Посрещането на цар Борис III от българите в Македония

[nik1]

"Посещението на царя в Скопие и местното население На 3 октомври 1942 г. се разнесе новината, че царят ще пристигне в Скопие. Интересът у населението към това събитие беше голям. Нашата хазайка каза на жена ми някак си въодуше-вено: „Мари Ано! Царот кел да дойде, их, да мога де го видам нашиот цар каков йе!"

На следния ден площадът беше още от рано ограден от кордон наши войници, стоящи гъсто един до друг. Движението към стария мост, към старата чаршия и към площада бе спряно. Хората обикаляха и минаваха Вардара през дървеното мостче по-горе от каменния мост и през много по-далечния по-долу бето-нен модерен мост. Народът започна да се трупа зад кордона още след очистването на площада. Ние с жена ми и децата заобико-лихме и се качихме в музея, сградата на който вместо с кереми-ден покрив, завършваше с широка тераса. Там се настани целият персонал, чиновниците от Търговската камара и мнозина познати. Към 10 часа се раздаде команда - подготовка за пристигането на височайшия гост и недълго след това по моста мина открита лека кола и още една друга след нея. В първата, до шофьора изправен стоеше царят. Раздаде се спонтанно „ура" от народа зад кордона, което „ура" като че ли нямаше да има край. Във втората кола имаше висши офицери. Когато колите спряха насред площада, царят се опита на няколко пъти да говори и овациите спряха. Тогава той започна с поздравления към скопските граждани и из-каза радостта си, че има възможност да бъде между население-то на този отдалечен български край. Ново „ура" заглуши думите му. Народът зад кордона беше натъпкан така, че яйце нямаше къде да се хвърли, както се казва. Но по едно време първите ре-дици напънаха, натиснаха гъстата редица на кордона, който започ-

на да се огъва. Офицерите от местната военна част тръгнаха ядосани да възпрат предстоящото скъсване. Царят им махна с ръка да не се грижат за това. Не след много кордонът се скъса не на едно място, войниците бяха повлечени от народната вълна. И този народ - мъже, жени, стари и млади, облечени празнично, с „ура" се струпа от разни страни около колата на царя. И той ся-каш бе изскубнат, като дърво от корена му, и бе понесен на ръ-це по площада от гъстата тълпа с нескончаемо „ура". И така не минути, а повече от половин час... Човекът нито можа, нито бе нужно да доизкаже словото си. Всеки мъж, всяка жена правеше неимоверни усилия да се доближи до него, поне да го докосне с пръсти. Антуражът му остана като вкаменен в колите си. Какво изпитаха в първия момент тия хора не зная, но скоро бяха явно зарадвани и само следяха с очи как височайшият гост на Скопие бе носен като дете прав над главите на народа. От високата тера-са на музея можехме да наблюдаваме отлично това незабравимо народно ликуване. Най-после царят отново се качи на царската ко-ла. Изправи се до шофьора, благодари сърдечно за посрещането, което го развълнувало до сълзи (това вече при затихнали „ура" и глъчка) и съобщи, че иска да обиколи с колата си града и ще продължи за Велес.

Доволен, с ново „ура" народът се разстъпи откъм Военния клуб и колите заминаха край Вардара откъм гимназията и по-на-татък към манастира в Нерези. Народът дълго време не се разне-се, а коментираше, споделяше впечатленията си, радостта си, ня-кои бършеха очите си от появилите се неволно радостни сълзи по тях. Особено радостни и задоволени бяха онези, които бяха успели да се докоснат до царя. Това се чуваше из тълпата, кога-то си пробивахме път с децата за към дома.

Като стигнахме у дома, видяхме на двора хазяите Жарновски да палят огън, за да топлят за нещо вода в един голям черен котел. Хазяйката се затича към нас, срещна жена ми, пре-гърна я и като опиянена повтаряше:

- Господжо Ана, ама колко съм щастна, ама колко съм щастна, го видов и го фатив за дреата царот! За дреата го пипнав! Ама колко съм щастна, не знаеш! Царот, ма, царот.

Не се съмнявам, че посрещането е било не по-малко въл-нуващо, искрено, сърдечно, радостно навред по градовете и села-та, гдето е спирал този невзрачен конвой от две коли с един цар.

И човек се чувстваше действително горд и щастлив като българин при тая гледка. Ех, само да се махнат тези чужди войни-ци, си мислехме.

Така стана царското посрещане от народа - без речи, само с чувства!"

http://www.promacedonia.org/mpr/vakarelski.html

[КГ125]

Седя и се чудя:

1/ Изоблистват сведенията за това как Борис Трети се е движел из бълграия ту сам с кола, ту само с шофьор, а ето сега и из Македония с две коли. Картината на партизанските движения в югославия, а и в миналото у нас неведнъж е била представяна като грандиозна всенародна борба, но само този факт стига, за да се види, че иде реч за архилъжа.... Хич никакви ги е нямало борците за "слободна Македония" ))))

2/ Не ми се вярва същият този народ след 2 само години да плесне с ръце, па да викне "Я сум македонец а бугари су татари" ))))

Нито пък ми се вярва сега, ако наистина има свободата и спокойствието да прецени тези неща, да остане на това мнение.

"Здесь что-то не так", казваше капитан Жеглов

[Аспарух IYI]

"Я сум македонец а бугари су татари

Македонците казват така:

Ja сум македонец, а бугари се татари...

[КГ125]

И така да казват, и иначе - техните дядовци и баби носиха Борис Трети на ръце, а той пътуваше из земята им с две леки коли...

[Аспарух IYI]

И така да казват, и иначе - техните дядовци и баби носиха Борис Трети на ръце, а той пътуваше из земята им с две леки коли...

На 11 октомври 1941 година, въ късна вечеръ бива нападнатъ от нелегална група един полицейски участъкъ въ чаршията, край Рибнишката река.

Хвърлена е и бомба, убитъ е постовият стражаръ.

Частъ от тази група прави опитъ да нападне затвора и да освободи затворниците, но бива отблъсната и разпиляна от охраната.

Нелегалните се оттеглятъ към Марковите кули и оттамъ 'Бабунските възвишения на северозападъ отъ града.

Жандармерията и военните части безразсъдно се поддаватъ на провокацията на македонците и хвърлят всичките си налични части въ акция въ широкъ мащабъ: обсаждатъ града и тръгватъ по улиците, като арестуватъ поголовно всички срещнати на улицата - биятъ безогледно.

А токущо било пуснало киното съ пробългарски пропагандни материали и хората са се разотивали по домовете си.

Настава ужасъ. Най-сбита картина на станалото намираме въ доклада на битолския училищенъ инспекторъ до Министъра на просветата, отделъ основно образование, строго поверително.

"...Очевидците и пострадалите ми разказваха съ плачъ: ако някой е гледалъ какъ глутница вълци нападатъ стадата, може да си представи точно какъ изглеждаше арестуването и пребиването на прилепските граждани отъ българските военни.

Залавянъ беше всеки, където и билъ намеренъ: въ къщи, въ киното, въ кафене и другаде, докарванъ беше въ участъка, а оттамъ въ затвора.

По пътя за къмъ участъка биваха бити до премаляване и псувани на "майката македонска мръсна".

Все само български полицаи, войници и някои от началството, включително, и ъполицейски началникъ на областта.

Биеха, удряха съ приклади, съ тояги, съ цевите на пушките, съ греди и съ крака.

Удряха слепешката: по главата, по гърба - навсякъде, дето стигнатъ.

Някои от арестуваните поради тежкия побой бяха докарани въ къщите съ кола, понеже не можеха да ходятъ.

Разполагамъ съ единъ списъкъ на такива пребити граждани, отъ който имамъ отбелязани около 50 лица, които са ми позната само по име, а някои и лично познати.

Пребитите са на различни възрасти: от младежи до 70-годишни хора, какъвто е случаятъ съ Митре Мазаротъ, който билъ отнесенъ на ръце въ своя домъ поради тежките телесни повреди.

Най-интересното е, че не е вършено само малтретиране - побой, но и ограбване на лицата: взимани им са пари други ценности, като напримеръ писалки "стило" (със златенъ писецъ - б. н.), часовници и др.

Това са вършели и полицаи, и войници." (Следват за примеръ няколко имена на ограбени, между които и на Траянъ Милошевъ, член на ММТРО.)

Отъ всичко това може да се разбере ироничната попословица, която отговаря на разочарованието на града като се е радвалъ на свободата:

"Молчете, невестата ни е земена на любовъ." (Разбирай: "Обичахме си ги българите, съ любов ги посрещнахме, а те ни набиха за благодарностъ. Мълчете си сега. Искахме си ги". (- б. н.)

Моятъ братовчедъ Никола Жежковъ ми заяви:

"Сега всяка прилепска къща си има по единъ мъртвецъ - символично казано, т. е. дълбока скръбъ."

Прегрешението на новите български окупационни власти не е въ това, че са взели тези жестоки мерки, за да бъдат заловени "вражеските нападатели"; не и във временните задържания и разследвания, а въ губенето на елементарно самообладание и – най-много - въ безогледните варварщини надъ невинни македонски граждани.

С това решението става тройно:

1) македонската съпротива постига целта си - оказване на отпоръ на окупатора;

2) създадена е желаната от тях омраза къмъ българска окупационна власт

3) създаване на всеобщо мнение, че българската властъ не е своя, а чужда окупаторска, която мрази управляваното население.

Изразъ на такова убеждение е тъжниятъ ликъ на по-възрастните местни интелигентни родолюбци съ думите:

"Това не са същите българи от Първата световна война!"

Какво се има предвидъ?

Презъ Първата световна война, есента на 1915 година, прикани с още по-голямо опиянение от радостъ посрещнаха българските освободителни войски.

Подробно описание на събитие е дадено въ книгата на пишещия тези редове: "Димитър Талевъ в моите спомени" (София, 1992, с. 60-64).

[decapitator]

@Аспарух IYI

Тъжно, но факт. Не виждам с какво това противоречи, на написаното от КГ125

В македонската wikipedia, се мъдри една снимка на "български окупатори с отрязаните глави на македонски партизани",

та до колко е истинска тази снимка, в смисъл имали истина в текста, с който тя е съпроводена?

[nik1]

@ Аспарух IYI

Батка, защо не вземеш да махнеш тоя ник ? Не ти отива, .защото май посл....гваш като македонец* или много си се сприятелил с тези македонци - да ни пробутваш фалшификати от техните жалки сайтчета! /*както казва един мой познат, родом от Гоце Делчев за днешните македонци!/

Ето ти частта от книгата от Коста Църнушанов..

http://macedonia-history.blogspot.com/2007/08/1941-1944.html

Ето какво пише той:

"Прегрешението на властите не е в това, че са взели енергични мерки, за да бъдат заловени вражеските нападатели; не и във временните задържания и разследвания на гра­бите, а в губенето на елементарно самообладание и – най-много - в безогледните варварщини над невинни хора. С това решението става тройно: 1) партизаните постигат целта си- симулиране на "въстание", с което се разкъсаха да се хвалят; 2) създадена е желаната от тях омраза към толкова жела-българска власт в един толкова български град и 3) че българската власт не е своя, а чужда окупаторска, която мрази управляваното население. Израз на такова убеждение е тъжният лик на по-възрастните местни интелигентни родолюбци с думите: "Това не са същите българи от Първата световна война!Какво се има предвид?"

Ето какво пишеш ти :

"С това решението става тройно:

1) македонската съпротива постига целта си - оказване на отпоръ на окупатора; "

После..: тази книга е писана след 1947 година, когато отпада ъ -то в края на думите, завършващи със съгласна, Писана е след 1947 година защото Коста Църнушанов в нея цитира своите "Спомени за Д. Талев"!!

"Подробно описание на събитие е дадено в книгата на пишещия тези редове: "Димитър Талев в моите спомени" (София, 1992, с. 60-64)..За същия този Димитър Талев, които умира през 1966 година ... Така че, излиза че това "ъ" в края на думите е слагано допълнително - за да могат "цървулите" да си мислят че това е някакъв стар български "оригинал"...

Редактирано Април 10, 2009 от ISTORIK

[nik1]

@Аспарух IYI

Тъжно, но факт. Не виждам с какво това противоречи, на написаното от КГ125

В македонската wikipedia, се мъдри една снимка на "български окупатори с отрязаните глави на македонски партизани",

та до колко е истинска тази снимка, в смисъл имали истина в текста, с който тя е съпроводена?

В 1941-1944 (и нататък) имаме гражданска война в България.. Българи вояват срещу българи, и българи убиват българи.. Подобни снимки / и вероятно много повече/ могат да се видят в Българските архиви../Например при избитите партизани от отряд Антон Иванов../

Факт е че след 1941 година обществото ни е разделено..Доколкото съм слушал спомени от мои близки и познати - през този период настроенията и симпатиите в българските села и градове са били фифти- фифти..: половината са били царисти, другата половина земеделци и съответно леви!! ... Този факт се представя от съвремените македонци и македонисти невярно и тенденцеиозно като антибългарска съпротива..Умишлено се премълчават убийствата и гоненията на всички македонски българи комунисти (на комунистите и левите с българско самосъзнание) след 1944 година, чиято единствена вина е в случая е че са българи..

А всъщност тези хора -съвременните македонисти и македоности, предизвикват най-вече съжаление в мен..

[decapitator]

В 1941-1944 (и нататък) имаме гражданска война в България.. Българи вояват срещу българи, и българи убиват българи.. Подобни снимки / и вероятно много повече/ могат да се видят в Българските архиви../Например при избитите партизани от отряд Антон Иванов../

Факт е че след 1941 година обществото ни е разделено..Доколкото съм слушал спомени от мои близки и познати - през този период настроенията и симпатиите в българското села и градове са били фифти- фифти..: половината са били царисти, другата половина земеделци и съответно леви!! ... Този факт се представя от съвремените македонци и македонисти невярно и тенденцеиозно като антибългарска съпротива..Умишлено се премълчават убийствата и гоненията на всички македонски българи комунисти (на комунистите и левите с българско самосъзнание) след 1944 година, чиято единствена вина е в случая е че са българи..

А всъщност тези хора -съвременните македонисти и македоности, предизвикват най-вече съжаление в мен..

Всичко това е така, но бях чел някъде, че това са гръцки или сръбски войници с главите на четници.

За тази снимка става въпрос: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/mk/e...edonia_1942.JPG

Като нищо убитите може да са си най - обикновени престъпници.

[КГ125]

@Аспарух IYI

Тъжно, но факт. Не виждам с какво това противоречи, на написаното от КГ125

В македонската wikipedia, се мъдри една снимка на "български окупатори с отрязаните глави на македонски партизани",

та до колко е истинска тази снимка, в смисъл имали истина в текста, с който тя е съпроводена?

Никаква. Това са партизани от Самоков, убити. Главите са за идентификация.. варварско, но по онова време нито ДНК, нито фотоапарат е имал всеки. Всъщност не се знае и кой ги е отрязал...

Снимката върви във Гърция, Македония, Сърбия и България с текстове за "нашите партизани".

...

Редактирано Септември 13, 2009 от КГ125