Извънрелигийно богопознание

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

Станало е недоразумение. Не мисля, че е нормално да убиеш за да не те убият, нито да изядеш за да не те изядат. Нормалното е човек да живее така, че да не попада в такива ситуации, които налагат употреба на насилие.

Неопределеността и двусмислието в статута на Исус започват още от думите на Иаон Кръстител за него. Този /не казва Бог/, който го е пратил да кръщава, му казал, че Онзи, над когото ще слезе духът, той е който кръщава /не се казва, че е Син на Бога/ със Святия Дух. Не е ясно кой точно е онзи, който го е пратил и му е говорил, откъде идва духът, нито че онзи, на когото ще слезе е син на Бога. Иоан Кръстител обаче свидетелства, че Исус е Божият Син (Еванг.от Иоан 1:33,34).

Продължава се нататък в същия дух, но вече от името на Исус: "...Онзи, който ме е пратил /не казва: който ме прати/ да върша Неговата работа"(Иоан 4:34).

"Който не почита Сина /не казва: мене/, не почита Отца /не казва: Бога/, който го е пратил"(Иоан 5:23).

Междувременно в Иоан 6:27 се прави опит за полагане на равенство мужду Бог и Небесния Отец, като Бог е поставен на второ място: "...Защото Отец Бог, Него /Човешкия Син/е потвърдил с печата си".

Същият маниер се повтаря още в: Иоан 6:29; 8:13-19; 8:25-29,38.

Никейският събор /325 г./ заклеймява Арий за допускането му, че Исус е творение. Решението е в полза на догмата за триединството- приема се, че Исус е роден /произлязъл/ от Отца.

Това дава повод редакторите на Новия Завет да вмъкнат като кръпка, чужди за стила на изложение в Евангелието думи: "Аз от Бога Съм излязъл...Той ме прати" (Иоан 8:42).

Защото после традицията продължава отново: "Който е от Бога, той слуша неговите /не казва: моите/ думи" (Иоан 8:47). И "Аз не търся слава за Себе си; Има Един /не казва: Бог/, който търси и съди" (Иоан 8:50).

Накрая в Иоан 10:34-36 се изяснява какво утвърждава печата, за който Исус отваря дума в Иоан 6:27. Юдеите обвиняват Исус, че бидейки човек се прави на Бог. Исус се оправдава: "Не е ли писано...Аз рекох: богове сте вие. Ако са наречени богове ония, към които дойде Божието Слово, тогава защо на Мене, когото Отец освети и прати...казвате: богохулстваш, защото казах, че съм Божи Син".

Той цитира Псалом 82/81:6. В този Псалом Бог изобличава подкупните съдии, които се правят на богове, но ще умрат като обикновени човеци.

Когато мие краката на учениците си, Исус отново използва казаното от другите за да се насложи: "И ако съм Господ и Учител..." (Иоан 13:14). Господ означава господар,а не Бог.

Само на едно място, не пред юдеи и не пред свидетели, Исус се представя полугласно за очаквания месия, след като е проявил вече ясновидските си заложби. " Казва му жената: Зная, че ще дойде Месия... Исус:...Аз, Който говори с тебе, съм Месия " (Иоан 4:26). В някои преводи думата месия не фигурира, а където я има е в курсив.

При това старозаветните представи не отъждествяват месията с Божи син, и още по-малко с Бог.

В Новия Завет много неща не са "съвсем така". Разсъждавам върху неразглежданата до сега страна на християнското учение. Това ще даде възможност за свободен избор. До сега беше - или религия или атеизъм.

Блез Паскал става вдъхновен християнски апологет след две премеждия, които предизвикват в него душевен прелом. Конете, впрегнати в каляската му се подплашват на мост. Два от тях падат в реката. Самата каляска се спира на ръба.

Няколко дни по- късно той преживява тежък нервен, вероятно епилептичен припадък.

И без това от 18 годишен е ежедневно болен: различни болки, безсъние, припадъци, страхове. Състоянието му се влошава прогресивно до края на краткия му живот- умира на 39 години.

Верните решения се взимат при нормални обстоятелства, на трезв ум. Самият Паскал се е досещал, че болестите са една от причините за заблуждения; че те увреждат не само ума, но и верния усет...

Прави впечатление, че т.н. екстрасензи, ясновидци, медиуми обикновено получават особени "дарби" в резултат на извънредни обстоятелства.

Званието "комунист" определяше привилегированата съдбата на онези, които го изповядваха.

Спасението не е в името, а в праведността. Дори Исус го потвърждава: " ...мнозина ще ми рекат: Господи! не в Твоето ли име пророкувахме...направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие" (Еванг.от Матей 7:22,23).

[Incorrectus]

Спасението не е в името, а в праведността.

От какво се спасявате?

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

5. ХАРАКТЕРЪТ НА ИСУС

5.__________________.doc_6._______________________.doc

6. РАЗМИРНИЯТ КНЯЗ НА МИРА

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

7.ИСУС И БОГАТСТВОТО

8.ИСУС - МОРАЛ И ОБКРЪЖЕНИЕ

__________________.doc

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

ЗА ПРЕДСТАВАТА /отново към коментар 82/

Представата е форма на знание, добито пряко или опосредствено. Точността й зависи от опита и способността за осмисляне. Може да се добие по редица показатели:

-качеството на разсъжденията- логика, обективност, коректност;

-маниер на предизвикване и участие в дебати;

-подбор на думи, постройка на изреченията;

-стойка, походка, мимики...;

-подбор и начин на обличане, и т.н.

Неточности никога не са изключени. Мъдростта предполага постоянна готовност за допълниния, корекции и уточняване.

ЗА АВТОРИТЕТИТЕ /отново към ком.93/

Достойнствата на законите, принципите и механизмите, на които са построени космоса и живота са неоспорими./За разлика от провалите на изкуствения свят./

За авторитет може да бъде считан единствено Създателят Бог.

Мислите и делата на човеците в повечето случаи са се отдалечавали, отколкото приближавали до Божествения смисъл на творението. В повечето случаи са го подкопавали, отколкото са му съдействали.

Нашата епоха е заредена с надежда да достигнем най- после до разбиране и признаване на Божия авторитет, и от там - до реализиране на човешкия потенциял.

Защото един след друг човешките авторитети биват развенчавани. Особено и напълно заслужено пострада користно изграждания авторитет на Библията /Старият и особено Новият Завет/.

Писанията не съдържат нито един оригинален текст. Новозаветните са многократно моделирани. Гъмжат от грешки.

Достатъчно е човек да прочете няколко от протоколите на църковните събори, за да се излекува от всякакво преклонение и пред авторитета на отците...

ЗА ПРЕТЕНЦИЯТА И ОТГОВОРНОСТТА /към ком. 99/

Който говори и постъпва несъотватно на ранга, за който претендира, не е достоен за него.

Когато става дума за обикновен човек слабостта е обяснима...

Непростима е за човек с претенцията на Исус.

ЗА СПАСЕНИЕТО /към ком.102/

Въпросът за спасението е многопластов:

-спасение на живота като явление,

-спасение на човечеството,

-спасение на отделния човек.

От какво има да се спасяваме.

Един българин пише за градския площад на Чешке Будейовице- един от най- старите в Европа: "Прекрасно място...да седнете и да наблюдавате как светът отива към по- зле, и по- зле..."

Ще добавя- към всеобщ колапс: Всеобща /не само световна/ война, екологична катастрофа, насаждане на демокрация- новата форма на прастарата и ялова религия...

От човешка гледна точка спасението може да бъде само биологично, но ако не е и духовно ще е напразно. Защото човешкият живот ще е само едно съществуване...

Не пиша специално есе за спасението, понеже поставям на преден план въпроса за смисъла.

[Skubi]

Здрасти!

За един българин който проговори в будапеща.

http://www.omegabp3.hu/Nema_beszel.html

[Incorrectus]

ЗА ПРЕДСТАВАТА /отново към коментар 82/

Представата е форма на знание, добито пряко или опосредствено.

Опосредствено. Пряко е съзерцанието, при което въпроси не възникват. Особено пък относно предполагаеми обекти-създатели (Бог?), които никой никога не е виждал, за да има възможност да си ги представя после. Чиста фантазия, която се съдържа единствено в човешкия ум и за нейното съществуване отговарят психологически предпоставки.

От човешка гледна точка спасението може да бъде само биологично, но ако не е и духовно ще е напразно. Защото човешкият живот ще е само едно съществуване...

Не пиша специално есе за спасението, понеже поставям на преден план въпроса за смисъла.

Смисълът е индивидуално самозалъгване. Като е решил някой да се спасява, мечтае да се спаси от тегоби, но не му се ще да се спаси от благородни човеколюбиви мисли по свят и хора, защото те му се струват смислени. Хитрува човекът като малко дете и търси леснията, опиянява се от приятното. Така спасението става невъзможно, каквото впрочем е.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

9.ВРАГОВЕТЕ НА ИСУС

10.САМОРАЗОБЛИЧЕНИЕТО

9._________________.doc_10._______________________.doc

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

__________________________.doc

11.ФАЛШИФИКАЦИЯТА ВЪЗКРЕСЕНИЕ

12.ДЕНЯТ НА БОГА И НОЩТА НА ИСУС

...

ТАКА НАРЕЧЕНИЯТ НОВ ЗАВЕТ - ОБЕЩАНИЯТ ЛИ Е

[Panzergrenadier]

11.ФАЛШИФИКАЦИЯТА ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Възкресението на Иисус е фундаментално събитие в Новия завет и ключово за цялата Библия.

Без него няма и не може да има християнство, понеже няма жертва и изкупление. Това е основната мисия на Иисус на земята.

"Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен;

и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра."

1 Коринтяни 15:13-14

[Incorrectus]

Ще си има християнско учение, но няма да има християнска религия, институция...

Епископите ще ги пенсионират, с имотите какво ще се прави, не знам? Свещениците, които са здравото тяло на църквата, ще се специализират в нещо друго, мнозина ще могат много успешно да работят като психолози или педагози. Ден до пладне и хилядолетният шум ще утихне.

[Panzergrenadier]

Имам чувството, че последните статии на потребителя Данаил Христов нямат за цел да ни преподават „Извънрелигийно Богопознание”, а са постнати подхвърлят на съмнение и да ревизират библейските истини. Подходът доста напомня на някои атеистични писатели, например на френските енциклопедисти като Дидро и барон фон Холбах.

Цитати от горните статии като:

Причините за провалите на христинството не са само във водачите и последователите му, но на първо място- в самото учение.

Строго определеният набор писания на Новия Завет не съдържа нито един оригинален текст. Множеството късни преписи представляват различни и противоречиви версии на евангелското предание. Всички са манипулирани. Цели пасажи са прибавяни или отхвърляни. Зле изпълнени, преписите съдържат множество грешки. Канонът не може да претендира за съвършено Божие слово.

Вече в зряла възраст, Исус подчертава още на два пъти непочтителното си отношение към своята майка.

Със своите несдържани обноски спрямо братята си юдеи, Исус без да се усети, се поставя под удара на собственото си поучение.

Жертва на грубости стават не само несъгласните с него. Разлютяват го и последователите му.

потвърждават това ми убеждение. Като че ли целта е не да се освети учението на Иисус, макар и под друг ъгъл, а да се хвърли вярващият в душевен смут и съмнение.

[Incorrectus]

Като че ли целта е не да се освети учението на Иисус, макар и под друг ъгъл, а да се хвърли вярващият в душевен смут и съмнение.

Напротив!

Би било похвално ако Данаил съумее да развълнува нечия вярваща душа. Учението на Иисус се съдържа в каноническата и неканоническата литература. Църковниците се държат през вековете като мързеливи и злобни деца, които не желаят да научат нещо повече от това, което пише в катехизиса, но и на другите забраняват да учат.

Да знаеш повече е трудно, тежко и несигурно. Разваля се вярата, пропадат илюзиите, изчезват опорите и човекът е принуден със собствената си глава да мисли. Отвътре обаче идват несигурност и постоянни съмнения, на които ни една книга не дава отговор.

Богохулно е да се вярва, че Бог е дал всичко чрез писанието, че древни старци са фиксирали изчерпателно на съборите неведомите божии пътища, а сега ние като идиоти просто да повтаряме стари фрази. Бог да не е Бог на мъртви, както е казано, на живи е! Писанието е за поучение, животът е за изпълнение, а Бог, налага се да признаят вярващите, не е литературен герой, а жива реалност, която не се учи от човешки писания.

[Panzergrenadier]

Църковниците се държат през вековете като мързеливи и злобни деца, които не желаят да научат нещо повече от това, което пише в катехизиса....

Мързел?! А за да се напише катехизиса и да достигне до нас в тази форма, знаеш ли колко реки мастило върху километри папирус и пергамент са изписани?

Огромната литература изписана от свети отци и от учителите на църквата е мързел?! За пример - Тома Аквински е автор на около 80 труда, Литературното наследство на Й. Златоуст - трактати, писма (около 240) и проповеди - е колосално. Съхранили са се повече от 1900 ръкописи с негови съчинения.

Бог, налага се да признаят вярващите, не е литературен герой, а жива реалност, която не се учи от човешки писания.

От къде учиш за „Живата реалност Бог”? От личния си духовен опит? Това обаче не е наука, науката е в светоотческата литература. Тя представлява интелектуални богословски разсъждения. Много люде в различни епохи са се старали да превърнат собствения си мистичен опит в наука, но са се проваляли. Научният метод се различава от мистичния опит.

[Incorrectus]

Така е, прав сте! Употребих "мързеливи" съобразно цялостната идея на конкретния мой отговор. Т.е. мързеливият човек е мързелив понякога, защото не иска да си разваля удобния рахатлък. Да тръгнеш срещу традицията е трудно и тежко. По-удобно е да имаш поднесени истини (катехизисът), отколкото сам да търсиш истини.

А за другото...не съм мистик и нямам никакви илюзии, че съм притежател на каквито и да било истини. Споделям мнения по въпросите, които ме интересуват.

От личния си духовен опит?

От него са събирали също отците на църквата. Някои от тях са признати за авторитети, а други са забравени. Авторитетните са догматизирани впоследствие. Поинтересувайте се за последните дни на Ангелския доктор. Казвал е, че всичко написано до този момент от него е нищо.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

БОЛЕСТА ВЯРА _____________.doc

По повод коментари 112-115:

Бях четиридесет годишен когато, неудовлетворен и разочарован от политика, наука, изкуство, и от себе си, се обърнах към християнството. Не се ограничих в знаковото му практикуване: празници, песнопения, свещи, тамян, икони, прекръствания. Задаълбочих. Полагах усилия да живея според повелите на Исус Христос. Заживях с надеждата, че принципното /не повърхностно/ следване на новозаветните правила е силно да развърже личните и обществени човешки проблеми.

Учението би трябвало да се възроди. Но къде се крие причината за днешния му упадък? В самите християни? Или /не дай си Боже/...в учението?

Захванах ревизия. Посветих цялото си време години наред.

Разкриха се планини от гузност, страхове и наивност; от консуматорски илюзии, суеверия и амбиции; от сложни и нечисти интереси и недобросъвестност; от демонични козни.

И всичко това - натоварено върху гърбовете на хора, които наистина са търсели и търсят път към Бога, за да намерят себе си.

Не би могло да става и въпрос за някаква поредна християнска перестройка.

От векове наред са налице двете крайни готови формули- християнство и атеизъм. Дали няма друга възможност освен да се прескача от едната в другата?

Този мъчителен процес не успя да ме запрати в най- лесното и популярното за това време – в атеизъм.

Когато е на лице неоспорим фалшификат, трябва да има и добре потулен оригинал.

Наистина нито управляващите, нито религиите са случайни явления в човешкште общества. Но винаги е имало съвести и умове, които вместо да се устроят някак, като хората, в някое кюше на сивия лабиринт, са търсели изхода от него. Инстинктът- знание им е гарантирал, че го има.

За да излезнеш на слънце, на въздух и на зелено; на чисто с Бога и със себе си, е нужен кураж.

[Lion Queen]

БОЛЕСТА ВЯРА _____________.doc

По повод коментари 112-115:

Бях четиридесет годишен когато, неудовлетворен и разочарован от политика, наука, изкуство, и от себе си, се обърнах към християнството. Не се ограничих в знаковото му практикуване: празници, песнопения, свещи, тамян, икони, прекръствания. Задаълбочих. Полагах усилия да живея според повелите на Исус Христос. Заживях с надеждата, че принципното /не повърхностно/ следване на новозаветните правила е силно да развърже личните и обществени човешки проблеми.

Учението би трябвало да се възроди. Но къде се крие причината за днешния му упадък? В самите християни? Или /не дай си Боже/...в учението?

Захванах ревизия. Посветих цялото си време години наред.

Разкриха се планини от гузност, страхове и наивност; от консуматорски илюзии, суеверия и амбиции; от сложни и нечисти интереси и недобросъвестност; от демонични козни.

И всичко това - натоварено върху гърбовете на хора, които наистина са търсели и търсят път към Бога, за да намерят себе си.

Не би могло да става и въпрос за някаква поредна християнска перестройка.

От векове наред са налице двете крайни готови формули- християнство и атеизъм. Дали няма друга възможност освен да се прескача от едната в другата?

Този мъчителен процес не успя да ме запрати в най- лесното и популярното за това време – в атеизъм.

Когато е на лице неоспорим фалшификат, трябва да има и добре потулен оригинал.

Наистина нито управляващите, нито религиите са случайни явления в човешкште общества. Но винаги е имало съвести и умове, които вместо да се устроят някак, като хората, в някое кюше на сивия лабиринт, са търсели изхода от него. Инстинктът- знание им е гарантирал, че го има.

За да излезнеш на слънце, на въздух и на зелено; на чисто с Бога и със себе си, е нужен кураж.

Грешиш, че атеизмът е най-популярното днес В съвременния свят най-популярен е моделът и свободния от следване на догми търсещ мистичното човек. Той се самоопределя като атеист, за да избяга от правилата в религиозните доктрини и от абсолютните истини, които го ограничават. Той търси богове, елфи, дракони, духове, извънземни, древни, съвременни . Разбира, че те са негово творение и продължава да твори нови. Мисля, че когато си на въздух и зелено Бог е допълнителен. Реалността е достатъчно красноречива за това какви са целта и смисълът на човешкия живот. Боговете са ненужно бреме за онзи, който е осъзнал, че няма божество, което да е по-ценно от тревата под краката му и другия човек, който се е опрял на рамото му. Тъй де - те двамата могат да създадат и унищожат хиляди богове, могат да родят живот, могат да направят неизброимо много чудеса

Не мисля, че християнството ще се възроди. Нито една религия от този догматичен тип няма да пребъде. Колкото повече се образова човечеството и узнава за това как различните народи и хора виждат реалността, толкова по-трудно ще бъде на големите монотеизми да запазят своите последователи.

Исус Христос отдавна не е богочовек на тази планета. Той вече има 30 години е просто човек макар никой да не изказва това твърдение гласно пред християнската общност.

За да излезнеш на слънце, на въздух и на зелено; на чисто с Бога и със себе си, е нужен кураж.

Какво значи на чисто с Бога? Какво значи на чисто със себе си?

За да си на чисто по принцип означава да си поправил следствията от погрешните си дела. Но това е невъзможно защото непрекъснато бъркаме! Бог не може да поправи следствията от грешките ни - не може да върне назад времето и да спре потока от събития, които предизвиква всяка една грешка. Осъзнаването на грешката е едно. Да се разкайваш за нея е безсмислено. Следствията от делата те застигат, независимо какви са те и никой Бог във Вселената не може да спре този процес! Какво като си въобразяваш, че той ще приеме в някакъв Рай безсмъртната ти душа? Светът страда от грешката ти и единствения начин да помогнеш да страда по-малко е да правиш по-малко грешки и отговорно да поемаш последствията от онези, които вече си направил.

Мисля, че и Исус е осъзнавал това. Той е поел голямо бреме. Мисля, че макар всички да твърдят, че той е поел нашето бреме всъщност е единствения в онова юдейско общество, който просто е поел своето бреме без да се уповава на Бог. Така е бил приет за Бог, така става Бог в очите на онези, които не осъзнават своите отговорности. Наместо да следват примера му, християните гледат да са "на чисто" с него...измъквайки се, че вярата и разкаянието са достатъчни... Уви!

Та за това никога няма да си на чисто .... За това този кураж е излишен. На чисто е само онзи, който осъзнава какво ще последва от действията му. За да си на чисто трябва знание.

П. П. Богът в Стария Завет е едно доста зло, отмъстително и ревниво същество! Нима той ти е по-симпатичен от Исус?

Редактирано Октомври 19, 2009 от Lion Queen

[Incorrectus]

П. П. Богът в Стария Завет е едно доста зло, отмъстително и ревниво същество! Нима той ти е по-симпатичен от Исус?

Освен това е невеж и нищо смислено не знае да каже. Занимава се преимуществено с дребнави крамоли. По неизвестни за мен причини е симпатичен единствено на евреите. Тяхна си работа, те са си го създали.

Странно защо пък Христос се счита за симпатичен? Така както днес го изобразяват не пасва на традицията, която счита, че е неприятен на външен вид. Това идва от някой от пророците и дано някой от богословите на форума да даде точния цитат, за да не се принуждавам да се ровя из пророците.

[Panzergrenadier]

Торинската плащеница ни дава представа за лика на Христос. По въглеродния тест, който й е правен няколко пъти се установява, че тя е на поне на 1500-2000 години. Поради пожара на който е била подложена и поради развилите се в платното гъби не може да се датира с точност. Няма значение дали е автентична или е фалшификат, тя ни дава точна представа за схващанията на хората от евангелската епоха и след нея за външността на Иисус.

[Lion Queen]

Според мен е бил доста по-готин все пак младеж на 33 години - може би е имал повечко плът, независимо мъките на Голгота!!!

(това в кръга на шегата, разбира се)

Популярният образ на Исус взаимстван именно от тази плащеница е опора на много хора. За разлика от дохристиянския Яхве, християнския Бог е психолог - той те разбира, прощава ти, позволява ти да се измъкнеш "на чисто"...изслушва те като най-добър приятел... Изобщо интимна работа. Подобна интимна връзка с Бога а оттам и със зеленото, природата и така нататък е била невъзможна в култа към древния иудейски бог, описан в Стария Завет. Макар и да твърдят, че Исус е разправял на всички, че именно той му е Отец...не е точно така. Друг е този Бог, триединния, съвсем друга еволюция се наблюдава при него. Създаден е от други хора, с други цели и за да бъде наложен на много общества.

Редактирано Октомври 20, 2009 от Lion Queen

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

УВЕРЕНОСТ ВМЕСТО ВЯРА _____________________.doc

КЛЕВЕТАТА

НАБЕДЕНАТА ПЛЪТ

_________.doc

[Lion Queen]

Критика от мен

УВЕРЕНОСТ ВМЕСТО ВЯРА

Вярата признава истинност на явления и твърдения, които не са в съгласие с изпитаните в личен и исторически план и затова общовалидни, общоприети и утвърдени житейски представи и правила.

Увереността е нейната пълна противоположност. Тя се ражда като резултат от съдействието чрез разума, на вродените у човека предварителни знания и многовековните житейски опитности.

Тя става сигурен критерий за логично и нелогично, правилно и неправилно, верно и неверно, полезно и вредно

.

Вярата е нещо съвсем различно от знание. Не случайно философията я отделя като отделен предмет на изследване. Вярата не е свързана с истината. Вярата е доверие - "аз вярвам в теб" се казва на всеки един Бог, а не "вярвам, че съществуваш!" - в този смисъл "вярвам в теб" означава аз вярвам, че си до мен и че ти ще се грижиш за мен - такава е вярата на християнина към неговия триединен Бог. Вярата в Христос е вяра в спасението, вяра, че утре ще дойде един нов, по-добър ден, вяра, че страданието е преодолимо, вяра, която стимулира надеждата и крепи човека. Не случайно Вяра, Надежда и Любов са трите основно дефинирани християнски принципа. Защото вярата като доверие в Бог отключва надеждата тук и сега. Надеждата, че напук на всичкото зло което хората творят бъркайки я има и благодатта.

Увереност човек не може да има в нищо. Защото дори "утре слънцето ще изгрее" е нещо, в което не можем да бъдем уверени.

Християнската вяра постулирана и анализирана а и възпитавана в много от християнските общности (говоря за манастири, където са се учили много философи и велики хора) е върха на еволюцията на отношението към абсолюта, за всички общества. Лошото е, че тя не се изповядва така от всеки християнин. Профанния християнин прави сделки със своя Бог подобно на древните дохристиянски евреи - ще ти дам това, ще слушам, па ти на мен ще дадеш вечен живот и хубави дни на земята. Смисълът обаче не е такъв - можем да видим един анализ и еволюция на вярата в раннохристиянски текстове като тези на Св. Августин дори. Текстове, които се опитват да адаптират Бог към едно мислещо и зряло общество. Но обществата и до ден днешен не са мислещи (като цяло) и лидерите им, и то икономически и политически лидери определят каква да е нагласата им към всички явления.

Сега е трудно да се удържи естествения ход на събитията. Много хора се доверяват на "някаква сила" и знаейки, че не заслужават страдание й се доверяват, за да го преодолеят. Това е психичен феномен. Хората имат нужда от вяра - доверие, а не вяра-увереност.

Т

Трябва ли вярата да замести увереността, щом не можем да проверим дали наистина има Бог?

Който е тръгнал да проверява има ли Бог и да търси доказателства, той няма вяра. Не се доверява. Той е скептик, той е вече наполовина атеист, колкото и да се страхува, че това че е атеист може да му докара проблеми - примерно да бъде наказан по някакъв начин. Такива християни има много - те са на границата, те не умеят да реализират вярата като доверие. Те търсят доказателства за своя Бог, непрекъснато му се молят и му се извиняват, че са се усъмнили - почти подсъзнателно му се извиняват. Най-големите фанатици са такива. Правят какви ли не зверства спрямо друговерци и неверници, само за да реализират (неуспешно) своята вяра.

Законността, редът и справедливостта са неща достъпни за проверка.

Това са неща относителни. Законите присъстващи в света са формулирани от хората - в т. ч. и природните закони. Редът е временен и винаги се предава на хаоса, а справедливостта е с милиард лица, колкото са гледните точки по земята. Справедливостта тук, не е справедливост в Китай. В природата без човека нняма справедливост, защото няма престъпления нито заслуги.

От опит знаем колко ум и воля са нужни за да ги има поне отчасти в семействата и обществата ни, в целия изкуствен свят. Все още ги откриваме в творението, и то в много по- добра форма, макар да сме им посягали хиляди години.

Напротив малко е нужно за да си живеем простичко и добре. Да сме в хармония едни с други. Това, че обществата позволяват да се случват отвратителни неща се дължи на факта, че притежават малко знание и са много добре манипулирани от своите водачи. А общества без водачи няма.

Атомите, от които сме изградени и въздухът, който дишаме са невидими. Ако следваме правилата на аналогията, вместо да вярваме, можем да допуснем, че не е изключено да има и невидим Бог- също като тях, и в много по- голяма степен, необходим за живота.

Правилата на аналогията изключват да предпоставим Бог наравно с атома и молекулите на въздуха, защото последните са ни достъпни - ние проверяваме съществуването им с уреди за измерване, със спектрометри и електронни микроскопи, с мехурчести камери и детектори за маса. А Бог досега не е детектиран.

Днес сме свидетели на изобилие от чудотворци, ясновидци и контактьори. Проповядва се любов, състрадание, саможертва. Напират амбиции за спасяване на света.

Еми има много лапнишарани по света, за това има такова изобилие от чудотворци. Ама то и по времето на Исус пак е имало такова изобилие - от месии и правещи чудеса пророци.

Обстоятелствата обаче са такива, че нито те могат да изискват, нито би дошло някому наум да ги обожествява

.

а недей така - много от тях искат да бъдат обожествявани и са от своите последователи.

Смес от разни вярвания, интереси и внушения са объркали още от древността човешките представи за Бога. Изглежда много им се е искало, и са решили, че е възможно необятната Му същност да се побере по някакво чудо в ограниченото човешко битие.

Необятната същност е недостъпна за човешкото съзнание. НЕобятната същност не може да присъства в ограничените ни умове. НЕобятната същност е абстракция, тя е създадена твърде късно от хората. Абстракциите са плод на висши ментални умения. Необятното е много лоша абстракция, която много трудно можем да си представим правилно особено ако тръгнем да и привнасяме характеристики - воля, божествена сила, доброта и дрън, дрън.

Многовековните наблюдения и човешкият опит ни дават непоклатима увереност за това как и от какво зачеват хора и животни. Също и какви зачевания са невъзможни.

Кръстоските между несъвместими видове биха обременили живота с уродства и страдания, биха го спъвали с яловост.

Някои животни не зачеват. Те се делят или се пъпкуват. Кръстоските между отдалечени видове са невъзможни но поради други принципи - тези на диференцияция. При растения и по-низши организми имаме много голямо кръстосване - вирусите се кръстосват лесно и мутират в нови видове, както и бактериите. Мисля, че принципите на еволюцията са достатъчно добре формулирани, те следват доста сериозни природни закони, които също са добре формулирани. Тяхната валидност е проверена статистически.

Освен с възможността за изграждане на верни представи, Бог се е погрижил да защити

устоите на човека и Своето достойнство с още една бариера за лековерието- нравствеността.

Верни представи? Представите у хората се възпитават от хората, не от Бог. Те идват у нас сетивно - с нашите сетивни апарати и езика, който учим от хората. Тези представи са конвенционални - така сме се уговорили да назоваваме и да си представяме даден осезаем обект. Представата за Бог навлиза в ума на едно дете горе долу в пълен вид някъде към 13-15 години. Дотогава детето изобщо не може да си представи такава абстракция каквато е християнския Бог. А необятния Бог може никога да не може да си представи един човек. Въпрос на игри на ума е това. Нравствеността в света на хората има много измерения. Християнската нравственост е доста различна от нравствеността в Индия например

За древното върховно божество Зевс човешкото семейство не представлява светиня. Той си служи с хитрости, с невероятни превъплъщения за да измами и прелъсти набелязаната жена. Не се смущава, че ще я оскверни и злепостави; че ще унижи и предизвика мъжа й; че ще разстрои връзката им; че ще предизвика обществена реакция.

Какво значи прелъсти? Той е бог, тя човешка жена, той й дава удоволствие и полубог за дете. Кофти е, че Хера все иска да ги унищожава тия дечица. В крайна сметка в древна Елада е било нормално жените да изпитват желание и удоволствие. А обществото не е осъждало подобни деяния.

Неовладяният властелин и не помисля какъв пример ще даде на човечеството. Не се интересува и какво ще мислят за него хората.

А напротив - погрижил се е да треперят, че гръм ще ги удари ако кажат за Зевсчо кофти приказка. Съвсем очевидно е, че този образ се е интересувал (по-точно създателите му)

Съвременният човек е преболедувал сладки илюзии, разобличил е ловки преструвки, развенчал е неподплатени претенции.

Да бе да! Съвременния човек е по-объркан от човека, който е вярвал в Зевс.

И този, който не се е оставил жертва на цинизма, е достатъчно зрял да направи разлика

между човекоподобните божества и Твореца на вселената и живота.

Мисля, че зрелият, съвременен човек осъзнава, че всички тези същества са измислени от хората. И че единствените, в които трябва да вярва и на които да се доверява са хората... Защото няма друг на този свят който да му е по-близък от...хората. Бих добавила и кучетата, ама айде

КЛЕВЕТАТА

Догмата за „Първородния грях” е фундаментална за християнството. Според нея поради непослушанието на Адам и Ева, целият човешки род е осъден на смърт (Посл.на ап.Павел към Римляни 5:12 и 6:23).

Тя оклеветява Бога, защото:

Ако Той не е съобразил правото на избор, предоставено от Него на човека, със законите които е установил, излиза че неволно му е заложил капан.

Ако още не е предвидил и достоен за Себе Си и за човека изход, значи не е мъдър.

Ако Бог е сътворил човека силен да сгреши, а безсилен да се поправи, значи лошо го е сътворил.

Ако търси еднаква отговорност от първите хора, които са могли да не сгрешат, и от потомството им, безсилно да се противопостави на греха, се очертава като несправедлив.

Щом налага смъртно наказание на съгрешилия човек, излиза че Бог е или безпомощен да се справи със злото, или ако може да го овладее, е чудовищно жесток.

Смъртната мярка в случая няма кого да назидава щом всички, без изключение са осъдени. Тя е унищожителна.

Дори несъвършените човешки закони разграничават престъпленията. Само в краен случай, когато са безсилни да сторят нещо по- резултатно, налагат смърт.

Тази древна историйка описва еманципацията на човека - според мен в нея се крие ключът към много от проблемите в нашите общества. Дървото на познанието (на доброто и злото) човек сам е посял и отгледал и лошото е, че понятията му за добро и зло са погрешни. Той никога няма да осъзнае реалността (Райското блаженство на едно същество, което гледа отвъд добро и зло - т.е. не страда) ако не преосмисли понятията си. За него смъртта ще е наказание, докато не осъзнае онова, което древните примитивни племена са осъзнавали - че смъртта е част от естествения ход на потока на живота, без нея няма живот, без нея няма организми, няма поколение. Че живота и смъртта не са полюсите на добро и зло, а са две необходими взаимно допълващи се части на едно и също - като Ин и Ян.

Правото на избор, с което Той е зачел човешкото начало, е напълно реално. Дървото за опознаване на добро и зло никога не е било, и не е оградено. Ползването му не е било и не е категорично забранено. Имало е ясно предупреждение за последсктвията, и то в условно наклонение: „...да не ядеш...”(Битие 2:17). Като заложено в нравствената конституция на човека, то е валидно и днес. Също както: не скачай от високо, защото ще се пребиеш!

Бог е способен да даде реално право на избор, защото не се страхува от възможни грешки. Всичко, сътворено от Него е толкова качествено, че има стопороцентова гаранция и при противоестествен избор. Това включва пълна възстановимост на евентуалните поражения от каквото, и от когото и да са нанесени. Никаква грешка не може да бъде фатална нито за човека и живота като явления, нито за творението като цяло. Нещо повече, погрешния избор на човека, в крайна сметка Бог ще обърне в обща полза.

Много се дразня, когато започне ад се спекулира с понятието свобода и свободен избор. Свободата е избор от ограничени възможности. Свободата на човека не се различава от ограничената свобода на електрона. Не можеш да избереш ад полетиш - можеш да избереш да ходиш пеш или да се качиш на автобуса. Право на избор да избереш да ядеш или не, когато си гладен???? Примерно. Хората само си въобразяват, че действат по собствена воля. Хората действат причинно и то спрямо ограничени обстоятелства. Наложило им се е да се страхуват от смъртта и да я считат за зло - така елитите са създали религиите и хората са започнали да се доверяват на елити. Страха от смъртта е основното оръжие на всяка религия. Само в будизма откриваме отказ смъртта да се приема като нещо лошо. По-страшно е страданието, което страховете пораждат. По-страшно е да затриеш цяло едно племе примерно защото не вярва в твоя Бог и да го направиш, за да живееш след смъртта...Примерно.

Митът за богочовека Исус Христос обърква представите ни и за Бога и за човека.

Лишени веднъж от живия Бог, с измамливо облекчение се лишаваме и от човешките си достойнства.

Напротив, ако мислят с главата си хората ще осъзнаят че всеки е достатъчно силен, за да е един вид богочовек, защото хората творят боговете а не обратното.

Измамихме се да прехвърляме отговорността за своите лични и обществени провали на

„неизбежните” обстоятелства; да възлагаме нужните за своето /лично или обществено/ спасение на услужливо подготвени спасители.

Това е така, но не сме се измамили сами - така е по-удобно на онези, които управляват обществата.

Бог е снабдил всяка от обособените групи същества на Земята с определени качества.

Те трябва да обслужват организма на живота, своята група и всеки неин член.

Само така всички ще благоденстват здрави, във вътрешно равновесие и ненакърнена цялост.

Спорно е, съществата се променят и еволюират, адаптират се. Качествата се променят. Ако Бог им ги беше дал тия качества те нямаше ли да останат неизменни. Защо му е необходимо на грипния вирус да еволюира всяка година ако Бог му беше дал качества да се справя винаги

Нещо обаче пречи да се осъществи намерението на Бога.

Човек и природа са в междуособна война. Организмът на живота боледува тежко.

Неизброими страдания преследват и човешкия род. Търси се причината.

Причината не може да е една. Ред причини, неизброимо много. Всъщност само ни се вижда, че животът боледува тежко - на езика ти има толкова билиони същества и те си просперират идеално.

Последните редове на второто ти послание са нещо като специфична теория на конспирацията, която ми се вижда доста сложна и е редно да я поясниш.

[Incorrectus]

Напротив, ако мислят с главата си хората ще осъзнаят че всеки е достатъчно силен, за да е един вид богочовек, защото хората творят боговете а не обратното.

Вие го казвате дискретно, но аз ще подчертая..., че всеки е единственият сам на себе си Бог в своя живот: може да живее като Бог в духовен смисъл или като демон. За съжаление трябва да признаем, че такъв Бог е смъртен, както впрочем са смъртни (умиращи и възкръсващи) всички известни богове, Христос също. Смъртта е винаги еднозначна, но възкресение има много видове, което говори за колебание (съмнение) относно понятието възкресение.

[Lion Queen]

Вие го казвате дискретно, но аз ще подчертая..., че всеки е единственият сам на себе си Бог в своя живот: може да живее като Бог в духовен смисъл или като демон. За съжаление трябва да признаем, че такъв Бог е смъртен, както впрочем са смъртни (умиращи и възкръсващи) всички известни богове, Христос също. Смъртта е винаги еднозначна, но възкресение има много видове, което говори за колебание (съмнение) относно понятието възкресение.

Вероятно сте прав, но аз съм уверена, че човек сам на себе си и сам за себе си нищо не е - човек е определен и определя своето себе си спрямо другите хора и същества. Сам той нито може да се развие, нито да избере пътя си, нито да оцелее. За това човек може да е демон или бог за другия... а онова "себе си", което го определя е сътворено от другия - човек - бог или човек - демон - хората, които сме срещнали в жизнения си път. От всички живи и мъртви богове, малко са онези, които ни стимулират да обърнем специално внимание на другите...на живото, безценно присъствие до нас..

Хората губят живота си, времето от жизнения си път в търсене на абстрактни божества, на безпределни Творци и забравят даденото, очевидното чудо - живия човек, който докосват, чуват, виждат, вкусват... В тази връзка, в това отношение, в този резонанс е и божественото и демоничното, онова, което ни кара да убиваме или да спасяваме живот... Именно за това аз смятам, че един ден хората ще осъзнаят, че нищо допълнително не е нужно за реализацията на "рай на Земята" освен хората - един до друг, различни, но синхронизирани на една честота - като снопа лъчи в лазера. Тъй де, нима не е очевидно колко са силни хората, когато са заедно!

Редактирано Октомври 23, 2009 от Lion Queen

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

По- добре е да нямаш никаква представа за Бога, отколкото представа, която е недостойна за Него. Първото значи безверие, второто- обида спрямо Бога

/Френсис Бейкън/

Когато е невъзможно да се разговаря с човек лице с лице, поне да е с име срещу име.

По повод коментар 117:

Не съм в грешка за атеизма. Той съществува от дълбока древност, а и днес – чрез множество форми, включително окултни и религиозни.

Единствено изопачените образи на Бога – са човешки творения.

Ако не бяхме скъсали с организма на живота, двойката мъж и жена щеше да

бъде достатъчно завършена, обособена и щастлива.

Чак когато се възстанови нормалното положение на Земята няма да е нужно да се мисли за Бога, както здравият не мисли за дишането.

Никой човек не може да роди живот. Само го възпроизвежда, и то ако му е дадено.

Измислят се, и се унищожават само лъже- богове.

Въпросът не е в това – дали ще се възроди или изчезне някаква религия, а да се разкрие истината за влиянието й върху човека и живота, за да може ако някой има нужда, да се възползва от това.

Ако иска въобще да е човек и да живее, човекът трябва и може да бъде начисто с Бога, с живота и със себе си. Нужно е да осъзнае и признае участието си в нечистото, да съжали за връзката си с него, и да започне да го избягва.

Да поправя грешките и вредите, които е нанесъл човекът може отчасти, и само в най- близък план.

Да се справи с последствията в дълбочина може само Бог.

На осъществен човек не са му потребни нито безсмъртие, нито небесен рай.

За най-сложното и оспорвано явление – Исус, могат да се вадят работни заключения и предположения след детайлно и лично запознаване с:

-Новия Завет,

-историческите разкрития и догадки около епохата и личността на Исус,

-история на църквите,

-опита на активно и искрено практикуващи християнството.

И не на последно място – практическо лично опознаване на учението.

Никой не е в състояние да предвиди с точност крайните резултати в дълбочината на времето от действията или бездействията си. За това са препоръките от рода на: „не убивай, не прелюбодействай, не кради...”

Изопаченият образ на Бога в Стария Завет е еднакво отблъскващ, макар и по различни причини, с изкривения му образ в Новия.

ЗА КРИТИКАТА

Единственият сигурен начин да избегнеш критика е да не правиш нищо, и да си никой. Хората, които правят нещо неизбежно придизвикват критика.

За да има една теза стойност на критика трябва да отговаря на определени условия:

Задължително е критикуващият да е отлично осведомен по разглеждания въпрос. Трябва да се е запознал в цялост с тезата на автора, когото се е наел да критикува, и добре да е разбрал какво е искал да каже той с нея.

Тогава следва аргументирано и етично, без да се откланя от темата, и като си служи с извадки характерни за контекста на изложението, а не изстръгнати от общия му смисъл, да покаже качествата и грешките, които е открил. Това е градивния подход.

Каквито и несъгласия и чувства да предизвиква един изследователски труд, за да бъде критиката му възприемана насериозно, тя не бива да е обременена от емоции и волности.

В случай, че коментарът не отговаря на тези условия, то той е само неангажиращо мнение.

ЖЕРТВОПРИНАСЯНЕТО _________________.doc

На редица от възникващите въпроси вече съм отговорил.

Дано да имам възможност да отговоря, доколкото е по силите ми, и на останалите.