Имали ли са южните славяни идоли?

[_magotin_]

А че Одрин сме го бастисали 20-тина години преди Филипи. Интересното обаче е че славяните от Одринска Тракия са били напълно равнодушни към българските военни действия в района през VІІІ-ІХв. Нещо май не ги е кефила много идеята да станат български поданници. А колкото за въстанието на смолените - българите отиват там като византийски съюзници а не като "освободители". Също така няма данни и за някаква подкрепа, която славяните от Беломорието и Южна Македония да са оказвали на българите. Явно и те подобно на одринските си събратя не се кефили на идеята да станат български поданници. Същото е и през 904г. когато арабите превзели Солун - да има някакви податки местните славяни да са използвали ситуацията за да се присъединят към България? Не.

За мен въпросът кое се е харесвало на славяните е бил второстепенен когато се опитваме да обясним поведението на българите. Ако съдим по модела на Омуратаг в Средния Дунав то е включвало завладяване и назначаване на български управители, точно както са правели примерно англичаните в Шотландия или норманите със саксонците.

Същевременно има някаква закономеронст между напрежението на славяните в Пелопонес и натискът на българите в югозападна посока, подобно нещо се наблюдава и в последните десетилетия на VІІІ век. Да не говорим, че Византия доста кораво е въвеждала своята власт именно в земите на струмяните и други съседни славяни. Не подценявай и фактора религия - християни от Солунско и Одринско едва ли са изгаряли от възторг да стават пак пагани.

Но все ми се струва, че имаше данни за славянски миграции и в двете посоки - т.е. имало и недоволни славяни.

[Ka40]

За мен въпросът кое се е харесвало на славяните е бил второстепенен когато се опитваме да обясним поведението на българите. Ако съдим по модела на Омуратаг в Средния Дунав то е включвало завладяване и назначаване на български управители, точно както са правели примерно англичаните в Шотландия или норманите със саксонците.

Същевременно има някаква закономеронст между напрежението на славяните в Пелопонес и натискът на българите в югозападна посока, подобно нещо се наблюдава и в последните десетилетия на VІІІ век. Да не говорим, че Византия доста кораво е въвеждала своята власт именно в земите на струмяните и други съседни славяни. Не подценявай и фактора религия - християни от Солунско и Одринско едва ли са изгаряли от възторг да стават пак пагани.

Но все ми се струва, че имаше данни за славянски миграции и в двете посоки - т.е. имало и недоволни славяни.

Естествено желанията на славяните въобще не са интерисували нито българите нито ромеите. Според мен българските действия южно от Стара планина през VІІІ-нач. на ІХв., без значение дали става въпрос за Одринска Тракия или Македония са били провокирани от ромейската реконкиста, т.е. възстановяването на византийската власт в тези земи. По времето на Аспарух българите се чувствали конфортно тук - ромеите владеели единствено Несебър и още няколко крепости по Южното черноморие, Одрин, Солун и няколко крепости в Гърция. Постепенно обаче започнали да възставяват властта си на Балканите и в частност Тракия и Южна Македония. А това означавало не само заселване на малоазиатски колонисти от които да се набират войници, но и възстановяване на отдавна изоставени крепости, от което следва че могат да ги използват за военни бази при нападения срещу България. Това е провокирало българите и те нападали - 756г. Одринска Тракия, 774 - берзитите, 789 и 808г. - Долното течение на Струма. А иначе ромеите имали проблеми със славяните в Пелопонес чак до времето на Роман Лакапин. Между другото нашият приятел Хърс сигурно ще остане потресен, но масовото заселване на славяни в Пелопонес е през 745г. след една чумна епидемия.

За бягство на славяни от Византия в България няма данни. През 764г. 208 000 славяни се заселват във Византия - в М. Азия, но за тях не е сигурно че са дошли от България. През 818г. тимочаните бягат от България и това показва, че не им е било особено добре тук. Много интересни са данните за източните области на Аварския каганат, в които след като били завладени от Крум, били заселени славяни "от старите предели на България".

[_magotin_]

Естествено желанията на славяните въобще не са интерисували нито българите нито ромеите. Според мен българските действия южно от Стара планина през VІІІ-нач. на ІХв., без значение дали става въпрос за Одринска Тракия или Македония са били провокирани от ромейската реконкиста, т.е. възстановяването на византийската власт в тези земи. По времето на Аспарух българите се чувствали конфортно тук - ромеите владеели единствено Несебър и още няколко крепости по Южното черноморие, Одрин, Солун и няколко крепости в Гърция. Постепенно обаче започнали да възставяват властта си на Балканите и в частност Тракия и Южна Македония. А това означавало не само заселване на малоазиатски колонисти от които да се набират войници, но и възстановяване на отдавна изоставени крепости, от което следва че могат да ги използват за военни бази при нападения срещу България. Това е провокирало българите и те нападали - 756г. Одринска Тракия, 774 - берзитите, 789 и 808г. - Долното течение на Струма. А иначе ромеите имали проблеми със славяните в Пелопонес чак до времето на Роман Лакапин. Между другото нашият приятел Хърс сигурно ще остане потресен, но масовото заселване на славяни в Пелопонес е през 745г. след една чумна епидемия.

За бягство на славяни от Византия в България няма данни. През 764г. 208 000 славяни се заселват във Византия - в М. Азия, но за тях не е сигурно че са дошли от България. През 818г. тимочаните бягат от България и това показва, че не им е било особено добре тук. Много интересни са данните за източните области на Аварския каганат, в които след като били завладени от Крум, били заселени славяни "от старите предели на България".

Радвам се да видя някой със задълбочени познания по темата. Въпроси като заселването на Пелопонес са слабо известни дори на хора, завършили съответните специалности. Но по същество: Византийската реконкиста си е много добре документирано явление. Виден конкистадор е бил и Никифор Геник, обаче накрая се увлякъл малце. Цифрата 208 ми се вижда завишена, но несъмнено отговаря на някакво мащабно придвижване на славяни. Откъде наистина не е ясно.

За тимочаните не съм много съгласен, че са "представителен" пример, тъй като там походите на Омуртаг показват друг тип отношения, по-враждебни от това, което е станало по Долния Дунав.

Въобще въпросът кой е живеел по-добре - славяните в България или славяните във Византия въобще не е лесен. Но езикът, паричните данъци и други наблюдения ме карат да мисля, че българските славяни все пак са се радвали на по-добри условия.

[КГ125]

Интересно, във Византия славяните се погърчват, защо в България не се "побългаряват", а мнението е, че става обратното? Или всъщност се??

[_magotin_]

Интересно, във Византия славяните се погърчват, защо в България не се "побългаряват", а мнението е, че става обратното? Или всъщност се??

Ако съдим по името, което си взели, са се побългарили... Пък и аз съм много скептичен дали е имало точно "славянско" самосъзнание, т.е. дали славяните са достигнали такава фаза, дали не са си били племенно определени.

[Хърс Златния]

Аз Манго от махалата него познавам.....

А-а-а, е-е-е щом вече го познаваш, това е друга работа. Откакто го познаваш ли започна да говориш за "кефене", аркадаш? Нищо против, но го давай го по-прилично. Тук е все пак исторически форум.

[Хърс Златния]

Радвам се да видя някой със задълбочени познания по темата.

По коя тема? Темата тук е идолите на южните славяни. Брътвежи за "208 хиляди славяни" заселени от Луната в Мала Азия съвсем не са по темата и нямат нищо общо с науката история.

[Ka40]

Радвам се да видя някой със задълбочени познания по темата. Въпроси като заселването на Пелопонес са слабо известни дори на хора, завършили съответните специалности. Но по същество: Византийската реконкиста си е много добре документирано явление. Виден конкистадор е бил и Никифор Геник, обаче накрая се увлякъл малце. Цифрата 208 ми се вижда завишена, но несъмнено отговаря на някакво мащабно придвижване на славяни. Откъде наистина не е ясно.

За тимочаните не съм много съгласен, че са "представителен" пример, тъй като там походите на Омуртаг показват друг тип отношения, по-враждебни от това, което е станало по Долния Дунав.

Въобще въпросът кой е живеел по-добре - славяните в България или славяните във Византия въобще не е лесен. Но езикът, паричните данъци и други наблюдения ме карат да мисля, че българските славяни все пак са се радвали на по-добри условия.

Цифрата от 208 000 наистина е малко стряскаща, но трябва да се има предвид че я дава един съвременник какъвто е патриарх Никифор, освен това той преди да стане патриарх е бил императорски секретар, каквто е бил и баща му, а управащите в Константинопол съвсем определено са знаели колко славяни са прекарали с корабите си и на колко са отпуснали земя за заселване, инвентар и добитък. Е чиновниците със сигурност са надписали малко бройката за "заделят" някоя номизма и за себе си. За сравнетие през 685г. ромети преселили в Мала Азия славяни и от тях формирали войска от 30 000 души и тази бройка никой не оспорва. Като прибавиш към всеки войник по една жена и 2-3 деца, се получава общ брой около 120-150 000 души. Така че 208 000 през 764г. си е съвсем реално число.

Колкото за тимочаните - враждебните действия между българи и франки започнали именно след тяхното бягство. Явно Омуртаг се е подразнил от това че неговите поданници бягат при съседите, но самият факт че тимочаните избягали показва, че не се чувствали добре под българска власт.

Въпросът за славяните във Византия и много интересен не само за безразличието им към България. Широко разпространеното мнение, че славяните "обичат" България и "мразят" Византия, че ромеите лягат и стават с мисълта как да асимилират славяните, пък българските владетели сън ни ги хващало как да спасят или "освободят" горките славяни, като се погледне в детайли не точно тъй, даже хич. Така например много славяни има на ръководни постове в империята. Та дори патриархът по времето на Константин V Копроним е бил славянин. А колко славяни има на ръководни постове в България преди покръстването? Българският пратеник през 812г. "славянинът Драгомир". Да но въпросният се е казвал Даргамер. Остава само един- Славна носеш доста ниската титла багатур багаин. Че то и по времето на Симеон почти няма боляри със славянски имена. Тъй че в нашата историография има много романтични и наивни представи за отношенията българи-славяни.

[Ka40]

Тук е все пак исторически форум.

Е браво, най-накрая да кажеш нещо смислено.

А колкото за това има ли са южните славяни идоли- има ли са. Божество с името Хърс обаче не са имали... Всъщност кой знае, може пък да са имали някой позлатен кух пън, да му се кланяли и да му викали Хърс.

[КГ125]

Ако съдим по името, което си взели, са се побългарили... Пък и аз съм много скептичен дали е имало точно "славянско" самосъзнание, т.е. дали славяните са достигнали такава фаза, дали не са си били племенно определени.

И според мен не са. Без да съм спец, но лекотата, с която се почва писане на славянски, състоянието на хазарите в последните им дни, омешани със славяни и то християни, аргументите които се коментираха от статията на Р.Рашев..... все ме навежда на възможност българите да са вързани със славяни още отпреди идването на балканите.. Но пък ако беше така, и във Волжска България щеще да има такива...??

Редактирано Април 22, 2009 от КГ125

[Хърс Златния]

Така например много славяни има на ръководни постове в империята. Та дори патриархът по времето на Константин V Копроним е бил славянин.

Тъй ли? И от кое славянско племе е бил този патриарх - от милингите или от струмяните или пък от някои други? Въпросът ми е съвсем сериозен. Като говорим за славянин патриарх да видим от кои точно славяни е бил и дали племето му е живеело около патриаршеската резиденция.

Че то и по времето на Симеон почти няма боляри със славянски имена.

Не е това начинът, Ка40. С неграмотност не можеш да блеснеш в съвременна България. Конкуренцията е много голяма, приятелю.

И отново питам: Какво общо имат тези брътвежи с темата?!

[Иванко Тертер]

Тъй че в нашата историография има много романтични и наивни представи за отношенията българи-славяни...

... за разлика от прагматиката на българския и константинополски владетели, които включват "славяните" като ОБЕКТ /не субект/ в договора си от 716 г.

[nik1]

към въпросите на Хърс Златния

По първия въпрос си принципно прав. Но използването на топонимията като исторически извор при липсата на всякакви други извори е просто смешно като методика, още повече като става въпрос за късно регистрирани селищни имена. Поради тази причина топонимията трябва да се ползва крайно предпазливо. Ще ти дам един прост пример. В София има квартел Гевгелийски. Той носи това име защото бил създаден от бежанци от Гевгелия. Това е неоспорим факт. В Пловдив има квартал Кючюк Париж. Означавали това че кози квартал е бил създаден от бежанци от Париж? Топонимията може само да подкрепя дадена теза, но не и да бъде основен нейн аргумент.

Освен това по въпроса за бог Хърс мисля че Magotin достатъчно добре ти е обяснил. Единственото което мога да добавя, е че Анчо Калоянов не нито историк, нито археолог, а ..... фолклорист и с това можем да изчерпим обсъждането на неговите тези за ранносредновековната български история и култура.

По втория въпрос - както вече написах, за селищната система в долината на Средна Струма през средновековието преди няколко години излезе едно много сериозно изследване, в което изрично се казва че района преди включването му в пределите на ПБЦ не е бил населен и че няма открити до момента следи от славяни там и тези твърдения все още никой не оспорил. Това че въпросното изследване не ти е познато си е лично твой проблем.

http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000047/st023.shtml

Отныне, лишившись своего ближайшего и естественного союзника, наступление на земли Византийской империи ведут склавины — как одни, так и совместно с гунно-булгарами.

Натиск склавинов на империю заметно возрастает в конце 40-х и особенно в 50-е годы VI в. В 548 г. их многочисленные отряды, перейдя Дунай, прошли по всему Иллирику вплоть до Эпидамна. Представление о масштабах этого вторжения можно составить на основании известия Прокония (пусть даже несколько преувеличивающего численность имперских сил), будто за славянами следовало 15-тысячное византийское войско, но «подойти к неприятелю близко нигде не решалось»17.

С середины VI в. наступление славян на Византию вступает в новый, качественно отличный от предшествующих вторжений, этап. В 550—551 гг. разыгрывается настоящая славяно-византийская война. Славянские отряды, Действуя по заранее намеченному плану, ведут открытые сражения с византийским войском и даже добиваются победы; они осадой берут византийские крепости; часть из вторгшихся на территорию империи славян остается на зиму в ее землях, получая из-за Дуная свежие подкрепления и готовясь к новым походам.

Война 550—551 гг. началась с вторжения славян в Иллирик и Фракию (весна 550 г.). Три тысячи славян перешли Дунай и, не встретив сопротивления, переправились также через Марицу. Затем они разделились на две части (в 1800 и 1200 человек). Хотя эти отряды намного уступали по своей силе высланному против них византийскому войску, благодаря внезапному нападению им удалось нанести ему поражение. Одержав победу, один из славянских отрядов вступил затем в битву с византийским полководцем Асвадом. Несмотря на то, что под его началом находились «многочисленные превосходные всадники..., и их без большого труда славяне обратили в бегство»18. Взяв осадой ряд византийских крепостей, они захватывают также приморский город Топир, охранявшийся византийским военным гарнизоном. «Прежде же, — отмечает Прокопий, — славяне никогда не дерзали подходить к стенам или спускаться на равнину (для открытого боя)...»19.

Летом 550 г. славяне огромной лавиной снова переходят Дунай и вторгаются в Византию. На этот раз они появляются у города Наисса (Ниша). Как показали позднее славянские пленники, главной целью похода был захват одного из крупнейших городов империи, к тому же прекрасно укрепленного, — Фессалоники. Юстиниан вынужден был дать приказ своему полководцу Герману, готовившему в Сардике (Сердике) войско для похода в Италию против Тотилы, немедленно оставить все дела и выступить на славян. Однако последние, узнав, что против них направляется Герман, который еще в царствование Юстина нанес сильное поражение антам, и предполагая, что его войско представляет значительную силу, решили избежать столкновения. Пройдя Иллирик, они проникли в Далмацию. К ним присоединялись все новые и новые соплеменники, беспрепятственно переходившие Дунай20.

Перезимовав на территории Византии, «как бы в своей собственной земле, не боясь неприятеля»21, славяне весной 551 г. снова хлынули и во Фракию и Иллирик. Они разгромили в ожесточенном бою византийское войско и прошли вплоть до Длинных стен. Однако благодаря неожиданному нападению византийцам удалось захватить часть славян в плен, а остальных принудить к отступлению.

Осенью 551 г. последовало новое вторжение в Иллирик. Предводители войска, высланного Юстинианом, как и в 548 г., не решились вступить в бой со славянами. Пробыв в пределах империи долгое время», те с богатой добычей переправились обратно через Дунай.

Последней акцией славян против империи при Юстиниане было нападение на Константинополь в 559 г., произведенное в союзе с гуннами-кутригурами22.

К концу царствования Юстиниана Византия оказалась беспомощной перед славянскими вторжениями; встревоженный император не знал, «каким образом он сможет в дальнейшем отражать их»23. Вновь предпринятое Юстинианом строительство крепостей на Балканах имело своей целью уже не только отпор славянским вторжениям из-за Дуная, но и противодействие славянам, которые успели закрепиться на византийских землях, используя их как плацдарм для дальнейшего продвижения в глубь империи: укрепления Филиппополя и Плотинополя во Фракии были сооружены, по свидетельству Прокопия, против варваров, живших в районах этих городов; с этой же целью были восстановлены крепость Адина в Мезии, вокруг которой укрывались «варвары-славяне», совершавшие набеги на соседние земли, а также крепость Ульмитон, совершенно разрушенная было славянами, поселившимися в ее окрестностях24.

Истощенная войнами империя не имела средств для организации активного сопротивления все более и более усиливавшемуся.славянскому натиску. В последние годы царствования Юстиниана византийская армия, по свидетельству его преемника Юстина II, оказалась «до такой степени расстроенной, что государство было предоставлено беспрерывным нашествиям и набегам варваров»25.

Местное население империи, особенно пестрое в этническом отношении в северных балканских провинциях, также было плохим защитником своей земли. Хозяйственная жизнь придунайских областей, на протяжении нескольких веков многократно подвергавшихся варварским вторжениям, в ряде районов заметно заглохла, и сами эти районы обезлюдели26. В царствование Юстиниана положение еще более осложнилось из-за возросшего налогового гнета. «...Несмотря на то, что... вся Европа была разграблена гуннами, склавинами и антами, что из городов одни были разрушены до основания, другие дочиста обобраны вследствие денежных контрибуций, несмотря на то, что варвары увели с собою в плен всех людей со всем их достоянием, что вследствие чуть ли не ежедневных их набегов все области стали безлюдными и необрабатываемыми, — несмотря на все это, Юстиниан, тем не менее, не снял ни с кого налогов...», — с возмущением констатирует Прокопий в «Тайной истории»27. Тяжесть налогов вынуждала жителей или вообще покидать пределы империи, или переходить к варварам, которые еще не знали развитых форм классового угнетения и общественный строй которых в силу этого нес облегчение эксплуатируемым массам Византийского государства. Позднее, поселяясь на территории империи, варвары смягчали бремя платежей, лежавшее на местном населении. Так, по сообщению Иоанна Эфесского, в 584 г. авары и паннонские славяне, обращаясь к жителям Мезии, говорили: «Выходите, сейте и жните, мы возьмем с нас только половину (податей или, скорее всего, урожая. — Ред.)»28.

http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000047/st023.shtml

В Такия имаме поне няколко палеобалканска хиродонима, които са влезнали директно от палеобалканците в славянския ни език: "Марица" си идва от Марикос, Марицос (или друг подобен палеобалканизъм), вместо от чисто гръцкото, изполвано поне от 5 век преди новата ера Еврос (във връзка с Европа) или Еброс, Хеброс..Имаме палеобалканските "Арда-", "Орта-" - съществуват поне две реки в Античността с общ подобен палеобалкански корен..

http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=6750

След средата на VII в. славянските племена плътно покриват територията на Балканския полуостров. Поречието на Средна Струма обитава славянското племе струмяни (струмци). Въстанието на струмяните и на смоляните, обитаващи поречието на р. Места, е повод за похода на кавхан Исбул и за първото присъединяване на района към България.

http://www.google.bg/search?client=firefox...%B5%D0%BD%D0%B5

http://www.google.bg/search?hl=bg&clie...%BE&spell=1

[Ka40]

Тъй ли? И от кое славянско племе е бил този патриарх - от милингите или от струмяните или пък от някои други? Въпросът ми е съвсем сериозен. Като говорим за славянин патриарх да видим от кои точно славяни е бил и дали племето му е живеело около патриаршеската резиденция.

Явно думата "извори" е табу за тебе. Сигурно си проспал някои лекции в университета, а още по-вероятно е въобще да не си стъпвал там. Има един византийски хронист (ако тези две думи не са ти ясни, кажи ще ти ги обясня) на име Теофан Изповедник, който е живял в края на VІІІ-нач. ІХв. (това е горе-долу преди около 1200години). Той е написал една хроника с не особено оригиналното име Хронография. Въпросната Хронография на Теофан е публикувана в една поредица чието съкращение е ГИБИ (запомни - гръцки извори за българската история), в том 3, на страница 276 - "На шести февруари, трети индикт, през сиропустната неделя умрял константинополският патриарх-евнух Никита, който бил от рода на славяните". Бидейки гаден византиец, Теофан нарочно не е казал от кое племе е бил този Никита, но при добро желание може да научиш - както ти написах по-горе славяните вероятно са обожествявали един позлатен кух пън на име Хърс, та иди в гората, намери един кух пън, помоли му се, удари си ако трябва глава в него и той сигурно ще ти каже нещо.

Ако имаш още тъпи въпроси, моля - задавай ги днес, че утре съм на работа.

Аз да си попитам - какво стана с изворите и археологическите материали за славяни в Пловдив VІІ-VІІІв. Айде че съм пловдивчанин и тръпна от нетърпение.

[Ka40]

за nik1

А дали случайно Гугъл може да ти каже каква е разликата между "нападение" и "трайно заселване"?

Похванно е че си направил труд да потърсиш литература и накрая си оцелил с книгата - Домарадски го пропусни, той се занимава с доста по-ранен период и се насочи към Б. Цветков, след това виж Л. Дончева-Петкова, Ел. Манева, Ив. Микулчик и Р. Рашев за Р. Македония, Г. Шейлева за Родопите, Р. Рашев, Б. Борисов, Д. Момчилов и Г. Шейлева за Североизточна Тракия и накрая прочети внимателно изворите и ще видиш, че нещата със славяните на юг от Стара планина съвсем не са така както си ги учил в училище.

[Aspandiat]

Значи все пак не напразно ги е влекло кановете към този регион

Аааа, влечението на кановете към Струма е било поради съвсем други причини. Ето едно цитатче от Георги Монах, което е попропуснато в ГИБИ по съвсем разбираеми причини, защото говори за Куберови българи около Солун в 837-838 г.:

“И когато българинът Михаил, който се намираше в Солун, излезе [от Солун], [ромейските пленници] започнаха да преминават Дунава с всичко що имаха”. (откъсът е от Ценов, Ганчо. Кроватова България и покръстването на българите. Пловдив, 1998, с. 108.) В том 2 на История на България (онази, дебелата) това сведение не е цитирано, само е коментирано в бележка в края на главата. В нея се казва, че по мнението на Х. Грегоар и Иван Дуйчев под “Михаил Българина” трябва да се разбира кавхан Исбул с армията му. Само е пропуснато да се обясни как така изведнъж Исбул става Михаил и защо се е намирал в Солун, а не в Плиска.

Маготин, ето едно мнение и от твоята област - археологията. Става дума за някои археологически находки от откритата кръстовидно-куполна триконхална църква при с. Кулата на сегашната българо-гръцка граница. В развалините на църквата е намерена керамика от различни епохи. Първата група находки е от V–VI век, втората група е от VI век. Следва керамика с раннославянски характер от VII–VIII век. Атанас Милчев я свързва със заселването на славяните в долината на река Струма. Петата група керамика е от периода XII–XIV век, а шестата – от XVII–XIX век. Керамиката от четвъртата група е най-интересна, но именно на нея Атанас Милчев отделя най-малко внимание, без ясно да посочи етническия й характер:

“Четвърта група: В почти всички квадрати на дълбочина 0,60 – 1,20 м бяха открити много фрагменти от глинени съдове с плоско дъно, вълнисти и линейни орнаменти и със силно извито навън венче. Те имат тъмносив и опушен цвят по повърхността си и тъмнокафяв във вътрешността. При лом цветът е черен и сивочерен. Намерените фрагменти очертават следните форми: гърнета с широко устие без дръжки и урни. Подобни глинени съдове по форма, орнаментация и техника са широко известни в нашите земи в Плиска, Преслав, Попина, а също в Румъния и другаде. Те могат да се отнесат към IX–XI век”. (Милчев, Атанас. Археологически разкопки и проучвания в долината на Средна Струма. – Годишник на Софийския университет Философско-исторически факултет. Книга І. С., 1960 за 1959, с. 430)

[Aspandiat]

Хърсик, ако имаш нещо да кажеш смислено, давай, но не си си свършил домашното с изворите за Пловдив, както и не си ми обяснил още защо Анчо търси следите от езичеството на българи и славяни в творбите на руски академици?

[_magotin_]

Цифрата от 208 000 наистина е малко стряскаща, но трябва да се има предвид че я дава един съвременник какъвто е патриарх Никифор, освен това той преди да стане патриарх е бил императорски секретар, каквто е бил и баща му, а управащите в Константинопол съвсем определено са знаели колко славяни са прекарали с корабите си и на колко са отпуснали земя за заселване, инвентар и добитък. Е чиновниците със сигурност са надписали малко бройката за "заделят" някоя номизма и за себе си. За сравнетие през 685г. ромети преселили в Мала Азия славяни и от тях формирали войска от 30 000 души и тази бройка никой не оспорва. Като прибавиш към всеки войник по една жена и 2-3 деца, се получава общ брой около 120-150 000 души. Така че 208 000 през 764г. си е съвсем реално число.

Колкото за тимочаните - враждебните действия между българи и франки започнали именно след тяхното бягство. Явно Омуртаг се е подразнил от това че неговите поданници бягат при съседите, но самият факт че тимочаните избягали показва, че не се чувствали добре под българска власт.

Въпросът за славяните във Византия и много интересен не само за безразличието им към България. Широко разпространеното мнение, че славяните "обичат" България и "мразят" Византия, че ромеите лягат и стават с мисълта как да асимилират славяните, пък българските владетели сън ни ги хващало как да спасят или "освободят" горките славяни, като се погледне в детайли не точно тъй, даже хич. Така например много славяни има на ръководни постове в империята. Та дори патриархът по времето на Константин V Копроним е бил славянин. А колко славяни има на ръководни постове в България преди покръстването? Българският пратеник през 812г. "славянинът Драгомир". Да но въпросният се е казвал Даргамер. Остава само един- Славна носеш доста ниската титла багатур багаин. Че то и по времето на Симеон почти няма боляри със славянски имена. Тъй че в нашата историография има много романтични и наивни представи за отношенията българи-славяни.

Аз друго имах предвид - че всъщност по Средния Дунав от времето на Крум действа военен окръг, по подобие на известния Саракт от Хамбарлийския надпис. И че положението във въпросния окръг не е точно обичайното за българската държава, че там се налагат по-сериозни повинности. Естествено е славяните да са загубили и князете си и да са им назначили управители, въобще - имали са сериозни поводи за недоволство. Да не говорим, че Крум може да е провеждал и набори по тези места, нужни му за войните с Византия. Епизодът с главата на Никифор е много показателен - никой не си е задавал сериозно въпроса кои са славянските князе, които са поканени на гощавка в Плиска? Това едва ли са старите славяни от Долния Дунав, които отдавна са инкорпорирани в чиновете на прабългарската аристокрация, например Славнас с дребния пост багатур багаин (eквивалентен примерно на дребните военни аристократи във Византия).

За мен методологията ти за изчисления е интересна, но подлежи на критика. Например допусни обратния подход - започват разговори и викат славянските князе. След което императорът постановява Х оргии земя да им се дадат за ползване, след което някой сяда и съчинява, че щом са им дадени Х оргии, значи са еди колко си славяни. Т.е. е възможно "корабната метода" да е непрецизна, да не говорим, че е възможно прекосяването на протоците да е станало на собствен "славянски" превоз...

[_magotin_]

Аааа, влечението на кановете към Струма е било поради съвсем други причини. Ето едно цитатче от Георги Монах, което е попропуснато в ГИБИ по съвсем разбираеми причини, защото говори за Куберови българи около Солун в 837-838 г.:

”И когато българинът Михаил, който се намираше в Солун, излезе [от Солун], [ромейските пленници] започнаха да преминават Дунава с всичко що имаха”. (откъсът е от Ценов, Ганчо. Кроватова България и покръстването на българите. Пловдив, 1998, с. 108.) В том 2 на История на България (онази, дебелата) това сведение не е цитирано, само е коментирано в бележка в края на главата. В нея се казва, че по мнението на Х. Грегоар и Иван Дуйчев под ”Михаил Българина” трябва да се разбира кавхан Исбул с армията му. Само е пропуснато да се обясни как така изведнъж Исбул става Михаил и защо се е намирал в Солун, а не в Плиска.

Маготин, ето едно мнение и от твоята област - археологията. Става дума за някои археологически находки от откритата кръстовидно-куполна триконхална църква при с. Кулата на сегашната българо-гръцка граница. В развалините на църквата е намерена керамика от различни епохи. Първата група находки е от V–VI век, втората група е от VI век. Следва керамика с раннославянски характер от VII–VIII век. Атанас Милчев я свързва със заселването на славяните в долината на река Струма. Петата група керамика е от периода XII–XIV век, а шестата – от XVII–XIX век. Керамиката от четвъртата група е най-интересна, но именно на нея Атанас Милчев отделя най-малко внимание, без ясно да посочи етническия й характер:

”Четвърта група: В почти всички квадрати на дълбочина 0,60 – 1,20 м бяха открити много фрагменти от глинени съдове с плоско дъно, вълнисти и линейни орнаменти и със силно извито навън венче. Те имат тъмносив и опушен цвят по повърхността си и тъмнокафяв във вътрешността. При лом цветът е черен и сивочерен. Намерените фрагменти очертават следните форми: гърнета с широко устие без дръжки и урни. Подобни глинени съдове по форма, орнаментация и техника са широко известни в нашите земи в Плиска, Преслав, Попина, а също в Румъния и другаде. Те могат да се отнесат към IX–XI век”. (Милчев, Атанас. Археологически разкопки и проучвания в долината на Средна Струма. – Годишник на Софийския университет Философско-исторически факултет. Книга І. С., 1960 за 1959, с. 430)

Хе хе хе хе, и аз това намеквах. Самият факт, че на най-тържественото място в Дунавска България е упоменато за българи в Солунско е многозначителен, да не говорим, че внимателен прочит на "Чудесата на св.Димитър" също носи интересна информация. Българите изобилстват в т.нар. Средноаварски период, за територията на бивша Югославия има доста "съмнителни" некрополи. Михаил Българин спокойно може да е нещо като Мавър патрикий- християнизиран прабългарин.

[Aspandiat]

Нещо повече - Хърс е споменат като божество на българите именно в писмени извори:

Хърсе, кои са тези писмени извори? Питам те без грам сарказъм, наистина ми е много интересно.

[Aspandiat]

Хе хе хе хе, и аз това намеквах. Самият факт, че на най-тържественото място в Дунавска България е упоменато за българи в Солунско е многозначителен, да не говорим, че внимателен прочит на "Чудесата на св.Димитър" също носи интересна информация. Българите изобилстват в т.нар. Средноаварски период, за територията на бивша Югославия има доста "съмнителни" некрополи. Михаил Българин спокойно може да е нещо като Мавър патрикий- християнизиран прабългарин.

Мдааа. Но за мен черешката на тортата е едно сведение за бунта на Виталиан от 513 г., оставено от Йоан от Никиу. Както можеш да се досетиш, и то по подобие на това за Михаил Българина е попропуснато в ГИБИ:

72. And Vitalian, whom we have just mentioned, raised a revolt against the emperor Anastasius, and seized Thrace and Scythia and Mysia, and mustered a numerous army. 73. And the emperor sent against him a general named Hypatius. And when they fought together, he was vanquished by Vitalian and taken prisoner. And on the payment of a large ransom he was set free. 74. But immediately on his return to the emperor, the latter removed him from his command, and appointed in his room another general, named Cyril, of the province of Illyria. 75. And he also gave battle to Vitalian, and there was great slaughter on both sides. Cyril the general retired into the city named Odyssus, and stayed there while Vitalian withdrew into the province of Bulgaria.

За мен е малко съмнително за някакви си 10-15 години след битката при Онгъла в международен план да се е било утвърдило названието България за земите на Добруджа в такава степен, че живелият в далечен Египет свободно да го е ползвал за замяна на Скития или Мизия.

[Ka40]

Аааа, влечението на кановете към Струма е било поради съвсем други причини. Ето едно цитатче от Георги Монах, което е попропуснато в ГИБИ по съвсем разбираеми причини, защото говори за Куберови българи около Солун в 837-838 г.:

“И когато българинът Михаил, който се намираше в Солун, излезе [от Солун], [ромейските пленници] започнаха да преминават Дунава с всичко що имаха”. (откъсът е от Ценов, Ганчо. Кроватова България и покръстването на българите. Пловдив, 1998, с. 108.) В том 2 на История на България (онази, дебелата) това сведение не е цитирано, само е коментирано в бележка в края на главата. В нея се казва, че по мнението на Х. Грегоар и Иван Дуйчев под “Михаил Българина” трябва да се разбира кавхан Исбул с армията му. Само е пропуснато да се обясни как така изведнъж Исбул става Михаил и защо се е намирал в Солун, а не в Плиска

Цитатът е от т.н. Продължител на Георги монах и го има в ГИБИ 6, с. 136. Абсолютно същата история е разказана и от Лъв Граматик - ГИБИ 5, с. 156-157. А колкото за името Михаил Българина, в същия текст се казва, че "Тогава княз на България бил Владимир, внук на Крум, баща на Симеон", от което сами може да направите заключение колко объркани са данните в извора. А иначе събитията са добре известни - смоляните вдигат въстание, ромеите викат на помощ българите, които се отзовават и потушават въстанието, от това се възползват депортираните в Отвъддунавска България ромеи, които се завръщат във Византия. Огорчени българите се оттеглят като оставят прословутия надпис в църквата във Филипи - "На християните българите направиха много добрини и християните ги забравиха, но бог вижда", общо взето се почувствали в ролята на изпиканото камилче.

Колкото за църквата от село Кулата - това че има старобългарска керамика няма нищо странно. В целия район е регистрино масово заселване в края на ІХ-нач. на Хв. Между другото като четеш неща писани от Ат. Милчев винаги имай едно наум. Той заедно със Стамен Михайлов са най-големите смешници от всички български археолози занимаващи се със средновековие. Да не забравя и третия "титан" - С. Георгиева.

[nik1]

за nik1

А дали случайно Гугъл може да ти каже каква е разликата между "нападение" и "трайно заселване"?

Похванно е че си направил труд да потърсиш литература и накрая си оцелил с книгата - Домарадски го пропусни, той се занимава с доста по-ранен период и се насочи към Б. Цветков, след това виж Л. Дончева-Петкова, Ел. Манева, Ив. Микулчик и Р. Рашев за Р. Македония, Г. Шейлева за Родопите, Р. Рашев, Б. Борисов, Д. Момчилов и Г. Шейлева за Североизточна Тракия и накрая прочети внимателно изворите и ще видиш, че нещата със славяните на юг от Стара планина съвсем не са така както си ги учил в училище.

Какво точно пише Б.Цветков за Средна Струма?

Аз какво съм учил в училище не е важно /имах тройка по история/.. Ами не казваш нищо за сведението на Прокопий, ами ме пращаш да гоня Михаля..Какви артефакти според теб могат да се намерят от ранните номади и полуномади славяни, на Балканите? Тук - таме някоя останала незаровена дупка (землянка), тук таме - някое гърне, и някой некропол, където има погребани не-християни и не-българи (непрабългарски и нехриянски) от 8-9 век (има и в Родопите такива)..По твоята логика всъщност на Балканите никога не е имало славяни..

Рашев и Микулчик може да не откриват каквото и да е славянско от средновековието в дн. македония (то няма и прабългарски некропололи в Дн. Македония, обаче има разни съкровища, метални накити и амулети ..и Аули,.. дето славяните ги нямат), но обяснението за името на "Пловдив" ,"Марица" и "Арда" чакат теб, а не тях.. Щото Дуриданов си е ясен за тези имена, ясно че те съществуват от край време, и произходът им е палеобалкански /и Херодот ги знае такива имена на реки в Тракия или Мизия/., а да се пропонира че са останали до 9 -10 век, изполвани от местното гръцко /отдавна гърцизирано/ население/ - ми се струва несериозно..

[_magotin_]

Мдааа. Но за мен черешката на тортата е едно сведение за бунта на Виталиан от 513 г., оставено от Йоан от Никиу. Както можеш да се досетиш, и то по подобие на това за Михаил Българина е попропуснато в ГИБИ:

72. And Vitalian, whom we have just mentioned, raised a revolt against the emperor Anastasius, and seized Thrace and Scythia and Mysia, and mustered a numerous army. 73. And the emperor sent against him a general named Hypatius. And when they fought together, he was vanquished by Vitalian and taken prisoner. And on the payment of a large ransom he was set free. 74. But immediately on his return to the emperor, the latter removed him from his command, and appointed in his room another general, named Cyril, of the province of Illyria. 75. And he also gave battle to Vitalian, and there was great slaughter on both sides. Cyril the general retired into the city named Odyssus, and stayed there while Vitalian withdrew into the province of Bulgaria.

За мен е малко съмнително за някакви си 10-15 години след битката при Онгъла в международен план да се е било утвърдило названието България за земите на Добруджа в такава степен, че живелият в далечен Египет свободно да го е ползвал за замяна на Скития или Мизия.

В ГИБИ и ЛИБИ много работи са изтървани, вярвай ми. Дори "Чудесата" са ги окастрили фрапантно. Та въпросната "България" от бунта на Виталиан е интересна, но вероятно е късна интерполация или пък някакво наименование на област, заселена с българи, тъй като в официалните регистри на империята по това време такава провинция няма.

[Aspandiat]

В ГИБИ и ЛИБИ много работи са изтървани, вярвай ми. Дори "Чудесата" са ги окастрили фрапантно. Та въпросната "България" от бунта на Виталиан е интересна, но вероятно е късна интерполация или пък някакво наименование на област, заселена с българи, тъй като в официалните регистри на империята по това време такава провинция няма.

Ами не знам. Английският превод е от 1916 г. Ето какво е написано за текста, ако ти е интересно.

§ 1. JOHN, BISHOP OF NIKIU AND HIS CHRONICLE.

JOHN OF NIKIU 1 was probably born about the time of the Mohammedan invasion of Egypt. He was the Coptic bishop of Nikiu and 'rector' of the bishops of Upper Egypt who took part in the election of the successor of John of Samnыd in 690 A.D. In 696 he was appointed administrator general of the Monasteries, but was later deposed from these offices on the ground that he had abused his powers.

His Chronicle, though even imperfectly preserved, is of immense value to historians of Egypt. As Butler2 remarks : 'It is the acquisition of John's manuscript by the British Abyssinian expedition which has made it possible to write a history of the Arab conquest of Egypt.' Unhappily, however, his Chronicle has suffered in the course of transmission. Large portions of it have been lost. That some of these losses, were sustained after it had been translated into Arabic is shown by the fact that the rubrics (see pp. 1-14 of this book), which were prefixed by the Arabic translator, do not always correspond to the chapters they profess to summarize. Thus rubric CXIV (CXV)3: 'How the Moslem took Misr in the fourteenth year of the cycle and made the fortress of Babylon open its gates in the fifteenth year', has no relation to the actual contents of that chapter. Again, there is a lamentable gap of thirty years, from 610 to 640, from the accession of Heraclius to the arrival of the Arabs before Babylon in Egypt. Hence we are without John's account of the Persian wars, |iv of the Persian occupation of Egypt, and of their evacuation of it early in 627 under pressure of Heraclius's victories : also of the ten years' persecution of the Copts by Cyrus, patriarch of Alexandria, and of the first acts of the invasion of Egypt by the Arabs. When John resumes his story Theodore the Commander-in-chief of the Roman armies in Egypt has just learnt the defeat of the local levies under John and the death of that general.

Those who wish to gain a coherent and historical knowledge of the contribution made to the history of Egypt by John of Nikiu have only to read the resumй in Butler's The Arab Conquest of Egypt, pp. 8-27. But this work must be read as a whole for the new light it throws on Egyptian history of this date. In this field Gibbon fails us, since he often misconceives the role played by Egypt at this period. Seeing that Egypt took a prominent part in the revolution against Phocas and was one of the most turbulent countries in the whole Empire, as we now learn from John of Nikiu and other less authoritative sources, it is clear that he could not have described the rebellion of Heraclius against Phocas in the terms he did (v. 66-7, Bury's ed.) and declared that Egypt was 'the only province which had been exempt, since the time of Diocletian, from foreign and domestic war' (v. 71) if he had had John of Nikiu's Chronicle at his disposal.

§ 2. VERSIONS OF JOHN OF NIKIU.

John of Nikiu was written originally in Greek, but it is not improbable, as Zotenberg points out, that some chapters which dealt with purely Egyptian affairs were written in Coptic. This hypothesis is supported by the Coptic forms of proper names. But this question needs to be critically and fully threshed out. It is impossible at present to attempt to delimit the boundaries of the Coptic sections.

A Sahidic fragment was discovered in the Berlin Museum, which according to its discoverer, Dr. Schafer, is closely related to John's Chronicle. Future investigation must determine whether this Sahidic fragment is derived directly from the original work or translated from one of its versions, |v or whether it is merely an independent document dealing with the same material as our Chronicle.

From Greek the Chronicle was translated into Arabic, and from Arabic into Ethiopic in the year 1602. The Arabic version is wholly lost, though Amйlineau, in his Vie du Patriarche Copte Isaac, p. xxiv, n, states that he knows of an Arabic manuscript of John's Chronicle. But when asked for further information by Dr. Butler, none was forthcoming (see Butler, op. cit., p. ix, n.).

The Ethiopic version gives the student the impression of being a literal reproduction of the Arabic. It is rather of a hybrid description. The Ethiopia itself is very late and unclassical, and exhibits idioms impossible in the earlier period. It contains many transliterations from the earlier languages in which the Chronicle was written. Thus we have 'Iw_ ma&kaira transliterated in 224, pano&pthj in 33, o9 pa&ntarxoj in 5162, h9liakh& . . selhniakh& in 746, a1nagnw&sthj in 7913, filalh&qhj in 8953, &c., &c. The Arabic names of five of the planets are transliterated in 21, and other Arabic words in 8430, 972,16, 10210, 10718,33, 1093, &c., &c. Amharic words appear occasionally, as 962, 10710, 10810, but this is due to the Ethiopia translator's use of Amharic colloquially. The Coptic article has survived in 311, 10714, as Zotenberg has shown.

§ 3. THE ETHIOPIC MANUSCRIPTS.

There are only two manuscripts at present known of this version, which for convenience are designated A and B.

A is No. 146 in Zotenberg's Catalogue of the Ethiopic manuscripts in the Bibliothиque Nationale. It is written on vellum, being about 368 mm. by 296. Each page has three columns of thirty-two lines each. According to Zotenberg it was written in the seventeenth century. Our Chronicle begins on fol. 62 and ends on fol. 138.

B. This manuscript is Orient. 818 in the British Museum (391a in Wright's Catalogue of the Ethiopic manuscripts there). It is written on vellum, being about 14 7/8 in. by 13, and contains 191 folios. Each page has three columns of thirty-six lines each. It is well written, and belongs to the first half of the eighteenth century. |vi

John of Nikiu begins on fol. 48a and ends on fol. 102b. In the last column it is stated that it was translated from the Arabic version in 1602 by Gabriel the Egyptian, son of John of Kaljыb, at the order of the Abyssinian general Athanasius and of Mariam Sena (Malak Mogasa), the wife of Jacob, Malak Sagad the younger (1597-1603 A.D.).

These two manuscripts are not copies of the same manuscript, but are derived, and not distantly, from one and the same exemplar.

§ 4. ZOTENBERG'S ETHIOPIC TEXT.

Zotenberg's text (Chronique de Jean, Йvкque de Nikiou, Texte йthiopien publiй et traduit, Paris, 1883) is on the whole reasonably good as a first edition. Since there are only two manuscripts, and these are closely related, there was little difficulty experienced in forming the text. But Zotenberg's chief merit lies not in the making of the text, but in the great ingenuity he has shown in deciphering the very corrupt forms under which a considerable number of the proper names are disguised. The corruptions in question are due to the fact that the Ethiopic translators were using an unpointed Arabic text, and were largely ignorant of the historical persons and events described in John of Nikiu's Chronicle. But this merit should be dealt with rather in connexion with Zotenberg's translation than with his text.

We have observed that the text is reasonably good. This qualified praise will become more intelligible as we proceed. Thus, frequently, where the text is unquestionably and sometimes hopelessly corrupt, no attention is drawn to this fact either by the use of obeli in the text or footnotes, and not unfrequently the translation proceeds as if the constructions were quite normal. In footnotes in my translation I have called attention to some of these passages. Here I mention a few cases either where an absolutely corrupt text has been reproduced, or the text has been wrongly emended. First let us take the proper name [Ethiopic] (i.e. Maximian), which is allowed to stand wrongly in 7747,48,73,74,83,88,92, where it should have been emended into [Ethiopic] (i.e. Maximin). |vii On the other hand, he wrongly allows the latter to remain in 772,25. .In his translation, however, these errors are set right silently save in two instances. In 8869 Zotenberg omits the clause 'to set free her mother' ([Ethiopic]), and thus fails to recognize the meaning of this verb in 8867, where he renders it by permettre, i.e. 'de permettre а Vйrine de demeurer dans le chвteau d'Isaurie'. But this gives exactly the opposite sense to what we require. See my emendation on p. 117, note 4.

In the passage just dealt with we have a very common kind of error into which Zotenberg falls. He emends a passage in such a way as to make it inconsistent with its context or with the universal tradition on the subject. Thus in 8867 Zotenberg emends the vox nulla [Ethiopic] into [Ethiopic] (='to put her to death'), but the rest of the verse suggests that Zeno only intended to keep the empress under guard. Hence we should read [Ethiopic].

Another instance of Zotenberg's wrong restoration of the text occurs earlier in this chapter. In 8844 he renders his reconstructed text as follows, the words enclosed in brackets being Zotenberg's addition to supply an indubitable loss: 43. 'Quant au patriarche Pierre, on le transporta, chargй de chaоnes, dans la ville d'Euchaпtиs . . . . 44. [On nomma ensuite patriarche d'Antioche Йtienne] qui proscrivait la secte de Nestorius. En consйquence tous les habitants de la ville le dйtestaient, et il fut massacrй par la population d'Antioche et le clergй.' Here, according to Zotenberg's restored text, Peter the Fuller is transported to Euchaites, and his successor Stephen is put to death by the clergy and laity of Antioch because he had persecuted the Nestorians. Now the facts are exactly the opposite. Peter was a persecutor of the Nestorians, but Stephen was charged before a Council of Nestorianism and, when his enemies failed to prove their accusation, the inhabitants of Antioch, who were strong opponents of Nestorianism, took the law into their own hands and put Stephen to death. See my note on p. 113.

In 821 Zotenberg inserts [Ethiopic] after [Ethiopic], and [Ethiopic] before [Ethiopic]. Thus he arrives at the following translation, in which he omits [Ethiopic]: 'Aprиs la mort de Jovien, l'ami de Dieu, |viii [rйgna] Valentinien. Comme il y avait une grande affliction parmi les officiers, а cause de la mort de 1'empereur Jovien, [il йtait venu] pour pleurer avec les autres.' I have inserted in square brackets Zotenberg's additions. Now this is not John of Nikiu, but Zotenberg. John's text is literally as follows: 'And after the death of the Godloving Jovian, Valentinian, being the foremost amongst the officers, came to mourn with them over the death of the emperor Jovian.'

In 12046 the text is not defective and is perfectly right historically and grammatically. The literal rendering of the text is: 'This letter was sent by Martina ... to David . . . (urging him) ... to put down the sons of Constantine, who had been emperor with Heraclius, his brother.' The persons referred to are as follows: Heraclius I married first Eudocia and had by her Constantine III here mentioned, and married secondly Martina and had by her the Heraclius II here mentioned. Thus 'brother' in the text means in reality 'half-brother'. Again, 'the sons of Constantine III' in the text were Constantine (i. e. Constans II) and Theodosius. Now it is these grandchildren of Heraclius I that Martina requested David to remove in favour of her own children by Heraclius I. Zotenberg, however, misconceives the passage utterly and emends it. His rendering then is : 'Une lettre que l'on disait avoir йtй adressйe par Martine . . . а David . . . pour l'engager . . . а depossйder les fils de Constantin, c'est-a-dire Constantin (le jeune), qui gouvernait avec Heraclius et son frere.' The phrase 'c'est . . . Constantin' is needlessly inserted by Zotenberg, and 'et' quite wrongly added before 'son frere'. This last addition makes the text unintelligible.

I will content myself with adducing another erroneous emendation. On p. 25 of his text Zotenberg quite rightly follows his manuscripts in reading [Ethiopic], but as a footnote on p. 236 of his translation, and in the list of 'Corrections' on p. 487, he writes that [Ethiopic] must be emended into [Ethiopic] or [Ethiopic]. Thus he takes [Ethiopic] to be a transitive verb and accordingly translates 'tu dйtruiras bientфt le gouvernement'. But [Ethiopic] is always intransitive. Hence the manuscripts are right, and the text should be rendered: 'the kingdom . . . will speedily be destroyed.' |ix

This list could be largely increased, but sufficient facts have been given to prove that Zotenberg's text needs to be carefully revised.

Маготин, обърни внимание на това изречение:

From Greek the Chronicle was translated into Arabic, and from Arabic into Ethiopic in the year 1602.

Ако е станала някаква интерполация, тя ще да е била извършена в гръцкия текст (препис), а едва ли в арабския (изцяло изгубен) или етиопския.