категоричен: остроготите са скити. По надолу има и други интересни неща от Приск, но няма да се спираме на тях.

ХІІ. Малх ( от Филаделфия- Палестина)

1. Император Лъв І сключва мир с Теодорих, сина на Триарий

„….да бъде владетел на самите готи, императорът да не приема в своята земя, никого от тези които искат да се отцепят от него, а да му съдейства във всичко, което заповяда, освен срещу вандалите.”

Според съставителите Теодорих е острогот. Според Малх – гот. Тук е интересно едно условие поставено от Теодорих при сключване на договора, а именно, че ще се бие срещу всички които му заповяда Лъв, освен срещу вандалите. Това е несъмнено белег, че скитите-готи и вандалите са в някакви близки отношения, една народност под две имена или нещо подобно, понеже едва ли някой би дръзнал на се усъмни в храбростта на Теодорих, която е доказана в последвалите събития в които е вожд на готите-остроготи.

ХІІІ. Зосим (нач. на Vв.)

Нова история

1. Войната на император Деций с готите

„Когато държавата се намирала в пълно безредие поради нехайството на Филип526, скитите минали Танаил и ограбвали селищата на Тракия. Срещу тях излязъл Деций и ги победил във всички сражения…”

(526) – Филип Араб (244-249)

Зосим говори за скити, преписите от ХІ до ХІVв. на латински пишат за готи. Съставителите – също.

2. Галиен воюва с готите.

„Когато скитите докарали Елада в извънредно тежко положение и обсадили самата Атина…”

Според Зосим тук готите са скити.

6. Походът на готите и поражението йм от император Клавдий ІІ.

„ По това време останалите скити, поощрени от предприетите по-рано нападения се съюзили с херулите, певките и готите..”

Тук Зосим различава скитите от готите, като йм дава име на множество.

8. Заселване на бастарни в Тракия

„Императорът570 приел скитското племе бастарни, които му се подчинили, и ги заселил в тракийските земи…”

Според Зосим бастарните са скити.

16. Модарис разбива варварите.

„..В това време големи пълчища от отвъддунавските скити, т.е. готи, тайфали и други народи, които по-рано живеели с тях…”

Готите и тайфалите са скити според Зосим.

20 Промот разбива с измама гротингите.

„По същото време отвъд Истър се появило някакво скитско племе…местните варвари го наричали гротинги…”

Гротингите са скити. Според съставителите остроготи.

ХІV. Евстатий Епифанийски ( V-нач.VІв.)

1. Походът на Теодорих срещуЗинон

„Против Зинон въстанал и Теодорих655, скит по произход...”

(655) – Теодорих Страбон, поч. През 484г.

Според Евст.Епифанийски Теодорих е скит. Според съставителите – гот.

ХV. Диалози на псевдо-Кесарий – компилативна творба където преобладават части от съчинения на Григорий Богослов.

1. За името на река Дунав.

„Една от четирите реки, които изтичат от райският извор, наречена в нашето Писание Фисон,се нарича Истър от гърците, Данувий от римляните и Дунавис от готите….”

Да уточним, че все още р. Дунав се нарича Данувий или Данубий, Данубио от езиците на латинската подгрупа в индоевропейския език. И все още Дунавис се нарича Дунав според славянската подгрупа на индоевропейския. „Ис” е поставено като окончание, не защото присъства в готският изказ, а поради законите на гръцката граматика. Т.е. готският изказ на името на р.Дунав отпреди 1500г. е същият какъвто е днес изказа и от славяните.

Ето и въпроса от първа степен на сложност с едно неизвестно – какъв е бил езика на готите - скити?

ХVІ.Андрей Кесарийски (кр.на V и нач.на VІв.) – Архиепископ на Кападокийска Кесария

За хунските народи

1. „Някои смятат, че Гог и Магог са скитски племена от крайния Север, които ние наричаме хуни…..”

2. „Някои казаха…(че) със скитско име са се назовавали и част от готите в някои области в Азия, някакъв род военна уредба, както и тайфалите и готогърците, които назоваваме с общото наименование хуни….”

За Андрей Кесарийски хуните са скити. Също и част от готите които имат някакъв род военна уредба. Тук не е трудно да предположим тази военна уредба за скито-хуните оногундури, кутригури, котраги, които имат точно военна етимология според „славянския” език. „Готогърци” е изписано на гръцки като „готограикоус” и преводачите ги визират като претопени сред гърците остроготи ?! Етнос „граикос” и производните му граеци, граици и т.н. през Vв. обаче не съществува. Има „еладас” и производните елини, елади и т.н. Така, че готоеладос е възможното формирование, но готограекос – не. Няма как едно име от по-късните времена да се тълкува като етнос във време, когато такъв няма. Този метод е историческа политология, а не историческо съждение.. Освен това по смисъл изказа от т.2 е твърде деструктивен и неясен с дадения превод от съставителите. Пояснението „някакъв вид военна уредба” виси в средата на изречението и не е обвързано по смисъл нито с предидущите слова, нито със следващите. В този си вид то е канцерно образуване в този си вид. „Както” предполага сравнение спрямо «нещо» и единственият израз подлежащ на сравнение и доуточняване е именно „накакъв род военна уредба”. Тоес нормализирания вид на превода би трябвало да бъде „…някакъв вид военна уредба както при тайфалите и готогърците…”. Т.е. готогърци и тайфали са пояснения или имена на военни формирования. Думата «готогърци» има два корена. Единият е «готи». Той несъмнено е етностно понятие и не би определял сложната дума като «военна уредба». Това би трябвало да го стори другият корен – гърци. Което е потвърждение на тезата, че «гърци – гъри» е служебно име, а не етностно. Освен това думата „тайфа” все още има смисъл в българският език на диалектно ниво, като „група”, равнозначна на латиноезичната „банда”.

ХVІІ. Козма Индикоплевт (ср. на Vв.)

Християнска топография

За християнството мужду гърците и илирийците

„…и в цялата персийска земя има безброй църкви и епископи и много християнски народи, и много мъченици и монаси безмълвни - - - Също така и в Киликия Лазика, Понт и в северните области – между скитите, хирканите, херулите, българите, еладците, илирийците, далматите, готите, испанците, римляните, франките, и други народи чак до Гадира, към северната част на Океана…”

В заглавието „За християнството…” фигурира думата „гърци” изписана на латински, но в самото изложение, гърци няма – има „еладци” което е точното съответствено понятие за гърците в съответната епоха – Vв. Тъй като погледа на Козма към света е от Александрия или Синай, то е ясно защо европейците са поставени в „северните области”. другият момент е, че Козма не поставя гърците сред християнското поселение, което отново доказва, че през Vв. гърци не съществуват, като етнос.

Българите са поместени в група с други етноси почти както са разположени и днес в ланшафта на Европа, т.е. съседството в изречението е резултат от евентуално наблюдавано географско съседство. Това потвърждава, че е бил пътуващ търговец обиколил Черноморието, Европа и Африка чак до о-в Цейлон и наблюденията му са лични. Включването на българите сред християните на Европа в средата на VІв. не е изненада.

Да обобщим:

1.Според Лъв Дякон българите са мизи , Според Василий ІІ – са българи. – ІХ - Хв.

2. К.Багренородни – българите имат Архиепископ на прием в Константинопол. VІІІ –ІХ в.

3 Дексип Атински готите са скити, мизите са скити - ІІІв.

4. Евсевий нарича готите, скити.- кр.ІІІ - нач ІVв.

5. Филосторгий – готи са гети, гети са скити - ІVв.

6. Созомен – елини, македонци и илирийци са ромеи (римляни) – ср. на Vв.

7. Созомен – мизийците са тракийци

8. Теодорит Кирски (393-ок.451) – готите са скити

9. Приск Тракиец (р.410-20 – поч.ок.472) – хуните са скити

9.а. Остроготите са скити.

10. Малх ( от Филаделфия- Палестина) – Теодорих Велики е гот

11. Зосим (нач. на Vв.) – готите са скити

11.а. бастарните са скити, тайфалите са скити, гротингите са скити.

12. Евстатий Епифанийски ( V-нач.VІв.) – Теодорих Велики е скит

13. Диалози на псевдо-Кесарий - Дунав е готско наименование

14. Андрей Кесарийски (кр.на V и нач.на VІв.) – тайфалите и готогърците са хуни.

15. Козма Индикоплевт (ср. на Vв.) – българите са християни в V-VІв.

В тази съкратена подредба да бързо възприемане на най-гланите моменти от цялото изложение правят впечатления няколко основни момента.

1. Българите са християни преди ІХ в.

2. Тракия като област се простира поне до р.Дунав, ако не и отвъд.

3. Всички първоизтоочници определят готите като скити. Нито един източник не е посочил германците като скитско племе.

следва

-------------------------------------------------------