Извънрелигийно богопознание

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

РЕВИЗИРАН ВЪЗГЛЕД ЗА БОГА, ЗА ОРГАНИЗМА НА ЖИВОТА, ЗА СЪЩНОСТТА И РОЛЯТА НА ЧОВЕКА

Светът агонизира в две взаимносвързани кризи – духовна и материална. Загубили сме реалната представа за логиката на причинно-следствените връзки, на които се опират космосът и организмът на живота. Отдавна сме забравили, че представля- ваме част от този организъм. А причинно-следствените връзки са предназначени да контролират и поддържат живота в нормално състояние. Без тях би се разви-хрил хаос, който ще го погуби.

Бедата започва с погрешно насочените ни знания и власт.

В Библията има предупреждение от името на Бога, че плодовете на знанието ще се окажат смъртоносни.(Битие 2:17) И в същото време, човекът получава, уж от същия Бог, страховита власт над всичко живо по земята.(Битие 1:28 и 9:2)

Вместо да укрепват цялостта на природата, като един неделим организъм, науката и религията обслужват и насърчават тази пагубна власт. Редът на земята е нарушен. Равновесието и мирът са минирани. Поели погрешния път, религията – от името на Бога и науката – в името на човека, вършат едно и също дело. Половинчатите и различни на пръв поглед изходни позиции, само привидно ги разделят и противопоставят.

Религията налага изключителни права върху духовната страна на творението. При това пренебрегва материалната му страна. Исус казва: „Духът дава живот. От плътта няма полза”.(Евангелие от Йоан 6:63) Едностранчивата позиция поражда нелогични противоестествени правила. Например отхвърляне на живота в земно тяло: „Живеем според онова, в което вярваме, а не според това, което виждаме – пише апостол Павел – и желаем по-скоро да напуснем тялото и да се приберем у дома при Господа”.(Второ послание към Коринтяни 5:7,8)

Отблъсната от това становище, науката пък се съсредоточва предимно върху механиката в материалната страна на Вселената. От там – слабостта да се отхвърлят, или най-малкото недогледат, духовните причини за телесните беди на човека.

И двете гледни точки отчитат личния, обществения и историческия човешки опит, откъслечно и изкривено. Липсват реални и ползотворни изводи. В резултат– са ни притиснали безпаметство, слепота и невежество. Поради това – и безпомощност.

Организмът на живота агонизира.

За да има живот на Земята – здрав и пълноценен, непременно трябва да се върнем към вечните въпроси. Назряла е нуждата от съвременен подход към тях, свободен от религиозен, научен и социален догматизъм и фанатизъм, от празноверие и безверие, независим от интересите на общества и църкви. Това задължително включва преразглеждане на основните библейски внушения – станали двигател, гориво и оправдание на днешната цивилизация.

10 Април 2009 г. – стр. 1 – автор : Д.Христов

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ с л е д в а т е с е т а п о т е м а т а -------

_________________________.doc

Редактирано Май 18, 2009 от Sham

[Lion Queen]

Привет! Може ли да изпратиш и есетата. Текстът много ми допада. Почти няма положения, с които да не съм съгласна Всъщност "Добре дошъл" от мен и се надявам да се задържиш при нас. Текстът е особено интересен и ще ми е приятно да дискутираме по него.

Редактирано Април 10, 2009 от Lion Queen

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

Изходно положение:

Има ли Бог?

Къде се намира Бог?

Как изглежда Бог?

Какво е името Му?

Един едниствен Бог?

Каква е същността на Бог?

Редактирано Април 22, 2009 от Lion Queen

[Lion Queen]

Да считам ли, че първия въпрос на който ще отговаряме тук е "Има ли Бог?"

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

ИМА ЛИ БОГ

__________.doc

[Panzergrenadier]

Повече ми допада идеята за Бога и света на писателя Николай Райнов (бащата на Богомил Райнов), развита в романа му „Между пустинята и живота”:

На риторичния въпрос на главния герой на романа Иешу бар Йосеф: “Що сътвори светът до днес?”, Иешу отговаря: “Не сътвори свръх себе си Бог.”

Сътворението на Вселената, оформянето на тоталната материална субстанция се тълкува от автора не като демиургично, а като изцяло деструктивно действие. Бог не сътворява света, оставайки външен и надвластен спрямо него - Бог се разпада, за да сътвори света:

”Видях как Бог разбива себе си в безчислени образи, та създава света. Тогава Бог стана дух, а духът стана камък. И Бог се вкамени, та се появи светът като мраморен мъртъв истукан на Бога... Видях как Бог разломява себе си на късове, та твори небе и земя. Небесният хляб стана мраморни трохи, а духът умъртвя. И Бог потъна в множеството на създадените души, та се яви светът, изгубил спомен за Бога. Видях как Бог разсипва себе си на капки, та създава души и тела.”

Създавайки материалното, Бог изгубва своята идентичност като висше и обемащо всичко същество, току-що създаденият свят вече не е в неговата власт, разкъсват се връзките на неговото цялостно, обуславящо нещата присъствие - и вследствие на това разпадане създаденият свят е случаен, необусловен, хаотичен: онова, което е било дух, закърнява в оковите на материалното. Така Бог се оказва разпръснат, разпаднат, мъртъв - чрез своя творчески акт той се жертва, за да създаде онова, което го отрича. Именно тук ще срещнем думите “Бог е мъртъв”. Бог е мъртъв не защото е надмогнат или защото е станал, а защото сам, чрез своя сътворяващ акт е погубил изначалната си и единствено означаваща го цялостност:

”Бог е мъртъв - стиснат в недрата на подземни скали, вкопчан в тъмните сокове на корените, разтопен в черните вълни на подземни реки, разсипан в гневната кръв на вихрите, прегърнат от зловещите пръсти на морското дъно... Бог плаче в човешкия поглед, търси отново себе си, бори се с оковите, що му е наложила земята, зове с хленч и хлипане своята разбита воля и плаче за изкупление. Той спи, заровен в тъмната гробница на сърцето, и чака ръката, която ще го възкреси.”

В този пространен монолог на Иешу изразява увереност в същността на собствената му мисия: той трябва да изтръгне духа от материята, да сътвори отново разпадналата се божественост - при това също тъй жертвайки себе си, раздавайки, разпилявайки себе си: “Аз трябва да разломя своята плът като Небесен хляб и троха по троха да я раздам на света... Аз трябва да разлея своята кръв като Небесно вино и капка по капка да я раздам на света...” Така и той, подобно Бог Отец, разгражда себе си, но не за да сътвори материалната множественост на вселената, а за да изтръгне и възвиси отново погубения в това сътворяване единен дух - т.е. отново да сплоти разпръснатата и омаломощена в отделните души божествена сила.

По- подробна теза – четете тук:

http://rose-kreuz.eu/website/jeshubar.htm

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

_._.2_8.doc

КЪДЕ СЕ НАМИРА БОГ

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

_._.2_8.doc

КЪДЕ СЕ НАМИРА БОГ

Човечеството обитава два несъвместими свята: 1. Естествения, сътворен от Бога и 2. Изкуствния, изграден от човека. Заради изкуствения, той разподеля и разхищава до унищожение естествения. Същото върши и с представите си за Бога.

Консуматорският му подход свежда: 1. Величието на Бога- до идоли. 2. Богатството на материята- до едното рало. 3. Достойнството на човешката мисия в служба на живота- до волски впряг.

Хаос- това е да не познаваш, да не зачиташ, да объркваш мястото и ролята на даденостите в творението.

За да има живот трябва да върнем обратно в съзнанието си , всяко нещо на мясктото му. Това е въпрос на дълг, а не на жертви.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

5. КАК ИЗГЛЕЖДА БОГ

5.________________.doc

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

6. КАКВО Е ИМЕТО НА БОГ

6._____________________.doc

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

7. ЕДИН ЕДИНСТВЕН БОГ

7.___________________.doc

[Panzergrenadier]

Темата не е ли все пак богопознанието извън традиционните религии (извънрелигийно богопознание)? В такъв случай не следва да се привеждат цитати от Библията в подкрепа на дадена теза, а да се търсят идеи от други източници - литературни , философски и т. н. т. Религията е форма на обществено съзнание, съвкупност и система от възгледи, нагласи и обичаи, основани на вярата, базирани на текстове от Библията.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

Библията е уникален литературен паметник. Тя обхваща текстове с разнообразна насоченост и окраска: митологична, историческа, демографска, философска, научно- познавателна, художествена (проза и поезия)...

От една гледна точка, в тези текстове са вплетени характерните за времената на възникването им, представи за Бога и човека. От друга - изчерпателно и безпрецедентно съпътстват историята на отношиенията между Бог и човека - разговорите и монолозите им.

Получил се е документ с впечатляваща вътрешна противоречивост. Носител едновременно на чисто божествена вдъхновеност, и на преобладаваща по обем и внушаемост майсторска демонична фалшификация.

Сама по себе си Библията още не е религия. различни по характер и насоченост интереси и нужди намират в нея материал за сглобяване на социални движения. Съдейства им обявяването на Библията за всецяло боговдъхновена. Реализирани са вече над три хиляди варианта на християнската религия. Това изобилие не е резултат от идейна жизненост, а от сложната обърканост на текста. Заслепението се подържа и от изопачения първоначален смисъл на самото възлово понятие религия. Religio - от латински означава съвест, благочестие, непорочност. Все предпоставки и прояви на нравствеността, немислими без решаващото участие на житейския опит , осмислен от човешкия разсъдък.

Промяната в значението на понятието религия в посока на вяра и ритуална набожност, изключва житейския опит и задължението на разума да се съмнява и разграничава символичното от буквалното, реалното от измисленото.

Няма друг документ като Библията, от който може да се извлече чрез екстраполиране изстраданата заглушена истина за Бога, човека и взаимоотношенията им.

Следващата крачка е осъвременяване на истината с помощта на съвременния опит.

8.__________________________.doc

[Incorrectus]

Промяната в значението на понятието религия в посока на вяра и ритуална набожност, изключва житейския опит и задължението на разума да се съмнява и разграничава символичното от буквалното, реалното от измисленото.

Такъв разум трябва да продължи да се съмнява до достигане на откровението, че бог е представа и затова не е обект на никакви възможни емпирични изследвания.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

9. ИМА ЛИ ЗА БОГА НЕВЪЗМОЖНО НЕЩО 9._______________________________.doc

[Panzergrenadier]

При въпроса за възможностите Божии (Божието всемогъщество) се появява въпроса за Теодицеята. (от гръцки: справедливост).

Това е класически теологичен проблем за онези религии, които изхождат от съществуването на един всемогъщ, безкрайно добър и всезнаещ (безкрайно мъдър) Бог.

Въпросът гласи: Как съществуването на един такъв Бог да се съвмести със съществуването на злото в света? Философът Готфрид Лайбниц се опитал да покаже, че този свят е “най-добрият от всички възможни светове” и поради това съществуването на злото в света не противоречи на Божията доброта. Дали това е така?

В класическия си вид проблемът е формулиран още от гръцкия философ Епикур:

"Или Бог иска да премахне злото и не може:

то тогава Бог е слаб, което не е вярно,

или може и не иска:

то тогава Бог е злонравен, което му е непознато,

или не го иска и не е в състояние:

то тогава той е слаб и злонравен едновременно, тоест не е Бог,

или той го иска и е в състояние, което единствено приляга на Бога:

Тогава откъде идват злините и защо не ги премахва?"

Проблемът за теодицеята, погледнато логично, се състои в противоречието на две твърдения: От една страна стои предположението, че Бог е безкрайно добър, всезнаещ и всемогъщ; от другата опитът, че има лошо, съответно зло в света. Поради това, решения на проблема могат да се търсят единствено в обезсилване на едно от двете предположения по някакъв начин или в обявяването на противоречието за легитимно (т.е. за приемливо).

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

10.ПРОТИВОРЕЧИВ ЛИ Е БОГ10._____________________.doc

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

СВЪРЗАН ЛИ Е БОГ СЪС ЗЛОТО В СВЕТА

В света, сътворен от Бога (космоса и организма на живота) няма зло.

Зло - това е изневяра на призванието, което Бог е възложил на човека. Посегателство върху волята на Твореца за благополучието на явлението

живот.

Злото се появява като следствие от строежа на изкуствения свят. Разпростира се и върху естествения.

Човешкият експеримент за господство над цялото творение, трябва да даде реален, недвусмислен резултат.

Ако Бог би се намесвал, опитът не би се получил чист.

Бог осигурява грижа, защита и бъдеще за хората, които не се примиряват с хегемонията на изкуствения свят, и се осмеляват да потърсят божествените принципи, за да ги следват.

11.1 БОГ, КАКЪВ НЕ Е (първа част) 11.1________________.doc

[Last roman]

На мен ми допада ето тази представа за Бога.

Поне чудесно се връзва с факта за неговата ненамеса в земните дела:

http://dailymotion.virgilio.it/video/x1x36c_lanimateur_fun

[Panzergrenadier]

В света, сътворен от Бога (космоса и организма на живота) няма зло.

В първо съборно послание на Йоан, се твърди, че „цял свят лежи в злото” (1Йоан5:19).

Характерен е епизодът с дявола, който обещава на Иисус да му даде властта над всички царства с условие обаче Исус да му се поклони:

„Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му: Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.” (Матей 4:8-9).

Иисус не опонира на това твърдение на Сатана. Оттук става ясно, че всички земни царства са под властта на Сатана и според св. Иоан „цял свят лежи в злото”.

Въпреки това в посланието си до римляните апостол Павел пише, че „Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени.” (Рим. 13:1-2) Затова и обикновените хора трябва да се подчиняват на царете и болярите. Оттук идва и противоречието във връзка с характера на земната власт - е ли тя от Бога, или земните царства принадлежат на Сатана и „цял свят лежи в злото”?

[КГ125]

Но в това тълкувание има известно несъотвтетствие. Когато дяволът обещава царствата, контекста на събитието е друг - от това не следва, че царствата са негови, а че той може да ги даде... Алегория на твърдостта срещу изкушението за висша власт.

А пък в другия текст просто се говори за неизбежността на човешкия ред. Защото без власт има хаос.

[Panzergrenadier]

Иисус нарича директно и в прав текст Сатана княз на този свят:

«Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на тоя свят и в Мене той Той няма нищо» (Йоан 14:30).

И ап. Павел потвърждава, че дявола властва и управлява света:

"Защото нашата борба не е против плът и кръв, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век" (Еф. 6:12), т.е. против злите сили на Сатана.

А от друга страна Христос казва: "...даде Ми се всяка власт на небето и на земята" (Мат.. 28:18).

Нека да уточним – чия е формалната власт в света – на Бог или на неговия опонент?

Ако земната власт е на Сатана, то „цял свят лежи в злото”. Ако ли пък на Христос е дадена „всяка власт на небето и на земята", то тогава откъде идва злото в света?!? Пак идваме до въпросите на Епикур.

Богословите отговарят с „Божие допущение на злото” – няма зло в този свят, което да не е допуснато от Бог, тоест Бог не прави нищо за да спре дадено зло по Своя преценка. Допускането на злото не е е ли съдействие за неговата реализация? Но както е казано: „Човек предполага,а Бог разполага.”

[КГ125]

началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век" е алегория, далеч незначеща дявола

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

Още от първите копки за строежа на изкуствения свят, човекът е усетил, че нещо не е съвсем наред. И веднага започва прехвърлянето на отговорността. Адам укорява Бога:"Жената, която ти ми даде, тя ми даде от дървото, и аз ядох." На свой ред

Ева: "Змията ме прелъсти, и аз ядох" (Битие 3:12,13).

И до днес е все така. Ту Бог ни е виновен, че ни е дал свобода, вместо да ни държи вързани до Себе Си. Ту дяволът - че ни е излъгал...Ние сме си все така невинни. Като пеленачета, все очакваме някой да ни пази. И като немощни старци- някой да се пожертва, и ни измъкне наготово от тресавището, в което макар и предупреждавани от гласа на съвестта, сме навлезли и затънали.

11.2 БОГ, КАКЪВ НЕ Е (втора част) 11.2____________________________.doc

[Last roman]

Човекът става истински свободен, след като е вкусил от дървото на познанието. Дотогава е послушна марионетка.