Извънрелигийно богопознание

[Lion Queen]

Даниил, от самия теб разбрах, че си човек с опит и на възраст, когато вече е достатъчно зряла, че да прави разлика между твърдения и аргументирани твърдения. На моя коментар ти отговори с твърдения. Те не са аргументирани. Първото неаргументирано твърдение е следното:

Единствено изопачените образи на Бога – са човешки творения.

Няма никакви доказателства, че който и да е образ на бог не е човешко творение. Идеята, че Бог има някакъв неизопачен образ трябва да се защити. Ако за това няма данни и доказателства в нашия свят, то тогава вероятно идеята е дошла от някакъв метафизичен или мистичен напън, а не от логически анализ на библейските текстове и човешката история. Следователно това твърдение не подлежи на доказване. Следователно не може да е част от изследователски труд. То е част от някакво мистично споделяне и от нуждата на автора да опише Бога, който си е измислил.

Ако не бяхме скъсали с организма на живота, двойката мъж и жена щеше да

бъде достатъчно завършена, обособена и щастлива

.

В живота няма такива понятия като щастие - нещастие. Гладен си- нещастен си - ядеш - изпитваш удоволствие, искаш секс - напрегнат си, правиш - изпитваш удоволствие. В последна сметка ако бяхме в организма на живота болката от счупен зъб нямаше да ни спира да ядем, за да оцелеем, а миризмата на развалена храна нямаше да ни дразни...мръсните ръце на партньора ни нямаше да ни правят впечатление, а мъртвите щяхме да забравяме, когато се роди следващия член на стадото.

Трето неаргументирано твърдение, много типично за мъж

Никой човек не може да роди живот. Само го възпроизвежда, и то ако му е дадено

Не случайно думата "раждане" се употребява, за "раждане". Вярно е, че никой мъж не може да роди - и да му е дадено не може. Всяка жена обаче може да роди живот, дори и да не е излязъл от утробата й, тя може да го отгледа, изхрани, обича и превърне в човешко същество, което ако остане без холата, без майката или хората, които го отглеждат, би било само торба кървища и кокали. И никой Бог не може да промени този факт. Човекът се ражда от хората. Учи се от тях на човечност и на оцеляване в човешка среда. Човек отгледан от други същества не се превръща в човек, не може да говори, да ходи, да използва ларинкса и ръцете си, да мисли, да търси богове или демони! Всички познати случаи, документирани при това, на хора отгледани от животни (най-често от нашите приятели кучетата, защото и тях ги "раждаме" като хора отглеждйки ги в нашата среда и учейки ги на навици непривични за дивата природа) говорят следното - човекът не става човек ако не израсне сред хора, ако не е гушкан от майка, ако не е обичан и обгрижен. Това означава да си роден. Всяко същество-майка знае и няма нужда дори да определя какво е да родиш живот. Това е едно трудно изпитание, което не винаги завършва с успех. За целта трябва да се отдадеш изцяло на живота - да го разбереш, да забравиш богове и идеи и да се посветиш изцяло на съществото, което раждаш. Това един мъж не може да го разбере. Всъщност може, но не може да изпита емпатия към това състояние, защото в раждането неговото участие е минимално. Така е при висшите животни (не само при човека) и е така, за да остане мъжкото същество концентрирано върху опазване на групата и своя геном, докато женското забравило всички желания и нужди на света се е посветило на живота, което е родило.

Животът не е даден даром никому. Хората вече могат да извоюват бременност дори при увредена репродуктивна система. Това е нормално, това е еволюция на адаптацията. Защото е възможно майка, която не може да има деца по нормален начин да роди гений ин-витро и човечеството не бива да губи този шанс.

Защото раждането и живота не са дадени. Те са израз на това да грабнеш "шанса". Той се извоюва от законите на ентропията във всяка една секунда. Материята подлежи на два принципа - инертност, стремеж към ниска енергия и покой и спонтанна динамичност, взаимодействие, кохерентен, резонансен, ако щеш синергетичен ред. Второто е живота. Във всички негови аспекти, дори неорганични. Живи(защото макар и кратко, временно противостоят на ентропийния принцип, остават с висока ентропия въпреки физичните закони, поради вътрешната си сложност) са сложните перести облаци, ураганите, солитоните във водата, вихрите на галактиките. Всяко едно от тях е родено от усилието на много агенти да останат заедно. Усилието на една майка да роди своето дете и да го превърне в човек не е дадено отвън, то е заложено в принципите на самото вещество. Иначе нямаше да е възможно. Ако ще се занимаваме извънрелигийно, то извън християнството и другите (според мен измислени) религиив света няма никакви данни, че някой ни е дал живота. За това и се прекланям пред древните хора, които в своите "примитивни" и "варварски" спрямо съвременните религии култове са осъзнавали факта, че всяка секунда животът трябва да се отвоюва и брани и, че никой освен самите хора не може да го отвоюва и брани.

Не съм в грешка за атеизма. Той съществува от дълбока древност, а и днес – чрез множество форми, включително окултни и религиозни.

Да, съществува от дълбока древност - често просто като антипод на много авторитарни общества или наложени насила религиозни системи, но в съвременния свят, масовия човек не изповядва никоя от формите, които познаваш. Нужно е сериозно наблюдение на хората и тяхното поведение, за да разбереш това

Измислят се, и се унищожават само лъже- богове.

Излиза, че все пак християнският Бог и Богът на евреите е твоят истински Бог. Ти не излизаш от рамките на християнството, за да търсиш истината. Кои са лъжебоговете? Нима ти не създаваш просто поредната метафизична (а оттам и напълно недоказуема) лъжепредстава за реалността. Богопознанието е невъзможно извън културната форма на религията, следователно твориш ново учение и религия, точно като старото - с канони, с ценностна йерархия, с идея какво е "омърсено" и какво "чисто". По какво се различаваш от амбициозните писатели и автори на Евангелието, които са направили точно същото - от един стар, кофти изглеждащ, доста зъл Бог са създали своя нов триединен Бог? Богът за който говориш също може да бъде унищожен - отдавна е ясно как влияят на социалните общности религиите и каква е ролята им. И твоят Бог има същата роля. Той евентуално, ако бъде признат ще промени онова, което не ти харесва на теб - примерно ще тормози младите маструбатори и маструбаторки, както е правел християнския бог мнооооого дълго време. Мислиш ли, че обществото се нуждае от нова вълна от сексуално объркани хора? Примерно Ти вече си започнал да задаваш канони и то императивно, като пророк (или лъжепророк, а не като изследовател) - чисто - нечисто.... на чисто с Бог...???? Нима това не е твоята представа за чистота и порок? Нима тя няма да умре както много други, когато започне да пречи на хората да оцеляват? И не си мисли, че твоите добри идеи са универсални. Много преди теб хората са се опитали да създадат универсален канон за поведение и универсални ценности. Не са успели. Няма и да успеят, защото многообразието на живота и случките в него изключват подобни императиви. Защото колкото и да е универсална една догма или една ценност тя никога няма да обслужи всички хора по Земята.

Да поправя грешките и вредите, които е нанесъл човекът може отчасти, и само в най- близък план.

Да се справи с последствията в дълбочина може само Бог.

Ясно и ти си от онези, които си мислят, че в крайна сметка някой друг ще им оправи бакиите, а те гледат да са просто "на чисто", за да може евентуално да спят спокойно. За съжаление тук целия житейски път на човечеството те оборва. Няма нито една индивидуално или групова грешка, която да е оправена от боговете в човешката история. Всички грешки са довели до своите следствия и ние ще поемаме бремето на тези действия винаги Защото няма Бог, който да спре потока на съществуващото, не го е правил и няма да го направи. Неизброимото страдание, насилствена смърт, зверства, убийства, войни, унищожена природа - всички те са следствие на поредица грешки и влекат още грешки, без значение кой вярва в богове или не, или е начисто или не. Досега няма никакви данни за действията на Бог в света, освен спекулациите на разни шарлатани и Възкресението на Христос - последното ти поставяш под въпрос.

Само хората могат да променят света. И ще го направят само ако осъзнаят, че този свят не им е даден, а са го извоювали от камъка с усилие равно на един милион горящи слънца!

Изопаченият образ на Бога в Стария Завет е еднакво отблъскващ, макар и по различни причини, с изкривения му образ в Новия.

Излиза, че ти не правиш (както досега се заблуждавах) изследователски анализ на понятието Бог, а създаваш твое си учение.

Какъв е истинския образ на Бог?

Шанса на човека е в пълното му осъзнаване, в разграничаване от злото /включително и от това на предците/ и в придържане към справедливостта – неща все в рамките на човешките възможности. А освобождаването от последствията е под властта на Божията милост и всемогъщество. Неговата справедливост е жива, тя обуславя шанса на човека, задвижил спасителния механизъм.

Ти отдавна дефинира кое е зло, но ще те питам пак - какво е справедливо и кое приемаш за зло? Зло ли е прелюбодеянието, зло ли е кражбата на храна от гладния, зло ли е убийството на диво животно, зло ли е дете на 13 да направи аборт, зло ли е баща да убие насилника на дъщеря си, за да не насилва и други момичета, зло ли е мъж без партньорка да маструбира и да гледа порно, наместо да налита на жени, които не го искат??? Нима зло изобщо съществува в света? Зло ли е да поставиш инжекция на умиращ неизлечимо и да го убиеш, спестявайки му седмици болка??? Зло ли е да малтретираш кучето си и да го караш да убива себеподобните? Как ще дефинираш всички тънки казуси в ситуациите от човешкия живот? Как ще докажеш на хората, които те четат, че някой ще се погрижи за следствието от грешката им? Как ще помогнеш на хирург, чиято ръка е трепнала, пациента му умрял, децата му станали престъпници, расли без баща и убили примерно внучката му в престрелка, докато обирали банката, в която работела??? Как ще убедиш хората, че Бог ще спре потока от следствия дори на неволните грешки? Като той не го прави!?

[Р. Теодосиев]

Темата се отваря заради изразеното желание за конструктивен диалог.

Тонът в нея е малко по силен от желаното, но това е нормално, когато става въпрос за догми и разбирания за света.

Ще помоля всички пишещи да не проявяват никакви съркастични изказвания и да не се нападат един друг.

Обсъждайте си кротко и мирно!

Редактирано Ноември 24, 2009 от ISTORIK

[ISTORIK]

Ти отдавна дефинира кое е зло, но ще те питам пак - какво е справедливо и кое приемаш за зло?

Зло ли е прелюбодеянието, зло ли е кражбата на храна от гладния, зло ли е убийството на диво животно, зло ли е дете на 13 да направи аборт, зло ли е баща да убие насилника на дъщеря си, за да не насилва и други момичета, зло ли е мъж без партньорка да маструбира и да гледа порно, наместо да налита на жени, които не го искат???

Нима зло изобщо съществува в света?

Зло ли е да поставиш инжекция на умиращ неизлечимо и да го убиеш, спестявайки му седмици болка??? Зло ли е да малтретираш кучето си и да го караш да убива себеподобните? Как ще дефинираш всички тънки казуси в ситуациите от човешкия живот? Как ще докажеш на хората, които те четат, че някой ще се погрижи за следствието от грешката им? Как ще помогнеш на хирург, чиято ръка е трепнала, пациента му умрял, децата му станали престъпници, расли без баща и убили примерно внучката му в престрелка, докато обирали банката, в която работела??? Как ще убедиш хората, че Бог ще спре потока от следствия дори на неволните грешки? Като той не го прави!?

Хм... А приемате ли примерно идеята, че злото е нееволюирало добро?

Ето един конструктивен въпрос, който да побутне темата напред (или - встрани).

Нека не забравяме, че доброто за един може да бъде зло за друг, победата за един може да бъде загуба за друг, завладяването на нова територия за един може да бъде робство за друг.

Под небето всеки вижда красотата като красота,

само защото има грозота.

Всеки познава доброто като добро,

само защото има зло.

Лао Дзъ

Редактирано Ноември 24, 2009 от Р. Теодосиев

[Panzergrenadier]

Древните са го казали и по друг начин:

Quod Superius, Sicut Infernius

„Онова отгоре съответства на това под него”

това е окултната идея за равновесието на добро и зло.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

По повод коментар №129:

В Творението (Космос, Земя, Живот) няма добро и зло. То се намира в нормално състояние и се изразява в космически ред и нравствен закон.

С нарушаването от страна на човека на нравствения закон, Творението се разбалансира.

Нарушаването на нормата се нарича зло. Доброто е опит за корекция, или поне компенсация на стореното зло.

Това обаче не е по възможностите на човека, и по тази причина те често си разменят местата.

Доброго и злото са двете страни на една и съща монета- ненормалното.

Подобно е и с красотата и грозотата.

Хармонията е основен градивен принцип, който предхожда Творението.

Когато тя се наруши от човека, се появява грозотата.

Красотата е опит за елиминиране или прикриване на грозотата.

Колкото по- съхранена е хармонията в същността на човека, толкова по- малко ще е зависим от външни добавки на красота.

Повече по въпроса: ЗЛО, ДОБРО И НОРМАЛНО _____________________.doc

По повод коментар №130

Фигурата е позната и като Звездата на Давид.

Звездата, образувана от два равнастранни триъгълника се вписва великолепно в правилен шестоъгълник. Правилните шестоъгълници на свой ред, са способни да изпълват пространството без загуба на място и материал. Затова присъстват като принцип на различни нива в Творението.

В шестолъчната звезда виждам символ на причинно- следствената връзка между организма на живота и човека, и на възможната хармония между тях:

„Когато от земята изникне верност, небето ще отговори със справедливост. Верност и милост се срещат, правда и мир се съединяват” (Псалом 85/84/:12,11).

Щом на Земята се възстановят правата на вселенския принцип, ще се възвърне и хармонията.

[Panzergrenadier]

Голямата грешка на човека, е пряко и единствено отговорна за появата на злото на Земята. Сътвореното от Бога не го познава преди появата на изкуствения свят.

При самия акт на сътворението има идея за добро. Бог определя творението като добро, за да го разграничи от неговата противоположност. Следователно още в творческия акт и то преди създаването на човека, имаме както добро, така и идеята за неговата противоположност – онтологичното зло вече е факт.

Битие 1:4

И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. ...

Ако някой се насили да обича враговете на живота, ще се изврати; ако се излъже да им прощава- засрамва Твореца; ако им отстъпва и ги обслужва- върши предателство към организма на живота; ако се застъпва за тях пред Бога- издевателствува.

Но именно това е Евангелското поведение:

"Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят" (Мат. 5:44)

Доколко ни се струва разумно и мъдро е друг въпрос, но това е същността на Иисусовата проповед – да обичаме враговете си и да се молим за тях.

А може би изобщо не бива да търсим логика в Христовите заповеди, може би изобщо не сме готови да ги постигнем? Може би просто трябва да опитаме и да продължаваме упорито да опитваме, без да се обезсърчаваме- светостта е парадокс, доколко сме готови за такова парадоксално поведение?

Що се отнася до звездата на Давид - тя изразява две опозиции - одухотворяването на материята и потъването на духа в материята - по същество това е парадоксална идея - принципа на свиването(възвръщането към светлината) като опозиция на принципа на разпръскването(опита на духа да навлезе в материята за да достигне до по - пълно себепознаване) Последователите на единия от двата пътя винаги ще нарича другия път - "път на злото"...

[Incorrectus]

Доколко ни се струва разумно и мъдро е друг въпрос, но това е същността на Иисусовата проповед – да обичаме враговете си и да се молим за тях.

А може би изобщо не бива да търсим логика в Христовите заповеди,

Аз виждам логика и непреходен смисъл, но... само по отношение на моите лични врагове, които застрашават по някакъв начин моята личност. Ако съм силен и достоен човек, бих могъл да изтърпя всичко.

По отношение обаче на насилие над слаби и беззащитни, трябва да се действа смело и агресивно в тяхна защита, злосторниците трябва да бъдат смазвани по някакъв начин. Пример за това дава Иисус, който с бич изгонва търговците от храма.

[Panzergrenadier]

Не, смисълът на непротивене на насилието упражнявано несправедливо върху нас е друг.

То подтиква недвусмислено християнина към мъченически подвиг. Мъченичеството е най-прекия път към спасението, всеки който пострада невинно или за вярата си ще се спаси.

Който изтърпи докрай, ще се спаси. (Матей. 10, 22; 24, 13; Марк. 13, 13)

В древност било обикновенно християнският живот да завърши с мъченическа смърт. Когато християнинът се жертва - това е пряко подражание на жертвата на Христос.

[Incorrectus]

Искате да кажете, че Христос подтиква християните към самоубийство? Да се навърташ край фундаменталисти мюсюлмани и да им подмяташ религиозни фрази, та белким те убият?

[Panzergrenadier]

Иисус го е правил! Нееднократно е наричал Своите опоненти - фарисеи, садукеи и книжници с епитетите: "гробници варосани" или пък "рожби ехидни", „деца на дявола”.

Мат.12:34 Рожби ехидни! Как можахте да говорите добро, като сте зли?

Иоан 8:44 Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си.

Матей 23:27 Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота.

В крайна сметка това, плюс цялата му обществена проповед му създава многобройни врагове и Го води към кръста. Можем ли да му вменявяме вина за това? Мнозина християнски мъченици са пострадали по подобен начин. Но не на всеки е дадено и има сили да постъпи така.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

Когато християнинът се жертва - това е пряко подражание на жертвата на Христос.

Моето мнение по този въпрос:

ЖЕРТВОПРИНАСЯНЕТО _________________.doc

ЖЕРТВИ И СПРАВЕДЛИВОСТ

КРЪВНАТА ЖЕРТВА НА ИСУС

КОЛКО СТРУВА КРЪВТА НА ИСУС ______________________.doc

[Incorrectus]

Иисус го е правил!

Убили са го, защото са били говеда, а не защото той е търсил смъртта. Водил е религиозни диспути и не е налитал да убива. Че те са решили да убиват си е за тяхна сметка. Освен това се моли да го подмине горчивата чаша и както знаете (по Лука) рони кървави сълзи. Било го е страх от смъртта и от мъките преди смъртта.

Да вървиш да се заяждаш с друговерци, за да понечат да те убият, е върховна психария и патология, и няма как да ме убедите, че Христос е настоявал за това. Смисълът от неговия живот се измерва във философски категории и ако беше останал жив още да кажем 30 години, би поучавал и би бил много по-полезен като жив, отколкото като мъртъв.

[Panzergrenadier]

Водил е религиозни диспути и не е налитал да убива. Че те са решили да убиват си е за тяхна сметка. ...

Да вървиш да се заяждаш с друговерци, за да понечат да те убият, е върховна психария и патология, и няма как да ме убедите, че Христос е настоявал за това. Смисълът от неговия живот се измерва във философски категории и ако беше останал жив още да кажем 30 години, би поучавал и би бил много по-полезен като жив, отколкото като мъртъв.

Ако беше останал жив и беше починал от старост нямаше да завърши мисията си в света – проповед, страдание, смърт, възкресение, изкупление и възнесение.

Религиозните спорове в които участвал Иисус със слугите на първосвещеника, фарисеи, садукеи, есеи и зилоти са били ежедневие. На няколко пъти са се опитвали да го убият, като кулмнация на подобни безплодни теологични спорове:

Йоан 10:28-36

Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тия дела искате да Ме убиете с камъни? Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог.

Иисус не отбягва подобни спорове, напротив. Нали самата проповед изисква спорове с опонентите в стремеж да се печелят нови последователи и да се убеди народът присъстващ на такива диспути в правотата на този или онзи. При провал това да стане идва и печалната констатация на Иисус:

Иоан 8:43

Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение.

Идват и обидите като следствие на провала на проповедта: "гробници варосани" "рожби ехидни", „деца на дявола”, или пък на неговите опоненти: „син на Веелзевул – бесовския княз” и други.

[Incorrectus]

Иисус се е държал традиционно като древните пророци. От неговите проповеди няма никаква файда, народът хал хабер е нямал, апостолите дори трудно са вдявали.

Защо му е трябвало да си хвърля бисерите на свинете, не знам. Освен това се опасявам, че тези, които са записали неговите думи, добре са го разбирали. Кое от писаното в евангелията е негово и кое е набедено за негово, не може да се установи.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

Исус Христос е една мечта. Мечта на хора, доведени до състояние на безпомощност, и повярвали в тази привидна безпомощност. Оставили се да стигнат до състоянието на бебета, които не могат без Мама и Татко.

Понеже царят е бил далеко, а Бог им е изглеждал високо, са станали жертви на демоничната идея да си намислят Небесен Баща и Небесна Майка. Така е и до ден днешен. Не можем без държава, без министри и парламент, без коли и супермаркети, без удоволствия и развлечения.

Все някой друг да я свърши нашата работа, все някой друг да понесе нашата отговорност, и от митично- безгранична любов да се жертва за нас.

Да ни остане само грижата как по- безгрижно да убиваме времето докато палим свещи, прекръстваме се пред иконата, молим се, ходим по избори...

И винаги оставаме измамени в доверието, възложено на бебешките ни мечти.

Така си оставаме инфантилни. Хилядолетие след хилядолетие, все по объркани и все по- зависими от стадото и овчарите. Приютявани, хранени и закриляни и омагъосвани от пастирския кавал. Е, после... стригани, доени ... и клани.

Изглежда няма друг изход освен атомна война, екологична катастрофа, и накрая... Царство ни Небесно!

В същото време, и най- дребното и безпомощно на вид „диво” същество живее, пази живота си и го продължава. Без помощта на Исус,без правителство, армия, полиция, съдилища и болници, и най- вече – въпреки човешките безчинства.

Растения и животни се справят сами, а на човека, надарен с разум, свободна воля и могъщ потенциял му трябват специално отредени спасители. Няма що, добре сме се подредили...

Пренебрегнали сме, позволили сме си да забравим истинския достоен изход, предвиден от Бога. Само защото не ни е сервиран наготово, защото изисква не толкова усилия, колкото мъдрост и любов към истината.

Изход – не за специално избрани народи, партии , църкви... А за хора, решени да възвърнат човешкото си достойнство, човешкия си морал, човешкия си потенциал. Които са се захванали здраво, вместо да сеят добрини в осквернена почва, да изкореняват ненормалното в себе си, за да отворят път да поникне на ново, нормалното.

Ще представя в съвременна светлина смисъла на основните библейски текстове, от които звучи неподправеният глас на Създателя:

Ако внимателно се вслушваме в гласа на закона, на инстинкт-знанието, което Бог е вложил в нас, ако живеем според Неговата истина и справедливост, ще благоденстваме на Земята, която Той е благоустроил. Животът е на Земята, а не на някакво незнайно небе.

Ако презрем спасителния вътрешен глас, за който ни напомнят живи и починали пророци и мъдреци; ако продължим по стария си път на паразитно съществуване, на война срещу природата, срещу ближния си, срещу самия себе си, нека сме на ясно, че сме се самообрекли на унищожение ...

Сам Бог в своята любов към Живота, ни предоставя възможността да изберем живота или смъртта (виж Второзаконие 30:15-20).

Знае ли пълзящата, пъпчива и космата гъсеница, че ще се превърне в прекрасна лекокрила пеперуда? Знае ли как и кога ще стане това?

Човекът обаче знае, чувал е, чел е, усеща ..., че Животът има да му каже още нещо. Че има още нещо, което го очаква. Че неговият личен животът може да има неподозирано прекрасен смисъл. Ако не се осуети, ако не се остави да го осуетят.

Вярваме, че Исус ни знае всички по име. Обича ни. Помага ни. Изпълнява молитвите ни. Без него сме загубени.

Така са ни научили да мислим и да уповаваме на леснотия, която обаче е пагубна.

Всемогъщият Бог е учредил специални механизми, които да се грижат за живота. Не сме сираци, не сме изоставени. Твърде показателен исторически опит имаме, че да ни трябват още Татко и Мама. Достатъчно порастнахме, за да се оставяме да ни носят на ръце към небето- там, където няма живот.

Който иска да надживее края на престъпните времена на самозаблудата, и да влезе в Божествения мир, в новата епоха на хармония и единение между човек и човек, между човек и природа,

трябва да проходи на своите си крака. Докато още не са закърняли напълно, да слезе от гърба на Добрия Пастир Исус.

[Panzergrenadier]

Магическата литература е един от източниците на извънрелигийното богопознание. Това знание никога няма да се превърне в религия, а от друга страна ни дава познание за духовния свят (Кабала, Ангелология и Демонология), както и методите на контакт с духовния свят.

Ето някои задължителни заглавия от късното средновековие:

Големият ключ на Соломон

Малкият ключ на Соломон

Книга на Абрамелин

[tonkata3]

Магическата литература е един от източниците на извънрелигийното богопознание. Това знание никога няма да се превърне в религия, а от друга страна ни дава познание за духовния свят (Кабала, Ангелология и Демонология), както и методите на контакт с духовния свят.

Ето някои задължителни заглавия от късното средновековие:

Големият ключ на Соломон

Малкият ключ на Соломон

Книга на Абрамелин

о, да, да, да не забравим и Дан Браун

[Panzergrenadier]

о, да, да, да не забравим и Дан Браун

Ако се опитваш да направиш връзка межда антично-средновековно-ренесансовият окултен трактат достигнал през вековете до наши дни под името „Ключът на Соломон” (Clavicula Salomonis) и работното заглавие на третата част от трилогията на Дан Браун – „Изгубеният символ”, която се казва „Ключът на Соломон” издържан в жанра на интелектуалния детективски трилър, далеч си от истината.

В романа става дума за героя Питър Соломон – масон 33-та степен, който оглавява Смитсъновия институт. Останалото за героя на Браун прочетете в романа. Това има малко общо с Clavicula Salomonis.

Вие, ортодоксалните християни цитирате Иосиф Флавий в неговите „Юдейски древности” за да докажете на невярващите в Евангелието историчността на Иисус Христос, а пък аз цитирам същото произведение за да докажа, че на Иосиф Флавий е известен магически труд със заклинания създаден от цар Соломон!

„Юдейски древности”

книга VIII „От смъртта на Давид до смъртта на Ахад”

част II „Относно живота на Соломон”

http://www.ccel.org/j/josephus/works/ant-8.htm

цитат:

„Бог също позволи на Соломон да научи изкуството на изгонване на духове, което изкуство е целебно за хората. Той съчинил такива заклинания, които облекчават душевните разстройства. Бог го научи и на метода на екзорсизма, който отпъжда духовете, така, че те никога да не се връщат и този метод на лечение е полезен и в наши дни.”

По-надолу Иосиф Флавий свидетелствува за човек на име Елиезер, който чрез соломоновите заклинания постига смайващи ефекти.

Смятам, че след този цитат е доказана автентичността и достоверността на «Ключът на Соломон».

[Incorrectus]

Доказано е, че Йосиф Флавий очевидно е виждал такава книга, но не е доказано, че книгата, която Вие четете е същата, за която споменава Йосиф.

[Panzergrenadier]

О, ама разбира се, книгата във вида достигнал до нас е допълвана поне няколко века от преписвачите. Това обаче не пречи след лингвистичен анализ на специалистите да се определи прото-текста, както и по-късните допълнения.

Подобен е и случая с книгата на пророк Исая. Счита се, че авторите са трима и съответно частите - първоисая, второисая и третоисая. Така за няколко века книгата е написана. Това обаче не пречи на отделни части авторът да е пророк Исая.

[Incorrectus]

Всемогъщият Бог е учредил специални механизми, които да се грижат за живота. Не сме сираци, не сме изоставени. Твърде показателен исторически опит имаме, че да ни трябват още Татко и Мама. Достатъчно порастнахме, за да се оставяме да ни носят на ръце към небето- там, където няма живот.

Който иска да надживее края на престъпните времена на самозаблудата, и да влезе в Божествения мир, в новата епоха на хармония и единение между човек и човек, между човек и природа,

трябва да проходи на своите си крака. Докато още не са закърняли напълно, да слезе от гърба на Добрия Пастир Исус.

Това е замислено от зловеща мащеха. Църквите учат, че тук трябва да се прекарва скромно и пестеливо, в мъки, както се е мъчил Христос..., пък после ще се живее на небето. Така де! Как ще стигнат иначе благата земни за всички, ако всички понечат да живеят човешки и достойно. Милиони се самообричат на абсурден външен аскетизъм, за да живеят други преохолно.

Вярвате ли, че такава хармония е възможна?

[Incorrectus]

О, ама разбира се, книгата във вида достигнал до нас е допълвана поне няколко века от преписвачите. Това обаче не пречи след лингвистичен анализ на специалистите да се определи прото-текста, както и по-късните допълнения.

Подобен е и случая с книгата на пророк Исая. Счита се, че авторите са трима и съответно частите - първоисая, второисая и третоисая. Така за няколко века книгата е написана. Това обаче не пречи на отделни части авторът да е пророк Исая.

Това е добре - едно смислено занимание. Знаете всичко за автора, преписвачите..., за историята на книгата. Но защо Ви трябва да вярвате в написаното в книгата? Тези духовни светове, екзорсизъм... Кой видя тези светове и с какви сетива, кога беше там и с какво пътува? Ако някой психотик забълнува, че е Христос, му слагат риза, а ако дете фантазира за розови слонове, не му надават ухо. Но на всяка дивотия, щом е казана от Соломон, се вярва! Това не го разбирам.

[Panzergrenadier]

Но защо Ви трябва да вярвате в написаното в книгата? Тези духовни светове, екзорсизъм... Кой видя тези светове и с какви сетива, кога беше там и с какво пътува? Ако някой психотик забълнува, че е Христос, му слагат риза, а ако дете фантазира за розови слонове, не му надават ухо. Но на всяка дивотия, щом е казана от Соломон, се вярва! Това не го разбирам.

Така е устроен човека – да се стреми нагоре – към Духа. Нужно е само желание и воля да го постигне.

Написаното в книгата е практическо изкуство. Описват се предварителните церемонии на освещаване и подготовка на помещението, облеклото, инструментите. По-нататък се казват и заклинанията. Описва се вида и характера на духовете. Дали те са реални независими духовни същности или са мании, част от психиката на мага, няма значение. Операторът ги призовава, подчинява, използва и отпраща. Във всички случаи, както казва и Иосиф Флавий ефектът е лечебен – облекчават се душевните разстройства – собствени и чужди, добива се и тайно познание.

Като допълнение към Ключа е и Кабалистичната инвокация на Соломон – по мое мнение (а и не само по мое) най-възвишената, ефективна и съвършенна форма на единение с Бог (Абсолюта) създавана в Близкия изток.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

Това е замислено от зловеща мащеха...

Вярвате ли, че такава хармония е възможна?

Има приказка на Джани Родари за едно твърдоглаво момче. То не искало да повярва, че от тяхното село тръгва път „който не водел никъде”. Чудило се защо са

толкова сигурни хората, след като никой не е отишъл да провери. Кой ли ще започне да прави път за никъде? Един ден като пораснало, и вече можело да пресича улицата, без да подава ръка на дядо си, тръгнало лично да види каква е тази работа. И стигнало до замък, пълен с различни богатства... Там го чакала и прекрасна девойка. Получил от нея много дарове за селото...

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

Искате да кажете, че Христос подтиква християните към самоубийство? Да се навърташ край фундаменталисти мюсюлмани и да им подмяташ религиозни фрази, та белким те убият?

Отношенията между човек и идол, могат да се разглеждат като един вид самоубийство.

Примамен от възможни облаги или подплашен от гузна съвест, човек започва да се подчинява на друга воля. Волята на божеството (идола) такава, каквато му я представя шаманът, жрецът, или апостолът.

Такава загуба на независимост наблюдаваме в Новия Завет:

Апостол Павел свидетелства, че откак е станал християнин вече не той живее, а Исус живее в (чрез) него.

Исус проповядва, че който го обича (спазва неговните заповеди), ще бъде обикнат и от Небесния му Отец. Той и Отецът ще дойдат тогава, и ще си направят обиталище в него...