Българските влечуги

[goshawk]

Македонският гущер /Podarcis erhardii/ е вид гущер, срещащ се в южната част на Балканския полуостров, вкл. у нас.

Дължината на тялото е около 7 cm, а опашката е два пъти по-дълга (т.е. около 14 cm.). Главата е сравнително широка, а кожата е гладка.

Цветът и шарките варират значително в рамките на вида. Основният цвят обикновено е сив или кафяв, понякога зелен. Женските често имат ивици. Отстрани две бели ивици са оградени от черни ивици или поредици от петна, а в средата на гърба може да има тъмна линия. Някои мъжки имат мрежести шарки, при които се смесват надлъжни и напречни линии и отделни петна. Коремът, а често и гърлото, са бели, жълти, оранжеви или червени, а на егейските острови - също зелени, сини или сиви.

Македонският гущер е разпространен в южните части на Балканския полуостров, от Северен Пелопонес на юг до Северна Албания, Северна Македония и южната третина на България на север. Среща се и на островите в Егейско море и на остров Крит. В България е разпространен подвидът P. e. riveti - в долината на Струма до Кочериново на север и в района на Свиленград, Ивайловград и Кърджали.

Македонският гущер предпочита сухи и скалисти места с гъсти ниски храсти. По островите в Егейско море се среща и на открити места, като пясъчни дюни.

Македонският гущер се катери много добре. Активен е през деня. Храни се с членестоноги, най-вече насекоми. Снася 2-4 яйца в края на май или началото на юни, като е възможно де снесе още веднъж около месец по-късно. Малките се излюпват през септември, като първоначално дължината им е 3 cm, а цветът им е като при възрастните. Периодът от ноември до февруари прекарва в зимен сън.

Podarcis muralis nigriventris

Стенният гущер /Podarcis muralis/ има широк ареал в Европа. Достига дължина от 20 cm.

Разпространен в Средна и Южна Европа с изключение на южните части на Пиренейския полуостров. На север ареалът му достига до южните части на Белгия и Холандия, Западна и Южна Германия, Словакия, Унгария и Централна Румъния до делтата на Дунав. В България се среща в цялата страна до надморска височина 1400 m, по изключение до 2100 m (връх Вежен).

Стенният гущер живее само в скалисти терени, включително изкуствени, като железопътни и пътни насипи, подпорни стени, кариери и други.

Стенният гущер е активен през деня и се храни главно с насекоми. Зимува в кухини между камъните, като при топло време излиза да се припича и през зимата. Снася 2-6 яйца в началото на лятото. Малките се излюпват 50-60 дни по-късно и не се отличават по оцветяване от възрастните.

Кримският гущер /Podarcis taurica/ е разпространен в Югоизточна Европа. Достига дължина от 20-24 cm.

Среща се в Централна и Източна Унгария, Трансилвания, крайдунавските области на Румъния, в Молдова и южната част на Украйна, включително Крим. Разпространен е и в източната и южната част на Балканския полуостров и островите в Егейско и Йонийско море. Отделни находища са открити на азиатския бряг на Босфора.

В България се среща подвидът P. t. taurica, който е разпространен в Дунавската равнина, Добруджа, Черноморието, Тракия и долината на Струма до Горна Козница. Не се среща в планините над 600 m надморска височина и в голяма част от Западна България.

Кримският гущер предпочита сухи местности с тревиста и храстова растителност.

Основната храна на кримския гущер са насекомите. В края на юни до средата на юли снася 2-6 обли яйца с размер 9-15 mm, които се излюпват след около два месеца.

Редактирано Октомври 24, 2009 от goshawk

[emilia_n]

Този вид гущер е голям колкото един от пръститети на едната ръка. Такава е дължината му от главата до опашката. Много е малък.

Късокракия гущер каква дължина има?

[fixxxsers]

Трябвало е да ги снимаш. Това вероятно са били млади екземпляри, защото това 2-3 см е много малко и не само в България, но и в света изобщо няма такъв гущер ( с едно малко изключение- един вид хамелеон ).

[emilia_n]

Ще се опитам, но не обещавам. Късно се сетих за това.

[goshawk]

Ливадният гущер /Lacerta agilis/ е вид средноголям гущер, разпространен в големи части от Евразия. Той достига на дължина 25 cm, има светъл корем и тъмна ивица по гръба. Мъжките са по-тъмни на цвят, а през размножителния период стават ярко зелени. Има няколко подвида, които значително се различават по окраската си.

Ливадният гущер се среща в обширна област от умерения пояс на Азия и Европа. На запад ареалът му достига до Централна Франция и южната половина на Великобритания, на север - до Южна Швеция и района на Санкт Петербург, на изток - до Байкал и западните области на Китай, а на юг - до Алпите, средните части на Балканския полуостров, Кавказ и северните брегове на Каспийско море, Аралско море и Балхаш.

В България ливадният гущер се среща главно в западните части на страната, до надморска височина 2200 m. Ливадните гущери от Западна България вероятно са от подвида L. a. bosnica. Има тяхна популация и в Добруджа и по североизточното черноморско крайбрежие. Извън тези места, в Източна България се срещат само отделни екземпляри.

Ливадният гущер е активен главно през деня. Крие се под камъни и пънове и в дупки на гризачи, като и сам прокопава тунели. Храни се с едри насекоми, най-често - скакалци. През юни-август снася от 4 до 8 (рядко до 15) яйца, а малките се излюпват след 55-65 дни.

Горският гущер /Lacerta praticola/ е гущер, срещащ се на Балканите и в района на Кавказ. На Балканския полуостров и в Северозападен Кавказ е разпространен подвида L. p. pontica, а в останалата част от ареала - L. p. praticola.

В България се среща в изолирани находища около Видин, Белоградчик, Трън, Червен бряг, Костенец, както и в Североизточна България и Странджа.

Този вид предпочита да живее в дъбови гори, в които има поляни с рядка трева и опадали листа. У нас се среща до надморска височина 600 m. Достига до 15 cm. дължина. Храни се главно с дребни насекоми. През юни снася 2-6 овални яйца с размер около 11 mm, а малките се излюпват около 55 дни по-късно.

Ивичестият гущер /Lacerta trilineata/ е средноголям гущер, разпространен в южните, източни и крайбрежни части на Балканския полуостров и в Западна Мала Азия. В България се среща в Дунавската равнина на изток от Плевен, по Черноморието, в Горнотракийската низина и по долината на Струма на юг от Кресна. По Черноморието е разпространен подвидът L. t. dobrogica, а в останалата част от страната - L. t. trilrneata.

Ивичестият гущер предпочита сухи тревисти склонове, където се крие под камъни и храсти, в дупки на гризачи и други. Активен е през деня и се храни с насекоми, охлюви, паякообразни, по-рядко и с дребни гущери. Снася по 5-12 яйца, понякога по два пъти годишно. Малките и възрастните женски имат пет добре очертани светлозелени ивици по дължината на гърба си, докато възрастните мъжки са изцяло зелени и приличат на големи зелени гущери /Lacerta viridis/.

карта на разпространение

Редактирано Ноември 1, 2009 от goshawk

[goshawk]

Зеленият гущер /Lacerta viridis/ е вид едър гущер, срещащ се в голяма част от Европа, където често може да бъде видян да се припича на скали или поляни. Достига на дължина до 35 cm, като опашката може да заема 2/3 от нея.

Мъжките зелени гущери имат по-голяма глава и равномерно зелено оцветяване с малки петна, по-изразени по гърба. Гърлото им е по-синкаво, отколкото при женските. Женските са по-тънки и имат по-равномерно оцветяване, а често и две до четири светли ивици, оградени с черни петна.

Зеленият гущер е разпространен в ивица, пресичаща средната част на Европа от северния край на Пиренейския полуостров до централна Украйна. Среща се в Южна Европа, по-голямата част на Франция, западните, южните и югоизточните части на Германия, в Швейцария, Австрия, Чехия, Словакия и в Карпатите. Разпространен е и в най-северозападните части на Мала Азия.

В България се срещат два подвида - L. v. viridis в западната част на страната и L. v. meridionalis в Североизточна България и Тракия. На много места живеят едновременно представители и на двата подвида. Срещат се в цялата страна до надморска височина 1200 m, рядко до 1700 m в южните части на Пирин.

Зеленият гущер предпочита сухи и слънчеви места - скалисти терени и поляни, понякога обраснали с храсти или редки гори.

Зеленият гущер се храни с насекоми, дребни гущери и дори мишки. В началото на лятото женската снася между 5 и 13 обли яйца с големина до 18 mm. Малките се излюпват след 2-3 месеца и първоначално са кафяви и с дължина 3-4 cm.

При опит за залавяне зеленият гущер хапе силно, но не е отровен и не може да причини големи вреди на човек!

Живородният гущер /Lacerta vivipara или Zootoca vivipara/, наричан също планински гущер, е най-широко разпространеният вид в семейство Гущерови. В Европа се среща почти навсякъде освен в голяма част от територията на Италия, Гърция и Иберийския полуостров. Това е влечугото, чийто ареал достига най-далеч на север.

Живородният гущер има издължено тяло и къси крака. Имат груби люспи, чийто цвят по гърба варират от сиво и кафяфо до бронзово и зелено. Обикновено мъжките гущери са по-тъмни от женските гущери. Те имат редове от бели петна отстрани, които се сливат в една линия, както и една черна линия по целия гръбнак. Живородните гущери също така имат голям брой черни петна,раэпръснати по цялото тяло. Мъжките имат оранжеви или жълти коремчета с черни петънца, а женските имат кремави или бели коремчета. При гущерите, както и при други влечуги, колкото по-ярка е окраската, толкова по-отровно е самото влечуго. Живородните гущери могат да достигнат до 18cm на дължина, но обикновено са дълги между 10 и 16cm.

Разпространени в Централна и Северна Европа, но отсъстват от фауната на средиземноморските страни и областите около Черно море. Срещат се и в Северна Азия, като това е най-разпространеният гущер в северните региони. В Ирландия например това е единственото влечуго. Разпространен е до Сахалин и Хокайдо на изток. В южната част от ареала се среща само във високите части на планините.

В България живородният гущер живее в изолирани популации във високите планини над 1200 m надморска височина и е смятан за глациален реликт. Среща се в Рила, Витоша, Пирин, между върховете Миджур и Тодорини кукли и Баба и Мазалат в Стара планина, както и във високите части на Родопите (в района на Смолян, Чепеларе, Доспат и Батак).

Живородните гущери предпочитат влажни места в близост до водоеми. Живеят на различни места, включително в гористи местности, блата; в равни местности, обрасли с ниски храсти; в пясъчни дюни, живи плетове от ниски дървета, мочурища и бунища.

Хранят се с насекоми, паякообразни, охлюви и дъждовни червеи. Те зашеметяват плячката си като я разтърсват и после я поглъщат цялата.

Активни през деня и прекарват сутринта и следобеда като се пекат на слънце или сами, или на групи, но не и когато горещината е непоносима по пладне. Те търсят храна, когато телесната им температура достигне 30°C. Добри плувци са и се гмуркат под водата, когато са застрашени. За да заблудят неприятелите си, при опасност гущерите се разделят с опашките си. През нощта или когато са изплашени, те се подслоняват под дънери, камъни или опадали листа. В южните части на ареала са активни през цялата година, а на север зимуват в периода октомври–март, често на групи, и понякога излизат от зимния сън за кратко време, когато времето временно се затопли.

След като излязат от зимен сън, мъжките бранят размножителните си територии от другите мъжки. Чифтосването става през април-май.

Въпреки че в най-югозападните части на ареала живораждащите гущери снасят яйца, за вида е характерна неговата способност да ражда малките си, откъдето идва и името му. Малките прекарват над 3 месеца в яйчните мембрани в тялото на женската, от които обикновено излизат, когато тя ражда. Те обаче могат да останат в яйчната мембрана няколко дни, преди да излязат на бял свят, използвайки главите си, за да пробият мембраната. През юни–септември женската ражда от 3 до 12 гущерчета, а след този период те не получават родителски грижи. Малките се хранят активно от раждането си и бързо се разпръскват. Мъжките и женските стават полово зрели на около 2 и 3 години съответно.

Редактирано Ноември 1, 2009 от goshawk

[Rebel]

Имам един въпрос относно стрелушкатa.Документирано ли е ,че обитава северозападна България?

[goshawk]

Имам един въпрос относно стрелушкатa. Документирано ли е, че обитава северозападна България?

Не знам кой вид визираш: Coluber najadum или Coluber rubriceps?

Сега конкретно:

северната граница на ареалите и на двата вида минава доста на юг от Стара планина.

Тънкия стрелец /Coluber najadum/ или стрелушка се подвизава из районите по поречията на реките Струма и Места, Хасковско, Родопите ...

Черновратата стрелушка /Coluber rubriceps/ се среща ... този вид е с още по ограничен ареал и затова не мисля да ги упоменавам

- правя го умишлено, за да не се навъдят "мераклии", които да тръгнат да я търсят "има ли я, няма ли я"!

В България са локализирани 5 (?) находища, за малко повече от трийсетина години (от 1979 г насам).

[donnny]

Здравейте, тези дни засякох едно змийче в Родопите /до Караджов камък/ и колкото и да търся как се казва - не откривам нещо със сходна окраска. Ще съм ви благодарна ако ми помогнете с разпознаването

.

Редактирано Ноември 18, 2010 от goshawk

[Elemag]

Здравейте, тези дни засякох едно змийче в Родопите /до Караджов камък/ и колкото и да търся как се казва - не откривам нещо със сходна окраска. Ще съм ви благодарна ако ми помогнете с разпознаването.

Обикновена водна змия - жълтоушка (Natrix natrix) има я в темата http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6440&view=findpost&p=52181

[donnny]

Обикновена водна змия - жълтоушка (Natrix natrix) има я в темата http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6440&view=findpost&p=52181

Много много благодаря! Адски бързи сте Хубава седмица!

[goshawk]

Доста време мина, от както последно беше представено българско влечуго.

Не че останаха много - до тук не са споменати костенурките, от кото в България се срещата четери вида, а за два има спорадични сведения като случайни гости.

И така започване със сухозените видове, ще представим и водните и накрая ще споменен и морските обитатели.

Започвам с сем. Сухоземни костенурки /Testudinidae/:

Шипоопашатата костенурка /Testudo hermanni/ е вид костенурка, един от четирите европейски представителя на семейството на Сухоземните костенурки /Testudinidae/.

Достига до 3-4 kg тегло (източния подвид е по-едър) и 28 cm дължина.

Шипоопашатата костенурка се среща в Южна Европа - Пиренейския, Апенинския и Балканския полуостров (с изключение на вътрешните области в Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина и Западна България), островите Корсика, Сицилия, Сардиния, Малта и Балеарските острови.

разпространение

В България се среща подвидът Източна шипоопашата костенурка (T. h. boettgeri). Тя е разпространена в цялата страна в областите с надморска височина до 1400 m, с изключение на Добруджа, планинските местности в Западна България и равнинните райони с интензивно земеделие. Шипоопашатата костенурка предпочита редки гори, за разлика от шипобедрената костенурка, която е типична за тревистите ландшафти. Активна през деня. Храни се главно с трева и паднали горски плодове, рядко с безгръбначни. Зимува в дупки с дълбочина до 90 cm, които изкопава в сухи склонове с рохкава почва.Снася на 2-3 пъти по 2-5 бели издължени яйца, които заравя в почвата на сухи и топли места. Малките се излюпват след 100-120 дни.

Шипоопашатата костенурка е защитена е от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие.

анатомия на една костенурка

Основните причини за застрашеността на шипоопашатата костенурка са интензивното земеделие, намаляването на горите и улавянето ѝ от хората. Костенурките се ловят за храна или заради поверието, че кръвта им помага за лечението на рак, левкемия и други тежки болести. Научните факти свидетелстват, че консумацията на кръв няма лечебен ефект, но в някои случаи може да причини други заболявания.

природозащитен статут, според IUCN

Шипобедрената костенурка /Testudo graeca/, наричана още неправилно „гръцка костенурка", е другия от четирите европейски представителя на семейството на Сухоземните костенурки /Testudinidae/.

Шипобедрената костенурка достига до 7 kg тегло (най-голямата регистрирана шипобедрена костенурка е уловена в България). Много подобна на сродната ѝ шипоопашата костенурка /Testudo hermanni/, която също се среща на територията на България.

От оригиналното описание на вида, до съвременния му статус съществуват множество синоними на научното име, продукт на недостатъчно ефективна комуникация както и на типографски грешки:

list.pdf

Шипобедренатата костенурка се среща в Южна Европа - Пиренейския, Апенинския, югоизточната част на Балканския полуостров, островите Корсика, Сицилия, Сардиния, Малта и Балеарските острови, Мала Азия, района на Кавказ, Западен Иран, Северен Ирак, Сирия, Северозападна Афика. В България се среща подвидът T. g. ibera. Тя е разпространена в цялата страна в областите с надморска височина до 1300 m, с изключение на Северозападна България.

Testudo graeca ssp.pdf

подвидово разпространение на вида

Testudo graeca anamurensis Testudo graeca antakyensis: Testudo graeca armeniaca Testudo graeca flowerii Testudo graeca graeca Testudo graeca ibera Testudo graeca nikolskii Testudo graeca terrestris Testudo graeca zarudnyi

Шипобедрената костенурка предпочита тревисти терени, за разлика от шипоопашатата костенурка, която е типична за редките гори. Активна е през деня. Храни се главно с трева и паднали горски плодове, рядко с безгръбначни. Шипобедрената костенурка снася на 2-3 пъти по 2-8 бели почти сферични яйца, които заравя в почвата на сухи и топли места. Малките се излюпват след 70-100 дни. Продължителността на живота достига 110-120 години, макар това да е рядкост.

Шипобедрената костенурка е защитен вид от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие. Основните причини за застрашеността на шипобедрената костенурка са интензивното земеделие, намаляването на горите и улавянето ѝ от хората. Костенурките се ловят за храна или заради поверието, че кръвта им помага за лечението на рак, левкемия и други тежки болести. Научните факти свидетелстват, че консумацията на кръв няма лечебен ефект, но в някои случаи може да причини други заболявания, които се пренасят от кърлежи (напр. хеморалгична треска).

природозащитен статут, според IUCN

Редактирано Април 3, 2011 от goshawk

[Яна1]

Червенобузата костенурка като инвазивен вид: http://uneco.info/

Застрашава българските блатни костенурки (за които надявам се да публикувате инфо) затова сложих темата тук.

НПО-тата обмислят варианти пр. да се направи някъде из страната езерце само за тях, аз лично искам да ги екстрадираме обратно в Америка. Но ни липсва финансиране (не, че в Бг няма по-належащи проблеми)....

Редактирано Април 2, 2011 от goshawk

[goshawk]

Яна,

на посочения от теб линк, няма почти никаква информация, различна от тази в поста ти

Да червенобузите костенурки са проблем и то не само в България! В голчма част от Европа стои същия проблем.

Това хората сме природно "чудо": искам това - искам онова, после решаваме, че вече не ни е забавно и го изхвърляме.

Но кой идиот е решил, че червенобузите му любимци ще се чувстват най - добре в някое наше "гьолче", те т'ва не мога да разбера?!

Какво да се прави - "мила родна картинка"! Геният на българската простота, обикновено, "цъФти" в подобни моменти: НПО'та ще сътворят локва за червенобузи костенурки или ще ги екстрадира!?

Стига !

До там ли опряхме, нима си нямаме по сериозни проблеми?

Вместо да мислите глупости, по - добре се съберете няколко човека отидете в РИОСВ и в Общината помолете ги за съдействие (т.е. да осигурят няколко зеблови чували и автомобил) и отидете да съберете няколко костенурки (червенобузи, естествено!) и ги отнесете в близкото подобие на зоокът!

Като повторите няколко пъти упражнението, проблема няма да е толкова сериозен, вече.

Извинявам се за "лиричното" отклонение, но не мога да се сдържа като чувам как едни хора искат да правят това или онова, но не знаят как.

Тези дни ще има и информация за българските видове блатни костенурки.

[goshawk]

След като заговорихме за водните костенурки е време да представим и нашенските видовве.
В България се срещат два вида водни костенурки - обикновената блатна и каспийската костенурки.
И така:

Европейската (Обикновена) блатна костенурка (Emys orbicularis), е единственият представител на сем. Блатните костенурки (Emydidae) в Европа. Същевременно това е най-широко разпространеният вид на стария континент.
Горната част на черупката (карапакс) е маслиненокафява до черна, с множество жълти точици и черти, разположени радиално по роговите щитчета. Долната страна на черупката (пластрон) е жълтеникава до кафява с тъмни петна. Кожата е в общата окраска — маслиненокафява до черна с характерни жълтеникави ивици.
Дължината на черупката варира от 13 до 20 cm, като в редки случаи достига до 23 cm. Като правило женските индивиди са по - едри от мъжките.
list.doc
Ареалът й включва иранската част на Каспийско море, Русия, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Централна Германия, Швейцария, Южна Франция, Испания, Португалия, Мароко, Алжир, Тунис, Корсика, Сардиния, Италия, Гърция, България и Турция. Постглациални (следледникови) останки са намерени в Швеция, Дания, Холандия и Англия.
В България се среща подвидът E. o. orbicularis, който е разпространен на цялата територия на страната до към 900 m н.м.в. (Лозенска планина).

В повечето области от ареала си, Европейската блатна костенурка може да бъде открита в разнородни бавнотечащи води или заблатени терени, някои от които напълно могат да пресъхнат през лятото. Типични примери са дренажни канали, рибарници, блата, езерца, реки и малки потоци, бракичните води на устията, крайбрежни водни площи. Характерно за местообитанията е наличието на богата водна растителност. Новоизлюпените малки предпочитат плитки води с не голяма дълбочина (не повече от метър).
Европейската блатна костенурка е активна през деня. Не е много притеснителна, особено на места къде е свикнала с човешкото присъствие (крайградски паркове с изкуствени или естествени езерца).Разбира се, че когато се почувства заплашена, бързо се скрива под водата.
Тези костенурки са предимно хищници, хранещ се с насекоми, ракообразни, мекотели, червеи, риби и земноводни, които улавя главно във водата. Много рядко се храни с водна растителност. Има данни, че не се отказва и от мърша (?).

Както всички студенокръвни животни и Обикновената блатна костенурка е реагира на неблагоприятните климатични особености като забавя метаболизма си. Презз имата изпада в хибернация, но при сравнително ниски температури - 4°C - 6°C . При температури над 10°C, костенурката е все още активна. Хиберниращите животни се заравят в тинята на водоема, който обитават.
една костенурка отвътре
При европейската блатна костенурка има слаб полов диморфизъм, изразен предимно в окраската на очите - при мъжките екземпляри те са червеникави до кафяви, докато при женските са жълти до бели.
Размножителният период започва непосредствено след пробуждането от хибернация, което настъпва в края на м. Март. След копулацията, женската снася от 3 до 21 овални, бели кожести яйца. Отлагането на яйцата се осъществява по-често на едно място, но може да се извърши и в няколко отделни ямки, които женската изкопава със задните си крака, а след заравянето уплътнява с пластрона си. Това става през Май/Юни, в късните часове на деня. Самите яйца са със средни размери от около 28 - 33 на 18 - 20 mm и тежат средно около 5 g.
Температурата е важен фактор за определянето на пола, като в границите от 24 - 28°C се излюпват предимно мъжки индивиди, а при температури над 29°C предимно женски индивиди. Генетичните фактори при този вид също имат важно и дори водещо значение. Развитието на яйцата продължава до Sептември/Oктомври, като често малките излизат на повърхността едва през следващата пролет.

Европейската 9обикновена) блатна костенурка е включена в Червеният списък на световнозастрашените видове (IUCN Red list) -
Почти застрашен (Lower Risk Near Threatened LR/nt)

Сега да представя и другия вид водна костенурка, който се среща у нас:

Каспийска блатна костенурка (Mauremys rivulata) е другия вид водна костенурка, който се среща в България. Принадлежи към сем. Азиатски речни костенурки (Geoemydae)

Забележка: Таксономически е била разглеждана като подвид на Mauremys caspica,
но впоследствие подвидовете са отделени като самостоятелни видове.

В България Каспийската блатна костенурка се среща в най-южните части на страната
- около Петрич, Сандански, Ивайловград, Свиленград, Средец и Ахтопол. Общият им
брой в страната се оценява на 600 до 1000 екземпляра. Срещат се до към 200 m
нмр, често смесена с европейската блатна костенурка.

Обитава блата, изкопи, микроязовири, речни устия и други застояли или бавнотечащи
водоеми.

Каспийската блатна костенурка ката цяло е всеяден вид. Храни с дребни водни животни
(земноводни, попови лъжички, риба, често мъртва), както и с водни и сухоземни
растения, плодове.

Каспийската блатна костенурка снася по няколко яйца през юни, а след това втори път около
месец по-късно. Яйцата имат варовикова черупка и са дълги 39 - 44 mm. Малките
се излюпват около 3 месеца по - късно с дължина на черупката 23 - 28 mm.
Половата зрелост настъпва на 10 - 11 години при дължина 14 - 16 cm.

Природозащитен статут на вида:

в световен мащаб: незастрашен

в Червена книга на България: уязвим

Редактирано 5, 2013 от goshawk

[makebulgar]

И какво излиза, че нашите отровни змии не били чак толкова отровни. И човек може да оцелее лесно дори и без противоотрова от ухапване на пепелянка или усойница?!

[goshawk]

Мислех тази вечер да напиша няколко думи за Каспийската блатна костенурка, но като видях този пост ... направо изстъпнах!

И какво излиза, че нашите отровни змии не били чак толкова отровни. И човек може да оцелее лесно дори и без противоотрова от ухапване на пепелянка или усойница?!

Не е точно така, както си мислиш!

Отровността, ако мога така да се изразя, е сравнително относително понятие.

Например, хора оцеляват, дори след ухапване от тайпани, мамби или кротали, но има хора които не са преживяли, дори ухапване от дървесни отровници или храмови кофии.

Има голяма доза относителност в цялата работа:: възраст и пол на животното, преди или след хибернация, преди или след като се е нахранило, дали вече е сменило кожата или преди "събличане". Това от една страна, а от другата стои: възраст и пол на жертвата (човека), общо физическо състояние, хронични заболявания, скорост на метаболизма, обусловен от много фактори; нещо много важно е принципния размер на традиционните жертви (т.е. една пепелянка, която се храни предимно с мишки и полевки, като цяло отделя по - слаба отрова от една пепелянка, която се храни предимно с лалугери - теоритичен пример!). Има и една особенност - хора които работят с такъв тип животни са претърпели толкова ухапвания, че организма си е изградил естествен анти серум!!! (по - долу ще приведа реален пример)

За пример да вземем теб - здрав, прав мъж, ако те ухапе пепелянка, може и да прескочиш, дори без антидот, Но, ако това се случи на десет годишно дете - последиците, почти 100 %, ще са фатални!

Това е при условие, че е истинско ухапване!

Защото, както предполагам знаеш съществуват и т. нар. "сухи" ухапвания - змията не инжектира отрова в раната. При подобна ситуация, дори три годишно би оживяло, след ухапване на мамба.

Правя едно уточнение, че говорим за диви животни, а не за терариумни и/или за серпертариумни (защото там нещата стоят по друг начин!).

Ето и една реална история: единият ми колега преживя, ухапване от плюеща кобра, но едва не умря след ухапване от българска дива пепелянка!

Другия ми колега е хапан, мисля, 14 - 15 пъти от отровни змии (вкл. от уракуански кротал), половината от които сериозно! За него ухапване от пепелянка е като главоболие за теб.

Това са два напълно реални примера! Надявам се, че схващаш идеята - няма безопасна отровна змия!!!

Има още една скрита опасност и това е самия антидот - неправилната му употреба може да те убие!

Не казвам, че ако се наложи да не се ползва, но не и без мярка, както се случи с едно детенце преди няколко години (след унапване от някъкав смок лекарските "величия", от местната болница, насвяткали детенцето с антидот! и го "спасили", но едва ли си дават сметка, че то сега е с постоянна опастност за живота си, когато е сред природата; първо - серума е използван не на място и второ - при евентуално ухапване, вече от отровна змия, не може да се ползва серум!).

Май стана много сложно обяснението?!

Обикновенно така става когато се опитваш за късо време да кажеш много неща!

Все пак трябваше да напиша нещо, след като прочетах пост, в който се казва, че българска отровница не може да те убие!!!

Това не е вярно!!! Може да те убие и то така, че после "... цял живот умрял!" (извинявам се за черния хумор!!!)

Поемам ангажимента да прегледам поста си където е писано за последиците от ухапвания от отровни змии и ако имам пропуски да ги коригирам, както и да направя нов постинг с по - обширни разяснения по въпроса!

Редактирано Април 4, 2011 от goshawk

[yaponetsa]

Здравейте.

Днес по време на излет видяхме пепелянка? която беше около 1 метър.Преди малко един приятел ми каза че е трябвало да я хвана понеже такива рекордни ексемпляри били интересни за зоолозите.

Сега да поясня че съм ловил пепелянки и даже съм се снимал с някои от тях.След това ги пускам.Но тази пепелянка? беше светлосива с черна окраска.По нищо друго не се отличаваше от другите пепелянки които съм засичал в този район,които са кафеникави.Става въпрос за с.Садовец Плевенско.Много исках да я хвана но неуспях,и съм напълно сигурен че беше около метър.

Имам 2 въпроса

- възможноли е да не е било пепелянка,a друг вид змия,макар че главата и си беше точно кат на пепелянка - с острото носле

- верно ли е че рекордните ексемпляри представляват интерес за зоолозите

поздрави

[КГ125]

Изпуснал си да я снимаш на самото място, където си я видял.... Дано се мерне пак. Ако влязат fixerss или другите познавачи, ще я разкрият коя е.

[miroki]

Сивата водна змия (която се среща и в морето) има ли я в зелен цвят?

Защото съм виждал такива с добре отличаваща се 3 ъгълна глава.

[fixxxsers]

Може да е било пепелянка- има доста вариращи окраски при различни индивиди. Макар и рядко може да достигне и метър. Няма смисъл да се хваща - по - добре да не се безпокои животинчето, а и все пак е опасно, освен това е и защитен вид.

може би е приличала на тази

[yaponetsa]

Може да е било пепелянка- има доста вариращи окраски при различни индивиди. Макар и рядко може да достигне и метър. Няма смисъл да се хваща - по - добре да не се безпокои животинчето, а и все пак е опасно, освен това е и защитен вид.

може би е приличала на тази

Баш такава беше.благодарско

[milenk]

Какво е това?

http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2049/116623045320750641071307271979xrCbjbS4Jw2KeGxnQdRJ.JPG

Слепок или някакъв вид змия.

Убито е от жена работейки в градината си. Мястото е село край Габрово.

[fixxxsers]

Слепок.

[Laci]

Степната усойница /Vipera ursinii/

Наричана също урсиниева или остромуцунеста усойница ......

..... Повод за разсъждения в тази посока ми дава едно лично съобщение на Красимир Христов, Георги Русев и един швейцарец. При теренна работа, през 2002 г., в района Шумен те улавят един екземпляр Урсиниева усойница!!!

За съжаление неоснователен повод за радост ... произходът на екземпляра, който за зла участ даже беше и публикуван е неясен но едно е сигурно не е от България ... в официалната литература по този въпрос са използвани пестеливи изказвания за да не се използват по-остри думи срещу гореспоменатите 'герои' ... и едно малко уточнение - швейцарецът е швед (попаднал на неподходящото място в неподходящото време и най-вече с неподходящите хора)

Така че няма преоткриване на този вид у нас ... търсенето продължава ... има и надежда разбира се, например в Трансилвания беше преоткрит 2002 ... новината беше публикувана доста по-късно поради приородазащитни съображения.