Константин Философ не е писал славянобългарска азбука

[T.Jonchev]

Доколкото разбирам, според Боцман, този Кирил, който извършва моравската мисия и умира след това в Рим, добивайки от папата освещаване на буквите (книгите), не е ромейски дипломат и мисионер, а - пратеник на български владетел, смесен с друг Кирил (или Константин/Константин-Кирил), който служи на ромейската империя. За да се стигне до някакви що годе твърди и сигурни изводи има ли или не такова смесване на лица, според мен е наложително да се анализира целия текст на Пространното житие. Така би могло нещата да се огледат и преценят от всички страни, вместо да вадим този или онзи факт и да ги коментираме извън контекста.

За мен въпросът контаминирани ли или - не са две личности в житийния герой тук, е важен не само заради историята на азбуката, но и заради правилното разбиране на политическата история на българите през девети век - имам предвид доста популярното в нета схващане на Г.Ценов за двете български държави на Балканите в този период.

Ако Боцман не възразява, нека отбележи с коя от двете личности свързва следните факти от Пространното житие и да посочи аргументите си за това - смятам, че така и неговата позиция ще е по-ясна, а и останалите потребители ще могат да се включат по-целенасочено в обсъждането:

1. Кой е роден в Солун?

2. Чии родители са друнгарият Леон и Мария (вземам името на майката от „Краткото житие")?

3. Чий брат е Методий?

4. Кой е изпратен да се учи в „царския град" с царя? Кой е този град и кой е царят?

5. Кой е бил библиотекар и при кой патриарх?

6. Кой е водил диспута с Анис?

7. Кой е участвал в т. нар. сарацинска мисия?

8. Кой е бил в манастир на Олимп?

9. Кой е участвал в т. нар. хазарска мисия?

10. Кой е открил мощите на Св.Климент Римски?

11. Кой е участвал в т.нар. фулска мисия?

12. Кой е разчел стиховете на чашата от скъпоценен камък?

13. Кой е участвал в т.нар. моравска мисия?

14. Кой е обучил 50 ученици в Блатненското княжество?

15. Кой е водил диспута с триезичниците във Венеция?

16. Кой е посетил Рим в края на 867 и умрял там на 14.02.869 г.?

17. Чии ученици са посветени в духовен сан в Рим при това посещение?

За удобство, нека маркираме при обсъждането традиционно схващания Константин Философ - Кирил с „КФK", а този, когото Боцман смята, че е различен (български пратеник или деец) и контаминиран с него в житието – с „К".

Също така, моля Боцман засега да не коментираме въпроса за създаването/пренасянето/прилагането на азбуката, за да не се получава объркване в коментарите.

След като изясним проблема с личностите (една или две) и чия политика/политики провежда(т), ще се обърнем отново към проблема с азбуката.

Смятам, че по този начин обсъждането ще е не само по-прегледно, но и много по-успешно като краен резултат.

Редактирано Април 6, 2009 от ISTORIK

[Armand O'BOLG]

Буа-ха-ха-ха-ха-ха. Буа-ха-ха-ха-ха-ха. Не, не мога, дами и господа..... Оле-ле, ще падна. Къде е тоалетната?

Да напише такова нещо може само човек с квалификацията на "хазар". Извинете не "хазар", а "козар". Разбира се, и между "козарите" вероятно е имало начетени хора, така че не искам да засягам тези отрудени хора, пасящи кози в прикаспийските степи.

Глаголът "вардя", който съществувал на диалектно ниво (буа-ха-ха-ха, оле-ле, не мога) е ТИПИЧЕН ТУРЦИЗЪМ в съвременния български език.

В старобългарския език такава дума и такъв глагол просто НЯМА!!!!!!!!!!

В съвременния турски и до днес си съществува съществителното "vardiya" в значение на "стража", "караул"!

Но починът на Бозмана ми харесва.

Предлагам да започнем да разчитаме старобългарските текстове, имайки предвид такива "съществуващи на диалектно ниво думи" като "сакън", "барем", "чунким", "чоджум", "хайван", "мюхлюзин", "хаирсъз" и т. н. (останалите думи, ще ви ги каже "Аспарух ефенди с оня знак отзад").

Мъка.........

Въпросът е, какво точно разбираме и влагаме в понятието турцизъм, тъй като приминалите през Кавказ в Мала Азия селджуци, османски турци и туркмени, последните от които са индоевропейци, просто няма как да са имали думи за понятия, които не са познавали (в Туран). Какво представлява съвременният турски език, какъв е процентът на ирански, арабски, гръцки и прочее заемки? През възродителния период имаше един паралелен процес на очистване от вредните турцизми, но колективът, който работеше в тази насока прекали с пуризма и невежеството си, та искаше да ликвидира 80 % от кулинарната терминология на българския език.

В случая с "вард-" не бих бил толкова категоричен, че е от турски/тюркски произход - дори само поради фaкта, че познаваме хидронима Вардар и етникона вардариоти. Определено арменското име Варда(н) няма нищо общо и става дума за случайно звуково сходство!

На въпросите на Т. Йончев частично дава отговор книгата на Ал. Милев "Гръцките жития на Климент Охридски", С., 1966 г., защото наистина е факт, че Климент Охридски е смесван, объркван с Константин-Кирил Философ, а последният с Кирил кападокийски и, според мен, със св. Григорий Агвански (Албански, става дума за кавк. Албания!), който е мисионерствал сред хуните.

По-горе някъде срещнах смесване на "фулското племе" с град Фула, което категорично не може да се приеме и причината е в руското "ф" в чуждици, което на български винаги трябва да е "т"!

Редактирано Април 6, 2009 от ISTORIK

[RIZAR]

Йончев , преди това обяснете на ефендито Аспарух разликата между "славяни" и ''словени'' .

Второ , кой е мисионера Курил дошъл в Солун и кои са човекоядците при които го е пратил Солунския митрополит .

Какъв Григорий ,проповядвал сред хуните ???Няма такъв . Това е просветителя на Армения .

Внимателно анализирайте и думите на философа в пространното му житие -

"И ще туря белег , и от спасените измежду тях ще изпратя сред народите - в Тарсис , и във Фуд, и в Луд, и в Мосох , и в Товел , и в Елада ...."

[last_godo]

Няма старобългарски език и никога не е имало.

Навсякъде пише славянски.

Това твърдение не е вярно, защото всички "слависти" са станали учeни, изследвайки единствения писмен "славянски" език - Българският!

Ако можеш отговори на този пост :

http://nauka.bg/forum/index.php?s=&sho...ost&p=51753

Как коментираш и това?

http://nauka.bg/forum/index.php?s=&sho...ost&p=51765

щото ми е интересно след твоите мнения!

П.п. - ако имаш желание и време, разбира се!

Редактирано Април 6, 2009 от ISTORIK

[ISTORIK]

Няма старобългарски език и никога не е имало.

Навсякъде пише славянски.

Естествено, че няма да пише "СТАРОбългарски". За тях това е бил СЪВРЕМЕННИЯТ книжовен български език.

Ти би ли наричал езика, на който говориш, "стар"? Не, нали... За теб той е съвременен и актуален.

Редактирано Април 6, 2009 от ISTORIK

[Аспарух IYI]

Естествено, че няма да пише "СТАРОбългарски". За тях това е бил СЪВРЕМЕННИЯТ книжовен български език.

Ти би ли наричал езика, на който говориш, "стар"? Не, нали... За теб той е съвременен и актуален.

Да. Вие днес можете да си наричате един език както си искате, но това си е за вътрешна употреба между нас си тук в България (за словесни упражнения или избиване на определени комплекси), но ще трябва да се коригирате , и да го наречете с истинското му име, когато се наложи да общувате със чужд специалист защото опитате ли се да го убеждавате в това си екцентрично хрумване ще получите само една иронична и съжалителна усмивка.

[ISTORIK]

Добре, бе, ти как искаш да го наричаме?

Славянски, словенски, робски или някакъв друг?

Да си счупим езика и да не го наричаме, както трябва, а - така, както на теб ти харесва, така ли?

Добре, казваш: "славянски" бил. На кое славянско племе ще го подариш?

Или - "на вси словене" - за да няма ощетени?

[Иванко Тертер]

Добре, казваш: "славянски" бил. На кое славянско племе ще го подариш?

Или - "на вси словене" - за да няма ощетени?

Как на кое славянско племе - на ВЛАСИТЕ - "Valachico lingua" /Блахико лингва, Балхико лингва/ в папска терминология ! По-голямо доказателство от това, че "власите" са "славяни" няма. Представям си какви "научни салта" ще се правят от някои академии, като излязат още такива "податки" от архивите на Ватикана, Краков и Будапеща от периода ХІІІ-ХVІІ в., още повече пък от Ватикана в периода средата на ІХ в., или ІХ-Х век по отношение на контактите с България.

[ISTORIK]

Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език. В старите паметници този език първоначално бива наричан ѩӡыкъ словѣньскъ (iензыкъ словяньскъ), а впоследствие - ѩӡыкъ блъгарьскъ (iензыкъ блъгарьскъ).

Днес между българската филология и някои други светски филоложки кръгове съществуват разногласия що се касае до названието на езика .

Макар че българското произхождение на старославянския език е безсъмненно, все пак стои въпросът, дали новобългарският е език-потомък или пък - близък език-брат на старославянския.

Във всеки случай, названието "старославянски език" е по-разпространено от названието "старобългарски език" във всички места, освен - в България.

Може да се добави, че тези спорове нямат нищо общо със споровете за македонския език; макар Кирил и Методий и да са живели във Македония, доказателства че македонският е наследник на старославянския не са повече от доказателствата, че българският е този наследник.

От различните си изследователи този език се нарича различно. Й. Копитар и Ф. Миклошич го наричат „старословенски език", тъй като в първите писмени паметници те са търсели черти от славянския диалект в Панония. А. Х. Востоков използва термина „славяно-български език". Й. Добровски в „Institutiones linguae slavici dialecti veteris" (Студия върху стария диалект на славянския език - 1822 г.) открива в този език старосръбско наречие.

Но още в средата на 19 век А. Шлайхер, М. Хатала и Л. Гайтлер виждат, че езиковите особености на първите славянски книжовни произведения приличат на чертите на българския език. Те въвеждат термина „старобългарски език" (нем. Altbulgarisch), възприет изцяло у нас. Както се пише по-горе, в съвременната лингвистика се употребяват най-често, освен този термин, и термините „старославянски" и „староцърковнославянски език", които означават същото явление.

Някои учени са на мнение, че науката за този език трябва да изследва само паметниците от т.нар. „канон", т. е. - езика на произведенията, най-тясно свързани със св. Кирил и Методий и книжовната им дейност, противопоставяйки се на езика на произведенията, произлезли от българските просветно-културни кръгове. Но това е явно едностранчиво схващане на въпроса за същността и обхвата на първия писмено засвидетелстван славянски език.

Дали този език може да бъде наричан Кирило-Методиев? От ръката на братята няма стигнали до нас произведения, а т. нар. „канон" откриваме в паметници, отстоящи най-малко на 50–60 години по-късно от времето на първоучителите. А за това време са настанали някои промени не само в говоримата, но - и в писмената реч. Следователно, езикът на Кирил и Методий може да бъде реконструиран приблизително по преписите на произведенията им, но достоверността на реконструкцията на техния език няма абсолютни документални доказателства, както например, и на по-ранния, праславянски език. Това е достатъчно, за да не обозначаваме езика на първите славянски писмени паметници с термина „Кирило-Методиев език".

Що се отнася и до термините „старославянски" и „староцърковнославянски", те също не отговарят на същността и етническата основа на този език. Много изследвания са направени досега и днес българската етническа основа на езика от дошлите до нас първи славянски ръкописи не може да бъде оспорвана.

Доказателства за българската етническа основа на тези паметници откриваме в областта на фонетиката (в рефлексите на праславянските съчетания *tj, *gtǐ, *ktǐ, *dj и в широкия гласеж на ятовата гласна), в областта на лексиката [в заемките на някои гръцки думи от народния гръцки език, с който само българските славяни са били в пряк контакт, а това са думи като сѫбота (събота) от σάμβατο, а не от σάββατον] и в областта на синтаксиса:

1. употреба на дателен притежателен падеж при лични местоимения и съществителни: рѫка ти; отъпоуштенье грѣхомъ;

2. описателно бъдеще време с глагол хотѣти;

3. употреба на сравнителна форма мьнии (по-малък) в значение на "по-млад".

Освен това, езикът на паметниците, произлизащи от българските земи след XII век, в световната славистика биват наричани, без уговорка, единодушно „среднобългарски".

А щом бива признато съществуването на „среднобългарски" и „новобългарски език", то съвсем естествено и диалектически необходимо е да бъде признато, че тези два периода от развоя на българския език биват предхождани от един първи, поставил началото на писмения български език.

А несъмнено, този първи период трябва да отговаря и на началото на славянската писменост. Следователно, езикът на първите славянски ръкописи би трябвало, и най-точно и научно обосновано е, да се нарича „старобългарски", а не - „старославянски" или „староцърковнославянски", тъй като в тази епоха отделните славянски езици са имали вече обособен облик и терминът „старославянски" може да доведе до погрешни изводи, че този език е или изкуствен общославянски книжовен език, или че това е едва ли не праславянският език, засвидетелстван писмено, а терминът „староцърковнославянски" навежда на мисълта, че този език е служел само за църковни (религиозни) цели, а не - за обществено-политически и културни нужди.

Що се отнася пък до опонирането на термина „старобългарски език" с твърдението, че може да се стигне до смесване с езика на Аспаруховите сънародници, то не може да бъде убедително, тъй като последният бива наричан в науката „прабългарски" ("протобългарски", "първобългарски" или "език на древните българи").

От всичко казано дотук можем да направим следните изводи:

1. Науката за старобългарския език има за предмет изучаването на езика на първите славянски писмени паметници, т. е. сравнително-историческата реконструкция на старобългарската граматика (на мъртвия език, възникнал през IX век и оставил паметници от X-XII век).

2. При изследването на старобългарския език трябва да се имат предвид езиковите му средства, еволюцията им от праславянски до първото им писмено засвидетелстване, степента на диалектната диференциация в късния праславянски, в старобългарския и в новобългарския; литературните стилове и школи в старобългарския, т. е. - по-широко разглеждане на старобългарския език, излизайки от рамките на „канона". Затова старобългаристиката не може да няма връзки и с други научни дисциплини, на първо място - с общото и с индоевропейското езикознание.

За славистичната наука делото на първоучителите Константин Философ - Кирил и Методий е от първостепенно значение. Старобългарският език първо служи при възстановяването на предполагаемия праславянски език. От него се изхожда и при сравнително-историческото проучване на славянските езици.

При изследването на старобългарския език от немалко значение са и научни дисциплини като топономастиката (науката за имената на местностите), диалектологията и лексикологията, включени в балканското и славянското езикознание, защото именно в диалектите и изобщо в езиците на балканските народи, а също така и по техните земи са се запазили много славянски (с произход от българските славяни) думи, които имат звучене по-близко до старобългарското (със запазени носовки и неметатезирани групи с плавни съгласни и др.). Българската топонимия и диалекти също ни дават (след строго научни изследвания) много данни за старобългарския език, дори и за предписмения му период.

Руси, сърби, хървати, и за някое време - и чехи (моравци) приемат старобългарския за църковен език. Моравците, които стават католици, накрая изоставят старобългарския. Същевременно, в Русия, Сърбия, и католическа Хърватия, заетия църковен език продължава да се използва за книжовен. Всичко, което се пише, се пише на църковния език; разговорния език служи изключително като patois.

С времето, единия старобългарски език започва да се раздробява. Разговорните елементи проникват в този абсолютно книжовен език един след друг. Във всяка страна, която е приела езика, неговото влияние, макар да е много силно, все пак се поддава на натуралните процеси.

Когато Европа излиза отепохата на феодализма (XV век) вече има три редакции на езика: българска, сръбска, и руска.

Българската редакция на езика тогава вече е за българите един чужд език, който изисква специална подготовка, защото падежите са се разпаднали.

В Сърбия църковния език служи на Църквата; а простия народ, както и в България, най-често не може да чете, а подчинението на Турция създава трудности за престижа на славянския език. Сръбската редакция става известна, когато, след завоюването на Сърбия от турците, сърбските духовници бягат в Русия, носейки със себе си много текстове на своя език; това често се нарича "второто южнославянско влияние" над руския език.

В Хърватия, където църковния език все още се пише на глаголица, неговата употреба за светски цели не е разпространена.

В Русия езикът е по-близък до говоримия език, отколкото - в Сърбия и България. По времето на Иван Грозни говоримият език е смес от източнославянски руски език и късен старообългарски. Много руски паметници от това време са писани на църковен език, и предполага се, че той се е говорил в градовете от аристокрацията.

---

Развой на теоретичния интерес към старобългарския език

Научният интерес към старобългарския език трябва да се търси още от създаването на славянската писменост. Фактът, че един човек създава графична система на един безписмен дотогава език, говори за солидната му научна подготовка и познания, за изключително доброто му владеене на славянския културен диалект от втората половина на IX век, говорен в Солунската област. Наистина, Константин Философ-Кирил е бил човек не само високообразован за своето време, но може да се каже, че е имал съвсем ясна представа както за фонетиката, така - и за морфологичния и синтактичния строеж на езика. Открил е най-съществените черти на солунския славянски диалект и е успял да извлече от него онази есенция, която го издига до книжовен език, втори по значение и влияние в Европа след латинския.

Той и брат му Методий се прославят като първоучители на славяните, а тази слава остава във вековете, и още в „Словото за буквите" ("О писменьхъ") от Черноризец Храбър, което може да се нарече един от първите научни трудове върху старобългарския език, с гордост се заявява:

„Аште бо въпросиши кънигъчьѩ гръчьскыѩ, глаголѧ, къто вы естъ писмена сътворилъ или кънигы прѣложилъ или въ кое врѣмѧ, то рѣдъци отъ нихъ вѣдѧтъ. Аште ли въпросиши словѣньскыѩ боукар'ѩ, глаголѧ: къто вы писмена сътворилъ естъ или кънигы прѣложилъ, то вьси вѣдѧтъ и отъвѣштавъше рекѫтъ: свѧтъи Конъстанътинъ Философъ, нарицаемъи Кѵрилъ, тъ намъ писмена сътвори и кънигы прѣложи, и Меѳодие, братръ его; сѫтъ бо еште живи иже сѫтъ видѣли ихъ."

В старобългарската литература се срещат и други съчинения, засягащи езика, като „Пролог" към „Богословие" от Йоан Дамаскин, чийто автор е Йоан Екзарх. В този пролог книжовникът излага схващането, че преводът от гръцки на славянски не трябва да бъде буквален („не тъчьѭ глаголъ истовъихь радьма"), а трябва да предава същественото в смисъла („разоума ради"), защото в смисъла на свободния превод „разоумъ емоу положенъ тъжде моштьнъ".

Граматическото произведение „Осмь чѧстии слова", което, според думите на акад. Емил Георгиев, е преведено от еврейски на гръцки от самия Константин Философ, а на старобългарски – от брат му Методий, според проф. Гълъбов, е произведение на Йоан Екзарх, което „представлява... бележки на старобългарски върху четени гръцки граматични съчинения и върху лични езикови наблюдения на автора".

Издателят му, Ватрослав Ягич, отбелязва неговата „странна забърканост", която бива тълкувана от акад. Георгиев като предизвикана от „усилията на старобългарските книжовници да приспособят граматиката на неиндоевропейския еврейски език към строежа на индоевропейските езици – гръцки и старобългарски"

Но Ив. Гълъбов открива интересни особености в това произведение, като липса на различаване на два ера (голям и малък), наличие на задпоставен член, играещ решаваща роля при определянето на рода при съществителните, своеобразно изместване на генитива във флексията с прилагателно от съответната дума и др., което Ив. Гълъбов окачествява като „изненадващо модерно отношение към езиковата структура"

И през среднобългарския период интересът към Кирило-Методиевата традиция не изчезва. За това говори и реформата на патриарх Евтимий по отношение на правописа, а също така - и познатото съчинение на Константин Костенечки „Сказаніе изьiавлено ω писменехъ".

През късното средновековие най-известна граматика на руската редакция на старобългарския език издава Милетий Смотрицки през 1618 г. във Вилнюс (Граматики Славенския правилное синтагма).

Но истинският теоретичен научен интерес към старобългарския език се появява след произведенията на Франц Боп „За системата на спрежението на санскритския език..." от 1816 и „Сравнителна граматика..." от 1833 – 1940.

Франьо Миклошич излиза с критична статия върху последното произведение по отношение на славянския материал.

Най-много изследвания върху старобългарския език се появяват след като славянската филология започва да съществува като наука. Още нейният основоположник Йозеф Добровски пише труд върху езика на първите славянски писмени паметници. След него можем да споменем доста важната в старобългаристиката фигура на Александър Х. Востоков, който пише капитален труд върху старобългарския език и достига до много важни изводи за етногенезиса на този език, за някои съществени фонетични и др. черти на най-стария писмен славянски език.

През втората половина на XIX в. се появяват още повече изследвания върху старобългарския език. Такива са трудовете на Фр. Миклошич, Август Шлайхер, Ватрослав Ягич.

Oт началото на XX век досега се отбелязва изключителен ръст на старобългаристиката - наука, тясно свързана със славистиката и българистиката.

Учени като Ватрослав Облак, Август Лескин, Вацлав Вондрак, Степан Кулбакин, Ян Лош, Филип Фортунатов, Тадеуш Лер-Сплавински, Антоан Мейе, Андре Ваян, Петер Дилс, Николай Трубецкой и много други, спомагат за развитието на науката за старобългарския език, разрешават много от заплетените проблеми, свързани с този език, издигат нивото на старобългаристиката като наука.

---

Литература:

К. Мирчев. "Старобългарски език". София (претърпял е много издания).

Ив. Гълъбов. "Старобългарски език с увод в славянското езикознание. І. Увод и фонетика". София, 1980.

Ст. Стоянов и М. Янакиев. "Старобългарски език. Текстове и речник". София (претърпяла е много издания).

Ив. Добрев и Т. Славова. "Старобългарски текстове". С., 1996.

Ем. Георгиев „Основи на славистиката и българистиката", С. 1979.

---

http://stbg.hit.bg/

http://www.kemalova.info/view.html?tip=7

Редактирано Април 6, 2009 от ISTORIK

[Armand O'BOLG]

Йончев , преди това обяснете на ефендито Аспарух разликата между "славяни" и ''словени'' .

Второ , кой е мисионера Курил дошъл в Солун и кои са човекоядците при които го е пратил Солунския митрополит .

Какъв Григорий ,проповядвал сред хуните ???Няма такъв . Това е просветителя на Армения .

Внимателно анализирайте и думите на философа в пространното му житие -

"И ще туря белег , и от спасените измежду тях ще изпратя сред народите - в Тарсис , и във Фуд, и в Луд, и в Мосох , и в Товел , и в Елада ...."

Не е вярно, Рицарю! Крупна грешка - св. Григорий Просветител (Арменски) е друг, а въпросният св. Григорий, доколкото си спомням му е внук и е мисионерствал сред хуни (хони), мазкути и разни други племена в Сев. Кавказ. След завръщането му става архиепископ на Кавказка Албания.

Приветствам Историка и безрезервно го подкрепям, особено когато на различни места във форума този или онзи радикал-историк подменя терминологията или я напада без необходимата аргументация!!!

[Alexander_Nevski]

Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език. В старите паметници този език първоначално бива наричан ѩӡыкъ словѣньскъ (iензыкъ словяньскъ), а впоследствие - ѩӡыкъ блъгарьскъ (iензыкъ блъгарьскъ).

Днес между българската филология и някои други светски филоложки кръгове съществуват разногласия що се касае до названието на езика .

Макар че българското произхождение на старославянския език е безсъмненно, все пак стои въпросът, дали новобългарският е език-потомък или пък - близък език-брат на старославянския.

Във всеки случай, названието "старославянски език" е по-разпространено от названието "старобългарски език" във всички места, освен - в България.

Може да се добави, че тези спорове нямат нищо общо със споровете за македонския език; макар Кирил и Методий и да са живели във Македония, доказателства че македонският е наследник на старославянския не са повече от доказателствата, че българският е този наследник.

От различните си изследователи този език се нарича различно. Й. Копитар и Ф. Миклошич го наричат „старословенски език", тъй като в първите писмени паметници те са търсели черти от славянския диалект в Панония. А. Х. Востоков използва термина „славяно-български език". Й. Добровски в „Institutiones linguae slavici dialecti veteris" (Студия върху стария диалект на славянския език - 1822 г.) открива в този език старосръбско наречие.

Но още в средата на 19 век А. Шлайхер, М. Хатала и Л. Гайтлер виждат, че езиковите особености на първите славянски книжовни произведения приличат на чертите на българския език. Те въвеждат термина „старобългарски език" (нем. Altbulgarisch), възприет изцяло у нас. Както се пише по-горе, в съвременната лингвистика се употребяват най-често, освен този термин, и термините „старославянски" и „староцърковнославянски език", които означават същото явление.

Някои учени са на мнение, че науката за този език трябва да изследва само паметниците от т.нар. „канон", т. е. - езика на произведенията, най-тясно свързани със св. Кирил и Методий и книжовната им дейност, противопоставяйки се на езика на произведенията, произлезли от българските просветно-културни кръгове. Но това е явно едностранчиво схващане на въпроса за същността и обхвата на първия писмено засвидетелстван славянски език.

Дали този език може да бъде наричан Кирило-Методиев? От ръката на братята няма стигнали до нас произведения, а т. нар. „канон" откриваме в паметници, отстоящи най-малко на 50–60 години по-късно от времето на първоучителите. А за това време са настанали някои промени не само в говоримата, но - и в писмената реч. Следователно, езикът на Кирил и Методий може да бъде реконструиран приблизително по преписите на произведенията им, но достоверността на реконструкцията на техния език няма абсолютни документални доказателства, както например, и на по-ранния, праславянски език. Това е достатъчно, за да не обозначаваме езика на първите славянски писмени паметници с термина „Кирило-Методиев език".

Що се отнася и до термините „старославянски" и „староцърковнославянски", те също не отговарят на същността и етническата основа на този език. Много изследвания са направени досега и днес българската етническа основа на езика от дошлите до нас първи славянски ръкописи не може да бъде оспорвана.

Доказателства за българската етническа основа на тези паметници откриваме в областта на фонетиката (в рефлексите на праславянските съчетания *tj, *gtǐ, *ktǐ, *dj и в широкия гласеж на ятовата гласна), в областта на лексиката [в заемките на някои гръцки думи от народния гръцки език, с който само българските славяни са били в пряк контакт, а това са думи като сѫбота (събота) от σάμβατο, а не от σάββατον] и в областта на синтаксиса:

1. употреба на дателен притежателен падеж при лични местоимения и съществителни: рѫка ти; отъпоуштенье грѣхомъ;

2. описателно бъдеще време с глагол хотѣти;

3. употреба на сравнителна форма мьнии (по-малък) в значение на "по-млад".

Освен това, езикът на паметниците, произлизащи от българските земи след XII век, в световната славистика биват наричани, без уговорка, единодушно „среднобългарски".

А щом бива признато съществуването на „среднобългарски" и „новобългарски език", то съвсем естествено и диалектически необходимо е да бъде признато, че тези два периода от развоя на българския език биват предхождани от един първи, поставил началото на писмения български език.

А несъмнено, този първи период трябва да отговаря и на началото на славянската писменост. Следователно, езикът на първите славянски ръкописи би трябвало, и най-точно и научно обосновано е, да се нарича „старобългарски", а не - „старославянски" или „староцърковнославянски", тъй като в тази епоха отделните славянски езици са имали вече обособен облик и терминът „старославянски" може да доведе до погрешни изводи, че този език е или изкуствен общославянски книжовен език, или че това е едва ли не праславянският език, засвидетелстван писмено, а терминът „староцърковнославянски" навежда на мисълта, че този език е служел само за църковни (религиозни) цели, а не - за обществено-политически и културни нужди.

Що се отнася пък до опонирането на термина „старобългарски език" с твърдението, че може да се стигне до смесване с езика на Аспаруховите сънародници, то не може да бъде убедително, тъй като последният бива наричан в науката „прабългарски" ("протобългарски", "първобългарски" или "език на древните българи").

От всичко казано дотук можем да направим следните изводи:

1. Науката за старобългарския език има за предмет изучаването на езика на първите славянски писмени паметници, т. е. сравнително-историческата реконструкция на старобългарската граматика (на мъртвия език, възникнал през IX век и оставил паметници от X-XII век).

2. При изследването на старобългарския език трябва да се имат предвид езиковите му средства, еволюцията им от праславянски до първото им писмено засвидетелстване, степента на диалектната диференциация в късния праславянски, в старобългарския и в новобългарския; литературните стилове и школи в старобългарския, т. е. - по-широко разглеждане на старобългарския език, излизайки от рамките на „канона". Затова старобългаристиката не може да няма връзки и с други научни дисциплини, на първо място - с общото и с индоевропейското езикознание.

За славистичната наука делото на първоучителите Константин Философ - Кирил и Методий е от първостепенно значение. Старобългарският език първо служи при възстановяването на предполагаемия праславянски език. От него се изхожда и при сравнително-историческото проучване на славянските езици.

При изследването на старобългарския език от немалко значение са и научни дисциплини като топономастиката (науката за имената на местностите), диалектологията и лексикологията, включени в балканското и славянското езикознание, защото именно в диалектите и изобщо в езиците на балканските народи, а също така и по техните земи са се запазили много славянски (с произход от българските славяни) думи, които имат звучене по-близко до старобългарското (със запазени носовки и неметатезирани групи с плавни съгласни и др.). Българската топонимия и диалекти също ни дават (след строго научни изследвания) много данни за старобългарския език, дори и за предписмения му период.

Руси, сърби, хървати, и за някое време - и чехи (моравци) приемат старобългарския за църковен език. Моравците, които стават католици, накрая изоставят старобългарския. Същевременно, в Русия, Сърбия, и католическа Хърватия, заетия църковен език продължава да се използва за книжовен. Всичко, което се пише, се пише на църковния език; разговорния език служи изключително като patois.

С времето, единия старобългарски език започва да се раздробява. Разговорните елементи проникват в този абсолютно книжовен език един след друг. Във всяка страна, която е приела езика, неговото влияние, макар да е много силно, все пак се поддава на натуралните процеси.

Когато Европа излиза отепохата на феодализма (XV век) вече има три редакции на езика: българска, сръбска, и руска.

Българската редакция на езика тогава вече е за българите един чужд език, който изисква специална подготовка, защото падежите са се разпаднали.

В Сърбия църковния език служи на Църквата; а простия народ, както и в България, най-често не може да чете, а подчинението на Турция създава трудности за престижа на славянския език. Сръбската редакция става известна, когато, след завоюването на Сърбия от турците, сърбските духовници бягат в Русия, носейки със себе си много текстове на своя език; това често се нарича "второто южнославянско влияние" над руския език.

В Хърватия, където църковния език все още се пише на глаголица, неговата употреба за светски цели не е разпространена.

В Русия езикът е по-близък до говоримия език, отколкото - в Сърбия и България. По времето на Иван Грозни говоримият език е смес от източнославянски руски език и късен старообългарски. Много руски паметници от това време са писани на църковен език, и предполага се, че той се е говорил в градовете от аристокрацията.

---

Развой на теоретичния интерес към старобългарския език

Научният интерес към старобългарския език трябва да се търси още от създаването на славянската писменост. Фактът, че един човек създава графична система на един безписмен дотогава език, говори за солидната му научна подготовка и познания, за изключително доброто му владеене на славянския културен диалект от втората половина на IX век, говорен в Солунската област. Наистина, Константин Философ-Кирил е бил човек не само високообразован за своето време, но може да се каже, че е имал съвсем ясна представа както за фонетиката, така - и за морфологичния и синтактичния строеж на езика. Открил е най-съществените черти на солунския славянски диалект и е успял да извлече от него онази есенция, която го издига до книжовен език, втори по значение и влияние в Европа след латинския.

Той и брат му Методий се прославят като първоучители на славяните, а тази слава остава във вековете, и още в „Словото за буквите" ("О писменьхъ") от Черноризец Храбър, което може да се нарече един от първите научни трудове върху старобългарския език, с гордост се заявява:

„Аште бо въпросиши кънигъчьѩ гръчьскыѩ, глаголѧ, къто вы естъ писмена сътворилъ или кънигы прѣложилъ или въ кое врѣмѧ, то рѣдъци отъ нихъ вѣдѧтъ. Аште ли въпросиши словѣньскыѩ боукар'ѩ, глаголѧ: къто вы писмена сътворилъ естъ или кънигы прѣложилъ, то вьси вѣдѧтъ и отъвѣштавъше рекѫтъ: свѧтъи Конъстанътинъ Философъ, нарицаемъи Кѵрилъ, тъ намъ писмена сътвори и кънигы прѣложи, и Меѳодие, братръ его; сѫтъ бо еште живи иже сѫтъ видѣли ихъ."

В старобългарската литература се срещат и други съчинения, засягащи езика, като „Пролог" към „Богословие" от Йоан Дамаскин, чийто автор е Йоан Екзарх. В този пролог книжовникът излага схващането, че преводът от гръцки на славянски не трябва да бъде буквален („не тъчьѭ глаголъ истовъихь радьма"), а трябва да предава същественото в смисъла („разоума ради"), защото в смисъла на свободния превод „разоумъ емоу положенъ тъжде моштьнъ".

Граматическото произведение „Осмь чѧстии слова", което, според думите на акад. Емил Георгиев, е преведено от еврейски на гръцки от самия Константин Философ, а на старобългарски – от брат му Методий, според проф. Гълъбов, е произведение на Йоан Екзарх, което „представлява... бележки на старобългарски върху четени гръцки граматични съчинения и върху лични езикови наблюдения на автора".

Издателят му, Ватрослав Ягич, отбелязва неговата „странна забърканост", която бива тълкувана от акад. Георгиев като предизвикана от „усилията на старобългарските книжовници да приспособят граматиката на неиндоевропейския еврейски език към строежа на индоевропейските езици – гръцки и старобългарски"

Но Ив. Гълъбов открива интересни особености в това произведение, като липса на различаване на два ера (голям и малък), наличие на задпоставен член, играещ решаваща роля при определянето на рода при съществителните, своеобразно изместване на генитива във флексията с прилагателно от съответната дума и др., което Ив. Гълъбов окачествява като „изненадващо модерно отношение към езиковата структура"

И през среднобългарския период интересът към Кирило-Методиевата традиция не изчезва. За това говори и реформата на патриарх Евтимий по отношение на правописа, а също така - и познатото съчинение на Константин Костенечки „Сказаніе изьiавлено ω писменехъ".

През късното средновековие най-известна граматика на руската редакция на старобългарския език издава Милетий Смотрицки през 1618 г. във Вилнюс (Граматики Славенския правилное синтагма).

Но истинският теоретичен научен интерес към старобългарския език се появява след произведенията на Франц Боп „За системата на спрежението на санскритския език..." от 1816 и „Сравнителна граматика..." от 1833 – 1940.

Франьо Миклошич излиза с критична статия върху последното произведение по отношение на славянския материал.

Най-много изследвания върху старобългарския език се появяват след като славянската филология започва да съществува като наука. Още нейният основоположник Йозеф Добровски пише труд върху езика на първите славянски писмени паметници. След него можем да споменем доста важната в старобългаристиката фигура на Александър Х. Востоков, който пише капитален труд върху старобългарския език и достига до много важни изводи за етногенезиса на този език, за някои съществени фонетични и др. черти на най-стария писмен славянски език.

През втората половина на XIX в. се появяват още повече изследвания върху старобългарския език. Такива са трудовете на Фр. Миклошич, Август Шлайхер, Ватрослав Ягич.

Oт началото на XX век досега се отбелязва изключителен ръст на старобългаристиката - наука, тясно свързана със славистиката и българистиката.

Учени като Ватрослав Облак, Август Лескин, Вацлав Вондрак, Степан Кулбакин, Ян Лош, Филип Фортунатов, Тадеуш Лер-Сплавински, Антоан Мейе, Андре Ваян, Петер Дилс, Николай Трубецкой и много други, спомагат за развитието на науката за старобългарския език, разрешават много от заплетените проблеми, свързани с този език, издигат нивото на старобългаристиката като наука.

---

Литература:

К. Мирчев. "Старобългарски език". София (претърпял е много издания).

Ив. Гълъбов. "Старобългарски език с увод в славянското езикознание. І. Увод и фонетика". София, 1980.

Ст. Стоянов и М. Янакиев. "Старобългарски език. Текстове и речник". София (претърпяла е много издания).

Ив. Добрев и Т. Славова. "Старобългарски текстове". С., 1996.

Ем. Георгиев „Основи на славистиката и българистиката", С. 1979.

---

http://stbg.hit.bg/

http://www.kemalova.info/view.html?tip=7

Значи, който не споделя това мнение или е чел и други книжки издадени извън БГ му затварят темата.

Айде давай напред сега очаквам и БАН.

[tonev]

Значи, който не споделя това мнение или е чел и други книжки издадени извън БГ му затварят темата.

Айде давай напред сега очаквам и БАН.

ми цитирай ни FYROMската АН да се посмеем...

[ISTORIK]

Значи, който не споделя това мнение или е чел и други книжки издадени извън БГ, му затварят темата.

Айде, давай напред! A сега очаквам и БАН.

Ако много държиш...

[Alexander_Nevski]

Ако много държиш...

Давай да видим дали и до там ще паднеш, понеже не беше чувал за нещо трябва да ме накажеш. Т.к. си непогрешим.

Но преди това все пак ще ти постна, ето как се нарича на различните езици, да знаеш понеже съм сигурен, че не си ходил и на един форум или събитие по темата в чужбина:

Old Church Slavonic (Old Bulgarian в скоби) Еnglish

Nandris, Grigore (1959). Old Church Slavonic Grammar,

http://www-rcf.usc.edu/~pancheva/ParsedCorpusList.html

Wien, Lysaght (1983). Old Church Slavonic (Old Bulgarian)-Middle Greek-Modern English dictionary. Verlag Bruder Hollinek.

старажытнаславянская мова - беларуски

staro(crkveno)slavenski - боснийски, сръбски, хърватски

staroslověnština чешки

http://www.utexas.edu/cola/centers/lrc/eieol/ocsol-0-X.html

staro-cerkiewno-słowiański - полски

старослов’янська мова - украински

(staro)slovienčina - словашки

Altkirchenslavisch - немски

древнеславянский, древнецерковнославянский, старославянский - руски

Древнецерковнославянский язык. Фонетика. Серия "Лингвистическое наследие ХХ века". Изд.2

L'Antico slavo ecclesiastico (chiamato anche Antico macedone) италиански и на всички латински езици

Мисля, че няма нужда да продължавам.

"Старобългарски" се използва общо взето само в България и частично в немската литература "Altbulgarisch"

Paul Diels: Altkirchenslavische Grammatik. Teil 1 und 2. Heidelberg 1963(2)

August Leskien, Handbuch der altbulgarischen (altkirchenslavischen) Sprache: Grammatik, Texte, Glossar. Heidelberg

http://www.schaeken.nl/lu/research/online/...lstud/index.htm

Айде сега банвай ме, ма поне си признай пред другите, че това, че не си чувал за нещо е твой проблем.

И си показвай по-често носа извън държавата, в която си роден, полезно е.

[Alexander_Nevski]

Despite the dialectal variation of the spoken Slavic languages, the language of the church remained quite consistent. It also remained the primary medium of the liturgy for centuries, though it underwent some changes through the course of time. Hence the terminology Church Slavonic or Church Slavic, and for the oldest documents of this, Old Church Slavonic or Old Church Slavic. In addition to its use in the ecclesiastical setting, Church Slavonic also remained for several centuries the literary language in various parts of the East and West Slavic speaking areas. Because of the Balkan origin of the earliest manuscripts, OCS is at times termed Old Bulgarian, though this nomenclature has fallen out of fashion.

Това е доста общоприето виждане навсякъде извън България, ако не знаеш английски мога да ти го преведа.

Поздрави и чакам банването.

[doronn]

Значи, който не споделя това мнение или е чел и други книжки издадени извън БГ му затварят темата.

Айде давай напред сега очаквам и БАН.

Историк и той е човек, как да не се подразни, като побърза да обяви че няма стар църковно славянски език, а когато се разровил видял, че не само има, но и може да си взема онлайн лекции:

http://www.utexas.edu/cola/centers/lrc/eieol/ocsol-10-X.html .

Човещинка е. И мен да ме направиш така за посмешище пред целия форум, и аз бих ти затворил темата.

[natan]

[Alexander_Nevski]

[doronn]

.А ти виждал ли си някъде по чужбина да наричат чрковно латински френски ,чрковно латински испански,чрковно латински италиански и т.н. и са прави изводите за доказателствата които използваш.

Нарича се църковно славянски, защото във всяка втора или трета дума в преводите от гръцки на славянски са използвани съставни думи (чрез сглобяване на две или три славянски думи от разговорния славянски)

1. Великоморавия сключва военно-политически съюз, като една от клаузите е да приeме християнството от Константинополската църква.

2. За целта великоморавския княз Ростислав изпраща в Константинопол през 862г. подбрани младежи – моравци, които да бъдат подготвени за помощник мисионери (ученици) и едновременно с това да се използва знанията им по говоримия в Моравия славянски за съставяне на нужните религиозни термини за преводите, така че те да бъдат разбираеми за моравските славяни за които са били всъщност предназначени.

БЛАГЪ

БЛАГОДАРИЕ

БЛАГОДАРЬСТИТИ

БЛАГОДЕТЕЛЪ

БЛАГОДУШИЕ

БЛАГОДЕЯНИЕ

БЛАГОИЗВОЛИТИ

БЛАГОИЗПЪIТАНИЕ

БЛАГОЛЕПИЕ

БЛАГОЛЮБЬЦЪ

БЛАГОМИЛОСТИВЪ

БЛАГОРОДЕНЪ

БЛАГОСЛОВИТИ

БЛАГОТВОРИТИ

БЛАГОУГОДЬНЪ

БЛАГОЧЬСТИВЪ

БЛАГОЪХАНИЕ

3. Византийските мисионери Константин (Кирил) и Методий, подготвяйки се за мисията са ползвали за своите литургични преводи от гръцки разговорния славянски език говорен по това време във Велика Моравия.

4. Тези новосъставени думи образувани чрез сливане на две или три думи в една са били нужни за каноничните преводите на Евангелията от гръцки на славянски за мисията за подготовка на налагане на християнството от Костантинопол сред славяните в Моравия, защото само с разговорния славянски без тези специални християнски термини превода на Евангелието бил невъзможен.

БОГЪ

БОГОУГОДЬНЪ

БОГОЧЬСТИВЪ

БОГОЪХАНИЕ

БОГОАВЛЕНИЕ

БОГОБЛАЖЕНЪ

БОГОБОРIE

БОГОБОРЬЦЪ

БОГОВИДЬЦЪ

БОГОВЪГОДЕНЪ

БОГОЛЕПНО

БОГОЛЮБИВЪ

БОГОРОДИЧЬНО

БОГОСЛОВИЕ

БОГОСЛОВЪ

БОГООУГОДЬНО

БОГОЧЬСТИВЪ

БОГОIАВЛEНIE

БOГЬIНИ

[ISTORIK]

1. "Старобългарски" се използва общо взето само в България.

2. Old Church Slavonic or Old Church Slavic - Това е доста общоприето виждане навсякъде извън България.

3. A, ако не знаеш английски, мога да ти го преведа.

4. И си показвай по-често носа извън държавата, в която си роден, полезно е.

1. Все пак, повечето потребители на форума сме в България, ако не си забелязал. Ако ти не си, това не трябва да е проблем.

2. Щом казваш... Според теб, следва да "забравим", да "обърнем гръб" на термина "старобългарски език" (който е чудесен) и да го наричаме "старославянски език".

Това, че в някои лингвистични, литературни и исторически школи го изопачават, това не означава, че трябва да го заменим автоматично. Ако в чужбина са те скъсали на изпит, защото си използвал термина старобългарски вм. старославянски език или пък са ти набили другия термин в главата по време на лекции, това не е мой проблем. На мен по време на лекциите ми набиваха нашето, българското понятие.

3. Разбирам английски. Благодаря за отзивчивостта!

4. Когато имам тази възможност, не я пропускам и го правя.

Редактирано Април 25, 2009 от ISTORIK

[Alexander_Nevski]

В крайна сметка проблемът е прост и елементарен.

Не е възможно КиМ, Борис, в Солун, в Моравия и в България да е говорен старобългарски. Терминът е подвеждащ точно защото е част от ей такива неща:

Що се отнася и до термините „старославянски" и „староцърковнославянски", те също не отговарят на същността и етническата основа на този език. Много изследвания са направени досега и днес българската етническа основа на езика от дошлите до нас първи славянски ръкописи не може да бъде оспорвана.

Не можело да бъде оспорвано. Защо да не може? Защото ще ти заключат темата ли?

Не може да бъде оспорена южнославянската му принадлежност.

А ако някой знае с точност каква е била българската етническа основа и самосъзнание през 9 ти век, евала, ама според мен се изхвърля.

[ISTORIK]

Колкото до другата тема, тя бе затворена, защото я превърнахте в чат-канал.

[Alexander_Nevski]

1. Все пак, повечето потребители на форума сме в България, ако не си забелязал. Ако ти не си, това не трябва да е проблем.

2. Щом казваш... Според теб, следва да "забравим", да "обърнем гръб" на термина "старобългарски език" (който е чудесен) и да го наричаме "старославянски език".

Това, че в някои лингвистични, литературни и исторически школи го изопачават, това не означава, че трябва да го заменим автоматично. Ако в чужбина са те скъсали на изпит, защото си използвал термина старобългарски вм. старославянски език или пък са ти набили другия термин в главата по време на лекции, това не е мой проблем. На мен по време на лекциите ми набиваха нашето, българското понятие.

3. Разбирам английски. Благодаря за отзивчивостта!

4. Когато имам тази възможност, не я пропускам и го правя.

Лично за мен въпреки, че е доста по-приет и терминът "старославянски" не е много добър.

Това е лично мнение, но ще се аргументирам. Писменият език от онези времена не ни носи данни за езикът на обикновените хора. Възможно е служебният език да се е различавал значително от ежедневния. Ако искаш ще се аргументирам и защо мисля че е било точно така, без да мога да го докажа със сигурност.

Надявам се да имаш достоинството да си признаеш, че не аз съм си измислял нещо, а ти си пропуснал нещо.

Иначе мисля, че преди да затвориш онази тема не разбра същността на спора.

Проблемът за мен не е, че не съм от България, а в това, че виждам, че децата в училище (а и по-късно но да не задълбаваме) ги учат на национално-украсена история, като сред украсата им се губи същината. Това разбира се не е само български проблем.

Специално до 11-12 век не е коректно да се говори за "старобългарски", т.е. да се вкарва национален/териториален/етнически елемент. Просто защото славянският език е още във фаза по-скоро на диалекти, а не отделни езици, а южнославянската му част не е ограничена с България.

Най-неудачното е, че ако питаш едно дете на какъв български е говорил Борис, славянски или аспарухов, то ще се обърка и това е резултат точно от термина "старобългарски". Това го прави неудачен.

Ако не ми вярваш направи си експеримент с няколко непознати деца или младежи (аз си направих наскоро) и ще чуеш всякакви невероятни отговори на въпроса. Питай ги примерно и нещо друго, например, "кирилицата от глаголицата ли е произлязла и защо се е наложила"?

Поздрави.

[Alexander_Nevski]

Колкото до другата тема, тя бе затворена, защото я превърнахте в чат-канал.

За да не се превръща в чат канал хора като теб и КГ125 трябва да поясняват каква точно е била "българската етническа основа" през 9ти век. Хомогенна и ясно дефинирана? И да се разправят с тези, които пращат мен и всеки инакомислещ в Скопие.

Това, че в някои лингвистични, литературни и исторически школи го изопачават

Много лично отношение вкарваш, всичко е конспирация срещу българското културно-историческо наследство, така ли? Не си ли се замислял, че може да има и други аргументи.

[natan]

Около преди 400-500 г.,или по времето когато се формират модерните държави този спорен език остава сираче,т.е. няма го субекта и носителя му към който да бъде асоцииран и прикрепен и намира убежище в църквата,и той се нарича и подменя като черковен, но не тя го е родила и отгледала.Живота не имитира театъра,театъра(църквата) взима нещата създадени от живота.

Неминуемо ако съществуваше една силна или изобщо ако съществуваше една средновековна България през цитирания период нямаше да водим този спор днес.

Но тези неща нямат нищо общо с формулираната и добре обоснована от автора интересна тема,което само показва,че ние не мокеме да разсъждаваме и имаме вниманието на четиригодишни.